вторник, 29 януари 2013 г.

Долни гащи (стихотворение)

Добро утро!!!
Седнах аз да пиша за любов, но ме удари на бельо и така се получи стихотворението
"Долни гащи", с което, трябва да призная, доста се гордея.
Бих казал дори, че може да се мери с миналогодишния ми шедьовър "Пеперудите и техния недостатък" и определено е по-добро от празничното "Бабамартенско стихче", което само след месец отново ще е актуално.

Първата дума от последния ред на първия куплет е променена. В първоначалната версия страдах, че един друг орган ми е протрит, но под натиска на Радина го промених.

Приятно четене и чакам коментари. :)

неделя, 27 януари 2013 г.

Музиката на нощта звучи от 25 години

Добро утро!!!
Много мразя, когато съм някъде и телефонът ми звънне (с мелодията, която съм сложил в края на статията), а някой от хората около мен възкликне: О, това е Nightwish, нали?
Не, не е онзи не особено сполучлив кавър на Nightwish, това е оригиналната мелодия от великолепния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър "Фантомът от операта".

В края на миналата година, в очакване на все още неизлезлия тук мюзикъл "Клетниците", споделих кои са трите ми най-любими екранизации по мюзикъли (Радина не пропуска да се заяде с мен, че харесвам такива неща), но в списъка не включих Фантома. И макар да не съм голям фен на филма на Джоел Шумахер, от всички мюзикъли на Уебър най-много харесвам именно "Фантомът от операта"

Вчера представлението празнува своя юбилей - 25 години на сцената. Това е най-дълго играният мюзикъл на Бродуей, задминал дори култовия "Котки", отново на Андрю Лойд Уебър.

От 2010 насам има и продължение, наречено "Любовта никога не умира".

Хайде сега едно поздравче за всички, които обичат хубавата музика:

Гласувах


Добро утро!!!


За пръв път научих за референдума миналата година и от тогава имах повече от месец време, което посветих да прочета колкото се може повече неща по темата - и "за" и "против".
Така че днес, преди няколко минути, отидох и гласувах

Алиса в огледалния свят (приказка)

Добро утро!!!
Днес рожден ден има Луис Карол, авторът на книгите "Алиса в страната на чудесата" и "Алиса в огледалния свят".
Та той има следната мъдра мисъл: "Всичко си има поука, стига да можеш да я намериш", което ме вдъхнови да напиша няколко приказки с по-трудно намираема поука, като например "Костенурката и заекът" и "Мъдра приказка с поука, обрат и неочакван край".

Преди време намерих няколко непубликувани приказки, които явно са ми се сторили прекалено безсмислени, и реших да пусна и тях, започвайки с една много кратичка, но пропита с дълбоко социално послание.
Приказката се нарича "Алиса в огледалния свят" и ще се радвам да ѝ хвърлите едно око.

събота, 26 януари 2013 г.

Референдумът е подигравка, ще сгрешим във всеки случай

Добро утро!!!
В периода 2004 - 2009 обикалях всякакви църкви и разучавах различни религии, докато не стигнах до заключението, че и да има бог, на него му е през нимбата за мен. Тогава забелязах и нещо друго в начина, по който говорят вярващите хора - лесно можеш да разбереш колко умен е един човек, в зависимост от това колко често казва, че знае някакви неща. По-умните казват, че "вярват", "предполагат" и се "надяват", само глупаците (и тези, които печелят пари от цялата работа) знаят всичко за бог, живота и смъртта и никой не може да ги накара да се усъмнят. Същото важи и за атеистите, разбира се - никой не може да знае има или няма бог.

Благодарение на Facebook разбрах, че това не се отнася само до вярата на хората, ами и до гражданската им позиция по актуални въпроси. Събития като предстоящия референдум, евросубсидията за "Пайнер" и нападението над Доган станаха повод мрежата да бъде залята от коментари на разни вирошковци*, кой от кой по-уверени и "компетентни".
И понеже утре гласуваме за АЕЦ "Белене", ще взема за пример този проблем.

Колко от всички хора, които се изказаха в Интернет са компетентни? Колко действително разбират от ядрена енергетика? Не говоря да учите нещо подобно, понеже веднага се сещам за едно момиче, което ще заяви колко ги разбира нещата, понеже е първи курс физика или нещо такова.
А колко от хората, които се изказаха в медиите са компетентни? Дали можем да вярваме на мнението на Сергей Станишев или на Бойко Борисов ( един най-смешните политици в цялата история на България)? С какво вярата в тайни доклади за земетресения, потопи и извънземни е различна от вярата в Библията?

Очевидно строежът на централата служи или пречи на нечии икономически интереси, така че дори да има експертно мнение по въпроса, то се губи в целия поток от информация и хвърляне на прах в очите - един казва гласувай "за", друг вика "против", а трети подстрекава бойкот, без да дава много обяснения.

А кой печели от НЕпострояването на централата? О, винаги има кой.
През последните години рязко са се увеличили продажбите на слънчеви панели, което, освен чиста енергия, както ще кажат лобистите на този бизнес, означава и значителни суми в нечии джоб.
Няма и как да се твърди, че отхвърлянето на атомната енергия е по-екологичният вариант. Централата ще намали нуждата от други източници на енергия, като например ТЕЦ-ове, а природозащитниците много съмнително игнорират реалната им вреда за природата, за сметка на потенциалната вреда от ядрените отпадъци.

И все пак, не икономически или екологични са най-често срещаните в Интернет аргументи срещу централата, ами страхът от евентуално земетресение. Някакъв секретен доклад показвал, че Белене се намира в много земетръсна зона.
Всъщност това е глупав страх, вероятно породен от разлюляването миналата година.
Първо, цялата територия на България е в земетръсна зона и не може да се каже къде е по-голяма опасността и къде по-малка. Показателно е, че официално има 4 по-изявени земетръсно зони, като софийската област не влиза в никоя от тях и все пак именно тук се случи най-силното земетресение в страната ни от десетилетия.
Второ, от трите най-големи аварии в ядрени централи, само тази в Япония е в следствие от сеизмична активност. И в този случай говорим за четвъртото най-силни земетресение, което е регистрирано.

Противоречива информация, алчност и политика. Ето това е всичко, което чуваме, когато става въпрос за строежа на АЕЦ "Белене". По тази причина, без значение какво ще гласуваме в неделя, никой от нас няма да вземе решението си въз основа на обективни данни. Всички ще бъдем повече или по-малко манипулирани. И това без да броим съвсем отчайващия факт, че въпросът е некоректно и объркващо зададен.

Сега, както сигурно сте усетили, не искам да ви казвам за какво да гласувате или да не гласувате, понеже ще сгрешим във всеки случай. Този референдум е подигравка с всички нас, а заемането на твърда позиция по въпроса (от всеки, който няма финансова изгода от него), само показва липса на осведоменост и на способност за анализиране на ситуацията.

