петък, 26 юли 2013 г.

Палихме огън

Добро утро!!!

Снощи с Радина бяхме на рождения ден на Хриси Лъвгуд. Събрахме се в двора на къщата и си запалихме огън.
Никого не изгорихме.
ЛИД

понеделник, 22 юли 2013 г.

Провали ли се "експериментът" на Джоан Роулинг

Добро утро!!!

Преди малко повече от седмица стана ясно, че Дж. К. Роулинг, авторката на "Хари Потър" и "Вакантен пост" е публикувала нова книга под псевдоним. Истинският автор на 'The Cuckoo's Calling" е останал скрит за повече от 3 месеца, но все пак такава тайне е невъзможно да се пази завинаги.
След сензационното разкритие се появиха много коментари и тълкувания - много от тях очевидно писани от незапознати с цялата история, а пък някои направо бяха заядливи и дори подигравателни.
Много хора изразиха мнението, че Роулинг сама е издала тайната си, за да увеличи продажбите на книгата, а пък други тълкуваха резултатите от "експеримента" (както видях да го наричат в няколко статии) на Роулинг като показателни колко слаби резултати би имал един нов автор, ако опита да публикува нещо.
И двете твърдения са грешни.

1. Беше ли разкритието на Робърт Галбрайт рекламен трик?
За мен има едно доказателство, което е напълно достатъчно, за да разсее всяко съмнение по въпроса - думите на Роулинг, която казва, че това не е било част от някаква хитра рекламна кампания. Но понеже знам, че за повечето от вас думите на Джоан Роулинг не са "свещени", ще опитам да докажа, че по-логично е да заключим, че разкритието е било случайно, а не планирано.
Писателите пишат, за да бъдат публикувани, а след това купувани, така че разбирам защо толкова хора заключват, че печалбата е била главната цел на Роулинг. Това обаче показва, че хората не осъзнават колко богата е всъщност авторката на "Хари Потър" - най-продаваното художествено произведение на всички времена.
Дори да пренебрегнем факта, че книгите за "Хари Потър' продължават да се продават по-добре от повечето нови неща, макар и да минаха точно 6 години от публикуването на финалната част, няма как да си затворим очите за стотиците хиляди неща, които носят името и марката "Хари Потър", продавани навсякъде по света, а на места дори в специално обособени ХП магазини. Всяко едно от тези неща носи пари на Роулинг.
Ами студиото в Лондон, което отвори врати преди около 2 години или ХП увеселителният парк в САЩ, който ще е спрял да се пълни от първия си работен ден?
Всички тези неща носят на Джоан Роулинг около 20 000 000 долара годишно, което ще рече към 50 000 дневно! А в момента строят още два парка - още един в САЩ и един в Япония.
При това положение всички приходи, които биха могли да дойдат при Роулинг от нов роман, ще изглеждат като жълти стотинки. Не е ли милион пъти по-логично да предположим, че писателката е искала да опита отново да постигне онова, което е направила първия път? Не би ли било много по-важно за нея да получи искрени похвали и критики и да докаже, че не случайността я е направила известна, а собственият ѝ талант?

2. Провали ли се "The Cuckoo's Calling"?
1500 бройки са нищо, така ли? За първите три месеца от дебюта на абсолютно неизвестен автор, публикуван само във Великобритания? Ха, дори и тази информация да беше пълна, пак щеше да си е доста впечатляващ резултат. Обаче не е пълна - 1500 бройки са само продадените хартиени издания в сайта Амазон. Общо продадените книги във всички формати са 8500, което, както казва самата Роулинг, е сравнимо с резултатите на "Хари Потър и философският камък" за първите три месеца от публикуването му.
Освен това "авторът" на "The Cuckoo's Calling" е получил две оферти за филмиране от продуцентски къщи. При "Хари Потър" това се случва едва след публикуването на книгата в САЩ и цяла година след излизането ѝ във Великобритания.
Така че, не, "експериментът" не е неуспешен и не показва колко трудно би пробил един нов автор. Напротив, "The Cuckoo's Calling" е доказателство, че името и рекламата може да помогнат само до някъде. Най-важно е на какво е способен авторът.

След разкритието на истинския автор на "The Cuckoo's Calling" продажбите на книгата рязко скочиха. тепърва предстои отпечатването на втори тираж от романа и превеждането му на други езици, а догодина се очаква да излезе и продължение.
Разкритието на истинската самоличност на Робърт Галбрайт със сигурност помогна за тази бърза популярност, но дали пък няма да е пречка за Джоан Роулинг да се измъкне от колосалната сянка на "Хари Потър"?

