събота, 31 декември 2016 г.

Топ 10 нови сериали за 2016 (според Мишо)

Добро утро!!!

През последните няколко месеца се занимавам усилено с новия си блог Мъгълофобия, в който коментирам и анализирам "Хари Потър" и споделям новини за творчеството на Роулинг, затова се натъжавах всеки път като си помислех колко отдавна не съм писал тук.
Освен да препрочитам "Хари Потър", тази година изгледах и загледах много сериали (със сериалите съм както е Радина с книгите), затова сега реших да споделя класацията си за десетте най-добри сериала от изминалата година.

10. BrainDead
На последното място (но все пак в класацията) поставям политическата хорър-комедия, продуцирана от Ридни Скот.
Сериалът разказва за извънземни буболечки, които плъзват из Вашингтон и влизат в главите на хората, карайки ги да заемат крайни политически позиции.
Сериалът е забавен, интелигентен и кратък - беше прекратен след първия сезон, но историята в общи линии е завършена, така че това не е проблем.



9. Billions
Светът на финансовите спекулации е дал достатъчно материал за филми, но нищо такова не е успявало да ми привлече вниманието като сериалът на ShowTime.
Основният конфликт в сериала е между милиардера Боби Акселрод, който е натрупал част от парите си по не особено честен начин и прокурора Чък Роудс, който е решен да изобличи и да арестува Акселрод. И двамата се непоколебими, безкомпромисни и твърдо решени да постигнат целите си, понякога прегазвайки всички останали.

8. The Path
Може би защото аз съм бил част от секта (с тази честота на писане, най-вероятно следващата ми публикация ще е 14-февруарската доза омраза към сектата на фюрера Людмил Ятански), но това беше един от най-хубавите сериали, които загледах тази година. Не е по-напред в списъка само защото тази година е доста силна откъм сериали и не исках някой да остане разочарован, когато в топ три види сериал, за който дори не е чувал.
Сериалът разказва за измислен религиозен култ, възникнал в епохата на хипитата, който се бори за оцеляването си днес. Създателят на движението е на смъртно легло (въпреки, че това се пази в тайна от членовете) и харизматичният лидер Кал Робъртс се опитва да овладее властта, за поведе вярващите в нова посока. Целта му е сектата да стане по-популярна, за да привлече повече хора и успява в това начинание, но привлича вниманието и на полицията.
Сериалът много добре показва какво е да си част от малка религиозна група и целият свят да смята за странни неща, с които си израсъл. Съмнението се появява в живота на всеки човек от общността, но много малко напускат, защото се страхуват от промяната. Страхуват се, че ще бъдат отхвърлени от най-близките си.
В главните роли са Арън Пол и Хю Денси.
Горещо препоръчвам!

7. The Young Pope
Радина, която не може да приеме сериалите на сериозно и смята, че са просто забавление за безработни домакини, щеше да припадне, когато разбра, че Джъд Лоу участва в такъв, защото е "твърде готин за телевизията".
Всъщност чувствата ми са малко смесени - от една страна съм разочарован от историята, която се развива твърде бавно, а според мен силата на сериалите е точно в това, че поставят сюжета и развитието на персонажите на първо място. От друга страна обаче, "Младият папа" е нещо уникално за телевизията (дори за НВО). Режисьорът Паоло Сорентино ни представя една неповторима атмосфера на великолепие и провокативност.
Сериалът разказва за Лени Белардо, който става първият американски папа в историята. Той приема името Пий XII и бързо показва, че привидно на очакванията, младостта му  няма да позволи да бъде лесно контролиран.

6. Goliath
До голяма степен добрите ми впечатления от сериала се дължат на великия Били Боб Тортън, който поема главната роля.
Историята се върти около предполагаемото самоубийство на служител в оръжейна фирма. Сестра му обаче е сигурна, че не е било самоубийство и зад смъртта му стоят работодателите му. Така стига до Били Макбрайт, който вижда шанс да отмъсти на бившия си сътрудник и адвокат на оръжейната фирма, който е станал причина Били да загуби работата си, семейството си и дома си.

5. Westworld
За пръв път от няколко години The Walking Dead остана на втори място по популярност докато течеше сезонът (което е тъжно, защото АМС направиха най-добрия сезон от началото на поредицата). Рик Граймс и Ниган останаха назад от новия сериал на НВО.
Оригиналът на Westworld филм от 1973, писан и режисиран от Майкъл Крайтън, който е най-известен с романите си "Джурасик Парк". Тук пак имаме парк, но този път атракциите в него са не динозаври, а роботи.
Филмът предлага интересна история и герои, въздействаща атмосфера и визия и обичайното за НВО количество кръв и цици, но да се сравнява с "Игра на тронове" (каквито коментари прочетох) е твърде пресилено.
Тук беше мой ред да се изненадам, че Антъни Хопкинс се е съгласил да учатва, защото, въпреки че вярвам в бляскавото бъдеще на сериалите, за мен Антъни Хопкинс е един от най-великите актьори на всички времена.

4. Preacher
Този и BrainDead са най-уникалните сериали в класацията ми, защото не са толкова силни като история, но са забавни, а Preacher успява всяка седмица да даде на зрителите едно абсолютно шеметно приключение.
Сериалът ме грабна още в първите секунди, когато от небето слезе сила и се взели в африкански проповедник. Той се изправи пред паството си, заяви, че е божият избраник и се пръсна на парчета, А тогава още не се беше появил вампирът!
Всяка седмица с нетърпение чаках да видя каква щуротия ще ни предложат създателите и непременно ще гледам втория сезон догодина.

