събота, 6 януари 2018 г.

Изкуство BG

Добро утро!!!

Поредният повод да се дивя на нашия народ е арт инсталацията Abecedarium Bulgaricus, която ще бъде изложена в сградата на Съвета на Европейския съюз по повод европредседателството.
Това било изкуство

Ако не сте запознати, става въпрос за 30 кутийки с буквички, които като ги пипнеш святкат и говорят. Очевидно това е произведение на изкуство, щом така го е нарекъл д-р Венелин Шуреов. Аз не съм д-р, аз съм ми-шо, но ми се струва, че паметника пред НДК, който беше махнат, за да не ни загрозява председателството, беше къде къде по-стойностно произведение.
Това не било изкуство

Грозен бил маметникът. А кубчетата по-красиви ли са?
Комунистически бил. А унищожаването на произведения на изкуството заради политическото им съдържание не е ли точно вид цензура и тоталитаризъм?

Струва ми се, че заради такива арт измислици нямаме изкуство. Филмите и книгите, които се промотират най-много са тези с удобни политически послания и на заден план остава най-важната функция на изкуството - да задоволява публиката.
Всяко нещо, което задоволява само този, който го прави, е вид онанизъм.

сряда, 3 януари 2018 г.

Книжна равносметка на Радина за 2017

В края на 2016 съм си пожелала да прочета всички 160 книги от to-read листа си, а сега, в края на 2017, след като прочетох 106 книги, to-read листът има 179 книги. Математиката не излиза.

След като си заложих целта от 69 книги за годината, успях да прочета 106 книги през 2017г. Това е преизпълнение от 54% и е точно с 20 книги повече от втората ми най-добра година. 2017 е едва четвъртата година, в която си водя статистика, както можете да видите от графиката:


Тази година за първи път слушах аудио книги и успях да изслушам 8 (всички Хари Потър, прочетени от Стивън Фрай, и „Франкенщайн“, прочетена от Дан Стивънс).

Някои от книгите прочетох на английски:




Четох книги от следните български автори: Павел Вежинов, Братя Мормареви, Николай Теллалов и Михаил Вешим.

С читателски клуб „Други светове“ прочетохме заедно 8 книги и предстои да си изберем първата книга за 2018 г.

Към момента най-четените ми автори са както следва:


През 2018 си поставям целта от 96 книги, като се надявам част от тях да са препрочетени любими книги, някои дълго отлагани поредици, както и още много класики от вечно растящия to-read.

Кое мислите е по-тъжно - да ви свърши to-read листът или да расте безкрайно?

неделя, 24 декември 2017 г.

Пак е Коледа

Добро утро!!!

Коледа пак дойде...
Цяла година нямаше никакви знаци за приближаването ѝ, така че бях убеден, че ще ни подмине този път. Даже се бяхме хванали на бас с Радина и тя спечели.
Коледна атмосфера в царство Таратория

Ако не знаете, Коледа е поредният ден в годината, в който богатите стават по-богати, а бедните по-бедни. Телевизиите пък излъчват същите стари помии, като всяка година (макар от известно време да избягват "Сам в къщи").
И ако човек гледа благотворителните кампании може да реши, че само по Коледа бедните и болните изпълзяват от пещерите си и просят. А по Нова телевизия ни казват, че на някакво момиченце му трябват 13 000 лева, за да живее. Не казват, че шефът на телевизията сигурно е дал толкова за коледна украса.

На Коледа огромни групи хора се събират на едно място и стават идеална мишена на терористи или на скучаещия Господ - затова имаме толкова много трагедии по това време на годината.
И после всички се чудят как е станало така, след като "на Коледа стават чудеса". Е как да стават чудеса, като Исус е зает да празнува ЧРД-то си?

Коледа е хубав празник, на който семействата се събират заедно, за да разпалят стари конфликти, да създадат нови или да обменят клюки за останалите членове.

Но най дразнещо е, че заради комерсиализацията на празника хората забравят истинската му същност - да отбележим приземяването на едно божество, изпратено от баща си на самоубийствена мисия.

Весела Коледа!!!

понеделник, 18 декември 2017 г.

Защо "Планетата на маймуните" е по-добра книга, отколкото филм

С Мишо много обичаме да си правим филмови маратони (знаете ли, че има 24 филма за Джеймс Бонд!), затова наскоро се впуснахме в гледане на една класическа филмова поредица, а именно – „Планетата на маймуните“. Сюжетът ме заинтригува и реших да прочета едноименната книга, която за щастие се намираше в домашната ни библиотека. Тук спирам вниманието си само на първия филм от 1968 г., тъй като последвалите го четири филма дори не заслужават да бъдат обсъждани.

Не съм кино критик, затова не мога да коментирам причините този филм да стане класика – ефектите, костюмите, актьорската игра или режисурата. Нито ще коментирам темите, които са били много актуални за своето време и са допринесли за високата му оценка - расизма, студената война, деградирането на човечеството и т.н.

