четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Ужасна реклама или страхотна гавра?

Добро утро!!!

От издателство Бард бяха споделили едно ревю на страницата си и заради заглавието ми стана интересно - "50 нюанса на новата класика". Чудех се как ли авторката (защото бях сигурен, че публикацията е писана от жена) ще обоснове твърдението си, че такава книга може да бъде наречена класика. За моя изненада, прочетеното ме озадачи доста и все още не мога да реша дали това е гавра с книгата и с фенките ѝ или просто най-лошото ревю, което съм чел.

Докато четях първия абзац бях сигурен, че текстът е дело на някоя здрачанка: "Едуард и Бела вече са с едни гърди назад след като тези дни стана печално известна и изневярата на актрисата Кристен Стюарт (която играе Бела) спрямо Робърт Патистън (вампирът Едуард Колин)."
На втория вече бях на мнение, че това е просто най-лошата реклама на книга, която някога съм срещал: "Предчувствайки златната мина, издателите далновидно са разделили книгата на три части, всяка от която се издава и продава отделно и „50 нюанса на сивото“ е само първата. Книгата стана огромна машина за пари.  Освен, че авторката вече е милионерка, това лесно може да бъде забелязано и от съвсем незавоaлираните продуктови позиционирания на Blackberry, MacBook и т.н."

Но от третия абзац текстът си стана чиста подигравка с книгата. Ето някои от "качествата", които авторката Кáлина Мáлина изброява (по-горе има връзка към ревюто, за да видите, че не си измислям:
"Накратко, в  „50 нюанса сиво“ се разказва за това как се свалят и какво правят след като се свалят"
"богатият, ерудиран, красив, по-мъдър от възрастта си, умен и т.н. (тук добави всички възможни епитети, описващи идеалния мъж)  27-годишен милиардер Кристиян Грей. Да, милиардер, а не просто някакъв си милионер, но пък с достатъчно психологически проблеми в стил „богатите също плачат“.
"Интригата в книгата са садо-мазо сексуалните предпочитания на Кристиян"
"повечето от сцените в книгата не са нещо кой знае колко необичайно"
"По осмокласнически главните герои обмислят всяка дума на партньора си и търсят скрит смисъл, подтекст, нюанси (ерго, 50-те нюанса на сивото). Такива няма..."
"Освен всичко друго, тя (книгата) демонстрира живо и атрибутите на богатството в стил „Кварталът на богатите“ – огромни апартаменти, яхти, автопарк, лични самолети и т.н."
"Анастасия, естествено, още е девствена, а Кристиян досега е използвал жените само за див и необуздан секс, но никога за нормална връзка (и той един вид е емоционално девствен)"
"книгата – лесна за четене и доста предвидима"
"Не става ясно кога всъщност работи Кристиян, за да поддържа голямото си богатство, но от това романът също не страда особено."
"Определят я като „mommy porn“ – порно за млади майки. "
"Героите са  повърхностни и нереалистични"
 "Има вероятност да се подразните от безкрайните повторения: панталонът на Кристиян все седи на хълбоците му по един неустоим начин; Анастасия все си хапе устните, а Кристиян все й повтаря с дълбок и тъмен глас да не го прави, тъй като това го възбужда; усмивката на Кристиян, която се вижда на устните му, често не стига го очите му, защото го мъчи някоя мисъл от тъмното му минало; той е control freak; сивото в очите му все потъмнява още повече; Анастасия непрекъснато е учудена от възбудатата си от Кристиян и т.н. и изразява това едносрично с междуметия като Jeez, Oh my…"

 Ако публикацията е подигравка, тогава  Кáлина Мáлина заслужава поздравления за последното изречение
"И последно – едно важно послание към мъжете, особено младите, ако случайно се зачетат в книгата: грубостта, пренебрежението и унижението въобще не са възбуждащи за жените, особено тези с мозък в главата си."
което е завършващият детайл на гаврата.
Но ако авторката е сериозна, тогава трябва сериозно да се притесним за човек, който мисли, че това е вярно: "Търговският успех обаче вече я превърнаха в класика, която ще се изучава."