3. This Is Us
Все още не мога да повярвам, че този сериал е в тази класация и то толкова напред (а аз съм я правил!).
Трудно ми е да опиша с какво недоверие загледах първия епизод и колко бях сигурен, че ще спра да го гледам. Но в края на епизода вече бях влюбен.
Направо не е реално как всеки епизод успява да ме трогне, да ме усмихне или да ме просълзи.
Спирам да пиша, защото ме хвана срам.



2. Stranger Things
Няма да пиша много за този сериал - всички са го чували, всички го знаят. Всички, които са влизали в интернет поне веднъж това лято.
Може би точно тази суперпопулярност на сериала му попречиха да заеме първо място в класацията ми, така че не бих се изненадал в бъдеще, като хвърля поглед назад към сериалите на 2016, да призная, че точно той е №1.






1. The Night Of
В бъдеще може и да преосмисля подреждането на класацията, но сега за мен има само един сериал, достоен да е на първо място.
Минисериалът на НВО е едно от доказателствата, че сериалите имат голямо предимство спрямо филмите. Нищо не е претупано и нито един диалог не е съкратен. На всички герои е отделено достатъчно време, за да ги опознае, да ги заобичаме или да ги съжалим. А сюжетът е така добре изпипан, че все още ме побиват тръпки като си припомня.
Има и котка.

Това са десетте сериала, които стартираха тази година и ми направиха най-силно впечатление. Сигурен съм, че има много хора, които няма да са съгласни с подредбата ми, но според мен е по-трудно да дадеш оценка на сериал, отколкото на филм.
С нетърпение чакам да видя с какво ще ни изненада 2017-а година.

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Мария-Антоанета - пътят към ешафода



Започвайки от 12-и август до 5-и ноември (86 дни), почти без прекъсване, успях да прочета най-сетне поредицата на Дюма за Мария-Антоанета – 1 поредица, 5 романа, 7 тома  или 4 364 страници.
Цитирайки разсъжденията на самата кралица, романите проследяват следната история:
„Двама крале са си казали: „Тук трябва две царски чеда, които никога не са се виждали, никога не са се любили, а може би и никога няма да се заобичат, да се венчаят пред същия олтар, за да умрат на същия ешафод!“

Разказът започва с представянето на един странен образ, чиито способности граничат с магьосничеството. Жозеф Балзамо (който се крие зад различни имена в хода на повествованието като граф дьо Калиостро, барон Заноне), винаги в сянка тласкащ монархията към нейния край, посреща по път дофината на Франция, Мария-Антоанета, когато тя е едва на 14 години, очаквана радостно от същия френски народ, който по-късно ще я нарече мадам Дефицит, Австрийката, Вълчицата и госпожа Вето. Той ѝ показва в отражението на една гарафа с вода нейното бъдеще – гилотината, която към този момент е може би само идея в главата на д-р Гийотен.

Главни действащи лица са благородници по потекло, но и с благородни сърца, и такива, които сериозно допринасят за нарастващата омраза на Народа към кралското семейство. Народът неслучайно е с главна буква, защото той е представен като една еднородна маса, една страдаща личност, чийто справедлив гняв веднъж надигнал се, не успява да се спре пред нищо. Това води до безумно разрушение и масово отнемане на животи, пожертвани на олтара на монархията.

Макар романите да не са исторически учебници, историята е базирана на реални личности, случки и на мемоари от действителни хора (като приближената на кралицата мадам Кампан).

За тези, които са чели поредицата, ще споделя, че последната книга, „Рицарят на Мезон Руж“ ми се стори излишна и ненужна, заглавието ме подведе, че централен герой ще бъде може би синът на графиня дьо Шарни (може би това е брат ѝ Филип, за когото знаем, че е влюбен в кралицата и има логика да се опита да я спаси, но не става ясно до края), а напротив – представени са напълно нови герои, които не получават нужното развитие и дори не са облагодетелствани с щастлив край. Изобщо, съдбата на Жилбер и Себастиен е напълно неясна, но не сякаш Дюма е искал да я обвие в мистерия, а все едно просто е забравил тази сюжетна линия. Няма го и триумфът на Калиостро, който след 20 години успява да изпълни клетвата си пред масоните. Романът би могъл да се счита за напълно отделен, ако не съдържаше черешката на тортата - обезглавяването на Мария-Антоанета.

За останалите хора, които не са все пак чели поредицата – не чакайте повече.

неделя, 23 октомври 2016 г.

Правилното решение на АМС

Добро утро!!!

Когато пролетта създателите на The Walking Dead решиха да не показват чия глава размаза Ниган, едва ли е имало фен, който да не е побеснял. Но АМС успяха да запазят тайната и утре ще разберем коя е жертвата. Едва ли в историята на сериала е имало друг епизод, чакан с по-голямо вълнение, така че решението се оказа много правилно. Бих заложил пари, че новият епизод ще бие рекорди.

Иначе, по въпроса за жертвата, най-голям е шансът Ниган да убие Дерил или Глен. Аз залагам, че ще е Дерил, но много повече ще се радвам, ако е Глен - не защото го харесвам по-малко, а защото по всички правила на сериала вече трябваше да е мъртъв заради отношенията му с Никълъс. До сега всеки, който проявеше малко човещина, ставаше жертва на мъртви или живи. А Глен прояви добро отношение към глупака от Александрия, макар че въпросният 2 пъти опита да го убие (умишлено) и веднъж почти успя (случайно).

