неделя, 30 декември 2012 г.

Почти нова година


Започнаха приготовленията за новогодишното празненство. Днес ходихме да пазаруваме и аз с нетърпение чакам утре да започнем купона.
Понеже сме големи ентусиасти, смятаме да започнем още в ранни зори (от 13 часа), така че се надявам да го дикараме до полунощ, за да запалим на кучето опашката и да отбележим настъпването на новата слидеринска година.
Това ще е най-якият новогодишен купон, понеже, за разлика от всички предишни, на този съм поканен и аз. :)

петък, 28 декември 2012 г.

2012 за българските фенове на Стивън Кинг

Почти си замина още една година. Моят любим писател навърши 65 години, а личната ми Кинготека се увеличи с 6 книги.
Ето горе-долу какво интересно се случи през тази година за феновете на Стивън Кинг.



ПРЕИЗДАДЕНИ КНИГИ:
Тази година Бард издадоха, за пръв път в почти цялата му пълнота. сборникът "Кошмари и съновидения", който до сега беше разделен в три сборника, издадени от Плеяда преди двайсетина години.
Другата книга, която беше преиздадена от тях (с доста ниско качество, но на сравнително добра цена) беше мегароманът "Сблъсък", който до сега беше една от най-редките книги на Кинг в България и трите му тома трудно можеха да се намерят под 40-50 лева на пазара за стари книги.
Изданието на Бард е в два тома и струва 34 лева общо.

НОВИ КНИГИ:
И, разбира се, най-важното - новите книги на Кинг.
Тази година за прув път се сдобихме с преведен комикс по Кинг. "N" беше издаден от Бард и със сигурност няма фен на Кинг, който да не се е зарадвал поне малко на интересното предложение.
Историята е адаптация на едноименния разказ от сборника "Малко след залеза".
Аз лично се надявам да е постигнал голям успех, понеже искам да видя още комикси по Кинг в България.

Плеяда пък издадоха цели два романа:
"22 ноември 1963", който разказва за пътешественик през времето, който планира да предотврати покушението срещу Кенеди. По-пълно ревю за книгата може да прочетете в сайта на "Други светове".
"Вихър през ключалката", който е част от поредицата за "Тъмната Кула" и всъщност е едно от най-добрите произведения на Стивън Кинг, отвеждайки ни стотици години преди времето на Роланд и историята в оригиналните 7 книги. Моето ревю може да прочетете в сайта на "Други светове".

И така, това беше 2012 година за феновете на Стивън Кинг. Поправете ме, ако съм пропуснал нещо. :)

вторник, 25 декември 2012 г.

Топки и панталон без сърце (моето коледно творчество)

Коледа е!
По този повод ще споделя три свои стари коледни произведения - стихче, приказка и фенфикшън, които може да сте виждали, понеже съм ги пускал и преди.

Ще започна със стихчето, понеже е кратко и мога да го копирам тук:

Топки, топки - на елхата,
Топки, топки - на елхата;
гол защо ли тичах из гората...

Приказката също е кратка, но към нея ще ви препратя с линк. Който иска може да прочете произведението ми "Трогателна коледна приказка за нещастен панталон без сърце"

А фенфикшънът се казва "Коледата на Хари Потър"

Приятно четене, надявам се нещата да са ви забавни. :)

понеделник, 24 декември 2012 г.

Любимите ми екранизации на мюзикъли

Обичам да гледам мюзикъли, но за съжаление по-голямата част от тях гледам на компютъра, благодарение на интернет, вместо на живо. Все пак има и много добри екранизации по популярно мюзикъли, като предстоящия да излезе утре "Клетниците", който чакам с огромно нетърпение.
Но докато чакам, реших да споделя, с който го интересува, кои са трите ми най-любими адаптации на мюзикъли (които се играят на сцена) за големия или по-малкия екран. Важно е да отбележа, че това не са най-любимите ми мюзикъли, а просто, по мое лично мнение, най-добре филмираните.