____________________________________________

*Вирош е потребител от един бивш форум, който за мен се е превърнал в символ на избиването на комплекси чрез прибързано и звучно "анализиране" на проблеми, от които си няма и понятие. Един от хората, които ме вдъхновиха за разказа "Logout"

четвъртък, 24 януари 2013 г.

Терминаторът се завръща

Добро утро!!!
Много филми предричат евентуалния сблъсък между хора и машини, ни никой от тях не е толкова култов, колкото  поредицата "Терминатор". Ако и вие като мен сте почитатели на тези филми, със сигурност ще се зарадвате на новината, че Арнолд Шварценегер, оригиналният T-800, ще вземе участие в петата част.

Излизането на пети филм беше сигурно, след като историята мина на ново ниво в "Терминатор: Спасение". Това ще бъде най-малкият интервал между филмите (само 5 години), които стават по-изпипани откъм ефекти с всяка следваща част, точно заради огромните периоди от време, през които се правят.

Лично аз бях неприятно изненадан, когато научих за четвъртата част, още повече бях притеснен, защото малко преди това бях гледал отвратителния "Кралството на кристалния череп", който дори не желая да броя към поредицата за "Индиана Джоунс".

Все пак бях приятно изненадан от четвъртия филм, който доказа, че има още неща, които не знаем за войната срещу машините. И макар да знаем какъв ще е изходът от войната (хората печелят) и краят на Джон Конър (убит е на 4 юли, 2032 година), ще можем да научим повече за Кайл Рийс (бащата на Конър, който е по-млад от сина си), както и за военните действия.

Чудесно е, че Шварценегер ще се включи отново, тъй като лицето му е едно от най-важните неща в поредицата. В края на "Терминатор: Спасение" го виждаме във фабриката за терминатори, но там не е истинският актьор, а е създадено с компютри.

Хайде ЛИД,
I'll be back... когато знам повече за филма. :)

сряда, 23 януари 2013 г.

Мамка му, жив съм

Добро утро.
От една седмица не съм писал, но за това си има причина - животът е гаден.
Най-лошото е, че  не знам дали искам да се промени, понеже не виждам как би могъл да стане по-малко гаден.

През тази седмица се случиха интересни неща (не на мен, разбира се), от които щяха да излязат страхотни теми, но нямах време (или по-скоро желание, защото както и преди съм казвал, човек ВИНАГИ намира време за онова, което иска) да пиша.
Най-интересното, без съмнение, беше нападението срещу Доган, но понеже много неща се изговориха от тогава и много време мина, вече няма да е актуално да коментирам тази тема.

По-скоро да се похваля, че Доки пак ми беше на гости преди няколко дни. И то не сам!
Бяхме го поканили с Радина на, а той, малко преди да дойде, обяви, че ще доведе една своя приятелка, защото, ако трябвало да избира между нас и нея, ние сме щели да загубим. Съгласихме се, но не толкова защото щеше да ни липсва компанията на Доки, а защото искахме да видим що за момиче ще тръгне с него посред нощ.
Така се запознахме с Ленчето, приятелката на Доки, която пуснах да влезе едва след като се закле, че харесва "Хари Потър", не е здрачанка и не пие пепси. Общо взето цяла нощ си говорихме и гледахме филма "Шут в гъза" (Доки първо искаше да гледаме "Криминале", който е чудесен филм, но предвид заспалата обстановка, не беше много подходящ).
И така, с гостуването на Доки и на Ленчето се изчерпва всичко по-интересно в личния ми живот от последната седмица.

Освен това веднъж ходих на кино, веднъж се карах с Радина (и с целия свят) и веднъж (почти) бях щастлив.
Много присърце приех публикацията си за щастието и парите, затова сега търся някакъв начин за печелене с малко труд. За сега съм се спрял на проституцията, но се чувствам по-скоро преебан, отколкото забогатял по някакъв начин.

Животът е гаден... :(

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Може ли чалгата да ни прослави

Добро утро!!!
Може ли чалгата да ни направи известни пред света? И то не в някакъв негативен смисъл? Може разбира се.
Коя е най-гледаната песен в Youtube? Ами Gangnam Style, която аз много харесвам и преди време бях писал положителен коментар за нея. А осъзнавате ли (сигурен съм, че противниците на песента го осъзнават) колко много корейското рап парче наподобява българска чалга песен. И то не само заради възклицанието "Опа-опа".

В Gangnam Style намираме много от характерите за чалгата елементи - намеци за секс, разголени тела, екстравагантни облекла и раздвижени танци.
Имаме и ритмична музика и, най-важното - език, който, подобно на българския, много малко хора по света ще разберат.

Тогава каква причина може да има, която да възпрепятства постигането на значителни резултати на българската чалга зад граница? Ами същата причина, която възпрепятства всичко тук - самите ние. Защото, когато се заговори за европейската субсидия за поп-фoлк музиката, половината български потребители на Facebook вдигнаха вой до небесата, че чалгата не била музика и че тези пари можели да се дадат за нещо по-смислено.
Ами така е, в България нищо не е достатъчно качествено и нищо не е достатъчно изискано, затова и до никъде няма да стигнем.

сряда, 16 януари 2013 г.

10 доказателства, че щастието се купува с пари

Добро утро!!!
Бръкнах си днес в портмонето и освен тая тема друго не намерих, затова реших да я споделя.

"Щастие/здраве/красота/любов с пари не се купува" е казал някой, но някой по-умен е допълнил, че "каквото не се купува с пари се купува с много пари."
Свикнали сме да считаме парите и истинското щастие като две изключващи се неща. По всяка вероятност обществото е приело този възглед, за да може да порицае сребролюбието и алчността. Но колкото и лоши да са тези неща, простата истина е, че човек не може да е истински щастлив, без да е богат.

Тази идея вероятно няма да се хареса на много от вас, защото, макар почти всеки когото познавам да има повече пари от мен, никой не би могъл да каже, че е богат. Тоест, ако приемете това, което се опитвам да докажа тук, ще признаете, че не сте дори наполовина толкова щастливи, колкото ви се иска да бъдете.

Ето ви списък с 10 неща, които повечето хора биха посочили като необходими, за да водят щастлив живот:

1. Материални притежания
Тук не е важно колко имаш, а какво. За всеки има нещо, което би искал да притежава и което би го направило щастлив - дали ще са дрехи, техника, произведения на изкуството или, както е в моя случай - книги. Всеки си знае какво би го направило щастлив, ако се намира у дома му.
Тук връзката с парите е елементарна - за да имаш материални притежания, трябва да имаш и пари.