Оцеляването на Глен беше голямо разочарование за всички фенове (дори тези, които го харесват, като Радина), така че смъртта му ще си бъде точно на място.

Смъртта на никого от останалите пленници няма да оправдае дългото чакане.

вторник, 11 октомври 2016 г.

Ще резне ли Нигaн крилцата на Рик?

Добро утро!!!

Вчера АМС пуснаха видео от първия епизод на седмия сезон на The Walking Dead. Кадрите вероятно са от началото на епизода, точно след като Нигaн е сплескал главата на някого (във видеото виждаме кървавата каша, но не се разбира кой е мъртвият). Според мен това клипче може би разкрива две важни неща от предстоящия сезон:

1. Кой е убит
Ниган говори за един от своите хора и казва, че той е дясната му ръка. След това пита Рик дали някой от останалите пленници е неговата дясна ръка. Рик не отговаря, затова Ниган пита дали не е бил този, когото току що е убил. Рик пак не отговаря.
Много е вероятно тази сцена да е заблуждаваща, но за сега изглежда, че убитият е Дерил.

2. Нещо лошо ще се случи на Рик
Клипът завършва с това как, след като е говорил колко важно е да имаш "дясна ръка", Ниган сграбчва Рик за яката и го повлича след себе си към караваната, от която го видяхме да излиза, въоръжен с брадва. Това ме навежда на мисълта, че най-после на Рик ще му се случи нещо, което в графичните романи се случва много по-рано - при първата среща с Губернатора.
Време е Рик буквално да остане без дясна ръка.

четвъртък, 6 октомври 2016 г.

Уникална оферта за всички фенове на Мишо и Радина!!!

Добро утро!!!

Хари Потър и стаята на тайните
За втори път хората по земята имат уникалния шанс да купят новото луксозно издание на "Хари Потър" за Мишо и Радина!!!
Научно доказано е, че няма  начин да получите титлата "Хора, които са подарили луксозния Хари Потър на Мишо и Радина", освен да подарите новото издание на Мишо и Радина - не можете да го получите ако подарите друга книга, нито ако подарите "Хари Потър" на други хора.
Внимание! Такава възможност можете да получите само още 5 пъти в живота си!!!!!!!

 Шегата настрана, миналата година отправихме молба към хората да ни подарят "Хари Потър и философският камък" (подобна молба съм отправял многократно към десетки христиански групи, за да ми купят една луксозна Библия, но те не искат) и почти веднага три приятелки на Радина - Мони, Криси Б. и Криси Г. - ни писаха, че ще ни я купят.
Пак благодаря, момичета!
Сега решихме пак да си изпросим книга, защото "Хари Потър и стаята на тайните" струва 45 лева, а ние скоро може да имаме една изненада (малка по размер, но голяма като значение), така че трябва да пестим пари.

 Този път ще дадем по-дълъг срок за размисъл - до края на месеца. Ако някой реши да ни зарадва, първо да пише на мен или на Радина. Едва ли ще има голям наплив от мераклии, но да не рискуваме да се окажем с две книги и твърде много приятели.

петък, 23 септември 2016 г.

Санторини - късче от рая

Добро утро!!!

Миналата седмица с Радина ходихме на екскурзия на Санторини и естествено тя накачва снимки. Докато ги разглеждах, попаднах на коментар към една от тях, оставен от някаква приятелка на Радина: "Приятно изкарване на едно от късчетата от рая"

Късче от рая ли? На това място нямаше питейна вода и трябваше да си я купуваме по няколко пъти на ден, трябва да се къпеш с морска вода, нетърпима жега от ранно утро до късна вечер, огромни пропасти навсякъде около теб, гадни каменисти плажове, пустинен пейзаж с почти никаква растителност - само сухи храсти и тревички. Все ти се натяква за лукса там, който не само не можеш да си позволиш, но и никога реално не виждаш - през цялото време все едно си на цигански пазар в Люлин и газиш в магарешки лайна.
Дори известната им архитектура е зловеща - луксозните им скални къщи приличат на погребални пещери и се издигат като мраморни плочи сред забравено от хората и от бога гробище. Стаите са издълбани в скалата като рани на мъртво тяло, сред които пъплят човечета като червеи.

Това според мен не е късче от рая, ами си е направо предверието на ада. И за да е пълна картинката, на едно място буквално има гореща дупка в земята, от която излиза пара и се носи миризма на сяра!

сряда, 21 септември 2016 г.

Честит Празник на световете

Добро утро!!!

Днес рожден ден има великият Стивън Кинг. Автор, когото чета от 17 години, обичам от 13 и боготворя от 9.

Пожелавам на сай Кинг още много години да стои в нашия свят и да повдига червената завеса, която разделя нас от останалите светове. Защото има само един път към Тъмната Кула и той е чрез Стивън Кинг.

Кинг ще продължи да пише и ние ще продължим да четем, но две големи неща се задават на хоризонта, които ще окажат голямо въздействие върху фен общността, но още е рано да кажа дали ефектът ще е положителен или отрицателен. Става въпрос за филмите по "Тъмната кула" и "То" - два от най-великите романи (а много фенове биха казали дори двата най-велики) на Краля.

петък, 9 септември 2016 г.

Людмил Ятански постави въпроса, който всички очаквахме

Добро утро!!!

Лидерът на сектата Блага Вест най-сетне постави въпроса, който от години знаех, че един ден ще зададе на последователите си. "Бог или аз", пита Ятански, давайки възможност на хората да избират само между два пътя - този на Бог и този на Людмил Ятански.

