петък, 20 януари 2017 г.

Коментар за "Страшни сънища за продан" от Стивън Кинг

Добро утро!!!

Както много хора разбраха, вече почти не чета книги, затова се забавих толкова с ревюто на "Страшни сънища за продан", а "Край на дежурството" все още не съм го зачел.

Първото, което ми направи лошо впечатление, е глупавото решение на Плеяда да публикуват книгата в два тома. Мислех, че тази грозна практика е останала в 90-е години. Но, разбира се, никога няма да се изненадам, когато Плеяда ме разочароват - или с лоши преводи, или с хрозни корици, или с книги разделени на милион части.

Давам 5 звезди на книгата в Гудрийдс, защото е на Стивън Кинг, а на него на мога да си позволя да дам по-малко, но ако беше друг автор щях да му дам най-много 3, а по-вероятно 2 звезди.

В книгата има няколко много добро разказа, но и няколко много слаби. Повечето, за съжаление, са посредствени.

Много ми харесаха разказите "Батман и Робин влизат в свада", "Дюната" (който вече бях чел в Гранта), "Смърт" и "Херман Уок е още жив". И четирите разказа са в първия том.

Повече са нещата, които не ми харесаха. На първо място поставям двете стихотворения ("Църква от кости" и "Томи"), които със сигурност на английски звучат различно, но преводачите не са се постарали изобщо и четенето им е истинско мъчение.
"Миля 81" започва перфектно, но цялата втора част на разказа е кошмарна, а финалът е едно от най-ужасните неща, които съм чел.
Разказите "Лошото момченце" и "Господин съблазън" са банални и и предвидими, а "Били Блокадата" имаше интересна идея, но ме отегчи безкрайно с описанията на бейзболните мачове - не съм фен на спорта като цяло, но ми се струва, че няма по-глупава игра от тази.
Много ми се искаше да харесам "Ур", заради препратките към Тъмната Кула, но истината е, че това е най-слабият разказ в целия сборник.

Останалите 9 разказа са хубави и се радвам, че ги прочетох, но реално не са нищо особено и очаквах много повече от Стивън Кинг.