четвъртък, 24 декември 2015 г.

Рождество - излишният празник

Добро утро!!!

Бъдни вечер е. Ако повечето от вас имат горе-долу някаква представа какво точно се празнува тази вечер и утре, аз съм подробно запознат. 10 години едно дребно човече на име Людмил Ятански ми набиваше в главата истории за Великия рожденик, а подаръците ги прибираше самият той, под формата на смачкани банкноти в саксия. И от всичко, което знам за Господ Бог Исус Христос Амин!, мога да заключа, че Рождество е най-глупавият празник на света.

Какво се е случило? Раждането на Божия син? Идването на Самия Господ Бог в плът? Новата надежда за човечеството? Единствената развратница в историята, която е успяла да убеди мъжа си, че е девствена, въпреки, че е бременна?

Всъщност празнуваме поправянето на грешката на един уж безгрешен бог, по възможно най-трудния начин, въпреки, че същия този бог си приписва всемогъщество, като цялата слава остава за глупавия бог, а цялата вина минава на нищожните му творения.

Какво имам предвид ли? Ще опитам да обясня.

Първо, за да има нужда от Спасител, трябва да има от какво да бъдем спасявани, а според Библията това е грехът. Грехът, който влезе в света (и във всеки от нас), когато първите хора ядоха от забранения плод. И макар добре заплатените служители да бог да считат това за грешка на Адам и Ева, всъщност вината за случилото се е изцяло на бог, който освен всички други качества, се обявява и за всезнаещ. Тоест, поставяйки забранения плод и змията, която в крайна сметка подлъгва хората, на едно място, той или съзнателно ги насочва към "греха" или прави идиотска грешка.

Божите хора ще кажат, че всичко това е било, за да се изпита свободната воля на хората, но това пак е безумна глупост - дори да приемем, че Адам и Ева са можели да избират как да постъпят (въпреки, че бог е бил направил вече техния избор), то всички ние нямаме същото право на избор. Честно би било всеки следващ човек да бъде поставян в ситуация със същите условия - да има забрана, плод и змия, но също така да има перфектен свят без смърт и общуване с бог лице в лице. Ако при такива обстоятелства хората съгрешат, тогава наказанието им е заслужено.

Сега обаче сме поставени в ситуация, в която хиляди лъжливи боклуци се опитват да ни продадат своята версия на Голямата Истина, отричайки всички други версии, колкото и малки да са разликите. А Голямата Истина в общи линии се свежда до това, че Всемогъщият Всезнаещ и Непогрешим Бог не е могъл да намери друг, по-рационален начин да помогне на хората (които сам е поставил в тази ситуация), освен да принесе собствения си син Господ Бог Исус Христос Амин! в жертва на самия себе си, за да може да прости на хора, които нямат избор дали да бъдат обременени с грях, който самият Всемогъщ Всезнаещ и Непогрешим Бог е направил възможен.

Единственият път, за да не търпиш адски мъки цяла вечност, е да разбереш коя от всички хиляди версии на Голямата Истина е най-правилна и да посветиш целия си живот на сляпото следване на тази версия, без никога да получиш реално доказателство.
Сляпа вяра и пари за попа, в това общи линии се изчерпва христоянството.

И ние, идиотите, от близо 2000 години ПРАЗНУВАМЕ тази идиотия на идиотиите. Една свята глупост, която само един истински Господ Бог Исус Христос Амин! може да сътвори и само един истински Христианин може да приеме.

Амин!

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И ВЪЛШЕБНА 2016 ГОДИНА :)



Докато чакам Мишо, за да отидем заедно в Говедарци при родителите ми, си спомням първата Коледа след като се запознахме. Познавахме се от твърде скоро, за да го поканя у дома и макар много да ми се искаше, не го поканих. Видяхме се сутринта преди да си замина и ме изпрати до автогарата, а аз му подарих първия и единствен коледен подарък. Просто не мога да избирам подаръци по задължение – да купя нещо просто за да отбия номера ми се струва по-обидно от това да не подариш нищо. Мишо, ако четеш това преди Бъдни вечер (вкъщи никога не сме чакали Коледното утро), съжалявам, но пак не съм ти купила нищо... Но обещавам, че ако видя нещо, което знам, че ще ти хареса, без значение предстои ли празник или не, ще ти го купя!


П.С. Книгите не се броят за подаръци вече. Те станаха като покупките от супермаркета – ежедневни, жизненоважни и ужасно скъпи за нещо толкова необходимо.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И ВЪЛШЕБНА 2016 ГОДИНА :) 


сряда, 23 декември 2015 г.

$есела Коледа!!!

Добро утро!!!

Всяка година около Хелоуин се вдига голям шум как това не бил български, а американски празник и колко е лошо да се празнува. А истината е, че американците просто знаят как да превърнат всяко нещо, включително празниците, в машина за пари. Но не виждам защо е лошо, че купуваме техния Хелоуин, при условие, че купуваме тяхната Коледа.

Богът
Радина супер много се вълнува за празника, брои дните. Но Коледата, която тя очаква, е различна от тази, която си представят повечето хора - ще се събере с родителите си и ще правят някакви странни ритуали, които не разбирам, защото моите родители ми промиваха мозъка в секта и за мен Коледа е да слушам как фюрера Людмил Ятански обяснява, че понеже Господ Бог Исус Христос Амин! се е родил, всички трябва да му дават пари.

Все пак имам спомен, че бабите ми също спазваха някакви традиции. Днес обаче Коледата е съвсем различна и едва ли по-младите си спомнят как традиционно се празнува.
Като всичко друго, все повече се опитваме да имитираме филмите. Децата знаят имената на летящите елени, а родителите закачат чорапи. Да не говорим, че вече започнаха да ни предлагат и рецепти за Коледната пуйка!

Вечерята
А всички знаят, че на този празник се коли авторка на тийнейджърски романи или друг вид свиня.

