събота, 29 ноември 2014 г.

Ришо и Мадина

Добро утро!!!

Реших да инвестирам в топло легло, топла храна и допълнително мозък. Приемаме поздрави в левове и таратор, а списъка с гостите ще започнем да го правим скоро. Първо (без разбира се да има никаква връзка с тази публикация) ще публикувам списък с книги, които искаме да имаме.

четвъртък, 23 октомври 2014 г.

И Росен ни е приятел

Добро утро!!!

Росен не успя да скрие емоциите си,
когато научи, че ни е приятел
От началото на седмицата и Росен, създателят на ХП клуба в Пловдив, вече е приятел на Радина и Мишо.
С него приятелите ни стават два пъти повече, отколкото бяха когато имахме само трима приятели!
Кастингът за приятели продължава.

вторник, 14 октомври 2014 г.

Walking Dead започна!

Добро утро!!!

Най-сетне дойде това време от годината, когато очакваме понеделниците с нетърпение - започна новият сезон на The Walking Dead. И ако сезон 5 продължи с темпото, с което започна, нищо чудно първият ден от седмицата да стане официален празник.

За пореден път бродещите мъртъвци счупиха рекорда за най-гледан епизод - над 17 милиона зрители са отделили от времето си, за да видят как групата ще се справи с канибалите от Терминус. Трябва да пиша на  Cosa Nostro, който се беше притеснил, че сериалът бил гледан само от тинейджъри. Всъщност това е още един рекорд, който TWD счупи - зрителите му са на възраст между 18 и 49 години.

Действието в "Няма убежище" се развива съвсем малко след събитията от "А" в края на предишния сезон. Рик се закани, че похитителите ще бъдат изненадани, когато разберат с кого са се захванали и макар тогава много от нас да останаха разочаровани (за момент звучеше все едно има някаква голяма тайна или план), групата доказа, че не са кои да е.

"Ти не си тук. И аз не съм."
"Оръжие, хванало оръжие"
Ако не го правите, препоръчвам ви от време на време да гледате старите епизоди, за да видите колко много се променят героите. В сезон едно Рик се заканваше, че няма да остави никой да умре и казваше: "Не убиваме живите!" Сега, само за един епизод, уби десетина души без да му мигне окото. "Никой от тях не трябва да оцелее", казва същият човек сега.
Темата за промяната и за запазването на човечността е още от първия сезон. Дейл и Хършал се опитваха да запазят групата цивилизована, не искаха живите също да се превръщат в чудовища, но се провалиха, защото добрите хора нямат място в свят, където "или си касапина, или си мръвката".

Кой в първи сезон си представяше Карол такава?
"Ще убивам хора"
Много е очевидна и промяната в Карол, която някога трепереше пред мъжа си и търпеше бой и унижение. Сега е самоуверена, непоколебима и силна. И най-важното - вече беше време да започне да избива "лоши", а не само своите.

"А сега какво сме, Гарет?"
И Сам се появи. За кратко.
Написах "лоши" в кавички, защото вече е невъзможно да делим героите на добри и лоши. Да, групата на Джо опита да убие Рик и хората му, но дали някой от тях има повече кръв по ръцете си от самия Рик? Те имаха свои правила и бяха тръгнали да отмъщават за убития си другар, когото Рик в действителност удуши без да бъде провокиран.
А колко по-трудно е да отсъдим дали групата на Гарет са злодеите в историята? Да, убиват и ядат хора, но малко ли са страдали? Не са ли били намеренията им добри в началото, когато са разлепили табелите и са приканили първите хора, които са превърнали живота им в ад, какъвто никой от групата на Рик не познава?
Най-шокиращото в цялата тази история е, че пленникът, когото Рик освободи, се оказа точно човекът, отговорен за сегашното състояние на Терминус.

Какво следва
Ето го и Морган
Със сигурност знаем, че в следващите епизоди ще разберем какво става с Бет, която изчезна към края на сезон 4 и от тогава не се е появявала. От трейлъра разбрахме също, че Рик и Гарет ще се срещнат отново и по всичко изглежда, че ще тръгнат заедно към Вашингтон. Можем само да гадаем дали Рик ще изпълни заканата си да убие Гарет с мачетето, но според мен ще се стигне до там.
Ще се срещнем и с Морган, когото може и да сте пропуснали - появява се накрая на епизода, след финалните надписи. Въпросът е дали първо ще налети на канибалите или на Рик.
Ако историята следва комикса, по пътя към Вашингтон Рик ще разбере истината за лекарството на Юджийн, след което групата ще попадне в защитената зона "Александрия".

Велик епизод и прекрасно начало!

неделя, 12 октомври 2014 г.

С Радина имаме петима приятели

Добро утро!!!

В сряда Бранимир и Сибин ни заведоха в бирария "Халбите", където ядохме, пихме и галихме храна, бира и котки. Те минаха теста и вече сме приятели!
С това приятелите ни стават общо петима, а кандидатите, които се включиха в кастинга за приятели вече са 10 човека.

четвъртък, 9 октомври 2014 г.

С Радина имаме трима приятели

Добро утро!!!

Хриси, Митко и Ваня първи спечелиха приятелството ни,
което сигурно ги прави безкрайно щастливи.
С Радина вече имаме трима приятели, след като неотдавна обявихме кастинг за приятели.
Скоро ще имаме и още двама, явно изискванията не са толкова непосилни, така че се записвайте, ако сте готини и можем да извлечем някаква полза от вас.

понеделник, 6 октомври 2014 г.

Grand преебавка в Макдоналдс

Добро утро!!!

Ето че дойде денят, когато и аз ще напиша нещо лошо за Макдоналдс. Става въпрос за новия юбилеен сандвич Grand Биг Мак и за промоцията с печатите.

Може би сте чули, че при покупка на меню с такъв сандвич, получавате карта, на която се събират печати и при четири печата получавате безплатен сандвич. Това е много добра оферта, като се има предвид, че с шел картите трябва да си купите десетина и повече менюта, за да ви дадат безплатен Биг Мак, но има две неща, които трябва предварително да знаете и които никой няма да ви обясни, докато не стане късно:
1. Картата и печатите трябва  изрично да си ги поискате сами. Когато си купите меню, няма да ви напомнят за промоцията, защото очевидно се смята, че всеки е длъжен да е запознат с различните оферти на Макдоналдс преди да прекрачи прага на ресторанта.
2. Когато вземете четвъртото си меню, трябва (отново никой няма да ви го каже) сами да поискате да ви дадат безплатния сандвич. Ако не го направите в секундата, в която слагат печата, след това няма да ви признаят картата и цялото нещо е било излишно. Обяснението, което получихме вчера, когато опитахме да си получим безплатния сандвич беше, че Макдоналдс не вярва на персонала си - те можели сами да си слагат печати и после да ядат безплатни сандвичи.

