събота, 31 октомври 2015 г.

9 момента от Хари Потър, които AXN не разбират

Добро утро!!!

Попаднах тази сутрин на публикация в сайта на AXN, в която се твърдеше, че ще ми покажат някакви недомислици в "Хари Потър", които ще ме накарат да преосмисля книгата. Оказа се, че всичко изброено е недоразбиране, а най-голямата недомислица е ужасният превод, където series (поредица) е преведено като сериал.
Ще опитам да отговарям на обвиненията, като разчитам на информацията в книгите, защото смятам, че тя е достатъчна, че да се разбере какво е искала да каже Роулинг, но за по-пълна информация ще обръщам внимание и на някои по-късни изказвания на авторката.

Недоразбиране първо: Защо магьосниците не ползват мъгълски изобретения?
Действието на сериала се развива между 1991 и 1998 г., така че е напълно логично магьосниците да не знаят много за интернет, но до 1994 г. браузърите вече работят достатъчно добре, така че някои магьосници би трябвало да са чували за това. Да не говорим, че магьосниците нямат никакви преносими средства за комуникация. Сириус Блек може би нямаше да оцелее в сериала, ако просто имаше мобилен телефон.

Отговор: Ползват! В света на магьосниците има много деца от мъгълски произход и те със сигурност не зарязват изобретенията на мъгълите. Причината да не виждаме много такива е, че в Хогуортс електронните машини не работят, но виждаме механични уредим като часовници и фотоапарати.
Има и чистокръвни магьосници, които също използват и се интересуват от мъгълска техника, например Рон, който се обади на Хари по телефона, но елита на магьосническото общество я отхвърля. Магьосниците до голяма степен са застинали в 17 век, когато в взето решението обществото им да се раздели от това на мъгълите. Най-богатите и най-влиятелните магьосници, тези, които диктуват общественото мнение, приемат за обида интереса към всичко мъгълско, затова и хора като Артър Уизли са гледани с презрение.
Все пак има и някои нововъведения - магьосниците използват радио, автобус, влак.

Недоразбиране второ: Как действат портретите?
Защо всички не си направят магически портрети и с тяхна помощ да живеят вечно? Да, правилата за тези картини за доста сложни, що се отнася до живеене и движения, но въпреки това: Всеки би могъл да си направи магически портрет и да прекара живота си в това да учи портретът да бъде дадения човек, така че когато го убият и той остави след себе си едно объркано бебе сираче, той все пак да съществува под някаква форма, за да разговаря с детето си.

Отговор: В Потърмор Роулинг обяснява как работят омагьосаните портрети, но дори само от книгите става ясно, че хората, изобразени на тях, не са реалните хора. Тяхната възможност да комуникират и да научават нова информация за света е ограничена.
Тоест, картината може да е средство за поддържане на спомена жив и за получаване на предварително заложена в нея информация, но в никакъв случай не е път към вечния живот.

Недоразбиране трето: Защо не спасяват Лили и Джеймс с времевърта?
Няма човек, който да е чел „Затворникът от Азкабан“ и да не си е помислял, „Ако те могат да се върнат назад във времето, за да спасят Сириус, защо Дъмбълдор не се е върнал, за да спаси Лили и Джеймс Потър?“ Интернет е пълен с някои „правила“, които Джей Кей Роулинг публикува постфактум, но хайде стига!

Отговор: Глупав въпрос, най-глупавият, всъщност. Никога в книгите времевъртът не е използван за промяна на реалността. Когато Дъмбълдор изпраща Хари и Хърмаяни на тази на пръв поглед безумна мисия, той вече знае, че те ще успеят - вече е станал свидетел на освобождаването на Бъкбийк.
Роулинг признава, че има два магически предмета в книгата, за които съжалява, че е включила - хитроумната карта (след като Хари знае къде са Филч и Снейп, когато се прокрадва из замъка, напрежението се губи) и времевърта. Затова и по-късно ги унищожава всички - за да не могат да бъдат използвани в бъдеще. Но нито за нея, нито за хората, които са разбрали как действа тази магия, не е стоял въпроса за промяна на миналото.

Неразбиране четири: Перверзник ли е бащата на Хагрид?
Рубиъс Хагрид е наполовина човек, наполовина великан. Баща му е човек, който е правил секс с майка му, която е великан. Ако всички великани приличат на Гроп – огромни, глупави зверове – това е доста шантава ситуация. Просто седнете и се замислете за кратко. Да. Бащата на Хагрид е отишъл в гората и…

Отговор: Ами... може да се каже. Очевидно и той, като Хагрид, е имал влечение към магическите същества, каквито са великаните. Вероятно е опитвал да докаже, че те не трябва да се третират различно от хората. И е изтретирал Фридулфа като човек.

Неразбиране пет: Защо Фред и Джордж не шпионират братята и сестра си?
Ако са притежавали Картата по време на събитията от „Стаята на тайните“, защо не са я използвали, за да помогнат при разгадаването на загадката за това кой отваря стаята? Тя не се появява на Картата, но тоалетната, в която се намира входът към нея я има. 
Те биха могли да забележат, че малката им сестричка а) присъства при всички атаки и b) висенето дълго време в тоалетна според голяма част от хората е по-скоро зловещо, заради досадния призрак?

Отговор: Уизлидупката  е толкова пълна с уизлита, че вероятно времето в Хогуортс е единственият шанс да НЕ виждат роднини. Затова няма да тръгнат да ги издирват по картата.

Неразбиране шест: Защо Хагрид е идиот?
Защо от Хогуортс организират полет на учениците до замъка на животни, които са видими само за хората, които са виждали смъртта? Какъв е смисълът да се нарочат деца, които са виждали умрели хора и да ги карат да се чувстват странно и неловко? Това е ужасно болезнен начин да започнеш новата учебна година.

Отговор: Хагрид е, по всяка вероятност, най-лошият учител преподавал някога в Хогуортс. А в училището са преподавали Локхарт и Ъмбридж! Хагрид е абсолютен празноглавец и вероятно го харесват само най-малките фенове, които могат да възприемат историята само през гледната точка на Хари, а той обича глупавия полувеликан.

Неразбиране седем: Защо Малфой искаше да е приятел с Хари?
При първата им среща Малфой се опитва да убеди Хари да не се сприятелява с хора като Рон, а вместо това да е приятел с него. Ние разбираме, че Малфой иска да бъде приятел с най-популярното момче в училището, но неговият баща е поддръжник на човека, който се е опитал да убие Хари, доста смели очаквания, че една такава връзка би могла да потръгне.