Не ме разбирайте грешно, не би могло по-малко да ми пука за традициите или за Коледа изобщо - най-много бих се радвал да мога да си стоя вкъщи и да си догледам последните сезони на "Досиетата Х". Дразни ме обаче, че около Хелоуин се вдигна толкова шум, а около Коледа не. Защо е лошо здрачанките да се обличат като секси зомби, но няма лошо да се обличат като секси Снежанка?

понеделник, 14 декември 2015 г.

Аз съм Доки, гост на Мишо

Аз съм Доки, човекът с миризливите крака. Мишо ме е споменавал няколко пъти.

Понеже нямам приятели и колеги, с които да си говоря, помолих Мишо да ми разреши да пиша в Таратора му. Така знам, че поне трима души ще прочетат какво съм написал - жена му, майка му и някаква лелка, която била влязла, за да търси рецепта за таратор.

До сега животът ми беше тежък, но от няколко месеца нещата започнаха да се оправят, защото Мишо и Радина ми позволиха да живея в тяхното "царство Таратория". Това не е истинско царство, а си е един апартамент, но най-хубавият, който някога съм виждал. Аз не че съм виждал много жилища, де.

Първото, който видях, беше апартаментът на майка ми. Още си спомням - беше една мразовита февруарска вечер и чичо Евгени, съседът, попита майка ми защо не ме пуска вътре, а ме е оставила да спя на изтривалката пред вратата (която допълнително беше покрита с найлон, за да не я цапам). Майка ми, която е много разумна жена, опита да му обясни, че кучето ѝ е алергично към мен, че с месеци няма да може да проветри, след като ме пусне, че на 5 годинки едва ли разбирам дали спя на улицата или в истинско дом, но в крайна сметка се съгласи да ме пусне и така видях първия апартамент в живота си. Бяха най-прекрасните 30 секунди в живота ми, преди чичо Евгени да се прибере и майка ми пак да ме изхвърли на изтривалката.

Второто жилище, което видях, беше на бившата ми приятелка Лава. Това беше едно огромно имение, което обаче не ми хареса, защото навсякъде имаше вериги, ножове и камшици. Имаше десетки заключени помещения, от които се чуваха стонове, а по подовете личаха следи от засъхнала кръв.
Там поне си имах своя стая. По-точно имах един стар сандък, в който спях. Сандъкът дори можеше да се заключва, но ключовете държеше Лава и ме затваряше в него, когато принасяше в жертва на дявола малки кученца и котенца, а най-често панди и коали.

След като избягах от Лава, ме приюти Мишо. Неговото жилище е по-малко от това на Лава, но е изпълнено с топлина и любов, защото има парно, а Мишо доста се обича. Обича го и Радина, обичам го и аз, но то няма как. Да, чудесен човек е Мишо и най-добрият приятел, който някой би могъл да пожелае.
Когато се нанесох, попитах пред вратата ли ще спя или в сандък, а той каза, че не можело с гост да се отнася така и ме покани в килера си за счупени метли. Мишо има такъв, защото освен всичко друго е и магьосник.

Сега съм доволен, живея на топло зад бойлера и често съм нахранен. Мишо ми даде няколко найлонови торбички, които навързах около краката си, за да не миришат толкова. Аз бях готов да запозна да се къпя едва ли не всеки месец, но Мишо каза, че това е гейско, а той не би искал да прави секс с гей.

Е, загърбвам тъжното си минало и започвам да гледам само напред, в бъдещето, където ме очакват още милион прекрасни неща, за които съм готов да ви разкажа, ако ви се чете.

неделя, 13 декември 2015 г.

Бъдещето пред Тъмната Кула изглежда черно

Добро утро!!!

Чухте ли последната новина около екранизацията по най-великото произведение на Стивън Кинг? Гласят Роланд да бъде негър!

Аз отдавна съм подготвен филмът по Кулата да е поредният провал с името на Стивън Кинг (не е редно автор, чието творчество изисква 12 ръце, за да бъде преброено на пръсти, да има качествени екранизации, които могат да се преброят на пръстите само на една), но не очаквах да започнат с маймунджилъците толкова от рано.

Ние горе-долу можем да си представим как изглежда Роланд, защото знаем кой е първообразът му. И макар Клинт Истууд да е твърде стар, за да участва във филма, към такава визия трябва да се стремят създателите.

И преди някой по-умен от мен (нали ако се възмущаваш от излишното набутване на негри където не им е мястото, значи си ограничен и те е страх от това, което не разбираш) да размаха пред лицето ми изказването на Стивън Кинг, че не го интересува какъв цвят е кожата на Роланд, замислете се дали можеше да каже той нещо друго? Дори и да не харесва подобно решение, веднага ще бъде обвинен в расизъм, ако признае.

Всъщност идеята е много добра, според мен не трябва да спират до тук. Редно е Еди да бъде гей, а в тялото на жената Одета да живее мъжа Детко и в един момент двамата да се обединят в бисексуалния хермафродит Сизана, който се жени/омъжва за Еди. Тази картина няма да е пълна ако Джейк не е мюсюлманско момиче.
Само за Ко не мога да измисля как да го променим, вероятно заради ограничените ми разбирания.

петък, 11 декември 2015 г.

Панаир за попълване на колекции

Добро утро!!!

Снощи с Радина ходихме да пазаруваме от панаира на книгата и като се прибрахме (с книги за 200 лева, за които платихме само 160) осъзнахме, че сме си дали парите само за да си попълним колекциите.

