Защо "Планетата на маймуните" е по-добра книга, отколкото филм

С Мишо много обичаме да си правим филмови маратони (знаете ли, че има 24 филма за Джеймс Бонд!), затова наскоро се впуснахме в гледане на една класическа филмова поредица, а именно – „Планетата на маймуните“. Сюжетът ме заинтригува и реших да прочета едноименната книга, която за щастие се намираше в домашната ни библиотека. Тук спирам вниманието си само на първия филм от 1968 г., тъй като последвалите го четири филма дори не заслужават да бъдат обсъждани.

Не съм кино критик, затова не мога да коментирам причините този филм да стане класика – ефектите, костюмите, актьорската игра или режисурата. Нито ще коментирам темите, които са били много актуални за своето време и са допринесли за високата му оценка - расизма, студената война, деградирането на човечеството и т.н.

Още от самото начало на филма, обаче, ме тормозеше една нелогичност, върху която се гради „големият“ обрат накрая на историята. Всички знаем (дори да не сте го гледали) тази невероятно известна сцена, в която героят разкрива, че всъщност е попаднал на родната си Земя векове в бъдещето и проклина окаяното човечество, довело света до пълна гибел. От първата среща на разумните хора с разумните маймуни, те разговарят без проблем на чист английски! Дори да приемем, че на две планети със сходни условия ще се развият сходни форми на живот, каква е вероятността да се развие абсолютно същата реч, която дори не се отличава с елементарни езикови различия? Само помислете колко са различни бургаският и шопският диалекти на българския език или колко се е изменила речта на Шекспир от неговото време до ден-днешен!

Това, че маймуните говорят английски в първите минути на филма издава, че се намират на Земята, но това, че говорят абсолютно същият английски като хората от 20 век (от когато са минали векове) е просто глупаво. Това е и главната причина да прочета книгата, за да видя дали там тази подробност е логично въведена. И книгата се оказа страхотна, а краят ѝ е къде-къде по-добър, просто ме побиха тръпки.

Не само че там (напълно логично) маймуните говорят изцяло друг език, който човекът не разбира, но и са изгладени някои други нелепости като това, че уж примитивните хора в стария филм ходят облечени в прилично скроени дрешки, а обяснението защо се е стигнало до падението на човечеството не е детинско и смехотворно като това от филма, където всички кучета и котки са измрели и затова хората са решили да си отглеждат маймунки.

Новите филми от последните години пък не са екранизация на книгата (затова няма да ги коментирам), а по-скоро предистория на старите филми, и по мое мнение доста по-интересни с логично завъртян сюжет, като са се постарали да направят малки препратки към старите филми за феновете.

В заключение силно препоръчвам „Планетата на маймуните“ на Пиер Бул, издадена в поредица „Библиотека Галактика“ под номер 42, а филма и да си го спестите, не е фатално.