Отговор: Във втората книга разбираме, че Луциус не само не е против, а насърчава сина си да бъде мил с Хари. По-късно в книгата разбираме и защо - огромна част от последователите на Онзи-който-не-бива-да-се-назовава смятат, че Хари е нов черен магьосник, около когото да се обединят.

Неразбиране осем: Защо не дискриминират слидеринците?
Мнозина биха предложили разрушаване на дома Слидерин до основи, но това звучи твърде крайно. Все пак не всяко дете от Слидерин става зло, НО очевидно всеки зъл магьосник е бил в Слидерин. Така че може би в случая в Хогуортс трябва да се наблегне на уроците по етика за тези деца. Може би вместо да ги учат на битки те би трябвало да се опитат да спрат очевидно злите деца да стават по-зли.

Отговор: Очевидно авторът на тази статия разбира историята еднопластово, като 8 годишното дете, което за пръв път отваря книга. Да, повечето (не всички) черни магьосници (в смисъл такива, които ползват черна магия, а не негрите) са слидеринци. Но Слидерин е дал на света и много велики магьосници. Проблемът е, че единственото, което определя една магия като черна, е начина, по който я приема обществото. А силните магии, които не всички владеят, плашат слабите магьосници, но слидеринците са привлечени от тях.
Това, което глупавият автор на статията предлага, всъщност е ограничаване на най-талантливата част от учениците.

Неразбиране девет: Защо Хари е тъп?
Хари Потър получава писмо за първи път през живота си, което е адресирано специално до него. Защо той не почака още минутка и не го отваря когато е сам, а не пред цялото си злобно „семейство“?

Отговор: Сигурен съм, че през следващите няколко дни, до пристигането на Хагрид, Хари си е задавал този въпрос многократно...

Излиза, че четенето на книгата е достатъчно да отговори на всички тези неразбирания. Но какво да очакваме от хора, които дори не знаят, че "Хари Потър" не е сериал?

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Птиците от Дафни дю Морие

Добро утро!!!

Миналата година  с Радина открихме романа "Ребека" на Дафни дю Морие и много ни хареса. После Радина прочете един неин сборник с разкази и ми го препоръча.

Без съмнение най-важното качество на Дафни е, че за разлика от другите жени писателки е честна. Без значение дали искат да представят образа на непорочна моралистка или на разкрепостена нимфоманка, жените писателки не могат да избягат от усещането, че описват себе си, затова героините им са прекалено изчистени.
Честността при Дафни дю Морие е най-вече в това, че позволява на жените в историите си да се самозалъгват. Любим пример ми е момичето от разказа "Особняк", което почти насила попада в компанията на обаятелен, но много по-възрастен мъж. Тя, разбира се, се страхува от него, но когато той избира да работи, вместо да остане с нея, тя се чувства обидена, че няма да прекара вечерта с нея, пред камината, където "кой знае какво можеше да се случи".

Още по-интересни са образите в разказа "Ябълковото дърво", който с Радина приехме по-коренно различен начин. Аз симпатизирах на главния герой, а Радина на мъртвата му съпруга, която му отмъщава за едно съвсем незначително залитане - веднъж целунал едно младо момиче, но нищо повече.
Тук Дафни е описала перфектно обсебващата съпруга и убийствената женска ревност, която протяга ръцете си дори от гроба.

По-малко харесах разказите "Миг" и "Сега не гледай". Първият е интересен, но самото заглавие разваля изненадата. Вторият разказ, въпреки чудесното заглавие, е банална история за медиуми и предсказания, но пък е единственият разказ в книгата, който влезе в кошмарите ми.

"Сини лещи" е доста типичен за този период - при операция на очите на една жена, докторът без да иска засяга нерв и тя започва да вижда истинската същност на хората, като вместо техните глави, вижда глави на животни. Финалът е предвидим, но останах впечатлен от начина, по който беше представен обратът.

Третият ми най-любим разказ е "Птиците", екранизацията по който е класика в киното. Не бих гледал филма на Хичкок, защото останах разочарован от екранизацията на "Ребека", а и защото няма да го понеса. Само разказът беше достатъчен да ме погнуси.

На второ място поставям "Алиби", който разказва за мъж, решен да извърши убийство, но вместо звяра в себе си, открива точно обратното - твореца

И най-любимият ми разказ от този сборник е "Не след полунощ" - мистериозен и страховит разказ за древно проклятие и забравени богове.
Две неща ми причиниха тръпкопобиване в тази книга - образът на разпилените от вятъра мъртви птици в "Птиците" и сцената от този разказ, в която героят седи в стаята си и слуша дишането на странната възрастна жена, изплувала от морето, за да му остави страшен подарък.

Доволен съм. Надявам се Радина да прочете още нещо на Дафни дю Морие, за да ми каже струва ли си да го чета и аз.

сряда, 28 октомври 2015 г.

Глупости от Facebook: Светаго вече не духа

Добро утро!!!

В една от класиките на "Черно фередже" се пееше: "Там нейде долу, между краката, видях на рая вратата. Посегнах с ключа, да я отключа, но ти ме плесна през ключа."
Оказа се, че тази песен греши за две неща - вратата не води към рая и не е необходимо да имаш ключ, за да влезеш.

Това е съвсем истинска публикация на една христианска страница, насочена към майки христианки, която ми изпрати Бранимир Събев (какво е търсил той там, не знам).  Очевидно ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН! не е привърженик попипването и всеки, който си е доставял сам удоволствие, ще иде в адът.
Никак не искам да звуча богохулно, но защо му е било на ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН! да създава жената с вграден звънец, който да призовава дявола?

Групата дава полезна информация не само за домофонната уредба на ада, но и за пътя към провала на някои родни звезди:

вторник, 27 октомври 2015 г.

Глен - жив или мъртъв?

Добро утро!!!

Ако утре умра мъчително пред очите на Радина, едва ли ще вика и ще плаче повече, отколкото снощи, докато гледахме новия епизод на The Walking Dead. Заради склонността си да вярва в другите хора (ако не знаете, в този сериал който прояви човечност умира) Глен попадна сред група зомбита и привидно беше разкъсан. Но дали наистина е мъртъв остана загадка, тъй като има няколко улики, които индикират, че може да е избегнал смъртта, поне за малко.

На снимката долу се вижда, че след като Ник се самоубива, тялото му пада върху това на Глен.