Единствената книга, която не е част от поредица, нито е писана от автор, чиято книга вече имаме, е "Марсианецът" от Анди Уеър. Нея си я взехме, защото харесахме филма.
С "Априлска жътва" попълнихме колекцията си от сборници на Бранимир Събев. Той не е писал толкова много, но 4 сборника си е добра бройка и ние ги имаме всички.
До някъде можем да броим и "Баба праща поздрави и се извинява" на Фредерик Бакман за отделна книга, защото имаме само още една негова книга. Смешното беше, че преди да тръгна за панаира един колега ме попита дали ще си купя Бабата (пой има лошо мнение за автора заради абсолютно неплатените ревюта на Блажо), аз не бях чувал за книгата, но заради Радина това беше първото, което си купихме.
Другите колекции, които Радина си допълни са:
Поредицата на Дюма за Мария Антоанета с "Колието на кралицата"
Поредицата за роботите на Азимов с "Роботите на зората" и "Аз, роботът"
Поредицата за Амбър със "Знакът на хаоса", "Рицар на сенките" и "Принц на хаоса"

Аз съм по-скромен и си попълних само една колекция - тази с книги на Стивън Кинг. Както обичам да се хваля, имам всички български издания на автора, но напоследък това не беше вярно. Изоставах с 4 книги и сега си ги наваксах - новите издания на "Буик 8", "Огън" и "Сияние" и най-новия роман на български "Търси се".

събота, 5 декември 2015 г.

Ниган идва!

Добро утро!!!

Приключи първата половина от шестия сезон на The Walking Dead и за съжаление това беше най-скучния финал до сега. Всичко интересно, което трябваше да се случи, е оставено за епизод 10 (в най-добрия случай за епизод 9).
Само Ниган може да пречупи Рик
Хубавото е, че АМС подхвърлиха нещо от следващите епизоди - задава се времето на Ниган.

В промо видео от следващите епизоди, Дерил, Саша и Ейбрахам се изправят срещу група въоръжени мъже, които им казват, че всичките им притежания вече са собственост на Ниган.

Вече се знае кой ще играе най-страшния противник на Рик - Джефри Дийн Морган, който изигра Комедианта от екранизацията по Watchmen.

Според мен обаче няма а го видим до края на сезона, а може да се появи дори в началото на следващия, но ви обещавам (като човек, който горе долу следи нещата около сериала), че появяването му ще бъде запомнящо се.

Друг култов герой, който със сигурност ще се появи в следващите 8 епизода е Пол Монро - Исус.

неделя, 29 ноември 2015 г.

Радина, поетесата

Добро утро!!!

Досега съм споделял само моите стихотворения, но сега реших да пусна и едно от тези на Радина.

Като пролет неусетно дойде
и после ме с бури заля,
птича песен нежно поде,
покри ме цялата с цветя.


Горещ, прашен и шумен,
неразбран и често хаотичен,
като лятно приключение безумен,
ала обичащ и вечно обичан.

Понякога тъжен, носталгичен,
ала пъстър, в жълто-червени бои.
Хладнееш, но си хубав, не отричам,
в мислите си всеки ще те оцени.

Видях те и бял, безразличен,
хапливо студен като зима мразовита,
но така аз пак те обичам,
под обичта си на топло съм скрита.

За този, който умира,
една година е дарен живот,
но живият в нея намира
вечност - и в нея хомот.

За тоя, който обича без мяра,
цяла година с любим споделил,
таи в сърцето си искрена вяра,
че цял живот със него е бил.

Ала недей му нивга предрича,
че само още година ще има,
защото когато тъй силно обича,
на човек не му стига година!

понеделник, 23 ноември 2015 г.

Кога за пръв път сериал ме разплака

Добро утро!!!

Два месеца създателите на  The Walking Dead ни оставиха да се чудим жив или мъртъв е Глен, а сред феновете на Игра на тронове има много, които вярват, че Джон Сноу е жив, макар че привидно го убиха в края на последния сезон.

Аз сега гледам Досиетата Х, в подготовка за новите 6 епизода, които излизат догодина, и реших да пиша за първия сериал, който ми погоди подобен номер.

Това се случи в края на миналия век (никога няма да ми омръзне да казвам така, звучи супер яко), когато всеки петък се залепях за телевизора, за да видя срещу какви мистерии ще се изправят Мълдър и Скъли от ФБР. Бях голям почитател на сериала.
Една вечер, епизодът завърши със Скъли, която каза, че е била извикана, за да разпознае тялото на Мълдър, който се е самоубил. И когато погледнах програмата за следващата седмица, наистина нямаше епизод на Досиетата, затова реших, че това е финалът на сериала. И цяла нощ плаках.

Сега вече знам, че въпросният епизод е просто финала на сезон 4, а че това не е краят е повече от ясно - има дори надпис, че следва продължение. Но тогава се вързах доста сериозно.

А тези от вас, които си мислят, че няма начин Глен да е умрял, след като толкова епизоди ни мотаят с това, може би трябва да си припомнят историята на София от първата половина на сезон 2.

Ревю: Ash vs Evil Dead



Добро утро!!!

Тенденцията филми да се превръщат в сериали продължава, а най-новото подобно предложение е Ash vs Evil Dead, продължение на култовата трилогия на Сам Рейми.
Действието в Ash vs Evil Dead се развива 30 години, след като Аш се върна в своето време. Изглежда животът му не се е променил много – той е застаряващ продавач в магазин за техника (същото място, където го остави историята във филма „Армия на мрака“ от 1992), живее в каравана и запълва времето си с алкохол, наркотици и запуснати леки жени.
Една вечер, за да впечатли поредното си приличащо на проститутка гадже, Аш решава да ѝ прочете малко от Некрономикона и несъзнателно призовава силите на злото.
Сега целият свят е в опасност, злокобни демони обладават телата на хората, превръщайки ги в чудовища и единствената надежда на човечеството е едноръкият Аш.
Историята ще зарадва феновете на оригиналните три филма, защото всички елементи, които правят тази хорър-комедия толкова велика, са на лице. Вероятно сериалът няма да допадне на всеки, защото на моменти е абсолютно нелеп, но точно такъв трябва да бъде, това е стилът на „Злите мъртви“ и на Сам Рейми – кървави, но забавни хорър битки, нелепи диалози и преувеличени героично екшън сцени.
В Ash vs Evil Dead участва Джил Мари Джоунс от Слипи Холоу, която отново играе полицайка, бореща се със свръхестествени същества, но от актьоския съства най-заслужаващ внимание е Брус Кембъл, който отново влиза в ролята на Аш, за да разчленява чудовища.
Режисьор е самият Сам Рейми – един от малкото хора, които могат да накарат човек да се гнуси и да се страхува, докато в същото време се залива от смях.

