неделя, 31 май 2015 г.

Исус Христос да ти го благоСЛОЖИ

Добро утро!!!

Има ли на света по-тъпи хора от християните? Има, разбира се - голяма част от здрачанките не вярват в бог. И все пак, след цяло десетилетие в религиозните среди, мога спокойно да кажа, че едни от най-тъпите създания на земята търкат подовете на стотиците църквички в България.
Говоря, разбира се, за протестантските секти, но не изключвам и православните християни - сигурен съм, че те могат да предложат не по-малко простотия.

От известно време Радина се възмущава от коментарите на християнските ми фейсбучковци, които предполагам няма да ме държат дълго в списъка си с приятели, защото от опит знам, че дори най-близките ти хора от стадото на християните могат да ти бият шута, ако не приемаш Исус Христос или дори само тяхната разновидност на Христос. Раздразнението на Радина се дължи на тяхната склонност да могат да вмъкнат имената на бога си дори на най-неочаквани места (пример: Уволниха ме от работа, но всичко е част от плана на ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС, АМИН!)

Преди няколко дни се чудехме дали Радина ще е блудница, ако не прави секс с друг, освен с мен и накрая се омъжи за мен (ако някой от семейството на Радина чете това, да знае, че само си го говорихме - Радина е непорочна като майката на ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН!). Аз реших да проверя и се включих в групата Християни.цом във ФБ. Ето какъв беше резултатът:

Както виждате, направил съм се на изненадан, че в библията има цена на всичко, но всъщност е съвсем логично - писали са я евреи. Радина беше крайно впечатлена от бързия и конкретен отговор и каза, че баща ѝ още си чака парите (които аз не дължа, защото Радина е непорочна като СВЕТАТА КРЪВ НА ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС). Призна ми и способността да пиша досущ като християнин (годините на мозъкопромивка не са пропиляни!)

Следващият ми въпрос беше за хранителните ми навици:

И в първия момент си помислих, че ще ме усетят:

Но един истински християнин може да намери грях във всичко:

Е, тук там се появяват и грешници, но те бързо биват вкарани в правия път:

Аз също влязох в богословски спор с грешника, но се помирихме и се благословихме взаимно (действително, това не е евфемизъм за псувня):

В петък реших да направя още една крачка напред, като пусна прикрита псувня, за да видя някой ще се усети ли. Познахте - никой не се усети:

Вчера писах за пореден път, но този път намесих политиката в цялото това нещо и може би това беше причината някой все пак да обърне внимание на начина ми на писане (християните им е през увисналия кръст за нещата от света, като например политиката, но съм виждал как фюрер Людмил Ятански организира стадото за политически цели):

В един момент на Радина вече на ѝ беше смешно, защото да се гавриш с християни е като да се гавриш с малки деца - не е никакво предизвикателство и няма никакво достойнство. Помоли ме да спра да пиша в групата Християни.цом и аз ще я послушам, но преди това последно ще пусна тази публикация, а на вас препоръчвам да разгледате групата, за да се убедите, че моят стил на писане въобще не е неуместен на такова място.

Хайде, ЛИД и бок да ви го благосложи!

сряда, 27 май 2015 г.

До моите съквартирантки



Общежитието – мястото, където е напълно нормално да седиш по пижама цял ден; да пиеш кафе в 10 вечерта; да ядеш от пластмасови кутии; да ползваш леглото за спане, трапеза, бюро и хол за гости; 5 души да спят на 3 единични легла; да ползваш печката за шкаф, хладилника за поставка, а парното за простор.

Толкова да не харесвам Студентски град, а така да си обичам общежитието и съквартирантките, моето младо второ семейство! Но повече няма да съм с тях...


Повече няма да пием кИфе с Гери, да слушаме музика с Петя, да подремнем следобедно с Маги, да си мрънкаме за контролни с Катето и да си препоръчваме книги с Боги.

