събота, 26 септември 2015 г.

Апокалиптичен маратон



Започвайки с „Fear the Walking Dead”преди няколко седмици, попаднах (без да искам) в поредица от филми и книги за края на света – може би съм била в такова настроение. Вече нищо не може да ме изненада – нито световна война срещу зомбитата, нито скитници-канибали, извънземно нашествие или пък смъртоносен грип. 
След „FTWD”  прочетох „Пътят“ на Кормак Маккарти по препоръка на Мишо, направих двувечерен маратон с Мишо на трилогията  Three Flavours Cornetto (състояща се от Shaun of the Dead, Hot Fuzz и The World’s End – пробвайте да гледате последния без да пиете бира, невъзможно!), прочетох „Сблъсък“ на Стивън Кинг (на един дъх!) и след като вчера завърших със „Z-та световна война“ на Макс Брукс (някой може ли да ми обясни защо е „z-та“, а не „z-а“?), изгледахме последния (засега) епизод на „FTWD”.

Точа кухненските ножове за всеки случай и очаквам с нетърпение новия сезон на The Walking Dead.

За авторските права на една песен

Добро утро!!!

Днес научих нещо много интересно - до тази седмица авторските права за песента "Happy Birthday to You" всъщност са били собственост на Warner/Chappell Music, Inc.
Това обяснява защо, макар това да е най-разпознаваемата английска песен, във филмите винаги пеят For He's a Jolly Good Fellow. Просто, за да се използва във филм, за песента трябва да се плаща.

В крайна сметка съдът е постановил, че претенциите на Warner/Chappell Music, Inc. са неоснователни и сега песента е свободна за всички.

И още нещо, понеже много се дразня, когато пеем на някого песента и някой пее на английски, защото не знаел българския текст, сега ще го напиша, а вие след милион препрочитания ще го научите:
"Честит рожден ден на теб,
честит рожден ден на теб,
честит рожден ден, скъпи Гошо,
честит рожден ден на теб!"

сряда, 23 септември 2015 г.

Здравей, Pottermore 2

Добро утро!!!

По-рано днес описах спомените си за първия сайт Pottermore, а сега ще споделя впечатленията си за новия.

Като начало трябва да призная, че чувствата ми са силно смесени. От една страна се радвам на промяната, защото това показва, че има желание за работа. Радвам се и на хубавите обещания на създателите. Но малко ме смущава, че навигацията на сайта е неудобна и ако човек не знае какво търси, трудно ще го намери.

Както се очакваше, премахнати са игрите - варенето на отвари, дуелирането. Но също така, вместо обещания и дългочакан тест за Покровител, са махнати възможността за определяне на подходяща пръчка и разпределянето по домове. Изобщо, възможност за регистрация в новия сайт няма. Вероятно по-късно ще я създадат и потребителите ще могат да минават през тези най-любими функции на сайта. Но ще се почувствам безкрайно обиден, ако старите регистрации не важат (вижте предишната ми публикация, за да разберете защо съм толкова привързан към регистрацията си от предишния сайт). А ако бъда разпределен в друг дом, вероятно ще се побъркам - ще получа рездвоение на личността, защото ще считам и двете разпределения за абсолютно достоверни.

Новият сайт е направен красиво и определено си личи, че цели да изглежда по-сериозен и да привлече по-възрастните почитатели на Хари Потър.
Отделите страници на героите и магиите са разделени на блокове, в които има връзки към допълнителните текстове на Роулинг, които сме чели в стария сайт, цитати от книгата за и от конкретните герои и картинки, както от стария сайт, така и от предстоящото да излезе (дори на български!) ново издание на "Хари Потър", от луксозната книга за заснемането на филмите, която излезе преди 3-4 години, както и кадри от самите филми.
Харесва ми, че всички текстове на Роулинг са украсени с малки символи, които се изчертават пред очите ни с приятна анимация.
Обещано ни е, че сайтът ще разшири фокуса си - вече няма да се концентрира само върху Хогуортс и събитията от книгата, но върху целия магически свят. Всичко това е свързано с предстоящото излизане на новия филм за света на магьосниците, който обаче няма да е свързан с Хари Потър.
Всъщност, очертава се новият Pottermore да е официален сайт на предстоящите филми. Едно от съобщенията на главната страница обещава, че всяка нова информация ще бъде споделяна в новините на сайта. Там ще излизат и съобщенията от Роулинг и новините за промени и ново съдържание. По тази причина вече няма да има Pottermore insider.