Така че, ако искате да се възползвате от офертата, бъдете готови да се борите и да спорите за всяко печатче, а когато си купите четвъртото меню, гледайте да имате повече свободно място в стомаха, защото сте задължени да изядете два сандвича.

четвъртък, 25 септември 2014 г.

Честит рожден ден, Daily Potter Пловдив!

Добро утро!!!

Пловдив - 25.09.2014
Днес се навършват 3 години от създаването на клона на Daily Potter в Пловдив.
Това се оказа най-стабилният клон след софийския, благодарение на създателя му и главан вълшебник Росен и следващите главни вълшебници Моника и сега Ели.
Daily Potter Пловдив се събират всеки месец в книжарница Хеликон и от многото качества, които имат, най-много им завиждам, че имат Фелина.
Пожелавам весел празник на пловдивските магьосници и много съжалявам, че на празненството на 28-и няма да мога да ида до Пловдив. Пожелавам ви още дълго да се събирате и да имам възможност още много рождени дни да пропусна!

сряда, 24 септември 2014 г.

Мишо и Радина обявяват: Кастинг за приятели

Добро утро!!!

Ето така с бъдещите ни приятели ще
се снимаме до фонтана пред президентството
След дълги разисквания с Радина си създадохме критерии за това кого можем да наречем приятел. Според новата дефиниция приятел е човек, когото харесваме и който харесва нас и с когото сме излизали поне два пъти, поне веднъж по негова и поне веднъж по наша инициатива, но не групово или клубно.
Тук става въпрос за наши общи приятели - по отделно всеки може да си има свои и сам да си определя критериите.

Ако искате да ни станете приятели, трябва да бъдат изпълнени следните 4 стъпки:
1. Кандидатстване (за да покажете, че ни харесвате и искате да сме приятели)
2. Излезте с нас някъде, където ние решим
3. Заведете ни накъде, където вие решите
4. Изчакайде докато ви поканим да бъдем приятели до края на света (за да покажем, че и ние ви харесваме)

В кастинга могат да участват всички, които искат да са приятели на мен и на Радина. За приятелството ни може да се кандидатства по отделно или групово, но само ако сте двойка, братя и сестри или най-добри приятели. Ако точки 2 и 3 са били изпълнени преди, ще бъдат признати, но задължително трябва да минете през точка 1.
След записване за  участие няма краен срок за изпълнение на точки 2 и 3.

Освен официалното ни приятелство, ако бъдете одобрени ще получите и правото да не бъдете игнорирани следващия път, когато ни пишете във фейсбук, ще ви се обаждаме често и ще ви помним рождените дни и други неща, които сега не си правим труда да помним, понеже сме доста гадни хора, но ще бъдем добри приятели.

За записване се свържете с мен или с Радина.

вторник, 23 септември 2014 г.

Телевизия насърчава расизма!

Добро утро!!!

Дори циганите не могат да издържат на
провокативното поведение на злия кон
Снощи по една от големите български телевизии гледах репортаж за група роми, които налагат с пръчки и ритници излежаващ се кон расист и по всяка вероятност хомофоб. В началото не осъзнах, но после с ужас открих, че създателите на предаването не само не одобряват, а дори в известен смисъл осъждат поведението на ромите.
Ами, чакайте малко - а какво ще кажете за поведението на коня? Кой му е дал право да си ляга или да се изморява? Какво като е кон, не е ли също така и българин? Щом е българин трябва да се подчинява във всичко на циганските си господари. Още малко и ще изкарат циганите едва ли не нищо повече от хората. Това е расизъм!
Още нещо ме възмути в поведението на коня - гадното животно нагло беше изпъчило ребрата си, за да си кажат хората: О, горкото конче, сигурно не е яло от дни!
Аз съм виждал как изглеждат "затревените" (и незастроени) площи в циганските квартали - чисто и просто сметища, потънали в боклук. Е, как да яде мързеливият кон, като не си е помръднал копитата да събере и да извози боклука на циганите?
Такива пропагандни материали само насърчават омразата към циганите, които с нищо не са заслужили каквото и да е негативно отношение.

неделя, 21 септември 2014 г.

Има други светове и всички те празнуват днес!

Добро утро!!!

Честит празник, Стрелци - днес се навършват 67 години от рождението на Словострелеца, който ни преведе по целия дълъг път на Лъча до Тъмната Кула.
Без съмнение всичко, което съм като човек, дължа на него. Преди време се опитах да покажа какво означава за мен Краля с едно разказче, но сам не си го харесвам, защото не може да изрази всичко, което чувствам към този човек. Все пак и тук ще повторя думите, които казах, когато за пръв път стъпих сред розите на Кан'-Ка Но Рей:
"Бях пленник на мрака, бях роб на собствената си нищожност. Но Словострелецът дойде и освободи душата ми. Словострелецът ми показа това, което другите се страхуваха да видят. Словострелецът ми показа Кулата, която се издига сред полето от рози. И пред тази Кула, аз сега, оставям сърцето си, защото без нея то е празно. Нека бъде закриляно от песента на розите. Дойдох тук със своето име и в името на Словострелеца, и с тези две имена ще се върна. Аз съм Михаил Костов, роден в мрака за да търся светлината, и един ден ще се върна в това поле, сред розите и ще извикам името си още веднъж, за да бъда допуснат в Кулата, която е моята цел."
Малко неща в живота ми могат да се сравняват с този момент и никой не може да го надмине. Знам, че само тези, които са извървели целия път (и то вероятно повече от веднъж) ще могат да разберат какво говоря, но Песента е истинска и Стивън Кинг я чува.

Хайл, Словострелецо - Крал на Световете!

събота, 20 септември 2014 г.

Романтика на корем

Добро утро!!!

Ето какви са рисковете на любовта - млад мъж от САЩ уби приятелката си преди два дни и изяде мозъка, белия дроб и сърцето ѝ, след като тя го е зарязала. Сигурно си е казал: Щом не може да е с мен, поне да е в мен.
Вече ще гледаме по друг начин на изразите "взе ми ума/сърцето", а и случката дава ново значение на твърдението, че любовта на мъжа минава през стомаха.
Радина трябва да е много благодарна, че не съм голям фен на яденето, но пък, ако още водех "кулинарния" си блог, щеше да е много забавно да напиша: Днес си направих таратор, изядох гърдите на Радина и пих кола.

четвъртък, 18 септември 2014 г.

И Facebook ми се подигра

Добро утро!!!