2. Добри дела
Щастието е да помагаш на ближния, казват мъдрите хора. Но как можеш да помогнеш на някого, ако първо не можеш да помогнеш на себе си?
Да, въртят се в интернет някакви истории за бабата, която е направила баница с последното си сирене, или пък за детето, което си е дало кифличката на бездомника. Хубави са тези дела, но полза от тях, по-голяма от залъгване на себелюбието, няма.
Построй болница, домове, приюти за бедни, спонсорирай изследвания за лечение на различни заболявания, участвай в благотворителност. Това са истински значимите неща, но за да можеш да ги направиш ти трябват пари.

3. Свободно време
Аха, времето не се купува с пари! - вика сега оня, дето още от началото на тази публикация му се иска да не съм прав. Хм, така ли мислиш? Я си помислете колко време бихте могли да си спестите, ако имате пари? Ако не ви се налага да прекарвате по 7-8 часа на работа (за късметлиите), а някои по 12-13? Ако можете да си позволите детегледачка, чистачка, перачка, гладачка, готвачка, шофьор, градинар и някой, който да поддържа дома?
Я сега се замислете, не купуват ли парите време?

4. Здраве
Признавам, че дори най-богатият човек не може да си купи лекарство срещу рак или СПИН или каквито там нелечими болести са останали, но най-малкото може да си удължи живота.
Лекарствата, та дори и най-елементарните, са ужасно скъпи.
И не само лекарствата гълтат парите. Здравословният начин на живот по начало не е за всеки - различни процедури, манипулации и храни. За всичко това са необходими пари.

5. Хоби
Хобито може и да не изисква пари, но наличието на такива би могло значително да повиши удоволствието от него. Ще дам пример с Радина, която много обича да чете, но за разлика от мен не държи да притежава много книги. Тя може да чете абсолютно безплатно от Читанката или от библиотеката. Чудесно, но за някои книги в библиотеката трябва да се чака с месеци, понеже са много търсени, а в Читанката не публикуват книги, издадени преди по-малко от 2 години. Освен това, тя в момента изразходва много време в учене, за да си намери хубава работа и да ме издържа в бъдеще, а когато това стане, ще прекарва много време на работа. Отново, ако имаше пари, щеше да има и свободно време и щеше да чете каквото иска, когато реши.

6. Общуване с приятели и любими хора
Да, истинските приятели не могат да бъдат купени, но всичко останало, свързано с тях, може. Общуването е свързано с разход на време (което, както вече доказах, се купува с пари) и на пари (които са си пари).
Как ще отидеш на кино с приятели, ако нямаш пари за билета? Или в някое заведение, или на екскурзия. А дори да имаш пари, колко от тях няма да са в състояние да платят за себе си?
Парите са необходими за поддържане на приятелство, а още повече в любовта.
Естествено, един истински приятел или верен любим няма да поиска да му плащате сметките, но там е работата - вие ще искате и ако нямате пари, ще сте тъжни.

7. Постигане на целите
Упоритост му е номерът на това, но почти никога не е достатъчна само тя.
Както показва тази статия, която Радина ми изпрати, начинът на мислене на богатите е по-различен от този на бедните и небогатите. Богатият човек си поставя големи цели, докато бедният съвсем дребни (в глобален план), като например да преживее зимата или да има какво да даде на децата си да ядат. Друга значителна подробност е, че само богатите могат реално да се концентрират върху целите си, докато бедните се съсредоточават върху преодоляване на конкретни пречки.
Ако досега не съм успял да ви депресирам, то това вече ще свърши работата - каквито и цели да имате сега, ако имахте повече пари, те щяха да са много по-големи... и много по-постижими.

8. Право на глас
Всеки от нас го има - след няколко дни ще го упражним по въпроса за АЕЦ "Белене". Но колко струва това гласче, на фона на цялото многогласие? Каквото и да се опитват да ни внушат - нищо. Гласът ни е от значение само ако е в тон с тълпата.
Но ако имаш пари, можеш да си позволиш да се изкажеш така, че мнозина да те чуят и да ти повярват.
Ето, тук се опитвам да изразявам личното си мнение, но кой го чува - Радина, Хриси и някакъв там смръщен, дето още не може да ми прости, че не харесвам "Доктор кой". Опитвам се и в недоправения сайт на Daily Potter и замрелия сайт на "Други светове", който беше направен от Иво, но и Иво не е богат, така че няма достатъчно време, за да ми се занимава с глупостите.
А ако имах пари, можех да платя и да имам къде-къде по-качествени сайтове, реклама и какво ли още не, така че мнението ми да има някакво значение.

9. Увереност
Е как ще сте уверени, като вече знаете, че без пари нищо не можете да постигнете? Как ще сте уверени, като едно поскъпване на храните или горивата може да ви събори от клончето и на най-дребните ви мечти?
Парите дават сигурност, че каквито и пречки да изскочат на пътя ви, ще ги победите. Ей това е увереност, ако нея я няма, не можете да сте спокойни за нищо.

10. Позитивно мислене
Да търсиш магията, красотата и любовта не може да те направи щастлив, но да ги намериш - ето къде е тайната. Само дето за това търсене са необходими пари, време, увереност и поставяне на ясни цели. Все неща, които един беден човек няма и не може да има.
Отново в статията, към която по-нагоре пуснах връзка, се казва, че само богатите хора могат да победят страха. А когато човек е тормозен от страхове и притеснения, как очаквате да мисли позитивно? Когато му се налага да пести за най-обикновени неща, как може да бъде щастлив?

Хайде, дойде време за заключението.
Парите, сами по себе си, не могат да донесат истинско щастие и са цел само на бедните и дребнавите хора. Те обаче са единственият инструмент за получаване на нещата, които ще ни направят щастливи.
Общо взето изписах всички тези неща, за да кажа, че за да е щастлив, човек не трябва да мисли за пари, а за да не мисли за пари, трябва да ги има.

Следващият път като кажа, че животът е гаден, не се смейте, ами дайте някой лев. :(

Какво нередно има в парите за чалгата?

Добро утро!!!
Кой ли вече не писа във Facebook за тези европари, които "Пайнер" могат да получат. Реших и аз да си кажа мнението по въпроса, така и така за днес имам само още една приготвена тема.

Заради силния негативен отглас в обществото, тази субсидия в момента се преразглежда и ако бъдат установени някакви нарушения, парите няма да бъдат дадени. Но какъв е проблемът и защо всички така пропищяха?