3. "Чикаго"
Мюзикълът се играе от 1975 година и разказва за жена, която е арестувана, след като убива любовника си. На нейна страна застава най-добрият адвокат, който я превръща в знаменитост, за да я отърве от смъртната присъда.
През 2002 по шоуто беше направен филм с участието на Рене Зелуегър, Катрин Зита Джоунс и Ричърд Гиър.
Във филма най-вече ми харесва как действието и песните са представени едновременно като реални събития и като вариете - например, в една от сцените виждаме адвокатът и затворничката застанали пред репортерите, а в следващия той е на сцена пред публика и буквално управлява журналистите като марионетки.
2. "Евита"
Мюзикълът на сър Андрю Лойд Уебър от 1978 година проследява живота и кариерата на спорната аржентинска лидерка Ева Перон, която е едновременно почитана и мразена в страната си.
Филмовата версия е от 1996 година и в нея участват Мадона и Антонио Бандерас.
Харесвам филма заради раздвижената атмосфера и често сменящите се кадри. Дори в сцените, в които има само музика, публиката не е оставена да скучае.
Изпълнението на песен "Не плачи за мен Аржентина" от Мадона е станало толкова популярно, че много хора са чували и знаят песента, без да подозират, че е от мюзикъл.
1. "Суини Тод"
Този мюзикъл е на почитания от мнозина Стивън Соденхайм (аз обаче си предпочитам Андрю Лойд Уебър) от 1979 година.
Вдъхновен от реални събития, мюзикълът разказва за избягалия от затвора бръснар Бенджъмин Баркър, който се завръща в Лондон, за да отмъсти за това, че е вкаран там невинен, както и за загубата на дъщерята и жена си.
През 2007 и този мюзикъл беше екранизиран, постигайки огромен успех най-вече заради имената на Джони Деп и Тим Бъртън.
Без съмнение това е екранизацията по мюзикъл, която харесвам най-много. Тим Бъртън е оставил различимия си отпечатък върху и без това мрачната и кървава история, превръщайки филма в истинско удоволствие за онези, които си падат по тъмните цветове и шуртящата като фонтан кръв.
Актьорският състав на филма също дава голямо преимущество и то не само сред разгонените фенки, почитателки на Джони Деп. В ролята на самовглъбения погълнат от омраза убиец, Джони е напълно в свои води, допълвайки безпогрешно портрета му. Хелена Бонъм Картър пък е незаменима за ролята на госпожа Лъвет, влюбена до уши в бръснаря, която продава пайове от човешко месо. Във филма участва и великият Алън Рикман, който е злодеят в историята.

И така, това са трите ми най-любими екранизации по мюзикъли. С нетърпение очаквам да видя какво е направил Том Хупър с "Клетниците", но от немалкото, показано ни до сега, мога да предположа, че в класацията ми може да настъпят някои изменения в началото на следващата година. :)

събота, 22 декември 2012 г.

Обзалагам се, че това не сте го чели

Доста обичам да чета разказите в сайта Откровения. Вярно, че голямата част от тях не струват - повечето са от рода на: "О, любими мой, толкова много ми липсваш. Толкова не ме разбира никой. Ще се самоубия." Други пък са като блогове - някакви хора разказват някакви истории, които нито са добре написани, нито са интересни по някакъв начин.
От време навреме се среща и по някой добър разказ. Аз много се радвам, когато попадна на нещо свястно. Така ми хрумна, че ще е добре да споделям откритията си.
Днес два разказа ми хванаха вниманието.
Първият, по-малко интересният, се нарича "Случаят с детето на гробището" и е кратка, но страховита история за деца, които отиват на гробищата да търсят силни емоции и ги намират. Имах някои забележки към авторката, но като цяло ми хареса.
Вторият разказ, "Brain Wash" е доста по-добър. Откачена хорър-фантастична история за млад мъж, посредствен музикант, който попада на едно необичайно място. Финалът е забавен, странен и съвсем неочакван. Препоръчвам го!

Идеята ми е всеки ден (в който попадна на нещо) да споделям по-интересните неща. Има талантливи писатели, което ми дава надежда, че един ден може да имаме качествена съвременна литература в България. (Освен Бранимир Събев, разбира се. :)