Когато бродещите започват да разкъсват плът и да вадят вътрешности, ясно личи (ясно на второ гледане, в началото бях сигурен, че умира), че те излизат от тяло, намиращо се високо над гърдите на Глен.

Глен все още има шанс да се скрие под контейнера за боклук, от който паднаха.

Макар и трудно, вероятността да се спаси е доста голяма, тъй като създателите очевидно искаха да ни внушат, че умира. Дано обаче оцеляването му да е добре измислено, защото щом горния труп свърши, остава Глен, а само едно ухапване е достатъчно.

По интересният въпрос е какво се случва с ръката на Рик.

понеделник, 26 октомври 2015 г.

Намерих тайна в новото издание на Хари Потър!

Добро утро!!!

Въпреки недоглежданията в работата на Егмонт, съм доволен от новото издание на "Хари Потър и Философският камък". Джим Кей е свършил страхотна работа.
Една от картинките, които най-много ме впечатлиха, беше илюстрация на фасадата на Продънения котел, където умело е скрита препратка към "Приказките на барда Бийдъл".

 На снимката не се вижда, но ако имате книгата може да погледнете на страница 58. Над висящия котел може да видите пъна на Бабити (Зайка Барабайка, както е в превода на Даровете на смъртта и както, по всяка вероятност, ще си остане и в новото издание, след 6 години) и подскачащото гърне. А по средата - знака на Даровете на смъртта.

Тази препратка е интересна, макар да не е канонична - в книгите няма никакъв намек за подобно нещо. И все пак ми хареса, защото приказките и легендата за тримата братя е дълбоко свързана с целия магьоснически свят, затова е нормално да виждаме следи от тях.

Вече няколко човека в препрочитателския клуб си купиха книгата и аз на два пъти попитах дали някой може да намери препратката, но никой не успя.
Аз не съм много наблюдателен, така че кой знае още колко тайни има в тази книга. Ако намерите, пишете ми.

неделя, 25 октомври 2015 г.

Губя ли вярата си в Дж. К. Роулинг

Добро утро!!!

Много пъти съм казвал, че имам абсолютна вяра в Джоан Роулинг - тя е направила за мен много повече, отколкото ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН! и приятелите му. Напоследък обаче имам чувството, че всяко следващо действие на авторката на "Хари Потър" ме разочарова.

Преди години, когато излезе последната книга, много фенове останаха разочаровани от финала, защото вече бяха създали своя представа за идеалния завършек и не можаха да разберат колко по-перфектен и логичен е краят на Роулинг. Аз също имах теории, които не излязоха верни, но харесах финала.
Известно време бях против епилога, но Стивън Кинг ме убеди, че и това, като всичко в ХП, е перфектно премерено и точно на място.

През последните два месеца обаче, се случиха три неща, които ме изненадаха и разочароваха.

Новия Потърмор
На първо място си остава новият Потърмор, който за всички се оказа огромно разочарование. Новият сайт дори не може да се похвали, че е запазил информацията от стария, защото големи и важно части липсват. Липсва също разпределението по домове, интерактивните илюстрации и игрите.
Това нямаше да ме разочарова, ако информацията беше по-лесно достъпна, ако статиите, които редовно се добавят, не бяха глупави класации тип BuzzFeed и ако създателите поне веднъж ни бяха уверили, че старите регистрации са запазени и няма да се разпределяме пак.
Всъщност има много неща, които можеха да са различни. Ето защо това е на първо място.

Старият Потърмор
А старият Потърмор не е съвсем изгубен. Илюстрациите са добавени към електронното издание на "Хари Потър". С други думи, може да ги ползва който си плати.
Това нямаше да ме разочарова, ако първоначално беше пуснато по този начин. Роулинг дълго не желаеше да публикува книгата си в електронен формат и е страхотно, че в крайна сметка се е съгласила да го направи по един уникален и вълшебен начин. Дори и никога да не бях имал възможност да ги ползвам, пак щях да харесвам идеята - както никога не съм играл на "Книга на заклинанията".

Хари Потър и прокълнатото дете
Оказа се, че дългоочакваната пиеса е продължение. Прокълнатото дете е Албус Сивиръс Потър и за пръв път медиите, които съобщават за "осмия Хари Потър" не грешат напълно. Честно казано, вариантът за продължение, разказващо за децата на Хари е вероятно най-лошият възможен.
Това нямаше да ме разочарова, ако Роулинг не беше повтаряла 8 години, че повече за Хари Потър няма да пише. Е, да - не е написала книга, но все пак се чувствам предаден.


Дали пък няма да загубя статута си на "най-голям ХП фен"? По-скоро не, защото книгата не ме е разочаровала, но може би вече ще бъда от онези хора, които харесват историята, но не и авторката.
Всичко е в ръцете на Роулинг - ако публикува още нова информация, върне старите регистрации и добави тест за покровител в Потърмор; ако имам възможност да видя Прокълнатото дете (а сигурно, дори да не ида до Лондон, ще го намеря в интернет, няма как да не изтече по някакъв начин) и се окаже, че е добра пиеса; ако Career of Evil ме впечатли... тогава няма причина да не продължа да обичам и да боготворя Джоан Роулинг.

сряда, 21 октомври 2015 г.

Страхувай се от живите - еволюция на лудостта в The Walking Dead

Бори се с мъртвите, но се страхувай от живите - това беше рекламното изречение на третия сезон на The Walking Dead, което е актуално и до днес.
Във втория епизод на шестия сезон Александрия (тези от хората, които не са заети с отвеждането на огромното стадо мъртъвци) бяха нападнати от група психопати - Вълците от последните епизоди на пети сезон. Касапницата беше пълна и докато гледах как нападателите кълцат жертвите си на парчета ми хрумна, че ще е интересно да проследя еволюцията на злото в сериала, следствие от пълната деградация на обществото. Ще изброя всички сблъсъци между живи хора и се надявам по този начин да докажа, че лудостта на героите в The Walking Dead се развиват постепенно и логично, което прави този сериал един от най-добрите правени някога.

Братята Диксън
Социопати и престъпници винаги е имало, а едни от тях са братята Диксън. Двамата са се присъединили към групата в покрайнините на Атланта с идеята, че ще ги оберат, но преди това да се случи, Мърл беше заключен на един покрив, след сблъсъка си с Рик. Това е първият конфликт между живи хора в сериала.
Интересното е, че двамата стават значима част от новото общество, макар и в противоположни лагери. В крайна сметка единият жертва живота си, за да изкупи грешките си, а другият и до днес е любимецът на публиката.