Задайте си и вие въпроса - Бог или Людмил Ятански? Внимавайте какво ще изберете, защото от този избор зависи дали ще отидете в рая при ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН! или ще горите в ада при Людмил Ятански.

За някои хора, като слугата Пепи Рашев, изборът е ясен - фюрерът над всичко. Но все още се надявам, че са останали достатъчно разумни хора в Блага вест.

"Търси се" - най-лошата хубава книга на Стивън Кинг

Добро утро!!!

Стивън Кинг е един от най-гениалните писатели и има някои абсолютно велики неща, но има и доста слаби - за мен такива са "Доктор сън", "Мистър Мерцедес" и "Торба с кости". Има само една книга обаче, която е страхотна в почти всяко отношение, но сякаш Стивън Кинг си е поставил за цел да развали.

Започнах "Търси се" с ниски очаквания. Стивън Кинг не го бива много в планирането на сложни и заплетени мистерии, а героят ми Бил Ходжис е просто един по-стар и по-цял Корморан Страйк, но лишен от всичко, което прави Страйк толкова готин.
За мое най-голямо удоволствие, със всяка следваща страница разбирах, че съм подценил Краля. Новият ненормалник Морис Белами веднага ми влезе под кожата, а ако по онова време бях чел "Прокълнатото дете" още повече щях да се асоциирам с него, защото щях да знам какво е да те предаде любим писател.

Историята, стилът и героите са страхотни, но има един много сериозен недостатък - Кинг се е опитал насила да свърже книгата с "Мистър Мерцедес". Има ненужни части, които разказват за скучния Бил Ходжис, скучната му секретарка (нищо общо с Робин) и скучните му (и много досадни) черни приятели. Реално обаче Ходжис не прави НИЩО, което да има някакъв ефект върху историята, освен да отклони вниманието на убиеца, когато се появява в края на книгата, но това можеше да го свърши буквално всеки, например полицай, когото някой е повикал, защото е забелязал твърде много движение в сграда, която трябва да е празна.
А по някаква причина (все едно всичко, което казах до сега не е достатъчно да развали чудесната история) Стивън Кинг е намесил и телекинеза в цялата работа. Сцените в болницата не вършат никаква работа, освен вероятно да подготвят почвата за последната част от ненужната трилогия. Вероятно тя ще разказва за свръхестествен сблъсък между Бил Ходжис и Брейди Хартсфийлд. Това е лесно да се разбере, защото книгата вече е излязла, но аз ще я изчакам на български и тогава ще я прочета (с надежда, че СК отново ще ме изненада приятно).

четвъртък, 8 септември 2016 г.

Fear The Walking Dead тръгна по правия път

Добро утро!!!

Сериалът на АМС, който проследява развитието на зомби апокалипсиса на другия край на северноамериканския континент, най-после започна да дава на зрителите това, което искат - ненормалници.
Първоначалната група се разпадна на три по-малки, като всяка от тях се озова в конфликт с други оцеляващи. Моралът на героите е подложен на изпитание и със сигурност не всички ще излязат с чисти ръце от ситуациите (ако изобщо са живи).
Имаме и мистерия, която чака да бъде разгадана - мексиканският фармацевт, който твърди, че е бил ухапан, но не е умрял. Дали няма имунизирани срещу отровата на бродещите?

петък, 5 август 2016 г.

"Хари Потър и прокълнатото дете" - шизофренично ревю

Добро утро!!!

Понеже не мога да кажа нищо лошо за Джоан Роулинг, но и нищо хубаво за "Хари Потър и прокълнатото дете", се раздвоих и написах две отделни ревюта. Внимание, и двете съдържат СПОЙЛЕРИ!!!

Най-тежкия удар срещу ХП фенството

Джоан Роулинг нанесе най-тежкия удар срещу своето собствено произведение, но не като позволи пиесата да бъде публикувана (всички сме правили грешки), а като я защити в интернет и я обяви за канон.
Историята няма как да е канон, защото е пълна с противоречия. Дори и да намерим обяснение на някои от тях (например защо всички виждат къщата на Потърови, при условие, че са под защитата на Фиделиус), то има и такива, които са си чиста грешка - къде е Сириус, когато Хагрид идва да вземе бебето Хари, или пък как Хари си връща способността да говори змийски?
Най-дразнещото обаче е, че създателите сякаш са се опитали да копират най-популярните фен теории - Албус е разпределен в Слидерин, сприятелява се със Скорпиус, Скорпиус харесва Роуз, Волдемор има дъщеря и т.н.

Времевърт
Цялата история на пиесата е безумие - всичко се върти около един времевърт и опитите на две деца да спасят второстепенен герой от четвъртата книга. Самото присъствие на времевърта е достатъчна причина да не посегнете към книгата - Роулинг признава, че времевъртът ѝ създава повече проблеми в писането, отколкото решава, затова се погрижи ВСИЧКИ времевърти да бъдат унищожени в петата книга, но очевидно на авторите на "Прокълнатото дете" не им дреме, защото в пиесата се появява не един, а два нови времевърта.
Разбираемо е защо на Роулинг ѝ е било трудно да използва това устройство - нейното пътуване във времето е едно от най-добре замислените и изпълнените, които съм виждал в литературата и в киното. "Прокълнатото дете" е точно обратното, ако в Glee направят епизод за пътуване във времето, ще изглежда горе-долу така. Времестранстванията на Албус Потър и Скорпиус Малфой нямат никаква логика. В един от малоумните светове, резултат от промените в миналото, инициаторът на цялото нещо липсва - Албус Потър никога не се е раждал, а Скорпиус никога не е имал причина да се връща и да променя миналото. Най-дразнещото обаче беше, че в един момент Албус се връща при вече върналия се в миналото Албус и му попречва да направи магия, която вече е направил и заради която се е наложило да се върне и да се самоспре, но той не помни, че като се е опитал да направи магията първия път не се е получило. Дори обяснението за объркването е объркващо.
Е, няма какво повече да очакваме от сюжет, който започва с решението на Албус и Скорпиус да скочат от влака, за да търсят времевърт, за който само се носи слух, за да спасят човек, за когото само са чували, че е живял и умрял преди двадесет и няколко години.

