сряда, 29 април 2015 г.

Глупости от Фейсбук

Добро утро!!!

Отдавна не съм споделял глупости от Фейсбук, затова ето една, която открих преди два дни:

Не, не сте сами:

вторник, 28 април 2015 г.

Ин витро за деца - кога?

Добро утро!!!

Друга непълнолетна мама ромка
 от миналата година
Вчера прочетох прекрасна новина - след две години неуспешни опити да забременее, млада майка най-сетне е родила, макар и чак на 13 години. Естествено, момичето e циганка, защото, както съм писал и преди българките, са майсторки на намирането на оправдания да не родят.
От новината ме натъжи само информацията, че бащата на новороденото ще бъде съден за педофилия. Това показва колко расистки, ксенофобски и хомофобски са властите ни, но когато в България останат само циганите и тези, които ги боготворим, всичко това ще се промени!

Искам много такива!
Ще ми се обаче държавата да осигури безплатно ин витро оплождане за всяко 11-годишно мангалско момиче, за да могат мъжките роми да не се занимават с тях, ами да помагат на българските момичета за оплождането им в паркове и тъмни улички.
Това е мечта, която почти със сигурност ще видя реализирана!

понеделник, 27 април 2015 г.

За ролята на Мишо

Добро утро!!!

Вчера Радина писа малко за обзавеждането на физическата Таратория и за това как налага мнението си, та може да сте останали с впечатлението, че съм нещо като мъж под чехъл или, както е любимата дума на Радина със същото значение, хлептун. Не съм! И казвам това не само защото Радина ме накара да го опровергая. :)

Всъщност е истина, че Радина има водеща роля в обзавеждането на царството, но винаги се съветва с мен. Основните цветове ще са черно и червено, които са моите любими цветове, но се съгласих да преобладава и лилавото, който е любимият цвят на Радина, а аз го харесвам, защото е един от магьосническите цветове, които Роулинг посочва в Потърмор.
Моят принос за визията на апартамента ще са също и книгите, които ще заемат доста пространство. Радина обича да чете, но няма като мен нужда да притежава всичко, което е прочела, затова рядко си купува книги, предпочита библиотеката или читанката. Несъгласна е с моята практика не просто да си купувам любимите книги, но и да събирам различни издания на една и съща книга (Роулинг има 10 романа, а Стивън Кинг около 60, но това не ми пречи да имам 70 Нейни и около 200 Негови). Радина също така се съгласи по стените на Таратория да сложим малко от моите картинки - голям плакат на Пениуайз и по-малка картина с Роланд Стрелеца, изображения на Роулинг и Снейп, както и няколко рисунки на ХП тема. Съгласи се също в коридора да закачим и няколко малки, но супер зловещи картинки. Имам и едно ксерокопие на главата си, но не сме говорили за него. Не виждам обаче защо няма да ми позовли да си го взема, нали не ме командва!
Освен книгите и изображенията ми, Радина се съгласи да вземе и колекцията ми от кока-кола чаши и други тематични неща, които съм събирал от промоции през годините.
Надявам се освен в подреждането, тя да остане водещата фигура и в поддържането на мястото, защото имаме големи различия по някои въпроси - аз броя за прибрано всичко, което не виждам, а за почистена стая броя тази, в която, когато седна пред компютъра, нямам излишни вещи в обхвата на ръцете си.

И така, искам да залича всички съмнения, че съм пасивен и инертен, просто виждането на Радина е по-добро и по-подходящо. В крайна сметка обаче, когато малцината избрани влязат във физическата Таратория, ясно ще видят и моя отпечатък.

Важно!
Смених анкетата на таратора. Резултатите от старата бяха 65% Таратор и 35% Мусака.

неделя, 26 април 2015 г.

Край на ергенската квартира

Горкият Мишо, чак аз го съжалих - още не е видял какъв диван съм поръчала (може би има 8 възглавници, а може би малко повече).

А когато чу, че искам спалнята ни да е лилава, колежка ме обвини, че тъпча мъжествеността на Мишо. От друга страна ми казаха, че лилавото било цветът на страстта? 