Според вас дали Кáлина Мáлина се подиграва на фенките на "50 нюанса сиво" и останалите здрачанки или пък тя самата е за подиграване? И дали от Бард са прочели ревюто, преди да публикуват връзката към него?

петък, 25 октомври 2013 г.

Рисковете на copy-paste статиите (lira.bg)

Добро утро!!!

В нашето интернет пространство е трудно да се  говори за "авторитетни" сайтове, но безспорно един от най-актуалните литературни такива е lira.bg от който аз, пък и много други, често крадем някоя или друга статия.
За съжаление твърде често хората, отговорни за сайта, показват известна некомпетентност и, което е по-лошо, не желаят да променят текстовете си, след като вече веднъж са получили забележка.


Като тази статия за  10-те най-драматични смъртни случая в литературата, която, освен че е пълна с грешки, обрича Катрин Ърншоу от "Брулени хълмове" на доста по-жестока смърт, отколкото ѝ е отредила авторката. Според статията (която е преведена от друго място, разбира се) Катрин умира от глад в килия.

Всъщност въпросната издъхва по много по-банален начин - при раждането на дъщеря си.
И макар Радина да не пропусна да се заяде

грешната информация в сайта все още не е поправена.

Разбираемо е, че редакторите на Лира не могат да прочетат всички книги, които излизат по света, но няма да е лошо да хвърлят по едно око на класическите произведения, които често назовават в необективните си класации, преведени от "Телеграф", "Гардиън" или huffingtonpost.
Или поне да обръщат внимание на коментарите от читатели.

сряда, 23 октомври 2013 г.

Още по темата за циганското родителство

Добро утро!!!

По принцип не бих писал това нещо, тъй като не се засягам, когато някой ме хули заради собствената си глупост (например, когато съм писал нещо против леля Стефка или Игрите на глада), но Радина побесня и ме накара да напиша обяснение за предишната си публикация, понеже не можела да търпи някой да мисли, че има тъпо гадже.

В предишната си публикация бях написал, че циганите са по-добри родители от хората, защото използват децата си за лични ползи и не се грижат за тях. Струваше ми се, че изказването ми е достатъчно иронично, но за всеки случай добавих и снимка, на която се вижда циганка с малките ѝ, които ловят вечеря в някакъв контейнер за боклук.

Очаквах реакции, но не такива. По-скоро мислех, че циганолюбците ще скочат срещу мен, а то се оказа, че трябва да се оправдавам пред хора, с които сме на едно мнение.
Ето коментарите, които публикацията ми предизвика. Ще се опитам да съм възможно по-неироничен и да говоря колкото се може по-пряко, за да няма объркване.

Емилия Андонова, връзка между двете твърдения има, но след като недотам заплетеният ми коментар ти се е сторил като неразгадаем шифър, не се изненадвам, че не можеш да я видиш. Един родител, за когото децата са само няколко лева майчински, не може да е добър родител. Това е връзката и това е причината изобщо да започна да пиша нещото.

Геш, ако не те познавах от преди това, бих бил склонен да приема, че си разбрал посланието ми и го тълкуваш за неразбралите. но те познавам и няма как да си помисля такова нещо.

Диди, не знам дали си Мистрес, но съжалявам, че текстът ми не е толкова остър и добре аргументирам като твоя коментар. Дори и да не мислех нещата, които си написала, за правилни, още преди да ги напишеш, сега сигурно щях да съм променил целия си мироглед, повлиян от дълбочината на разсъжденията ти.

Защо циганите са по-добри родители

Добро утро!!!


Искам да се противопоставя на една широкоразпространена заблуда за нашите братя роми, които дълбоко уважавам и дори обичам. Някои хора смятат, че понеже циганите не се грижат за децата си, не ги обличат, не ги хранят и ги използват за просене, значи не ги ценят достатъчно. Това не е вярно!