Днес ще ви разкажа една история от своето минало...
Веднъж бях с едни хора (нещо като предходните Филип и Доки) и видяхме една лоза. Аз, тогава 14 годишен, бях в такъв период, че видех ли нещо по-високо от мен, исках да му се покатеря (това обяснява защо 215 сантиметровият Папа Краси вече не иска да дружи с мен) и бързо се замаймунчих отгоре. Не щеш ли,  от една къщурка наблизо излезе възрастен мъж и се развика: Ей, малката, кой ти е разрешил да се качваш там?
Съвсем естествено двамата с мен ме скъсаха после от подигравки, а аз, който още от първа младост бях добре окосмен, реших вече никога да не се бръсна, за да се познава, че не съм грозно плоскогърдо момиче. От тогава съм все с брада, като изключим няколкото пъти, когато Радина ме изнуди да се обръсна.
Но ето, че фейсбук реши да се изгаври с мен. От известно време изписваше, че съм "обвързанА" с Радина Стаменова (макар изрично да съм упоменал, че съм от мъжки пол по рождение), а днес тя ми показа още една гавра с мен:

Какво съм му направил на Facebook - нямам представа (може да е от Пловдив и да е чел предишната ми публикация), но започвам да се притеснявам. Аз съм чел здрача, възможно ли е ефектът, който съм описал в "Джини Потър и топките на Хари" да се проявява при мен със закъснение?

сряда, 17 септември 2014 г.

Честит ден на София! (пловдивчани да четат само заглавието)

Добро утро!!!

Честит празник на всички които живеят, обитават или просто харесват София!
Нашият град може да е мръсен и миризлив, но е единственият истински град в България, а жителите на останалите просто все още не са дошли насам или не са избягали в чужбина.

Използвам този ден, за да споделя (не че не съм го споделял с всеки, с когото съм разговарял, но нека и лелката, която попадна тук, докато търсеше рецепта за таратор, също да разбере) най-голямото си възмущение от последните десетина дни - номинацията на Пловдив за европейска столица на културата.

Пловдивчаните сигурно ще се разсърдят, понеже те не пропускат да възхвалят града си (когато дойдат да учат или да работят в София), но не виждам с какво Пловдив заслужава признанието повече от София.
Само защото насред Пловдив са изкопали някакъв кенеф? Че то и в София по центъра където и да копнат излизат останки от древни цивилизации, а и тоалетни си имаме колкото искаш!
Факт е, че в София са почти всичките ни най-големи музеи, най-големите театри, националната библиотека, най-добрите университети. Пък и защо културата трябва да е нещо, което се харесва на всички? Ето, и чалгата е част от културата ни, а в София е и чалга столицата на света - Студентски град (макар че ако някой ме поправи и каже, че там живеят повече пловдивчани, отколкото софиянци, ще се съглася).

Но ако приемем, че културата ни за нищо не става, по-добре наистина да си я оставим в кенефа в центъра на Пловдив...

вторник, 16 септември 2014 г.

Отговор на негативно ревю за The Walking Dead

Добро утро!!!

С наближаването на 13 октомври все повече мисля за предстоящия пети сезон на The Walking Dead и все по-малко за каквото и да е друго. Не мога да спра да се чудя дали ловците от Терминус ще си хапнат Джудит (или някой друг от героите), ще помогнат ли Карол и Тайрийс на останалите от групата, ще стигнат ли героите до Александрия и ще видим ли към края на сезона как Ниган убива Глен или Дарил.

И покрай публикациите ми във facebook открих, че някои от хората ми не са толкова ентусиазирани за сериала. Най-силно впечатление ми направи ревюто на потребителя Cosa Nostro, самопровъзгласен кино експерт, и нямаше как да подмина без коментар някои моменти от него.

Като цяло идеята на ревюто и основна критика за сериала е, че е "сапунка за зомбита" (вероятно е искал да каже сапунка със зомбита, защото в повечето филми зомбитата не обичат да гледат сапунки, ако не броим здрачомбитата от забележителната глупост "Топли тела").
"Няма как да не се отчете и факта, че за разлика от първия сезон, тук смехотворният сюжет бие по идиотизъм и най-добрите епизоди от "Дързост и красота"." - това няма как да го коментирам, защото не съм гледал най-добрите епизоди на "Дързост и красота", нали съм "всеяден" и с по-прост вкус.

Ето какво обаче ме потресе тотално: "В сравнение с предния сезон, са надскочени в пъти патетичните хленчения и хроничните оплаквания. Почти няма да успеете да откриете сцена, в която някой да е доволен от статута си на беглец по пътищата на Америка и съответно да не мрънка на главите на другите, което в един момент да мутира в обвинения към тях."
Да бе, не се бях замислял, че е невъзможно човек да не е щастлив, когато целият свят отиде по дяволите и му се налага да обикаля по пътищата, гонен от стада зомбита, да се храни от боклука, като български пенсионер и да бъде по-некъпан и непран от мен.
Всъщност, ако  Nostro беше продължил да гледа сериала, щеше да стигне до трети сезон, където очакванията на героите са много по-занижени - в първия епизод гледат с апетит консерва кучешка храна, защото ако не броим едно сове, това е единствената им храна. В един момент най-голямата радост в живота на всеки от тях е да има къде да си легне и да се събуди жив.
В първите епизоди обаче, хората все още вярват, че спасение има, тръгнали са към военната база и разчитат, че там ще ги приютят и ще се погрижат за тях, затова е нормално да мрънкат, когато им се налага да търпят лишения - те не осъзнават, че нещата никога (или поне не в следващите два сезона) няма да са по-добри за тях.

Авторът продължава с унищожителната си критика: "Също така героите са се превърнали в още по-безразсъдно добри самаряни, респективно и по-тъпи такива"
Явно според разбиранията на  Nostro само един тъп и безразсъден добър самарянин би тръгнал да търси изгубено 10 годишно момиче. Странното е, че без да е гледал сериала или да е чел комикса, Cosa Nostro няма как да знае, че ще дойде момент, когато ще си разстрелват децата ("Гледай цветята, Лизи"), но на този етап от историята няма нищо странно в постъпката на Рик и групата. Или може би става въпрос за торбичката с лекарства (и кристалчетата на Хайзенбърг!) на Мърл?
Въпреки обвинението, че героите действат хаотично и без логика в постъпките си, всъщност образите постепенно и напълно логично се променят, и това е ясно с разкриването на мотивацията им, което не става в първия епизод и очевидно затруднява някои зрители - ето го Рик, за когото в начало ни се казва, че е спокоен, уравновесен и добър, който в крайна сметка с всеки следващ епизод изперква все повече ("Да, случват се гадости!").
Истината е, че "добрите самаряни" или се оказват не толкова добри, или умират - последният от тях беше Хършал, на когото Губернатора отряза главата с меча на Мишон. Затова и Дарил каза в сезон 4: "Според мен вече няма добри хора, всички са мъртви."