Всичко това е хубаво, но както казах в началото, достъпът до отделните текстове е труден. Има търсачка, в която може да се потърси конкретен текст, но тя търси само в заглавието на публикацията - тоест, ако напишете например Пандора Лъвгуд, сайтът няма да намери текста за магическите болести, в която тя се споменава.
Това означава, че все още най-лесният начин за откриване на информация си остава Harry Potter Wiki. И което е по-лошо - означава, че няма начин някой да седне и целенасочено да изчете всичките текстове на Роулинг.

Има и информация, която изглежда на този етап е загубена - не можах да достигна до статиите на Джини Потър за световното по куидич през 2014, нито пък да намеря картичките от шоколадовите жаби, всяка от които съдържа по едно или две изречения за някой известен магьосник.

Аз винаги приветствам всичко, което Роулинг прави. Радвам се за сайта и му пожелавам да надмине по популярност стария, но за сега оставам леко разочарован, заради недостатъците, които изброих. Все пак всичко това е поправимо и има шанс Pottermore отново да стане любимият сайт на феновете.

Сбогом, Pottermore 1

Добро утро!!!

Вчера дойде краят на една ера от историята на ХП фенството, както и от моята лична история - досегашният сайт Pottermore отиде в "рая на сайтовете". На негово място се появи друг, много по-различен сайт, който ще коментирам в нова публикация довечера. Сега обаче искам да разкажа малко какво значеше за мен старият Pottermore и какво ми даде сайтът.

Вълненията около Потърмор бяха големи и освен, че разпалиха позагасналото любопитство на много фенове, сайтът ни даде още няколко безценни часа в света на магьосниците, а на мен още едно нещо, поредното, за което трябва да благодаря Джоан Роулинг - запозна ме с бъдещата ми вдовица Радина, която днес ми е само годеница и съблогърка.

Началото 

Съобщението за сайта се появи във време, което очаквах със страх - по-малко от месец преди последния филм по книгата на Роулинг. Дни преди съобщението на авторката за създаването на сайта, Роулинг публикува в своя сайт, официалният ХП сайт на WB и в още 8 фен-сайта скрити координати, които феновете трябваше да потърсят в гугъл. На посочените координати, разпръснати из целия свят, феновете трябваше да открият 10 букви, които повечето от нас свързаха като "more Potter".
Беше обявено, че на 23 юни Роулинг ще направи съобщение, а на предварително посочения видео канал наблюдавахме как совите се събират за съобщението - колкото повече наближаваше денят, толкова повече ставаха совите и в уречения час се появи самата Джоан Роулинг, която разкри, че Потърмор ще е уникално допълнение към книгите.

Регистрацията в сайта започна от 31 юли, рожденият ден на авторката, като имаше ограничение за броя регистрирани - само 1 000 000 регистрации бяха предвидени за първоначалната версия. В продължение на една седмица Роулинг криеше из свързани сайтове "магическото перо" (препратка към магическото перо, което записва имената на всяко дете, родено от магьосници), а който успееше да го намери, трябваше да отговори на въпрос, свързан с книгите.
Нещо, което много дразнеше голяма част от потребителите беше, че човек не може сам да избира потребителското си име, а трябва да избира от няколко предложени, но аз харесвам моето (SpiritPurple74), защото е хубаво и защото двуцифреното число накрая показва, че съм регистриран в първия ден. Останалите 6 дни получаваха трицифрени числа, а регистрираните след ограничения период вече имаха по повече цифри в името си.