Тези дни с Радина ни се наложи да проведем един разговор за бебета и гледане на деца. Тя каза, а и  аз се съгласих с нея, че не бихме могли, поне в следващите няколко години, да имаме деца, защото едва успяваме да се издържаме себе си и няма къде да живеем.
В същото време в Пловдив една циганка на 50 години роди, не въпреки че, а именно защото няма работа, не може да се издържа и няма къде да живее. А така ще взема майчински.

Защото, разбирате ли, докато ние виждаме дечицата като разходи, те го виждат като приходи.

А сега кажете, кой си цени децата повече?

Бедността ме удари в библиотеката

Добро утро!!!

Животът става все по-труден и за да може да оцелее човек му се налага да прави компромиси. Аз нямам нищо ценно (преди време писах колко съм беден, но много хора го приеха като шега), като изключим колекцията ми от 620 книги. И тъй като ми излязоха някои неочаквани разходи, реших да съкратя малко от колекцията, защото нямам с какво да ги изхранвам.
Тук може да видите какво съм пуснал да се продава, а в следващите дни и седмици мисля да кача в продавалника към 400 книги.
Днешните ми предложения са за феновете на Толкин (или на Питър Джаксън, като става дума за пари, които аз ще взема, не ми пука чак толкова) - прекрасният роман "Хобит" (10 лв), на който му предстоят още две унизителни части от глупавата екранизация и първата част от трилогията "Властелинът на Пръстените" (7 лв).
Ако вземете и двете книги ще ви направя 10% отстъпка от по-скъпата. Ако вземете и друга от списъка, отстъпката става 20% и така за всяка следваща*.
За живеещите в София приемам и размяна с друга книга.

*Предложението не важи за книги, които се продават в комплект.

петък, 18 октомври 2013 г.

Новата Кери ми хареса повече от старата, но пак не става

Добро утро!!!


Новият филм по Кери излезе по кината и с Радина веднага отидохме да го гледаме. Новата версия ми хареса много повече, отколкото първата от 1976, но това никак не беше трудно да се постигне, тъй като прехваленият филм на Брайън де Палма на моменти е толкова странен, че направо прилича на пародия, има прекалено дълги и прекалено излишни сцени, а някои моменти от историята са зверски променени и осакатени. Може да не разбирам от кино, но разбирам от Стивън Кинг и този филм е една ужасна екранизация по култовия роман на Краля.
И въпреки, че филмът ми хареса повече от стария, все пак останах доста разочарован и не бих отишъл да го гледам втори път.

21 век
Много ме зарадва решението на създателите на филма да прехвърлят събитията в днешни дни. Годината няма нищо общо с историята, Стивън Кинг е описвал своето съвремие, така че е логично един филм от днешни дни да е в днешни дни.
Това обяснява и някои промени, като например липсващият преобърнат пепелник в кабинета на директора, който е заменен с машина за вода, смартфоните, лаптопите и интернет.

