неделя, 30 юни 2013 г.

За какво са ми приятели, когато имам Интернет?

Добро утро!!!

Успях да изпълня една от малкото си поставени цели в живота - събрах всички издания на всички книги на Стивън Кинг в България. Нямаше как да го направя, ако не бяха множество хора, понякога анонимни, често със скрити лица, които ми помагаха в издирването. изпращали са ми книги от Бургас, Варна, Пловдив, Русе, Хасково и Велико Търново. Не бих могъл да благодаря на всички, понеже ме е страх, че ще изпусна някого, но има четирима души, които наистина ме изненадаха с добротата си и няма как да не съм им благодарен, защото без тяхната помощ колекцията ми никога нямаше да е пълна.

Мишо от София



Съвсем случайно Мишо е попаднал на блога ми и е видял списъка (доста дълъг по онова време) с книги на Кинг, които търся. За мой късмет се оказа, че той има два пъти една от най-редките и ценни книги на Кинг - "Момичето, което обичаше Том Гордън"
Мишо ми писа да ми каже това. Аз се зарадвах много и го попитах склонен ли е да ми я продаде, а той каза... не. "Но съм склонен да ти я подаря".
И така, без да иска нищо в замяна, Мишо ми подари книгата. с което направих огромна стъпка към попълването на колекцията си.
 

Дени от Русе















Веднъж да се случи е разбираемо, но два пъти вече е невероятно.
Дени, също като Мишо, съвсем случайно попаднала на блога ми и видяла списъка. И пак, без да иска нищо в замяна, ми изпрати две редки издания на романите "Куджо" и "Сияние".
Всъщност това сияние е толкова рядко, че освен на снимка в Интернет  и в ръцете си, след като нетърпеливо разкъсах пакета, не съм го виждал никъде другаде.

Дени от София

Още една Дени (изглежда всички фенове на Кинг се казват Дени или Мишо) с която се запознахме по Интернет. Тя пък ми подари отдавна изчерпаното издание на "Куджо" от издателство Бард.


И така, благодарение на тези трима души и на още много, които ми помогнаха с не толкова редки книги или не толкова безкористно, както и благодарение на упоритостта ми и голяма доза (невероятно голяма) късмет, вече имам всички 140* тома Стивън Кинг на български.

Утре ще разкажа повече за невероятния начин, по който намерих последната книга. Всичко това изглежда направо свръхестествено, така че очевидно е истина, че Ка е като вятър и служи на онези, които знаят какво искат.

*Книгите са 140 без новото издание на "Град Отчаяние", с него стават 141 и излиза, че все пак нямам всички, но е само въпрос на средства да си го купя - книгата е във всяка голяма и малка книжарница в София.

петък, 21 юни 2013 г.

С Дочко пак НЕ СМЕ приятели

Добро утро, имам тъжна новина.

Поредният период на доки-Мишова дружба свърши снощи, приблизително в 21 часа, 12 минути, 32 секунди и 48 стотни. Самият Донетиан Пенчев, известен още като Жалкуч, дойде да ми го каже лично, очерняйки приятната ми вечер с Радина.

Доки, известен още като Деби Л, започна да проявява негативно, дори на моменти агресивно поведение спрямо мен още в началото на Март (два месеца, след като пак бяхме станали приятели) след като аз коментирах проекта за онлайн сериал, в който Дочко, по свои собствени думи, е "звездата".

Пенчев, известен още като Кур, отхвърли всичките ми предложения да се видим и да се помирим, измисляйки едно и също оправдание всеки път или нападайки ме безжалостно, засягайки най-болзнените за мен теми, като например смъртта на котарака ми, болестта на майка ми, проблемите ми с Радина, тежката ми финансова ситуация, лошото ми зрение, липсата на приятели, злоупотребата ми с наркотици и психичните ми проблеми.

Към средата на този месец Доки, известен още като единственият човек, поискал ръката на ръката си, прояви признаци на помиряване, след като един ден се срещнахме случайно в метрото, затова аз възобнових поканите си към него да се срещнем. Започвайки от неделя, всеки ден Донетиан, известен още като човекът, уговорил момиче за среща и неотишъл, понеже се срамувал, че е горещо и ще се поти, ме лъжеше, че ще дойде, но така и не го направи до четвъртък, когато пресрещна мен и Радина на излизане от киното и с много ръкомахане и мълчане, успя да каже две думи: "това беше..."

