сряда, 28 август 2013 г.

Зов за помощ!

Добро утро!!!

Понеже се нуждая от доста пари, за да завърша мисията си и да имам всички книги на Стивън Кинг на английски, реших да опитам да получа финансова помощ от многобройния си приятел. Но тя (Радина) ми даде каквото можа, но само след като обещах, че няма да прося. Реших да я послушам, пък и от опит знам, че с просия (поне от моите познати) не се печели много, затова прегледах библиотеката си и подбрах няколко известни книги и такива на популярни автори, които да опитам да продам, за да събера пари за Стивън Кинг. Радина също ми помогна, като ми даде част от нейните книги.
Вярвайте ми, че на нито един от двама ни не беше лесно да решим да се разделим с тези книги. Обичаме си библиотеките и ни боли, но целта е благородна...

Ето списък с книгите, някои дори не са четени. Пишете, ако си харесате нещо:

"Зеленият път, том 3", Стивън Кинг - 5 лв. (изчерпана в книжарниците)
"Зеленият път, том 4", Стивън Кинг - 5 лв. (изчерпана в книжарниците)
"Зеленият път, том 6", Стивън Кинг - 5 лв. (изчерпана в книжарниците)

"Здрач" (всички 4 части + Бри Танър), леля Стефка - 70 лв. (95 лв. по отделно в книжарниците, 75 в комплект от Егмонт)
"Краткият втори живот на Бри Танър", леля Стефка - 7 лв. (10 в книжарниците)

"Джери островитянина", Джек Лондон - 5 лв. (изчерпана в книжарниците)
"Вълшебна луна", Волфганг и Хайке Холбин - 3 лв. (13 в книжарниците)

"Дневниците на вампира", Л. Дж. Смит - 5 лв (10  в книжарниците)
 "Пърси Джаксън: Морето на чудовищата ", Рик Риърдън - 5 лв (10 в книжарниците)
"Игрите на глада", Сюзан Колинс - 10 лв (15 в книжарниците)

"Захир", Паулу Коелю - 10 лв. (16 в книжарниците)

Важно: Цените са такива при лично предаване, доставката се поема от получателя, както съм уточнил в продавалника!

вторник, 27 август 2013 г.

Остават ми 34 книги

Добро утро!!!

Почти преполових списъка си от 63 книги на Стивън Кинг, които искам да си купя на английски.
За сега върви добре - скъпо, но бързо. Осъзнавам обаче, че най-големите предизвикателства тепърва предстоят. Хубавото на новата ми инициатива е, че целта са ми просто книгите на английски, а не конкретни издания, както беше с по-ранната ми колекция.

Най-новото попълнение в библиотеката ми е епичният роман "Под купола", издаден в България на две части, който в момента върви по телевизията като сериал.
Утре очаквам колекцията ми да се увеличи с още една книга.

събота, 24 август 2013 г.

Как се става беден

Добро утро!!!

Очевидно желанието да купуваш неща е пропорционална на парите, които неимаш, защото колкото повече закъсвам, толкова повече книги си купувам.
Във вторник, малко преди да замина при Радина, която искаше да ме държи далеч от книжарниците (очевидно забравила, че имам интернет на телефона и приложение за Продавалник), си купих цели 8 книги и похарчих общо 120 лева!

Две от книгите са на Джоан Роулинг - "The Cuckoo's Calling" и новото издание на "Вакантен пост".
Останалите 6 са на Стивън Кинг - "Град отчаяние", "Капан за сънища", "Всичко е съдбовно", "Буик 8", "Сърца в Атлантида" и "Момичето, което обичаше Том Гордън".
С това колекцията ми от Стивън Кинг на английски нарасна на 28 книги. Остават ми още 35.

неделя, 18 август 2013 г.

Глупости из фейсбук 2

Добро утро!!!

Преди време ми беше хрумнало да споделям някакви "мъдри" неща от фейсбук, които съм видял споделени от повече от един човек, но позабравих. Пък и малко материалът се смени - всички от  философи изведнъж станаха политолози.

Все пак ето три бисера, които открих наскоро:


В статията не пише какво е правил Исус в Канада, нито с каква диагноза е бил приет в болницата, но от текста става ясно, че мюсюлманинът е бил богат, така че визитата може да е била просто с цел събиране на дарения.
Във всеки случай желаем на Исус Христос бързо оздравяване.