Интелигентните хора в България мразят поп-фолк движението, заради неговата шаблонност, заради глупавите текстове и пошлостта, която то пропагандира. Чалгата е резултат и отражение на моралния и духовен упадък на българите след падането на комунизма, когато всичката тази свобода почти напълно е унищожила здравия разум на обществото ни. Тази музика се слуша предимно от цигани и младежи от провинцията. Не случайно чалга столицата на България е Студентски град в София, където живеят само студенти от другите градове.
Естествено, че няма да сме във възторг от случващото се, но чак пък да обявяваме решението за тази безвъзмездна помощ за "чудовищно", като режисьора Александър Морфов (виж статията) или пък като Мариус Куркински да твърдим, че Европа иска да ни "затрие" - това е прекалени.

“Не може да се подпомага нещо, което властва години наред. Какво повече да му помагаш?” - пита композиторът Антони Дончев, очевидно не разбрал каква е идеята на цялото нещо.
Тези пари ще бъдат отпуснати на "Пайнер", за да се подпомогне “устойчив икономически растеж и запазване на лидерските си позиции в подготовката и реализирането на качествен медиен и музикален продукт не само на родния, но и на международните пазари, в които телевизия Планета се излъчва“ (виж статията).
Докато всичко други в България е раздирано от конфликти, чалга индустрията процъфтява, организират се концерти и се дават хиляди левове за реклама - огромни плакати, брошури, че дори и снимки върху чашки за кафе (по-рано днес Радина ми спомена за тях). А звездите се стремят да бъдат ярки, актуални и следващи някакъв собствен стил, пък бил той и да се разголват и да се обличат като хомосексуалисти.
Защо му е на някой да налива европейски пари в някакво полу-мъртво звено на културата, та тези пари да изчезнат безследно без никакъв резултат?

Друга голяма глупост е да се смята, че това е някаква грандиозна конспирация на Европа да заличи великата българска култура (пак цитирам Куркински).
Подобна музика е характерна за целия балкански полуостров, така че ако видим нещата от гледната точка на запада, те не вредят, а подпомагат българската култура, спонсорирайки характерна за областта музика и разпространението ѝ по света.

Най-притеснителен е фактът, че ако се съди по реакцията в интернет, мнозинството от българите мрази чалгата, но това все пак е най-успешната форма на шоубизнес тук. Според мен причината е в това, че ни е много по-лесно да се обединим в омразата си, отколкото в любовта си.

П.П.
Попаднах на една много интересна статия за това как подобни "жълти" скандали се използват, за да се отклони общественото внимание от по-сериозни теми.

вторник, 15 януари 2013 г.

Дони, всички те обичат! (разказ)

Преди време написах разказа "Дони, светът скърби за теб!" по идея, която имахме заедно с Филип. Този разказ е вдъхновен от един наш общ познат, с почти подобно име, но няма да ви казвам кой.
От началото на годината с този човек отново сме приятели, след като дълго време той ми се сърдеше, така че реших да пусна продължение на историята за Дони, вдъхновена от него. Това е трогателна романтична история за най-истинската и най-голяма любов в живота на Дони.
Ако искате, може да прочетете "Дони, всички те обичат!".

Ако не искате, недейте.

The Walking Dead - битка между братя

Вече е ясно какво е приготвил Губернаторът за двамата братя Даръл и Мърл - битка до смърт.
Това става ясно от рекламно видео за новия епизод, който ще излезе след по-малко от месец (10 Февруари).
Видеото показва също и самия Губернатор с извадено око, както и много престрелки и почти никакви зомбита.
Очаквам да е много вълнуващо начало за втората половина от третия сезон.

Има ли дискриминация в България?

Добро утро!!!
Днес се навършват 84 години от рождението на легендарния Мартин Лутър Кинг, икона на движението за гражданските права на негрите в САЩ. По тази причина реших да напиша нещо за сегрегацията и за етническата толерантност, но не в Америка, понеже там явно предразсъдъците са победени (в по-голяма или по-малка степен) - американците не само избраха, но и преизбраха чернокож президент.
Виж, друго е положението в България.

Докато търсех материали за Мартин Лутyр Кинг в интернет, попаднах на статия, която твърди, че в българското общество и най-вече в училищата има сегрегация, подобна на тази на негрите в САЩ през миналия век. Статията цитира световноизвестния правозащитник Джак Грийнбърг.
Можем ли обаче наистина да сравняваме тези неща?

За разлика от американските негри, които са попаднали на континента, за да се използват като роби, циганите са пристигнали в Европа от Азия по собствено желание. Най-многобройни са на балканите, защото богатата палитра от етноси ни е научила да бъдем по-толерантни, докато на запад циганите са били гонени и убивани.
Циганите тук, поне в България, не са били репресирани до 70-те години на миналия век, когато започва Възродителният процес. И макар в обществото да е прието този процес да се осъжда, истината е, че до падането на комунистическия режим, по-голямата част от циганите в България са имали препитание, а правата им не са били по-ограничени, отколкото на останалите граждани.
Това прави ситуацията на циганите коренно различна от тази на негрите, които са били ограничавани по всевъзможни начини (знаем от филмите най-вече) - не са можели да сядат където искат в автобусите, не са можели да посещават заведения и кина за бели и са имали отделни учебни заведения.
В България и в цяла Европа, отделянето на циганите става само по тяхно желание.

В началото на 90-те години безработицата сред циганите рязко скача и от тогава са в окаяното положение, в което ги знаем днес. Защо държавата не помага? Ами опитва се - от 2006 насам годишно циганските семейства получават милиони левове помощи от държавата, както и допълнителни субсидии от Европейския съюз, плюс още помощи във вид на храна и дрехи. Също така има програми, които да подпомагат заетостта и образованието им. Получават също и безплатно медицинско обслужване.
Тоест, помощ има, но ефект - не. И то защото самите цигани не желаят да бъдат интегрирани.

Циганите са затворена общност, която не счита за престъпление нищо, което не е извършено срещу цигани. Названието "роми", с което те се наричат, означава "хора", докато всички останали са "гадже".
Типичен пример за циганската наглост е случаят от 2005 година, когато след наводнение 2500 цигани са приютени в училище в Ихтиман. По време на престоя им голяма част от училищната собственост е повредена или открадната.
Има и други примери, но няма да започвам да изброявам, защото със сигурност всеки ще се сети нещо от собствения си опит с тях.
По данни на МВР около 65% от престъпленията в страната са дело на цигани.

Проблемът на нашата криворазбрана етническа толерантност е, че опитваме да "върнем" права, които никога не са били отнемани. По този начин циганите стават по-привилегировани от останалите, което отново е вид дискриминация.
Възродителният процес е бил една крайна мярка, но когато положението излезе извън контрол, крайните мерки са наложителни. Ако не бъде предприето нещо драстично и то в най-скоро време, всички проучвания го доказват, българите ще станат малцинство в страната си.
Просто трябва да разберем, че не е престъпление да кажеш "Стига!", когато те тъпчат и унижават, без значение какъв е цветът на кожата на този, който те мачка.