неделя, 15 ноември 2015 г.

Най-важното, което трябва да знаете за Мишо/Радина

Добро утро!!!

Днес с Радина имаме годишнина, затова решихме да изброим нещата, които всеки от нас смята, че светът трябва да знае за другия.
И така, ето ви списък на най-важните неща, които трябва да знаете (и може би вече знаете) за Радина от Мишо и за Мишо от Радина:

За Радина

1. Почитателка е на Джоан Роулинг, Робърт Галбрейт, Александър Дюма и Айзък Азимов. Обича The Walking Dead и Breaking Bad. И Мишо, през ден или два.
2. Не обича да греши и всеки път, когато се случи казва, че ѝ е за пръв път.
3. Действа хладнокръвно в напрегнати ситуации, но плаче за малките неща.
4. Обича математиката, знае всички формули и теореми, но не може да смята бързо на ум.
5. Би предпочела "най-глупавата книга пред най-хубавия филм".
6. Ако изберете на случаен принцип 5 литературни класики,  тя ще е чела поне 3 от тях.
7. Може да бъде много мила с хората, които мрази и много зла с хората, които обича.
8. Страхува се от плъхове, змии, гущери, хора с животински глави, животни с човешки глави.
9. Чела е много глупави книги, които не харесва по много причини, но отказва да ги мрази, а мрази "Игра на тронове", за която има само една причина да не харесва.
10. Понякога ме удря без да иска, но повечето пъти иска.
11. Непокорна е, но подлежи на дресировка - преди да се запознаем не четеше Стивън Кинг, не пиеше Кока-Кола и не ядеше в Макдоналдс.
12. Прави най-хубавите пържени картофи.

За Мишо:

1. Постоянно мрънка, че е беден, а би си дал и последната стотинка, за да почерпи приятел. 
2. Срамува се да обели дума през непознат, а може да надговори и най-умелия оратор. 
3. Има толкова самочувствие, колкото и мазнини в тялото си. А трябва да е самоуверен като слон, защото не познавам по-умен човек и човек с повече обща култура. 
4. При него няма средно положение за нищо – или го мързи, та го боли, или се отдава на нещо сякаш животът му зависи от това. 
5. Може да не чете много, но може да извлече много от това, което чете. 
6. Обича да се страхува и се страхува да обича. 
7. Може (и често го прави) да се държи като сърдито старче и като разлигавено хлапе. 
8. Много мрази да се чувства предвидим, но винаги предвиждам, когато е решил да се прави на непридвидим. 
9. Изпитва ужас от мъртви птици. 
10. Има си любими думички и ги включва в речта си, дори да нямат връзка с казаното. 
11. Избухва за секунда (и нищо и никакво), но половин секунда след това е съжалил. 
12. Сигурно е единственият човек в света, който не може да бъде засегнат от негативен коментар в интернет. Напротив, приема всякаква критика с ентусиазъм и като предизвикателство за словестен двубой. Не сте го виждали как доволно потрива ръце, когато някой се заяде с него :)
13. Добре де, знам, че знаете, но не може да се мине без това – обича Кока-кола, Хари Потър, Стивън Кинг и (през повечето време) мен.

И докато вие четете, ние ще ядем...

вторник, 10 ноември 2015 г.

Хари Потър, дяволът

Добро утро!!!

Днес попаднах на тази публикация, разказваща за някакъв американски пастор, който смята, че е по-добре родителите да убиват децата си, отколкото да им позволяват да четат "Хари Потър".
Според него в книгите си Роулинг насърчава хомосексуализма, защото Дъмбълдор е гей.

Аз смятам, че значението на ХП за хомосексуализма се преувеличава и от тези, които го подкрепят и от тези, които не го приемат за нещо нормално, но за друго исках да пиша - ако ви се струва, че споделената по-горе публикация е пресилена, значи не сте ходили в евангелска църква.

Много пъти съм споделял, че като бях малък редовно ходех на мозъчни промивки в сектата Блага вест, откъдето Богопомазаният Лидер, Фюрерът Людмил Ятански, ме е гонил многократно (преди да ме обяви за неспасяем и да ме изгони завинаги), като доста от тези гонения бяха точно заради Хари Потър.

През 2003-та година, след излизането на Орденът на феникса, Пепи Рашев, най-верният слуга на Людмил, направи една сбирка с младежите от сектата, на която наговори един куп лъжи за историята в книгата. В крайна сметка излезе, че учениците в Хогуортс по цял ден се молят на Лукавия и принасят котки в жертва.
Това стана, след като няколко дни по-рано с няколко други ХП фенове от сектата бяхме срещнали майката на същия този Пепи Рашев, която видя книгите в ръцете ни и заяви, че Джоан Роулинг трябва да бъде изгорена на клада.

Така че, аз изобщо не се изненадвам, че някой подобен религиозен лидер би могъл да изтърси нещо такова. Имам усещането, че тези хора изпитват отвращение от всичко, което кара хората да мислят, а не безмозъчно да хвърлят пари в джобовете им.

неделя, 8 ноември 2015 г.

Ловецът на елени

Елен Колева
Добро утро!!!

Дойде Коледа и от Кока-Кола са решили да разнообразят колекцията ми - вместо чаши и мечки, този път събираме точки за еленчета.
Винаги се радвам, когато има подобни промоции. Тяхната цел е да повиши продажбите, но при мен не действа, защото надзърнах отвъд хитрия им план, а и ако пия повече кола, отколкото пия сега, може и да е опасно.

