петък, 31 май 2013 г.

Затвор за Други светове!

Добро утро!!!

 Когато разбера, че някой е прочел нещо, което аз съм писал, няма как да не се похваля в блога си, разбира се, особено ако има интересна реакция. А в този случай определено имаше - става въпрос за много кратко ревю в сайта на клуб "Други светове" на книга, която по онова време предстои да излезе. В статията съм коментирал (не много положително) кратката информация за сюжета, предоставена от издателите, както и дългото и скучно заглавие - "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза"*
  
Явно Димо Райков, авторът на книгата, е попаднал на коментара и много се е ядосал. От някъде е изнамерил фейсбука на администратора на сайта и му е изпратил следното гневно съобщение:
"Тъй като смятам да заведа граждански иск срещу Вас, моля да ми предоставите съответните данни - трите имена, адрес. Хора като Вас заслужават само по този начин човек да търси възмездие. Ако не ми отговорите, ще търся други законови начини да намеря Вашите координати. Но клеветниците трябва да си получат своето."

На което Иво, в типичния си пренебрежително официален стил е отговорил:
"Господин Райков, сайтът ни събира новини и мнения, свързани с литература, които се публикуват анонимно от нашите потребители. Тези мнения могат да са както положителни, така и отрицателни и са въпрос на лична гледна точка – тоест са изцяло субективни. Като писател това само може да Ви е от полза – така към Вашата книга се привлича интерес и можете да разберете какво мислят хората за нея.
Чувствайте се свободен да предприемете каквито да било мерки; лично аз не виждам нищо нередно в публикувания текст.
Поздрави."


Очевидно не това е била реакцията, която Райков е очаквал, защото отговорът му е огромно съобщение**, в което обвинява  Иво, че е "толкова духовно остарял, толкова циничен и нагъл."
Не знам дали Иво е "духовно стар", но сами си направете извода кой е по-зрял.
Димо Райков продължава: "Аз съм в българската литература, за добро или лошо, вече толкова години, на колкото сте вие като възраст. И никога не съм срещал такава наглост към себе си от страна дори и на най-големите си врагове."
Ужас, попаднахме сред най-големите врагове на един от титаните на родната литература!
Райков не прощава и на майката на Иво: "Чудя се и не мога да проумея - кой, как и защо ви е родил такива, кой ви е възпитал така да наранявате достойнството на другия."
Следват 10 изречения (преброих ги и не преувеличавам - прочетете сами съобщението) в които авторът се възмущава, че коментираме книга, която не сме чели и изважда редица доказателства, че няма как да сме я прочели преди публикуването на статията (което е ясно, защото от самата статия става ясно, че говоря за предстояща книга).
Разбира се, самочувствието на Райков не е без основание: "Направете си труда и вижте какви отзиви има вече цяла година след излизането на романа ми.
И ще ви хване срам. Всъщност аз се съмнявам, че хора като вас имат подобно усещане.
Не само няма нито един отрицателен отзив, но има такива проникновени и силни рецензии на литературни критици и писатели, на които вие не можете и калъфките на куфарите да им носите."

После цитира един коментар от "десетки, стотици читатели": "Димо, поздрави за романа. Изключително силен! Могъщ! Той е метафора на живота в България!" и допълва Райков: "И колко още... Но не за това сега ми е думата." Ами за какво тогава, Господин Райков?
"А за морала на такива като вас - нима така мислите да влизате в живота? Нима по този начин, "анонимно" и нагло мислите да съществувате?
Вашият пошъл текст е единствен по същността си не само за този мой роман, но и за всичките ми книги."

Ами много ясно, кой луд ще вземе да пише негативен коментар, като само за два реда текст бяхме подложени на толкова нападки и обиди - главно Иво, който стана жертва на Райковия гняв, но също и аз, като автор на текста, а и всички останали членове на клуба.
На финала Димо Райков отново се хваща за майката на Иво: "Бих искал да видя тази, която ви е родила. Бих искал да я попитам дали тя и как ви е възпитавала, та днес да имате такъм циничен поглед в живота."
Не знам за майката на Иво, но моята с радост би се срещнала с него, за да му каже лично как ме е  възпитавала и защо не е успяла да изкорени тази тъй вредна черта на характера ми - личното ми мнение.