И сега, любимото ми: "Единствените им мотивирани действия се изразяват в често изявяващата им се вътрешна необходимост да пръскат черепи на мъртъвци пред очите на невръстните си дечица."
Ами да, тази  "вътрешна необходимост" е желанието да останат живи - те и невръстните им дечица. Защото тези дечица не само трябва да гледат, но и трябва да участват в убиването на зомбита. Обичам да казвам, че според мен Джудит ще се научи да го прави преди още да е проходила - още повече, че ако човек можеше да помни всичко от раждането си, нейният първи спомен щеше да е как брат ѝ застрелва майка им в главата.
Тези деца, които Cosa Nostro така добродушно иска да пощади от грозните гледки на живота, скоро ще започнат да убиват както зомбита, така и живи хора, дори други деца. И не просто размазани мъртвешки глави ще видят те - Карл ще наблюдава с неприкрито удоволствие как баща му разкъсва със зъби жив човек, след което корми друг (не, Рик не е зомби, просто понякога не е наред с главата) и несъзнателно почти ще повтори думите на Губернатора: "В този свят или убиваш, или умираш"

В края на ревюто си Cosa Nostro, след като не успява да определи каква би могла да е аудиторията на сериала, изразява опасенията си за рейтинга на телевизията, но нека го успокоя - AMC, които са отговорни и за други филмчета за "всеядни" като Mad Men, Breaking Bad и предстоящия му спин оф, нямат никакъв проблем с гледаемостта. Само TWD вече няколко пъти отбелязва рекорди и сам си ги подобрява.

Ето как с лека ръка и след само 7 изгледани епизода Cosa Nostro се опита да омаловажи постиженията на един от най-гледаните сериали правени някога и на една от най-дълго продължаващите поредици графични романи. 10 години хората не са спрели да четат за премеждията на Рик и неговата група, нито сериалът има изгледи скоро да бъде прекратен.
Ваня, която прочете вече коментираното ревю, страшно се възмути и много точно определи автора му като човек, опитващ се да пише "сърдита критика", каквато по-способни хора от него пускат в интернет. Не случайно Cosa Nostro завършва ревюто си горе-долу така: Написах толкова, колкото можах, сега ще видя как ще го направи човекът, когото имитирам - cinemascrotum.

понеделник, 15 септември 2014 г.

Здрачанка се омъжи за Боби Здрача... от картон

Добро утро!!!


Пожелавам на новото семейство
термити или плъхове да не изядат булчото
Преди време създателката на гей-вампирите от здрача сама каза, че фенките са ѝ глупави, но всеки ден нови и нови доказателства за вредното влияние на "книгата" излизат наяве.
Ето, преди по-малко от седмица умопобъркана здрачанка се омъжи за картонен Робърт Патинсън. Церемонията си е съвсем легална (това не е първият случай в  САЩ някой да се венчае за предмет) и се е състояла в Лас Вегас, където младата булка е платила 2000 долара.
Робърт Патинсън, който изигра ролята на Седрик Дигъри в "Хари Потър", провали шансовете си да стане сериозен актьор като се заздрачи и сега е секс мечта на самотни тинейджърки и стари моми.
Все пак съм сигурен, че ако някой беше предложил на влюбената девойка (която се надявам да си остане девойка дори след първата брачна нощ, защото иначе може сериозно да се нарани!) да избира между картонения и истинския Робърт, тя пак би избрала картонения - това е най-близкото до плоските герои на леля Стефка.

неделя, 14 септември 2014 г.

Ще има ли някога гей Бонд?

Добро утро!!!

Дензъл Уошингтън искал да е първият черен Джеймс Бонд. Разбира се, защо не - съвсем скоро ще видим и това.
Даже, както е тръгнало, няма да се изненадам ако в близко бъдеще видим и агент 007 с обратна резба. Това е добре по две причини - обратните няма да се сърдят, че са дискриминирани, нито пък силният пол като цяло, защото най-после ще има мъж сред момичетата на Бонд.
Аз, естествено, съм малко краен в толерантността си - ако зависеше от мен, вече щеше да има Джеймс Бонд инвалид, който да гази лошите със свръхмодерната си инвалидна количка.

Следващата стъпка е Брус Уейн без пари. Така де, бедните фенове на Батман не заслужаваме ли малко толерантност?

петък, 12 септември 2014 г.

Хари Потър вече и на десети език

Добро утро!!!

Stein der Weisen
"Mr und Mrs Dursley im Ligusterweg Nummer 4 waren stolz darauf, ganz und gar normal zu sein, sehr stolz sogar."
Или в превод на български - вече имам "Хари Потър и философският камък" на 10 езика - български, английски, италиански, френски, гръцки, унгарски, украински, руски, латински, а сега вече и на немски.
Този път книгата ми я даде Радина, която я е получила от някаква своя приятелка, пътешествала до Немия. Не си спомням коя е приятелката, защото за разлика от мен Радина има повече от един приятел, но пък от друга страна приятелката няма никакво значение, освен ако не реши да пътува до някоя друга държава, където има "Хари Потър" на местния език.

Поздравявам се и си благодаря!

понеделник, 8 септември 2014 г.

Лев Гросман за Дж. К. Роулинг: Възхищавам ѝ се

Добро утро!!!

Наскоро в Goodreads феновете на американския писател Лев Гросман можеха да му задават въпроси и един от тях беше за сравненията между неговия роман "Колеж за магьосници" и "Хари Потър". Ето какво отговори той:
"Често ме питат как се чувствам като сравняват моята книга с "Хари Потър" и ми се струва, че хората се чудят дали сравнението ме дразни. Но аз съм голям Хари Потър фен - обичам творбите на Роулинг и продължавам да ѝ се възхищавам. Думите "добре" и "благодарен" описват как се чувствам, когато ни сравняват.

"Колеж за магьосници" ми е една от най-любимите книги, но заради много лоша реклама от издателство Софт Прес, романът попада все при читатели, които не могат да го оценят подобаващо а хората, за които е предназначен, никога не биха посегнали към книга с подобно заглавие и корица. Аз съвсем случайно попаднах на нея.

четвъртък, 4 септември 2014 г.

И Бойко Борисов подцени Радина

Добро утро!!!

Преди време похвалих Радина за отличното ѝ завършване на финанси в УНСС и някои хора се обидиха, че съм подценил техните специалности, които с нищо не отстъпвали на финансите.
Очевидно и бившият премиер Бойко Борисов мисли така, защото на откриване на кравеферма в с. Самуилово е казал, че "финансите са просто нещо - едно и едно прави две..." Очевидно Радина няма с какво да се гордее, само е пропиляла 4 години от живота си.
Иначе изказването на Бойко е напълно обяснимо, това е и мотото на всички привърженици на ГЕРБ - управлението на държавата е проста работа, затова трябва да я вършат прости хора.

