Мишомрънкане: Става ли Мишо за баща на човек, ако не става за човек?

Когато рестартирах този блог в началото на годината, написах, че идеята ми е да споделям как се чувствам, защото едно време това страшно много ми помагаше. Тогава блоговете бяха модерни, сега не са, но аз си продължавам постарому. А има нещо, което много ме тревожи, така че следват около 800 думи, в които се оплаквам за глупости.
 

Наскоро попаднах на стихотворения, които (много некадърно) съм писал още като ученик. И във всички тях има една обща линия – идеята, че не съм част от този свят. Стихотворенията могат да се разделят на две групи – такива, в които мечтая да избягам от този свят и да намеря своето място в някой друг и такива, в които мечтая този свят да свърши в пламъци, защото нямам място в него и няма друг свят, където да отида.

И се оказа, че нищо не се е променило от тогава. Все още не мога да намеря своето място в света (изненадващо много книги учат как да намериш себе си, но аз съм се намерил отдавна, просто не знам къде да се сложа). Все още ми е по-лесно да посоча 1000 места на които не ми е мястото, отколкото едно, на което ще съм си на място.

Страшното е, че след два месеца в същия този свят, в който не мога да се почувствам добре, ще дойде едно малко човече, което ще разчита на мен да му покажа къде му е мястото. И как мога да го напътствам, ако аз сам не знам къде да се дяна?

Мисля, че установих причината

Това чувство беше изчезнало до голяма степен около 2011 г. но се завърна през 2018 г. или 2019 г. Особено силно стана през последните 17 месеца. И горе-долу в този период изглежда открих причината за това.

Преди време пишех нещо за ефекта на Дънинг-Крюгер (знам, че това е нещо, което всички знаят, но общо взето става дума за ефект, при който глупави хора се мислят за много умни, защото не знаят колко са глупави) и докато търсех някакво по-научно обяснение, си помислих, че познавам поне няколко души, при които съм забелязвал този ефект. После ми стана забавно, че те биха казали същото, защото сами не знаят, че са тъпи. И тогава ми светна, че може аз да съм един от тези хора.


По-късно, когато разговарях с психолог, той ми каза горе-долу същото (без да ми казва, че съм тъп). Обясни ми, че вероятно представата, която имам за себе си, е много различна от тази, която оставям в околните. И затова толкова често отношението на другите хора не е това, което очаквам.

Сега, когато знам това, ми е лесно да го видя. Психологът ми каза, че ще е много трудно да променя впечатлението на околните и дори ще е по-скоро невъзможно, но трябва да се науча да извличам най-положителното от общуването с хората.

За съжаление някои от впечатленията, които откривам, че хората имат за мен, са толкова далеч от представата, която сам имам за себе си, че ме побиват тръпки само като си помисля с какви свои действия съм ги оставил с подобно мнение.

Сигурно проблемът е, че съм изключително неопитен в невербалната комуникация и оставям хората с грешно впечатление. Например наскоро Радина ми каза, че съм бил разочарован от едно събитие, а аз всъщност бях много щастлив. Просто не съм успял да го покажа.

И това е проблем, защото невербалната комуникация е изключително важна за развитието на бебето. Ако не мога да покажа на келеша, че го обичам и че съм щастлив да съм около него, няма значение какви думи ще използвам. И ето – ще счупя бебето.


Това е само една от причините да изтръпвам при мисълта по колко различни начина мога да навредя на предстоящия човек. Как ще се развие след това? Дали ще има за мен представа, различна от тази, която имам аз за себе си? Или пък ще ме вижда както се възприемам аз (все пак през първите месеци ще възприема само тази информация, която аз и Радина решим да дадем) и ще има изкривена представа за света като цяло?

Не знам, много е плашещо. Плашеща е и мисълта, че може би възлагам твърде големи очаквания на келешчето. Имам усещането, че когато един ден то влезе в този свят, най-после и аз ще имам място в него. Дали обаче няма да се окаже, че просто ще доведа още един скитник, който ще мечтае да отвори магическа врата и да се озове в Хогуортс, Средния свят или някое друго място, което обещава да го приеме такъв, какъвто е?

Коментари

Защо таратор?

Тараторът е съставен от 70% мляко и вода в съотношение 1:1 и 30% краставица, която е 98% вода => тараторът е 64% вода; човешкото тяло е съставено от 70% вода => човек е 47% таратор.
Факт!!!