Как мислите, дали ми се е доверил малко прекалено много с избора на обзавеждане?

Wayward Pines - ревю

Добро утро!!!

Преди два дни излезе пилотният епизод на сериала Wayward Pines - три седмици преди официалната премиера през май и аз си го свалих, най-вече защото режисьор е М. Найт Шаямалан, който вероятно е най-мразеният режисьор, но аз харесвам повечето му филми.

След тежка катастрофа агент на тайните служби, който наскоро се е излекувал от тежка депресия и халюцинации, се събужда в малкото градче със зашеметяваща гледка Wayward Pines. Още от самото начало нещата тръгват с главата надолу, а агентът не знае дали случващото се е реално или не.
С постоянно изникващите тайни, мистичната атмосфера и скритите камери и електрически огради, първият епизод много ми напомня на култовия "Изгубени". От първата до последната минута не става ясно какво всъщност се случва.

Има ги разбира се и режисьорските отпечатъци на Шаямалан - чувството, че всичко, което виждаме е само сън, отраженията в различни повърхности, близките кадри на лицата на актьорите и сцените, в които само в едната част на екрана се случва нещо.

Доволен съм и смятам да следя сериала, когато тръгне официално.

Никой не вярва във Фреди

Добро утро!!!

Неделя е, и понеже не ми се пише проповед, реших да споделя нещо, което намерих на една християнска страница:

събота, 25 април 2015 г.

50 нюанса сиво - големият грях на Джоан Роулинг

Добро утро!!!

Ходихте ли да гледате филма "50 нюанса сиво", или с други думи здрача за разгонени дебелани? А знаете ли, че успехът на книгата и филма всъщност до голяма степен се дължи на Джоан Роулинг? Може да ви звучи странно, но според мен е точно така и ще се опитам да ви го докажа.

"Хари Потър" без съмнение е най-големият литературен феномен на всички времена. Със сигурност ще се намери някой, който ще каже, че всъщност няма нищо толкова необичайно в успеха на книгата - голяма реклама, касов филм и т.н, след което ще "докаже", че тиражът няма никакво значение, като даде за пример всепризнати помии като здрача, "Игрите на глада" и "50 нюанса сиво", които от години пълнят книжарниците с пъпчиви тинейджърки. Има обаче две важни неща, които да имаме предвид:
- Общо тиражът на двете най-успешни тийн книжки (здрача и нюансите) е повече от два пъти по-малък от този на "Хари Потър".
- Ако и да има книги след "Хари Потър", които да добиват бързо световна популярност и да отбелязват рекордни продажби, то преди книгата на Роулинг няма друга художествена книга, която да се похвали с нещо такова, така че можем да говорим, че именно Роулинг е проправила пътя, по който вървят сега здрача. "50 нюанса", "Игрите на глада", "Дивергенти", "Пърси Джаксън" и дори "Игра на тронове", но в никакъв случай не я поставям до предходните изброени.

ХП фенове чакат новата книга
часове преди продажбата  ѝ да започне
Роулинг успя собственописно да запали целия свят по книгата си. Истина е, че появата на филмите разпали интереса многократно, но също така е истина, че когато през 2000 година излиза "Хари Потър и огненият бокал" (още преди появата на филма), книгата отбелязва рекорд за най-бързо продаваният роман на всички времена (рекорд, който Роулинг подобрява с всяка следваща книга и остава ненадмината и до днес), а медиите отбелязват, че събитието прилича повече на концерт, отколкото на представяне на книга.