Ще я видим най-после майката

След много преговори беше сключен договор за продължаване на сериала "Как се запознах с майка ви" с още един сезон. Като се има предвид какви спорове и какви драми се случваха през последните няколко дни, по всяка вероятност сезон девет ще е последният.
"Как все запознах с майка ви" е един от най-забавните и оригинални сериали изобщо. Историята е поднесена много интересно, защото разказът често прави ретроспекции или разказва за бъдещи събития. Друг път пък, една и съща случка е представена от гледните точки на всеки един от героите.
В сериала един баща разказва на децата си историята как се е запознал с майка им, като започва от далеч... много от далеч. Редица малки стъпки са довели до срещата му с тази, все още неизвестна, жена.
Но колкото и да харесвах сериала в началото, няма как да не се зарадвам на новината, че най-после ще свърши. Убеден съм, че много, ако не и повечето от останалите, фенове мислят така.
Историята вече стана банална и предвидима, случките започнаха да се повтарят и цялото качество на сериала драстично спадна - дали е имало някакви промени в екипа, не знам, но фактът е, че последните няколко серии ми бяха направо скучни.
Главната история, тази с майката, която е дала името на сериала, също се беше позагубила, но в осми сезон отново започнаха да се появяват следите ѝ.
Теории за това, коя ще се окаже тя, има безброй, но най-интересните от тях са и най-невероятни. По всичко личи, че създателите ще прибягнат до най-лесното - ще вкарат нова героиня в осми-девети сезон (вероятно повече от една, за да ни заблудят), която в крайна сметка ще се окаже бъдещата съпруга на Тед.
Във всеки случай ще ни е интересно да я видим най-сетне.

Не се заяждай с Gangnam Style

Вчера популярната корейска песен "Gangnam Style" достигна забележителните един милиард гледания в Youtube - първото видео в сайта, което постига това. Този рекорд е отбелязан по-малко от два месеца, след като "Gangnam Style" се превърна в най-гледаното видео на всички времена.
И, естествено, реакциите не закъсняха. Цял ден, между коментарите за несъстоялия се край на света се прокрадваха и такива за песента. Повечето от тях бяха на недоволни музикални фенове, които се чудеха как тази песен може да постигне такъв успех, а техните любими групи да не могат.
Всъщност, няма нищо изненадващо, че песен като "Gangnam Style" успя да покори света по такъв начин, а още по-малко има нещо лошо, колкото и да им се иска на някои да разтълкуват успеха ѝ  като доказателство за "упадъка на човешката култура".
Всички тези гледания се дължат на забавното и нестандартно видео, на ритмичната леснозапомняща се мелодия и на факта, че по-голямата част от човечеството не разбира и думичка от текста на песента. Езикът, идеите, посланията и различните вери могат само да разделят хората. Ако искаме нещо да ни обедини, това ще са хуморът и музиката (или страха и смъртта, но това е в краен случай).
Тези неща ми хрумнаха снощи, когато Ел сподели с участниците в поредната виртуална среща на Daily Potter любимото филмче на Макс - анимация за две пингвинчета, в която нямаше никакви думи. Така могат да го гледат деца от всякаква националност, без да имат пречки да го разбират. Очевидно хората никога не се променят много.
Човек ще хареса "Gangnam Style" без значение от какъв пол или националност е, нито колко е възрастен. Ще я хареса, дори без да разбира защо точно.
А когато някой отрече, то това е защото иска да се покаже колко е умен или различен, или пък колко много разбира и как може да мисли самостоятелно, без да се влияе от другите - все заявления, с които иска да каже колко по-горе е от останалите хора. И точно това е причината за всички проблеми и разделения в света.
Затова, слушайте си, пейте си и си танцувайте. Няма смисъл да се срамувате, че харесвате "Gangnam Style" - с всички е така.

петък, 21 декември 2012 г.

Карл от "The Walking Dead" във филм по Кинг

Тази статия е за сайта на читателския клуб "Други светове".
Преди време бях писал в сайта, че тръпкопобиващият разказ "Баба" на Стивън Кинг ще бъде екранизиран за телевизията. Сега мога да съобщя малко повече подробности за проекта.
Филмът ще е с променено заглавие и ще се казва "Mercy". Познат на феновете на Кинг вероятно ще е сценаристът Мат Грийнбърг, който е работил по екранизацията на друг разказ на Краля - "1408". Сред актьорите е Чандлър Ригс, който изпълнява ролята на Карл в страхотния сериал "The Walking Dead".
За сега не може да се каже много за "Mercy", но изглежда в много отношения ще се различава от разказа. Дано поне не е тотално съсипан.

За 300000 краят ще е днес!