понеделник, 14 януари 2013 г.

Доктор кой (сериал)

Добро утро!!!
От много време все слушам за тоя Доктор. Мисля, че някъде откакто излезе "Хари Потър и огненият бокал" и един куп момичета започнаха да въздишат по Барти Крауч, което беше странно, при условие, че има съвсем незначително участие във филма. После разбрах, че той изпълнява главната роля в сериала (през по-голямата част от времето откакто са започнали да го правят наново).

Защо реших да го гледам?
По принцип преценявам дали да гледам нещо според феновете му. По тази причина нямам намерение да чета "Мечът на истината" или да гледам сериали като "Дневниците на вампира" и "Свръхестествено", нищо, че са популярни. За "Доктор кой" обаче, бях чул пложителни коментари и от онази група, която игнорирам и от хора, чието мнение по принцип слушам. Затова реших да си сваля първия сезон (на новата версия) и да видя за какво толкова става въпрос. Този сезон ми беше достатъчен, за да взема решение - стига ми толкова "Доктор хуй"*

Защо не го харесах?
Епизодите, несвързани помежду си в нищо, освен в героите, разказват за този 900 годишен извънземен, който кръстосва света и пътува през времето, за да се бори с други извънземни, които все искат да унищожат земята.
Всеки епизод върви по една схема. Макар да е гениален и велик, Докторът все се озовава не там, където иска и не тогава, когато иска. Очевидно за тия няколко века така и не се е научил да управлява тази космическа машина на времето.
След като се озове не където е искал, съвсем случайно открива, че някаква зла извънземна сила иска да унищожи земята. Гениалният доктор (буквално подскачайки!) се хвърля в неизвестното, всеки път оставяйки се да бъде заловен и всеки път спасяван от друг, обикновено жертващ себе си за него.
Този Доктор очевидно знае всичко, но най-простите неща все му се изплъзват и за тях се сеща абсолютно безхарактерната му помощничка Роуз, която той натовари на кораба без да има никаква информация за нея, а тя се съгласи да тръгне, без да знае кой е или къде отиват.
Цялото това безумие, което разказвах до сега, е гарнирано с ужасни ефекти и още по-ужасна актьорска игра. Шегите са глупави и изтъркани, а излишен драматизъм е добавен на най-неподходящи места.
Освен това, малко ми се губи логиката един пътешественик през времето да замаскира кораба си като полицейска телефонна кабина. Тези неща са били използвани  (проверих) за по-малко от 100 години. През абсолютно всяка друга епоха, тази кутия би изглеждала подозрително. Защо му е тогава изобщо да замаскира кораба си?

Какво казват феновете?
Снощи споменах, че ще пиша ревю за този сериал и Николета каза, че който не го харесва, очевидно не разбира британското кино, което било много по-велико от "нелогичните и малоумни" американски филми. Аз пък, честно казано, не видях нищо умно и логично в "Доктор кой", което да го отличава от най-блудкавите американски сериали. Дори съм чувал, че новите епизоди на сериала са правени така, че да се достигне до американската публика.
Друг аргумент на феновете, който и Вальо Василев спомена снощи, е: Ама ти не гледай от първия сезон, ами започни от пети-шести. Абе, хора, нали се сещате, че този сериал скоро ще навърши 50 години? Не е ли това все едно някой да вземе една книга от 800 страници и да каже "Ми тя в началото е тъпа, ама ти прочети последните 30 страници"?

Глупав, скучен, недомислен и зле направен. Ето какво представлява първият сезон от сериалът "Доктор кой". Разбирам какво едно 9-12 годишно дете би харесало в него, но какво привлича всички останали?
Е, очевидно това е някаква британска работа и няма да я разбера никога. :)

*Понеже повечето фенове казват заглавието като "Доктор ху", а официалният превод е "Доктор кой", това е компромисен вариант.

Игра на тронове (сериал)

Добро утро!!!
Вчера писах за сериала "Изгубени", който свърши преди почти три години. Сега ще си кажа мнението за един по-нов сериал, който има много фенове в момента - "Игра на тронове".

Сигурно отново ще си заслужа гнева на Радина, която е чела книгата и никак не я харесва, но аз май станах фен.

История
Историята е фентъзи, но този елемент е оставен на заден план, поне за сега, като филмът разказва най-вече за политически интриги и задколисни игри в едно измислено кралство, разкъсано от бунтове и войни за трона. Няма как да се разкаже сюжетът накратко, понеже няколко линии се преплитат, а почти всеки герой има собствена цел и следователно история.
Драконите, зомбитата и магиите само допълват атмосферата.

Герои
Героите са много, което е хубаво, и са ярки образи, което е още по-хубаво.
Всеки си има някакви характерни черти и особености, така че бързо и лесно се запомнят, още преди образите им да бъдат доразвити (ако изобщо бъдат). Истина е, че повечето са малко банални, но това почти не прави впечатление на фона на другите качества.
Целите на отделните персонажи са ясни на зрителите от самото начало и рядко се променят в хода на историята, но сблъсъкът между различните намерения и воли е главната движеща сила в сериала.
Ето някои от по-любими в момента:
Деанерис Таргериан почти не я забелязах в първите епизоди. Направи ми впечатление на безхарактерна и слаба, но още преди огнения финал на първи сезон се доказа като смела личност и отличен лидер. Тя е наследничка на сваления с преврат крал и планира да си върне изгубения трон, а аз, признавам си, от всички подкрепям най-много нея и с нетърпение очаквам да направи своя ход. Ще стане доста напечено. Тя и джуджето Тирион са единствените не толкова банални образи до тук, но него няма да го включа в любимите си по лични причини.
Брон пък с нищо не се отличава от познатия ни образ - умел войн, който уж е готов да се бие за всеки, плащащ достатъчно, но все пак притежаващ някакво чувство за дълг. Все пак, поне в сериала, образът му е доста запомнящ се и интересен.
Лорд Варис и Бейлиш също са доста интересни с вечните си интриги, заговори и тайни, но не са много открояващи се (което може би е било и целта).


Какво ми харесва
Най-вече ме изумява качеството на сериала. Понякога дори забравям, че гледам телевизионен филм, толкова добре е направено всичко и очевидно с голям бюджет. Музиката, визията, декорите, ефектите, че дори и началните надписи. По мое време не така се правеха сериалите.
Друго много силно качество е непредвидимостта. Аз бях много шокиран (и доволен, всъщност), когато двамата ми най-любими герои умряха в един и същи епизод, малко преди края на първи сезон.
Една причина да не изпитвам голямо желание да чета книгата са по-кървавите сцени във филма. Едно е да четеш за отрязани глави, разполовени тела, летящи мозъци и очи и влачещи се черва, но друго се е да ги видиш на екрана.

