неделя, 15 декември 2013 г.

Официална откана

Добро утро,
г-н Пенчев

Официално отканвам теб, Донетиан Пенчев, известен повече като Доки, или с други думи човекът,  който спи пред вратата, защото сам не може да търпи присъствието си у дома, от съвместно посрещане на новата 2014 година.
След поведението ти през юни, а и по-късно, през ноември, когато нападна мен и Радина с портокал, реших, че само да не те поканя да празнуваме Нова година заедно ще е недостатъчно, затова седнах да напиша тази официална откана.
Доки, отканен си!
Официално!

С неуважение,
Аз - Мишо и Радина

събота, 14 декември 2013 г.

Книги от панаира 2

Добро утро!!!

Днес с Радина пак ходихме на панаира на книгата и увеличихме колекцията си с още 3 книги и един автограф. Равносметка от панаира:  11 книги = 130 лева.
Доста е... :(
Днес си купихме:
"Пустинния скорпион" от Бранимир Събев
Много харесахме "Човекът, който обичаше Стивън Кинг", затова с нетърпение дочакахме новия сборник на Бранимир. Като го прочетем, ще напишем ревю и няма да пестим критиките. :)
"Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни
Преди време прочетох "Хиляда сияйни слънца" и доста ми хареса, макар че ми се стори доста женска. Жената от щанда на Обсидиан ме увери, че тази не е такава и дори призна, че според нея от всичките му романи Ловецът е най-добър. Купихме я.
"Той пак е тук" от Тимур Вермеш
Хитлер се появява в днешна германия. Звучи интересно. Всъщност не знам нищо повече за книгата, прочетох за нея във вестника и реших да я пробвам. Това, да си купя книга, за която не знам нищо и не ми е препоръчана от никой познат, съм го правил само още веднъж - с книгата "Пътят" от Кормак Макарти, която се оказа една от най-добрите, които съм чел някога. Дано и с тази да е така.
Ако искате да знаете какво си купих при първото посещение, вижте това.

четвъртък, 12 декември 2013 г.

Още спойлери за втората част на The Walking Dead 4

Добро утро!!!

 Ако не сте от хората, които не искат да разбират предварително, ето още малко за следващите няколко епизода на "The Walking Dead", които ще започнем да гледаме от февруари.
Има спойлери и мои предположения, някои от които са въз основа на комикса, така че може и да са също спойлери.

1. Карол ще се завърне
Създателите на сериала обещават, че Карол ще се завърне до края на сезона. Тук няма как да се обърна за подсказки към комикса, защото историята на Карол там няма нищо общо с това, което виждаме по телевизията.
Все пак мога да предположа, че тя се е срещнала със Сам, младежът от четвърти епизод и заедно са отишли някъде. В интернет попаднах на много интересна теория - Карол ще събере своя група от оцелели и ще им стане лидерка.


2. Ще разберем за Убежището
Със сигурно ще разберем от къде идваше сигналът, който групата чу, когато бяха тръгнали за лекарства.
Аз съм почти сигурен, че споменатото "убежище" ще се окаже Обществото от комикса, в което Рик и оцелелите от битката за затвора попадат и малко след това превземат (предимно мирно, но отчасти със сила).

3. Ще научим повече за миналото на героите
Създателите на The Walking Dead обещават поредица от спомени, които ще видим и ще научим повече за миналото на героите. Ние знаем достатъчно за главните, но почти нищо за Мишон, Тайрийс и Боб (когото до последния епизод подозирах за шпионин на губернатора, защото в комикса има много подобен на него герой, но в крайна сметка се оказа, че нямат нищо общо).
Ще бъде интересно.

сряда, 11 декември 2013 г.

Какво си купих от панаира на книгата

Добро утро!!!



Ето какво си купихма с Радина от Панаира на книгата:
"Сейлъмс лот" от Стивън Кинг
Това е единственото издание на книга от Кинг на  български, което нямахме. Не си го купих веднага, след като излезе, защото знаех, че няма скоро да се изчерпа и лесно ще си го намеря, когато имам възможност да си го купя.
"Момо" от Михаел Енде
Единствената от шестте издадени в България книги на Михаел Енде, която нямах. Всъщност това ми е най-любимата негова книга след "Приказка без край", но я нямах, защото като я четох я бях взел назаем от Ваня.
"В края на ноември" от Туве Янсон
Единствената книга, която четохме заедно в Други Светове, която Радина не беше прочела. Аз също не съм, но съм пропуснал и други, така че не е чак толкова страшно. Радина обаче не пропуска и скоро ще си навакса и с тази.
"Животът на Пи" от Ян Мартел
С радина много харесваме филма и решихме, че е време да прочетем и книгата. Дано е по0не наполовина толкова хубава.
"Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак
Побързахме да си купим тази книга, преди да са я преиздали с корица от филма. Много мразя, като правят така... :(
"Никълъс Никълби" от Чарлс Дикенс
Весела Коледа, Радина. Това ти е подаръкът :)
И още две книги, които Радина пожела:
"Жената жерав" от Патрик Нес
"Безмълвният дом" от Орхан Памук

Предполагам, че ще мина през панаира поне още веднъж. Възможно е списъкът да стане малко по-дълъг.

понеделник, 9 декември 2013 г.

Голям писател - голяма етажерка

Добро утро!!!

Най-после отново имам повече етажерка, отколкото книги.
Вчера с Радина я сглобихме, Справихме се много добре, почти без да се налага да разковаваме нещо. Едно нещо научих от цялото приключение - време е да си купя чук и отвертка. Много е трудно с нокът и глава...
Старата етажерка за книгите на Кинг я понапълних също и за пръв път от много време нямам книги по пода. :)

неделя, 8 декември 2013 г.

Финалът на The Walking Dead - връщане към комикса

Добро утро!!!

Най-после и Радина изгледа последния епизод на  The Walking Dead за тази година и сега мога да го коментирам, без да се страхувам, че ще ѝ издам нещо.
Разбира се, всички, които не са го гледали все още, а имат намерение, трябва да знаят, че ще има доста СПОЙЛЕРИ!

По-голямата част от събитията в сезона до сега не са се случвали в комикса - заразата, убийството и прогонването на Карол . С последния епизод обаче, създателите на сериала се приближиха малко повече до оригиналната история.

Губернатора
Губернатора е най-големият противник на Рик, поне до брой 100, където се появява някой далеч по-опасен и откачен от него.
Между образа му в комикса и този в сериала има огромна разлика. Най-малкото, като всички герои в рисуваната история, той е какъвто е, просто така - за да движи историята. Цялата история между него и Андреа, както и привързаността му към Пени (нея я има и в комикса, но Губернатора си я гледа като куче) се случва само във филма.
В комикса целият сблъсък между Губернатора и групата на Рик се случва много по-бързо - Рик Мишон и Глен попадат в Удбъри, където Губернатора ги хваща, пребива Глен, изнасилва Мишон и отрязва ръката на Рик. Тримата се измъкват, но преди да си тръгне Мишон го осакатява жестоко. Той обаче оживява, напада затвора и избива почти всички - Аксел, Хършал и цялото му семейство (без Маги), Тайрийс, Лори и Джудит.
След като вижда трупа на Джудит, една от последователките на Губернатора го застрелва и така свършва тази част от историята - групата напуска затвора и прекарват известно време разделени.