Запитан от Радина защо е трябвало да идва чак до киното, за да ми го каже, той заяви, отново след няколко неловко дълги паузи, че искал да покаже, как и на живо може да е толкова нахакан, колкото и по интернет. След това протегна треперещата си (лява) ръка към мен и попита: "Разбрахме ли се?"
Казах да, ръкостиснах го и доки се заклатушка към изхода.

Аз не бях толкова изненадан, колкото Радина. Тя остана безкрайно възмутена от поведението на Доки, известен още като човекът, който не събува чорапите си, а ги обелва от кожата си веднъж годишно, а, всички, които познават Радина ще потвърдят, тя не е човек, който се ядосва лесно на някого и винаги е склонна да прости. Не и сега.
Коментарът ѝ беше следният: "Тоя Доки не е наред. Наистина си го представям как ще умре сам, прегърнал скелета на майка си.*"
Щом Радина реагира така, представете си за какво става въпрос!

Още за приключенията и живота на Доки може да научите разказани от самия него, или преразказани от мен в кратките истории "Дони, светът скърби за теб" и "Дони, всички те обичат"

*Наклонената част е добавена от мен, останалото е дословен цитат

сряда, 12 юни 2013 г.

Мишо е тежкар

Добро утро!!!

Току що се прибрах след 4 дневно гостуване при Радина, където буквално се раздух от ядене и пиене. Преди да си тръгна (и след като пуснах нещо, с което тоалетната ще ме помни дъъълго) се премерих и за моя изненада се оказа, че тежа цели 65 килограма. Това е повече, отколкото съм тежал когато и да било през последните 2-3 години.
Дали кошмарът на стола ми се е сбъднал и предстоят да настъпят едни по-тежки времена за него? Дали вятърът вече няма да надвива във вечния ни конфликт? Дали ще мога и аз да се порадвам на ползите да си дебел?
Само времето ще покаже. И кантарът.

четвъртък, 6 юни 2013 г.

Къде си, Мики Маус и какви са тези пишки

Добро утро!!!

Вероятно най-първата форма на литература, която съм започнал да чета, са комиксите за Мики Маус и забавни книжки, които публикуваха (и още публикуват) издателство Егмонт. Изглежда обаче доста са се променили нещата от времето, когато аз бях малък...

Вчера с Радина бяхме в книжарницата, която е в мола, и разбира се отидохме да огледаме "Хари Потър". Това ми е нещо като традиция - вляза ли в книжарница първо проверявам има ли "Хари Потър" и чак тогава си купувам за каквото съм дошъл.
Та в тази книжарница "Хари Потър" и всички книги на Егмонт са сложени в детския раздел. И на рафта между книжките за Пърси Джаксън и здрачовете се мъдреха двете книжлета на американския писател Джон Грийн, който се прочу след като изпя една песен за "Хари Потър" и после с години си я пееше само нея.
Аз съм чел "Вината в нашите звезди" и не останах много очарован  - ревю на книгата може да прочетете в сайта на Други светове. Реших обаче да хвърля едно око (буквално един поглед) на новоиздадената книга "Къде си, Аляска", най-вече за да видя дали ще попадна на някоя от Джон Грийновските мъдрости, които буквално се мъдреха на всяка страница от "Вината в нашите звезди", до една създадени по формулата: отрицание на популярно твърдение * (необоснован аргумент + нелогична метафора) = чудесен Facebook статус за попораснали здрачанки
Отворих на произволна страница и за моя изненада вместо на мъдра мисъл, попаднах на разговор между двама души, очевидно гледащи порно. В продължение на 10 реда - толкова четох, преди Радина да изтръгне книгата от ръцете ми, за да се убеди, че не си измислям - двамата се говореха за пениси, за пози и как конкретната поза, която наблюдават, не била удобна за целувки.

Дали пък да не прочета тази книга? Мисля, че ще мога да напиша страхотен коментар за нея. :)

сряда, 5 юни 2013 г.

Райкови вълнения

Добро утро!!!