Момиче седи на релсите и заявява, че иска някого до нея. Не мисля, че имам какво да коментирам. Даже в началото си помислих, че идеята на картинката и надписа е да са забавни, но очевидно не са - предполага се, че трябва да е романтично.
Ами пожелавам на госпожицата от снимката да се събере със своя любим. Само той да не реши да дойде с влака...


Снимки като тази и предишната наричам "словогъз", защото почти винаги текстът е придружен от снимка на почти разголени задни части.
Този словогъз заявява, че всеки заслужава втори шанс, но не са една и съща грешка. Чудно ми е дали момичетата (защото и словогъзите обикновено се споделят от момичета), които са публикували това на стените си, са опитали изобщо да разберат какво се казва в текстът? Та нали "втори шанс" означава да дадеш възможност на някой да поправи грешка, която вече е допуснал? Ако не е направил грешката поне веднъж, то той не би могъл да получи този втори шанс. А ако я направи отново, тогава вече няма да е втори, а трети шанс.
Във всеки случай текстът е абсолютно безсмислен, но най-много не мога да разбера какво общо има гъзът на фона с цялото това нещо? Или може би просто текстът и снимката нямат значение, защото на споделящите "отдавна спря да (им) пука"


Стига толкова, ще се оглеждам за още интересни неща.

събота, 17 август 2013 г.

Вече имам 22 книги

Добро утро!!!

Вероятно повлияна от мен, Радина реши, че ще е хубаво и тя да започне да си прави колекции и първият автор, към който се насочи, е Айзък Азимов. Част от книгите намери в антикварната книжарница "Алба" в интернет. Покрай нейните немалко покупки, реших да се включа и аз с една книга на Стивън Кинг на английски - "Четири след полунощ". Според съобщението в сайта, книгата трябваше да е с твърди корици, но в книжарницата (която се оказа голямо разочарование като цяло) не можаха да я намерят и вместо това ми дадоха друго издание от същата книга, само че в по-малък формат и с меки корици. Естествено, намалиха от цената, но все пак съм доста разочарован.

С "Четири след полунощ" книгите на Кинг на английски вкъщи стават 22. Освен това малко съкратих първоначалния списък (реших да оставя само романите и сборниците с разкази на Кинг, плюс "За писането" и "Danse Macabre", които са публицистика, но определено си заслужават, както и сценария по "Бурята на века", който вече имам, благодарение на другия Мишо).
С тези изменения и новопопълнения, книгите в списъка, които ми остават, стават 41.
Дълъг път имам за изминаване...

четвъртък, 15 август 2013 г.

Стефани Майър уточни: не историята, а феновете ѝ са тъпи

Добро утро!!

Преди малко пуснах коментар за най-новите изцепки на леля Стефка, но явно не само аз съм бил вдъхновен да пиша по темата. Заради отзвука на думите ѝ (че здрачът не е хубаво място за нея и го е превъзмогнала), Стефка пусна възражение в личния си сайт.

Очевидно не сме разбрали какво е искала да каже. здрачът ѝ е неприятен не защото като цяло е простотия, без никакъв смисъл и абсолютно бездарно написана, ами защото имало доста негативни коментари.
Права е жената, един истински писател, като Димо Райков, например, трябва да получава само похвали.

Колкото до другото ѝ изказване, че е превъзмогнала здрача, леля Стефка уточнява, че не става въпрос за някаква промяна в умственото ѝ развитие, която да доведе до осъзнаване на абсурдността на цяла история, ами просто ѝ е писнало фенките да ѝ задават едни и същи въпроси.
Съжалявам лелката за това, че е недоразбрана, недооценена и заобиколена от глупави хора, които не могат да измислят достойни въпроси, но повече съжалявам здрачанките, с които Майър се подиграва не само чрез идиотската си книга, ами и директно в интервюта и в отношението си към тях. Ако не знаете, трябвало е да има и пети здрач (същата история!, но от друга гледна точка), но понеже част от книгата се е появила в интернет и фенките са я прочели, леля Стефка е била толкова засегната, че е отказала да довърши и да публикува официално книгата. Майната им на феновете, очевидно си е казала.

ЗАБЕЛЕЖКА: В предишната си публикация казах, че Стефани Майър е разказала историята с извънземните три пъти, понеже си мислех, че Скучница е трилогия. Обаче не е, моя грешка.

Стефани Майър отказва здрача

Добро утро!!!

Трагична новина за всички разгонени фенки и нежни фенове на безмерната (и  несъразмерна) Стефани Майър. "Майката" на всички здрачанки обръща гръб на здрача - уникалната сага за едно момиче, което обича две момчета, но накрая (каква изненада!) избира по-богатия и по-блещукащ от тях.