неделя, 31 август 2014 г.

Смачкани от живота...

Добро утро!!!

Радина не искаше да споделям това, но ако го премълча, истината ще тежи на сърцето ми.
Преди време писах, че съм страшно беден, но ми се струва, че не всички осъзнаха сериозността на моята бедност, а покрай мен и на бедността на Радина.
Всъщност, с Радина сме толкова закъсали за пари, че през лятото ни се наложи да работим по строителните обекти, за да изкараме някакви пари за чипс и кола.
Животът е тежък и ни мачка, докато вие харчите десетки левове за себе си, без да помислите дори за миг за тези, които наистина имат нужда - Мишо и Радина.

неделя, 24 август 2014 г.

Автограф от Димо Райков

Добро утро!!!

В петък с Филип ходихме на среща, посветена на 60-годишнината на писателя Димо Райков. Може би се сещате, че това е човекът, който преди около година заплашваше да съди мен и читателския клуб "Други светове", но за съжаление прекрати комуникацията си с мен едва след първото лично съобщение, което ми изпрати :(

Сега нямаше как да изпусна възможността да се срещна с Димо и с Филип отидохме до книжарницата, в която щеше да се проведе срещата, но не бяхме подготвени за това, че писател от ранга на Райков няма да се задоволи само с няколко думи - срещата продължи 3 часа!
На събитието бяха дошли 20-30 възрастни хора и ние с Филип се оказахме най-младите фенове на Димо, ако не броим едно малко момиченце, дошло с баща си, което изглежда повече се интересуваше от Джани Родари и четеше "Приказки по телефона".
Изглежда Димо познава всичките си фенове, защото един по един ги извика отпред, за да разкажат малко за величието му. Нямаше опасност някой да пропусне нещо, защото Димо услужливо им напомняше: "Разкажи това... кажи за онзи път когато..."
Това обаче му изигра лоша шега, защото към края някои от гостите си бяха тръгнали и Димо трябваше напразно да ги зове.

Докато чакахме, първоначално търпеливо, а след първия час не толкова, с Филип обиколихме цялата книжарница, но не пропускахме нищо от думите на Димо или по-скоро на верните му фенове, защото ползваха микрофон и гласовете им се чуваха навсякъде, включително пред входа, където с Филип прекарахме доста време, защото ни прилоша от старческите изпарения.
Отвън имаше и един млад цигулар, който свиреше главната тема на "Игра на тронове" и след като видя, че се кефим, изсвири почти целия саундтрак. Ние му пуснахме по едно левче - къде другаде ще намерим толкова евтин концерт и то по желание?

По едно време отидох да питам един от служителите в книжарницата до кога е планирано да продължи събитието, а той ми каза, че не знае, но в 10 затварят. Не се наложи със сила да изкарват Димо и почитателите му - в 9 бяха приключили.
Тогава изпратих Филип да вземе автографа от мое име, за да не би Димо Райков да ме познае и да ме нападне. Казах му да се представи като Михаил, за да си е за мен посвещението. Ето разговора, който се проведе между двамата, докато аз подслушвах сред бабите:

ФИЛИП (след като разбута няколко баби с лакти, защото му омръзна да чака): Господин Райков, може ли един автограф.
ДИМО РАЙКОВ: Разбира се, как се казваш?
Ф: Михаил.
Д: А на колко си години?
Ф: На 23
Д (леко подозрителен, защото това е една трета от възрастта на повечето му фенове): А откога си запален по творчеството ми?
Ф (който най-много се страхуваше от такъв въпрос, защото не беше чел книгата): Ами то, такова... той автографът всъщност е за брат ми, който не можа да дойде, затова ме изпрати да го взема за него.
Д: Така ли, а на колко години е брат ти?
Ф: Ами... колкото мен, горе-долу.
Д: Ама вие да не сте близнаци?
Ф: Да, близнаци сме.
Д: И как се казва брат ти, за да напиша автографа за него?
Ф: Ами... и той се казва Михаил.
Д: И двамата се казвате Михаил?
Ф: Ами да.
И така, посвещението в книгата е за Михаил 1 и Михаил 2.

Аз бях обещал да пиша супер подробен коментар за книгата "Реката на смъртта и... там каквито още глупости имаше в заглавието", но като всяко друго нещо, което започвам и не завършвам за максимум два часа, се отказах. Ето го сега накратко:

Макар да има твърде много излишни повторения на идеи и изрази, стилът е лесен, дори приятен за четене. Малко е дразнещо, че след всяко твърдение на автора следва на нов ред "Да,..." и повторение на твърдението. Само в няколкото странички предговор преброих тази комбинация около 6 пъти.

При първия ми коментар, заради който Димо се обиди, бях чел само анотацията на романа (Блажо го прави, защо не и аз?) който още не беше излязъл тогава и грешно си позволих да го сравня с филма "Граница", в който Чочо Попйорданов играе граничар, който разстрелва семейство от Източна Германия, опитващо се да избяга през нашата граница в Турция.
Оказа се, че този момент от историята на Димо е съвсем малка част от романа, едва ли не изкуствено бутната към края на книгата.

По голямата част от романа проследява детството на дете, родено в България по време на комунистическия режим, порастването му и сблъсъците с неправдите и ужасите на комунизма.
Това е разказ за омразата, безсилието и връзказството, което провокира социалистическото общество.
С две думи - Димо Райков не ни казва нищо по-различно от това, с което ни пълнят главите вече четвърт век.

Две неща най-много ме издразниха в книгата:
Първо, героят не се промени изобщо от началото до края на историята. В зряла възраст посрещаше изпитанията на съдбата и обществото по същия инфантилен начин, по който го прави в детските си години. През цялото време имах усещането, че ми е дадено да гледам през очите на младеж със забавено умствено развитие, който просто ходи, гледа и безучастно се оставя на теченията да го носят. И сякаш от неспособност да разбере случващото се около него, приема комунистическия режим за първопричина на всичкото зло в света и човека.
Все ми се струваше, че чета за самия Димо Райков, понеже един толкова безсилен и безволев човек, като неговия герой, би постъпил точно като Димо - при първа възможност би избягал в някоя по-добре уредена държава и там, възползвайки се от постиженията на другите, би живял на 30 кв. м. (както сам Димо се похвали) и би обвинявал системата, която познава за недостатъците на човешката природа, която не разбира.