"Хари Потър" е феномен много преди да направят първия филм по книгата, но, както казах, най-голяма роля за популяризирането на "Хари Потър" и създаването на световната Потър-мания имат филмите и рекламата. Милионите фенове пълнят киносалоните и дават милиарди, за силно надценените джунджурии, които WB продават в интернет или в тематични ХП магазини. Фен общността се разраства, а хората, както Емил Конрад доказа, сме стадни животни, такаче дори самият размер на фенството привлича още и още почитатели.
По тази причина аз разделям три типа фенове на ХП от онова време:
Първи тип - които се запалват по книгата и след това гледат филма
Втори тип - които се запалват по филма и след това четат книгата
Трети тип - които се запалват по книгата или филма, защото искат да са част от фен общността

Всичко това продължава до 2007, когато, в пика на манията и точно както Роулинг обеща, историята достигна своя край. Да, оставаха още два филма (които после станаха 3), но, както Александър Драганов казваше, когато още общуваше с мен, няма място за сравнение между успеха на филма в киното като цяло и успеха на книгата в литературата като цяло. Феновете вече нямаше какво ново да очакват и затова повечето почитатели от трети тип и повечето от втори, а може би дори някои от първи, започнаха да търсят някакъв заместител на "Хари Потър". И тук се появява най-лошото - здрача...

здрача с подобрение
Повечето фенове на ХП, особено тези от втори и трети тип, са млади, а повечето четящи младежи са момичета, така че тази лутаща се аудитория, освободена след края на "Хари Потър", в голямата си част се състои от тинейджърки, които едва навлизат в пубертета. Хормоните бушуват и всяко момче, което е достатъчно негрозно, че да се гледа в огледалото, без то да се пропука, разтреперва краката и разтърсва слабините им, но се чувстват грозни, защото са пъпчиви, а телата им все още не са достатъчно развити. Какво по-подходящо за такива хора от "романтичен" "роман", които "разказва" за "умно" обикновено момиче, В КОЕТО (в случая е важна посоката) се влюбва най-красивият, стабилен и богат "мадеж" наоколо, който обаче има проблем/тайна (незасягащ я фатално, разбира се), който тя, само с присъствието си, му помага да преодолее или да приеме*.
Книгата на леля Стефка е публикувана още през 2005 година, но добива популярност едва след края на романите за "Хари Потър", когато се появява филма и здрачанщината започва да се разпространява по света с мощната подкрепа на силната с САЩ мормонска църква, към която принадлежи Стефка и на която дава 10% от приходите си.
От този момент историята с "Хари Потър" се повтаря, но в доста по-малки размери. При здрачанките можем да определим същите три типа фенове - на книгите, на филмите и на манията.
Но здрачанщината е искуствено създадена (говоря за здрачоманията, а не за здрачанщината като вид умствена недоразвитост - тя си е вродена и не се лекува), затова не продължава дълго. Още повече, че пубертетът при момичетата е кратък и не след дълго фенките на здрач вече знаят какъв е тоя сърбеж между краката им и как да го почешат. Тук идва ролята на "50 нюанса".

Създаден като еротичен фенфикшън по здрача, книгата е публикувана като отделен роман, но рекламата е много точно насочена към бившите фенки на здрача. Днес книгата редовно е в топ десет по продажби, а скоростта, с която набира популярност, може да накара леля Стефка само да завижда и да яде (ако не друго, поне на килограми може да достигне Е. Л. Джеймс, добре се справя за сега).

И ето къде е вината, ето къде е грехът на Роулинг - пътят, който прокарва, популяризирайки четенето, заедно с безпрецедентната комерсиализация на литературата, дават възможност на неща, които могат да съсухрят главата на всеки, който има поне малко мозък, да се наричат книги и да претендират за нещо повече от тоалетна хартия или подпалки за печката във вилата на Ел и Наско (разбира се, не сме го правили, не). Още повече, че днес е прието да се смята, че всеки тип поведение, споделян от група хора, който не засяга по никакъв начин евреите или гейовете, е нормален.
И съм убеден в това, защото страстта към еротична литература на жените не е от вчера. Както би казала приятелката на Мистрес "научно доказано е", че жените, за разлика от мъжете, които се стимулират визуално, предпочитат да чуват/четат и да си представят нещата. Сигурен съм, че повечето от вас, ако разровите библиотеките на майките или бабите си, ще откриете поне една книга, на чиято корица красив мускулест мъж без риза прегръща красива жена в старовремска рокля с голи рамене. Разликата е, че едно време жените ги четяха тайно, а днес често може да видите да разнасят "Нюансите" по метрото.