След това започна чакането - чувствахме се точно като магьоснически деца, които чакат поканата си за Хогуортс. Никой не знаеше кога точно ще му дойде писмото, че е приет. Първоначално приетите групи бяха малки, за да могат да изпробват отделните функции на сайта. И след като всички бяхме приети, дълго време друг не можеше да се регистрира.

Чак на 27 март 2012 регистрациите бяха отворени за всички, но тогава голяма част от магията се загуби, защото много хора започнаха да си правят нови регистрации, за да си сменят дома или просто да проверят, дали тестовете ще дадат различен резултат.

Какво предлагаше Pottermore

Освен допълнителната информация от Роулинг и красивите илюстрации, сайтът даваше възможност на потребителите да варят отвари и да се дуелират с други потребители.
Най-важното, разбира се, беше възможността да получиш лична пръчка (елша, 31 сантиметра, чуплива, сърдечна нишка от змей) и да бъдеш разпределен в дом (Слидерин!). Много хора не стигаха по-далеч от Глава 7, където ставаше разпределянето - някои, защото не ги интересуваше, но повечето, за да си направят поредната регистрация, с надеждата, че този път ще бъдат разпределени в Грифиндор.

Потърмор представляваше нещо като виртуален Хогуортс, а потребителите печелеха точки за своя дом. През няколко месеца домът с най-много точки получаваше Купата на домовете, а точките се нулираха. Първата Купа беше спечелена от Слидерин, които след това триумфираха още 2 пъти, а последната купа я спечелиха Хафълпаф, за които това беше втора победа и така изравниха Рейвънклоу. Очаквано, най-зле в историята на първия сайт се представиха Грифиндор, които като цяло за нищо не стават.


Сериозен недостатък на сайта, според мнозина, бяха ограничените възможности за общуване между участниците. За да се защитят личните данни на по-младите потребители, към които основно беше насочен сайтът, освен изборът на потребителско име, беше ограничена и възможността за публикуване на коментар - ограничен брой знаци, както и задължително одобрение от модератор. Възможност за Лични Сови въобще нямаше - можеше да предизвикаш някого на дуел или да му изпратиш някои от откритите предмети или отвара, която си направил.
Все пак участниците намираха начини да общуват помежду си - изникнаха много групи и форуми за Потърморци. Аз, след като забелязах, че една от най-добрите дуелистки е българка, успях да се свържа и да си пиша с нея, което, не знам защо, ядоса Радина.

Краят

За съжаление интересът на феновете започна да намалява около година след официалното откриване на сайта. До известна степен за това вина има Роулинг, която, покрай работата си по 3-те нови книги, публикувани от тогава, започна да пуска по-малко нова информация. Намаляха и илюстрациите към главите - в първите две книги за всяка глава имаше две или три картинки, в които можеха да се открият поне 3 нива, а към почти всяка от тях имаше текст. В последните три книги повечето глави бяха без картинки, а тези, които имаха, бяха само с по една и то с едно ниво. Особено разочароваща беше последната книга, която не предложи почти нищо ново, само кратки допълнения към вече съществуващите текстове.

Голям брой фенове се разбунтуваха, когато дори малкото позволени опции за коментар бяха изключени. Няколко месеца след това Потърмор обяви връчването на последната купа и предстоящото си прекратяване.


Извод

Въпреки няколкото разочарования, все пак съм доволен, че бях част от първия Pottermore. С гордост ще пазя сертификата си, който показва, че съм се регистрирал в най-първия ден и съм разпределен в най-хубавия дом.

вторник, 22 септември 2015 г.

20-те стотинки, които преляха чашата

Добро утро!!!

Дойде денят, в който ще кажа онова, което се съмнявам някой да е очаквал - спирам с яденето на Макдоналдс.

Причината за това решение е, че този месец цената на любимото ми меню се вдигнала с 20 стотинки. Разбрах го вчера, когато за пореден път отидох да си купя нещо за вечеря от там. Промяната обаче може да е по-отдавна - дори от миналата седмица, защото последните няколко пъти пробвах новите сандвичи и дадох втори шанс на някои неща, които не харесвам толкова много. Там също може да е имало нова цена, но понеже не ги ям често, не съм разбрал.