Още от самото начало на филма, обаче, ме тормозеше една нелогичност, върху която се гради „големият“ обрат накрая на историята. Всички знаем (дори да не сте го гледали) тази невероятно известна сцена, в която героят разкрива, че всъщност е попаднал на родната си Земя векове в бъдещето и проклина окаяното човечество, довело света до пълна гибел. От първата среща на разумните хора с разумните маймуни, те разговарят без проблем на чист английски! Дори да приемем, че на две планети със сходни условия ще се развият сходни форми на живот, каква е вероятността да се развие абсолютно същата реч, която дори не се отличава с елементарни езикови различия? Само помислете колко са различни бургаският и шопският диалекти на българския език или колко се е изменила речта на Шекспир от неговото време до ден-днешен!

Това, че маймуните говорят английски в първите минути на филма издава, че се намират на Земята, но това, че говорят абсолютно същият английски като хората от 20 век (от когато са минали векове) е просто глупаво. Това е и главната причина да прочета книгата, за да видя дали там тази подробност е логично въведена. И книгата се оказа страхотна, а краят ѝ е къде-къде по-добър, просто ме побиха тръпки.


Не само че там (напълно логично) маймуните говорят изцяло друг език, който човекът не разбира, но и са изгладени някои други нелепости като това, че уж примитивните хора в стария филм ходят облечени в прилично скроени дрешки, а обяснението защо се е стигнало до падението на човечеството не е детинско и смехотворно като това от филма, където всички кучета и котки са измрели и затова хората са решили да си отглеждат маймунки.

Новите филми от последните години пък не са екранизация на книгата (затова няма да ги коментирам), а по-скоро предистория на старите филми, и по мое мнение доста по-интересни с логично завъртян сюжет, като са се постарали да направят малки препратки към старите филми за феновете.

В заключение силно препоръчвам „Планетата на маймуните“ на Пиер Бул, издадена в поредица „Библиотека Галактика“ под номер 42, а филма и да си го спестите, не е фатално.

събота, 16 декември 2017 г.

Твърде много цици не са гаранция за хубав филм

Добро утро!!!

Когато сюжетът зацикли, циците винаги помагат, или поне така смятат от HBO, но докато на мен ми се струва, че такова изказване е малко или много сексистко, явно феминистките мислят по съвсем различен начин.

Причината да пиша това е предстоящият филм Ocean's 8, който ще излезе през лятото догодина. В него имаме познатия сюжет от любимите на цяло поколение филми за професионалните измамници на Дани Оушън, но Дани вече е Деби, а всичките ѝ съучастнички са жени.
Идеята е, че това по някакъв начин ще подпомогне равенството между мъжете и жените, макар и истинската банда на Оушън  да беше съставена и от двата пола.

Вече имаме подобен експеримент с друга кино класика - "Ловци на духове", който беше направен отново с изцяло женски екип. Резултатът - пълен провал и в художествено и в комерсиално отношение.
Естествено привърженичките на подобен тип уреждане на сметките с противоположния пол ще кажат, че вината е на сексистите, хомофобите, ксенофобите и вероятно на Тръмп.

Не сте ли съгласни с мен, че подобни извращения не само не бива да са повод за гордост сред жените, но и са направо обидни? Все едно създателите на филми казват, че не може да се направи хубава история, която да включва само женски роли, затова единствения начин да има филми със жени е да вземат някое познато заглавие и да сменят всички мъжки роли с женски?

Аз няма да гледам новия филм, но не защото не смятам жените за равни на мъжете. Просто, ако да гледаш жени подкрепя световните движения за техните права, предпочитам да ги подкрепям в PornHub. Даже, ако гледането се брои, трябва да ми дадат награда - възможно е да съм най-големият феминист на света.

сряда, 13 декември 2017 г.

Панаир на бързи обороти

Този зимен панаир преминахме в галоп за час и половина (малко сме ядосани, че не се проведе в Експо, както бе първоначално обявено). Пазарувахме по списък и не успя да ни грабне нищо извън него. Ето ги нещата накратко:

"Пипи Дългото чорапче" - пълно (за пръв път на български) издание, включващо оригинални илюстрации;
"Това се случи на 35 май" на Ерих Кестнер;
"Дърк Джентли" на Дъглас Адамс - изданието включва и двата романа от поредицата;
"Землемория" на Урсула Ле Гуин - още едно пълно издание (сега трябва да измисля как да събера "Хейнския цикъл", дано го издадат някога и него заедно);
"Живите мъртви" брой 5 и брой 6 (1-4 взехме на пролетния панаир);
"Торба с кости" на Стивън Кинг - ново (трето подред) издание;
"Слейд Хаус" на Дейвид Мичъл - последната от трите издавани в България книги на този автор, която нямахме и все още не съм чела (на щанда бяха много учудени, че някой идва и пита директно за Мичъл). Другите две книжки са "Облакът атлас" и "Хилядите есени на Якоб де Зут" - различни като жанр, но много интереснии двете, така че няма търпение и за тази.



Както винаги, разбира се, срещнахме познати - посещението на панаира на книгата е като завръщане в малкото градче, в което сме отраснали.

сряда, 22 ноември 2017 г.

Спомен за най-добрия ми приятел

Добро утро!!!

Фейсбук ми напомни, че преди пет години ми е липсвал Доки. Липсата не е намаляла и до сега. Това е доказателство за истинско приятелство. Това е пример за вечна любов.

Липсваш ми, приятелю...