Ето как талантът и успехът на Роулинг разчистиха пътя пред еднодневни супермании като "50 нюанса сиво". Изключително много обичам Кралицата и знам, че не е имала намерение да прави нещо подобно, но грехът е сторен.

*Да, разказах книгата и ви спестих 2000 страници мозъчна диария.

петък, 24 април 2015 г.

Корморан Страйк 3

Добро утро!!!

Днес обявиха, че през есента ще бъде публикуван третият роман от поредицата за детектив Корморан Страйк от Робърт Галбрейт.
Първите два романа постигнаха голям международен успех. С Радина имаме малко разногласия, защото аз харесвам повече втората книга - "Копринената буба", докато тя си остава почитателка на дебютния роман на Галбрейт - "Зовът на кукувицата".
Новата книга ще се казва Career Of Evil и за сега не се знае кога точно ще бъде публикувана или пред какво ще се изправи Страйк този път.

Цената на Радина в техника

Добро утро!!!

Вчера Радина ми съобщи, че баща ѝ ми поставя условие - купил ни е хладилник за физическата Таратория, но аз трябва да го кача сам по стълбите до петия етаж, иначе няма да ми я даде за жена.
Аз ще опитам да се приготвя, но по всяка вероятност Радина ще си умре девствена... :(

четвъртък, 23 април 2015 г.

Най-надценените книги

Добро утро!!!

Има книги, чиято популярност расте само защото са популярни - здрача, "Игрите на глада", "50 нюанса сиво", а не мога да не спомена и "Хари Потър", но докато в изброените случаи (без ХП) това е временно явление и популярността им отминава с появата на следващата голяма мания, има и такива книги, които с времето стават все по-известни и могат да се намерят в читателския списък на все повече хора. Класически произведения, които имат безспорни литературни качества, но не заслужават изцяло вниманието, което получават.
Преди да посоча моите фаворити за топ 3 на най-надценените книги, искам пак да подчертая, че това СА значими литературни произведения и заслужават да се смятат за класика.

Номер 3: Книгата, която ни учи, че да те следят е гадно
Естествено, че книга като "1984", която явно критикува съветския режим, ще е много популярна, защото е удобен инструмент за пропаганда на западните правителства по време на Студената война. Това, което не се разгласява много е, че Оруел е социалист по политически убеждения, разочарован от налагането на съветския модел. Книгата му не е насочена срещу комунизма, а срещу всяка диктатура и цензура.
Сега романът е популярен заради идеята за постоянното наблюдение, която е актуална в днешно време.
Не мога да отрека, че книгата е увлекателно и интелигентно написана, но истината е, че "Фермата на животните" от същия автор носи същите послания, но е много по-остроумна, въздействаща и най-важното - кратка.

Номер 2: Книгата, която ни учи, че да гориш книги е лошо
Рей Бредбъри е един от най-гениалните и уникални писатели, които някога са живели. разказите и романите му са като поезия - не е толкова важна историята, колкото образите и емоциите, които заливат читателите. Но сред богатото му творчество от неповторими романи и незабравими разкази, най-известното му произведение "451 градуса по Фаренхайт" стои безлично и ежедневно.
Идеята на повърхността обаче е безкрайно проста - човек не трябва да престава да се учи и да чете. И точно това привлича голяма част от читателите, но е срам за паметта на писателя да бъде запомнен заради нещо толкова банално.


Номер 3: Книгата, която задълбава в плитките истини
И така, стигнахме до най-надценената книга, писана някога - "Малкият принц".
Книгата, от която със сигурност сте срещали поне един-два цитата в интернет, които дълбокомислено разкриват някоя банална истина, като например "Времето, което си изгубил за розата си, я прави толкова ценна", или пък някоя поетична безсмислица като "Наистина важното се вижда със сърцето, а не с очите".
Наистина, интересна алегория за живота и смъртта, но сред изкуствено забулени в мистерия думи в стил Паулу Коелю, се казват не чак толкова дълбоки истини. Това е книга, която претендира да е връзка между детството и зрялата възраст, но не може напълно да достигне нито децата, нито възрастните.