Истинската причина всъщност е друга - понеже плащам предимно с карта, прегледах хронологията на плащанията си и открих, че за последните 2 месеца и малко съм похарчил 300 лева в Макдоналдс. Когато дни след това цената на любимия ми сандвич скочи (дори само с 20 стотинки) разбрах, че дните ми на макдоналдояд са свършили.

Е, не напълно, разбира се. Ще ям макдоналдс веднъж в месеца - след срещите на Daily Potter, защото такава е традицията.

понеделник, 21 септември 2015 г.

Хайл, Словострелецо!

Дълги дни и спокойни нощи!!!

Стивън Кинг все още не знае, но днес е рожденият Му ден. Така де, Той си знае кога е роден (макар да казва, че отдавна е минал възрастта, когато човек започва да се опитва да го забрави), но в САЩ все още е предишния ден. Аз обаче отдавна взех решение да отбелязвам празника по нашия часовник, затова сега ще честитя рождения ден на първия си най-любим писател, а Той няма да прочете съобщението ми, защото се съмнявам да знае български много добре, пък и нещо ми подсказва, че отдавна не е влизал в Таратора.

До Стивън Кинг:

Водачо на душата ми и Отключвателю на светове, благодаря Ти, че си избрал да се родиш в нашия свят, във време, близко до моето, така че да мога да се радвам на Песента на Костенурката, която Ти записваш и която Плеяда (доколкото им е по силите) доставят до мен.
Благодаря Ти, че не се отказа от мечтата си да бъдеш писател, въпреки трудностите.
Благодаря Ти, че преди малко повече от 40 години позволи на Табита да повярва в Теб, за да можеш да публикуваш "Кери".
Благодаря Ти, че създаде толкова много врати, през които да надникна в красивите и страшни светове отвъд тодашния мрак.
Благодаря Ти, че през 1999 не се предаде на смъртта и отключи Неоткритата врата, точно на тази дата преди 11 години.
Благодаря Ти, че от оттогава не си оставил словострелящото перо и редовно протягаш ръката си, за поредното пътешествие из лабиринта на световете или за нова бърза целувка в мрака.

Води ме, обичам Те!

неделя, 20 септември 2015 г.

Официално: Вече сме трима в Таратория

Добро утро!!!

Мислех да го пазя в тайна, но Доки реши да издаде информацията - официално от 15 септември той живее с мен и Радина в царство Таратория.

В началото на месеца най-добрият ми приятел се скара жестоко с Лава и тя опита да го убие със собствените му чорапи. Доки се измъкна и дойде при мен, а аз го скрих. Дни наред Лава душеше около царството , но ние с Радина бяхме предприели мерки - бяхме изгорили всички чорапи на Доки и бяхме увили краката му в 130 слоя торбички от близкия супермаркет. Така всичко се размина, но сега, след като Доки сам реши да признае къде е, не знам какво ще се случва, но ще ви държа в течение, понеже стотици загрижени хора всеки ден ме питат какво става с Доченцето.
Обаче, ако той очаква, че сега вече ще му разрешим да свали торбичките, жестоко се лъже, дори ще удвоим предпазната мярка, защото ми се струва, че част от кракацията излиза - лилавото гешовче, което едва успяхме да спасим преди време, стоеше близо до краката на Доки, като допълнителна защита от миризмата, но сега умря и се наложи да го изхвърлим. Поредната жертва гъбичките.

Послепишка:
Ако се загледате в снимката, която Доки е публикувал на стената си, може би ще забележите, че и аз се виждам - щракнат съм точно в момента, когато правех приветствена пица на Доки.

петък, 18 септември 2015 г.

С Радина гледахме Биг Брадър

Добро утро!!!

С Радина оня ден гледахме нещо като първи епизод на Биг Брадър. Не беше точно най-първи, но беше за първия ден.
Гледахме го заради Джорджано - единствената "звезда" в шоуто, която познавахме, ако не броим тритоните и плешивия Иво Танев.
Естествено, бяхме подготвени за простотия и чалгия - това е Нова телевизия, все пак, но не бяхме подготвени за това, която всъщност видяхме.