Това звучи като някакво злокобно пророчество, но всъщност е истина - за хиляди хора краят ще настъпи на 21 декември.
Преди време с Радина се зачудихме за колко ли време хората ще измрат, ако спрат да се раждат деца. За да разберем, трябваше първо да открием колко хора умират на ден и след запитване в Гугъл получихме доста стряскащ резултат - 300000 души дневно!
Заради голямото внимание в медиите, което се обърна на предстоящия край на света, едва ли е останал някой, който да не е разбрал какво ни очаква.
Ако приемем, съвсем произволно, че една трета от смъртните случаи са очаквани, това ни оставя със 100000 изненадващи кончини - заради войни, престрелки, автомобилни катастрофи, пожари, удавяния, падания и други инциденти.
Ако, отново съвсем произволно, приемем, че поне половината от тези хора са достатъчно възрастни и достатъчно умствено развити, че да са чули и разбрали какво точно очаква светът да се случи днес (или на 23-ти, понеже според някои това е по-правилната дата, така че, ако днес не свърши светът, просто прочетете този текст отново на 23-ти, информацията ще си е същата), излиза, че имаме 50000 души, които са знаели за предвидения апокалипсис.
Сега, интересно е да разберем колко от тези хора вярват, че краят ще настъпи днес. След запитване в Гугъл (моят съветник за всичко) открих доста различни резултати от проучвания - от 5 до 35 процента. Аз ще взема 10%, понеже когато не си сигурен, най-добре ползвай 10 процента, поне аз така си мисля.
Тоест, очакващите обречени са около 5000, което означава, че 45000 души са чули и от около две години непрестанно им се повтаря, че днес ще умрат, но са си казали, че това са глупости. Доста неприятно изненадани ще останат (ако имат време да мислят, разбира се), когато фаталният инцидент се случи и животът им свърши на днешната дата.
Така че, стискайте палци да не изтеглите късата клечка днес и да доживеете до утре. Но не се радвайте толкова много, понеже и утре е ден. И утре 300000 ще си заминат завинаги.
Просто няма да е толкова иронично. :)

четвъртък, 13 декември 2012 г.

Питър Джаксън НЕ Е Толкин

Тази вечер е премиерата на първата част от филма "Хобит" по книгата на Дж. Р. Р. Толкин. Фейсбук е пълен с постове на нетърпеливи зрители, които планират да го гледат, а аз си мисля колко ли прецакан би се чувствал Толкин, ако беше жив в момента и дали би позволил да се гаврят така с творбата му. Защото, макар мнозинството от тях да не осъзнават, повечето фенове на "Властелинът на пръстените" и "Хобит" са всъщност фенове не на Толкин, а на Питър Джаксън, който в следващите две години ще направи всичко по силите си да изцеди всяка стотинка, която може да вземе от творчеството на Толкин.
Доказателство за това е фактът, че за последните 11 години (от излизането на филма) тиражът на "Властелинът на пръстените" е скочил почти тройно (което в момента се случва и с "Хобит"), както и огромният интерес, с който се очаква новият филм, макар на всички да е пределно ясно, че няма да видим нищо ново.
"Хобит" е една прекрасна и много забавна история, която напомня приказките на някоя баба за внуците ѝ преди лягане. Едно от основните качества на книгата е, че във всяка глава се случва нещо - нова опасност, ново предизвикателство, нова възможност. И точно от тази динамичност и лекота смята Питър Джаксън да лиши историята, опитвайки се не да пресъздаде света на "Хобит", а да повтори максимално собствената си работа по "Властелинът на пръстените", който е най-успешният му (да не кажа и единственият му успешен) филм, като този път го направи в 3D.
"Хобит" на Питър Джаксън ще е дълъг, муден и изпълнен с излишни препратки към "Властелинът на пръстените", а ахканията и охканията на псевдо-феновете на Толкин ще се чуват прекалено дълго и шумно, така че ще мине време, преди филмът да бъде оценен по-достойнство (или липса на такова).
Пиша това сега, защото дълго време не смятам да гледам филма, а когато го направя, вече ще е излишно.

Pacific Rim от Гилермо Дел Торо

Ето още един филм, който да очаквам с нетърпение през следващата година.
Гилермо Дел Торо е режисьор на страховития филм "Мимикрия" и на великолепната, но и шокираща мрачна приказка "Лабиринтът на фавъна". Той обаче не беше режисирал филм от пет години, след "Хелбой 2", така че няма как да пропусна завръщането му на екрана.
Предстоящият филм "Pacific Rim" ще разказва за огромни роботи, създадени от хората, за да предпазят света от гигантски зверове, изплували от дълбините на океана. Не звучи много обещаващо, но името на режисьора е достатъчна препоръка, пък и аз имам слабост към гигантски чудовища.
Филмът ще излезе през лятото на следващата година и ще е в 3Д. Гадно, да, но вече започнах да свиквам. Ето го и трейлъра:

вторник, 11 декември 2012 г.

