Публикации

Мишомрънкане: Става ли Мишо за баща на човек, ако не става за човек?

Изображение
Когато рестартирах този блог в началото на годината, написах, че идеята ми е да споделям как се чувствам, защото едно време това страшно много ми помагаше. Тогава блоговете бяха модерни, сега не са, но аз си продължавам постарому. А има нещо, което много ме тревожи, така че следват около 800 думи, в които се оплаквам за глупости.   Наскоро попаднах на стихотворения, които (много некадърно) съм писал още като ученик. И във всички тях има една обща линия – идеята, че не съм част от този свят. Стихотворенията могат да се разделят на две групи – такива, в които мечтая да избягам от този свят и да намеря своето място в някой друг и такива, в които мечтая този свят да свърши в пламъци, защото нямам място в него и няма друг свят, където да отида. И се оказа, че нищо не се е променило от тогава. Все още не мога да намеря своето място в света (изненадващо много книги учат как да намериш себе си, но аз съм се намерил отдавна, просто не знам къде да се сложа). Все още ми е по-лесно да посоча 1000

Дългото чакане: На Мишо му омръзна да е бъдещ баща

Изображение
Преди 4 месеца написах това: „От 1 януари 2021 г. вече съм съвсем различен човек. Или по-точно съм се запътил към това да стана друг човек. Това не е някакво новогодишно обещание, а е реалност извън моя контрол, която едновременно бавно и ужасяващо бързо се задава в бъдещето. В съвсем близкото ужасно далечно бъдеще.“ Никой не ми каза, че греша. Минаха 4 месеца, а единственото, което доказва съществуването на живот там някъде, е физическата промяна (която и достатъчно количество дюнери могат да постигнат), едни неразгадаеми размазани разпечатки от видеозон (заради тъпия вирус не ме пускат да вляза) и съвсем леко помръдване в дълбините на Радина (толкова слабо, че един от 3 пъти се оказва, че съм си го внушил). Да чакаш бебе се оказа доста по-скучно, отколкото си мислех. Вече казахме на всички и я няма тръпката на тайната, прочетох книгите и се оказа, че първите 6 месеца ще си имаме само дрискащо парче месо (никой няма право да се обижда, говоря за своето дете и мога да казвам каквот

Граф Монте Цезко: Мишо гони звяра и не си доспива

Изображение
Всеки, който има поне малко котка в главата си, знае, че да гледаш куче е лоша идея. Аз нямам куче 🐕, но семейството на Радина има и тя му дава доста от вниманието си, което по правo ми принадлежи. Хубавото е, че поне на мен не ми се налага да се занимавам с кучето... поне докато не ми се наложи. Мишо опитва да спи, но кучето му пречи Снощи ме събуди кучешки лай. Някакво куче обикаляше на двора и лаеше весело. Това ме изненада, защото кучето тук прекарва нощите затворено в една по-малка част на двора, където да прави поразии на воля. Станах да видя какво става, а заради раздвижването ми се събуди и Радина, която не беше чула лая. През прозорците видяхме, че това е кучето на техните - по някакъв начин се беше измъкнало от своето пространство и охраняваше доста шумно къщата. 😲 Изненадахме се, като разбрахме, че се е измъкнало, а още повече като видяхме как. На снимката долу ще видите една врата с железа по нея. До снощи тези железа ги нямаше и ако се загледате, ще видите, че кучето е и

Трета порция таратор: Мишо прави равносметка

Изображение
Направих този блог преди почти 13 години, след като прочетох някъде, че ако нямаш блог, все едно не съществуваш. Това беше във времето, когато Facebook още набираше скорост, а в YouTube имаше предимно кратки забавни клипчета. Влогърството още не беше измислено и, ако не се лъжа, имаше ограничение за дължината на клиповете. Сега вече блоговете са нещо остаряло и никой не обича да чете текстове. За мен обаче си остава най-лесният начин за изразяване, тъй като не мога да говоря пред камера, а дългите постовете изобщо не стоят добре във Facebook и текстът не може да се форматира, а това за мен е  много важно ! През годините съм създавал десетки блогове - за сериали, филми, книги, конкретни поредици, по конкретни политически и социални теми и т.н. Имах даже един блог, в който записвах какво ям и как се променя теглото ми. Четеше се. Най-важният ми блог обаче си остава този. Допреди няколко минути той беше абсолютна мешаница от идеи и теми. Общо взето всички други блогове, които създадох (и