Литературен профил на Мишо

Добро утро!!!

Днес е денят на книгата и авторското право, затова реших да споделя литературния си профил.

Първа книга: "Пинокио", която прочетох преди 20 години, през 1994.
Първа книга, която ме впечатли: "Изгубеният свят", през 1996 вече прочел 4 или 5 книги, но никоя не ми беше подействала толкова силно, колкото динозавърския роман на Артър Конан Дойл. И до днес свързвам името му точно с този роман, а не с по-известните му произведения за Шерлок Холмс.
Първа книга, която прочетох тайно: Сборникът с разкази "Понякога те се завръщат". Наложи ми се да я чета тайно, защото Галя си беше внушила, че Стивън Кинг ще ме побърка. Оказа се, че греши.
Любими книги: Тук, за да съм честен, ще сложа на първо място "Хари Потър", макар да не е особено престижно. Иначе другите ми най-любими книги са на Стивън Кинг: "Тъмната Кула", "Романът на Лизи", "Сърца в Атлантида", "Зъл мрак, угаснали звезди" и "Дългата разходка";на Рей Бредбъри "Вино от глухарчета" на Михаел Енде: "Приказка без край" и "Момо"; на Кормак Маккарти "Пътят" и на Лев Гросман "Колеж за магьосници".
Омразни книги: В тази класация влизат "Игрите на глада", "Вината в нашите звезди", "50 нюанса сиво" и "Реликвите на смъртните", но над всички тях, или по-точно под всички тях, е дъното на литературния упадък - здрача.

Ами, това е. Този списък едва ли ще изненада хората, които ме познават. И тък като не можах да предложа много нова информация, довечера смятам да публикувам списък с трите най-надценени книги според мен.

сряда, 22 април 2015 г.

Равносметка

Добро утро!!!

За 10 часа 19 човека харесаха страницата ни във фейсбук. Както каза Радина, това са по двама души на час, можеше и по-зле.
Предполагам другите искат да ни подкрепят по друг начин - финансово. В момента определено имаме нужда.

Първа страницата ни хареса Кръстева, а след това бяха Ваня и Жоро. И тримата са добре дошли на гости в царство Таратория (когато и ние стигнем до там, разбира се).

Привет, привет!

Здравейте,

тъй като реших, че не е редно Мишо да има лично пространство, присъединявам се към блога. Не очаквайте да пиша редовно, най-много да ви информирам какви плочки сме избрали :)

Втора порция таратор

Добро утро!!!

Мишо и Радина
Тъй като с Радина вече решихме да се женим, да живеем заедно, да имаме три деца (Господ, Космос и Вселена) и да убием Доки, време е да направим и следващата голяма стъпка - общ блог.

Като цяло съм използвал дизайна на стария Таратор, и прехвърлих старите си публикации, но има и няколко нововъведения:
1. Добавих информация за Радина - връзка към нейния фейсбук и към гудрийдса й, който е доста по-интересен от моя, защото тя, за разлика от мен, не само си купува книги, но и ги чете.
2. Ако искате, може да видите само публикациите на Радина или само моите (които съм писал след обединението).
3. Имаме обща страница във ФБ, която можете да харесате, за да демонстрирате подкрепа за начинанието ни (не само за общия блог, но и за общия дом и живот).
4. Добавихме и анкета, за да решаваме с ваша помощ трудни дилеми и спорове помежду си.

И така, сега може да отговорите на анкетата (горе в ляво) и да харесате страницата (горе в дясно), но преди това прочетете ПЪРВАТА ПУБЛИКАЦИЯ НА РАДИНА ЗА НОВИЯ ТАРАТОР!

неделя, 19 април 2015 г.

Мишо Неверни

Добро утро!!!

