понеделник, 20 юни 2011 г.

10 основателни причини да умреш


"Не съжалявай мъртвите. Съжалявай живите и най-вече тези, които живеят без любов."

Днес пак получих емоционална криза, което не ми се беше случвало от "големия ужас" миналата година. И тази криза ме наведе на някои доста интересни мисли за живота и смъртта.

Страхът от смъртта е най-сериозната причина за много хора да живеят. Ето обаче няколко положителни неща, които само смъртта може да ви предложи:



1. НАЙ-ВАЖНО: За мъртвите "или хубавo, или нищо" - изведнъж всички гадости и грешки, които си правил, биват забравени и хората се сещат само за добрите ти страни. Карал си се с някого? Сега той помни само как те е наскърбил. Ядосал си някого? Сега той мисли само как не ти е простил.
Обичал си някого? Сега има много по-голяма вероятност да му липсваш, отколкото приживе, а шансовете да сте заедно най-вероятно са същите - никакви.
2. Мъртвите знаят - Бог?, задгробен живот?, прераждане? - само мъртвите знаят това. Вечният въпрос за живота след смъртта вероятно е и единственият, на който със сигурност ще получим отговор. И смъртта не е просто най-лесният начин - смъртта е единственият.
3. Мъртвите не помнят лошите неща - само по себе си това е много добре. Страдали сте и сте плакали? Наранили са ви? Загубили сте близък? Вече няма значение - смъртта взема тези спомени и вече те няма да ви тормозят никога.
4. Мъртвите не помнят хубавите неща - това означава и край на тъгата по изгубеното. Помните ли, когато бяхте млад и силен? Красив? Богат? Помните ли, когато мислехте, че бъдещето ви е подготвило нещо хубаво? Е, от хубавите спомени се раждат най-тежките депресии, защото щастието има това свойство да се превръща в най-гадната и лепкава тъга. И всяко хубаво нещо, което ви се случва след това е недостатъчно, защото загубеното е най-ценно. След смъртта проблемът е решен.
5. Мъртвите не мечтаят - край на разочарованията и излъганите надежди. Мъртвите много добре знаят какво е бъдещето им - да бъдат мъртви - и не мечтаят за нищо различно. Живите могат да са сигурни само в едно - един ден ще умрат, преди това ще се разочароват 100, 1000 или 1 000 000 пъти.
6. Мъртвите не искат нищо - смъртта е достатъчна. Глад, жажда, любов - нещата, които цял живот търсим и никога не ни стигат. Смъртта е идеалната трапеза и перфектната връзка. Няма недоволни.
7. Мъртвите не са сами - самотата е характерна черта на живота. Колко често сте заобиколени от хора, но че чувствате сами? Доста често, нали? След смъртта ще бъдете сами за цяла вечност, но няма да сте самотни дори веднъж.
8. Мъртвите не плачат - плачат за тях. Всеки човек плаче или е плакал в живота си. И ако мислите да живеете още 10 години ще плачете поне още 10 пъти. Но след смъртта сълзите (а и очите) пресъхват и човек се озъбва във вечна усмивка.
9. Мъртвите сърца не бият - и не могат да бъдат разбити. Защото любовта е най-характерното за живота и най-близкото до смъртта - всяка несподелена любов е един вид смърт, но без страхотните екстри, които изброявам тук.
10. Мъртвите не губят нищо - всички ще умрем. Средната продължителност на живота е около 70 години. В рамките на вечността няма разлика между тези 70 години и 7 секунди. Страх ви е, че ще изпуснете новата книга на Дж. К. Роулинг? Новият филм с Робърт Патинсън? Новата песен на Лейди Гага? Дори и да не изпуснете тези неща, дори и да живеете до дълбока старост, ще изпуснете още стотици хиляди други неща. Всъщност, нещата които ще преживеете, са по-малко от стотна процент от всичко, което вечността има да предложи. А и да не забравяме, че модите се променят по-бързо от хората, затова след като влезете във втората трета от живота си, вече няма да може да възприемате новите неща, така че е все тая дали ще сте умрели по-рано или не - питайте баба си.
Имайте предвид, че животът се променя, но смъртта е винаги на мода.

И помнете - ужасите на смъртта НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗБЕГНАТИ... за разлика от ужасите на живота.
Не насърчавам никого да си посегне, но и никого не бих тръгнал да разубеждавам и да опитвам да го спра. Някои хора сме родени просто за да умрем.

понеделник, 13 юни 2011 г.

Радвайте се фенове на Стивън Кинг - преиздадоха "Черният дом"!

Бог да поживи издателство Бард, кошмарът на търговците на стари книги!
След като видяхме нови издания на безумно рядката "Цикъл на върколака", както и на "Безсъние" и "Сърца в Атлантида", сега поредната отдавна изчерпана книга на Кинг беше преиздадена - "Черният дом".
Това никак няма да зарадва търговците на Славейков, където цената на старото издание до сега варираше между 40 и 60 лв. Изданието на Бард идва с много по-нормална цена - 5 лв. и ще излезе в началото на следващата седмица.
Тази новина ще зарадва страшно много български фенове на Стивън Кинг, които до сега трябваше да си събират пари за книгата... ако изобщо я намерят.
Предполагам, че съвсем скоро ще имаме ново издание и на епичната "Сблъсък".
Нека обаче всички фенове се обединим в една молитва към Койтогореслуша, че евентуално един ден да имаме ново издание и на "Момичето, което обичаше Том Гордън" - най-скъпата книга на Стивън Кинг в България, откакто Ибис пуснаха върколака.

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Упътване: Как се става Мишо

Понеже знам, че много от вас се чудят как биха могли да станат Мишо, реших да напиша това просто упътване в десет стъпки.

Необходими материали:

- Лопата 1 бр.
- Дървен кръст с гравиран надпис "Тук лежи" 1 бр. (препоръчително е да е саморъчно направен)
- Маркер или флумастер 1 бр. (препоръчително е да е черен)
- Телефон или някакво друго средство за комуникация
- Малка площ земя около метър на два

Указания:

1. Отидете до своя парцел.
2. Хванете лопатата.
3. Копайте докато се уморите, но гледайте дупката да стане поне два метра дълбока.
4. Използвайте маркера или флумастера, за да допълните надписа на кръста със своето име.
5. Забийте кръста в земята откъм едната от двете по-тесни страни на дупката.
6. Легнете в дупката с глава към кръста и не излизайте докато някой не ви се обади.
7. Чакайте...
8. Чакайте...
9. Чакайте...
10. Минало е страшно много време, стените на дупката са се сринали и сте затрупани изцяло. Името ви от кръста се е заличило и вече пише само "Тук лежи...".

Честито - вече сте Мишо!!!