Атаката

Губернатора от сериала прилича не толкова на образа си в комикса, колкото на Рик в комикса - безкомпромисен и понякога жесток, но винаги убеден, че убива за доброто на групата си. Освен това Мишон не го беше подредила толкова жестоко в сериала, така че той нямаше такъв мотив да отмъщава.
По страхотен начин създателите на сериала успяха да обединят двата образа, така че по различни причини, да се стигне до същия резултат - "Избийте ги всички!"

Смъртта на Хършал
И в комикса Хършал умира в битката за затвора. В сериала обаче бяха решили да обединят неговата смърт с тази на друг герой - Тайрийс.
Тайрийс се появява доста по-рано в рисуваната история и бързо става най-добрият приятел на Рик. Въпреки това Рик не се поколебава дори за миг, дали да го пожертва за семейството си. След като рабира, че Рик няма да се предаде, Губернатора обезглавява (не много сполучливо) Тайрийс.
В сериала нямаше как да го убият толкова скоро, тъй като той се появи едва в края на първата половина от трети сезон, а има доста почитатели сред феновете на комикса. Затова, вместо неговата глава, падна тази на Хършал.
В комикса Хършал доброволно се оставя да бъде убит от Губернатора, след като опитва да избяга със сина си, но осъзнава, че момчето е било застреляно от известно време и той е влачин мъртвото му тяло след себе си.

Смъртта на Джудит
В комикса Лори не умира при раждането на Джудит, а Джудит умира при смъртта на Лори. Докато Рик се опитва да измъкне семейството си, Лори е убита и падайки премазва бебето с тялото си.
В сериала не беше толкова драматично, а има доста хора, които са убедени, че Джудит дори не е мъртва.

Не се обръщай назад

Това са последните думи на Рик за тази година. Точно така свършва тази част от историята в комикса - групата е разделена, а затворът вече е неизползваем за убежище.

Какво ще се случи през февруари и март? (предполагаеми СПОЙЛЕРИ!)
И понеже историята се върна към комикса, ето какво предполагам, че ще стане в следващата половина от сезон 4:
Рик и Карл ще поживеят известно време сами. Заради раната в крака си, Рик ще бъде много зле и момчето ще трябва да се грижи за него и да го пази. Докато се възстановява от треската, Рик отново ще започне да разговаря по телефона с мъртвата си жена.
Скоро след това ще се обединят с останалите от групата - Мишон, Маги и Глен, Тайрийс и Саша, Боб и двете момичета на Карол, които (може би!) ще са спасили Джудит, но не ми се вярва.
В комикса прекараха известно време във фермата на Хършал, но във филма тя изгоря, така че едва ли ще отидат там. Без значение къде се намират, ще срещнат двама нови герои (в това вече съм сигурен, защото са избрали актьорите за тях!) - военният Айбрахам и ученият Юджийн, които са тръгнали към Вашингтон, защото Юджийн твърди че знае как е започнало всичко и може да го спре.
Докато пътуват, Маги ще опита да се самоубие, но Глен ще я спаси.
 Това са нещата, които съм почти сигурен, че ще станат до края на сезон 4. Това е достатъчно много материал за 8 епизода, така че за следващите сезони ще останат група канибали, едно напълно функциониращо общество от оцелели и разбира се най-лошото:

петък, 22 ноември 2013 г.

"22 ноември 1963" от Стивън Кинг

Добро утро!!!

Днес се навършват 50 години от убийството на Кенеди. Стивън Кинг има един роман, посветен на тази тема, затова реших да споделя едно ревю, което писах за книгата през лятото на 2012 година.
 ***
Преди три дни прочетох най-новата книга на Стивън Кинг на български и сега, след като я оставих да ми отлежи в главата, искам да споделя мнението си.

Ако изключим някои излишно раздути сцени, тази книга е най-добрият роман, който Кинг е писал през последните 5 години (след „Романът на Лизи”).
Единственото, което знаех за книгата, беше основната сюжетна линия – един човек се връща в миналото, за да предотврати убийството на президента Кенеди. Идеята ми се видя доста изтъркана, а и до някъде в противоречие с останалите книги на Кинг, но когато започнах да чета, бързо си промених мнението.
Книгата всъщност може да се разглежда като три отделни романа, вплетени в едно по един перфектен начин. Всеки от тях има някакво значение за автора и за феновете му.
На първо място основната история – предотвратяването на атентата срещу Кенеди.
22 ноември 1963 от Стивън КингВ послеписа на „22 ноември 1963” Стивън Кинг казва, че идеята за романа му е хрумнала още през 1972 година, но когато е осъзнал колко много време ще му отнеме само да проучи въпроса, се е отказал. Чак през 2009 година се е захванал пак с него, но разликата е била огромна – най-вече Кинг вече не е бил преподавател в гимназия, а преуспял писател с предостатъчно свободно време за проучвания. А писателят е отделил много време за проучвания – не само около историята с убийството на Кенеди, но и за живота в началото на втората половина на 20 век.
За да се подготви за романа, Кинг е прочел купища книги, свързани с убийството, стотици конспиративни теории, интервюта с очевидци и е изгледал много документални филми. В книгата се е стремил към почти пълна достоверност (макар че признава, че е променил някои факти, за доброто на историята), така че „22 ноември 1963” може да се приеме като един исторически роман в който е вложен фантастичен елемент – цялата история е от гледната точка на човек, дошъл от бъдещето, който знае как ще се развият събитията. Дори заглавието на романа помага за изграждане на напрежението, защото е като един краен срок, който не може да бъде забравен и който неумолимо наближава.
На второ място е второстепенната история – животът в Джоди.
Докато прави разследванията си, главният герой започва работа в малко градче, недалеч от Далас. Там се запознава с различни хора – колеги и преподаватели – между които е и красивата библиотекарка Сейди.
Тази част от историята е един сантиментален поглед на Кинг към дните, когато е бил млад, защото и той, като повечето хора, прехвърлили половин век, изпитва носталгия към миналото. От гледната точка на главния герой Кинг представя живота на хората в края на петдесетте и тяхната реакция на събитията от студената война.
22 ноември 1963 от Стивън КингТретата част е нещо като бонус за почитателите на Стивън Кинг.Реално това е първата ¼ от романа, но я поставям на трето място, защото не е преплетена с основната история по начина, по който са преплетени Далас и Джоди. Лично на мен това ми е любимата част и най-вече заради нея толкова високо оценявам романа.
Действието в първите 200 страници на книгата се развива в Дери, година след като зловещото същество от „То” е спряло да убива. Главният герой е отишъл там, за да предотврати едно жестоко убийство и да промени съдбата на един мъж. Докато е в града, той многократно усеща някакво зло, което сякаш се таи под Дери, а навсякъде около него хората разказват за побъркания убиец, който се преоблича като клоун.
И ако тези препратки ви се струват малки, то в една сцена героят се среща с Ричи и Бевърли и разговаря с тях за злото в града. Бевърли дори споменава Костенурката.
За да разберем по-добре какво е било за самия Кинг да се върне при тези свои герои, ето думите, с които тази кратка среща приключва:
„За пръв път, откакто превалих възвишението на шосе 7 и видях Дери, скупчен на западния бряг на Кендъскег, се почувствах щастлив. Исках да запазя това чувство по-дълго, затова се отдалечих, като си повтарях: Не поглеждай назад, никога не поглеждай назад.” Колко пъти хората си го повтарят, след като са преживели нещо много приятно (или неприятно)? Често, предполагам. И обикновено не се вслушват в съвета. Човек е устроен така, че винаги да поглежда назад – затова имаме въртяща се става на врата.”