В дългото си съобщение Райков казва също: "Трябва ли да ви обяснявам, че от елементарно уважение към себе си вие би трябвало поне да напишете текст, който да е поне мъничко по-обемен, да обосновете циничната си позиция спрямо една книга. И то, пак повтарям, от уважение поне към себе си..."
И понеже аз се уважавам, тържествено обещавам, че до края на годината ще си намеря и ще прочета  "Реката на смъртта или разказ за генезиса на една омраза", след което ще напиша много по-обемен текст. Надявам се тогава господин Димо Райков да е доволен.

Ето някои (не мои) коментари по темата:
Бранимир: то, ако за негативни ревюта на книги се лежеше в затвора, досега всичките книжни блогъри да сме зад решетките начело с Христо Блажев
Изабела: Само един съвет от мен, тъй като се занимавам с журналистика. Не давайте никакви лични данни, като администратори на сайта имате право да не разкривате и данните на потребителите, освен по изрично разпореждане от прокуратурата, което да е достатъчно обосновано.
Поли: Чутовна кореспонденция! Направо не вярвах, че днес нещо може да ме разсмее, но Димчо успя! Ако така забавно си пише и книгите, ще си ги купя - всичките! Сериозно, аз искам още от него!
Ваня: На мен ми е ужасно грозно как леко този човек започна да те обижда, че дори и майка ти, за 1 изречение написано във форум 
Ел: Този иска да съди, защото има написани 2 реда за неговата книга в някаквъ форум, 'начии ако леля Стефка*** ни подхване, ще лежим до живот!!

*Даже на мен ми се струва, че аз съм си измислил това заглавие, за да се подигравам, но не - книгата наистина се казва така... 
**Може да намерите целия отговор във фейсбук групата на клуба.
***Стефани Майър

сряда, 22 май 2013 г.

Яд ме е, че съм беден

Добро утро, гадно е да си беден.

Вчера беше продадено първото издание на "Хари Потър и философският камък", в което авторката собственоръчно е добавила 1100 бележки и 22 илюстрации. Много исках да си го купя аз, но макар да разполагах с почти толкова пари, колкото е похарчил купувачът за ценната книга - 227000 долара* - не можех да си позволя да ги похарча, защото това са всичките ми пари на света... :(

Животът е ужасно несправедлив. Не е редно едни да са щастливи, а други не. Трябва аз да съм щастлив, а другите  да страдат. Искам да умрат.

Аз не само няма да мога да си позволя това най-ценно копие на "Хари Потър", ами няма да мога дори да ида до Потър парка в САЩ или до студиото в Лондон.
Толкова съм беден, че ми се налага да ходя с едни и същи дрехи всеки ден и не съм си сменял обувките от почти 4 години. Нямам пари за нови книги, затова препрочитам една и съща вече 12 години. Не мога да си позволя и да се храня всеки ден, затова в устата имам липсващи зъби и съм с под нормалното за възрастта и височината си тегло. Нямам легло и спя на дивана в дома на майка си.
И понеже съм беден нямам приятели и Радина ме заряза, затова няма с кой да ида на кино или на изложбата в ЦУМ, на която отдавна се каня.

Толкова съм беден, че като мина покрай просяци ми дават пари и хляб, а в магазините ме гонят, понеже знаят, че ще искам на вересия и няма да си платя никога.
Всъщност съм толкова беден, че в социалното министерство си имат специална графа за мен, която се намира под "Беден", "Социално слаб" и "Ебати бедняка".

Както и да е, просто исках да кажа, подобно на Рон Уизли в "Огненият бокал": "Яд ме е, че съм беден!"
И в годишнината от голямото земетресение през 2012 да пожелая от сърце на човечеството и на планетата земя да дойде края на света и да умрем всички.**

*Всъщност имах точно толкова, но в левове и с три нули по-малко отзад.
** А може би затова нямам приятели!

четвъртък, 16 май 2013 г.

Майката!!!

Добро утро!!!
Снощи с Радина гледахме последния епизод от предпоследния сезон на "Как се запознах с майка ви" и понеже и двамата се бяхме спойнали предварително, реших да направя гадно и на още някой, който може евентуално да не е разбрал - показаха майката!!!

