понеделник, 30 юни 2014 г.

Този Мишо не чете

Добро утро!!!

Честно казано не харесвам сайта "Аз чета" и вече знам защо - очевидно просто не обичам да чета.
Александър Кръстев, шеф на сайта, който се гордее, че никога не чете книги, които другите вече са чели (което веднага изключва класическите произведения от списъка му за четене), е споделил "5 признака, че си пристрастен към четенето". Аз не отговарям на нито един от тях, ето ги:

1. На нощното шкафче до главата ти има купчина с книги, които чакат реда си за изчитане, и си правиш „шелфи“ с тях поне два пъти в седмицата.
На нощното ми шкафче няма книги, най-вече защото нямам нощно шкафче (и легло). Всичките ми книги са по етажерки. И макар веднъж да си снимах новата етажерка, която си купих за книгите на Стивън Кинг, никога не съм си правил шелфи, селфи, гейлфи или каквотоидаелфи. Най-близкото до тези неща, което съм си правил, е чекия, но не виждам как това говори добре за читателския ми живот.

2. Влизаш в книжарница или библиотека по-често, отколкото в близката бакалия.
Не обичам да чета книги, които нямам, затова, откакто завърших училище, съм влизал в библиотека 2 пъти (за да взема и да върна книга). В книжарница влизам средно само по два пъти седмично, а до магазина ходя всеки ден, понякога по два пъти.
 
3. Четеш, докато вървиш по улицата, и често се блъскаш в други пешеходци.
Никога през живота си не съм чел докато вървя, освен ако не броим аудиокнига, но тогава не се блъскам в хората.
 
4. Когато си в метрото или автобуса и около теб има само още един-двама, които четат, започва да те втриса като при абстиненция.
Тоя човек или никога не се вози с метрото, или не спира да се тресе, защото много рядко виждам повече от двама-трима души, които да четат.
 
5. Когато чуеш, че излиза нов филм по книга, бързо изчиташ оригинала, преди всички да са започнали да говорят за екранизацията.
Понякога го правя, но не винаги. В България общо взето трябва да излезе филм, за да се решат да публикуват книгата.

неделя, 29 юни 2014 г.

The Silkworm - първо ревю

Добро утро!!!

Току що прочетох "The Silkworm". Това е новата книга на Робърт Галбрейт (Дж. К. Роулинг).
По принцип изчаквам известно време, преди да напиша ревю, но понеже ще пиша още едно, след като прочета книгата отново през ноември, сега ще споделя първите си впечатления.

Книгата ми хареса повече от "The Cuckoo's Calling" и то не само защото главните герои вече са ми познати. Мистерията е по-заплетена и освен жестоко обезобразен труп, в историята е намесена и странна книга, сякаш родена от съзнанието на луд човек, която съдържа следи, водещи към убиеца.
Този път Корморан Страйк разполага с по-малко доказателства и почти никаква помощ от полицията, която след разрешаването на случая с Лула Ландри го чувстват като конкуренция.
Хареса ми, че заподозрените са повече, отколкото в "The Cuckoo's Calling" и се надявам, че от Колибри няма да ги ограничат пак до трима, както направиха на премиерата на предишната книга.

Роулинг вдига високо летвата още с първата книга, а сега дори още повече. С нетърпение чакам да видя как ще опита да затрудни Корморан Страйк следващия път.

петък, 27 юни 2014 г.

Намерих си и "Дюната"

Добро утро!!!

Обичам да се хваля, че имам всичко на Стивън Кинг, преведено на български (освен най-новите "Куджо" и "Роуз Маддър", които са лесни за намиране), но това не е напълно вярно.
Има три кратки разказа на Кинг, които са публикувани с сборници с произведения на други автори. От тях имах само "Малкият зелен бог на агонията", а от вчера вече имам и "Дюната".
Разказът е публикуван в първия брой на списание "Granta" (ужасяваща "манджа с грозде", която струва колкото нормална книга!) и не е нито много впечатляващ, нито като цяло лош, но ми става тъжно за хората, които са дали 20 лева, само за да прочетат разказа на Стивън Кинг.

неделя, 22 юни 2014 г.