Гангстерите от Атланта
Това е първият сблъсък с друга група. След като Глен е отвлечен, Рик нахлува в скривалището на гангстерите, въоръжен и готов да убива, само за да открие, че някогашните "проблемни момчета" сега се опитват да помогнат на възрастните жители на старчески дом.
За пореден път виждаме, че хората не винаги са каквито изглеждат. Понякога ни изненадват приятно. Твърде рядко в този сериал, особено в по-късните епизоди.

Групата за Небраска
Не знаем почти нищо за тези хора. Виждаме ги съвсем за кратко, когато нападат Рик в бара, но агресията им е предизвикана, след като научават, че Рик е убил двама от техните.
Все пак по-късно разбираме, че част от тях са убивали и изнасилвали. Това разказва Рандал, който твърди, че не е участвал, но с усмивка обещава на Шейн, че при тях ще му хареса, когато си мисли, че двамата бягат.
Започват да се формират първите големи групи от психопати.

Шейн
"Тази група се разпада" - тези думи казва Дейл малко преди да умре. И ако беше оцелял, едва ли щеше да се изненада, че преломният момент ще е окончателното откачане на Шейн.
Най-добрият приятел и партньор на Рик не е съгласен с начина, по който приятелят му води групата и опитва да го убие, но сам намира смъртта си. В този случай най-интересното е, че късният Рик по-скоро би се съгласил с начина, по който Шейн вижда света, отколкото с начина, по който го е виждал самият той.

Томас и Андрю
Затворниците, които се присъединяват към групата на Рик в третия сезон, са останка от стария свят. Подобно на братята Диксън, те са били смутителите на реда в миналото, но светът, който ги посреща, когато Рик отключва вратите на трапезарията, е променен. Има нови правила и когато Томас и Андрю не успяват да се впишат в тях, единият е посечен от Рик, а другият е застрелян от съкилийник.
Този сблъсък контрастира със сблъсъка от първия сезон - Рик се върна за Мърл, след като той беше насочил оръжие към него, но не се поколеба да убие Томас.

Губернатора
Без съмнение най-интересният злодей в тази история (освен ролята му в сериала и в графичните романи на Робърт Киркман, Губернатора си има и няколко романа, посветени на него).
За него и Рик може да се използва клишираният израз, че са двете страни на една монета - и двамата са харизматични и решителни, и двамата имат верни последователи, и двамата създават ново общество.
Точно по тази причина пламва враждата между тях, която води до няколко сблъсъка, последният от които е най-безсмислен и най-кървав. В тази война няма победители.
Именно Губернатора е връзката между двата вида групи, които се появяват след това. Аз ги наричам пасивни (Александрия) и активни оцеляващи (Терминус). Едните се стремят да запазят каквото могат от стария свят, а другите са изцяло подчинени на новия.
На по-късен етап ще се появи някой, който ще съперничи на Губернатора (очаквам да е в средата или в края на шести сезон). Ниган е по-умен, по-жесток и с по-голяма армия. С нетърпение чакам да влезе в сериала.

Лудата жена
Много се чудех трябва ли да я включвам тук. Да, жената, която подмами Рик и опита да го убие за да нахрани главата на мъртвия си съпруг в първия епизод на четвърти сезон е жива, но начинът ѝ на живот не се различава много от този на бродещите. Тя символизира крайното отчаяние - това, което всички оцелели ще станат, ако не се опитат да изградят цивилизацията отново. По тази причина следващия път, когато я виждаме, тя вече е зомби и се е насочила към горящия изоставен затвор.

Групата на Джо
Първата група активни оцеляващи, която виждаме. Те са отхвърлили старите морални норми и са приели да живеят по нови правила, които повече съответстват на новия свят.
Сами са избрали да са зверове. За тяхно нещастие, Рик може да е не по-малко страшен звяр.

Терминус
Подобно на групата на Джо, в Терминус са създали свои правила. Те оправдават убийствата и канибализма с нуждата да оцелеят.
При тях интересното е, че някога са били пасивни, но когато са се сблъскали с група активни оцеляващи, са станали като тях. Поуката е, че добрите хора не могат да оцелеят. Дори да не умрат, вече няма да са добри. Примерите в групата на Рик не са толкова фрапиращи, но ги има.

Болницата
Веднага след като Рик окончателно се разправи с групата на Гарет, създателите на сериала ни дадоха и група пасивни оцеляващи. Похитителите/спасители на Бет се оказаха членове на малко общество, създадено от полицаи. Те са създали своите правила на базата на изчезналия вече свят и мъртвите морални норми, поне такава е идеята. Обаче ясно се вижда, че разложението на цивилизацията е проникнало и зад тези стени - системата "услуга за услуга" се е превърнала в робство, а животът в болницата е изпълнен с изнасилвания, убийства и тормоз. Това е група, която или трябва да се реформира, или ще се разпадне. Ние така и не научаваме какво се случва с тях, след като отказват предложението на Рик да се присъединят към него.

Вълците
Гарет и Джо вече не изглеждат толкова ненормални, нали? Ако те деляха хората на касапи и добитък, Вълците дори не се смятат за хора. Това става ясно от думите на заловения член на групата, който каза "Не разбирате ли, че ви освобождаваме? Това място вече не принадлежи на хората". Те не убиват, за да оцелеят, правят го за удоволствие.
Светът е извървял пътя към пълната лудост.


Всеки сблъсък между групата на Рик и други живи хора ни помага по-лесно да видим какво се случва със света и с хората. Всяка битка е етап от смъртта на старата цивилизация и отразява състоянието на главните герои. Стъпка по стъпка, почти неусетно за 4 сезона и половина, групата се промени драстично. Пристигането в Александрия е показателно, защото домакините напомняха за оцелелите от първите епизоди и видяхме разликата с Рик и останалите - агресивни, въоръжени до зъби и покрити с кръв. Това е новото нормално и Александрия трябва да се промени или да изчезне.

вторник, 20 октомври 2015 г.

Хари Потър на испански

Добро утро!!!

Днес получих пакет от Кръстева и колекцията ми с "Хари Потър и философският камък" нарасна с още едно издание - на испански език. С това езиците, на които имам първия Хари Потър стават 17, а езиците, на които го нямам стават едва 57.

Корицата на това издание е подобна на американската (която е и в България), но не съвсем, затова ще я броя за оригинална, като тези на немското, френското, фламандското и украинското издание.

Другите ми издания са на български, английски, руски, италиански, гръцки, унгарски, литовски, латински, норвежки, словенски, словашки и хърватски.