Аз все още не съм прочел романа, но с нетърпение очаквам да го видим и в българските книжарници. За съжаление, вероятно при нас ще пристигне вторият тираж.

понеделник, 15 юли 2013 г.

Стивън Кинг за промените в "Под купола"

Добро утро!!!

От около месец започнаха да излъчват сериала по "Под купола" на Стивън Кинг и много фенове, включително и аз,  бяха разочаровани от множеството промени в историята.
По този повод, в съобщение до феновете си, Стивън Кинг защити промените, които са направили сценаристите на филма.

Съобщението започва с една история за
писателя Джеймс Кейн, който се съгласил да даде интервю към края на живота си. Младият човек, който го интервюирал, започнал да се оплаква от различките, които има между книгите и екранизираните произведения. Тогава Кейн посочил към книгите и казал: "Филмите изобщо не са ги променили. Всички са си там. Всяка дума е такава, каквато съм я написал."

Стивън Кинг казва, че се чувства по същия начин спрямо "Под купола". Разликите в историята не правят филма по-лош и според него сериалът всъщност си е много добър. И макар някои герои да са обединени, други да са с променени професии, а трети да остават живи, след като трябваше да умрат още в самото начало, това все пак си е същата история, която четохме в книгата.

Стивън Кинг одобрява всички промени в историята, тъй като те са наложени от две много важни разлики с книгата:
- куполът във филма ще остане над града месеци, а не както е в книгата малко повече от седмица;
- причината за спускането на купола във филма ще е различна от тази, която е в книгата. Причината за тази промяна е, че зрителите прекалено бързо щяха да се сетят каква е причината за това явление, ако беше оставено както е в книгата. "Освен това", допълва Стивън Кинг, "много читатели и без това не харесаха моя финал."

Накрая Кинг призовава феновете си да приемат случващото се в сериала като паралелна реалност на историята в книгата.

"Колкото до теб, Верни читателю, чувствай се свободен да вземеш оригинала от рафта по всяко яреме, когато пожелаеш. Нищо между кориците не се е променило."

четвъртък, 11 юли 2013 г.

Вдъхновителят на Стивън Кинг

Добро утро!!!

В неосъдения още от Димо Райков клуб "Други светове" решихме да четем  "Планините на безумието" от Х. Ф. Лъвкрафт.

Лъвкрафт е култово име в литературатаи не малко хора се превъзнасят по него, включителни и Стивън Кинг, който е черпил вдъхновение и идеи от книгите му.

Обаче ми направи впечатление, че на кориците и на трите книги на Лъвкрафт, които съм виждал, има почти един и същи надпис - "Вдъхновителят/Учителят на Стивън Кинг"

И знаете ли какво си мисля?
Няма по-явно доказателство, че един творец е по-успял от вдъхновителя си и един ученик е надминал учителя си от това, когато издават книги на по-стария, да използват името на по-младия като реклама.

Съжалявам, фенове на Лъвкрафт, но дори той да е бил човекът, който е прокарвал пътищата и е поставял основите, истинският и неще-да-бъде-скоро-надминат Крал на хоръра, а и не само, е Стивън Кинг.
Не вярвам скоро да видим друго име за реклама на негова книга. :)

сряда, 10 юли 2013 г.

Каквото имате на Стивън Кинг на български, имам го и аз

Добро утро!!!

Спомняте ли си как миналата седмица съобщих, че най-после, след толкова години търсене, най-после имам всички книги на Стивън Кинг, а малко след това поръчах всички да забравят за по-старото съобщение? Е, забравете второто и си припомнете това - сега вече имам всички!



И както обещах, ето съкратена история на колекцията ми - в пълната се предвиждаше подробно описание на откриването на всеки един от 142-та тома (все още нямам новото издание на "Град Отчаяние", но това не ме притеснява, следващия месец ще е при мен.
Сега само някои от по-важните:




Малко след като съм се бил родил, майка ми случайно е попаднала на току-що издадена книга от непознат автор - "Мъртвата зона". Понеже е имала пари е решила да си я купи и след като я е прочела за нула време си е поставила за цел да запомни името Стивън Кинг и да открие всичко, което е писал.

Следващите 5 години минават в здраво четене на Кинг и купуване на всяка негова книга. За съжаление, по-възможно най-глупавите причини, майка ми се отказва от четенето на тези книги и така, когато нейната колекция преминава в мои ръце, е съставена само от 25 книги.