Сменям дома

Добро утро!!!

Днес казвам чао на гордата слидеринска змия и отивам в Хафълпаф. След четвърт век изучаване на собствения си живот разбрах, че от всички домове в Хогуортс, най-подходящ е не този, който ми отреди потърморската разпределителна шапка и към който сърцето ми казва, че принадлежа, а Хафълпаф, където са лоялните и безполезните. Така може даже да кача някое кило.

събота, 21 юни 2014 г.

8 причини да си хванеш грозно гадже

Добро утро!!!

Вчера попаднах на този текст (8 причини да си хванеш дебеланка за гадже) , писан очевидно от някаква дебелана и си помислих колко ли засегнат щях да се чувствам, ако бях дебело момиче или слабо момиче.

Ето какво според авторката (защото съм сигурен, че е момиче) прави дебелите по-добри от слабите:

1. С тях се говори лесно
"Причината е, че вместо да се контят пред огледалото и да броят калории, те се съсредоточават върху ума си." - тоест, дебелите са запуснати. За тях няма значение как изглеждат, защото вече са приели, че са грозни и не виждат смисъл да се опитват да бъдат по-красиви. Остава неясно защо от това да следва, че са по-умни - съдейки по килограмите не запулват освободеното си от грижи за тялото време с книги, а с манджа.

2. Тя няма да ви засипват с капризни изисквания
"По-пълните момичета са напълно наясно, че не са перфектни, затова и няма да очакват мъжът до тях да бъде такъв." - тоест, понеже са с ниско самочувствие, лесно се примиряват с посредствеността.

3. Те са по-обичливи и верни.
"В главата им не се върти как да забият някой с повече мускули или с по-скъпа кола, щото било имиджово. Напротив, може да сте спокойни, че те са отдадени само и единствено на вас." - тоест, верни са, защото няма шанс да изневерят. Отново не виждам причина броят на брадичките да влияе по друг начин на верността.

 4. С тях винаги е забавно
"Пълните момичета никога не губят детското в себе си! Няма да ги видите да стоят като пънове и да ви гледат безизразно. Тях не ги бърка да влязат с вас с дрехите в шадраванчето, нито да ви бъдат шумна агитка, докато играете мач с приятели, и на фунийки да ги накарате да играят, пак ще се навият. Те са наистина весели и зареждащи с енергия момичета." - тоест, осъзнавайки физическата си непривлекателност, се опитват да се харесат на околните по други начини. Затова са шумни и инфантилни. Затова без проблем са готови да пожертват цялото си достойнство, само за малко внимание.

5. Те ще дойдат с вас навсякъде
"Звъните и казвате на своята пищна дама, че след 10 минути идвате да я вземете и отивате на плаж в другия град. Тя ще се съгласи!" - тоест, понеже никой не ги харесва и нямат приятели, дебеланите винаги имат много свободно време.

6. Те не са комерсиални
"Огромният страх на всички мъже е да не попаднат на надута златотърсачка. Ами тогава си хванете дебеланка! Тя знае, че не е стока за този пазар..." - тоест, аз няма нужда да коментирам.

 7. Шеметен секс
"Няма какво да се лъжем, мъжът обича да има какво да пипне. И това много повече му допада от секса с клощава жена - тракаща коруба на костенурка. А гърдите й, чудиш се – отзад ли да ги търся, че отпред ги нямаше…" - тоест, много по-добре е при дебелите - цици и отпред и отзад.

8. Вкусна храна
"Пухкавелките наистина се наслаждават на храната и я приготвят с много любов и старание." - тоест, ще има вкусна храна, но дяали ще стигне до мен е друг въпрос.

Подобно на великото ревю за "50 нюанса сиво", на което попаднах преди време, тук с цел да се защити нещо, се получава страшна гавра с него. Само дето при предишния случай се чудех (и още не знам) дали става въпрос за много умна подигравка, тук съм сигурен, че виждаме една абсолютна глупост. По същия начин (без да броим последните две точки) статията можеше да се нарича "8 причини да си хванеш грозно гадже", тъй като в останалите неща разпознах себе си, а не съм много дебел.
Може би авторката на текста трябва да спре да си измисля оправдания, за да изглежда като прасе и поне да се опита да не се тъпче. Напоследък гледам една поредица за дебели жени и общото между тях е, че са майсторки на оправданията и на самозаблуждението. Затлъстяването е много сериозен проблем в световен мащаб!