Обновената библиотечна статистика на Таратория

Изображение
От последното преброяване ( преди година и половина) библиотеката се е увеличила със 105 книги и вече томовете ни наброяват 1190.  От тях 9% представляват Хари Потър книги, включително „Хари Потър и философският камък“ на 29 езика. През 2018 с Мишо си купихме италианското издание с тяхна оригинална корица и шотландското, написано на шотландски диалект.  Стивън Кинг пък е 19% от библиотеката ни, като от тях 6 тома са нови книги и нови издания от последното преброяване. 49 са заглавията на английски, а 173 на български. ВСИЧКО ОСТАНАЛО 47% от категорията всичко останало (без Стивън Кинг и Хари Потър) вече съм прочела, 10% ще прочета в скоро време, а останалите - ако/когато успея (повечето са книги на Мишо). Класацията по автори не се е изменила особено, единствената разлика е, че имаме по 1-3 тома повече на Дюма, Клавел, Роулинг („Много хубав живот“).  Новите имена с най-много томове са Фредрик Бакман, който издаде още 5! книги, и Рей Бредбъри. Издателст

Мишо и Радина раздават ТаратОскари

Изображение
Добро утро!!! Дойде време да видим кои филми ще заслужат и кои ще получат най-голямата награда за кино в света, но докато чакаме, с Радина решихме да раздадем еквивалента на Оскарите в царство Таратория - Таратоскарите, известни още като "Златна краставичка". Best Picture Мнението на Мишо: Dunkirk От номинираните в тази категория филми, този е единственият, който ще запомня (и ще гледам отново). Не бих бил разочарован да спечели и  Three Billboards Outside Ebbing, Missouri . Мнението на Радина:  Dunkirk Някой все пак дали може да ми обясни каква беше идеята на Get Out - да разгледа проблемите на расизма или да ги иронизира? Няма чак да ме накара да го сложа за най-добър филм, но поне бих казала, че ми е харесал, ако ги иронизираше (не вярвам обаче, че "академиците" щяха да го номинират, ако е така). Best Director Мнението на Мишо:  Christopher Nolan Не знам защо досега Нолън не е печелил Оскар за режисура, може би защото филмите му не бяха доста

Книжна равносметка на Радина за 2017

Изображение
В края на 2016 съм си пожелала да прочета всички 160 книги от to-read листа си, а сега, в края на 2017, след като прочетох 106 книги, to-read листът има 179 книги. Математиката не излиза. След като си заложих целта от 69 книги за годината, успях да прочета 106 книги през 2017г. Това е преизпълнение от 54% и е точно с 20 книги повече от втората ми най-добра година. 2017 е едва четвъртата година, в която си водя статистика, както можете да видите от графиката: Тази година за първи път слушах аудио книги и успях да изслушам 8 (всички Хари Потър, прочетени от Стивън Фрай, и „Франкенщайн“, прочетена от Дан Стивънс). Някои от книгите прочетох на английски: Четох книги от следните български автори: Павел Вежинов, Братя Мормареви, Николай Теллалов и Михаил Вешим. С читателски клуб „Други светове“ прочетохме заедно 8 книги и предстои да си изберем първата книга за 2018 г. Към момента най-четените ми автори са както следва: През 2018 си поставя

Защо таратор?

Тараторът е съставен от 70% мляко и вода в съотношение 1:1 и 30% краставица, която е 98% вода => тараторът е 64% вода; човешкото тяло е съставено от 70% вода => човек е 47% таратор.
Факт!!!