Не знам за вас, но аз бях много разочарован. Може би защото нито едно от предположенията ми не се сбъдна (а ги намирах за доста добри). Очаквах, че няма да знаем коя е майката поне до края на предпоследния епизод и да се появят няколко нови жени, всяка от които да отговаря на някое от нещата, които знаем за майката (учи икономика, чете Пабло Неруда и т.н.), за да може да ни заблуждават малко и да ни накарат да се чудим коя от всички ще е Жената.
Другото ми предположение беше, че ако не я оставят за накрая, майката ще е някоя известна актриса. Все пак това е най-важната роля във филма - аз чакам да я видя от 3 години, а някои фенове от 8. Или, което според мен щеше да е по-добър вариант, нямаше да я видим никога, но вече щяхме да я познаваме от всички малки парчета информация, които получавахме.

Това, което видяхме в последния епизод, може да ни даде доста ясна представа какво ни очаква в следващия сезон. Вместо да се радваме на забавните шеги и хитрото представяне на сюжета, ще се нагледаме на любовни драми... все едно в последните сезони не гледахме само това.
Замислете се - колко пъти се събираха и се скарваха Тед и Робин, Робин и Барни, Барни и Куин, Тед и половината жени в Ню Йорк*...
Сега ще гледаме до болка познатата ни история (от предишните епизоди и от  абсолютно всяка глупава романтична комедия), която обаче ще е разтеглена в 24 епизода.
А и да си призная честно, никак не харесвам майката на външен вид.

Ще изгледам и последния сезон, но само защото се надявам, че ще върнат малко от свежестта на първите четири.
Много съм разочарован... :(

*Не мога да си спомня всички жени и мъже, които се появяваха в сериала и се влюбваха или биваха залюбвани от някой от героите.

сряда, 15 май 2013 г.

Преиздадоха "Играта на Джералд" от Стивън Кинг

“Хората почти винаги за защитени от призраци, таласъми и оживели мъртъвци през деня, а обикновено са защитени от тях и през нощта, стига да са с някого. Но когато човек е сам в тъмното, нищо не се знае. Самотните мъже и жени в тъмното са като отворени врати и ако викнат или закрещят за помощ, кой знае какви ужасяващи неща могат да се отзоват? Кой знае какво може да са видели някой мъже и жени в самотните си смъртни часове? Толкова ли е трудно да се повярва, че някой от тях са умрели от страх, независимо какво казват смъртните им актове.”

Добро утро!!!
Бард продължават мисията си да скъсяват списъка с трудните за намиране книги на Стивън Кинг. От скоро по книжарниците  може да намерите новото издание на романа "Играта на Джералд".
Това е една от най-великите книги на Стивън Кинг - абсолютно доказателство за невероятния му талант. Кой друг може да напише роман от 300 страници, разказващ за вързана за леглото жена, която си припомня една единствена случка от детството си? И да го направи така, че читателите да изтръпват от ужас и вълнение и да прелистват страниците без да могат да спрат?

"Играта на Джералд" е от най-типичните за Кинг книги. В нея е застъпена любимата му тема - безумното зло и желание за разрушение, което е вкоренено във всеки един от нас и в самата природа като цяло. Има и препратка към "Тъмната Кула" (или поне аз го тълкувам така) в преплитането на романа с "Долорес".

Това е една от най-страховитите книги на Стивън Кинг (във всяко отношение) и е препоръчвам на всеки, който желае мозъкът му да бъде разбъркан от грубите, но умели пръсти на Словострелеца.

До сега романът имаше само едно издание (Хемус, 1993). Без него в списъка на публикуваните само веднъж остават 16 романа: "Бягащият човек", "Кристин", "Гняв", "Долорес", "Роуз Мадър", "Град Отчаяние", "Отмъстителите", "Момичето, което обичаше Том Гордън" и всички след "Буик 8" (включително) - "Колорадеца", "Клетка", "Романът на Лизи", "Огън", Дума Ки", "Под купола" и "22/11/1963"

вторник, 14 май 2013 г.

Глас народен, звучиш като пръдня

Добро утро!!!
Минаха тези странни избори и драмите тепърва предстоят, аз обаче искам да обърна внимание на една партия, която не успя да влезе в парламента, но хвана 1% от гласовете -   партията "Глас народен" на скакауеца Светослав Витков, изпълнител на песни с изключителна дълбочина на посланията ("Моцарт кара колело"; "Жените са педераси"; "Да ви ебем майките" и т.н.) . И докато на президентските избори участието му беше малко или много на шега, сега нещата са доста по-сериозни.