И така, след като за пореден път се разходих из улиците на Дери, научих доста факти за американската история и бях трогнат от една (неслучила се) романтична история, останах изключително доволен от „22 ноември 1963”.
Книгата успя да ме накара да потръпна по онзи начин, типичен за класическия Кинг, и в същото време вдъхва усещане за елегантност и майсторство, които са по-типични за автора в късния му период.
Има си и значителна доза мистерия, а на верните фенове няма да им се наложи да си блъскат главите много, за да свържат романа с Тъмната Кула – ключовия роман за разбирането на вселената на Кинг.

Книгата е дебеличка (типично за Кинг) и скъпа (типично за Плеяда), но си заслужава и парите и времето.

четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Кой следи какво сера

Добро утро!!!

След един особено неприятен ветровит ден, в който за малко не отлетях като найлонова торбичка, реших да се погрижа за тялото си - не е нормално най-тежкото в мен да е животът ми. За да следя по-отблизо прогреса си, направих този блог, в който записвам и описвам всико, което влиза и излиза от тялото ми.

Интересното е, че освен обичайните родни фенове, интерес към диетата ми прояви и някакъв младеж от САЩ. Той първо се включи в дискусията за маргарина (всъщност първо попита за какво става въпрос, но нито аз, нито феновете проявихме благоприличие да му отговорим), но на английски. Явно реши, че не го разбираме, защото следващият път написа следното съобщение на български:
"Какъв вид продукти ли са налични? Бих искал да измислите една добра рецепта за вас и вашите приятели."
В началото се затрудних да разбера какво пита, но след това видях това на стената му:


Диетата ми, не само че вдъхновява милиони хора в България, ами и вече излезе извън границите на страната ни. И дори повече - провокира хората да от чужбина да учат български.
Ако знаех, че стремежа ми за дебелогъзие ще има такъв ефект, щях да започна много отдавна - още преди да падна под 60 килограма.

И ще използвам публикацията да благодаря на всички, които ме подкрепят в начинанието ми. Лично на мен ми е много по-лесно да НЕ ям, отколкото да се тъпча с разни неща.

понеделник, 18 ноември 2013 г.

Доки, празната кутия и предсмъртното писмо, което никой не прочете


Добро утро!!!

Вчера Радина ми изпрати един ужасно дълъг текст, който Доки,  моят някогашен по-добър и най-единствен приятел, е написал. Аз не можах да прочета текста, а както научих по-късно - Радина също не го е дочела изцяло. Същата вечер се видяхме с Ваня и се оказа, че тя също е започнала да чете докиизлиянията, но не е успяла да стигне до края.
В крайна сметка решихме, че е грубо трима души да опитат да прочетат чудото и никой да не успее, затова се стегнахме, легнахме и прочетохме какво Доки е искал да каже на света.
И с ужас установихме, че това не е друго, а предсмъртното писмо на един отчаян от живота човек. Писмо, което никой няма да прочете, защото е твърде дълго и почти невъзможно за дешифриране: "За какво пиша този объркан, мега несвързан текст с много думи и почти никакъв смисъл - за да оставя нещо като "last goodbye", сега, когато намирам думите да го изразя. После може да нямам време..."

Ето в общи линии какво е искал да ни каже Доки, ще се опитам да го обобща:
1. Всички сме лицемери, само Доки не е
В първата част на текста, Доки изброява различните "роли", които съществуват в една компания. Ролите са обобщени така:  
le cool guy;  
лидерът;
добрият;

този, който се опитва просто да fitne в цялата обстановка;
тези, които си седят и не правят нищо;
последователите, "на които най се дразня - не им пука толкова какво става, ама когато някой им каже: /за предпочитане "лидера"/ "the cool guy-a"/ трябва да направим това и това, те са "ДАДАДАДАДАДАДАДА!!! Каква яка идея, омг!!!" без да отделят и минутка да се замислят какво става";
задникът (странно, защото на предишното беше казано, че са последните, но за съжаление никога няма да разберем какво е имал предвид Доки).
Според Доки всички тези "роли" се свеждат до едно - лицемерие. Хората са твърде вглъбени в себе си и не могат да видят недостатъците на околните, което, според Доки, им пречи да видят и неговите предимства. Той е над това лицемерие и нищо не му пречи да види колко жалки са другите и колко велик е той.
"Повечето в момента не знаят какво правят с животите си и затова тези, които си придават някакво фалшиво излъчване за самоувереност, въпреки че отвътре сигурно са мега малките хорица, се разграбват като топъл хляб от другите."