История
Още от началото на проекта, всички обещаваха новата версия да е по-близо до книгата от старата. И първата сцена от филма общо взето повтори това обещание - видяхме раждането на
Кери, което е изключително важно за изграждането на отношението на Маргарет към дъщеря ѝ, но беше пропуснато в стария филм, както и цялото детство на момичето. С това, за огромно мое съжалени, нещата, с които новата Кери е по-близка до книгата, се изчерпват, като се изключат някои дребни неща (включен е разговорът между бащата на Крис, директорът и учителката по физическо), за разлика от несъответствията, които започват да се трупат лавинообразно във втората част на филма.
Някои от най-дразнещите промени бяха (ВНИМАНИЕ, СПОЙЛЕРИ, но ако сте фенове на книгата ви препоръчвам да ги прочетете, за да не се разочаровате):
- Какво можем да очакваме от жена режисьор, освен да вкара типично женски малоумия в една история, която общо взето иронизира и отрича любовните истории? Ами точно това се случва във филма - яростта на Кери се възпламенява не защото са я залели с кръв, а защото кофата убива пада и убива Томи Рос. Това в книгата изобщо не е така - Кери дори не забелязва, че Томи е мъртъв, защото е прекалено погълната от отмъщението си.
- Във филма Кери не уби учителката си по физическо. Това е направо скандално - учителката определено не заслужаваше да умре, но в това е иронията. Пък и кой действително заслужаваше да умре? В книгата Кери я убива заедно с останалите.
- Сю Снел е бременна! Очевидно новата Кери е по-близка по сили до Чарли от "Подпалвачката", тъй като освен да движи предмети, може и да заварява метал! А в една от последните (и безспорно най-идиотските) сцени от филма, Кери протяга ръка към Сю Снел и обявява: "Момиче е!", след което я оставя да живее.
Освен тези не маловажни разлики, са включени и всички отклонения от историята от старата версия, като например начина, по който умира Маргарет Уайт и разрушаването на къщата, когато умира Кери.
В този смисъл новият филм е малко по-близо до книгата от първия, но много по-близо до екранизацията от 1976, отколкото до романа на Стивън Кинг.

Актьори
Клоуи Мориц е страхотна актриса, но изборът ѝ за ролята на Кери предизвика доста негодувание сред феновете на Кинг, които смятаха, че е прекалено красива, за да бъде Кери. И въпреки че, както Радина не пропуска да напомни на всеки, който направи тази забележка, Стивън Кинг никога не казва, че Кери е грозна (ние виждаме само субективните оценки за нея от хората, които я мразят и от самата Кери, която е с много ниско самочувствие), за все пак смятам, че образът на Кери от 1976 е много по-близко до това, което трябва да бъде - не грозна, ами по-скоро невзрачна.
За сметка на това Джулиан Мур е невероятна в ролята на майката на Кери. Всъщност точно тя е най-страшното в целия филм и съвсем заслужено получава само похвали за ролята си.

Не съжалявам, че гледах Кери, но не бих отишъл да го гледам отново на кино. Малко са наистина качествените екранизации по неговите книги (и повечето от тях са на Франк Дарабонт) и за съжаление "Кери" няма да влезе в тесния кръг на филми като "Изкуплението Шоушенк" и "Остани до мен".
Надявам се, че няма да трябва да чакаме още 6 години, за да гледаме отново филм по Кинг на голям екран.

вторник, 15 октомври 2013 г.

The Walking Dead 4 - по-мрачен и по-гледан от всякога


Добро утро!!!

Започна новият сезон от култовия драма-хорър сериал "The Walking Dead".
Първият епизод "30 дни без инцидент" прикова пред екраните вниманието на повече от 16 милиона зрители в САЩ, което значително надвишава предишния рекорд за най-гледан епизод от драматичен сериал - последният епизод на миналия сезон, който е бил гледан от  над 12 милиона зрители. Той пък от своя страна изпревари предишния рекорд, отново принадлежащ на мъртвите - сезон 3, епизод 1, гледан от около 11 милиона зрители. Това ми напомня за времето, когато излизаше "Хари Потър" и Дж. К. Роулинг си беше единствената конкуренция.

Новият епизод перфектно балансира между ужасите, драмата и действието, така че няма опасност да се повтори неуспехът на сезон 2, който, макар да беше перфектен от към развитие на героите, не се понрави на голяма част от феновете.
Освен това се очертава сезон 4 да е доста по-мрачен от предишните три, което е логично, като се има предвид, че от началото на епидемията вече са минали отколо 2 години и оцелелите (по какъвто и да било начин) са станали крайно свирепи и готови на всичко.
А и на лице е нова заплаха, която със сигурност ще създаде много проблеми на героите.