неделя, 15 юни 2014 г.

Поредната глупачка

Добро утро!!!



И какво се оказа, не стига, че е глупава, но  и е дебела?
Този сериен глупачколюбец (тъй като тази за него е "поредната) вероятно е бил много гладен, когато се е залюбвал. Сам си е виновен - кой го е карал да позволява тя да е отгоре?

събота, 14 юни 2014 г.

ШОКИРАЩО!!! ИСТИНАТА за ЗДРАВОСЛОВНАТА храна!!!

Добро утро!!!

ВНИМАНИЕ, ето така изглежда здравословната ви храна, след като я изсерете! Сега си помислете добре дали ще сложите отново нещо здравословно в устата си!

Или няма да ядете издрискана храна? Тогава аз защо да пия сварена кола?
Хайде всички, които споделиха видеото с глупавия руснак, дето вари кола, да направят същия експеримент с главите си.
Колата се пие студена, не сварена!

четвъртък, 12 юни 2014 г.

Фетиша на глада

Добро утро!!!


Ако имаше наука "мазнология", тя щеше да се занимава с въздействието на подкожната мазнина върху човешката сексуалност. Определено има интерес, защото все излизат разни "открития" за дебелите, като например това.

ЖЕНА
Днес пък четох, че когато мъжете са гладни, предпочитат по-закръглени жени. Направих си експеримент, погладувах-поядох, но не забелязах никаква промяна във вкуса си.
Чудно ми е как ли е правен експериментът? Може би резултатите са били разтълкувани грешно - не е истина, че гладните мъже харесват дебели жени, може би мъжете, които харесват дебели жени са вечно гладни, защото любимите им изяждат всичко, което прилича на храна и се изпречи пред очите им.

Иначе обяснението на тази теория е, че когато мъжът е гладен, търси партньор, който може да му осигури храна, а едрите жени са по-добре подготвени да я намерят. Но това също е грешка. Ако искаш някой, който да се грижи за теб, не трябва да гледаш колко му е пълен задникът, а колко му е пълна главата. Тя трябва да е достатъчно пълна, че да си намери хубава, добре платена работа, но и достатъчно празна, че да се остави някакъв нехранимайко да я експлоатира.

сряда, 11 юни 2014 г.

"Доктор Сън" - много Стивън, малко Кинг

Добро утро!!!

След като прочетох и помислих за най-новия публикуван в България роман на Стивън Кинг "Доктор Сън", мога да кажа, че за мен без съмнение това е най-слабата книга на Кинг от 2006-а година насам. И вероятно е най-лошата книга на Кинг, заедно с "Клетка",  "Буик 8", "Торба с кости" и "Цикъл/Годината на върколака".

Книгата нямаше да ме ядоса толкова много, ако не беше продължение на култовия роман "Сияние". Аз грешно предположих (и доста го натяквах), че книгата ще е продължение на "Сияние" не повече, отколкото "22 ноември 1963" е продължение на 'То". Всъщност, прекалено натрапчиво връзката между двата романа се вижда, дори с гадния превод на Плеяда, където вместо "сияние" се казва "озарение".
Книгата нямаше да ми хареса, но поне щях да я приема по-лесно, ако не Дани беше главен герой, а някой друг притежаващ сиянието. Историята можеше да се развие по подобен начин, а финалът до изгорелия хотел "Панорама" щеше да е страхотен подарък за феновете. Дори мелодраматичната сцена с "изкуплението" на Джак Торънс щеше да бъде много по-силна и въздействаща.