2.  Животът не си струва усилието да се живее
"Моят избор няма значение, защото ако въобще някога моят избор е имал значение, сега нямаше да съм тук и да пиша това, а щях да съм частица, атомче, нещо съвсем несъществуващо, което нямаше да му пука, че някой направил еди-какво-си, какво ще стане с еди-кой-си, какво е сбъркало, какво го чака и т.н."
Доки отхвърля широкоразпространеното твърдение, че всеки сам гради живота си, или по-скоро това, че всеки е длъжен сам да създаде щастието си. За да илюстрира тезата си, Доки използва метафората за "празната кутия", която със сигурност ще влезе в учебниците по философия:
"Животът за мен никога не е бил подарък, защото никой не ти го подарява - дадена ти е кутия, дори и без панделка, и всички ти казват: "ако си недоволен от празнотата в нея, я напълни". Ами, ако кажа, че никога не съм искал никаква кутия и чувството за празнота в нея!? Ама това е глупаво, лесно и адски победенчески..."
Доки оплаква своята (неоспорима) маловажност за света, но дава ясно да се разбере, че вината, задето не развива способностите си, не е негова, а на Бог или Съдбата, които не са се посъветвали с него какъв да бъде животът му и не са му дали всички способности напълно развити:
"Дори и да греша, дори и да променя Света, дори и да остане ей така, няма значение. Животът е да се живее, ама за някои от нас трябва да се насилим, за да го живеем - начи животът всъщност е да се насилваш всеки ден да виждаш и да усещаш някакви неща, които не можеш да ги понасяш, и да търпиш, или да търсиш как да се промениш, за да може тези неща да не те дразнят, или да си затваряш очите, ЗА ДА можеш да му се насладиш в някой период преди да умреш /и вече да се изгуби смисъл от цялото нещо/?"
Доки не среща необходимото разбиране дори когато говори за желанието си да сложи край на живота си. Малко са тези, които го подкрепят, но дори те не осъзнават, че както Доки не желае да взема участие в живеенето, така не иска да се занимава и с умирането, тъй като не той е решавал да е жив:
"А когато се оплачеш от всичката простотия и искаш, let's say, to quit - се започва една драма, едно "ти тъп ли си!?", едно "баси депресара си" и едно сърдене, едно "баси егоистът си", даже се стига до едно изкуствено поддържане на живота ти под формата на хапчета и някакви социални методи от роднини и приятели. Има и стойностни мнения като "Ми, направи го, де! Стига си ми надувал главата!". Пак, че не мисля как това е моя работа, тъй като не аз съм си избирал този живот."

3. Доки търси социални контакти не заради лицемерие (както правят другите), а защото има нужда да получи внимание от другите, както и те имат нужда да му го дадат. Според Доки това е напълно естествено. 
"Ми, кво се оплакваш, че нямаш приятели, като всъщност не ти се занимава да говориш с такива?" Защото, за нещастие, имам нужди като всяко човешко същество и трябва да бъда... социален. И се опитвам по-рядко да го правя. "Чакай, чакай, ааа, начи ни използваш!?" Да. /кратко, точно и ясно/ Опитвам се да давам толкова, колкото вземам, но да, така е."
Но дори това взаимоспомагателно общуване е лицемерно и безсмислено:
"Просто вече ми писна да се обяснявам, да се извинявам, да се преструвам, че как всичко е идеално и перфектно, а всъщност не искам да седя с хората по-близо, докато не вкарам някакъв алкохол или не се почувствам съвсем сам, защото едва ли нашата връзка в тези минути ще означава нещо повече от няколко минути безсмислени разговори за това как сме, какво правихме, какво... друго да си говорим - музика, филми, някаква шегички?"
Фактът, че заради нуждите си Доки е принуден да участва в лицемерния ритуал на междучовешкото общуване, го изпълва със съжаление и е още една от причините да бъде толкова отчаян от живота.

4. Ужасната самотна смърт или по-ужасната смърт сред лицемери
Доки, съвсем основателно, се притеснява, че ще умре самотен, но идеята да умре заобиколен от "фалшиви приятели" и "лицемери" го плаши още повече, защото осъзнава, че ако стигне до там, най-вероятно ще се е поддал на опасността да ослепее за недостатъците на другите и да се превърне в едно от незначителните човешки същества, които го заобикалят.
"през страха от това, че най-вероятно ще умра сам, но и през страха, че може да умра заобиколен от адските нестойностните същества, които ще проливат сълзи, въпреки че не знаят за какво, през бедността и адските мъки всеки ден да поддържам форма, колкото и другите да казват - фигурата няма значение - това са BS!!"
В крайна сметка Доки доброволно взема решението да бъде "отхвърлен от обществото", но да не се остави да бъде променен в нещо, което не е.
"в повечето случаи съм егоист и задник, дори и това да ме наранява, та се стигне, че в много отношения съм адски нестабилното същество, което си променя мнението на всеки час, обаче критикува и съди всички други."

5. Заключение: Хората са лицемери, светът е фалшив и животът няма смисъл
"Ала няма значение, няма смисъл, или поне аз няма никога да намеря смисъл от цялото нещо - остава ми просто да се наслаждавам на някакви изкуствени връзки с някакви изкуствени като мен люде в една измислена система от закони и правила, които не се зачитат, и където всеки си има оправдание и всеки си умира да каже "амамамама то ти не знаеш какво ми е", докато ти не се провалиш по някакъв начин и тогава е "амамамама то това си е твоя работа", а единствената разменна монета е това какво можем да си предложим."
Светът щеше да е много по-хубаво място, ако беше населен само с доките, които да припкат по земята и да могат да разчитат безпогрешно чувствата на околните, да могат да са съпричастни. Докитата ще могат да виждат недостатъците на околните, но няма да намират никакви, защото ако всички са като Доки, всички ще са перфектни и светът ще бъде един огромен клуб за взаимопомощ, но без присъщото му лицемерие.
"И най-забавното е, че много пъти аз съм този, който разбира и отстъпва, и, който помага - другите много често са били "аз мога да правя грешки, аз мога да не идвам на срещи, мога да си намирам причини да не помагам, аз мога да заеба цялата работа, аз мога да манипулирам всички около мен, аз мога да лъжа и аз мога да наранявам". Защо - според мен, никой не му се занимава с тревогите на другите - кратко и просто."
 Доки никога не е избирал да се роди в този свят, който не го заслужава, и затова не е длъжен да се мъчи да бъде нещо различно от това, което е бил в деня на раждането си - едно дебело, ревящо бебе.

Ами, това е в общи линии предсмъртното писмо на Доки. Ако написаното от мен ви се струва дълго, вижте какво представлява оригиналният текст.
Писмото на Доки е ужасно дълго, несистематизирано и пълно с преплитащи се идеи и противоречащи си заключения. Необходими бяха трима души не за да го разберем, а само за да го прочетем.
Ще се чувствам лично отговорен, ако Доки си отиде от този свят без никой да е прочел какво е искал да каже преди смъртта си. Дължа му поне толкова.
Поне толкова!

събота, 16 ноември 2013 г.

Радина опровержение

Добро утро!!!

Радина, моята добра и мила приятелка от две години, каза, след като прочете какво съм написал в блога си вчера, че не ме мрази и не вижда само лошото в мен. Сега си забрави мисълта и ме пита какво е казала.
Вика Уффф.
И пие кафе.
Сега се смее, защото ме накара да ѝ прочета какво е написала.
И след всяко изречение ме пита каво съм написал.
Сега пита какво после и аз ѝ казах, че нищо, а тя цъка с уста.
Сега вика ООО
И каза да не пиша нищо повече.

петък, 15 ноември 2013 г.

Радина

Добро утро!!!

Днес за мен е много специален ден - две години, откакто сме заедно с Радина. Затова реших да разкажа малко за нея и за отношенията ни, понеже напоследък се чувствам много гадно. По-гадно, отколкото съм се чувствал през последните две години...