Резултатът за партията от тези избори - минаването на бариерата от 1% - означава, че "Глас народен" ще получава годишна субсидия в размер на 567 000 лева. Това са пари, чието изразходване никой няма да контролира. Доста добро постижение, като се има предвид, че това е резултат от нискобюджетна кампания, провеждана изцяло в интернет.

На един етап от предизборната кампания обмислях дали да не гласувам за "Глас народен", като един вид протестен вот, но това, което ме отблъсна, беше тонът на предизборните обещания. Вместо да се придържат към чисто комедийната линия, гласонародниците се вземаха много на сериозно и обещаваха реформи във всичко, повишаване на доходите, изгонване на монополите - с други думи бяха изкопирали предизборните обещания на партиите, които се заричаха да "изринат" от парламента.
Какъв е смисълът да протестираш срещу нещо като избираш съвсем същото?

И ето каква е тъжната истина - "Глас народен", вместо да пародира ненормалностите, случващи се в парламента, стана едно огледало за най-грозните черти от обществото ни. В момента ние плащаме на една партия на простащината, която няма да свърши нищо. И това става по волята на по-малко от 50 000 души, които са пуснали гласа си за тях и по неволята на тези, които решиха да не гласуват.

Обзалагам се, че няма да го чуем този глас до следващите избори...

неделя, 12 май 2013 г.

Сериали (какво не ми харесва и какво не)

Добро утро!!!
Откакто преди година и нещо започнах да гледам  "The Walking Dead" реших да пробвам и други сериали. До този момент следях само комедиите "Саут парк", "Как се запознах с майка ви" и "Теория за големия взрив".
Вече споделих какво мисля за "Игра на тронове", "Изгубени" и "Доктор кой", а сега ще си кажа мнението за още три сериала, които опитах през последните месеци.

Декстър

Как го намерих: Този ми го препоръча Доки и то доста горещо, затова реших да го послушам и си свалих първия сезон. Преди това бях чувал за сериала и бях виждал реклами в метрото, но не проявявах интерес, защото като цяло не обичам криминални филми.
Впечатления: Въпреки че идеята е интересна, самият сериал се оказа голямо разочарование. Актьорската игра е слаба и историята е толкова зле представена, че се налага по няколко пъти на епизод да се напомнят най-важните неща - че Декстър има неконтролируемо желание да убива и че не е способен да изпитва чувства или по-скоро да съчувства на останалите хора. И колкото и да ни се натрапва за гениалността на героя, никога не виждаме действията, които да доказват това. Показват ни се направо резултатите, които очевидно са плод внимателно планиране, но изглеждат неубедително, след като не сме видели как са постигнати.
В допълнение към това историята върви мудно и единственото, което ме задържаше да продължа да гледам епизодите беше, че вече бях свалил целия сезон едно и не исках да го оставям недогледан.
Но изброеното до тук не е най-лошото. Каквито и глупости да стават през останалото време, нищо не може да задмине по тъпота интрото, което, надявам се, са сменили после. ВИЖТЕ за какво става въпрос.
Ще продължа ли да го гледам: На любителите на криминални сериали може и да им хареса, понеже в случая главният герой е и разследващ и престъпник, но аз видях достатъчно и нямам намерение да гледам повече.

Спартак ("Кръв и пясък" и "Богове на арената")

Как го намерих: През лятото гледах един епизод от първия сезон и ми се видя интересно, а в началото на тази година попаднах на трейлър за трети сезон, който също ми направи впечатление. Така, без да ми е препоръчван от никой, реших да го видя. По принцип рядко посягам към нещо без някой да ми го похвали. Очевидно има защо.
Впечатления: Първото, което прави впечатление е нереалистичната визия, която наподобява рисунки в комикс. Много ми напомняше на филма "300". Това е и първото, с което се свиква.
Останалото, което сериалът предлага, са еднотипни битки, до една в забавен кадър, секс, псувни и пениси със значителни размери. Нагледах се на потни задници и голи мъже, които се търкалят един върху друг. Нищо чудно, че зрителите са предимно жени.
"Богове на арената", който е предистория на първия сезон и макар да носи името на Спартак, не го показва изобщо. Той е съвсем същия като първия сезон (с много подобна история), но единственото хубаво нещо, комиксовата атмосфера, е махнато и има повече секс, голота и пениси, този път даже не толкова големи.
Ще продължа ли да го гледам: Абсолютно не! Даже, ако някой сподели, че го харесва, ще ми падне веднага в очите.