Новото издание на ХП - хубави картинки, скапан Егмонт

Добро утро!!!

Покрай новото издание на Философският камък, Вида от Егмонт няколко пъти ме насърчи да изпратя списък с грешки в превода на следващите книги. Чудя се обаче дали да го правя, защото нещата при тях не само не се оправят, но и стават по-зле.

Оказа се, че от издателството не са отчели нито промените, направени от Роулинг (змейският дроб продължава да струва 17 сикли, а Маркъс Флинт е шестокурсник), нито са променили грешките, допуснати от незнание (Блейз Цабини все още е жена), нито пък са поправили грешките, допуснати по неясни за никого и неоправдани причини (вместо от тис, пръчката на Волдемор е писана от бодлива зеленика).

Всичко, което изброих, е лошо, но разбираемо - егмонтците сигурно са заети с приготовленията около новата помия от леля Стефка, новата тоалетна хартия от Джон Грийн или 155-ото издание на Тефтерчето на Еми Конрад. Шокиращото обаче е, че по някаква причина са решили да отпоправят ЕДИНСТВЕНАТА редактирана грешка в цялата поредица. Да, Дъмбълдор отново е мъгъловраг! МЪГЪЛОВРАГ!!!

Какво можем да очакваме от издателите на здрача? Явно покрай шумната реклама са помирисали някакви левове и са си казали, че Джим Кей е свършил цялата работа, а текста ще го вземат от някое кошче за боклук. Изненадвам се, че изобщо са уцелили книгата на Роулинг, а не са напълнили страниците със здрач.

неделя, 18 октомври 2015 г.

Благодарности


Колкото и да ви се стори странно,  когато отправяш зов за помощ (пък бил той за носене на тежко или просене на книги), приятелите откликват. На снимката виждате страхотните приятели и хора, които ни подариха новото издания на Хари Потър в Царство Таратория, където се почерпихме. 


Благодаря ви Мони, Криси Б. и Кристи Г.! Нека сте все такива шантави, диви и мили сладурки, винаги сте добре дошли при нас :)

петък, 16 октомври 2015 г.

Да погледнеш тъпото в очите

Добро утро!!!

Преди няколко дни попаднах на информация за някакъв фотограф, който премахва мобилните телефони от ръцете на хората по снимките, за да покажел колко отвлечено е вниманието от реалното общуване. Това ми се видя интересно, макар и глупаво. Вчера обаче чух за едно събитие, което вече отива твърде далеч - някакви хора се събрали, за да се гледат в очите. Понеже им липсвало "общуването".

Е, какво общуване е това, да гледаш някого в очите? За да има комуникация, трябва да се предава и да се приема информация, а в случая най-много да разбереш какъв цвят са очите на другия или дали си е измил лицето сутринта.

Реално, новите технологии, които някакви "различномислещи" хора обвиняват за проблемите на обществото (защото така са прочели във Facebook), спомагат комуникацията стотици пъти повече.
Сутрин, докато се люшкам в метрото, ако не ми се чете или нямам възможност, мога да си извадя телефона и за 30 секунди да осъществя повече общение, отколкото ако имах 30 човека пред себе си - Петър Инджов може да ме агитира да гласувам за кандидат-кмета на Реформаторския блог, да видя, че Йоана Георгиева е впечатлена от някакво спортуващо семейство, а Виктор Христов от умна котка. Разбрах, че Ния Маринова иска новото издание на "Хари Потър" като подарък за рождения си ден на 7 ноември, че Деница Кавалска е била в Music club SOUND WAVE и че бебето на Татяна Добрева от три дни ходи на ясла.  Тихомир Цонев ми показа как се е променил през последните 5 години, а благодарение на Велмир Иванов видях снимка на двама двойници на Маркс и Енгелс, които пият бира.

С какво повече щеше да ме обогати едноминутното взиране в очите на някаква патка?

сряда, 14 октомври 2015 г.

За един луксозен "Хари Потър"

Добро утро!!!

С Радина със сигурност ще имаме новото издание на "Хари Потър", но преди да си го купим, решихме да оставим време на някои от вас, късметлии, да ни го купят.
Да, уникално предложение! Имате само 10 дена (до 24 октомври) да ни подарите новото луксозно издание на Хари Потър, в противен случай ще бъдем принудени да си го купим.
Моите приятели, христианите, нямаха подобно ограничение, затова се туткат и все още не са ми купили мечтаната луксозна Библия.

Ако някой реши да ни го купи, нека пише, за да не се намерим заринати с луксозни Хари Потъри!

вторник, 13 октомври 2015 г.

Новото издание на "Хари Потър"

Добро утро!!!

От днес вече може да намерите по книжарниците новото издание на "Хари Потър", което чакахме от доста време и беше умно рекламирано от издателството. Аз още не съм си купил книгата, но имах възможност да я подържа и да я разгледам.
 Въпреки че бях видял доста снимки на книгата и голяма част от илюстрациите, все пак останах изненадан.

Хареса ми, че книгата е по-голяма от стандартния размер - и на височина и на ширина. Освен това е сравнително дебела и тежка. Страниците са с луксозна гланцирана хартия, а корицата е със сваляща се обложка, под която книгата е червена и без надписи отпред или отзад. Читателите могат да отбелязват докъде са стигнали с помощта на красив червен книгоразделител от плат.

Илюстрациите са почти на всяка страница, като някои от тях са наистина впечатляващи. Заглавието на всяка глава е оформено по различен начин, така че да отговаря на съдържанието на главата. А всяка страница е направена да изглежда като стара хартия с петна.

Обаче, някои неща не ми харесаха...
Новото издание определено е насочено към децата. Прилича на онези големи детски книги за драконите или чудовищата, само без подвижните елементи. Някои от нещата са малко прекалени, някои от картините са малко странни, а някои дори не съответстват на историята (или поне така ми се стори от бързото разглеждане).
Друго дразнещо е, че текстът по страниците е разделен в две колони, което според мен ще затруднява четенето. Но пък прилича на Библия, така че сега ще мога да казвам на християните, които не искат да ми купят луксозна Библия, че имам луксозен коран и луксозен Хари Потър, пък дано нещо ги жегне и да ми купят Библия (но христианите имат страшна система за прехвърляне на вина и никога не се чувстват виновни - виновен е или сатадяволът или ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН!!!, който ги изпитва).

Та това е за новото издание, скоро ще си го купя и ще го разгледам по-подробно.

събота, 10 октомври 2015 г.