В началото на връзката ни Радина беше много доволна, защото доста хора ѝ казваха, че ми влияе добре. Пък и да не ѝ го казваха, тя лесно можеше да го разбере от блога ми, където си споделям всичко.
Ето как се чувствах преди да се запозная с Радина:
когато трябваше да съм щастлив;
когато общувах с "приятели";
през цялото останало време.

И как да не съм щастлив, като най-после имах някой, с когото можех да общувам и да споделям всичко (имам предвид наистина важните неща, а не тези, които споделям в интернет, като например колко често сера). Радина чете изключително много и като стане дума за книги е незаменим събеседник. В началото имахме малко различия във вкусовете, но Радина бързо се учи и скоро след като се запознахме, започнахме да споделяме и други фенства, освен "хари Потър"  - тя вече чете Стивън Кинг и е луда фенка на "The Walking Dead".
В началото залиташе към някои неща, които аз не харесвам, но осъзна, че са глупави. Остана ми да я убедя само, че "Игрите на глада" не струва повече от хартията, на която е отпечатана, както и да даде шанс на "Игра на тронове" (не е гледала нито един епизод).
Сега обаче разбирам, че не така се е чувствала Радина.

Аз имам една особеност - когато попадна на нещо ново, винаги подхождам скептично и търся първо недостатъците. Много малко неща успяват да ми харесат, но когато успеят, направо се вманиачавам. Който ме познава и знае какво изпитвам към Стивън Кинг и Джоан Роулинг ще потвърди.
При Радина е точно обратното - тя приема с готовност всичко и търси само положителните неща, но ако нещо не ѝ хареса, започва да го мрази до дъното на душата си.
За съжаление точно такива са отношенията ни един към друг.

В самото начало аз бях по-отдалечен и я допусках в живота си стъпка по стъпка. Веднага забелязах нещата, които не харесвам в нея и дълго време те бяха нещото, което виждах на повърхността на отношенията ни. С времето обаче установих, че в Радина има повече положителни качества, отколкото в който и да е друг от познатите ми. Всички "недостатъци" потънаха надолу и се превърнаха в част от цялото, което обичам.
От нейната страна нещата протекоха точно обратно - в началото твърдеше, че нищо в мен не я дразни, но проблемите започнаха да изплуват и сега казва, че те са всичко, което може да види.
Да, аз съм точно това, което тя казва - ужасно неромантичен (по-лесно ми е да ѝ измисля епитафия, отколкото поздрав за годишнината); много мързелив (дори ме мързи да измисля пример за мързела си); неподреден (книгите ми са на купчини из стаята); прахосник (разхвърляни са, защото всички рафтове вече са запълнени и то често с различни издания на една и съща книга); избухлив (ако ме познавате от времето преди да се запозная с Радина, няма как да не съм ви крещял поне веднъж); досаден (тия скоби не са ли досадни?); несръчен (книгите ми са по земята, макар че имам етажерки, които обаче не мога да закрепя на стената); и още много неща (заядлив, инатлив, егоцентричен; похотлив; неразумен...)
Странното е, че бях тези неща още преди да се запознаем и никога не съм лъгал за тях. Тя знаеше кой съм и какъв съм, но все пак избра да е с мен. Защо сега станаха такъв проблем?

Имаше много голяма вероятност днес да не сме заедно - тя прекара у нас три дни, като и в трите имаше скандали, тя ми заявяваше, че всичко е свършило и си тръгваше, аз я догонвах и я молех да остане и тя оставаше.
Това не е нищо ново - "късали" сме сигурно 30 пъти, като първия бях толкова разстроен, че отидох у Ваня, напих се и цяла нощ повръщах. Следващите "раздели" бяха по-леки, но имаше и неприятни случаи - веднъж бяхме заедно на море, скарахме се и аз си тръгнах към София, но докато пътувах в автобуса се разбрахме по телефона, затова слязох в Нова Загора и се върнах до Слънчев бряг. Това приключение ми струваше 60 лева. Друг път пък Радина откачи, хвана една чаша, която бях счупил в гнева си и доста гадно надра ръката си - още има белег.
Общо взето след една от тези случки реших, че вече няма да се опитвам да си я върна и написах това стихотворение, пък тя взе, че го хареса и пак се събрахме.

В общи линии в тези моменти (имаме разногласие кои са повече - хубавите или лошите - аз мисля, че са хубавите, а тя - обратното) осъзнавам, че ней-добре ще е за нея ако я оставя. Тя много лесно ще може да си намери по-добра партия и ще е щастлива. Но не мога да го направя, понеже не виждам никакво бъдеще без нея. Нали по-горе писах, че като харесам нещо се вманиачавам - е, вече не мога да си представя живота без Радина.

Затова се чудя какво да правя. Какво според вас е най-доброто действие от тук нататък, за да можем  на третата си годишнина да сме щастливи, ако ще и разделени?
1. Да оставя нещата както са си, защото е нормално двойките да се карат.
2. Да приключа с нея, да потъгуваме, пък после да продължим пътя си отделно.
3. Да ѝ бия един шамар и да ѝ кажа: Мълчи жено и ме слушай.
4. Да ѝ направя бебе.
5. Да си направим блог, в който да описваме всичките си проблеми и да искаме съвети и безпристрастна оценка на ситуацията от читателите (както правя сега), защото ще са по-обективни от нас.
ДОПЪЛНЕНО: 6. Да отида на психолог, защото съм ненормален социопат; див, вдетинен фен на фентъзи и фантастика; олигофрен, който обяснява какво яде и какво сере; човек, който споделя най-интимните си чувства и емоции (и най-лошото - тези на жената, която обича) в интернет. И трябва да се радвам,  че въобще съм докосвал жена през живота си. Този пост говори толкова много за безбройните ми комплекси.

Чакам съвет и не се шегувам!

сряда, 6 ноември 2013 г.

Още 2 книги в колекцията ми

 Добро утро!!!

Добавих още две книги в колекцията си от Стивън Кинг на английски. Новите попълнения за романите "Сблъсък" и "Гробище за домашни любимци".
За пръв път, откакто започнах да събирам тази колекция, книгите, които ми остават да си намеря, са по-малко от тези, които вече имам.
Ето списък на оставащите ми 30 книги:
Salem's Lot
The Shining
Rage
Night Shift
The Long Walk
The Dead Zone
Roadwork
Cujo
The Running Man
TDT 1: The Gunslinger
Christine 
Cycle of the Werewolf
Thinner
Skeleton Crew
It
TDT 2: The Drawing ot the Three
Misery 
TDT 3: The Waste Lands
Gareld's Game
Dolores Claiborne
Nightmares and Dreamscapes
The Regulators
Bag of Bones
On Writing
The Colorado Kid
Full Dark, No Stars
11/22/63
TDT 4.5: The Wind Through the Keyhole
Joyland
Doctor Sleep

петък, 1 ноември 2013 г.