Повече няма да стоим будни до 4 през нощта, за да си говорим мъдро за живота, а после да станем за лекция в 9.
Повече няма да си печем филийки на котлона на Раховеца (който ни е връстник).
Повече няма да си варим успокояващ чай преди лягане.

Повече няма да ревем дружно за оценка (която още не сме получили).
Повече няма да чакаме другата да се прибере от дискотека преди да си легнем.
Повече няма да се черпим с домашни сладкиши/кексове/курабийки.


Повече няма да чуваме от съседите си музика в 8 сутринта, чата на фейсбук или пеенето на „талантливото“ момиче от стаята вляво.
Повече няма да виждаме куфари/мечоци на покрива отсреща или повръщано на перваза.
Повече няма да прескачаме десетките бутилки от снощното парти на студентите по Еразъм на етажа.
Повече няма да тропаме по вратите на (момчетата) съседи за тирбушон, за да ни оправят бушона или за да ги помолим да спрат да пеят „луда по тебе ще си остана“ в 2 през нощта.
 


Повече няма да излизаме за сладко през нощта.
Повече няма да живеем три жени в цикъл по едно и също време.
Повече няма да говорим за новото гадже на съквартирантката.

 
Повече няма просто да си четем/мълчим заедно.

Повече никога няма да сме толкова близки, толкова заедно, толкова свободни и толкова безгрижни. 

И макар всички да сте ми толкова мили, най-вече ти, Кате, с която се познаваме от 10 години и живеем заедно от 5, бяхме съученички, съквартирантки и колежки, ще ми липсваш!

До нови срещи, мили мои съквартирантки!

Поздрави,
Ради

понеделник, 25 май 2015 г.

Неизбежните спомени, когато събираш багаж

Нямам нищо голямо да кажа, исках само да споделя носталгичното си чувство.


Не съм осъзнавала какъв проблем имам с изхвърлянето на ненужни неща, докато не трябваше да събирам багаж, трупан 5 години в общежитието. Успях да се разделя едва с половината лекции и с почти нищо друго.

Развълнуваха ме разни дреболийки, които изрових, като например: 


  • първата роза, която Мишо някога ми е подарил;

  • лекция по интелектуална собственост, в чийто ъгъл една колежка веднъж ми написа стихотворение, цитирам част от текста: „пърдете, братя, без стеснение“; на друга пък друга колежка е написала "обичам те" на финландски (не мога да го напиша в оригинал);

  • снимки/картинки/цитати, които съм  лепила където намеря;

  • хербаризирано цветенце, което веднъж един непознат ми даде;
  • свещи във всякакви цветове и размери, с които сме си светили в многото нощи без ток, в които няма какво друго да правиш, освен да си бъбриш със съквартирантите...     
  • торбички и картички от подаръци за всякакви поводи, да не говорим за самите подаръци...


Не мога да повярвам, че след няколко месеца, може би някоя първокурсничка ще си реди нещата (и спомените) на същите тези рафтове, които аз сега изпразвам.

И какво ли още не, докато си пиех последното кафе, сварено по студентски на Раховеца:

Поздрави,
Ради

събота, 23 май 2015 г.

Панаир на книгата

Здравейте!

Това е първият Панаир, който имам честта да отразя от името на двама ни. Последните 2 години (4 панаира) провеждането на Панаира за нас е събитие - правим си списък с книги и набелязваме задължителните издателства, като винаги взимаме и по нещо ново и непланирано, с което често успяваме да си превишим бюджета. Ходим понякога дори по 2-3 пъти в седмицата за нови покупки и неизбежно срещаме познати.