Герои
Някои биха казали, че трудно можем да преценим доколко героите са достоверни в пиеса, но абсолютно не е така. Нито суперсантименталния Хари е Хари, нито Рон Съвсемидиота е Рон Полуидиота, нито Излишната Хърмаяни е онази Хърмаяни, която движеше цялата история и успя да доведе Хари до финала. А да не говорим, че в цялото нещо се появява Драко Малфой, който излива душата си пред Хари (колко много е мразил баща си) и двамата стават най-добри приятелчета, въпреки че някога опитваха да се избият един друг и са преживели толкова много сблъсъци помежду си, че дори минималното кимване в Епилога им коства твърде голямо усилие. Но сега са приятелчета.
Най-дразнещи са образите на Албус и Скорпиус, които са напълно неразличими един от друг. Да, в първите сцени ясно е посочена разликата - Албус е по-меланхоличен, докато Скорпиус е забавният и умен (или с други думи единият е Хари, а другият Рон+Хърмаяни), но с развитието на историята двата образа напълно се сливат.

Хогуортс
И нещото, което ме издразни най-много е, че създателите на пиесата не са разбрали Хогуортс. Драмата на Албус е, че не може да намери мястото си в училището (каквато е драмата във всеки посредствен американски тийн филм), не е добър в спорта и не е добър в ученето.
Най-великото нещо на замъка в книгите е, че ВСЕКИ може да намери мястото си там. "Хари Потър" създава усещането, че Хогуортс е жив. Може да мразиш Потърите, като Снейп; може да мразиш мелезите, като Ъмбридж; може да мразиш учениците, като Филч; може да мразиш всички, като Волдемор; но никога не можеш да мразиш Хогуортс. В замъка има място за всеки.

Никога не съм вярвал, че ще го кажа, но Роулинг направи грешка. Дано да се вразуми и да се отметне от думите си, че тази история е канон и още по-дано да се е постарала повече за сценария на "Фантастичните животни". Най-малкото се надявам да е участвала повече в писането му, защото съм сигурен, че ако Роулинг имаше поне малко думата за "Прокълнатото дете", нямаше да е толкова зле - както казва Радина, дори в най-скучната история от Потърмор има повече стойност отколкото в пиесата.
Единственото хубаво от цялото нещо е, че публикуването на книгата ми спести доста пари, понеже бях решен да ида и да гледам постановката в Лондон, въпреки една голяма черна точка, която ѝ поставих още преди да започнат да я играят.

Хари Потър - абсолютният господар на Смъртта

"...така те напуснали като равни този живот."

Девет години след финала на "Даровете на смъртта", който все още много хора не могат да разберат правилно, Роулинг отново успя да зарадва истинските фенове и да обърка повърхностните читатели.
Авторката на "Хари Потър" каза, че "Прокълнатото дете" е канон и ние сме длъжни да го приемаме като такъв. Всичко, което се случва в историята е истина, но защо това да означава, че не се случва в главата на Хари? Това обяснява множеството странни ситуации, несъответствия и необясними промени - просто така се случват сънищата. И каква по-добра форма за тази история от пиеса. За разлика от филма или книгата, пиесата не може да пресъздаде абсолютно достоверно реалността, ние виждаме само парченца от нея и голяма част от света тъне в мрак. Точно като сънищата.

Това, което повърхностните читатели не успяха да разберат е, че пиесата показва завършването на пътя към господството над смъртта на Хари. "Всичко беше наред" ни казва последният ред от книгата, но аз много пъти съм си мислил, че не е точно така - мъртвите са си мъртви и няма начин Хари да не се чувства отговорен. "Прокълнатото дете" разказва точно за преодоляването на тази вина.

Пиесата е пълна със символи, като например времевърта, който символизира спомените и желанието да можем да се върнем и да променим миналото. Първият времевърт те връща само за 5 минути, защото Хари се страхува да мисли твърде дълго за хората, жертвали се заради него. Ако обърнете внимание ще видите, че историята разказва как  някой казва на загиналите заради Хари това, което той не успя да им каже приживе - Седрик, Снейп и т.н.

Въпросът кой е прокълнатото дете може да получи няколко отговора - Албус, Скорпиус и Делфи. Но, както казах, събитията в историята са само мислите на Хари, така че и тримата са един и същ човек - Хари Потър, истинското прокълнато дете.

Най-важна обаче е частта с Годрикс Холоу, където Хари доброволно оставя родителите си да умрат, макар да може да им помогне. Той се научава не само да се жертва за другите, но и да жертва другите за Висшето благо.
Така той става 100% господар на Смъртта.