От епизода не става ясно колко време е минало откакто Губернатора откачи и Удбъри и групата на Рик се обединиха, но със сигурност са били поне няколко месеца. Оцелелите удобно са се настанили в затвора, организирани на групи за лов, събиране на провизии и убиване на бродещи при оградите, а цялата група се ръководи от съвет на ветераните от предишните сезони.
Точно както планираха в началото на предишния сезон, големият двор на затвора е превърнат в обработваема земя, а от накъде са си намерили и животни, които да гледат.
В общи линии се опитват да живеят колкото се може по-нормално, като се има предвид все по-големите орди от мъртъвци, които се опитват да ги хванат.

В епизода се появяват нови герои, тъй като през месеците след атаката на Губернатора групата се е увеличила доста. Има и няколко жертви на този първи епизод, но никой от тях не е от ветераните. Това обаче не пречи да са въздействащи и неочаквани.

Вероятно женската част от феновете най-много ще се зарадват на Дарил - истинската звезда в сериала.
Някогашният недодялан груб селяндур сега се е превърнал не просто във важна част от групата, ами и в нещо като звезда на лагера, герой за оцелелите и секс символ за женската част от обитателите на затвора.
В този сезон виждаме един доста по-стабилен образ, след като в първите три постоянно се колебаеше - ту иска да помага на всеки, ту иска да си живее сам; хем иска да бъде с брат си, хем иска да остане в групата на Рик. Сега вече не е така - Дарил Диксън намери семейството си и сега е готов да ги защитава и да се грижи за тях.

Ами това е, започна се. The Walking Dead отново тръгна по телевизията (включително и в България - днес може да го гледате от 23:05 по FOX).
Робърт Киркман, създателят на комиксите, сподели, че според него сезон 4 ще е най-добрият от всички до сега, което не вещае нищо добро за героите на сериала.

Октомврийски книги на Стивън Кинг за последните 38 години

Добро утро!!!

Стивън Кинг публикува романи вече почти 40 години и е натрупал библиография, за която всеки писател би му завидял. Ето списък на 9-те книги на Кинг, които са публикувани през месец Октомври в периода 1975 - 2006

Сейлъмс Лот (1975) - вторият публикуван роман на Стивън Кинг може и да не постига желания успех непосредствено след публикуването си, но пък определено остава една от най-любимите книги на феновете на Краля. По-мое мнение това е най-подходящата книга за "зарибяване" на фенове
Куджо (1981) - вероятно вторият най-мрачен и жесток роман на Кинг след "Гробище за домашни любимци". Историята за болния от бяс Санбернар със сигурност е променила начина, по който много хора приемат тази порода, но пък от положителната страна на нещата, книгата е дала име на доста кучета на фенове.
Неизживени спомени (1991) - книгата е рекламирана като "Последният роман за Касъл Рок". Има доста противоречиви мнение за нея - според някои е едно от най-интересните неща на Стивън Кинг, според други едно от най-несполучливите. Аз бях много впечатлен от книгата и моментално потънах в историята. Страхотна книга!
Кошмари и съновидения (1993) - като повечето сборници с разкази на Стивън Кинг от ранните години на автора в България и този е накъсан на части, но за щастие преди година и нещо беше преиздаден с почти пълно съдържание.
Град Отчаяние (1996) - класически Стивън Кинг с чудовища, мрачна атмосфера и портал между световете. Интересното при българското издание на тази книга е, че първото издание не е пълно и чак тази година беше издадена цялата книга. 12 години българските фенове са пропускали част от романа.
Отмъстителите (1996) - книгата излиза в същия ден като "Град Отчаяние", но като автор е посочен Ричард Бакман - псевдоним на Стивън Кинг. Книгата е много по-шантава и нестандартна от Отчаяние, затова не е сред най-популярните, но пък аз я харесвам доста повече от другата.
За писането (2000) - една от най-ценните книги на Стивън Кинг, които някой може да прочете, без значение иска ли да става писател или не. Книгата не просто насочва хората в правилния път към писателска кариера, но и им показва как да четат качествено книги и как да отделят добре написаните от лошите.
Колорадеца (2005) - отново много противоречива книга. Феновете на криминалните сериали по-добре да не посягат към нея, защото за разлика от всички тях, в Колорадеца загадката остава неразрешена.
Романът на Лизи (2006) - моят фаворит сред книгите на Стивън Кинг след Тъмната Кула. Най-перфектно балансираната и най-качествено написана книга на Краля.
Ако някой поиска да му препоръчам една книга, която трябва да прочете, ако никога няма да чете друго на Кинг, бих му препоръчал именно това.