Ревю: Fear the Walking Dead (Сезон 1)

Седмица преди да видим новите приключения на Рик и неговата група в постапокалиптичния, населен със зомбита и психопати свят на The Walking Dead, гледахме и spin-off-а на най-успешната продукция на АМС.

Аз лично очаквах Fear the Walking Dead с равни дози нетърпение и страх. Колкото и да ми се искаше още от познатата история, се страхувах, че в някаква степен двата сериала ще се дублират. Притесненията ми се оказаха напразни - това са различни продукти, за различни аудитории.

В The Walking Dead виждаме резултатите от набързо дошлия край на света - Рик е в кома 2 седмици и когато се събужда, всичко вече е приключило. Във Fear the Walking Dead ставаме свидетели на целия процес - виждаме отделните атаки, виждаме незнанието и страха на хората. На тях няма кой да им каже какво да правят и пред какво се изправят.
Това прави Fear the Walking Dead доста по-страшен от оригинала. По-старият сериал е плашещ с мрачната си атмосфера на отчаяние и безизходица, spin-off-ът е забързан, задъхан и изпълнен с паника и неизвестност. За такива филми си има огромен брой фенове, които обичат да гледат как гори света, а не да броят останките сред пепелта. На тях Fear the Walking Dead ще допадне много повече.

Тези от вас, които не са чели предварителната информация, може и да останат разочаровани - няма да видите никой от главните герои от другия сериал, макар според мен да беше възможно да направят някаква връзка между двата.
Действието тук се развива на другия край на континента. Първите три епизода ни показват най-ранните дни от развитието на заразата. За нас, които знаем какво се случва, изглежда изключително лесно всичко да се потуши и цивилизацията да бъде спасена, но героите в новия сериал не са гледали стария и не знаят. Много от тях мислят като Хършал (който, отделен от събитията не е разбрал, че греши), че заразените са просто болни хора. Тяхното изтребване от страна на властите предизвиква недоволство сред обществото, което ескалира в масови безредици. Това допълнително затруднява силите на реда и дава възможност ситуацията да излезе извън контрол. Така, бавно но сигурно, мъртвите завземат света. Налага се армията да се намеси и с това завършва епизод три, последван от една седмица почивка.

От четвъртия епизод героите вече 9 дни са в изолирана зона, контролирана от военните. На този етап изглежда, че все пак ситуацията е овладяна - високи огради и въоръжени мъже защитават живите. Но за някои от жителите на безопасната зона мерките за сигурност (най-вече ликвидирането на всеки болен) се виждат ненужно жестоки. След като членове на двете главни семейства са отвлечени, те организират спасителна мисия, която всъщност коства живота на много повече хора, отколкото са спасени.

За съжаление в този сериал ги няма сложните морални дилеми, пред които се изправят героите от оригинала. По тази причина за мен беше много по-малко интересно да го гледам.
Опитвам се да симпатизирам на персонажите в битката им за оцеляване, но вече знам, че надеждите им са напразни, а страховете им ще се окажат далеч по-приятни от очакващата ги реалност.
Освен това самите те не можаха да ме впечатлят по никакъв начин, с изключение не Виктор Стренд (Колман Доминго), който просто беше най-загадъчната фигура и с това привлече вниманието ми.
Друг по-интересен персонаж беше гватемалецът Даниел Салазар (Рубен Блейдс), които по принуда се присъединява към семейството на Травис (Клиф Къртис - Gang Related). Той единствен не се радва, когато военните поемат контрола. Оказва се, че страховете му са били основателни, а и самият той крие тайна - злокобна дарба, която се оказва полезна в крайна сметка.

Радвам се, че този сериал излезе точно сега, малко преди сезон 6 на The Walking Dead, защото ще можем да видим контраста. В шестия сезон (това може би е спойлер, но може да се разбере и от трейлъра) стените на Александрия ще поддадат и улиците ще бъдат изпълнени със зомбита. Героите ще останат заключени по къщите, разделени и уплашени.
 И в този момент Рик ще осъзнае, че не може вече да са живи мъртви - трябва да се борят и да да победят бродещите, за да създадат  новия свят (който ще се нуждае от Рик ;) ). И така, предстои ни да гледаме как цивилизацията умира във Fear the Walking Dead и как се възражда в The Walking Dead.

петък, 9 октомври 2015 г.

Голямо меню в Таратория

Добро утро!!!

Както знаят майка ми, Радина и лелката, която влезе тук, за да търси рецепта за таратор (единствените ми читатели), от почти 3 седмици вече не ям в макдоналдс, а покрай мен и Радина. Снощи решихме да опитаме сами да си направим хамбургери, или по-точно Радина да ги прави, а аз да ги ям, и така да имитираме менюто на Макдоналдс. Ето какво се получи:

Идеята беше да си представим, че сме си поръчали два хамбургера, един чийзбургер, един макфреш (който вече не се предлага в макдоналдс), за мен картофки с кола, за Радина салата с бира. Не мога да дам друг коментар на нейната част на менюто, освен да отбележа, че салата като нейната не може да се получи в макдоналдс - техните са доста по-сухи. А бирата ѝ беше 2 литра, на цената на  една от малките бутлчици, които предлагат в Макдоналдс.

Същото важи и за моята кола - 2 литра, които ми излязоха дори по-евтино, отколкото голямата кола в Макдоналдс.
Хамбургерите имаха много предимства пред тези в макдоналдс - хлябът беше пресен и хрупкав, имаше идеално количество лук и кисели краставички (в макдоналдс слагат две, винаги две краставички), а месото беше прекрасно и на външен вид и на вкус. За сравнение, месото в макдоналдс изглежда като засъхнало лайно, ако изядеш повече от две се появява гаден вкус, който ароматните подправки не могат да прикрият, а часове след това ти се иска да си бръкнеш в гърлото и да повърнеш.
Картофките бяха 4 пъти повече от тези, които дават в макдоналдс и бяха стотици пъти по-вкусни. Радина е майстор картофар. От снимката може да видите, че картофите са с прекрасен златист цвят, перфектно изпържени. Меката част отвътре е обгърната от идеална хрупкава коричка. И най-важното, дори след 5 минути (продължителността на живота на картофите в макдоналдс) пак са вкусни.

Та така, това вечеряхме снощи с Радина.

четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Границите на здрачанското въображение!

Добро утро!!!

Преди два дни стана ясно, че за да отпразнува десетата годишнина от публикуването на здрача, леля Стефка ще пуска нова книга.
Тя вече показа на света, че за да си преуспял писател не трябва да имаш талант, нито дори интересна история за разказване, а само няколко хиляди разгонени мормонски момичета, които да популяризират посредствената ти книга, малко преди залеза на най-огромната литературна мания в историята, така че да запълниш вакуума сред тийн читателите.

