Мишомрънкане: Става ли Мишо за баща на човек, ако не става за човек?
![Изображение](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjw3rKORVzQQ1knm26-hB5iF7Q2-oVEKxX9pFPiBbp9TDk_9rBVsfoFkgnH0nlVDzMIr4dGXTQOOJIpeiCnaDB2dlkoi52cCoEQcntnUyjM-Iz9rKBAWnu3E1AbyD67E5meHrw6Ctj2s2g/w640-h300/k8osottwk8ptb6d3zmoc.jpg)
Когато рестартирах този блог в началото на годината, написах, че идеята ми е да споделям как се чувствам, защото едно време това страшно много ми помагаше. Тогава блоговете бяха модерни, сега не са, но аз си продължавам постарому. А има нещо, което много ме тревожи, така че следват около 800 думи, в които се оплаквам за глупости. Наскоро попаднах на стихотворения, които (много некадърно) съм писал още като ученик. И във всички тях има една обща линия – идеята, че не съм част от този свят. Стихотворенията могат да се разделят на две групи – такива, в които мечтая да избягам от този свят и да намеря своето място в някой друг и такива, в които мечтая този свят да свърши в пламъци, защото нямам място в него и няма друг свят, където да отида. И се оказа, че нищо не се е променило от тогава. Все още не мога да намеря своето място в света (изненадващо много книги учат как да намериш себе си, но аз съм се намерил отдавна, просто не знам къде да се сложа). Все още ми е по-лесно да посоча 1000