Една от нераздадените книги е сборникът с кратки разкази "Понякога те се завръщат" със зловещи илюстрации от Петър Станимиров. Още откакто се помня, тези картинки ме изпълват с ужас, но и мощно привличат интереса ми върху себе си.
Майка ми, убедена, че ако започна да чета Стивън Кинг ще се побъркам, ми забранява, но аз не се вслушвам и тайно започвам да чета разказите, треперейки от страх посред бял ден, докато тя е на работа.
Първите си разкази от "Понякога те се завръщат" прочетох през лятото на 1999.

Само разказите не ми стигат, затова през лятото на 2001 прочетох и първия си роман - Сейлъмс лот. Макар и една от най-леките книги на Кинг, аз бях впечатлен и запленен от атмосферата, героите и стила на автора. Веднага усетих, че романите не са толкова плашещи, колкото кратките разкази, но са далеч по-интересни.

И така, вече бях запален по Стивън Кинг, но още не се чувствах фен. Това стана година или две по-късно, когато прочетох огромния роман "То". Никога до този момент не бях хващал толкова интересна, страшна, красива и гнусна книга. беше ми безкрайно интересно как всичко това може да бъде така добре комбинирано в една единствена книга.
От момента в който затворих втория том и поплаках малко, че ми се налага да се разделя с героите, вече обичах Стивън Кинг и му бях верен до гроб.

За абсолютния шедьовър "Тъмната Кула" научих  доста късно - едва през 2005 година. Последната книга от поредицата прочетох на 19 март 2007.
Тази книга превърна любовта ми към Кинг в нещо далеч по-могъщо - в преклонение и страхопочитание. Защото в мига, когато прочетох "финала" на тази всъщност безкрайна история, осъзнах, че Ка наистина е колело и на мен винаги ми е било предопределено да съм фен на Кинг.

Късно през 2007 си купих новите издания на "Очите на дракона" и "Сейлъмс лот", тъй като са две от любимите ми книги и харесах новите корици. По-късно майка ми ми подари новото издание и на "То". Така и така тези ми се повтарят, казах си тогава. Защо да не събера всички?
Така започнах да издирвам не просто всички заглавия, но и всички издания на книгите на Кинг в България.

През октомври 2008 си купих и прочетох последната книга на Кинг, която не бях чел и от която нямах нито едно издание - "Цикъл на върколака". От този момент вече си купувах и четях всяка нова книга веднага, след като я пуснат на български.

Купувах си всички книги, без значение колко е малка разликата между изданията.

На 28 юни 2013 намерих и си купих последната книга от дългия списък, който бях съставил през 2007-ма година и на няколко пъти допълвах. Второто издание на "Гробище за домашни любимци" е книгата, която издирвах най-дълго - почти 6 години.

След като се сдобих с гробището, побързах да се похваля във форума на Стивън Кинг, че имам всичко, но администраторът, известен познавач на хоръра и специално Стивън Кинг, откри две липси в колекцията ми. За щастие, с помощта на съфорумци, за по-малко от седмица, поправих тези грешки.

Сега съм си поставил трудната цел да събера всички книги на Стивън Кинг на английски (заглавията, не всички издания). За сега съм ги събрал на 18%, но ще продължавам. Доказах, че имам воля. :)
Друга, по-амбициозна идея, е да събера всички сборници и списания, в които има поне един разказ на Кинг. Тази задачка ще ме поизпоти, но щом намерих "Гробиште за думашни любимци", "Цикъл на върколака", "Момичето, което обичаше Том Гордън" и всички издания на "Мъртвата зона", какво ли може да ми се опре?

вторник, 2 юли 2013 г.

Да ти запушат устата с протест

Добро утро!!!

Понеже се оказа, че нямам всички книги на Стивън Кинг (но се надявам съвсем скоро това да се оправи!), реших да споделя какво мисля за случващото се в България в момента и най-вече за това кой би имал някаква полза от ежедневните протести.
След като и 12 годишни деца започнаха да правят политически анализи, защо да не се набутам и аз?*

Преди време писах, че подкрепям правителството на Орешарски и вярвам, че резултатите могат да бъдат добри. За мое съжаление все повече се убеждавам, че съм сгрешил и признавам, че това народно събрание се провали. Но в никакъв случай не подкрепям протестите на 100%.

Срещу какво са протестите?
Както и в началото на годината, хората излязоха на протест заради тежките условия за живот в България, липсата на перспективи, неспазването на законите, задкулисните договорки и олигархичните интереси в управлението.
Разликата е, че този път пред тези проблеми се поставя знак за равенство с партиите БСП и ДПС. И колкото и да съм съгласен, че тези обвинения са напълно заслужени, няма как да не отбележа, че по този начин акцента на протеста се измества, а това със сигурност обслужва нечии интереси.