сряда, 4 ноември 2015 г.

Животни в The Walking Dead

Добро утро!!!

Оказа се, че не само на Радина ѝ се доплака за козичката Табита - домашният любимец на Истман от последния епизод. Според мнозина козата е "героят", който най-бързо е спечелил сърцата на зрителите.
Животните в историята не могат да се съживяват. Повечето от тях вече са мъртви, изядени от бродещите, а най-интересният звяр тепърва предстои - тигърът Шива.
Реших да споделя своята класация на 5-те най-интересни животни в сериала, без да броя Табита, разбира се:
 
5. Прасетата в затвора
 В началото на четвърти сезон всичко изглежда прекрасно - групата е на сигурно място в затвора, отглеждат си коне и прасета, имат градина със зеленчуци, голяма група, добра организация.
Под въздействието на Хършал, Рик се е отказал от насилието и иска да живее тихо и спокойно като фермер. Е, не му се получава - зомбитата и въоръжените групи остават навън, но новата опасност идва отвътре. Оказва се, че прасетата, за които Рик толкова се грижи, разнасят болести и доста хора умират.
Рик трябва да ги убие и се възползва от случая, за да отведе голяма група бродещи надалеч. Всичко това се случва в една от най-депресиращите сцени в сериала.

4. Конят на Рик
В първия епизод Рик откри кон и го използва за да стигне до Атланта. Конят е на постера на сериала и аз очаквах, че дълго ще бъде спътник на бившия полицай, но за моя изненада ролята му приключи още в края на същия епизод.
По-късно виждаме още много коне - във фермата на Хършал и в затвора. На кон за пръв път виждаме Маги, кон едва не уби Дарил, а по-късно на кон препуска и Мишон, докато обикаля да търси следите на Губернатора. Но за мен най-интересен си остава първият.

3. Едноокото куче
Един от многото неотговорени въпроси (и потенциални сюжетни линии) е едноокото куче, което Дарил и Бет видяха в дома на погребалния агент. По всяка вероятност никога няма да научим какво е това куче и какво е станало с господарите му. Кой живееше в тази къща и защо балсамираше зомбитата?
И като обобщаващ образ на тази мистерия е едноокото куче.


2. Глутницата
В пети сезон групата на Рик беше нападната от глутница подивели кучета. Срещата, макар да започна като поредния напрегнат епизод от пътешествието, всъщност завърши бързо - Саша застреля кучетата  и после те бяха изпечени и изядени.
Тази сцена е важна, защото идва малко след като Гарет каза на Рик, че не знае какво е да гладуваш истински. Е, не се стигна чак до канибализъм, но за много хора да ядеш кучета е също толкова ужасно.

1. Еленът
В първия епизод на втори сезон Рик се помоли на ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН! да му даде знак и да, повдигне духа на групата и да му помогне да намери София. В един момент изглеждаше, че молитвата е чута, защото измежду дърветата излезе красив елен. Шейн искаше да го застреля, но Рик не му разреши. Карл се приближи до животното, проехтя изстрел и момчето беше простреляно от Отис.
Ако не друго, поне този инцидент доведе групата до фермата на Хършал, където... намериха София.


Откривам хладилник за бедни!

Добро утро!!!

Имало, значи, и хладилници за бедни в България - идеята е, че който има ядене, което не може да изяде, може да го остави в хладилника и някой беден да си го вземе. Поредната идиотска идея, от типа на онова, дето плащаш две кафета, но изпиваш едно, а второто е за някой беден човечец.

Такова нещо просто няма как да се получи. Най-новият хладилник го поставиха във Велико Търново и демонстративно го напълниха. Час по-късно беше празен и от тогава си е все така.
Че какво са очаквали умните глави? Нали трябва да има кой да слага в тези хладилници, не само кой да взема. А ние сме народ на клошари и пенсионери - човек, който не се притеснява за прехраната си, може да се смята за богат в България.

Реших и аз да открия хладилник за бедни. Поставих го в царство Таратория, сега чакам да го напълните с храна, защото най-голяма част от бюджета ми отива за това.

понеделник, 2 ноември 2015 г.

6 години вещерство и магия

Добро утро!!!

По здравословни причини (нямам очила, защото се напих и се сбих!*)  мислех да не пиша за тази годишнина, но така се случи, че един човек ме заговори за ХП и Таня сподели по същото време една снимка от събитието, за което исках да пиша, та реших да пусна няколко думи.

Преди 6 години и един ден за пръв път реших да организирам ХП среща. До този момент разчитах на Потър Мания да ме среща с фенове, но след като видях колко слаба беше НХПФС5, реших, че Андрей опитва да прави срещите както ги правеше по време на манията, а е необходим нов подход. И така, изпратих покани на разни хора в ПМ и на 1 ноември събрах десетина души. Няколко часа си говорихме за Хари Потър и след срещата Ел ми каза, че моето събитие ѝ е харесало повече от официалната ХП среща няколко месеца по-рано.
Така започнахме да се събираме и след като Андрей не ни разреши да започнем да се занимаваме с Потър Мания си направихме собствен клуб - Daily Potter.
За официален рожден ден броим 1 февруари, когато започнахме първия препрочитателски план, но може да се каже, че клубът беше заченат 1.11.2009

*Може да ви се струва странно, но е истина, а освен това опонентът ми беше по-едър от мен!

събота, 31 октомври 2015 г.

9 момента от Хари Потър, които AXN не разбират

Добро утро!!!

Попаднах тази сутрин на публикация в сайта на AXN, в която се твърдеше, че ще ми покажат някакви недомислици в "Хари Потър", които ще ме накарат да преосмисля книгата. Оказа се, че всичко изброено е недоразбиране, а най-голямата недомислица е ужасният превод, където series (поредица) е преведено като сериал.
Ще опитам да отговарям на обвиненията, като разчитам на информацията в книгите, защото смятам, че тя е достатъчна, че да се разбере какво е искала да каже Роулинг, но за по-пълна информация ще обръщам внимание и на някои по-късни изказвания на авторката.