Второто нещо, което никак не ми харесва е това, че според мен Райков, избягал от България и възхваляващ фанатично чужда държава и чужд народ, няма право да идеализира до такава степен падането на комунизма. Защото точно това прави той - нали ако всичкото зло идва от "народното" в името на държавата, значи последните 25 години трябва да са най-великите в историята ни, но реално виждаме как всичко в държавата се разпада, а властта е в ръцете на тези, които имат пари - без значение по какъв начин са ги изкарали.
Всичко, което дразни Димо, си е същото и днес, а каквото се е променило е само към по-лошо.
Това го казаха и феновете му, които с присъщата за тяхната възраст носталгия говореха за времето на Тодор Живков, когато държавата се е грижела и е подкрепяла писателите, един от които е бил и Димо Райков.

сряда, 30 юли 2014 г.

Най-после и аз да организирам среща

Добро утро!!!

Когато създадох препрочитателския клуб организирах всички срещи, но вече с всичко се занимават по-отговорни хора от мен. Все пак нашата главна вълшебница Боряна ми позволи и аз да организирам една среща, така че ще мога да поотръждясам малко, но все пак ме е страх, че никой няма да дойде, затова реших да използвам таратора, за да поканя лично малкото си читатели (половината от които са Радина, майка ми и оная лелка, която влезе, за да търси рецепта за таратор и още е тук, защото не я е намерила).
Срещата ще се проведе на 3 август от 13:30 в най-хубавата книжарница - Хеликон - Витоша.
Този път няма да е посветена на определени глави от "Хари Потър" (правим малко почивка този месец, но от септември започваме със срещите за "Орденът на феникса"), нито конкретно на "Хари Потър". Решихме, че ще е хубаво да почетем по някакъв начин великата Дж. К. Роулинг, която утре има рожден ден. Ще си поговорим за авторката и книгите ѝ.
Може да отбележите, че ще дойдете, на страничката на събитието във Facebook, за да не забравите. Първите 10 000 човека, които дойдат, ще получат специална награда - личното ми присъствие.

петък, 25 юли 2014 г.

Вирош ще ме направи известен

Добро утро!!!

Преди около половин месец писах за финала на световното по куидич, заради което с Радина ходихме до Аржентина. Вчера моят добър приятел и понякога повече от приятел Вирош я сподели в сайта, в който явно пише някакви не толкова яки неща.
Едва ли има на света човек, който да не го е чел, но все пак може да го прочетете отново и на друго място, а не само в таратора.

сряда, 23 юли 2014 г.

Нов сериал: The Lottery

Добро утро!!!

The Lottery е поредната „антиутопия“, която ни показва едно не много мрачно бъдеще и един не много по-различен свят. Всъщност, ако не беше редовното напомняне и излишно драматичната музика в подходящи и неподходящи моменти, сигурно щях да забравя, че се случва нещо необичайно – по някаква причина хората не могат да имат деца.

Прочети го цялото де

"Под купола" - сезон 2, епизод 4

Добро утро!!!

Четвъртият епизод на „Под купола“ се оказа най-интересният за този сезон. Някои от важните въпроси най-сетне получиха отговор.

Прочетете коментара ми за епизода

понеделник, 21 юли 2014 г.

Нов книжен удар

Добро утро!!!

 Преди почти 1 година с Радина намерихме по супер невероятен начин най-рядкото българско издание на "Гробище за домашни любимци". Сега намерихме още едно "съкровище".
На панаира на книгата през есента на 2013 попитахме на щанда на Труд за луксозното издание на "Птиците умират сами" и ни обясниха, че книгата всъщност е на Бард и Труд са пуснали ограничен тираж от луксозното издание. Предупредиха ни, че трудно ще си я намерим.
Сега една позната на Радина успя да открие книгата и скоро ще ни я даде. Надявам се само нещо фатално да не се случи на това момиче, поне докато не успее да се срещне с Радина, че ще ми е гадно да търся родителите ѝ, за да си искам книгата.

Нов сериал: Satisfaction

Добро утро!!!

Бях доста скептично настроен, когато загледах първия епизод на Satisfaction, заради глупавото заглавие и постера, който показва мъж и жена, лежащи един до друг в леглото, но доста бързо промених негативното си отношение. Може би защото харесвам истории, в които обикновени или направо скучни хора откачат и започват да правят това, което им се иска – като Fargo и Breaking Bad. Ако и вие харесвате подобни, гарантирам, че Satisfaction ще ви допадне, дори и без убийства и производство на наркотици.

Прочети го цялото де

неделя, 20 юли 2014 г.

Ползите от тютюнопушенето

Добро утро!!!

Още веднъж глупостта победи, както в случая с врачката, за който писах преди време, но този път във Флорида за много повече пари.
Съдът осъди тютюнева компания да плати обезщетение от 23 милиарда! на вдовицата на мъж, починал от рак на белите дробове. Мъжът е бил шофьор на автобус и от 13-годишен е пишил редовно, дори в деня на смъртта си!
Сигурен съм, че сега всички пушачи, които нямат рак, се пръскат от яд, че не са изтеглили късата клечка. А колко ли повече се ядосват болните от рак на дробовете непушачи, които ще си умрат, без да трогнат никой съд.

Иначе пушенето е било безумно и преди и сега. Извинявам се на пушачите, които четат това, но нямам как да не се поусъмня в умствените им възможности, при условие, че дават купиша пари за отвратителен навик, който тормози всички около тях и вероятно самите тях, а ако в крайна сметка не ги убие (защото съм скептичен по този въпрос), със сигурност ще създаде много неудобства, като кашлица, развалени зъби и неприятна миризма.

И макар глупостта очевидно да се оценява високо, ми се струва, че 23 милиарда! са твърде много пари. Представяте ли си колко пари ще получи моята вдовица, ако всички смешни вреди от Coca-Cola, за които здрачоумните говорят, се окажат истина?

Цигани справедливо биха зла бабичка

Добро утро!!!

Дай му целувка
Преди няколко дни ми писа една позната от преди, за да ми обясни, че за състоянието на циганите сме виновни само ние. В подкрепа на това ще споделя един пример за ужасните неща, на които са подложени милите ни мангали. В петък една безкрайно зла възрастна жена на 81 години се изгаври по непростим начин с група роми и съвсем заслужено си получи боя.

Нетолерантната жена се излежава
Докато баба Яна, по всяка вероятност хомофобка, нагло си похапвала у дома, група работливи роми влезли в двора ѝ, откачили и отново закачили улуците ѝ, след което, напълно в реда на нещата, поискали 30 лева за "ремонта". Жената излъгала, че няма (което със сигурност е лъжа, защото никой не може да изхарчи 150 лева пенсия), което до такава степен разстроило циганите, че те дори не успели да я убият, а само един час я били.
Омръзна ми от тази крещяща нетолерантност в нашето общество. Не стига, че бабата се измъкнала без да плати на циганите, които в случая са били напълно в правото си, ами и роднините ѝ се цупят. Търсят отговорност. А някакъв доктор дори се просълзил, като видял изпотрошената жена. Как може да има толкова гнусни хора?