Лицето на Хелоуин

Добро утро!!!

Днес, съвсем случайно, попаднах на една позната физиономия в днешния вестник - моята.
Снимката във вестник монитор е от едно Хелоуин парти, което посетих преди 4 години.
Очевидно за 4 години не са успели да намерят никой толкова готин, колкото мен, и затова съм сложен аз.

Понеже бях на работа, тази година беше първата от много време насам, в която не правя нищо за Хелоуин, но очевидно съдбата ми е такава - да се появявам с наметало, ако не във физическия свят, то поне във вестника.

Не мога да избягам от славата...

четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Ужасна реклама или страхотна гавра?

Добро утро!!!

От издателство Бард бяха споделили едно ревю на страницата си и заради заглавието ми стана интересно - "50 нюанса на новата класика". Чудех се как ли авторката (защото бях сигурен, че публикацията е писана от жена) ще обоснове твърдението си, че такава книга може да бъде наречена класика. За моя изненада, прочетеното ме озадачи доста и все още не мога да реша дали това е гавра с книгата и с фенките ѝ или просто най-лошото ревю, което съм чел.

Докато четях първия абзац бях сигурен, че текстът е дело на някоя здрачанка: "Едуард и Бела вече са с едни гърди назад след като тези дни стана печално известна и изневярата на актрисата Кристен Стюарт (която играе Бела) спрямо Робърт Патистън (вампирът Едуард Колин)."
На втория вече бях на мнение, че това е просто най-лошата реклама на книга, която някога съм срещал: "Предчувствайки златната мина, издателите далновидно са разделили книгата на три части, всяка от която се издава и продава отделно и „50 нюанса на сивото“ е само първата. Книгата стана огромна машина за пари.  Освен, че авторката вече е милионерка, това лесно може да бъде забелязано и от съвсем незавоaлираните продуктови позиционирания на Blackberry, MacBook и т.н."

Но от третия абзац текстът си стана чиста подигравка с книгата. Ето някои от "качествата", които авторката Кáлина Мáлина изброява (по-горе има връзка към ревюто, за да видите, че не си измислям:
"Накратко, в  „50 нюанса сиво“ се разказва за това как се свалят и какво правят след като се свалят"
"богатият, ерудиран, красив, по-мъдър от възрастта си, умен и т.н. (тук добави всички възможни епитети, описващи идеалния мъж)  27-годишен милиардер Кристиян Грей. Да, милиардер, а не просто някакъв си милионер, но пък с достатъчно психологически проблеми в стил „богатите също плачат“.
"Интригата в книгата са садо-мазо сексуалните предпочитания на Кристиян"
"повечето от сцените в книгата не са нещо кой знае колко необичайно"
"По осмокласнически главните герои обмислят всяка дума на партньора си и търсят скрит смисъл, подтекст, нюанси (ерго, 50-те нюанса на сивото). Такива няма..."
"Освен всичко друго, тя (книгата) демонстрира живо и атрибутите на богатството в стил „Кварталът на богатите“ – огромни апартаменти, яхти, автопарк, лични самолети и т.н."
"Анастасия, естествено, още е девствена, а Кристиян досега е използвал жените само за див и необуздан секс, но никога за нормална връзка (и той един вид е емоционално девствен)"
"книгата – лесна за четене и доста предвидима"
"Не става ясно кога всъщност работи Кристиян, за да поддържа голямото си богатство, но от това романът също не страда особено."
"Определят я като „mommy porn“ – порно за млади майки. "
"Героите са  повърхностни и нереалистични"
 "Има вероятност да се подразните от безкрайните повторения: панталонът на Кристиян все седи на хълбоците му по един неустоим начин; Анастасия все си хапе устните, а Кристиян все й повтаря с дълбок и тъмен глас да не го прави, тъй като това го възбужда; усмивката на Кристиян, която се вижда на устните му, често не стига го очите му, защото го мъчи някоя мисъл от тъмното му минало; той е control freak; сивото в очите му все потъмнява още повече; Анастасия непрекъснато е учудена от възбудатата си от Кристиян и т.н. и изразява това едносрично с междуметия като Jeez, Oh my…"

 Ако публикацията е подигравка, тогава  Кáлина Мáлина заслужава поздравления за последното изречение
"И последно – едно важно послание към мъжете, особено младите, ако случайно се зачетат в книгата: грубостта, пренебрежението и унижението въобще не са възбуждащи за жените, особено тези с мозък в главата си."
което е завършващият детайл на гаврата.
Но ако авторката е сериозна, тогава трябва сериозно да се притесним за човек, който мисли, че това е вярно: "Търговският успех обаче вече я превърнаха в класика, която ще се изучава."

Според вас дали Кáлина Мáлина се подиграва на фенките на "50 нюанса сиво" и останалите здрачанки или пък тя самата е за подиграване? И дали от Бард са прочели ревюто, преди да публикуват връзката към него?

петък, 25 октомври 2013 г.

Рисковете на copy-paste статиите (lira.bg)

Добро утро!!!

В нашето интернет пространство е трудно да се  говори за "авторитетни" сайтове, но безспорно един от най-актуалните литературни такива е lira.bg от който аз, пък и много други, често крадем някоя или друга статия.
За съжаление твърде често хората, отговорни за сайта, показват известна некомпетентност и, което е по-лошо, не желаят да променят текстовете си, след като вече веднъж са получили забележка.


Като тази статия за  10-те най-драматични смъртни случая в литературата, която, освен че е пълна с грешки, обрича Катрин Ърншоу от "Брулени хълмове" на доста по-жестока смърт, отколкото ѝ е отредила авторката. Според статията (която е преведена от друго място, разбира се) Катрин умира от глад в килия.

Всъщност въпросната издъхва по много по-банален начин - при раждането на дъщеря си.
И макар Радина да не пропусна да се заяде

грешната информация в сайта все още не е поправена.

Разбираемо е, че редакторите на Лира не могат да прочетат всички книги, които излизат по света, но няма да е лошо да хвърлят по едно око на класическите произведения, които често назовават в необективните си класации, преведени от "Телеграф", "Гардиън" или huffingtonpost.
Или поне да обръщат внимание на коментарите от читатели.

сряда, 23 октомври 2013 г.

Още по темата за циганското родителство

Добро утро!!!

По принцип не бих писал това нещо, тъй като не се засягам, когато някой ме хули заради собствената си глупост (например, когато съм писал нещо против леля Стефка или Игрите на глада), но Радина побесня и ме накара да напиша обяснение за предишната си публикация, понеже не можела да търпи някой да мисли, че има тъпо гадже.

В предишната си публикация бях написал, че циганите са по-добри родители от хората, защото използват децата си за лични ползи и не се грижат за тях. Струваше ми се, че изказването ми е достатъчно иронично, но за всеки случай добавих и снимка, на която се вижда циганка с малките ѝ, които ловят вечеря в някакъв контейнер за боклук.