За малцината, които вероятно не са чували за това уникално произведение, изпъкващо с посредствеността си дори на фона на цялата помия, която ни заля след 2007-а година, ще преразкажа с какво точно си имаме работа:

Здрач 1: 200 годишен девствен вампир въздържател се влюбва с младо, неизпъкващо с нищо момиче. Скоро след това тя разбира, че той в вампир. Следват поредица от разговори, в които се говори едно и също (колко ужасно е да си чудовище, но колко героинята е готова да го приеме) и след 500 страници от това, както и една битка, която не виждаме, героинята и вампирът се събират. Момичето иска да стане вампир, да има вечен живот, суперсила и красота, но вампирът не разрешава осъждайки я на смърт защото... я обича.

Здрач 2: Въпреки, че тази тема беше дъвкана в цялата първа част, вампирът все пак решава, че няма да е с момичето и я зарязва, защото... я обича. Тя опитва да се самоубие и не успява, той опитва да се самоубие и не успява. Накрая се събират. Едни шефове на вампирите казват, че тя трябва да стане вампир, да има вечен живот, суперсила и красота, но нейният любим се дърпа, и я обрича на кратък живот, повяхваща красота и бавна смърт, защото... я обича.

Здрач 3: Заформя се глупав любовен тригълник, между момичето, вампира и някакъв излишен върколак, на фона на зле обмислена битка. Момичето, за пореден път, избира вампира, а той, за пореден път, отказва да я превърне във вампирка, да има вечен живот, суперсила и красота, предпочитайки да се ожени за нея и да я гледа как бавно остарява и умира в болки и мъки, защото... я обича.

Здрач 4: Двамата се женят, момичето забременява по необясним начин и вампирът се съгласява да я овампири, да ѝ даде вечен живот, суперсила и красота, за което тя го моли още от началото. Тя ражда някакво дете, което по някаква необяснима причина не е съвсем вампир и по някаква необяснима причина вампирските шефове искат да я убият, но по някаква необяснима причина тръгват на война, без да се досещат, че някои от тях ще умрат. Налага се вампирка пророчка да им го каже, което ги разубеждава. Все тая, казват всички, и отиват да пият вода (бях написал кафе, но мормоните не пият кафе), а новороденото става жена на зарязания в третия здрач върколак.

След това леля Стефка се опита да мине евтино, като ни разкаже същата история, но от гледната точка на вампира. Не че не направи нещо подобно и преди това, в краткия живот на Бри Танер, който не беше достатъчно кратък, че да бъде вкарана в него малко попроменена версия на същата любовна история (но пък битка така и не видяхме, макар че беше основното събитие в книгата). Вероятно се е намерил някой достатъчно незаразен от изключителната ѝ простотия (вероятно някой, който не е чел здрача), който ѝ е казал, че дори нейните фенки не са толкова тъпи, че да приемат подобна гавра. За съжаление на всички нас, този най-умен сред близките на леля Стефка човек, сгреши - продължението на 50 нюанса доказа, че няма по-безкрайно нещо от здрачанската простотия.

Затова и новата книга на Стефка ще е същата, като оригиналния здрач, но за да не е съвсем имитация на собствената си имитация, към вече разменените гледни точки ще добави и разменен пол. С други думи в новия здрач отново ще видим историята от гледната точка на момичето, което обаче този път ще е 200 годишният вампир, влюбен в човешкото момче.

Чували ли сте израза "безгранично въображение"? Той със сигурност не важи за леля Стефка, защото нейното въображение е ограничено като затворническа килия или студентско общежитие. Нейната фантазия не може да се отдалечи и на милиметър от това, което вече е родила (което само по себе си не е нищо особено).

Според мен леля Стефка е най-уникалното нещо в цялата литературна история, нямам търпение новата книга да излезе на български, мисля, че четенето ще е по-велико изживяване дори от "Говорещият с пениси" (новите 50 нюанса).

Ревю: Code Black

Код: Черно означава, че броят на пациентите е твърде голям и ресурсите не стигат за лечението на всички. Обикновените спешни отделения са в код: черно 5 пъти годишно. Болница "Ейнджълс Мемориал" в Лос Анджелис е в код: черно 300 пъти годишно, така поне твърдят надписите в началото на първия епизод от новия лекарски сериал на CBS.

Най-хитовият лекарски сериал в историята приключи преди 6, а покай него се нароиха какви ли не вариации - Анатомията на Грей, Доктор Хаус и други, които не съм гледал, но основата е една и съща - разликата е количеството любов, хумор или драма. Сега Code Black се връща към традицията на Спешно отделение - равни количества хумор, драма и мелодрама, на фона на повръщане, кръв и умиращи хора.

Структура на епизодите е абсолютно същата като в Спешно отделение и останалите лекарски сериали - историите са подредени на три нива:
Първо ниво - отделни случаи, забавни и трагични, които ни се показват за кратко и биват бързо разрешени. Тук се включват всички натровени, наръгани и изпочупени хора, за които не разбираме почти нищо и служат за запълване на времето и подсилване на напрежението.
Второ ниво - един или няколко по-специфични случаи. В този епизод най-много време беше отделено на мъж в мозъчна смърт, донор на органи и неговата дъщеря, която трябва да приеме смъртта на баща си. Тези пациенти се открояват, защото ни се показват често през епизода и в обикновено с тях завършва епизода (дъщерята слуша сърцето на баща си, биещо в гърдите на дете).
Трето ниво - личните истории на героите. Те не приключват в края на епизода, а се развиват през времето и помагат за изграждането и опознаването на героите. В този първи епизод се откроиха главните герои. Повечето от тях са стажанти в спешното отделение, което помага на зрителите да разбират сериала (понеже когато някой каже нещо на лекарски, все се намира някой, който да го обясни на човешки). Имаме стандартните типажи - амбициозната (Мелани Чандра от The Brink), неувереният (Хари Форд) и специалната (Бони Сомървил - Мона от Приятели), която има драматично минало, най-възрастна от стажантите е и почти бива уволнена, заради самоинициатива, но се оказва права и спасява живота на бременна жена и нейното бебе. Имаме и стандартния лекарски екип, сред които се откроява гениалната и пряма докторка (Марсиа Гей Хардън), преживяла ужасен инцидент (до края на епизода не става ясно какъв), която често използва нестандартни методи, но почти винаги по чудодеен начин успява да спасява уж обречени пациенти.

