Таратор

Когато рестартирах този блог в началото на годината, написах, че идеята ми е да споделям как се чувствам, защото едно време това страшно много ми помагаше. Тогава блоговете бяха модерни, сега не са, но аз си продължавам постарому. А има нещо, което много ме тревожи, така че следват около 800 думи, в които се оплаквам за глупости.   Наскоро попаднах на стихотворения, които (много некадърно) съм писал още като ученик. И във всички тях има една обща линия – идеята, че не съм част от този свят. Стихотворенията могат да се разделят на две групи – такива, в които мечтая да избягам от този свят и да намеря своето място в някой друг и такива, в които мечтая този свят да свърши в пламъци, защото нямам място в него и няма друг свят, където да отида. И се оказа, че нищо не се е променило от тогава. Все още не мога да намеря своето място в света (изненадващо много книги учат как да намериш себе си, но аз съм се намерил отдавна, просто не знам къде да се сложа). Все още ми е по-лесно да посоча 1000

Преди 4 месеца написах това: „От 1 януари 2021 г. вече съм съвсем различен човек. Или по-точно съм се запътил към това да стана друг човек. Това не е някакво новогодишно обещание, а е реалност извън моя контрол, която едновременно бавно и ужасяващо бързо се задава в бъдещето. В съвсем близкото ужасно далечно бъдеще.“ Никой не ми каза, че греша. Минаха 4 месеца, а единственото, което доказва съществуването на живот там някъде, е физическата промяна (която и достатъчно количество дюнери могат да постигнат), едни неразгадаеми размазани разпечатки от видеозон (заради тъпия вирус не ме пускат да вляза) и съвсем леко помръдване в дълбините на Радина (толкова слабо, че един от 3 пъти се оказва, че съм си го внушил). Да чакаш бебе се оказа доста по-скучно, отколкото си мислех. Вече казахме на всички и я няма тръпката на тайната, прочетох книгите и се оказа, че първите 6 месеца ще си имаме само дрискащо парче месо (никой няма право да се обижда, говоря за своето дете и мога да казвам каквот

Всеки, който има поне малко котка в главата си, знае, че да гледаш куче е лоша идея. Аз нямам куче 🐕, но семейството на Радина има и тя му дава доста от вниманието си, което по правo ми принадлежи. Хубавото е, че поне на мен не ми се налага да се занимавам с кучето... поне докато не ми се наложи. Мишо опитва да спи, но кучето му пречи Снощи ме събуди кучешки лай. Някакво куче обикаляше на двора и лаеше весело. Това ме изненада, защото кучето тук прекарва нощите затворено в една по-малка част на двора, където да прави поразии на воля. Станах да видя какво става, а заради раздвижването ми се събуди и Радина, която не беше чула лая. През прозорците видяхме, че това е кучето на техните - по някакъв начин се беше измъкнало от своето пространство и охраняваше доста шумно къщата. 😲 Изненадахме се, като разбрахме, че се е измъкнало, а още повече като видяхме как. На снимката долу ще видите една врата с железа по нея. До снощи тези железа ги нямаше и ако се загледате, ще видите, че кучето е и

Направих този блог преди почти 13 години, след като прочетох някъде, че ако нямаш блог, все едно не съществуваш. Това беше във времето, когато Facebook още набираше скорост, а в YouTube имаше предимно кратки забавни клипчета. Влогърството още не беше измислено и, ако не се лъжа, имаше ограничение за дължината на клиповете. Сега вече блоговете са нещо остаряло и никой не обича да чете текстове. За мен обаче си остава най-лесният начин за изразяване, тъй като не мога да говоря пред камера, а дългите постовете изобщо не стоят добре във Facebook и текстът не може да се форматира, а това за мен е  много важно ! През годините съм създавал десетки блогове - за сериали, филми, книги, конкретни поредици, по конкретни политически и социални теми и т.н. Имах даже един блог, в който записвах какво ям и как се променя теглото ми. Четеше се. Най-важният ми блог обаче си остава този. Допреди няколко минути той беше абсолютна мешаница от идеи и теми. Общо взето всички други блогове, които създадох (и

От последното преброяване ( преди година и половина) библиотеката се е увеличила със 105 книги и вече томовете ни наброяват 1190.  От тях 9% представляват Хари Потър книги, включително „Хари Потър и философският камък“ на 29 езика. През 2018 с Мишо си купихме италианското издание с тяхна оригинална корица и шотландското, написано на шотландски диалект.  Стивън Кинг пък е 19% от библиотеката ни, като от тях 6 тома са нови книги и нови издания от последното преброяване. 49 са заглавията на английски, а 173 на български. ВСИЧКО ОСТАНАЛО 47% от категорията всичко останало (без Стивън Кинг и Хари Потър) вече съм прочела, 10% ще прочета в скоро време, а останалите - ако/когато успея (повечето са книги на Мишо). Класацията по автори не се е изменила особено, единствената разлика е, че имаме по 1-3 тома повече на Дюма, Клавел, Роулинг („Много хубав живот“).  Новите имена с най-много томове са Фредрик Бакман, който издаде още 5! книги, и Рей Бредбъри. Издателст

Добро утро!!! Дойде време да видим кои филми ще заслужат и кои ще получат най-голямата награда за кино в света, но докато чакаме, с Радина решихме да раздадем еквивалента на Оскарите в царство Таратория - Таратоскарите, известни още като "Златна краставичка". Best Picture Мнението на Мишо: Dunkirk От номинираните в тази категория филми, този е единственият, който ще запомня (и ще гледам отново). Не бих бил разочарован да спечели и  Three Billboards Outside Ebbing, Missouri . Мнението на Радина:  Dunkirk Някой все пак дали може да ми обясни каква беше идеята на Get Out - да разгледа проблемите на расизма или да ги иронизира? Няма чак да ме накара да го сложа за най-добър филм, но поне бих казала, че ми е харесал, ако ги иронизираше (не вярвам обаче, че "академиците" щяха да го номинират, ако е така). Best Director Мнението на Мишо:  Christopher Nolan Не знам защо досега Нолън не е печелил Оскар за режисура, може би защото филмите му не бяха доста

В края на 2016 съм си пожелала да прочета всички 160 книги от to-read листа си, а сега, в края на 2017, след като прочетох 106 книги, to-read листът има 179 книги. Математиката не излиза. След като си заложих целта от 69 книги за годината, успях да прочета 106 книги през 2017г. Това е преизпълнение от 54% и е точно с 20 книги повече от втората ми най-добра година. 2017 е едва четвъртата година, в която си водя статистика, както можете да видите от графиката: Тази година за първи път слушах аудио книги и успях да изслушам 8 (всички Хари Потър, прочетени от Стивън Фрай, и „Франкенщайн“, прочетена от Дан Стивънс). Някои от книгите прочетох на английски: Четох книги от следните български автори: Павел Вежинов, Братя Мормареви, Николай Теллалов и Михаил Вешим. С читателски клуб „Други светове“ прочетохме заедно 8 книги и предстои да си изберем първата книга за 2018 г. Към момента най-четените ми автори са както следва: През 2018 си поставя