четвъртък, 10 март 2011 г.

Ужасът да получиш онова, което си мислиш, че искаш

"Можеш да изживееш мечтите си, но това може да те превърне в чудовище.
Номерът беше да не искаш нищо. Това беше сила. Това беше кураж: куражът никога да не обичаш и на нищо да не се надяваш."
Снощи прочетох една от най-зашеметяващите книги, които някога са ми попадали. И в случая "зашеметяваща" е изключително точна дума, защото след като я прочетох буквално се чувствах, все едно някой ме е събудил, като ме е цапнал с мокър парцал по лицето.
Това е една от книгите, които прочетох най-бързо. По принцип съм много капризен читател и подхождам с голямо недоверие към всички книги, които започвам, най-вече ако са от типа модерно фентъзи, който стана доста популярен след "Хари Потър".
За тази книга бях чул разни неща и знаех, че ще е различна, но външния вид и заглавието са доста подвеждащи. Явно издателите са се прицелили към аудиторията на ХП.
Обаче не се заблуждавайте от корицата и заглавието. И ако ви се чете красива приказка за магьосници и феи, по-добре не я пипайте.
"Колеж за магьосници", макар да разказва за магии и вълшебни светове е болезнено реалистична. Става въпрос за нещата, които ни дават надежда и за най-страшното, което може да се случи с надеждата - да стане реалност и да не е това, което сме очаквали.
Все пак не искам някой да остане с впечатлението, че книгата е абсолютно отрицание на всякакви недежди и мечти. Просто... истината много често е жестока.
Историята в книгата е много интересна и се чете изключително лесно, макар че има съвсем малко диалози. Просто разказва за един доста голям период от време - повече от 4 години.
Героите обаче няма да харесат на доста хора - почти всички имат някакви недъзи и недостатъци. Главният герой пък е един от най-досадните и неприятни образи изобщо. Куентин е герой, на който никой не желае да прилича, но много хора ще познаят себе си в него. Лично на мен това много ми хареса, защото съм почитател на Стивън Кинг, а той действа с героите си по същия начин.
Много съм доволен, че прочетох тази книга. Препоръчвам я на всеки, на който му се чете нещо интересно, различно и по-дълбоко.

вторник, 1 март 2011 г.

Бабамартенски поетичен поздрав. За всички!


Баба Марта вечно бърза,
и блъсна се в една врата,
раните си тя превърза,
но взе, че през нощта умря.

Внуците й тъжни бяха,
но тя започна да смърди,
в двора те я закопаха,
понеже нямаха пари.

И от мъка полудели
сами направиха цветя
от само бинтовете бели,
целите обагрени с кръвта.
***

През нощта дойдоха псета
трупа й изкопаха те
и от бабичката клета
не оставиха дори парче.

Един от снощните гробари,
дойде на гроба сутринта,
сънувал беше той кошмари
и над дупката се разпищя.

„Изпълзя от гроба баба,
и в ада ще ни отведе
да се крием май ще трябва.” –
така говореха си те.
***

Познаваха един знахар
стигнаха при него следобед,
тогава циганинът стар
им даде следния съвет:

„Почитта не сте й дали
не може гроб без цвете.
Изцапани със кръв парцали
си вържете по ръцете.”

И тъй, традиция роди се
на „възкръсналата” Марта в чест,
и макар, че измени се,
продължава и до днес.
*** ***

Кока-Колата изпих,
затова ще спра до тук.
Харесвам този мартски стих,
нищо, че е той боклук?