На първо място искам да охуля превода, който вече споменах по-горе, а и преди това. Освен нововъведената дума "озарение", Весела Прошкова е решила да промени и името на небезизвестния град "Джирусалемс Лот", който във всеки превод се пише по различен начин, но за пръв път като "Йерусалимски парцел". Очевидно преводачката е решила, че Любомир Николов, преводачът на "Сейлъмс Лот", не е разбрал какво значи наименованието и затова го е оставил непреведено.
Шефът на Плеяда -
книгите са му скъпи
В книгата има много грешки, които се забелязват лесно, защото някои изречение са напълно неразбираеми. Има думи и имена, които през няколко реда са преведени по различен начин, а на едно място дори е оставено цяло изречение на английски!
Лоша, лоша и претупана работа. Вече ме плаши вълнението на Весела Прошкова (която между другото е доста як човек и може с часове да говори за Стивън Кинг, пробвайте на следващия панаир на книгата), че "Mr. Mercedes" може да бъде преведена до края на годината. По-добре да я забавят с 2 години, но да е направена качествено.

И докато за казаното до сега виновни са само и единствено Плеяда, за останалото "вината" е на Стивън Кинг. Разбира се, от далеч си личи, че тази книга е едно литературно самозадоволяване. Един експеримент, който Стивън Кинг е абсолютно в правото си да направи. Пък и много хора ще харесат книгата, все пак останалите "лоши" книги, които изброих, имат не малко фенове - особено болезнено баналната "Торба с кости".

Ролята на Доктор Сън, като успокоител на умиращите, е съвсем малка - под негово "напътствие" умират едва четирима души. Тази част от историята е трогателна и мрачна, а големият котарак Ази е прекрасно допълнение. Нямаше да се оплаквам ако цялото действие на романа се развиваше само в хосписа. Пък и Стивън Кинг щеше да изпълни идеята си да ни покаже Дани като възрастен.

Но, за съжаление, основната сюжетна линия е друга - група детеубийци, хранещи се със сияние, които са се насочили към момиченце с много силна дарба. Дани Торънс опитва да я защити, рискувайки собствения си живот. И се започва с едно разтеглено "действие", което може би е най-лошото изпълнение на Стивън Кинг. Злодеите постъпват глупаво, а добрите често вадят късмет, което е в противоречие с няколко пъти изказаното твърдение, че съдбата помага на Верните на възела.
Има твърде много герои при лошите, които са напълно неразличими един от друг, с изключение на Роуз Капелата и Татенцето Гарван.

Спомням си колко се страхувах, докато четох "Сияние" (и първия и втория път). Освен че Джак Торънс е великолепно изграден образ, страшно много ме изплашиха и жената във ваната и движещите се храсти. В "Доктор Сън" най-страшно ми се видя, че хората ще свързват тази книга със "Сияние"...

вторник, 10 юни 2014 г.

Нов сериал: Power

Добро утро!!!

Новият сериал Power е точно толкова оригинален, колкото заглавието си – никак. Все пак очаквам да се хареса на онези зрители, които слушат рап и мечтаят да са черни гангстери с 30 см патлак и огнестрелно оръжие.

Прочети го цялото де

Новата книга на Галбрейт излиза през ноември

Добро утро!!!

През последните два дни доста сайтове разпространиха новината (с еднакъв текст, очевидно разпратен от Колибри), че новият роман на Робърт Галбрейт ще излезе в България през ноември тази година и ще се казва "Копринената буба". Чудно ми е в коя ли дискотека ще ни заврат този път от Колибри, ако изобщо решат да правят нещо за представянето на романа...

Книгата излиза след малко повече от седмица  по света и със сигурност ще се радва на голям успех, след като "Зовът на кукувицата" се оказа литературната новина на 2013 година, когато се разбра, че 4 месеца книгата е била на пазара, без никой да знае, че е писана от Дж. К. Роулинг.

С нетърпение очаквам да видя какво ще ни предложи Роулинг този път - нямам кой знае колко много любими живи автори, чиито книги да очаквам, а с последната си - "Доктор Сън" - Стивън Кинг доста ме разочарова, но ревюто ще напиша утре, след като я умосмеля (не е хубаво да се избързва със заключенията).

понеделник, 9 юни 2014 г.

Глобулистки падат като круши. Браво!

Добро утро!!!