понеделник, 14 октомври 2013 г.

Книги, от които да те е срам

Добро утро!!!

Преди време в групата на "
Други светове" някой пусна линк към статия " Топ 10 на книгите, които хората се срамуват, че са чели".
Аз не мисля, че човек трябва да се срамува, че е чел каквото и да било, но има книги, които е доста срамно даси признаеш, че харесваш. Като цяло съм съгласен с класацията, но реших да си направя личен топ 10 на книгите, заради които бих си развалил мнението за някого, ако ми каже, че ги харесва. Ще забележите, че съм се опитал да кажа и по някоя хубава дума за всяка от тях.


10. Дневниците на вампира 
Сложих поредицата само за да запълня бройката. Всъщност историята не е толкова "лоша", колкото невзрачна и незапомняща се с нищо.
9. Книгите на издателство Ибис
Отново за запълване на бройката. Не се правете на изненадани,във всички подобни лични класации авторите го правят, но аз поне си признавам.
Моите уважения към Бранимир Събев, когото много харесвам като автор, както и към великия Стивън Кинг, който има при тях една книга, но като цяло предложенията им са направо смешни.
8. Вината в нашите звезди
С големи очаквания подхванах първия издаден в България роман на Джон Грийн. Бях запознат с YouTube творчеството му и доста го харесвах. Книгата, за съжаление, не оправда очакванията ми.
Отрицателни впечатления: Авторът много явно цели да докосне читателите по най-чувствителната тема - смъртта. Всички сме се сблъсквали с нея, или ще се сблъскаме един ден. Джон Грийн пише за смъртта и страданието прямо, безкомпромисно... и абсолютно банално. Героите му се движат и страдат като на сцената в театъра - с много рев, викане и уж задълбочени разговори. които обаче са твърде еднакви, за да въздействат по някакъв начин след първия.
Книгата очевидно е насочена към бивши здрачанки, които вече са осъзнали, че животът не е само цветя и блещукащи вампири, но не могат да откажат блудкавите любовни романчета.
Положителни впечатления: Чете се бързо.
7. Реликвите на смъртните
Касандра Клеър (на снимката в дясно) - авторката на 4 или 5 незавършени поредици и
вдъхновителка на играта Angry Birds (ако не знаете, в играта трябва да ѝ замеряте главата с пилета). Една от поредиците е "Реликвите на смъртните", която разказва за свръхчовеци-полуангели, които убиват демони и до един са чели "Изгубеният рай" на Джон Милтън.
Отрицателни впечатления: Типично за американските автори на модерно фентъзи, Касандра Клеър взема всички клишета от романтичните романи и екшън филмите и ги разтяга в три дълги и мудни книги, а след това решава, че не е измъчила читателите достатъчно и продължава поредицата (да не говорим, че започна и втора, която се развива в същия свят!).
Това е книга, която може да ви послужи за пример как цели абзаци (най-вече описващи колко е прекрасен Джейс) могат да бъдат вкарани на най-неподходящи места (по средата на битката, между две недодялани "остроумия").
А накрая има и педали, които се натискат (докато всички скърбят за загиналите в току що отминалата битка и се подготвят за следващата!).
Положителни впечатления: За момент някой може да си помисли, че Клеъри и Джейс са брат и сестра, което би вкарало поне малко истински конфликт в историята.
6. 11 минути
Паулу Коелю (един автор, чието име всеки път трябва да проверявам, за да напиша правилно) и Хорхе Букай са отделна категория автори, за които може да се пише много и то все лошо. Аз обаче избрах само Коелю, понеже не съм чел Хорхе. И то точно "11 минути", защото в тази книга, освен как да се живее, авторът поучава читателите и как да правят секс.
Отрицателни впечатления: Вероятно почитателите на романите, по които е правен "Игра на тронове", ще приемат това като положителна реклама, но книгата, която започва като леко еротична, в крайна сметка се превръща в сборник с онанистичните фантазии на дъртия пръч.
Положителни впечатления: Свършва! ;)
5. Топли тела
Една книга, която не поставих по-напредв списъка, защото Радина ме провокира да я защитавам с думите: "Е, това не е ли по-тъпо от здрача?" Не е. Нищо не е.
Отрицателни впечатления: Слет като Рик Граймс започна да се грижи за оцелелите след зомби апокалипсис, историите за зомбита отново станаха популярни, но за това с нищо не помага романът "Топли тела". В него нито зомбитата са зомбита, нито сюжетът е сюжет, а за стил дори не можем да говорим. Всъщност по бездарност Айзък Кериън може да се мери само със Сюзън Колинс и леля Стефка.
Положителни впечатления: Авторът има някои интересни идеи, които е опитал да предаде алегорично. Жалко, че хич не се справя.

