четвъртък, 26 февруари 2015 г.

И литовски в колекцията

Добро утро!!!

Преди няколко дни Вихра подари на мен и Радина още едно издание за ХП колекцията ни, този път на литовски. Това е втората книга, която вихра ни подарява, след като ни зарадва с изданието на латински. С нея езиците, на които имам "Философският камък" стават 12 - литовски, латински, фламандски, български, английски, италиански, френски, гръцки, унгарски, украински, руски и немски.

Остават ми само още 62 езика, за да си попълня колекцията. Ако пътешествате някъде по света, не искам картички и магнитчета за хладилник, а само изданието на първия Хари Потър на местния език. В случай, че се чудите дали го имам или не, винаги може да пишете или да проверите в таратора.

понеделник, 23 февруари 2015 г.

Пред портите на Александрия

Добро утро!!!

Третият епизод от втората половина на сезона на The Walking Dead беше интересен, макар в никакъв случай да не беше изключителен, и ще се запомни най-вече с две неща – представянето на първата хомосексуална двойка в сериала и това, че хранят Джудит с натрошени жълъди.

Посрещането на Рик
Едно от нещата, които със сигурност са направили впечатление на всички, е агресията на Рик. Когато Саша му представи Арън, Рик не разговаря с него, а когато Арън се опита да го убеди, че е приятел, Рик го нокаутира и му прерови багажа. Естествено, веднага се сетих за отговора на Мърл, когато Андреа го попита защо ги е заплашил с пистолет в трети сезон. Той каза: „Аз в днешно време повече бих се притеснил, ако видя някой да си се разхожда наоколо с ръце в джобовете.“ Рик няма как да знае за тази реплика, но очевидно мисли по същия начин.
И реакцията му е съвсем естествена – последния път, когато някой му предлагаше убежище и сигурност, този някой после опита да го изяде.
Александрия
В този епизод за пръв път беше споменато името на защитената зона Александрия. След опита ни с Уудбъри и Терминус, съвсем естествено е да изпитваме недоверие към това ново убежище, но и създателите на сериала се опитват допълнително да го подсилят – например, Мишон се притесни, че не вижда хора на снимките, които Арън ѝ даде. Аз съм чел графичните романи на Робърт Киркман и горе-долу знам какво да очаквам, но създателите на The Walking Dead много пъти са ме изненадвали (смъртта на София и Андреа, развитието на Карол и т.н.), така че не изключвам възможност нещо да не е както изглежда.
Може би сте обърнали внимание и на споменаването на доктор Пит от Александрия. Ако не сте, имайте го предвид, защото той ще играе важна роля в следващите епизоди, в това поне съм сигурен.
Пред портите на Александрия
В края на епизода виждаме групата пред портите на обществото Александрия и чуваме детски смях зад стените. Изглежда Рик най-сетне е решил да се довери, но съмнението му в крайна сметка никога не е напълно приспано, защото преди да влезе вътре със семейството си скри пистолет наблизо.
Обобщение
Това беше свързващ епизод, но имаше и запомнящи се моменти, особено около нощното пътешествие на групата. Имаше един страхотен кадър, в който видяхме колата на Рик от птичи поглед и как светлината от фаровете е червена, заради кръвта на размазаните зомбита. По-късно пък имаше страшно готина сцена, в която Рик превърна главата на едно зомби в тиквен фенер. Към края на пътуването имаше и препратка към по-ранните епизоди – Глен знаеше как да поправи превозното им средство, защото Дейл го беше научил на това.
Аз повече харесах предишния епизод на The Walking Dead, но и този беше много добър. Най-интересното обаче предстои, защото Рик за пръв път от много време ще трябва да се впише в група, в която няма да е лидерът (дори по времето на Съвета в затвора Рик беше пръв сред равни). Това няма да му се отрази добре и ще се наложи един от неговите хора да го вразуми със сила.

понеделник, 16 февруари 2015 г.

Свобода на словото = удобна цензура

Добро утро!!!

Много се говори за свободата на словото напоследък, откакто някои мюсюлмани започнаха да защитават достойнството на религията си (поне както те го разбират) с калашници. Нароиха се защитници на тази свобода, които отстояват идеята, че всеки трябва да е свободен да се подиграе на другия за религията му или политическата му ориентация. Има обаче неща, които очевидно са над свободата на словото.