Но има и нещо, което сигурно дори по-умните читатели не са се сетили - за да бъде човек напълно равен на Смъртта, той трябва да тръгне с нея. И това е, според мен, е най-тъжното - цялата пиеса ни представя последните мигове в ума и сърцето на Хари преди да почине. Не Астория Грийнграс, а именно той умира от рядката болест.

Сбогом, Хари Потър!

четвъртък, 21 юли 2016 г.

9 години от "Даровете на смъртта"

Добро утро!!!

Минаха 9 години, откакто излезе последната книга за Хари Потър. Продажбата на книгата започна по едно и също време по целия свят (02:00 часа българско време).
Не е имало друг случай в живота ми, когато да съм по-объркан за чувствата си - от една страна се радвах, че книгата излиза, от друга бях тъжен, че историята свършва.
Е, свърши, но това не се оказа чак толкова лошо - през тези години препрочетох книгите много пъти и открих много неща, които не бях забелязал. Освен това магическият свят не спря да се разкрива и много скоро ще видим какво се случва с Албус Сивиръс и ще научим историята на Нют Скамандър.
Роулинг пък продължи напред - вече има 4 "мъгълски" романа и се превърна в един от най-успешните криминални писатели.

И все пак още не съм сигурен дали се натъжавам или се радвам, когато си спомням за онази нощ - за последните часове очакване и за последния път, когато толкова много хора се събраха заедно заради "Хари Потър".

събота, 2 юли 2016 г.

Поредица от поредици на Азимов

Здравейте всички!

Най-сетне успях да си допълня колекцията от свързани поредици на Айзък Азимов, проследяващи много дълъг период от време в развитието на света. Все още не мога да се похваля като Мишо, че имам всичко от любимия си автор,  бърза справка в Уикипедия ще ви каже, Азимов е написал над 500 книги (и не само). 

В семейната библиотека имаме още няколко самостоятелни романа на Азимов, както и съавторски книги с други автори.

Време е да препрочета и доизчета всичко, което събрах, а именно:

I. Поредицата за роботите:

1. Аз, роботът (сборник с разкази)
2. Стоманените пещери
3. Голото слънце
4. Роботите на Зората
5. Роботите и Империята

(в допълнение имам и Двестагодишния човек и други разкази) .

II. Поредицата за Империята (подредени по година на издаване):


1. Камъче в небето
2. Звезди като прах
3. Космически течения


III. Поредицата за Фондацията (подредена по хронология на събитията в книгите):

1. Прелюдия към Фондацията
2. Битката за Фондацията
3. Фондацията*
4. Фондация и Империя 
5. Втората Фондация
6.  Острието на Фондацията 
7. Фондация и Земя.

*Тази Мишо я имаше в библиотеката си без да знае и я открих, когато миналата година се нанесохме в Таратория и обединихме библиотеките си. Явно се допълваме по неподозирани начини :) 

Хайде, че имам много за четене!

неделя, 19 юни 2016 г.

10 фалшиви сцени прикриват кого убива Ниган

Всички 11 герои, които Ниган плени на финала на The Walking Dead, ще умрат пред камерите, но само едно от убийствата ще влезе в сериала.



До крайни мерки прибягват създателите на един от най-гледаните сериали в историята на телевизията, за да прикрият чия смърт почти видяхме в края на предишния сезон. От екипа на TWD трябва постоянно да внимават части от предстоящата история да не изтекат в интернет, след като снимките на новия седми сезон вече започнаха. Това включва вкарването и изкарването на актьорите от снимачната площадка със скрити лица и сваляне на шпионски дронове.

Най-крайната предпазна мярка обаче остава заснемането на сцената, в която един от героите умира - за да не става ясно кой е, са заснети 11 убийства - на Рик, Карл, Мишон, Дерил, Глен, Маги, Юджийн, Саша, Арън, Розита и Ейбрахам. В сериала обаче ще видим само една от тези сцени.

събота, 18 юни 2016 г.

Двуличната толерантност

Добро утро!!!

Дойде времето от годината, когато разни хора ще излязат по улицата на София, за да парадират със сексуалната си ориентация. И всеки, който изрази несъгласието си с подобно събитие, ще бъде обявяван за хомофоб.
Аз си имам много предразсъдъци, някои с основание, повечето без, но хомофобията не е един от тях. И все пак, няма как да не споделя мнението си, че този "толерантен" начин на мислене, който насилствено ни се налага, създава много повече конфликти, разделение и бариери в обществото, отколкото премахва. Това е една двулична толерантност.

Език на омразата
На първо място в обществото умишлено се създава впечатлението, че всеки, който не подкрепя провеждането на парада, по някакъв начин е съучастник в случаите на насилие срещу гейове. Истината обаче е, че не всеки, който не смята хомосексуализма за нещо нормално, извършва насилие срещу гейовете или не осъжда достатъчно насилниците. И още повече е истина, че не всеки, който е жертва на насилие, е хомосексуалист.
Мен например, без да съм гей, ме тормозеха в училище. Сега бащата на Радина също понякога се гаври с мен, защото предпочитам да гледам сериали и мюзикъли пред спорт (и не мога да разбера как на някой резултатът от мач на европейското може да му е по-интересен от изхода от Битката на копелетата) и защото не близвам алкохол. Милиони други хора, без значение дали са гейове или не, са тормозени и малтретирани по хиляди причини, различни от сексуалната им ориентация. Те и аз по никакъв начин не сме по-малко жертви на насилие.
Насилието е лошо във всяка форма и да кажем, че един вид насилие (на сексуална или расова основа) е по-лош от друг вид насилие е дискриминация спрямо жертвите, които не спадат към "привилегированите" групи.
Днес аз съм несъгласен с провеждането на парада. И тъй като съм заел тази позиция, се чувствам обиден, когато в интернет, поставяйки всички несъгласни под общ знаменател, ме наричат изрод, хомофоб или идиот. Сега, без да съм направил абсолютно нищо, ставам жертва на език, пълен с омраза, който обаче не се брои за "език на омразата", следователно аз няма как да бъда защитен и правата ми са нарушени.