Кой има полза от демонизирането на управляващите партии?
Ами много ясно - след като у хората се насади омраза към БСП, ДПС и Атака, като единствена опозиция ще започнат да виждат ГЕРБ. И по-лошо - върне ли се на власт Бойко Борисов, веднага ще заяви, че алтернативата на ГЕРБ са именно БСП и ДПС, като по-този начин, изкарвайки се по-малкото зло (точно такива лозунги издигнаха от очевидно платения контрапротест през февруари) ще си осигури спокойствие в парламента.

Подбуждат ли ГЕРБ протестите?
Не съм чак толкова глупав, че да заявя, че на хиляди хора е било платено, за да излязат и да протестират, а още по-малко вярвам, че всички те са привърженици на ГЕРБ. Но човек трябва също да е глупав, за да не вижда прекалено явната намеса на ГЕРБ в случващото се.
Спомнете си деня, в който кабинетът си подаде оставка. Малко преди това Бойко даде на фермерите пари, които впрочем си бяха техни, но той се смили да не им ги краде и в деня на напускането му същите тези фермери, докарани с автобуси, които сами са си били наели, го чакаха и викаха "Бойко, обичаме те!". Не стана ли същото и онзи ден на магистрала "Тракия", когато голяма група беше докарана с автобуси (които пак сами са си наели) за неразрешен протест?
Ами в дните след изборите, когато ръководството на ГЕРБ се скри от медиите, а Бойко обикаляше и се срещаше с фермерите (да, същите, на които се смили и не открадна парите), а те заплашваха, че ще бойкотират правителство, което не е на ГЕРБ.
Ами как стана така, че депутатите от ГЕРБ избягаха от парламента малко преди хората "спонтанно" да се вдигнат сутринта и да започнат да нападат политици?
А кой даде цялата тази власт в ръцете на Волен Сидеров, ако не пак ГЕРБ, които, вместо да опитат да направят нещо конструктивно, за пореден път си тръгнаха (запазената марка в тяхната политика), само защото очевидно не могат да работят, ако не контролират държавата тотално..

Решение ли са ГЕРБ на проблема?
Излишен въпрос, защото от прочетеното горе със сигурност ви е станало ясно, че не виждам нищо конструктивно в действията на партията на Бойко Борисов. Това е съвсем същият проблем, но с друго име и друг цвят. По време на правителството на ГЕРБ, подкрепено от същите сега толкова мразени партии - Атака и ДПС -  видяхме съвсем същите задкулисни договорки и необосновани назначения, а управлението беше подкрепено от същите медийни и бизнес кръгове. Самият Бойко се държеше арогантно и властно, подобно на лидер в тоталитарна държава, ежедневно изразявайки неизмеримото си самовъзхищение и гордо посочвайки какво е постигнал Той, колко е велик Той и как не можем да живеем без Него.
Беше само въпрос на време хората да се събудят, и е хубаво, че след смяната не управлението натискът за реформи не затихна, но светът не се дели само на добри хора и БСП.

Има ли полза от протестите?
Да, доколкото хората не забравят за какво става въпрос. Гражданското общество трябва да бъде като една аларма, която да предпазва държавата от крадци. Кой има полза от аларма, която никога не спира да пищи? Само крадците, които искат да влязат незабелязано.
От изборите във Варна разбрахме какво ще стане, ако правителството подаде оставка. Народното недоволство е силно във фейсбук, но никакво го няма пред урните. Изключително ниска ще е избирателната активност и ще победят тези, които имат твърд електорат (БСП), които ще фалшифицират и купят изборите (ГЕРБ) и които ще си докарат избиратели от Турция (ДПС).

Хайде, стига толкова, че си изпуснах отварата.

*По принцип рядко защитавам мнение, в което не съм абсолютно 100% сигурен (затова пиша най-вече за неща които обичам и неща, които мразя), а според мен човек не трябва да се доверява напълно на никой, който е абсолютно убеден и има крайни позиции по въпроси свързани с политика и религия, защото това показва или липса на интелект, или лични ползи и интереси. В случая обаче ще направя изключение, макар да съм съвсем наясно, че както никой не знае със сигурност какво има след смъртта, така и никой в днешно време няма как да е сигурен, че някой не го манипулира.
Позицията ми изразява личното ми мнение, което всеки ден подлежи на преразглеждане  и преосмисляне.

понеделник, 1 юли 2013 г.

Пожелавам на всички да умрат

Добро утро.

Помните ли като ви казах, че имам всички издания на всички книги на Стивън Кинг в България? Забравете го, сгрешил съм.