В интервю за Варайъти леля Стефка заявява,че вече е преодоляла здрача (I am so over it) и всеки ден се отдалечава все повече от историята. Това показва, че прочутата писателка е достигнала умственото развитие на голяма част от бившите си фенки, които са навършили 14 години.
Хубаво е, че след като разказа една и съща история четири пъти и половина, а след това още три пъти, но заменяйки вампирите с извънземни, леля Стефка се е усетила, че става малко досадна.

Все пак тя не изключва и  възможността да се завърне за кратко към историята: "Най-вероятно ще пусна три абзаца в блога си, за да кажа кои от героите умират."
От опит знам (понеже съм чел здрача), че в тази си публикация, колкото и кратка да е, Стефка ще каже едно и също поне 5 пъти. Все пак цялото и творчество се състои от повтаряне на едни и същи изрази и едни и същи недомислени разговори.
Пък и с какво толкова можеш да запълниш три абзаца, разкриващи кои от безсмъртните ти герои са умрели?

Авторката допълва за писането на здрачове: "За мен това това не е щастливо място."
Тези от вас, които никога не са чели здрача, могат да добият много ясно впечатление за книгите - осъзнавате ли колко трябва да е тъпа една история, че да отблъсне дори собствената си авторка?

Накрая Стефани Майър казва: "Интересно ми е да прекарам време в други светове, например Средната земя."
Треперете фенове на Толкин! Представяте ли си, след като леля Стефка успя да превърне страховитите господари на нощта, вампирите, които населяват най-тъмните фантазии на човечеството от векове, в блещукащи инфантилни феи, какво ще направи с дребните босоноги хобити?


събота, 10 август 2013 г.

Продължавам - остават ми 45

Добро утро!!!

Преди време и половина, малко след като си бях намерил последната книга на Кинг, която търсех и малко преди да разбера, че ми остават още две (които после бързо намерих), писах един благодарствен пост за трима души, които доста ми помогнаха в търсенето. Един от тях беше Мишо от София, който ми беше дал особено рядката "Момичето, което обичаше Том Гордън". След като благодарността ми стигна до него, Мишо отново реши да се включи в поредното ми свързано с Краля начинание - реших да събера всичките му книги в орогинал.
Вчера Мишо, отново напълно безкористно и безвъзмездно, ми даде 4 книги - "Черният дом", Клетка", "Бурята на века" и "Роуз Маддър".
С това книгите, които ми предстои да си намеря, стават 45, но малко се колебая дали да не изключа две от списъка (защото не могат да се нарекат точно книги, а нямам възможност да събирам всички неща, които носят името на Кинг, колкото и да ми се иска).


Благодаря на Мишо за помощта. Той е един от малкото хора, които могат да се конкурират с мен по СК библиотека, но вместо това ми помага.

понеделник, 5 август 2013 г.

"Сянката" от Сибин Майналовски

Добро утро!!!

Преди около два месеца прочетох "Сянката", дебютният сборник на Сибин Майналовски - един много обещаващ млад български писател, който не се страхува да прескача от жанр на жанр и да разбива задръжките. Но тъй като не обичам да гледам само от една страна на нещата, потърсих и мнението на Радина, с която имаме съвсем различен вкус за литература (с изключение на "Хари Потър", разбира се - иначе щях ли да общувам с нея?). В този случай Радина се оказа по-критична от мен, най-вече заради изявеното женомразство, което лъха от почти всеки разказ - до една жените са представени като злобни разгонени кучки, които само се чудят как да употребят , унижат и вгорчат живота на мъжете. Сибин трябва да разбере, че има истини, които не е добре да бъдат публично обявявани, когато засягат пола, расата, етноса или религията на голяма група хора. Приема се за проява на лош вкус.