4. 50 нюанса сиво
Фенфикшънът на здрача, който скоро ще вземе да бие оригинала по продажби.
Отрицателни впечатления: Нито една част от книгата не се покрива със завишените претенции на авторката и гръмките реклами на издателите.
Положителни впечатления: Мъжете вече няма да се чувстват толкова гузни, когато гледат порно.
3. Религиозни романи
Знаете ли от къде могат да се вземат страхотни идеи и сюжети? От Библията.
А знаете ли кой може да съсипе и най-добрата история? Един човек, който е чел само Библията.
Има много велики автори християни, но нищо добро не може да излезе, когато някой реши вместо да пише роман, да изнася проповед.
2. Игрите на глада
Една книга, за която съвсем малко хора бяха чували, преди да се появи филмът.
Отрицателни впечатления: Не мога да разбера защо авторка, която очевидно е неспособна да описва емоции, би тръгнала да пише от първо лице. Така се създава впечатление, че Катнис е бездеен участник на собствените си действия. Но май всички са такива в този бездарно написан роман, чиято цел е единствено да се продава. Сюзан Колинс очевидно е имала списък с нещата, които се търсят от младите читатели и буквално го е следвала точка по точка. Много скоро филмите ще свършат и тогава никой вече няма да се сеща за тази книга.
Положителни впечатления: Трябва си някакъв вид талант, че да напишеш книга, в която да няма НИЩО оригинално.
1. Здрач
Без коментар.

четвъртък, 10 октомври 2013 г.

Списък на липсващите ми 32 книги на Стивън Кинг

Добро утро!!!

В края на септември Иво ми подари "Danse Macabre", с което книгите ми на Стивън Кинг на английски станаха 31 (почти половината от списъка ми). Ето кои са и останалите, които търся:
Salem's Lot
The Shining
Rage
Night Shift
The Long Walk
The Dead Zone
Roadwork
Cujo
The Running Man
TDT 1: The Gunslinger
Christine
Pet Sematary
Cycle of the Werewolf
Thinner
Skeleton Crew
It
TDT 2: The Drawing ot the Three
Misery
The Stand
TDT 3: The Waste Lands
Gareld's Game
Dolores Claiborne
Nightmares and Dreamscapes
The Regulators
Bag of Bones
On Writing
The Colorado Kid
Full Dark, No Stars
11/22/63
TDT 4.5: The Wind Through the Keyhole
Joyland
Doctor Sleep