Какво не ми харесва
Радина много мрази историята заради големия брой извращения - кръвосмешения, хомосексуализъм, изнасилвания и т.н. Аз пък нямам нищо против тях, защото допълват и движат историята, но както показването на кръв и убийства ме радва, така и показването на голи тела ме смущава. А в "Игра на тронове" се нагледах на плът, цици и пениси. Имаше моменти, когато те можеха да бъдат спестени на зрителите. Човек, който е фен на сериала заради тези неща, би ме притеснил доста - секс и голотии може да си гледаш по всяко време безплатно в интернет, защо ти е и в сериала?
Друг недостатък според мен е прекалената провлаченост на историята, но това се компенсира от многото сюжетни линии, за които споменах по-горе.

И така, взех, че се зарибих по "Игра на тронове".
Хубавото е, че трети сезон започва в края на Март - точно когато завършва трети сезон на "The Walking Dead".
Интересно е кога по телевизията започнаха да пускат толкова качествени и добре направени неща, като тези два сериала?

неделя, 13 януари 2013 г.

Изгубени (сериал)

Добро утро!!!
Вече съм на мнение, че за да не изпусна нищо качествено с много почитатели, трябва да опитвам всичко, което в момента е популярно, като става въпрос за книги и сериали. Не така смятах преди, заради което се запалих по някои неща, след като пикът на манията вече беше минал.

Едно от тези неща е сериалът "Изгубени", който беше много популярен по времето, когато тъкмо завършвах училище, но не бях гледал нито един епизод от него. Към края на миналата година си свалих всички 6 сезона и ги изгледах за няколко месеца. Сега ще споделя мнението си, а утре ще пиша за други два популярни сериали, които загледах - "Доктор кой" и "Игра на тронове", от които единия харесах много, а другия нямам намерение да гледам повече.
Сега за "Изгубени":

История
Отклонил се от курса си самолет се разбива на непознат остров. Около 50 души оцеляват, но скоро откриват, че не са сами на острова. Освен групата, които те наричат "другите" из джунглите броди и някакво създание, което издава ужасяващи звуци и изтръгва дърветата от земята.
След много разкрития, обрати и пътуване във времето, героите разбират, че са въвлечени в многовековна война между доброто и злото, от която зависи бъдещето на целия свят.

Герои
Героите са много, разнообразни и добре изградени. Доста са, затова ще изброя моите най-любими:
Хюго Реас е най-емблематичния образ от филма. Преди да хвана да гледам сериала, когато чуех за "Изгубени" се сещах именно за него.
Преди да попадне на острова, Хюго е бил известно време в клиника за душевно болни, защото е виждал и е разговарял с несъществуващи хора. По-късно става ясно, че той всъщност притежава дарбата да разговаря с мъртъвци.
След като е пуснат, Хюго печели няколко милиона от лотарията, но това носи само нещастие на близките му, затова той решава, че е прокълнат. Бил е в Австралия (от където е тръгнал самолетът) защото е търсил начин да се освободи.
Хюго е любим герой не само на мен, но и на много от останалите фенове на сериала. Малко непохватен и неспособен да пази тайни, но затова пък добър, отговорен и честен.
Джон Лок пък е най-трагичният герой. Изключително умен и уравновесен, през целия си живот той е търсил своето място в света - своята съдба. След тежък инцидент Джон остава инвалид, но когато попада на острова, изведнъж може да ходи отново. Той го приема като знак, че е открил съдбата си и с готовност се впуска във всичко, което островът му нашепва да прави. За съжаление, до самия край, Джон не успя да разбере, че не само една сила говори там.
Роден за лидер, накрая завършва живота си като инструмент, без да намери нито смисъл, нито някакви отговори. Последната му мисъл е "Не разбирам!"
Бенджамин  Лайнъс без съмнение е най-интересният персонаж в сериала. Изключително умен и умел лъжец, той манипулира и върти на пръста си всички, докато не осъзнава, че той самият е не по-малко използван.
От една страна грижовен и добър, а от друга изпълнен с желание за власт, той във всеки момент от историята движи нещата, дори когато е завързан и с насочен срещу него пистолет.
Всеизвестно е, че ръцете на Бен Лайнъс са покрити с кръв и всеки човек на острова в един или друг момент е бил лъган от него (и го знае), но все пак всеки някога му се доверява, защото той знае как да си изиграе правилно картите - никога не дава повече от необходимата информация и никога не се свени да излъже.

Какво ми хареса
Хареса ми историята, героите и мистериите.
Гениалната схема на сериала е, че неизвестното се задълбочава с всеки отговор, който публиката получава. Винаги, когато се разкрие нещото, което сме считали за последната тайна, то се оказва просто част от нещо много по-голямо.

Какво не ми хареса
Оцелелите на острова бяха около 50 души, но никога не виждаме повече от 20 от тях на едно място, като всичко се върти около 6 души, които са главните герои. Ако някой нов се появеше на сцената, със сигурност за 2 или 3 епизода умираше, а понякога дори веднага.
Естествено, за неумирането на тези 6 си имаше обяснение, но ако бяха създадени повече второстепенни герои, а не да се набляга на тези 6 от самото начало, убийствата щяха да са много по-въздействащи и изненадващи.

И така, в заключение ще кажа, че сериалът много ми хареса и бих го гледал пак, този път знаейки какво точно се случва. Разбирам защо беше такъв хит едно време и ми е тъжно, че не съм бил част от това фенство. Щях да се разцепя от правене на теории.

30 голи гъза в метрото

Добро утро!!!
Докато се прибирахме днес с Хриси ги видяхме - група младежи, които смело се разхождаха без панталони пред метрото на СУ. Явно сме изпуснали возенето съвсем за малко.
Това е доста интересна инициатива и като всяко интересно нещо в България е копирано от някъде. Очевидно в Ню Йорк това голодупене се прави ежегодно от цяло десетилетие.
Щях да съм приятно изненадан, ако българи бяха измислили нещо толкова откачено и нестандартно.

В същото време, докато младите са показвали прелестите си на пътниците в градския транспорт, бабичките и старците са се изпотрепвали да идат в "Пирогов". Не е нещо, което да не съм предвидил, както сигурно си спомняте*.

*Поне Хриси си го спомня, очевидно тя е най-редовният читател на блога ми. :)

Дамян Дамянов

Днес рожден ден има любимият поет на Радина - Дамян Дамянов (1935-1999).
В негова чест ще пусна вероятно най-известното му стихотворение:

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
                                   Създай си стълба и по нея се качи
                                   Когато от безпътица премазан си
                                   И си зазидан в четири стени
                                   От всички свои пътища премазани
                                   Нов път си направи и сам тръгни
                                   Трънлив и зъл е на живота ребуса
                                   На кръст разпъва нашите души
                                   Загубил всичко, не загубвай себе си
                                   Единствено така ще го решиш 


Естествено това стихотворение, колкото и добре да е написано, е голяма глупост, в която, надявам се, няма да повярвате, защото ще разберете истината по трудния начин. Ако един ден се озовете "на дъното на пъкъла" и опитате да си направите стълба от "парещите въглени на мъката", ще разберете, че това е невъзможно, а въглените са парещи именно заради това - вашата попарена надежда подхранва тлеещия огън в тях.