Надежда за обществото ни ми дава наскоро проведената акция на "Амнести Интернешънъл" в подкрепа на бежанците. Аз съм напълно съгласен, че само циганите не са ни достатъчни - трябва да си внесем повече мургавелковци отвън, за да има за всеки човек по един бияч, изнасилвач и наръгвач.

петък, 18 юли 2014 г.

"Под купола" - сезон 2, епизод 3

Добро утро!!!

Насилвам се да гледам "Под купола" (в името на Стивън Кинг), затова ще се радвам някой да се насили да прочете какво мисля. Ревю на третия епизод от втори сезон може да прочетете в сайта tvseriesbg.com, а ако не сте съгласни, напсувайте ме в коментарите там. :) 

четвъртък, 17 юли 2014 г.

Ето къде Хари е скрил бъзовата пръчка

Добро утро!!!

Ето на каква потресаваща за всяка Джини Уизли (Потър) снимка попаднах тези дни. Това е кадър от новия филм на Даниел Радклиф "Kill Your Darlings" с продуцент Албус Дъмбълдор.
Директорът на Хогуортс веднъж изрази мнение, че учениците се разпределят твърде рано, но аз бих поставил под въпрос разделението между момчетата и момичетата.
Не че има нещо лошо да ти го мушнат в дупето, на всички ни се е случвало, а както знаете аз съм голям борец за човешките права и задници. Според мен всеки, който не би показал този прекрасен израз на мъжка любов на децата си е отвратителен хомофоб.
Все пак това се превръща в тенденция за всички носители на мълниевидния белег. Преди време по-якият Хари Потър (Дарън Крис) се прочу с ролята си на супер гей в най-педалския сериал на света.

сряда, 16 юли 2014 г.

С какво ме храни Радина 4 дни

Добро утро!!!

Мишо сочи гнездото,
малки щъркелчета писукат вътре
Последните няколко дни, след като се завърнахме от Ел Калафате, прекарах в дома на Радина, където гледахме филми, играхме си с кучето, хванахме бълхи, пипахме сланина, представяхме си как може да ходим на разходка или да караме велосипеди (все пак веднъж излязохме и ни наваля дъжд) и ядохме. Ходихме на пицария веднъж, подстригах се на "кексче", а Радина блъсна една паркирана кола и трябваше да се бия с бесен самоковец. Аз видях много щъркели и почти наводних къщата на Радина, понеже попитах какво е това, тя не знаеше и го натиснах - оказа се, че от там се пуска водата и не можем да я спрем.
Докато бяхме заедно, Радина ми направи много различни сандвичи, паниран кашкавал, много еднакви салати, пържени картофи на каша, пържени картофи на кубчета, пържени картофи с яйца и всеизвестните си пържоли.
При Радина всяка дупка е романтична
Там гледахме и следните филми: "Гравитация", "Играта на Ендър", "Джон Картър от Марс", "Изобретението на Хюго", "Разбивачът Ралф", "Тор 2", "Лего", "Върколакът" и "Железният човек 3"
Хубаво беше, но можеше и по-хубаво. Но и по-хубаво да беше, сигурно щеше да може да бъде и още по-хубаво. Затова можем да кажем, че беше гадно.

За информация на дискретните дами, Радина (която приключи с ученето) няма да бъде в София доста дълго време!

събота, 12 юли 2014 г.

Кръв и сълзи на финала на световното по куидич

Добро утро!!!

Националният отбор на България победи Бразилия на финала на световното първенство по куидич с убедителния резултат 170:60. Това не е изненада, при условие, че България разполагаше с по-добър отбор, по-силна мотивация и най-великия търсач на всички времена.

Повече от половин час гончиите на двата отбора се опитваха да отбележат, като тези на Бразилия показваха известно превъзходство над българските си колеги, но то се компенсираше от звездите на нашия отбор (освен Крум, разбира се), биячите Димитър Драганов и Борис Вълчанов.
В 37-ата минута най-добрият играч на Бразилия, Гонзало Флорес, успя да пробие защитата на най-недолюбвания член на българския отбор, пазачът Георги Здравко. Промяната в резултата принуди българите, убедени в превъзходството на Крум над бразилския търсач Тони Силва, да затегнат защитата си. Все пак, гончията Богомил Левски успя да изравни минута преди да изтече първият час от мача.
До 83-тата минута наблюдавахме доста неблагоприятно развитие на мача за българите. Бразилските биячи многократно опитваха да пробият защитата ни и няколко пъти успяха - два пъти го направи Флорес и веднъж Фернандо Диаз. Това видимо разстрои българските играчи, но не и българските фенове, които станаха два пъти по-шумни.
Подкрепата на феновете насърчи нашия отбор и с доста усилия Никола Василева успя да отбележи, но разликата в резултата бързо беше върната след гол на Алехандра Алонсо.
Малко след втория час от играта, Диаз отбеляза шести гол за Бразилия, но публиката почти не забеляза това, защото вниманието на всички беше насочено към Виктор Крум. Бразилският бияч Рафаел Сантос удари жестоко българина по главата с бухалката си. Още повече се разгневиха феновете, след като след почти 20 минути разследване, съдията Херман Джънкър обяви, че нарушение няма. Въпреки сериозната си рана, Крум обяви, че може да продължи играта.
След още 20 минути игра без попадения, Крум и Силва едновременно забелязаха снича. Така започна последното напрегнато преследване в играта, завършило с победа за Крум и за националния отбор на България. След улавянето на снича, търсачът се разплака от щастие.

След тази победа, Виктор Крум може спокойно да се оттегли, а всички останали можем да се радваме - след като три пъти за последните 20 години атакувахме Купата по куидич, този път тя е наша!

петък, 11 юли 2014 г.

България взе купата по куидич!!!

Добро утро!!!

След 2 часа и 45 минути игра, Виктор Крум хвана снича и даде убедителна победа на българския национален отбор по куидич в мача срещу Бразилия на финала на Световното първенство в Аржентина.
Утре очаквайте по-подробен коментар за изключително интересния мач. Сега е време за празненства!

Радина има 6, 6, 6!!!

Добро утро!!!

Преди два дни Радина се яви на държавния си изпит (по финанси, където за 3 ти трябват 30 от 40 точки, а не 30 от 70, както е при други специалности) и изкара 6. Браво на нея!