Има раздвижване в Мишово-Райковите отношения - писателят, който напира да ме съди,  ме намери в Интернет и вече няма нужда да излива злобата си върху администратора на "Други светове".

Ето съобщенията, които си разменихме за сега, като коментари под публикацията ми тук:

Райков:
"Г-н Кръстев, сега вече разбрах кой е написал редовете-пасквил за книга, която изобщо не сте прочели, както и сами си признавате. Тоест, към Вас е вече молбата ми да ми предоставите трите си имена и адреса. Моят граждански иск ще бъде, според моя адвокат, за клевета, тъй като Вие ме обвинявате в плагиатство. И тъй като в момента живея в една нормална страна, където подобни неща не се подминават, настоявам да бъдете коректен.
Димо Райков"

Кръст... Кост... абе, който ще да съм:
"Господин Райков, осъзнавам колко дълбока душевна рана е нанесла моята жестока критика към Вас, но първото нещо, което всеки трябва да научи за общуването в Интернет, е никога да не дава личните си данни на непознат. Аз няма как да знам дали лицето, представящо се с Вашето име, наистина е писателят Димо Райков или е някой мой зложелател, или (по-вероятно) някой Ваш зложелател, целящ да ви злепостави, хвърляйки безсмислени заплахи и обвинения и правейки Ви за смях пред всички трима души, които четат блога ми (майка ми, Радина и лелката, която по погрешка попадна тук, търсейки рецепта за таратор).
Аз нямам адвокат (даже личен лекар нямам), затова не мога да потърся правен съвет по този така сериозен въпрос, но Вие, доколкото разбрах, имате и съм убеден, че има някакъв начин да получите каквато информация Ви необходима и без да я разпространявам в Интернет.
Тъй като, очевидно за разлика от мен, живеете в една нормална страна, сигурен съм, че разбирате колко е важно човек да пази както доброто си име, така и личните си данни.
С пожелание за много здраве,
Михаил Костов"


Това е за сега. Обещавам да ви държа в течение. :)

Мъртви хора по без кожа в ЦУМ

Добро утро!!!

Най-после видях изложбата "Човешкото тяло - разкрито и реално", която до края на лятото ще е в ЦУМ. Благодаря на Ел, която беше единственият човек, който се съгласи да дойде с мен.

Оказа се, че и двамата сме имали много грешна представа за онова, което да очакваме. Телата и органите, които са изложени, са толкова силно обработени с химикали, че трудно човек можеше да предположи, че са истински. Освен това са пролежно подредени, добре осветени и с много обяснителни бележки и надписи, а един учтив студент по медицина обикаля и с готовност обяснява и отговаря на всеки зададен му въпрос.
Ако очаквате да попаднете във филм на ужасите, както беше описана изложбата в някои медии, ще останете много разочаровани.

Изложбата е разделена на няколко зали, всяка от които показва различни части от тялото - кости, мускули, полова система и т.н. - като освен здравите органи за изложени и такива със заболявания - например мозък с инсулт, ръка с артрит, бели дробове на пушач и други. Накрая дори бяха показани различни протези, които може да се сложат в тялото, както и местата, които хирург би отворил, за да достигне до всеки от органите.
Дори човек като мен, който изобщо не се интересува от медицина и анатомия няма как да не остане изумен от всички чудесии, които са наблъскани под кожата (5 метра черва и хиляди километри кръвоносни съдове!).

Ел също супер много ми обясняваше някакви неща, макар и сама да не беше сигурна дали е права. И двамата признахме, че изобщо не сме си представяли някои от нещата по този начин.

И така, моят съвет е да не се страхувате и да посетите ЦУМ преди изложбата да си е отишла. После ще ви е яд, че сте пропуснали такава уникална възможност.

вторник, 4 юни 2013 г.

Глупости из Facebook

Добро утро!!!

Редовно попадам на какви ли не глупости във Фейсбук, което не е толкова странно, но притеснителното е, че виждам еднакви простотии в профилите на не един и двама души. Явно е някаква мода да се споделят и копират глупости, затова ми хрумна понякога да ги споделям и тук.

Как се казвам:

Да му е за урок на този, който няма да го хареса. Никога няма да си разбере името.
Това обяснява защо има толкова много хора във Фейсбук, които не са си написали истинските имена.