Тази година, за съжаление, бяхме натоварени много и по-скоро изготвихме списък в движение. След нощната смяна на Мишо и 3 часа чистене в апартамента за мен, днес успяхме да отидем до НДК и ето какво си взехме:



  1. Двата тома на "Жозеф Балсамо" от колекцията на "Труд", която събирам с твърди корици и кожени гръбчета;
  2. "Фантастични животни и къде да ги намерим" - най-сетне на български, дано да няма разминавания с превода на ХП;
  3. "Куидичът през вековете";
  4. "Дракула" - новото издание с твърди корици. Тук получихме подарък една книжка за фотографията;
  5. "Скитникът между звездите" - едно симпатично издание, на което попаднахме наскоро. Макар Мишо да има цяла поредица с томове на Лондон, оказа се, че точно "Скитникът" я няма;
  6. "Възкресяване" - новият роман на Стивън Кинг.
На последното място, където се отбихме, срещнахме Весела Прошкова, преводачът на Стивън Кинг на български, която възкликна срещу Мишо - "Откога чакам да те срещна! Ти си този, който пише Таратора!" (аз все още не съм така известна и затова бях запомнена като Ася). Никой, който е виждал/чувал Мишо да критикува, няма да повярва как си глътна граматиката, когато тя започна да му обяснява защо е направила някои преводачески решения, на които Мишо възрази преди време. Надяваме се все пак, че госпожа Прошкова е простила на Мишо, тъй като той не смята, че би превеждал по-добре и в никакъв случай това не е нападка към нейните лични качества и способности, а просто не е съгласен, че утвърденото "сияние" трябва да се замени с "озарение", тъй като така се губи връзката с предходните преводи по Кинг на български.

Е, другият път повече книжки!


Поздрави и по-здрави,

Ради

неделя, 3 май 2015 г.

Исус и децата

Добро утро!!!

Днес, вместо проповед, вдъхновяващ цитат от Библията:

"Оставете децата да дойдат при мен!"
Исус Христос, партон на католическата църква


събота, 2 май 2015 г.

И аз откривам нови светове



Тези дни, подреждайки си рафтовете в Goodreads, установих, че вече съм чела 20 романа на Стивън Кинг и допускам вероятността да съм станала фен.


Преди 3 години и половина, на първата ми среща с Мишо, той тъкмо си беше купил албума на Петър Станимиров с илюстрации по Стивън Кинг и това послужи за тема на вечерта – Мишо не спря да ми обяснява и показва за всички романи на Кинг и ме впечатли толкова, че чак се засрамих, че съм чела само 2 негови книги до момента („Мъртвата зона“ и „Живата факла“). Казах му, че много харесвам филма по „Зеления път“ и няколко срещи по-късно, той ми я подари. Освен че беше започнал да ми става много симпатичен и се чувствах длъжна да го впечатля като му кажа, че книгата ме е изумила, тя действително ми се понрави.


Най-любим си ми остава Джак Торънс от „Сияние“ – това е героят, на който най-силно симпатизирах, съчувствах и се надявах да намери спасение; най-страшна за мен беше „Мизъри“, защото какво по-страшно от хората; най-прочувствени „Сърца в Атлантида“ и „Зеленият път“; най-впечатляваща „Дългата разходка“... Все още не съм сигурна, че съм готова за „Тъмната кула“, но кой знае, някой ден може би, а пък отказвам да прочета „Куджо“, защото не бих могла да я понеса – отраснала съм с куче, обожавам ги, а и цял живот съм мечтала да си имам огромен санбернар.


През юни 2013 съвсем случайно заедно с Мишо попаднахме на последното търсено от него издание на Стивън Кинг – „Гробиште за думашни любимци“. Ще ми се да вярвам, че съм станала по-специална за него, защото съм била част от такъв специален момент.


Може да се каже, че Мишо успя, освен върху всеки друг аспект от живота ми, да повлияе и върху литературния ми вкус. Преди ходех по веднъж-два пъти месечно до библиотеката, но от две години насам, единствената библиотека, която посещавам, е Мишовата. Скоро дори няма да ми се налага да „ходя“ до там :)


Дълги дни и спокойни нощи!