Ханибал

Как го намерих: В Замунда, съвсем случайно. Веднага реших да го видя, понеже много харесвам книгите на Томас Харис за Ханибал Лектър.
Впечатления: Какво ли не правят вече, за да пробутат поредния криминален сериал за гениален детектив, който използва необичайни методи, за да разкрива заплетени престъпления. Срамота е да посегнат толкова нагло на един от най-запомнящите се и въздействащи образи в литературата и киното.
Макар да носи името на Ханибал, главното действащо лице е Уил Греъм, главният герой от романа "Червеният дракон". Особеното при него е, че умее да се поставя на мястото на убийците, да разбира мотивите им и дори да им съчувства. До тук добре, да си бяха правили сериала без да намесват Ханибал Лектър. Някой обаче явно е решил, че сериал наречен "Уил" няма да върви толкова добре колкото "Ханибал", затова са набутали гениалния психиатър канибал, съвсем променяйки историята на Томас Харис и отношенията между двамата герои. А за капак на всичко даже са прехвърлили събитията 30 години напред във времето.
Пък и как може изобщо някой да се опитва да влезе в кожата на Ханибал Лектър след великия Антъни Хопкинс?
Ще продължа ли да го гледам: Не. Макар да е доста по-качествен от повечето подобни сериали, за мен си остава гавра с книгите.

Ами, това са нещата, които гледах в последно време. Щеше ми се да има поне едно положително ревю, но за съжаление никой от сериалите не успя да ме грабне, а "Спартак" направо ме отврати.
В момента гледам още три (без да броя "Игра на тронове" и "The Walking Dead") - един отдавна приключил хит; един, който наближава края си; и един, който е започнал неотдавна. За сега имам надежда, че поне два от тях ще ми харесат.

Животът е мъжки полов орган

Добро утро, животът е гаден.

От толкова хиляди години не съм писал нищо, че почти бях забравил как се пускаше публикация. А по принцип ми доставя огромно удоволствие да пиша някакви неща и да си представям, че някой ми ги чете. Това за мен си е направо като да имам приятели.

Една от основните причини да не пиша толкова време е, че бог реши да се поизгаври с мен. Радина не вярва, но чуйте какво се случи и преценете сами.

Реших аз да си купя билет за лотарията. За да спечеля някой друг милион, нали се сещате, понеже, както подсказва и заглавието на публикацията, животът е х*й и като такъв е много по лесен за поемане, когато ти плащат за това.
И така, купих си аз билет, грабнах седмичния си бюджет от 1 стотинка и се приготвих да си пробвам късмета, но преди това, като допълнителна гаранция, клекнах пред господ в молитва, призовавайки го да докаже съществуването си, като ми даде поне 200 000 лева. После изтърках където трябваше, но спечелих само удоволствието от това (а то не си струва двата лева). Майньосах бог и си загледах работата или по-скоро един филм, но не гледах дълго, защото мониторът ми се повреди. Тогава за пръв път ми мина през главата, че господ се бъзика с мен, но си казах, че може и да е за добро - старият ми монитор беше на 5 години, време е за смяна.
След седмица или две, чрез просене и вършене на някои неща, които е непристойно да описвам, успях да събера парите. И ден преди да ида до магазина, компютърът ми спря да работи. Тогава вече се ядосах и предизвикателно викнах към пода на съседите отгоре: Какво ще е следващото?
Беше телефонът.

Сега вече имам нов монитор, а компютърът ми работи благодарение на Бубето и баща ѝ. Телефон още нямам, но, понеже беше в гаранция, ще ми го оправят безплатно. Горе долу се подредиха нещата, но шансът всичко да ми се струпа така наведнъж е почти толкова малък, колкото да спечеля от лотарията, дори и по-малък, ако броим и дребните суми.
Е, според вас невероятен късметлия ли съм или някой там горе не ме харесва много?

И да, моля се на бог за някакви неща понякога, нищо че все още не съм получил ясен отговор.