Има ли разрешена омраза?
Като човек, който мрази толкова много неща (пак повтарям, че обратните не са едно от тях), бих казал, че има. Но един проповедник на толерантността трябва да каже, че няма. Само дето не е така.
Снощи реших да направя експеримент и публикувах следния пост във Facebook:
Харесаха го доста хора, някои от които големи защитници на човешките права. Ами ако бях написал, че за всяко харесване ще умира гей, щяха ли да го харесват хората? Или ФБ щеше да ми блокира профила, защото използвам "език на омразата"? Значи ли това, че едни хора имат по-малко право да живеят от други, само защото са направили различен избор? С какво чалгарофобията е по-малко лоша от хомофобията?

Има и други примери за "разрешена" и "неразрешена" омраза. Преди време една дебелана беше написала, че харесва само бели мъже. В отговор един негър ѝ беше отговорил, че това е добра новина за всички черни. Този кратък разговор беше разпространен във ФБ като голяма победа над расизма и "езика на омразата". Явно е лошо да обидиш някого заради расата му, но супер голямо геройство да го обидиш заради външния му вид.

Да не говорим, че никой не вижда нищо против да има групи за атеисти, които да се подиграват на религиозните, но ако аз направя група "Хомофоби", в която да се подиграваме на гейовете, това вече ще разбуни духовете.

Двуличната толерантност
И стигаме до главната идея на тази публикация - двуличието на "толерантността".
Защото, щом приемаме хората с различна сексуална ориентация, трябва да приемаме и всички хора с различни сексуални вкусове. И ако можем да кажем, че влечението към  малки деца и животни е лошо, защото те не могат да вземат сами решения, то няма причина да не приемаме брака между братя и сестри, майки и синове, баща и дъщери, стига да са навършили пълнолетие. Няма причина да не приемаме и сексуалните отношения на живи с мъртви, стига мъртвият приживе да е заявил, че е съгласен. А да не говорим за многоженството, което е забранено навсякъде в западния свят, включително и там, където са разрешени хомосексуалните бракове.

Сигурен съм, че няма човек, който да е чак толкова толерантен. Следователно, винаги ще има неща, които няма да разбираме и няма да можем да приемаме. Винаги ще има неща, които ще ни отвращават и които ще смятаме за неестествени и "неморални".

Излиза, че единствената толерантност, на която трябва да се учим, е да приемаме толерантно нетолерантностите на другите.

петък, 17 юни 2016 г.

Григор Димитров ме имитира

Добро утро!!!

Гришо правил палачинки гол?

Голяма работа, това го е видял от мен:

Ще му кажа другия път, когато се срещнем на по тенис.

четвъртък, 16 юни 2016 г.

Църква за бърза молитва

Добро утро!!!

Бях убеден, че съм доста добре запознат с христианството, но се оказа, че съм изпуснал цяло ново движение - за здравословна молитва:
Няма да се изненадам това да е план на религиозните лидери, които са се вдъхновили от идеите на нашето правителство и смятат да въведат нова такса - десятък "Вредна молитва".

А ето и продължението на разговора, за да видите пример за здравословна молитва:
Другия път, когато пръцна, ще се оправдая и аз, че "духовете на болест" напускат тялото ми. Амин!

сряда, 15 юни 2016 г.

Сватбена манипулация

Добро утро!!!

Цял месец се опитвах да разбера как стана така, че изведнъж се оказах женен за Радина. Днес, докато разглеждах сватбените снимки, разбрах - всичко е било добре замислена манипулация.
Вижте на снимката долу в каква поза е застанала тя, точно преди да ме накарат да подпиша присъдата. Правилно е казал ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН!, че жената винаги ще е с едни гърди пред мъжа, а той пък винаги ще има един кокал в повече.

вторник, 14 юни 2016 г.

Списък на хората, които искам да умрат

Добро утро!!!

Днес цял ден изготвях списък на хората, които искам да умрат. Отне ми много време, но те са и много хора.

Списък на хората, които искам да умрат:
1. Всички

понеделник, 13 юни 2016 г.

6 начина Радина да каже, че не ѝ се прави секс

Добро утро!!!

Ако някой от вас реши да прави секс с Радина, ето 6 начина, по които тя би опитала да ви подскаже, че не иска:

Начин 1:
Не!

Начин 2:
Махни се!

Начин 3:
Разкарай се!

Начин 4:
Не искам!

Начин 5:
Остави ме!

Начин 6:
Казах ти да ме оставиш на мира, глупак!

Спонсор на публикацията: PornHub

неделя, 12 юни 2016 г.

Първият ми автомобил!

Добро утро!!!

Имам чудесна новина - купих си кола. Направих си и няколко снимки, за да се изфукам.

На първата снимка съм аз до новата си кола:

На втората снимка вече съм се качил в колата и отивам да взема Радина от работа:

На последната снимка аз и Радина сме се снимали до колата:

И честито на новоназначения ни шофьор - Геш, който ще ни кара насам-натам, когато пожелаем. Със здраве да си я ползваш колата, когато ти разреша.