Последният случай на идиотска цензура, който ме възмути, е решението да се промени историята за Пипи Дългото чорапче. В новата версия баща ѝ вече няма да бъде крал на негрите, защото по някаква причина било расистко. И това не е първият случай когато по такива съображения се посяга на литературна класика - английското заглавие на "Десет малки негърчета" беше променяно на два пъти.

Представете си един ден да изгонят детето ви от училище, понеже е донесло "расистката" версия на "Пипи Дългото чорапче" или "хомофобската" версия на "Мечо Пух" (в която НЕ се казва, че Кристофът Робин е гей и духа на съседа си травестит). Ако тази възможност ви се струва смешна и нереалистична, спомнете си, че редовно на дневен ред излиза въпросът за забрана на произведенията на Вазов и Ботев, защото били пълни с етническа омраза.

Ние сме живите мъртви!

Добро утро!!!

След като миналата година историята в The Walking Dead доста се отклони от тази в графичните романи на Робърт Киркман, втората половина на петия сезон направи нова заявка за връщане към оригинала.
Внимавайте за спойлери!
В първия епизод за тази година видяхме смъртта на Тайрийс, който всъщност трябваше да умре много по-рано – неговата глава отрязва Губернатора, когато атакува затвора.. В сериала смъртта му изобщо не беше толкова вълнуваща, а самият епизод беше един от най-неинтересните в историята на The Walking Dead. Още повече, че дори най-верните фенове на комикса едва ли са страдали много за този герой, тъй като, за разлика от образа на Губернатора, който в сериала беше перфектно развит, Тайрийс се различаваше от рисувания си първообраз по твърде много неща.
След това неубедително начало, зомби драмата започна да се движи в по-правилна посока. Депресиращата мрачна атмосфера от първите осем епизода се е запазила, а героите изглеждат по-обезверени от всякога. Ако нещата се развиват както трябва, скоро един от тях ще посегне на живота си.
Все пак вторият епизод от сезон 5 на The Walking Dead завършва оптимистично с появата на Арън, което всъщност е най-голямото връщане към сюжетната линия, начертана от Киркман. След срещата с Арън и Ерик (който още не сме видели в сериала, но вероятно се крие някъде наоколо) започва пътешествието към Александрия – последното убежище на Рик и групата. Много от нас бяха убедени, че Терминус е Александрия, но този път е сигурно.
Истината всъщност е, че нито смъртта на Тайрийс, нито появата на Арън ме развълнуваха толкова, колкото репликата „Ние сме живите мъртви“ на Рик, която е култова за всички почитатели на комикса. Да, ситуацията и тонът са съвсем различни (когато го каза в комикса Рик тъкмо се беше съвзел от комата, в която го беше изпратил Тайрийс и беше научил, че останалите вече не го искат за лидер), но посланието е същото – светът е различен и хората трябва да се приспособят, каквото и да им коства това. Този момент показва, че Рик вече мисли по същия начин като Шейн, Губернатора, Джо и Гарет – „лошите“ герои.
Ако си затворим очите за недостатъците на първия епизод, началото на втората половина на сезона е доста обещаваща и ми дават основания да вярвам, че създателите му ще представят по подобаващ начин рухването и съвземането на Рик в Александрия, след което започва създаването на „Новия свят“ и първата война след зомби апокалипсиса, преди това ще се запознаем и с останалите големи общества на оцелели, което ще е интересно за всички зрители.

неделя, 15 февруари 2015 г.

Фенки на Конрад потрошиха Хеликон Бургас (ВИДЕО)

Добро утро!!!

Вчера може би сте прочели в повечето литературни сайтове (най-вече тези, които са партньори на Хеликон или Егмонт) за вандалското отношение на фенките на Емил Конрад (те са като зомбитата - може да са малки и слабички, но като са много стават опасни), които са опитали да разбият вратата на книжарницата в Бургас, за да се доберат по-бързо до тазседмичния си идол. Очевидно редът е едно от нещата, които не ги учат в училище, затова след неуспешните опити на охраната на книжарницата и на силно изнервените родители, се е наложило да повикат полиция.
Аз разполагам с видео от въпросното събитие:

събота, 14 февруари 2015 г.

8 години с билет за Ада

Добро утро!!!

Докато хората около мен водят спорове трябва ли да се празнува Свети Валентин или Трифон Зарезан, аз си имам личен повод за припомняне на този ден - годишнината откакто бях изгонен от сектата на Людмил Ятански.