Както и да е, много харесвам горното стихотворение (колкото и да не съм съгласен с него), но ето и нещо друго, което лично аз смятам за доста по-добро:

Бих ти изпратил писмо без адрес.
И аз знам, че ще получиш писмото.
То ще стигне при тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър, ту тих ту свиреп,
тези птици, с лъчи по крилата
са приятели с мен и с теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб - не защото
сме единствени хора в света,
не защото света ни познава,
а защото приел любовта
от сърце на сърце я предава! 

5-те филма от 2012, които ми харесаха най-малко

През изминалата 2012 година гледах общо 27 нови филма. Имайте предвид обаче, че повечето филми, които излязоха в края на годината, все още не съм ги гледал. Нямам възможност всяка седмица да ходя на кино, а пък не свалям филм от интернет, преди да спрат да го прожектират.
Така че в списъка не влизат филми като "Клетниците", "Арго", "Животът на Пи" и "Хичкок". Не влиза също и последният здрач, макар че не се съмнявам, че щеше да оглави класацията ми за най-тъпи филми, но не можах да се насиля да го гледам. Не догледах и Призрачен ездач 2, така че и него няма да видите в класацията.

Най-лошите 5 филма (като номер 1 е най-зле):
5. Снежанка и ловецът
Филмът си имаше някои качества, но го включвам в тази негативна класация най-вече заради вечно отворената уста на Здрачка, която беше крайно неподходящо избрана за ролята на Снежанка. Не съм сигурен дали само заради участието и в здрача, но тази актриса ми е крайно противна и само споменаването на името ѝ е достатъчно да ме накара да намразя някой филм.
Създателите на тази екранизация се бяха опитали дапревърнат приказката в епичен фентъзи филм, но без особен успех.
4. Спайдърмен
Харесвам първите три филма, особено втория, и макар да имат някои недостатъци, тази нова версия успя да ги направи да изглеждат незначителни.
Филмът е скучен, предвидим и с ужасен хумор, а новият спайдърмен е един от най-бездарните актьори, които съм виждал изобщо. Опитът му да изглежда неуверен и притеснителен го накараха само да изглежда умствено недоразвит и до края на филма се надявах някой да го убие, за да го отърве от мъките.
Освен това са съсипали един от любимите ми герои - доктор Конърс. А когато Доки ми каза, че са се опитали да вкарат реализъм във филма, щях да падна.
3. Тройка дебили
Комедия за дебили може да бъде доста сполучлива, като например "От глупав по-глупав", но в този случай не се е получило изобщо.
Гледах филма, понеже знам, че е създаден по класическо телевизионно шоу, но с нищо не успя да ме впечатли или въобще да оправдае времето, което изгубих, за да го гледам.
И въобще не беше забавен.
2. Червени опашки
Един неприкрито расистки филм.
Историята е следната - по време на втората световна война, на великите и безпогрешни черни пилоти са възложени най-незначителните задачи. Но всичко се променя, когато те проявяват смелост, за разлика от страхливите бели, и защитават група бомбардировачи. След това тяхната задача вече е да защитават тези самолети до края на войната, понеже, разбираш ли, черните не се страхуват (за разлика от белите), и не търсят лична слава (за разлика от белите).
1/4 от филма показва бели хора, които обясняват колко смотани са черните, преди да участват заедно в битка; 2/4 показва бели, които обясняват колко велики са черните, след като са участвали заедно в битка и останалата 1/4 показва черни, които си говорят някакви глупости и крякат ли, крякат.
Най-лошото е, че всички главни герои са негри и до края на филма не можах да ги различавам един от друг.
1. Игрите на глада
И най-голямата глупост на 2012 година.
След като прочетох ужасната книга си помислих, че все пак филмът може и да бъде направен добре, но за моя изненада създателите бяха успели да свалят и без това ниското ниво.
Скучна, предвидима и абсолютно банална история, чието социално послание може да се разбере дори само от заглавието - глад, бедност и т.н.
Достатъчно е само да кажа, че това е гладиаторски филм, в който има само две капки кръв.
Ефектите, както и всичко останало, са слаби, зле направени и нереалистични.
Без съмнение това е най-слабият филм, който гледах миналата година.

Бонус: 
Най-добрите 5 филма (като номер 1 е най-добрият):
5. Отмъстителите
4. Хроники
3. Цветя на войната
2. Черният рицар: Възраждане
1. Облакът Атлас

събота, 12 януари 2013 г.

Ауу, вони(ш)

Добро утро!!!
Заобиколени сме от толкова много прекрасни аромати - миризмата на следдъждна трева, на цветята, на прясно изпечен хляб, на нова или стара книга... и това е без да включваме всички аромати, създадени от хората за парфюми, шампоани, сапуни и т.н.
Обаче ги има и другите миризми, които ни карат да сбърчим нос, да се закашляме и да се просълзим. Гадните миризми. И понеже съм ощетен от природата откъм естетическо чувство, ще ви говоря сега за онова, което бихте предпочели да не помирисвате.

Знаете ли кое вони най-неприятно за хората? Ами самите ние, човеците!
Човешкото тяло има толкова начини да произведе гадна миризма, че направо се чудя защо се опитваме да го прикриваме. И не говоря само за пръднята, която е съвсем естествена за всеки човек, но може да се задържи в тялото и бързо се разсейва във въздуха.
Краката са един от източниците на неприятна миризма при хората. Дори без да имате някакво заболяване, като например гъбички, пак може да миришете. Ако сте ходили с непроветриви обувки прекалено дълго, или краката ви са се намокрили, не бихте искали да се събувате в дома на някой приятел.
Ами устите? Ако не си измиете зъбите преди лягане, на сутринта ще имате чувството, че сте яли краката на Доки, а ако сте ги измили... ще имате същото чувство. Ха-ха, това е една от шегите на природата. Но не само зъбите са източник на лошата миризма на дъха. Милиони бактерии живеят в устите и по езика ви, така че колкото и да се стараете, миризмата ще си остане. Само може да я прикриете.
Самото тяло, всеки милиметър от него, е източник на неприятна миризма. Потта на всички хора е неприятна за мирисане, но някои вещества могат да предизвикат доста по-лош ефект - ако пиете алкохол или лекарства, или пък ядете месо, чесън, цвекло, соеви продукти, спанак и т.н.
Общо взето неща, които повечето от нас поемат всеки ден, и които са необходими на тялото ни. Ето още една шега.