Ден първи
Първо, Джорджано почти го нямаше. Момчето като цяло си мълчеше и влизаше да се къпе, но веднъж постресна останалите с певческите си заложби. Имаше и малко секси муцунки в огледалото. С това се изчерпваше ролята му в предаването.
Останалото бяха някакви глупави (не забавни, не интересни) разговори - някаква 10 минути обясняваше на друга за някаква книга, в която се доказвало, че ако един мъж ти изневери те състарява с 10 години. И тъкмо беше свършила, една друга дойде и трябваше да ѝ се повтори, а ние с Радина да го чуем пак.
После имаше една, на която ѝ беше студено, но на другите не им беше студено. И тя се зави през глава и 5 минути я гледахме как се намества в леглото.
После имаше някаква, която се нагъзи и ѝ се видяха гащите - и това го гледахме 10 минути.
Имаше и други неща, които обаче бяха толкова невълнуващи с нищо, че не ги помня, но помня, че между всяка от "сцените" имаше по 20 минути реклама.
И тъкмо с Радина си отдъхнехме, че свършва, когато разказвачът обяви началото на ден втори...

Ден втори
Пак нямаше Джорджано, но пък имаше една, която не си миела чиниите и някакъв, който не си пускал водата в тоалетната. А някаква странна личност се караше на оная с гащите, че си показвала зърната пред цяла България (тя пък не беше забелязала).
И после готвиха.
Това нещо продължи много минути с дълги рекламни паузи. И тъкмо когато решихме, че е към края, се оказа, че имало втора група, на друго място и сега ще гледаме за тях.
Това ни дойде в повече и спряхме телевизора (от тогава не сме го пускали).

Наистина не мога да повярвам, че толкова хора хулят предаването. Всички те гледат ли го? А тези, които го гледат, защо го гледат?
Да кажеш, че е за да се смееш на селянията, не можеш, защото повече селяния можеш да видиш в автобуса. Повече интрига можеш да откриеш на общите събрания на входа. И повече чалга можеш да чуеш в популярните български песни.

Единственото ми обяснение е, че омразата е изкуствено генерирана от продуцентите на предаването, за да привлекат публика, иначе не виждам как нещо толкова недомислено може да е повод за каквито и да било дискусии.

Приключихме с бигбрадъра.

четвъртък, 17 септември 2015 г.

Потресаващ расизъм

Добро утро!!!

Браво на съда в САЩ, най-нерасистката държава в целия свят! Дано един ден да загърбим путинистката пропаганда наречена България и всички да станем афроамериканци.

Тази история започва през 2013 година, когато управата на заводите на БМВ в САЩ се сменя и на новия мениджър се налага да съкрати част от персонала. За да е честно, той решава да уволни всички, които имат криминално досие. Освободени са 88 души. Оказва се обаче, че 70 от тях са негрокожи. ШОК и УЖАС!

В крайна сметка негрите съдят компанията и печелят делото - БМВ не само трябва да ги възстанови на работа, но също да им изплати и 1,6 милиона долара обезщетение.

Ето това е крайна форма на расизъм - не само да арестуват горките негърчета, но и да им създават досиета, че и да ги уволняват редом в белите нищожества. Добре, че всичко е завършило благополучно. Надявам се американските (а и европейските) работодатели да са си научили урока и да уволняват само бели хора.

неделя, 13 септември 2015 г.

Да препоръчаш книги на Радина

Добро утро!!!

Ако разгледате списъците с книги на Радина ще видите, че един от тях включва книги, които аз съм ѝ препоръчал. Това си е за гордост, защото Радина чете 3 пъти повече книги от мен (и от повечето непрофесионални читатели (защото не броя хората, на които им плащат да пишат тъпи ревюта по анотацията на задната корица)) и е много трудно да ѝ препоръчаш хубава книга, която да не е чела.