събота, 4 юни 2016 г.

5 доказателства, че Хари Потър е грифиндорец

Добро утро!!!

В интернет е пълно с фенфикшъни, които поставят Хари Потър в Слидерин, и с хора, които разсъждават по темата какво щеше да се случи, ако Хари беше в дома на Мерлин. И това заради сцената в първата книга, когато шапката се колебае къде да го сложи, но накрая става ясно, че всичко е заради частта от душата на Волдемор.
Истината е, че Хари е вероятно най-истинският грифиндорец, когото виждаме в книгата. И казвам това не само заради меча на Грифиндор, който според легендата може да бъде получен само от истински грифиндорец. Доказателствата са много, ето само 5 от тях:

понеделник, 30 май 2016 г.

Скромният панаир

Здравейте,

след преизпълнения (за мен и Мишо) със събития и емоции месец май, цял късмет е, че се прибрахме точно навреме за Панаира на книгата. Със сетни сили успяхме да преминем набързо из щандовете в НДК и най-вече се разписахме при издателство Труд, където успях да допълня поредицата си за Мария-Антоанета с последните няколко тома:
По изключение на този панаир не успяхме да се видим и с Бранимир Събев, но поне знаем, че вече имаме последната му книга.

Толкова засега, тепърва предстои книгопазаруване в уюта на дома с всички ваучери за книги, които получихме на сватбата :)

събота, 28 май 2016 г.

5 лоши екранизации, които са успешни филми

Добро утро!!!

Много рядко филмите по книги успяват дори да се приближат до нивото на оригиналното произведение. Лошите екранизации (особено по любимия ми автор Стивън Кинг) са безбройни, но понякога се случва филми, които изглеждат като подигравка с книгата, по която са правени, да пожънат огромен успех и дори да се превърнат в класика. Ето списък на няколко такива филми:

петък, 27 май 2016 г.

Хари Потър на датски

Добро утро!!!

Искам да благодаря на Вали, съученичката на Радина, с която тя е седяла 5 години. Тя се прибра от Дания специално за сватбата ни и ни донесе "Хари Потър и философският камък" на датски. С тази книга изданията ми на различни езици стават 18.

Повечето издания по света са с американската корица, с която е и българската. За щастие датската корица е различна, затова я прибавям в групата на уникалните корици, заедно с испанското, немското, френското, фламандското и украинското издание.

Ето ги всички езици, на които имам книгата:

Английски
Български
Гръцки
Датски
Испански
Италиански
Латински
Литовски
Немски
Норвежки
Руски
Словашки
Словенски
Украински
Унгарски
Фламандски
Френски
Хърватски



събота, 14 май 2016 г.

Ето защо христианите са неграмотни

Добро утро!!!

Разбрах причината за христианската неграмотност - не четат книги.
Вижте какво написа един истински христианин във Фейсбук:

Отношението на точи човек е разбираемо, защото той е част от сектата на фюрера Людмил Ятански, в която 10 години ми промиваха мозъка.
Очевидно, когато през 2003 Людмил ме изгони (за кратко, няколко години по-късно ме изгони завинаги), защото бях донесъл в църквичката му "Хари Потър", не е било мярка конкретно срещу книгата на Роулинг, а срещу литературата като цяло.

Явно не можеш да продаваш Исус на хора, които предпочитат да си дават парите за книги.

сряда, 11 май 2016 г.

15 май - голямата промяна

Добро утро!!!

След няколко дни ми предстои голяма промяна в живота - ще се женя. Радина също.
Това е голяма стъпка, така че реших да направя списък на петте неща, които ще се променят.

 1. Ще имаме общи приятели
Вече няма да делим приятелите си на "мои" и "твои", а на "досадни" и "тъпи".
Радина ще ме запознае с нейните приятели, а аз нея с моите. Естествено, ще останат и такива, които не интересуват другия, като съученици и колеги от работата, но като цяло вече ще общуваме с едни и същи хора и те ще мислят за нас не като за Мишо и Радина, а като за Мирадишона.

2. Ще живеем заедно
Ще си създадем общ дом и ще живеем в него. Ще си купим апартамент, ще си го обзаведем и ще си гледаме сериали в него. Ще си купим поздравително килимче за пред вратата, на което ще пише, че хората са добре дошли, но те няма да са.



3. Ще си обединим книгите
Аз имам малка колекцийка, Радина също.  Като следствие от промяна втора, ще обединим книгите си и така ще имаме една голяма колекция с разнообразни книги и автори.
Естествено, ще отделим специално място за Хари Потър и за Стивън Кинг.


4. Ще спим в едно легло
Отново като следствие от промяна втора, ще ни се наложи да спим в общо легло. Това означава, че трябва да си намерим голямо легло, за да не се бутаме. По възможност по-твърдо, защото така обичаме и двамата. Ще трябва да свикнем с това, защото Радина досега е спала все сама, а аз понякога с котка, но като ти писне котката лесно можеш да я изхвърлиш в коридора, а Радината по-трудно.

5. Ще правим секс
Като следствие от промяна четвърта, най-после ще си загубя девсвеността! Радина също, защото и двамата сме непорочни като майката на ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН! при първата си бременност. Само не се изненадвайте - когато човек е бил неопетнен толкова много години, много често бебето се ражда с два месеца и половина по-рано!

И така, това са най-големите промени, които ще настъпят в живота ми след 15 май. Както виждате, това изцяло ще промени начина ми на живот. Дано да се справя.