В Глобул винаги питат с какво да помогнат,
а накрая все се оказва, че нищо не зависи от тях...
Вчера някаква нестабилна служителка на Глобул припаднала в Дупница при вида на  дългата опашка пенсионери, които искали да си платят сметките.
Егати наглите пенсионери - не стига, че имат привилегията понякога да получават що-годе нормален сигнал при разговорите, ами не са си направили дори списък, по който един по един да идват, за да не притесняват крехките служителки. Глупави бабички, какво им пука на глобулките, че хората са се наплашили от любезните есемеси с текст "Platete vednaga!!!". Какво ги интересува тях, че сега са превели пенсиите и всички искат колкото се може по-бързо да си платят сметките, за да преброят колко пари им остават след това и да сметнат колко дни ще трябва да гладуват този месец.

Чудно ми е обаче, защо по вестниците никога не пише колко хора са припаднали, когато са видели сметката си за телефон? Например на мен не ми беше никак приятно, след като в края на май получих сметка с 20 лева над нормалното, защото договорът на Галя е изтекъл и те са го променили от нейно име, тъй като тя не беше в България, за да си оправи нещата (сега ги оправи и вече не искам да имам нищо общо с Глобул).
Управителката
Всъщност, пожелавам им на всички да изпопадат (а управителката на Глобула на пл. Света Неделя 5 да не стане изобщо). Недейте да ги съжалявате - те не са хора, а вампири и вместо кръвта на човеците искат да изсмучат нещо много по-ценно - парите им!
Ако не стоите далеч от тях, един ден и вие ще се намерите зад грозен зелен тезгях, да говорите лошо зад гърбовете на хората, които не са се хванали на лъжите ви, докато похапвате детски трупчета и продавате тялото си за жълти стотинки.

Сега, след като се отказах от Глобул, ще ида при някой от от другите двама, за да ме баламосват там... :(

неделя, 8 юни 2014 г.

Нови книжки, но не и езици

Добро утро!!!



Вчера Галя се върна от Монако и ми донесе малко "Хари Потър" на италиански и френски (вече имам тези езици, но други издания).
Те ми е купила ново издание на италиански с най-новата американска корица (аз вече имам Камъка на италиански с бялата британска корица и много бих се радвал някога да се сдобия и с оригиналната италианска), както и кутия с първите 4 книги на френски.
Нейните шефове пък са ми изпратили като подарък "Даровете на смъртта" на френски, така че, ако успея да си намеря от някъде Бокалът и Орденът на този език, ще имам пълен комплект. Тогава обещавам да се хвана да уча френски. :)

Няма телефон!

Добро утро!!!

Вече нямам телефон, и да искате, не може да ми се обадите. То и когато можехте, не искахте, така че ви е все тая. Но ако сте си записали някъде телефона ми, може да го изтриете. Ще пиша пак, когато имам нов номер.
Дано като го сменя, да ме търсят повече хора, понеже ми омръзна като вървя по улицата да се правя, че разговарям с някого.

четвъртък, 5 юни 2014 г.

И пак за нашите кафяви братя

Добро утро!!!

Извършители с неизвестен цвят на кожата са откраднали вчера сутринта 50 метра кабели, не само оставяйки 19 блока (около 600 семейства) без ток, но и причинявайки авария, довела до изгарянето на електроуреди за около милион и половина лева. Отгоре на всичко, сред засегнатите от спирането на тока е имало и възрастен мъж на командно дишане, който почти е умрял.
И всичко това заради някакви си 15 лева, които крадците ще спечелят от продажбата на крадените жици.

Що за изрод трябва да си, за да не им съчувстваш?
Сега, и без да използвам "озарението" си, бих се обзаложил на каквото кажете, че извършителите трудно се забелязват в тъмното, поне един от тях се казва Асен или Исус и поне на един от тях родителите са първи братовчеди. С една дума, сигурен съм, че крадците са циганьори.
И казвам това не защото съм расист и смятам, че желанието да вредят и да рушат е в кръвта им, а защото смятам, че всички обитатели на мръсните колиби и подаващите се измежду боклуците блокове, са едни безкористни Валжановци, принудени от съдбата и от гадните нетолерантни българи да крадат и понякога, пряко или косвено, да убиват. Да крадат, разбира се, е твърде силно казано и е израз на етническа нетолерантност, за което искрено се извинявам - те не крадат, те си "взимат", а проблемът сме ние, защото се стискаме и не си го даваме доброволно. Не даваме доброволно парите си, бижутата си, техниката си и животите си. Ако го правехме, на ромските ни съхора нямаше да се налага да ги вземат със сила или под прикритието на нощта.