Трейлър на новия филм на Шаямалан

"Страхът е само в главата ти.  Опасността е реална, но страхът е избор."
М. Найт Шаямалан, режисьор на култовия "Шесто чувство", наскоро представи трейлър на най-новия си филм "After Earth".
Филмът разказва за баща и син, изпратени на изследователска мисия до земята, след като планетата е била напусната преди много години от хората.
Главната роля се изпълнява от Уил Смит, който действително ще си партнира със сина си.
"After Earth" ще излезе през Юни. Малко ми е тъжно, защото знам, че филмът ще бъде оплют още преди да се появи по кината, тъй като така става с всичко, което Шаямалан направи напоследък, включително доста интересния "Последния повелител на въздуха" и мрачната приказка "Жената от водата".
Според мен Шаямалан има само един по-слаб филм - "Явлението", но дори в него се усеща типичната за режисьора атмосфера и стил.
Друго, което ме ядосва безкрайно е това, че сякаш никой не брои за нищо "Широко затворено очи" (Wide Awake), който е един от най-добрите му филми изобщо, а на мен ми е от най-любимите. В толкова много сайтове и списания съм срещал да се казва, че "Шесто чувство" е първият филм на Шаямалан, докато реално той е третият.
Вече се подготвят и снимките на втория филм от поредицата "Нощни хроники", която започна със страховития "Дявол".

Нов трейлър на Man of Steel

Излезе първият пълен трейлър на новия филм за Супермен. Филмът обещава да е по-добър от предишните пет (което никак не е трудно) и не е продължение, а нова версия на познатата ни история.
Супермен е един от първите, ако не и първият, супер герой. От неговото време героите доста са се променили - станали са по-мрачни, по-умни и по-различни във всякакво отношение. Но супер мен си остава символ, който Батман и Спайдърмен никога няма да станат.
Преди време с един познат си говорехме за супер героите и той каза, че според него Супермен е най-скучният, защото има абсолютно всички сили. Тогава се съгласих, но дали не може да погледнем на историята от друг ъгъл?
Супер мен, макар да е най-силен от всички, е и най-самотен. Той е загубил не само родителите си или чичо си. Загубил е целия си свят и е станал нещо като бог на една изостанала и изпълнена със зло планета. Единствен по рода си.
Той се опитва да възстанови баланса в света и да даде надежда на хората, за да изкупи греховете на своите предци, които са станали отговорни за унищожението на родната му планета.
Супермен е единственият супер герой, чиято маска не го прави по-силен, а по-слаб, защото докато Питър Паркър е истинското лице на Спайдърмен, а Брус Уейн е истинското лице на Батман, то Супермен е истинското лице на Кларк Кент.
Така че, да - според мен може да се направи отличен филм. Голяма надежда ми дава това, че продуцент е Кристофър Нолан, а Зак Снайдер е режисьор. Знам, че много Разбирачи не харесват "300" и "Пазителите", но аз, като типичен представител на Масата, съм си много доволен от тях, а и името му е гаранция за истинско зрелище.
Филмът излиза през лятото на следващата година.

понеделник, 10 декември 2012 г.

Walking Dead статистика (по 13 убити зомбита на серия)

Ето нещо супер интересно, на което попаднах.
В ТОЗИ САЙТ може да видите, представени по много интересен и забавен начин, няколко статистики за любимия ми сериал - The Walking Dead.
Според тази статия, за 27 епизода, от стартирането на сериала, на екрана са убити почти 350 зомбита. Неоспоримото първенство по перманентно умъртвяване държи главният герой в историята Рик (86 зомбита), следван с два пъти по-малко точки от всеобщия любимец Даръл (41 зомбита).
Най-много зомбита са убити с огнестрелни оръжия. В списъка с оръжията има и някои доста интересни, като например крак от стол (едва ли някой е забравил тази сцена), дръжка на помпа, топка за голф и клон от дърво.
Друг интересен факт е, че във втори сезон са убити повече от два пъти повече зомбита, отколкото в сезон 1, а само за половината от трети сезон са убити повече зомбита, отколкото във втори. Жалко, че няма и статистика за живите, убити от живи в сериала. Сигурен съм, че сезон три щеше да държи първенството с огромна преднина.
Много жалко, че трябва да чакаме толкова време, за да видим как ще продължи историята от тук насетне.