Недоразбиране първо: Защо магьосниците не ползват мъгълски изобретения?
Действието на сериала се развива между 1991 и 1998 г., така че е напълно логично магьосниците да не знаят много за интернет, но до 1994 г. браузърите вече работят достатъчно добре, така че някои магьосници би трябвало да са чували за това. Да не говорим, че магьосниците нямат никакви преносими средства за комуникация. Сириус Блек може би нямаше да оцелее в сериала, ако просто имаше мобилен телефон.

Отговор: Ползват! В света на магьосниците има много деца от мъгълски произход и те със сигурност не зарязват изобретенията на мъгълите. Причината да не виждаме много такива е, че в Хогуортс електронните машини не работят, но виждаме механични уредим като часовници и фотоапарати.
Има и чистокръвни магьосници, които също използват и се интересуват от мъгълска техника, например Рон, който се обади на Хари по телефона, но елита на магьосническото общество я отхвърля. Магьосниците до голяма степен са застинали в 17 век, когато в взето решението обществото им да се раздели от това на мъгълите. Най-богатите и най-влиятелните магьосници, тези, които диктуват общественото мнение, приемат за обида интереса към всичко мъгълско, затова и хора като Артър Уизли са гледани с презрение.
Все пак има и някои нововъведения - магьосниците използват радио, автобус, влак.

Недоразбиране второ: Как действат портретите?
Защо всички не си направят магически портрети и с тяхна помощ да живеят вечно? Да, правилата за тези картини за доста сложни, що се отнася до живеене и движения, но въпреки това: Всеки би могъл да си направи магически портрет и да прекара живота си в това да учи портретът да бъде дадения човек, така че когато го убият и той остави след себе си едно объркано бебе сираче, той все пак да съществува под някаква форма, за да разговаря с детето си.

Отговор: В Потърмор Роулинг обяснява как работят омагьосаните портрети, но дори само от книгите става ясно, че хората, изобразени на тях, не са реалните хора. Тяхната възможност да комуникират и да научават нова информация за света е ограничена.
Тоест, картината може да е средство за поддържане на спомена жив и за получаване на предварително заложена в нея информация, но в никакъв случай не е път към вечния живот.

Недоразбиране трето: Защо не спасяват Лили и Джеймс с времевърта?
Няма човек, който да е чел „Затворникът от Азкабан“ и да не си е помислял, „Ако те могат да се върнат назад във времето, за да спасят Сириус, защо Дъмбълдор не се е върнал, за да спаси Лили и Джеймс Потър?“ Интернет е пълен с някои „правила“, които Джей Кей Роулинг публикува постфактум, но хайде стига!

Отговор: Глупав въпрос, най-глупавият, всъщност. Никога в книгите времевъртът не е използван за промяна на реалността. Когато Дъмбълдор изпраща Хари и Хърмаяни на тази на пръв поглед безумна мисия, той вече знае, че те ще успеят - вече е станал свидетел на освобождаването на Бъкбийк.
Роулинг признава, че има два магически предмета в книгата, за които съжалява, че е включила - хитроумната карта (след като Хари знае къде са Филч и Снейп, когато се прокрадва из замъка, напрежението се губи) и времевърта. Затова и по-късно ги унищожава всички - за да не могат да бъдат използвани в бъдеще. Но нито за нея, нито за хората, които са разбрали как действа тази магия, не е стоял въпроса за промяна на миналото.

Неразбиране четири: Перверзник ли е бащата на Хагрид?
Рубиъс Хагрид е наполовина човек, наполовина великан. Баща му е човек, който е правил секс с майка му, която е великан. Ако всички великани приличат на Гроп – огромни, глупави зверове – това е доста шантава ситуация. Просто седнете и се замислете за кратко. Да. Бащата на Хагрид е отишъл в гората и…

Отговор: Ами... може да се каже. Очевидно и той, като Хагрид, е имал влечение към магическите същества, каквито са великаните. Вероятно е опитвал да докаже, че те не трябва да се третират различно от хората. И е изтретирал Фридулфа като човек.

Неразбиране пет: Защо Фред и Джордж не шпионират братята и сестра си?
Ако са притежавали Картата по време на събитията от „Стаята на тайните“, защо не са я използвали, за да помогнат при разгадаването на загадката за това кой отваря стаята? Тя не се появява на Картата, но тоалетната, в която се намира входът към нея я има. 
Те биха могли да забележат, че малката им сестричка а) присъства при всички атаки и b) висенето дълго време в тоалетна според голяма част от хората е по-скоро зловещо, заради досадния призрак?

Отговор: Уизлидупката  е толкова пълна с уизлита, че вероятно времето в Хогуортс е единственият шанс да НЕ виждат роднини. Затова няма да тръгнат да ги издирват по картата.

Неразбиране шест: Защо Хагрид е идиот?
Защо от Хогуортс организират полет на учениците до замъка на животни, които са видими само за хората, които са виждали смъртта? Какъв е смисълът да се нарочат деца, които са виждали умрели хора и да ги карат да се чувстват странно и неловко? Това е ужасно болезнен начин да започнеш новата учебна година.

Отговор: Хагрид е, по всяка вероятност, най-лошият учител преподавал някога в Хогуортс. А в училището са преподавали Локхарт и Ъмбридж! Хагрид е абсолютен празноглавец и вероятно го харесват само най-малките фенове, които могат да възприемат историята само през гледната точка на Хари, а той обича глупавия полувеликан.