Общо мнение
Сибин Майналовски се доказва като смел автор, позволяващ си да нарушава някои табута, да шокира читателите и откровено да се подиграва на някои жанрови характеристики и тенденции в литературата. Разказите му са кратки, но интригуващи и почти винаги с обрат накрая. В начина му на писане ясно усетих въздействието на Рей Бредбъри и Стивън Кинг.
За съжаление, стилът му е недообработен - на места има излишни неща, които развалят цялостното звучене на произведението, а на други има недоразвити идеи. Малкият обем на разказите помага за бързото им четене и читателят не губи търпение и интерес, но и никога не може да навлезе напълно в историята, нито да съчувства на героите, които са непълни, често шаблонни и почти винаги без подходяща мотивация.
Разказите на Сибин са изпълнени с интересни, но не винаги подходящи сравнения: "Ако не побързаше, не след дълго щеше да се превива на земята, гърчейки се от болка и срам, като току що изнасилена девойка, а насилникът му (слънцето) щеше да се хили пошло над него, закопчавайки огнения си дюкян."; "...мръсотията, полепнала по козината му като перманентен грим върху лицето на генуезка проститутка."; "...ароматът го блъсна в слепоочията като прекалено груба милувка на неопитна седмокласничка." и други.
Изключително дразнещо е,че почти всички истории се развиват в САЩ, а героите носят имена като Джонатан, Сюзън, Роджърс, Ричард и т.н. Това при родните писатели често пъти показва, че не са излезли от шаблоните на преводната литература и не могат да възприемат (и съответно да пресъздават) заобикалящата ги действителност, а това от своя страна означава, че само предъвкват познатите си сюжети, вместо да започнат да творят истински. Това съм го казвал и на Бранимир Събев, когото много уважавам - с развитието си като писател той заряза Дейл Мортимър от Луизиана, който си купува мотор и започна да пише за Иво, който чака автобуса от село Лозица.

Приятно впечатление ми направи това, че авторът има свой почерк и четейки нещата му човек сякаш се запознава с него. От историите му, освен явната ненавист към всичко без пишка, става ясно, че Сибин обича котки, книги и пийване. Чувството, което това създава, е като да си бъбриш с полузабравен приятел.

Сега ще кажа дума-две за разказите, които най-много ни харесаха:
"Сянката" - макар и не особено оригинална, историята притежава някакъв мрачен чар и зловеща привлекателност.
"Искам вкъщи" - по-банален е от предишния, но финалът си заслужава.
"Телефонът на Краля" - тук вече бях впечатлен от идеята. Стивън Кинг е обгърнат от такава мистична слава, че хората потръпват само като чуят името му. На кого ли можеш да се обадиш със неговия GSM? А какви ще са последствията от използването му? Чудя се само дали Сибин знае, че Кинг няма мобилен телефон? Сигурно, ако е чел "Клетка".
"Третият закон на Толкин" - за всички, които се дразнят на общоприетите шаблони във фентъзито.
"Symphoniae mortuorum" - Вторият ми най-любим разказ от книгата на Сибин. Мрачен, красив и забранен. Точно като смъртта.
"Градът" -най-любимият ми разказ от сборника. С малко съкращения и ще се получи нещо наистина зашеметяващо. Дори да не четете нищо друго на Сибин, горещо ви го препоръчвам.

А сега, понеже не може да не се "заям", ще разпределя разказите по категории:
1. Търся любов. ама няма...
"Сянката"; "Искам вкъщи"; "Някой друг да не ми харесва котето"; "10 мг внимание"
2. Жените са коври, да мрат
"Обичай ближния си"; "Спокойствие " инкорпорейтид"; "Лабиринтът на възмездието" "Котенцето"; "Мракът и дъщеря ми"
3. Фантастика - защото космосът е идеален за метафори
"Симбиоза"; "Цветето от Антарес"
4. От малко хумор не боли
"Джонатан и звездите"; "Третият закон на Толкин"; "Роботът комарджия"
5. Аз не пиша, аз творя
"Имаш ли огънче?"; "Symphoniae mortuorum"; "Градът"; "Ъгълът"
6. Талантът остава недооценен...
"Купете си фантазия"; "Неверие"; "Стани герой!"
7. Други
 "Телефонът на Краля"; "Накъде?'; "Клуб 13"

Малко ме е срам, че изписах толкова критики, че и малко подигравки, но пък това, че не излъгах за мнението си до тук, ми дава правото чистосърдечно да заявя, че Сибин Майналовски има голям потенциал да стане известен писател и с нетърпение ще чакам следващите му книги, за да следя развитието му. :)
Препоръчвам я на всички, които вярват, че българската литература има бъдеще.

неделя, 4 август 2013 г.

Остават ми още... 50 книги

 Добро утро!!!

След като в началото на миналия месец успех да си намеря и последното българско издание на Стивън Кинг, което ми липсваше, реших, че е време да започна да си събирам книгите на автора в оригинал.
Вчера се сдобих с още четири романа, обединени в два тома. Новите книги са "Кери", "Томичукалата", "Подпалвачката" и "Очите на дракона". С тях романите на Кинг, които притежавам на английски, стават общо... 16.
Остават ми само още 50 книги, за да имам всичко.
Уау, предстои ми дълго и скъпо издирване...