Магията на четенето


Миналия месец Хриси, Архимаг на препрочитателския клуб, заедно с Дени, ВИП започна една инициатива, на която аз в началото гледах леко скептично. Идеята ѝ беше, заедно със свои съученици от СМГ да ходят в едно училище и да разиграват по една глава от "Хари Потър и философският камък".
Аз само два пъти съм ходил с тях, но трябва да призная, че недоверието ми беше неоснователно. Хриси и нейните хора се справят отлично, а децата приемат представянията много добре.
Днес определено се забелязваха доста положителни резултати. Всички вземаха участие в игрите и в "преговора", а някои дори си бяха донесли книгата. Освен това следят и помнят какво се случва на "сцената" и кои актьори кои роли изпълняват.
Много се радвам, че тези ученици от СМГ са решили да изпълнят проекта си по този начин и че ме поканиха да се включа.

събота, 8 декември 2012 г.

Смели покупки от панаира

Преди малко се върнах от тазгодишния Панаир на книгата в НДК. Ходих заедно с майка си, Ясен Софийски, Хриси Лъвгуд и Митко Стари. Отидохме най-вече за да видим Бранимир Събев и да може майка ми да си вземе автограф от него, защото му стана фенка. Срещнахме и две от преводачките на Стивън Кинг - Весела Прошкова и Вихра Манова, с които поговорихме за Краля.
Имаше доста неща, които исках да си купя (доста повече, отколкото можех да си позволя), но въпреки това, вместо да карам на сигурно, си взех няколко книги, които има голяма вероятност да не харесам, но пък така е по-интересно.
Както и през пролетта, щандът с книгите игри си беше там и този път поговорих с човека, който продаваше. Оказа се писателят с псевдоним Ейдриън Уейн, автор на доста книги-игри. Едно време бях голям почитател на жанра и дори съм играл някои от неговите. Той ни показа двете нови книги в съавторство с Робърт Блонд, които са опит да се възроди жанра на книгите-игри, тъй като такива не са били издавани в последните 12 години (Ясен дори не знаеше какво е книга-игра). В крайна сметка си купих двете нови - "Патрул за Ада" и "Асасините на Персия", а като подарък получих още две от по-старите. Двете нови книжки изглеждат доста добре, но пък старите са с илюстрации на уникалния Петър Станимиров.
Ако това ви се струва смело, само почакайте да разберете какво друго си купих!
Щандът на Artlline Studios привлече вниманието ни със зловещото калноклонесто създание, което беше застанало наблизо. Това се оказа част от рекламната кампания на книгата "Часът на чудовището". Самата книга лесно хваща окото - твърди корици, обложка, заглавие със сребърни букви и доста мрачни илюстрации. Хората на щанда не спряха да сипят похвали за книгата, което е напълно разбираемо (нали те я продават), но заедно с хвалбите предлагаха и стенен часовник подарък, ако заедно с чудовището си вземем и още една книга. В крайна сметка се вързахме.
Четвъртата книга, тази, която взех заедно с "Часът на чудовището", беше "Топли тела". Ще изчакам да се посмеете.
Всъщност аз самият до преди няколко седмици не бих си представил, че ще си купя точно тази книга (любовна история за зомбита!), но до известна степен бях спечелен от трейлъра на предстоящия филм. Видя ми се по-скоро черна комедия, отколкото черна лигня. Естествено, споделих притесненията си с разговорливите представители на издателството и те ме увериха, че също като мен мразят здрача и че "Топли тела" няма нищо общо с помията на леля Стефка. За капак на всичко ми обещаха, че ако не ми хареса, ще ми върнат парите, а и ще имам възможност лично да нахуля автора, който скоро ще дойде в България. Така че, навих се и на това.
И така, доста рисковани покупки. Обаче аз във всеки случай печеля - ако книгите ми харесат, ще съм доволен, а ако не ми харесат, ще съм още по-волен, защото ще мога да ги плюя. :)

Затворник 24601

Преди два дни беше премиерата на "Клетниците", който ще излезе по Коледа, а в България ще го гледаме в началото на 2013 година. Доста време има, но като се има предвид, че го чакам от лятото, ще мога да почакам и още малко.
Снощи обаче попаднах на няколко кратки клипа от филма, в които видях някои от актьорите в техните роли. Най-много ми харесаха сцените с изгонването на Фантин от фабриката на Жан Валжан, изпълнението на Хю Джакман на песента "Кой съм аз?" и първата сцена с Жан Валжан и Жавер.