Всъщност, тази асиметрична пропорционалност на полученото от тях към загубеното от нас е символ на всички човешко-цигански отношения. По подобен начин преди време две мангалки ми откраднаха портмонето в Макдоналдс (като се усетих, те отдавна бяха изчезнали), като в портмонето, освен документите ми, имаше само 2 лева. Но това са два лева, които циганките са нямали, а аз очевидно съм имал след това 60 лева, за да си възстановя личната и останалите карти. Както сега държавата и пострадалите потребители имат 1,5 млн лева, за да поправят щетите от кражбата, към която гладът е подтикнал горките изстрадали мургавелковци. Те е трябвало да станат толкова рано, че направо ми става гузно, че не са откраднали повече.
Ако всички 600 семейства в тези 19 блока бяха отделили по три стотинки и бяха дали тези пари на онеправданите роми, щяха ли те да откраднат кабелите? Е, щяха разбира се, но това 18 лева пари ли са? Та това е само бюджетът ми за 4 дни!

И така, призивът ми към всички е, когато видите циганин на улицата да рови в кофа за боклук, да обира възрастна жена или просто да заплашва някого с нож, бръкнете в джоба си и му дайте каквото искате, а после и каквото той поиска. И се усмихнете, докато кръвта изтича от пронизаното ви сърце - не сте расисти или ксенофоби!

Горкият Хорхе

Добро утро!!!

Хапвам дълго чаканите пловдивски картофи,
без да знам, че имам нещо общо с Хорхе Букай
За един голям български срам разказват медиите днес! Големият писател Хорхе Букай отишъл в заведение в Пловдив и чакал за пържените си картофи... 40 минути!!!
Не разбирам, защо тази лична драма трябва да се превръща в медийна сензация? Защо гадните журналисти не се захванат с някой друг, например с мен? Къде бяха, когато аз бях в същия този град (вероятно в друго заведение) и чаках също толкова дълго за същото това ястие? С какво аз заслужавам лукса да гладувам тихо, а горкият Хорхе пада под прицела на обективите?
Само защото Хрхе Букай е по-богат и по-известен от мен? Само защото е по-хубав, по-умен и по-талантлив? И защото има повече приятели и почитатели и толкова много хора го харесват? И само защото е по-щастлив от мен във всяко отношение?

Хм, сега като се замисля... не можаха ли поне картофите ми да дойдат по-бързо от неговите? Животът е гаден...

сряда, 4 юни 2014 г.

Озоряване от издателство Плеяда

Добро утро!!!

В преиздадената преди няколко години
книга (Плеяда), думата си е "сияние"
Всички са чували за "сиянието", ако не от книгата на Стивън Кинг, то поне от ужасната "екранизация" по романа. Това е сила, която някои хора притежават - те могат да виждат в бъдещето, да четат мисли, да въздействат на хората, да подновяват силите си (и на теория да живеят вечно), а понякога могат дори да променят това, което повечето хора приемат за "реалност".
"Сияние" е една от най-култовите книги на Кинг, а филмът се смята за една от най-великите класики на всички времена. Човек би предположил, че при това положение, думата "сияние", позната на всички ни, би трябвало отдавна да е приета за правилния термин за това нещо, но явно Плеяда не мислят така.
Доктор Сън използва "озаряване"
В превода на новата книга на Стивън Кинг "Доктор Сън", думата "shining" не е преведена като "сияние", а като "озаряване". Доста са се озорили Плеядците този път. Не знам какво обяснение биха дали от издателството за това, но със сигурност е грешка друго - че един от героите ту се казва "Дядо Кино", ту се прекръщава на "Дядо Флик" и то в рамките на два абзаца. Сигурен съм, че още гениалности ще се покажат, като продължа с четенето - за сега съм прочел около една пета от книгата.
Очаквам следващата малка мека книжка, набързо залепена със сопол, която издателство Плеяда ще пуснат на цена около 80-90 лева, да е ново издание на "Сияние", озаглавено "Озаряване".
И за пореден път ще завърша със следното - най-тъжното във всички това е, че ще си я купя.