Неразбиране седем: Защо Малфой искаше да е приятел с Хари?
При първата им среща Малфой се опитва да убеди Хари да не се сприятелява с хора като Рон, а вместо това да е приятел с него. Ние разбираме, че Малфой иска да бъде приятел с най-популярното момче в училището, но неговият баща е поддръжник на човека, който се е опитал да убие Хари, доста смели очаквания, че една такава връзка би могла да потръгне.

Отговор: Във втората книга разбираме, че Луциус не само не е против, а насърчава сина си да бъде мил с Хари. По-късно в книгата разбираме и защо - огромна част от последователите на Онзи-който-не-бива-да-се-назовава смятат, че Хари е нов черен магьосник, около когото да се обединят.

Неразбиране осем: Защо не дискриминират слидеринците?
Мнозина биха предложили разрушаване на дома Слидерин до основи, но това звучи твърде крайно. Все пак не всяко дете от Слидерин става зло, НО очевидно всеки зъл магьосник е бил в Слидерин. Така че може би в случая в Хогуортс трябва да се наблегне на уроците по етика за тези деца. Може би вместо да ги учат на битки те би трябвало да се опитат да спрат очевидно злите деца да стават по-зли.

Отговор: Очевидно авторът на тази статия разбира историята еднопластово, като 8 годишното дете, което за пръв път отваря книга. Да, повечето (не всички) черни магьосници (в смисъл такива, които ползват черна магия, а не негрите) са слидеринци. Но Слидерин е дал на света и много велики магьосници. Проблемът е, че единственото, което определя една магия като черна, е начина, по който я приема обществото. А силните магии, които не всички владеят, плашат слабите магьосници, но слидеринците са привлечени от тях.
Това, което глупавият автор на статията предлага, всъщност е ограничаване на най-талантливата част от учениците.

Неразбиране девет: Защо Хари е тъп?
Хари Потър получава писмо за първи път през живота си, което е адресирано специално до него. Защо той не почака още минутка и не го отваря когато е сам, а не пред цялото си злобно „семейство“?

Отговор: Сигурен съм, че през следващите няколко дни, до пристигането на Хагрид, Хари си е задавал този въпрос многократно...

Излиза, че четенето на книгата е достатъчно да отговори на всички тези неразбирания. Но какво да очакваме от хора, които дори не знаят, че "Хари Потър" не е сериал?

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

Птиците от Дафни дю Морие

Добро утро!!!

Миналата година  с Радина открихме романа "Ребека" на Дафни дю Морие и много ни хареса. После Радина прочете един неин сборник с разкази и ми го препоръча.

Без съмнение най-важното качество на Дафни е, че за разлика от другите жени писателки е честна. Без значение дали искат да представят образа на непорочна моралистка или на разкрепостена нимфоманка, жените писателки не могат да избягат от усещането, че описват себе си, затова героините им са прекалено изчистени.
Честността при Дафни дю Морие е най-вече в това, че позволява на жените в историите си да се самозалъгват. Любим пример ми е момичето от разказа "Особняк", което почти насила попада в компанията на обаятелен, но много по-възрастен мъж. Тя, разбира се, се страхува от него, но когато той избира да работи, вместо да остане с нея, тя се чувства обидена, че няма да прекара вечерта с нея, пред камината, където "кой знае какво можеше да се случи".

Още по-интересни са образите в разказа "Ябълковото дърво", който с Радина приехме по-коренно различен начин. Аз симпатизирах на главния герой, а Радина на мъртвата му съпруга, която му отмъщава за едно съвсем незначително залитане - веднъж целунал едно младо момиче, но нищо повече.
Тук Дафни е описала перфектно обсебващата съпруга и убийствената женска ревност, която протяга ръцете си дори от гроба.

По-малко харесах разказите "Миг" и "Сега не гледай". Първият е интересен, но самото заглавие разваля изненадата. Вторият разказ, въпреки чудесното заглавие, е банална история за медиуми и предсказания, но пък е единственият разказ в книгата, който влезе в кошмарите ми.

"Сини лещи" е доста типичен за този период - при операция на очите на една жена, докторът без да иска засяга нерв и тя започва да вижда истинската същност на хората, като вместо техните глави, вижда глави на животни. Финалът е предвидим, но останах впечатлен от начина, по който беше представен обратът.

Третият ми най-любим разказ е "Птиците", екранизацията по който е класика в киното. Не бих гледал филма на Хичкок, защото останах разочарован от екранизацията на "Ребека", а и защото няма да го понеса. Само разказът беше достатъчен да ме погнуси.

На второ място поставям "Алиби", който разказва за мъж, решен да извърши убийство, но вместо звяра в себе си, открива точно обратното - твореца

И най-любимият ми разказ от този сборник е "Не след полунощ" - мистериозен и страховит разказ за древно проклятие и забравени богове.
Две неща ми причиниха тръпкопобиване в тази книга - образът на разпилените от вятъра мъртви птици в "Птиците" и сцената от този разказ, в която героят седи в стаята си и слуша дишането на странната възрастна жена, изплувала от морето, за да му остави страшен подарък.

Доволен съм. Надявам се Радина да прочете още нещо на Дафни дю Морие, за да ми каже струва ли си да го чета и аз.

сряда, 28 октомври 2015 г.

Глупости от Facebook: Светаго вече не духа

Добро утро!!!

В една от класиките на "Черно фередже" се пееше: "Там нейде долу, между краката, видях на рая вратата. Посегнах с ключа, да я отключа, но ти ме плесна през ключа."
Оказа се, че тази песен греши за две неща - вратата не води към рая и не е необходимо да имаш ключ, за да влезеш.

Това е съвсем истинска публикация на една христианска страница, насочена към майки христианки, която ми изпрати Бранимир Събев (какво е търсил той там, не знам).  Очевидно ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН! не е привърженик попипването и всеки, който си е доставял сам удоволствие, ще иде в адът.
Никак не искам да звуча богохулно, но защо му е било на ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН! да създава жената с вграден звънец, който да призовава дявола?