Преди време писах в сайта на Други светове, че тук песните са записани след като са заснети сцените, което не е правено в друг мюзикъл до сега. В тези сцени може да се види как актьорите не просто изпяват песните, ами изиграват ролите си. Звучи доста по-различни, отколкото в оригиналния вариант.
Надявам се скоро да се появят още откъси, а защо не и цели песни от мюзикъла.

петък, 7 декември 2012 г.

За финала на полусезона на Walking Dead (спойлери)

Завърши първата половина от третия сезон на страхотния сериал "The Walking Dead". Имах доста големи очаквания, заради силното начало на сезона, и не останах разочарован - епизод 8 "Made to Suffer" си заслужаваше очакването. Сега ще изброя петте причини да ми хареса толкова много:
5. Нови герои
Епизодът започва с група нови герои, които влизат в затвора и с помощта на Карл успяват да се измъкнат от преследващите ги зомбита. Това ми хареса, защото новата група е кръв за проливане, а отчаяно се нуждаехме от такава. Винаги е въздействащо, когато в един сериал умре главен герой, но в този вече стана прекалено: Дейл, Шейн, Лори, а и да не забравяме София, която не беше толкова главен герой, но смъртта ѝ безспорно беше шокираща.
Скоро ще се пролее много кръв, зашото Губернатора със сигурност ще тръгне срещу затвора.
4. Битката в Уудсбъри
От толкова време гледаме сериала, а Радина все още не може да спре да се шокира от глупостта на хората - при условие, че са останали толкова малко, как може да продължават да се избиват.
Битката беше вълнуваща, макар и да не видяхме много заради дима. Смъртта на негъра беше предвидима, но по-добре той, отколкото Маги, Глен или, недай си боже!, Дарл.
3. Срещата на Андреа и Мишон
Осем месеца двете жени првкараха заедно, грижейки се една за друга, а сега се изправиха една срещу друга - Андреа насочила оръжие към своята спасителка, а Мишон опряла меча си до врата на любимия на Андреа.
Изходът от тази ситуация беше единственият възможен вариант, така че никой от тримата да не умре. Или по-скоро никой от двамата - Мишон и Губернатора, понеже на никой не му пука за Андреа.
2. Братска среща
Моментът, който чакахме толкова отдавна, изобщо не беше както си го представяхме. Вместо да се прегърнат, след като бяха почти година разделени, май ще им се наложи да се бият един срещу друг или да бъдат екзекутирани заедно.
Интересно е какво ще се случи с тях ако се измъкнат. В Уудсбъри място вече няма да си намерят, а не ми се вярва Мърл да има голямо желание да отиде в затвора при Рик.
Не бива да забравяме и каква огромна трансформация претърпя Дарл след като загуби брат си. Цялото време, което отдели в търсене на София и верността му към Рик и групата. Как ли ще се промени всичко това сега, когато отново е под влиянието на брат си?
1. Мишон и Губернатора
Ето това беше гвоздеят на вечерта. За пръв път виждаме Губернатора толкова изплашен и уязвим, докато Мишон заплашва да "убие" немъртвата му дъщеря. След като най-накрая го направи, последва незабравимата битка до аквариумите, пълни с ужасяващите отрязани глави, които се опитваха да ухапят двамата живи, търкалящи се между тях.
Кулминацията на сцената беше когато Мишон заби парчето стъкло в окото на Губернатора.

До тук сезон три е най-добрият от всички - прочистването на затвора; ампутацията на крака на Хършъл; хладнокръвното убийство, което Рик извърши; психично болния човечец, когото убиха и използваха за примамка; зомбито, което преследваше завързания Глен - така че с нетърпение чакам да видя с какво имат да ни шокират във втората част на сезона.

Дали имам повече живот или повече фейсбук

Егати тъжното... :(
Не съм писал в блога си повече от година, а преди това беше единственото място, където можех да кажа какво мисля. Сега или не мисля, или заради фейсбук вече не ми се пише тук.
Има и друга причина - повечето ми постове бяха свързани или с Хари Потър или със Стивън Кинг, а вече имам други полета за изява по тези теми - www.daily-potter.com и www.drugisvetove.com
Е, дано бог ми даде тежък и изпълнен с трудности живот, че да имам какво да напиша в блога си. :)