вторник, 3 юни 2014 г.

Малко панаир, малко книги, много пари

Добро утро!!!


И на тоя панаир на книгата бяхме, разгледахме и понакупихме. Впечатленията ни не са много положителни, но ние все пак отидохме броени часове след началото, така че може би следващите дни нещата ще са по-хубави.

Първо неприятно впечатление ни направи, че панаирът беше някак по-малък от предишни години. Може би защото нямаше толкова много хора, но и самите щандове бяха недовършени, празни и без надписи (трябваше да познаваме по изложените книги). На едно място ни се наложи да прескачаме несглобени щандове, железа и парчета плат. Пък и с тия междуетажи едва се ориентирахме и карта на мястото получихме чак накрая, когато стигнахме до Бранимир Събев и щанда на Ибис.
И най-гадното беше, че докато други години всички представители на издателствата бяха супер услужливи и любезни, сега не ни обръщаха внимание, докато не започнехме да подвикваме и да ръкомахаме. Явно смятат, че за толкова малко клиенти, не си заслужава да се потят.

8 книги си купихме тази година за общо 130 лева, като спестихме 25. Ето кои са те:
"Мъглата" от Стивън Кинг - една книга, която отдавна трябваше да си взема, но все отлагах за панаира. Накрая се събраха 5 книги, които нямам.
"Доктор сън" от Стивън Кинг - тази и горната книга си взехме от щанда на "Плеяда", където, както винаги, беше Весела Прошкова, винаги готова за дълъг разговор за Стивън Кинг. Тя не пропусна да се самопохвали за новия превод на "Мъглата"
"Бурята на века" от Стивън Кинг - това е последната книга на Кинг, която си взех днес. Купих си я от щанда на "Ибис", където за Краля отговаряше Бранимир Събев.
"На изток от запада" от Мирослав Пенков - тази книги, която купихме от щанда на Ciela, има доста препоръки от чуждестранни медии, но сега ще се изправи пред абсолютната критика, върховния съд на литературата - моето мнение.
"Хилядите есени на Якоб Де Зут" от Дейвид Мичъл - харесах "Облакът Атлас" (макар че филмът ми хареса повече) и реших да пробвам и тази книга, която очевидно ще е много по-различна от другата. Гадното при книгите на "Прозорец", особено по-дебелите, е колко лесно се мачка гръбчето. Колкото и да внимаваш, винаги си личи, че книгата е четена.
"Хиляда сияйни слънца" от Саддам Хюсеин - една много интересна книга, но и доста "женска". Разбира се, ужасите на войната са еднакви за всички, но да си жена по-време на талибанския режим в Афганистан допълнително усложнява нещата. Аз съм я чел, но я нямам, а и Радина не я е чела (тя харесва "Ловецът на хвърчила").
"А планините ехтяха" от Халат Забаня - тази пък не съм я чел нито аз, нито Радина. Авторът пише хубаво (поне в останалите две книги) и не се напъва да направи нещо невероятноуникалновелико, като някои свои сърезници.
"Големите надежди" от Чарлз Дикенс - най-красивата от купените днес книги. С твърди корици и страхотни илюстрации от Петър Станимиров, а цената е по-ниска от тази на "Доктор сън" (книга, която трудно ще преживее и едно прочитане). Всъщност искахме да вземем повече от тази поредица, но се оказа, че "Изток-Запад" са доста пестеливи откъм промоции и намаления (книга от 25 лв е намалена на 23).

И така, това са книгите, които си купихме. По-малко от миналогодишните, но за почти същите пари. Изглежда масовото поевтиняване на всичко в последната година не е засегнало книгите - там цените продължават да растат.

Нов сериал: Halt and Catch Fire

Добро утро!!!

 Новият сериал Halt and Catch Fire, който започна в неделя, е технологична драма за група компютърни гении, които се опитват да направят голям пробив в компютърните технологии. Действието се развива в началото на 80-те години.

Прочети го цялото де