Очаквах реакции, но не такива. По-скоро мислех, че циганолюбците ще скочат срещу мен, а то се оказа, че трябва да се оправдавам пред хора, с които сме на едно мнение.
Ето коментарите, които публикацията ми предизвика. Ще се опитам да съм възможно по-неироничен и да говоря колкото се може по-пряко, за да няма объркване.

Емилия Андонова, връзка между двете твърдения има, но след като недотам заплетеният ми коментар ти се е сторил като неразгадаем шифър, не се изненадвам, че не можеш да я видиш. Един родител, за когото децата са само няколко лева майчински, не може да е добър родител. Това е връзката и това е причината изобщо да започна да пиша нещото.

Геш, ако не те познавах от преди това, бих бил склонен да приема, че си разбрал посланието ми и го тълкуваш за неразбралите. но те познавам и няма как да си помисля такова нещо.

Диди, не знам дали си Мистрес, но съжалявам, че текстът ми не е толкова остър и добре аргументирам като твоя коментар. Дори и да не мислех нещата, които си написала, за правилни, още преди да ги напишеш, сега сигурно щях да съм променил целия си мироглед, повлиян от дълбочината на разсъжденията ти.

Защо циганите са по-добри родители

Добро утро!!!


Искам да се противопоставя на една широкоразпространена заблуда за нашите братя роми, които дълбоко уважавам и дори обичам. Някои хора смятат, че понеже циганите не се грижат за децата си, не ги обличат, не ги хранят и ги използват за просене, значи не ги ценят достатъчно. Това не е вярно!

Тези дни с Радина ни се наложи да проведем един разговор за бебета и гледане на деца. Тя каза, а и  аз се съгласих с нея, че не бихме могли, поне в следващите няколко години, да имаме деца, защото едва успяваме да се издържаме себе си и няма къде да живеем.
В същото време в Пловдив една циганка на 50 години роди, не въпреки че, а именно защото няма работа, не може да се издържа и няма къде да живее. А така ще взема майчински.

Защото, разбирате ли, докато ние виждаме дечицата като разходи, те го виждат като приходи.

А сега кажете, кой си цени децата повече?

Бедността ме удари в библиотеката

Добро утро!!!

Животът става все по-труден и за да може да оцелее човек му се налага да прави компромиси. Аз нямам нищо ценно (преди време писах колко съм беден, но много хора го приеха като шега), като изключим колекцията ми от 620 книги. И тъй като ми излязоха някои неочаквани разходи, реших да съкратя малко от колекцията, защото нямам с какво да ги изхранвам.
Тук може да видите какво съм пуснал да се продава, а в следващите дни и седмици мисля да кача в продавалника към 400 книги.
Днешните ми предложения са за феновете на Толкин (или на Питър Джаксън, като става дума за пари, които аз ще взема, не ми пука чак толкова) - прекрасният роман "Хобит" (10 лв), на който му предстоят още две унизителни части от глупавата екранизация и първата част от трилогията "Властелинът на Пръстените" (7 лв).
Ако вземете и двете книги ще ви направя 10% отстъпка от по-скъпата. Ако вземете и друга от списъка, отстъпката става 20% и така за всяка следваща*.
За живеещите в София приемам и размяна с друга книга.

*Предложението не важи за книги, които се продават в комплект.

петък, 18 октомври 2013 г.

Новата Кери ми хареса повече от старата, но пак не става

Добро утро!!!


Новият филм по Кери излезе по кината и с Радина веднага отидохме да го гледаме. Новата версия ми хареса много повече, отколкото първата от 1976, но това никак не беше трудно да се постигне, тъй като прехваленият филм на Брайън де Палма на моменти е толкова странен, че направо прилича на пародия, има прекалено дълги и прекалено излишни сцени, а някои моменти от историята са зверски променени и осакатени. Може да не разбирам от кино, но разбирам от Стивън Кинг и този филм е една ужасна екранизация по култовия роман на Краля.
И въпреки, че филмът ми хареса повече от стария, все пак останах доста разочарован и не бих отишъл да го гледам втори път.

21 век
Много ме зарадва решението на създателите на филма да прехвърлят събитията в днешни дни. Годината няма нищо общо с историята, Стивън Кинг е описвал своето съвремие, така че е логично един филм от днешни дни да е в днешни дни.
Това обяснява и някои промени, като например липсващият преобърнат пепелник в кабинета на директора, който е заменен с машина за вода, смартфоните, лаптопите и интернет.

История
Още от началото на проекта, всички обещаваха новата версия да е по-близо до книгата от старата. И първата сцена от филма общо взето повтори това обещание - видяхме раждането на
Кери, което е изключително важно за изграждането на отношението на Маргарет към дъщеря ѝ, но беше пропуснато в стария филм, както и цялото детство на момичето. С това, за огромно мое съжалени, нещата, с които новата Кери е по-близка до книгата, се изчерпват, като се изключат някои дребни неща (включен е разговорът между бащата на Крис, директорът и учителката по физическо), за разлика от несъответствията, които започват да се трупат лавинообразно във втората част на филма.
Някои от най-дразнещите промени бяха (ВНИМАНИЕ, СПОЙЛЕРИ, но ако сте фенове на книгата ви препоръчвам да ги прочетете, за да не се разочаровате):
- Какво можем да очакваме от жена режисьор, освен да вкара типично женски малоумия в една история, която общо взето иронизира и отрича любовните истории? Ами точно това се случва във филма - яростта на Кери се възпламенява не защото са я залели с кръв, а защото кофата убива пада и убива Томи Рос. Това в книгата изобщо не е така - Кери дори не забелязва, че Томи е мъртъв, защото е прекалено погълната от отмъщението си.
- Във филма Кери не уби учителката си по физическо. Това е направо скандално - учителката определено не заслужаваше да умре, но в това е иронията. Пък и кой действително заслужаваше да умре? В книгата Кери я убива заедно с останалите.
- Сю Снел е бременна! Очевидно новата Кери е по-близка по сили до Чарли от "Подпалвачката", тъй като освен да движи предмети, може и да заварява метал! А в една от последните (и безспорно най-идиотските) сцени от филма, Кери протяга ръка към Сю Снел и обявява: "Момиче е!", след което я оставя да живее.
Освен тези не маловажни разлики, са включени и всички отклонения от историята от старата версия, като например начина, по който умира Маргарет Уайт и разрушаването на къщата, когато умира Кери.
В този смисъл новият филм е малко по-близо до книгата от първия, но много по-близо до екранизацията от 1976, отколкото до романа на Стивън Кинг.