От книгите в списъка повечето са на Стивън Кинг, защото аз я запалих по този автор, но има и някои други:
Пътят
На изток от запада
Безпътния автобус
Деветте принца на Амбър
Ребека
Момо
Хиляда сияйни слънца
Тортила Флет
Човекът, който обичаше Стивън Кинг
Гроздовете на гнева
Фермата на животните

И аз ще си направя такъв списък, но и той ще бъде доста кратък, защото Радина препоръчва, но аз не се вслушвам много. Книгите, които тя ми препоръча и прочетох са:
Безмълвният дом
Тъмните му материи: Северно сияние
Дракула
Стоманените пещери
Десет малки негърчета
Граф Монте Кристо
Големите надежди
Брулени хълмове

Това правим ние с Радина - препоръчваме си книги, четем и се караме. И най-хубаво е четенето за сдобряване.

петък, 11 септември 2015 г.

Роулинг поправи света, но ние си го знаехме

Добро утро!!!

Джоан Роулинг уточни, че името на Волдемор се произнася без "т" накрая, което не е изненада за българските читатели, но със сигурност ще изненада  много от англо-говорящите фенове, тъй като във филмите го произнасят грешно (там Даниел Радклиф казва и "акио").

Единственият от актьорите, който произнася името правилно, е самият Ралф Файнс. Интересното е, че той казва и някои от другите имена както ги произнасяме ние - Драко, а не Дрейко; Луциус, а не Лушъс и т.н.

понеделник, 7 септември 2015 г.

Совите не са това, което са

Миналата седмица с Мишо прекарахме на остров Тасос в Гърция и забелязахме нещо много интересно - навсякъде, във всякакви магазинчета по сувенири, дрехи, чантички и т.н. имаше совички (както и някакъв мъж с огромен еректирал п*нис)! Малцината избрани, дошли в нашия дом (Мишо допълва: "И Вувузелата"), може би са забелязали, че ние сме фенове на совите - имаме фигурки, картина, кутии, чашки, възглавнички и украшения с формички и изображения на совички.
Бяхме очаровани! Дори една продавачка страшно ми хареса обеците (совички) и ни обясни, че те носят щастие за семейството, ако ги имат у дома си.

Образът на тази нощна птица всъщност е символ на мъдростта, знанието и ерудицията, и гръцката богиня на мъдростта Атина е изобразявана като малка сова (Athene noctua). Една от теориите, обясняващи откъде идва този образ, смята, че характерната за совите способност да виждат в тъмното е причината да са символ на мъдростта (просветлението).

Разбира се, не устояхме на изкушението и си купихме рамка, в която ще сложим снимка от страхотното ни прекарване на Тасос.

сряда, 2 септември 2015 г.

И Мишо греши

Добро утро!!!

Трябва да си призная за една грешка, която допуснах. Наложително е, защото в последните месеци твурде бурно се противопоставях на тези, които защитаваха това, което в крайна сметка се оказа истина - вчера беше първият учебен ден на Джеймс Сириус Потър, първородният син на Хари и Джини.

По мои изчисления, Албус Сивиръс трябваше да постъпи в Хогуортс през 2017 (19 години след битката за Хогуортс), а от епилога на книгата останах с впечатлението, че брат му Джеймс е изкарал само една година в училище и отива за втора, така че очаквах заминаването му за Хогуортс да е на 1 септември следващата година. Оказа се обаче, че момчето замина вчера и беше разпределен в Грифиндор (това вече го знаехме, разпределянето на Албус ще е по-интересно).

Все още не мога да разбера къде е грешката ми. Дали Джеймс е с две години по-стар от Албус или под "19 години по-късно" Роулинг не е имала предвид началото на 19 учебна година, след тази, която беше прекъсната заради Битката за Хогуортс.

Тъжно ми е, че сгреших и ме е срам, че толкова се карах на хората, които очакваха заминаването на Джеймс (а най-много съжалявам, че не бях там, за да го изпратя), но пък се радвам, че Роулинг започна да отваря по малко прозореца към магическия свят в реално време, както направи миналата година за световното по куидич, което България спечели.