Вече съм казвал, че не харесвам подобен тип "професионални" сериали, а още повече ме дразнят сцените, в които по време на напрегнатите сцени операторът използва онзи глупав похват от евтините военни филми, сякаш е с някакви забавни подскачащи обувки и мята камерата наоколо, хем за да покаже колко напрегнато е всичко, хем за да не гледаме прекалено много вътрешности.

Все опак останах доволен и не мисля, че тези 40 минути бяха загубени. Ако сте фенове на лекарските сериали, препоръчвам ви Code Black. Най-вече ако са ви омръзнали тези от тях, които се съсредоточават твърде много върху определен герой.

неделя, 4 октомври 2015 г.

Ревю: The Grinder


Новата адвокатска комедия на FOX разказва за двама братя - единият умен адвокат, който обаче има затруднения в говоренето пред публика, другият също адвокат, но само в телевизионен сериал. След края на сериала  "The Grinder", братът актьор Дийн (Роб Лоу от Parks and Recreation) решава да се пробва в адвокатската кариера наистина и да помага на брат си. Естествено, братът адвокат Стюарт (Фред Савидж, порасналият Кевин от класиката The Wonder Years) първоначално се съпротивлява и дори твърде грубо казва на брат си, че не го иска при себе си.
И, както се очаква, след комично но успешно съвместно адвокатстване, Стюарт сам моли Дийн да остане и да бъдат екип.

FOX умеят да правят комедии, дори когато сюжетът им е толкова изтъркан. Подобна история сме гледали във филми като "Тримата амигос" и "Galaxy Quest". Разбира се, допускам просто да съм предубеден, тъй като не съм фен на филмите, които могат да се категоризират по професията на главните си герои (адвокатски, лекарски, полицейски...) и смятам, че историите отдавна са изчерпани и сега ни пробутват претоплени епизоди на Али Макбийл с нова гарнитура.

Две неща ме подразниха.
На първо място това, че героите, най-вече Стюарт, винаги гласно изразявт чувствата си или обясняват характеристиките на персонажите си.
На второ място беше твърде изразителното лице на Дийн. Ясно, като персонаж актьор е нормално да преиграва, когато влиза в ролята на адвокат, но той го правеше през цялото време, все едно 20 минути гледах клипове на Емил Конрад, което от смешно, бързо стана досадно.

Менюто с комедийните сериали отдавна е препълнено, а оригиналните неща са малко (в последно време само "Последният човек на света" успя да ме спечели), така че нямах големи очаквания за The Grinder, но все пак качеството си личи и сериалът изпъква на фона на другите комедии тип Disney Channel със секс.

Ревю: Grandfathered


Гледали ли сте филм или сериал, в който някой неподозиращ мъж  научава, че има дете? Гледали сте, разбира се, защото тази тема се изчерпа още през 1999. Схемата е ясна - най-неподходящия баща се оказва със син/дъщеря/деца до себе си. Плодът на слабините му може да бъде а) невръстно дете, което коренно променя навиците му, без значение дали е мърльо или работохолик, или б) младеж, който има коренно различен характер от баща си и начините им на живот влизат в конфликт.

Grandfathered дори не се опитва да излезе от шаблона. Разликата е, че сега случаи а) и б) са обединени - порасналият недодялан син, случаен резултат от единствената истинска любов на работохолика плейбой, има малко дете, което новонаучилият дядо трябва да гледа, застрашавайки успешната си кариера.

В ролята на дядто е Джон Стамос (The New Normal, Glee, Спешно отделение), неговият син е Джош Пек (The Mindy Project), а майката (несполучливата голяма любов на дядото) е Пейджит Брюстър (Community, Criminal Minds).

Първият епизод беше ужасяващо претрупан, очевидно създателите искаха от самото начало да покажат какво трябва публиката да очаква. За 20 минути бяхме запознати с всички герои, с предисторията, с особеностите на характерите. Видяхме бебегрижовските приключения на дядото, който разхождаше бебето, сменяше памперси (вярно, на грешното дете, но все пак) и получи много сладка целувка от внучката си. Видяхме и младежките грижи на бащата, безработен и без гадже, който заряза бебето на отскоро появилия се дядо (почти непознат мъж!), за да го заведе той на работното си място и то да предизвика комични неприятности за всички.

В някаква степен този сериал изглежда е опит за нов Raising Hope, но далеч по-незабавен и неоригинален. Истината е, че нямаше и едно нещо, което дори малко да ме провокира да поискам да видя и втория епизод. По всяка вероятност този сериал ще приключи съвсем скоро, защото и най-непретенциозният зрител вече се е наситил с подобни филми.

петък, 2 октомври 2015 г.

Адриан Лазаровски

Снимка: Интернет
Изключително неприятна вест ме посрещна преди малко, когато влязох във Facebook - очевидно писателят и преводач Адриан Лазаровски е починал вчера, ден след международния празник на преводачите.

Това е ужасна новина за всички, които обичат да четат, най-вече за феновете на Стивън Кинг, защото Адриан беше не само най-добрият преводач на автора, но беше и истински фен, абсолютен експерт по творчеството му. Адриан преведе перфектно и "Z-та световна война", която Радина едва преди седмица прочете, но най-забележителни си остават гениалните му преводи на Лъвкрафт.

През последните години, заедно с издателство Ибис, Адриан работеше за феновете на Стивън Кинг и помогна за преиздаването на няколко романа и за едно съвсем ново издание - сценарият на Стивън Кинг "Бурята на века".

Аз съм се срещал 3-4 пъти с него, не достатъчно, че да ми липсва човекът Адриан, макар да знам от други, а и сам съм се убедил, че е страхотна личност. Повече обаче ми липсва работата му, защото имаше още толкова неща, които да свърши. Отдавна се надявах да видя Danse Macabre и то с негов превод - сега вероятно никога няма да имаме книгата на български. С него споделяхме и мечтата за българско издание на Стивън Кинг с твърди корици.
Освен това ми е тъжно, че така и нямах възможност да му поискам автограф на страхотния превод на поемата на Робърт Браунинг в края на последната Тъмна кула.
Истински перфекционист, той изпипваше преводите си и отделяше много време за проучвания. Другите съвременни преводачи никога не правят това.

Поне той беше стрелец, а стрелците знаят (особено той, нали той помогна на Стивън Кинг да доведе Роланд до Кулата), че има и други светове освен този.

Ще се видим на полянката в края на пътя!