Актьори
Клоуи Мориц е страхотна актриса, но изборът ѝ за ролята на Кери предизвика доста негодувание сред феновете на Кинг, които смятаха, че е прекалено красива, за да бъде Кери. И въпреки че, както Радина не пропуска да напомни на всеки, който направи тази забележка, Стивън Кинг никога не казва, че Кери е грозна (ние виждаме само субективните оценки за нея от хората, които я мразят и от самата Кери, която е с много ниско самочувствие), за все пак смятам, че образът на Кери от 1976 е много по-близко до това, което трябва да бъде - не грозна, ами по-скоро невзрачна.
За сметка на това Джулиан Мур е невероятна в ролята на майката на Кери. Всъщност точно тя е най-страшното в целия филм и съвсем заслужено получава само похвали за ролята си.

Не съжалявам, че гледах Кери, но не бих отишъл да го гледам отново на кино. Малко са наистина качествените екранизации по неговите книги (и повечето от тях са на Франк Дарабонт) и за съжаление "Кери" няма да влезе в тесния кръг на филми като "Изкуплението Шоушенк" и "Остани до мен".
Надявам се, че няма да трябва да чакаме още 6 години, за да гледаме отново филм по Кинг на голям екран.

вторник, 15 октомври 2013 г.

The Walking Dead 4 - по-мрачен и по-гледан от всякога


Добро утро!!!

Започна новият сезон от култовия драма-хорър сериал "The Walking Dead".
Първият епизод "30 дни без инцидент" прикова пред екраните вниманието на повече от 16 милиона зрители в САЩ, което значително надвишава предишния рекорд за най-гледан епизод от драматичен сериал - последният епизод на миналия сезон, който е бил гледан от  над 12 милиона зрители. Той пък от своя страна изпревари предишния рекорд, отново принадлежащ на мъртвите - сезон 3, епизод 1, гледан от около 11 милиона зрители. Това ми напомня за времето, когато излизаше "Хари Потър" и Дж. К. Роулинг си беше единствената конкуренция.

Новият епизод перфектно балансира между ужасите, драмата и действието, така че няма опасност да се повтори неуспехът на сезон 2, който, макар да беше перфектен от към развитие на героите, не се понрави на голяма част от феновете.
Освен това се очертава сезон 4 да е доста по-мрачен от предишните три, което е логично, като се има предвид, че от началото на епидемията вече са минали отколо 2 години и оцелелите (по какъвто и да било начин) са станали крайно свирепи и готови на всичко.
А и на лице е нова заплаха, която със сигурност ще създаде много проблеми на героите.

От епизода не става ясно колко време е минало откакто Губернатора откачи и Удбъри и групата на Рик се обединиха, но със сигурност са били поне няколко месеца. Оцелелите удобно са се настанили в затвора, организирани на групи за лов, събиране на провизии и убиване на бродещи при оградите, а цялата група се ръководи от съвет на ветераните от предишните сезони.
Точно както планираха в началото на предишния сезон, големият двор на затвора е превърнат в обработваема земя, а от накъде са си намерили и животни, които да гледат.
В общи линии се опитват да живеят колкото се може по-нормално, като се има предвид все по-големите орди от мъртъвци, които се опитват да ги хванат.

В епизода се появяват нови герои, тъй като през месеците след атаката на Губернатора групата се е увеличила доста. Има и няколко жертви на този първи епизод, но никой от тях не е от ветераните. Това обаче не пречи да са въздействащи и неочаквани.

Вероятно женската част от феновете най-много ще се зарадват на Дарил - истинската звезда в сериала.
Някогашният недодялан груб селяндур сега се е превърнал не просто във важна част от групата, ами и в нещо като звезда на лагера, герой за оцелелите и секс символ за женската част от обитателите на затвора.
В този сезон виждаме един доста по-стабилен образ, след като в първите три постоянно се колебаеше - ту иска да помага на всеки, ту иска да си живее сам; хем иска да бъде с брат си, хем иска да остане в групата на Рик. Сега вече не е така - Дарил Диксън намери семейството си и сега е готов да ги защитава и да се грижи за тях.

Ами това е, започна се. The Walking Dead отново тръгна по телевизията (включително и в България - днес може да го гледате от 23:05 по FOX).
Робърт Киркман, създателят на комиксите, сподели, че според него сезон 4 ще е най-добрият от всички до сега, което не вещае нищо добро за героите на сериала.

Октомврийски книги на Стивън Кинг за последните 38 години

Добро утро!!!

Стивън Кинг публикува романи вече почти 40 години и е натрупал библиография, за която всеки писател би му завидял. Ето списък на 9-те книги на Кинг, които са публикувани през месец Октомври в периода 1975 - 2006

Сейлъмс Лот (1975) - вторият публикуван роман на Стивън Кинг може и да не постига желания успех непосредствено след публикуването си, но пък определено остава една от най-любимите книги на феновете на Краля. По-мое мнение това е най-подходящата книга за "зарибяване" на фенове
Куджо (1981) - вероятно вторият най-мрачен и жесток роман на Кинг след "Гробище за домашни любимци". Историята за болния от бяс Санбернар със сигурност е променила начина, по който много хора приемат тази порода, но пък от положителната страна на нещата, книгата е дала име на доста кучета на фенове.
Неизживени спомени (1991) - книгата е рекламирана като "Последният роман за Касъл Рок". Има доста противоречиви мнение за нея - според някои е едно от най-интересните неща на Стивън Кинг, според други едно от най-несполучливите. Аз бях много впечатлен от книгата и моментално потънах в историята. Страхотна книга!
Кошмари и съновидения (1993) - като повечето сборници с разкази на Стивън Кинг от ранните години на автора в България и този е накъсан на части, но за щастие преди година и нещо беше преиздаден с почти пълно съдържание.
Град Отчаяние (1996) - класически Стивън Кинг с чудовища, мрачна атмосфера и портал между световете. Интересното при българското издание на тази книга е, че първото издание не е пълно и чак тази година беше издадена цялата книга. 12 години българските фенове са пропускали част от романа.
Отмъстителите (1996) - книгата излиза в същия ден като "Град Отчаяние", но като автор е посочен Ричард Бакман - псевдоним на Стивън Кинг. Книгата е много по-шантава и нестандартна от Отчаяние, затова не е сред най-популярните, но пък аз я харесвам доста повече от другата.
За писането (2000) - една от най-ценните книги на Стивън Кинг, които някой може да прочете, без значение иска ли да става писател или не. Книгата не просто насочва хората в правилния път към писателска кариера, но и им показва как да четат качествено книги и как да отделят добре написаните от лошите.
Колорадеца (2005) - отново много противоречива книга. Феновете на криминалните сериали по-добре да не посягат към нея, защото за разлика от всички тях, в Колорадеца загадката остава неразрешена.
Романът на Лизи (2006) - моят фаворит сред книгите на Стивън Кинг след Тъмната Кула. Най-перфектно балансираната и най-качествено написана книга на Краля.
Ако някой поиска да му препоръчам една книга, която трябва да прочете, ако никога няма да чете друго на Кинг, бих му препоръчал именно това.