Групата дава полезна информация не само за домофонната уредба на ада, но и за пътя към провала на някои родни звезди:

вторник, 27 октомври 2015 г.

Глен - жив или мъртъв?

Добро утро!!!

Ако утре умра мъчително пред очите на Радина, едва ли ще вика и ще плаче повече, отколкото снощи, докато гледахме новия епизод на The Walking Dead. Заради склонността си да вярва в другите хора (ако не знаете, в този сериал който прояви човечност умира) Глен попадна сред група зомбита и привидно беше разкъсан. Но дали наистина е мъртъв остана загадка, тъй като има няколко улики, които индикират, че може да е избегнал смъртта, поне за малко.

На снимката долу се вижда, че след като Ник се самоубива, тялото му пада върху това на Глен.

Когато бродещите започват да разкъсват плът и да вадят вътрешности, ясно личи (ясно на второ гледане, в началото бях сигурен, че умира), че те излизат от тяло, намиращо се високо над гърдите на Глен.

Глен все още има шанс да се скрие под контейнера за боклук, от който паднаха.

Макар и трудно, вероятността да се спаси е доста голяма, тъй като създателите очевидно искаха да ни внушат, че умира. Дано обаче оцеляването му да е добре измислено, защото щом горния труп свърши, остава Глен, а само едно ухапване е достатъчно.

По интересният въпрос е какво се случва с ръката на Рик.

понеделник, 26 октомври 2015 г.

Намерих тайна в новото издание на Хари Потър!

Добро утро!!!

Въпреки недоглежданията в работата на Егмонт, съм доволен от новото издание на "Хари Потър и Философският камък". Джим Кей е свършил страхотна работа.
Една от картинките, които най-много ме впечатлиха, беше илюстрация на фасадата на Продънения котел, където умело е скрита препратка към "Приказките на барда Бийдъл".

 На снимката не се вижда, но ако имате книгата може да погледнете на страница 58. Над висящия котел може да видите пъна на Бабити (Зайка Барабайка, както е в превода на Даровете на смъртта и както, по всяка вероятност, ще си остане и в новото издание, след 6 години) и подскачащото гърне. А по средата - знака на Даровете на смъртта.

Тази препратка е интересна, макар да не е канонична - в книгите няма никакъв намек за подобно нещо. И все пак ми хареса, защото приказките и легендата за тримата братя е дълбоко свързана с целия магьоснически свят, затова е нормално да виждаме следи от тях.

Вече няколко човека в препрочитателския клуб си купиха книгата и аз на два пъти попитах дали някой може да намери препратката, но никой не успя.
Аз не съм много наблюдателен, така че кой знае още колко тайни има в тази книга. Ако намерите, пишете ми.

неделя, 25 октомври 2015 г.

Губя ли вярата си в Дж. К. Роулинг

Добро утро!!!

Много пъти съм казвал, че имам абсолютна вяра в Джоан Роулинг - тя е направила за мен много повече, отколкото ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН! и приятелите му. Напоследък обаче имам чувството, че всяко следващо действие на авторката на "Хари Потър" ме разочарова.

Преди години, когато излезе последната книга, много фенове останаха разочаровани от финала, защото вече бяха създали своя представа за идеалния завършек и не можаха да разберат колко по-перфектен и логичен е краят на Роулинг. Аз също имах теории, които не излязоха верни, но харесах финала.
Известно време бях против епилога, но Стивън Кинг ме убеди, че и това, като всичко в ХП, е перфектно премерено и точно на място.

През последните два месеца обаче, се случиха три неща, които ме изненадаха и разочароваха.

Новия Потърмор
На първо място си остава новият Потърмор, който за всички се оказа огромно разочарование. Новият сайт дори не може да се похвали, че е запазил информацията от стария, защото големи и важно части липсват. Липсва също разпределението по домове, интерактивните илюстрации и игрите.
Това нямаше да ме разочарова, ако информацията беше по-лесно достъпна, ако статиите, които редовно се добавят, не бяха глупави класации тип BuzzFeed и ако създателите поне веднъж ни бяха уверили, че старите регистрации са запазени и няма да се разпределяме пак.
Всъщност има много неща, които можеха да са различни. Ето защо това е на първо място.

Старият Потърмор
А старият Потърмор не е съвсем изгубен. Илюстрациите са добавени към електронното издание на "Хари Потър". С други думи, може да ги ползва който си плати.
Това нямаше да ме разочарова, ако първоначално беше пуснато по този начин. Роулинг дълго не желаеше да публикува книгата си в електронен формат и е страхотно, че в крайна сметка се е съгласила да го направи по един уникален и вълшебен начин. Дори и никога да не бях имал възможност да ги ползвам, пак щях да харесвам идеята - както никога не съм играл на "Книга на заклинанията".

Хари Потър и прокълнатото дете
Оказа се, че дългоочакваната пиеса е продължение. Прокълнатото дете е Албус Сивиръс Потър и за пръв път медиите, които съобщават за "осмия Хари Потър" не грешат напълно. Честно казано, вариантът за продължение, разказващо за децата на Хари е вероятно най-лошият възможен.
Това нямаше да ме разочарова, ако Роулинг не беше повтаряла 8 години, че повече за Хари Потър няма да пише. Е, да - не е написала книга, но все пак се чувствам предаден.


Дали пък няма да загубя статута си на "най-голям ХП фен"? По-скоро не, защото книгата не ме е разочаровала, но може би вече ще бъда от онези хора, които харесват историята, но не и авторката.
Всичко е в ръцете на Роулинг - ако публикува още нова информация, върне старите регистрации и добави тест за покровител в Потърмор; ако имам възможност да видя Прокълнатото дете (а сигурно, дори да не ида до Лондон, ще го намеря в интернет, няма как да не изтече по някакъв начин) и се окаже, че е добра пиеса; ако Career of Evil ме впечатли... тогава няма причина да не продължа да обичам и да боготворя Джоан Роулинг.