Принцът:

















Според текста на картинката, принцът вместо на бял кон се е запътил към девойката яхнал... костенурка. Да, това обяснява много неща.
Само дето се чудя, защо му е на този принц да използва за  транспорт едно животно популярно с мудността си. Той или е много мързелив или може да е инвалид, но по-вероятно е да е една педя висок и затова да не може да се качи на кон (или автомобил).
И каква е поуката? Не е важно как изглежда, нито колко е работлив, а очевидно (защото ще мине доста време, докато принцът дойде) и възрастта не е важна. Най-важното е да е принц и следователно да е богат.
--------------
Това е за днес, ако няма обидени скоро мога да споделя още някой бисер, уловен в социалната мрежа.

понеделник, 3 юни 2013 г.

Какъвто надодът - такива и политиците

Добро утро!!!

Бях решил да не публикувам политически коментари, но във Фейсбук отвсякъде съм бомбандиран от изказвания на повече или по-малко запознати с обстановката в страната хора, затова нямаше как да се въздържа и да не си кажа мнението.

И аз като вас никога не съм бил привърженик на БСП, още по-малко на ДПС, но за разлика от повечето фейсбук "анализатори", аз  подкрепям правителството на Пламен Орешарски и съм убеден, че при създалите се обстоятелства това е най-добрият вариант за страната ни.

Основната причина да съм оптимистично настроен е това, че БСП, за разлика от ГЕРБ, Атака и десетките пръкнали се от никъде буквално в последните седмици преди изборите партийки, е организация с история и традиции. С опит в политиката.
След предишните избори партията беше в изключително тежко положение, а някои дори предричаха края й, така че сега имат име за изчистване и позиция за доказване. Щом лидерите на партията заявиха, че имат план и програма за измъкване от тежката криза, в която правителството на Бойко Борисов - най-големият експерт, по неговите собствени думи - ни вкара, значи наистина имат. При липсата на алтернатива е не просто глупаво, но и вредно, да се заклеймява този кабинет единствено на основание на три буквички (БСП).

Именно тази безпочвена омраза към всичко и всеки е причината да сме на дъното. Мразим Атака, но мразим и ДПС; мразим БСП, но мразим и Костов. Доказателството за тази липса на ориентираност на българите бяха и безсмислените протести от началото на годината. Дори и да имаше тук-там някой с визия за бъдещето, гласът му беше изгубен в общата глъчка целяща само едно - да се вдигне шум и да има бой.
Защото всички искаме да сме революционери и дисиденти, но е по-лесно да си против всичко, отколкото да се застъпиш за нещо.

Правителството ни е такова, каквото сами сме си го направили, а ролята ни в управлението на страната не се изчерпва само с пускането на бюлетината.
До сега не сме имали правителство, което да е следено толкова внимателно и което да трябва да подбира всеки ход толкова старателно. Не сме имали и правителство, което да е до такава степен отворено към мнението на гражданите.

Затова, вместо да пишете безсмислени лозунги срещу "турците" и "комунистите", по-добре помислете какви конкретни резултати искате да видите и застанете зад позицията си.
Алтернативата е хаос.

Скоро тръгвам по реката на Димо

Добро утро!!!

Както обещах преди три дни, купих си книгата "Реката на смъртта..." от Димо Райков - писателят, който заплаши, че ще съди клуб Други светове и най-вече администратора Иво, задето е позволил да бъде публикуван негативен коментар за неговата книга.
Райков беше най-възмутен, че критиката се основава само на предварителната информация, която имахме за романа и подхвърли предизвикателството да прочетем книгата и да напишем  по-обемен коментар.
Аз нямаше как да подмина това предизвикателство, затова в събота отидох на панаира на книгата и потърсих щанда на Хермес. Надявах се най-вече да попадна на самия Димо, защото много от българските писатели стоят там, за да се срещат с читателите си, но разбира се Димо е над тяхната класа. Беше глупаво да се надявам.

Книгата струва 13 лв, макар и да е само 240 стр. и то с доста голям шрифт и разстояние между редовете. Поне няма да ми отнеме много време да я прочета.
Коментарът ми обаче ще се забави, защото сега чета разказите от сборника на Сибин Майналовски "Сянката".