50 нюанса Господ
Днес било Томина неделя, пише в интернет. Почита се паметта на апостол Тома, първият християнин емпирик, който държал да опипа възкръсналия Исус Христос. Понякога ми е трудно да разбера християните - не осъзнават ли, че историята за Тома Неверни е чиста подигравка с тях?

Този Тома не вярвал, че Исус се е върнал от гроба, затова самият Христос му се явил и му доказал, че е жив и съществува. След това казал нещо от сорта на "Видя ли бе, неверник? Сега вярваш ли? Вярваш! Но браво на ония, които само вярват, без да пипат." И от тогава, вече 2000 години, не се е показвал на никого.

А аз от кога се опитвам да се свържа с някой бог, за да знам в какво да вярвам? Защо при Тома може да дойде, а при Мишо не? Тома не е загубил нищо, след като се е убедил - дори е обявен за светец. Аз не искам да съм светец, нито да седна отдясно на Исус, нито каквото и да било друго, освен отговор на въпросите си, но не - за мен само сляпа вяра, базирана на текстове от някакво литературно чудовище на Франкенщайн, тълкувани от хиляди свети хора, всеки по-самовлюбен от предишния и всеки по-малко жалък от следващия.

И така, след вече 10 години търсене на бог (Бог) съм стигнал до извода, че е по-добре да няма такъв, защото ако има, значи е пълен боклук.

петък, 17 април 2015 г.

Расисти обвиняват негри в разхищение

Добро утро!!!

Както знаете, аз съм яростен защитник на правата на негрите, циганите и обратните, заради което съм бил атакуван неведнъж. Докато патрулирах из мрежата и съблюдавах за толерантността на интернет потребителите, попаднах на кампания в социалните мрежи, целяща да злепостави добрите черньовци от Африка.
Тази безжалостна атака се състои от поредица снимки, показваща черни хора облечени по последен писък на модата (знаете - раздърпани несъразмерни дрехи, съчетани по необичаен начин, каквито можете да видите във всяко модно списание), които позират пред обектива. държейки в ръце луксозни стоки и опиати. Точно върху луксозните стоки и опиати акцентира фотографът, а отстрани са написани цените им. До тук няма нищо смущаващо, но ако човек се вгледа в изображенията ще забележи, че под цените на луксозните стоки и опиати има други, по-скрити цени - на стоки от първа необходимост.
И без човек да е достигнал моето интелектуално ниво, лесно може да разбере расисткото послание на фотографиите. Авторите им искат да внушат на публиката, че негрите харчат огромни суми за непотребни вещи, докато хиляди бели не могат да си позволят минимални условия за живот.
Освен с явно високия си стандарт на живот, негрите от снимките изпъкват и с друго - крайно анорексичния си външен вид, очевидно постигнат с помощта на елитни диетолози и скъпи лекарства. Вероятно целта е била да се предизвика гняв и у дебелите жени, които по принцип са по-трудни за ядосване, защото мислят само за ядене, но никога не пропускат да изразят презрението си към по-слабите от тях жени, които могат да ходят, вместо само да се търкалят.

Аз съм бял физически, но по сърце и душа съм дебел тъмно черен циганин гей здрачанка, затова не мога да търпя подобна крещяща нетолерантност, расизъм, хомофобия, ксенофобия и сексизъм. Ще се боря!

вторник, 7 април 2015 г.

Конкурс за идея

Добро утро!!!

С Радина обявяваме конкурс за идея на тема "Какво може да направи с 2000 капачки от Coca-Cola човек, който ще се мести в нов апартамент и жена му не иска да носи и капачките със себе си"

Както сигурно вече сте се досетили от снимката на ключа, която Радина публикува във Фейсбук, вече имаме празен апартамент, 1000 книги и 2000 капачки, които обаче Радина не иска в апартамента.
Аз събирам капачките вече от 4 години и ми е тъжно да се разделя с тях безцеремонно, като ги хвърля  в боклука или ги дам за лечението на някакво дете или там за каквото се събират капачки (за мен някой събира ли капачки, за да ми оправи зъбите, които захарта в колата е разяла?)

Давайте идеи, но осъществими.