Людмил Ятански - професионален продавач на Господ
В продължение на 10 години Галя ме мъкнеше в сектата и това беше горе-долу единствения свят, който познавах. Людмил Ятански, богоизбраният лидер, висок два метра (без 50 см) и слугите му всяка седмица ми пълнеха главата с истории за Исус Христиос и разни там други. През тези години Людмил и неговият наместник сред младежите Пепи Рашев на няколко пъти са ме гонили от едно или друго събиране на сектата за страшни престъпления като например четене на Хари Потър, но големият шок за тях беше, когато извърших най-непростимия за всеки християнин грях - започнах да мисля и да задавам въпроси. Един ден, след като не се съгласих да обещая на Людмил да не споделям мислите си с останалите младежи от сектата, той ми заяви, че вече нямам работа там и кракът ми повече не трябва да стъпва в светата му църква (която събираше в един прашен неизползваем киносалон). Година по-късно, на рождения си ден, се върнах, въпреки забраната, и тогава Людмил нареди на
Пепи Рашев - слуга
Пепи Рашев да ме изхвърли навън. Преди това ми беше казал, че съм като човек, спал с проститутка, който разнася болести сред хората. Явно за един религиозен човек разсъждаването е тежко заболяване.
И така, от 14 февруари 2007 година Людмил ме изгони от сектата си, което предполагам, поне в неговите очи, означава също, че съм отписан и от достойните да отидат в рая. Като се замисля обаче, ако всички в рая ще са като Людмил и Пепи Рашев, по-добре да не ходя там.
През следващите години, може би защото мозъкът ми вече беше тотално промит, продължих да търся бог (или Бог, все тая), но в крайна сметка реших, че съм направил достатъчно и един ден се обърнах към Който ме чува и го подканих и той да направи нещо, за да осъществим контакт. Няма резултат.

Истината е, че Людмил ми направи услуга тогава, защото отделяйки ме от стадото (да, в религиозните среди това не е обида, те сами така се наричат) насърчи развитието ми като личност. Вярно, на три пъти изпадах в много тежка депресия (или "духовна криза", както я наричам аз), но сега съм много по-щастлив, отколкото някога съм бил в сектата на Людмил Ятански.
И нищо от това не дължа на бог (а още по-малко на Бог)!
Амин

петък, 13 февруари 2015 г.

Може ли да обидиш някого с думата "гей"

Добро утро!!!

Преди няколко дни беше повдигнат въпросът дали думата "гей" може да бъде използвана като обида. Аз помислих и стигнах до забележително откритие!






Ако кажеш на един нормален мъж "Ти си гей", на теория той ще се обиди, защото не е гей. Но ако този мъж знае, че ти искаш да го обидиш, наричайки го гей, той няма да се обиди, защото ще знае, че не го мислиш за гей. А пък ако действително е гей, няма да се засегне, когато го наречеш гей, както и един нормален мъж няма да се засегне, ако някой му каже "Ти си нормален мъж". Можеш да обидиш някого на "гей" само ако не се опитваш да го обидиш с тази дума.

И какво излиза - думата "гей" е най-позитивната обида, защото, макар да може да бъде използвана като обида, всъщност никой не може да се обиди от нея. Така обиждащият има удовлетворението, че е обидил някого, а "обиденият" не е обиден. Това не може да се каже за никоя от другите обидни думи като "лайно", пача", "курва", "боклук", "Мистрес", "свиня", "мръсница", и всички останали епитети, с които Сибин нарича бившето си гадже.

неделя, 8 февруари 2015 г.

А на какво изобщо ги учат в училище?

Добро утро!!!

Излиза, че най-успешният български писател е изнежен младеж, който се снима как си слага мръсните гащи на главата и преразказва стари вицове или смешки от интернет.
Снощи с Радина дълго гледахме и не можехме да повярваме на очите си – клиповете му имат по няколко хиляди харесвания. Възмути ни и снимката на огромната опашка пред книжарницата, в която преди няколко месеца ние ходихме, за да се срещнем с писателите Майкъл Ондатджи и Мирослав Пенков. Тогава книжарницата беше пълна, но не като на тази снимка. Тъжно.

На мен опашката ми напомня за опашката пред КТБ миналата година, но сега е по-страшно, защото фалита на КТБ беше заплаха за стабилността САМО на банковата ни система.