Аз предложих да я похваля в таратора, но тя каза, че не иска. Днес обаче ме попита, защо не пише нищо за нея. Ето, сега пише.

Радина вече е бакалавър по финанси, а не по икономика на транспорта или журналистика, или психология или културология, или разни компютърни гадости, или каквото и да е друго, което всеки (дори да не е абсолютен гений) може да го завърши. Вече ще изкарва много пари, за да храни малки мишовчета и мишки.

Поздравете я с 30 лева в моя джоб.

четвъртък, 10 юли 2014 г.

Какъв ти футбол, какъв ти тенис - само куидич!

Добро утро!!!

Последните дни много от фейсбучковците ми изпадаха в дива радост заради сравнителния успех на Григор Димитров. Това е разбираемо, като се има предвид, че най-голямата гордост на българите е четвъртото място на световния ни отбор по футбол преди 20 години.
Според мен, най-великият спортен успех на България е... литературен.

Колкото и хора да са чували за Стоичков или Гришо (не толкова заради тениса му, колкото заради любовния живот), не е за пренебрегване фактът, че "Хари Потър" има милиони фенове по целия свят и няма изгледи скоро да спре да се чете. Така че, дори да не е най-големият български "спортист", Виктор Крум със сигурност е един от най-известните.

Вече два пъти Крум и националният ни отбор достигна до финал на световното по куидич и двата пъти отборът загуби. Сега пак са там и този път шансът да спечелим е много голям (Бразилия се представят доста слабо и печелят винаги почти на късмет), въпреки напредналата възраст на Виктор Крум.

Финалът на Световното първенство по куидич ще се състои утре, в 20 часа българско време, и ще можем да го следим на живо в сайта Pottermore Insider, където Джини Потър ще публикува коментарите си.

Това, което Дж. К. Роулинг прави за феновете си е наистина страхотно. Тя не се полакоми да напише още книги за Хари Потър, но и не остави феновете си съвсем без нищо. Дано да успея да се прибера навреме, за да видя какво ще се случи. Време е да спечелим!

Може да отбележите, че ще присъствате във facebook

"Под купола" - сезон 2, епизод 2

Добро утро!!!

Насилвам се да гледам "под купола" (в името на Стивън Кинг), затова ще се радвам някой да се насили да прочете какво мисля. Ревю на втория епизод то втори сезон може да прочетете в сайта tvseriesbg.com, а ако не сте съгласни, напсувайте ме в коментарите там. :)

вторник, 8 юли 2014 г.

Цигански истории

Добро утро!!!

Преди малко попаднах на реклама на сборника "Цигански разкази" от Людмил Попов. Само като видях заглавието и корицата, нямаше как да не го коментирам много накратко.
Според анотацията на книгата "В книгата си авторът е описал свои преживявания в които са вплетени срещи и премеждия с разни герои, както от градска така и от селска среда, като преимуществено е отделено място на типажи от циганското малцинство с тяхното характерно поведение. Героите са описани със симпатия и стремеж да бъдат обрисувани правдиво с техните качества и слабости. В някои случаи романтичната характеристичност преобладава, като резултат на силната впечатленост на автора от необикновени характери, способности и една влюбеност във всичко това, както се обичат природата, хармонията и силата на живота в една действително чиста обстановка

Не съм чел нищо от този автор, но силно се надявам, че не е от онези злобни същества, които искат да трупат богатство и слава на гърба на горките бедни цигани. Надявам се "тяхното характерно поведение" наистина да е обрисувано правдиво - вродената им, почти животинска склонност към насилие и измама; първобитните им междуродови вражди и закони; убеждението им, че те са единствените истински хора на света, а всички други са по-долно качество. Ако е така, ще си купя книгата.

Едва ли му е било много трудно на Людмил Попов да събере материал за книгата. Всеки от нас може да издаде по един сборник с лични разкази и такива на познати, за близки срещи с цигани - кой ограбен, кой пребит, кой нещо по-лошо. И то без да включваме ежедневните хроники на подвизите им в медиите (макар много вестници да премълчават етническата група на злосторниците, когато прочетеш изречение "Малолетен престъпник разби картонените прозорци за да влезе в незаконно построената колиба на 13-годишната си баба и изнасили брат си, нейния съпруг..." веднага ти става ясно за кого става въпрос).

Само не разбирам по какъв начин тази "действително чиста обстановка" се връзва с представата за цигани.

неделя, 6 юли 2014 г.

"Дългият следобед на земята"

Добро утро!!!

"Дългият следобед на вечността беше към своя край, този дълъг златен път на следобеда щеше да доведе рано или късно до вечната нощ. Налице бе движение, но без всякакви събития, с изключение на по-незначителните, които се струваха твърде сериозни само на участниците в тях."
Допитах се до зарчето коя от книгите, които нямам намерение да чета да захвана и то ми посочи "Дългият следобед на Земята" от Брайън Олдис, автор, за когото не бях чувал нищо преди това. Освен тази, авторът има още четири книги на български - "Краят на мрака" и трилогията "Хеликония".
До сега нямах много успех с този метод за случайно избиране на книги, но от тази останах възхитен.

Книгата е фантастика, която показва земята стотици хиляди години напред в бъдещето. Планетата е спряла да се върти, поради което едната половина е винаги осветена, превръщайки се в гигантски парник, където най-висшата форма на живот са растенията. Цялата светла страна е заета от едно единствено огромно дърво, под чиито клони хищни храсти и треви са развили оръжия и защитни механизми, за да имат шанс във вечната борба за оцеляване. Много малко животински видове са оцелели, между които и хората, които живеят сред клоните на гигантското дърво. Огромни над километър паякоподобни растения кръстосват пространството между земята и луната, плетейки дългата си космическа паяжина. Гъбите са развили интелект, а най-умните същества са делфините (содали), които обикалят света и пророкуват за приближаващия край.
Чудех се доколко положителното ми впечатление се дължи на това, че тъкмо бях прочел ужасната "Играта на Ендър", ни колкото повече време минава, толкова по-сигурен съм, че заслугите за доброто ми мнение са само на автора. Не мога да изкарам от главата си някои образи от книгата, като например огромното морско чудовище, пътуващите в космоса кръстосвачи, вечния залез в тъмната страна на света, свързаните с дърветата рибари и толкова много други картини, които ме карат да се съмнявам  в умственото здраве на автора.
Разбира се, все ще се намери някой, който да каже, че описаните в романа неща са невъзможни, но според мен науката не трябва да е над изкуството, а тази книга е прекрасен пример за качествена литература.
Много мразя да харесвам нещо, на което никой друг не е фен, затова се надявам, че някой ще прочете това ревю и ще се поинтересува. Книгата е интересна, мрачна и изпълнена с действие.