Таратор

Преди 4 месеца написах това: „От 1 януари 2021 г. вече съм съвсем различен човек. Или по-точно съм се запътил към това да стана друг човек. Това не е някакво новогодишно обещание, а е реалност извън моя контрол, която едновременно бавно и ужасяващо бързо се задава в бъдещето. В съвсем близкото ужасно далечно бъдеще.“ Никой не ми каза, че греша. Минаха 4 месеца, а единственото, което доказва съществуването на живот там някъде, е физическата промяна (която и достатъчно количество дюнери могат да постигнат), едни неразгадаеми размазани разпечатки от видеозон (заради тъпия вирус не ме пускат да вляза) и съвсем леко помръдване в дълбините на Радина (толкова слабо, че един от 3 пъти се оказва, че съм си го внушил). Да чакаш бебе се оказа доста по-скучно, отколкото си мислех. Вече казахме на всички и я няма тръпката на тайната, прочетох книгите и се оказа, че първите 6 месеца ще си имаме само дрискащо парче месо (никой няма право да се обижда, говоря за своето дете и мога да казвам каквот

Всеки, който има поне малко котка в главата си, знае, че да гледаш куче е лоша идея. Аз нямам куче 🐕, но семейството на Радина има и тя му дава доста от вниманието си, което по правo ми принадлежи. Хубавото е, че поне на мен не ми се налага да се занимавам с кучето... поне докато не ми се наложи. Мишо опитва да спи, но кучето му пречи Снощи ме събуди кучешки лай. Някакво куче обикаляше на двора и лаеше весело. Това ме изненада, защото кучето тук прекарва нощите затворено в една по-малка част на двора, където да прави поразии на воля. Станах да видя какво става, а заради раздвижването ми се събуди и Радина, която не беше чула лая. През прозорците видяхме, че това е кучето на техните - по някакъв начин се беше измъкнало от своето пространство и охраняваше доста шумно къщата. 😲 Изненадахме се, като разбрахме, че се е измъкнало, а още повече като видяхме как. На снимката долу ще видите една врата с железа по нея. До снощи тези железа ги нямаше и ако се загледате, ще видите, че кучето е и

Направих този блог преди почти 13 години, след като прочетох някъде, че ако нямаш блог, все едно не съществуваш. Това беше във времето, когато Facebook още набираше скорост, а в YouTube имаше предимно кратки забавни клипчета. Влогърството още не беше измислено и, ако не се лъжа, имаше ограничение за дължината на клиповете. Сега вече блоговете са нещо остаряло и никой не обича да чете текстове. За мен обаче си остава най-лесният начин за изразяване, тъй като не мога да говоря пред камера, а дългите постовете изобщо не стоят добре във Facebook и текстът не може да се форматира, а това за мен е  много важно ! През годините съм създавал десетки блогове - за сериали, филми, книги, конкретни поредици, по конкретни политически и социални теми и т.н. Имах даже един блог, в който записвах какво ям и как се променя теглото ми. Четеше се. Най-важният ми блог обаче си остава този. Допреди няколко минути той беше абсолютна мешаница от идеи и теми. Общо взето всички други блогове, които създадох (и

От последното преброяване ( преди година и половина) библиотеката се е увеличила със 105 книги и вече томовете ни наброяват 1190.  От тях 9% представляват Хари Потър книги, включително „Хари Потър и философският камък“ на 29 езика. През 2018 с Мишо си купихме италианското издание с тяхна оригинална корица и шотландското, написано на шотландски диалект.  Стивън Кинг пък е 19% от библиотеката ни, като от тях 6 тома са нови книги и нови издания от последното преброяване. 49 са заглавията на английски, а 173 на български. ВСИЧКО ОСТАНАЛО 47% от категорията всичко останало (без Стивън Кинг и Хари Потър) вече съм прочела, 10% ще прочета в скоро време, а останалите - ако/когато успея (повечето са книги на Мишо). Класацията по автори не се е изменила особено, единствената разлика е, че имаме по 1-3 тома повече на Дюма, Клавел, Роулинг („Много хубав живот“).  Новите имена с най-много томове са Фредрик Бакман, който издаде още 5! книги, и Рей Бредбъри. Издателст

Добро утро!!! Дойде време да видим кои филми ще заслужат и кои ще получат най-голямата награда за кино в света, но докато чакаме, с Радина решихме да раздадем еквивалента на Оскарите в царство Таратория - Таратоскарите, известни още като "Златна краставичка". Best Picture Мнението на Мишо: Dunkirk От номинираните в тази категория филми, този е единственият, който ще запомня (и ще гледам отново). Не бих бил разочарован да спечели и  Three Billboards Outside Ebbing, Missouri . Мнението на Радина:  Dunkirk Някой все пак дали може да ми обясни каква беше идеята на Get Out - да разгледа проблемите на расизма или да ги иронизира? Няма чак да ме накара да го сложа за най-добър филм, но поне бих казала, че ми е харесал, ако ги иронизираше (не вярвам обаче, че "академиците" щяха да го номинират, ако е така). Best Director Мнението на Мишо:  Christopher Nolan Не знам защо досега Нолън не е печелил Оскар за режисура, може би защото филмите му не бяха доста

В края на 2016 съм си пожелала да прочета всички 160 книги от to-read листа си, а сега, в края на 2017, след като прочетох 106 книги, to-read листът има 179 книги. Математиката не излиза. След като си заложих целта от 69 книги за годината, успях да прочета 106 книги през 2017г. Това е преизпълнение от 54% и е точно с 20 книги повече от втората ми най-добра година. 2017 е едва четвъртата година, в която си водя статистика, както можете да видите от графиката: Тази година за първи път слушах аудио книги и успях да изслушам 8 (всички Хари Потър, прочетени от Стивън Фрай, и „Франкенщайн“, прочетена от Дан Стивънс). Някои от книгите прочетох на английски: Четох книги от следните български автори: Павел Вежинов, Братя Мормареви, Николай Теллалов и Михаил Вешим. С читателски клуб „Други светове“ прочетохме заедно 8 книги и предстои да си изберем първата книга за 2018 г. Към момента най-четените ми автори са както следва: През 2018 си поставя

С Мишо много обичаме да си правим филмови маратони (знаете ли, че има 24 филма за Джеймс Бонд!), затова наскоро се впуснахме в гледане на една класическа филмова поредица, а именно – „Планетата на маймуните“. Сюжетът ме заинтригува и реших да прочета едноименната книга, която за щастие се намираше в домашната ни библиотека . Тук спирам вниманието си само на първия филм от 1968 г., тъй като последвалите го четири филма дори не заслужават да бъдат обсъждани. Не съм кино критик, затова не мога да коментирам причините този филм да стане класика – ефектите, костюмите, актьорската игра или режисурата. Нито ще коментирам темите, които са били много актуални за своето време и са допринесли за високата му оценка - расизма, студената война, деградирането на човечеството и т.н. Още от самото начало на филма, обаче, ме тормозеше една нелогичност, върху която се гради „големият“ обрат накрая на историята. Всички знаем (дори да не сте го гледали) тази невероятно известна сцена, в която