Не че животните са "цвете за мирисане".
Една от най-неприятните за човека миризми е тази, която скунксът отделя като защитен механизъм.
Друга ужасно неприятна миризма е тази на мокро куче.
А рибата е първенец, понеже мирише и докато е жива, и когато умре.

Животните и хората миришат не само приживе, но и след смъртта си, когато започнат да се разлагат.
Аз самият никога не съм помирисвал разложен човешки труп, но на мъртви животни съм се носонатъквал безброй пъти - кучета, котки, плъхове и дори един таралеж. Особено през лятото няма как да не сте усетили някъде острата миризма на мъртво животно, което е започнало да се разлага.

Друго общо между животните и хората, което е свързано с неприятните миризми е, че всички серем. А лайната... е, няма какво да коментирам миризмата им. Винаги изпитвам някакво удоволствие, когато си помисля, че никой не е пощаден от нея - дори най-красивите и богатите.
Ето я и любимата ми шега на природата - от всички, най-често човешките лайна ни се налага да помирисваме, и от всички, те са най-силно вонящи.

Застоялата вода пък, е не само ужасно миришеща, ами и много опасна. Дори само няколко минутки да е престояла водата в чашата ви, пак ще се е напълнила с микроби и еволюцията ще е започнала своя ход, докато не решите да пренесете целия свят на тези мънички същества от чашата в стомаха си, където те ще си живуркат весело докато умрете и тогава ще ви изядат.

И като се имат предвид последните две неща, които изброих (голямата нужда и застоялата вода), никак не е изненадващо, че едни от най-зловонните места на света са канализациите. Едва ли много от нас са слизали долу, но всички сме усещали вонята, когато сме минавали над шахта в зимен ден. Тогава не само помирисваш, ами буквално виждаш вонята, която се измъква като пара изпод земята. Вонята на изпражнения, телесна мръсотия и застояла вода.

И за финал любимото ми - гниенето.
Този забележителен процес в абсолютно всеки организъм е създаден (от шегаджийската природа или Бог или от мен), за да ни напомня за нашата собствена смъртност и преходност.
Листата, тревата и всички растения, които ни радват с уханието си, се превръщат във вонящи купчини, които могат дори да бъдат отровни.
Храната, която ни трябва за да живеем и която пълни (вонящите ни) усти със слюнка, позеленява и става отрова.
А най-гнусна от всички миризми, които изброих, е загниващата плът. Гангрената е най-отвратителното, което може да сполети един човек - да започнеш да се разлагаш, преди още да си умрял.

И така, това са най-гадните миризми, които можете да срещнете (и срещате) всеки ден.
Преди време се чудех колко ли гадно смърди светът в сериала "The Walking Dead", където мъртвите бродят по земята, но сега като се замисля, нещо намирисва и в нашия собствен свят... :)

Ако имаше грозни жени

Добро утро!!!
"Истинската красота е отвътре", твърдят грозните хора, а онези, които са с поносима външност добавят, че "красотата е нещо относително".
Аз пък не съм съвсем съгласен - не красотата е относителна, а грозотата, защото нещата които харесваме са еднакви почти за всички, но нещата, които ни отвращават, са различни. Също така съм на мнение, че истинската грозота (за разлика от истинската красота) не съществува.
Тази мисли бяха породени от една статия, която описва идеалната жена. Ето каква е тя според авторите: Смее се на всичко, дори на тъпите шеги; блестяща усмивка; големи гърди; дълги, но тесни бедра; малки стъпала.
От тук ми хрумна, че можем да си направим заключение как би изглеждала абсолютната грозница - мрачна, вечно намръщена госпожица, а когато повдигне ъгълчетата на кривите си уста без устни, разкрива съвсем малко мръсни пожълтели зъби, разкривени като изпочупен гребен. Тази жена е късокрака и почти без цици, но затова пък има огромен задник и ходила като плавници.
Работливостта, добротата и интелектът могат да направят и най-страшната баба Яга поносима, но това не важи и за обратния случай - без значение колко зла е една хубава жена, това няма да я направи по-малко желана (поне като става дума за секс).
Е, "красотата е в очите на влюбения", което обяснява защо Радина още ме търпи. Но мисля, че това потвърждава моята теория - няма такова нещо като абсолютна грозота и във всеки може да бъде намерено нещо хубаво, дори в един дебел мъж.
Тюх, отдъхнах си.

петък, 11 януари 2013 г.

Кажете ми едно благодаря

Добро утро!!!
Преди малко Радина ми каза, че днес бил международният ден на думата "благодаря".
Това е отличен повод да ми благодарите, задето съм толкова велик, прекрасен и така ярко осветявам дните ви.
Освен с думи, може да покажете благодарността ми към мен с пари или по какъвто и да е друг начин, който би ме направил щастлив, но без да ядосва Радина.
И най-важното, за да ми благодарите не е необходимо да чакате отново да стане 11 Януари. Всеки ден е подходящ. :)

Да се изхождаш на висота

Добро утро!!!
Кой, когато влезе в тоалетната, не мечтае да има прозорец, през който се вижда цял Лондон?
Тази мечта вече е изпълнима, стига да сте посетители на най-новия небостъргач, който се открива там на 1 февруари тази година.
Тоалетната, за която ви говоря, се намира на четвърт километър от земята и непосредствено до нея има панорамен прозорец, който разкрива на "отпускащите" забележителен изглед към Лондон. Според създателите на небостъргача, това е единственото място, от което можеш да видиш целия град.
Някои биха тръгнали да търсят някакво дълбоко философско значение на идеята да сереш сред облаците, но според мен това не е нищо повече, от зала за лекуване на запек. Предполагам, че в тоалетната има сензори, които усещат кой се заседява по-дълго, без да стовари нищо от вътрешния си багаж, и по някое време стъклото се вдига, така че "пациентът" остава да виси със свалени гащи на повече от 200 метра височина. Едва ли ще има проблем със стомаха някога отново.

Доки ми беше на гости

Добро утро!!!
Да, самият Донетиан Пенчев ми беше на гости снощи и остана цяла вечер.
Гледахме един филм, няколко епизода от различни сериали и си говорихме доста.
Доки ми разказа за тъжния си живот, за всичките си страдания по неравния път на съзряването и за вечно съпътстващите го провали. Разказа ми и за всичките си любовни успехи и неуспехи, сред които има и много интересна история за среща с момиче. Някой друг път ще разкажа по-подробно.
Нищо не може да затопли така жалкото ми съществуване, както страданието на другите, а никой не е по окаян от Донетиан Пенчев - Доки.