вторник, 22 ноември 2011 г.

Торба с кости от 5 Декември!

Това е една от книгите на Кинг, които най-малко харесвам, но Кралят няма лоши неща, просто някои не са толкова добри колкото други.
Поредната отдавна изчерпана книга, която предстои да бъде преиздадена. И отново заслугата е на издателство Бард, които помогнаха на много фенове да се сдобият с някои от най-редките книги на Кинг в България - "Безсъние", "Черният дом", "Капан за сънища" и други.
Цената на новото издание ще е 17 лв, което е нищо в сравнение с цената, която ще ви дадат ако успеете някъде да намерите първото издание от Плеяда.
Признавам, че съм малко изненадан и разочарован, че Бард решиха да преиздадат точно тази книга. Очаквах (и още не съм загубил надежда) да видим ново издание на култовата "Сблъсък", на "Град отчаяние" или "Отмъстителите", но предполагам, че решаваща роля в избора на книга, която да бъде преиздадена е предстоящата премиера на ТВ екранизацията по "Торба с кости" с участието на Пиърс Броснан.

сряда, 3 август 2011 г.

Зъл мрак, лош превод

Представям си как стотици хора с радост виждат името на Стивън Кинг, а под него отвратителното заглавие "Зъл мрак, угаснали звезди" и се отказват да си купят книгата.
Не се плашете хора, това са Плеяда, които превърнаха "Блейз" (името на героя) в "Огън", "Историята на Лизи" в "Романът на Лизи" и "Различни сезони" в "Особени сезони", само дето в случая "Зъл мрак" е постижение по тъпотия дори за тях.
Но тъпото в тази книга свършва до тук, защото реално това са четири от най-добрите новели, които Кинг някога е писал!
"Ето нещо, което научих през 1922 - винаги може да стане още по-зле.
Мислите си, че сте видели най-лошото - онзи неописуем ужас, който съчетава в едно всичките ви кошмари - и единствената ви утеха е, че от тук нататък положението няма как да се влоши... Ала ето, че нещата стават още по-ужасни..."
И четирите новели в сборника изследват много тъмни и грозни места от човешката душа. И четирите са за обикновени хора, които, по една или друга причина, извършват убийства.
Историите са мрачни, истински и страшни.
Феновете на Кинг знаем, че всяка негова творба, по-кратка от 200 страници е постижение, защото като започне веднъж му е трудно да спре. По тази причина някои от разказите му са много по-стойностни от дългите му неща, а в случая всеки един от четирите разказа в този сборник е много по-сполучлив от зледовършеният огромен роман "Под купола".
Като стил подреждам този сборник веднага след гениалната "Романът на Лизи". Още след предишния му сборник си казах, че Кинг, който винаги е бил майстор на думите, сега е ненадминат в това отношение.
Обаче, за разлика от "Малко след залеза" тук Кинг е отделил повече внимание на сюжета и на цялостната завършеност на сборника, макар разказите да не са свързани по никакъв начин. Просто, както казах по-горе, и четирите разказа са за убийства.
"1922" разказва за фермер, който, с помощта на сина си, убива жена си, защото тя иска да продаде част от земята им. Но както казва самият Кинг: "Понякога те се завръщат" и точно това става в разказа - заедно с жената в кладенеца се разкапва и живота на човека.
Много силен, много реалистичен и много гнусен разказ.
Любимият ми в този сборник, а и един от най-любимите ми сред произведенията на Кинг.
"Големият шофьор" е много добър разказ, но малко бледнее сравнен с останалите тук.
Разказва се за една жена, която е изнасилена и почти убита, но оцелява и се връща да отмъсти на насилника си. Доста банална история, но представена много увлекателно.
"Изгодна сделка" е разказът, който чувствам най-близък. Разказва се за човек, болен от рак, който открива начин да удължи живота си, но за целта трябва да прехвърли нещастието на друг. Страхотен разказ, макар сякаш да остава недовършен.
"Щастлив брак" пък е плашещ, защото те кара да се съмняваш в хората, които по принцип смяташ за близки. Светът зад огледалото е плашещо близо...
И така, това бяха четири страхотни приключения, които Стивън Кинг ми даде и макар все още да "усещам" вонята на разложение от "1922" съм щастлив, че го прочетох.

понеделник, 20 юни 2011 г.

10 основателни причини да умреш


"Не съжалявай мъртвите. Съжалявай живите и най-вече тези, които живеят без любов."

Днес пак получих емоционална криза, което не ми се беше случвало от "големия ужас" миналата година. И тази криза ме наведе на някои доста интересни мисли за живота и смъртта.

Страхът от смъртта е най-сериозната причина за много хора да живеят. Ето обаче няколко положителни неща, които само смъртта може да ви предложи:



1. НАЙ-ВАЖНО: За мъртвите "или хубавo, или нищо" - изведнъж всички гадости и грешки, които си правил, биват забравени и хората се сещат само за добрите ти страни. Карал си се с някого? Сега той помни само как те е наскърбил. Ядосал си някого? Сега той мисли само как не ти е простил.
Обичал си някого? Сега има много по-голяма вероятност да му липсваш, отколкото приживе, а шансовете да сте заедно най-вероятно са същите - никакви.
2. Мъртвите знаят - Бог?, задгробен живот?, прераждане? - само мъртвите знаят това. Вечният въпрос за живота след смъртта вероятно е и единственият, на който със сигурност ще получим отговор. И смъртта не е просто най-лесният начин - смъртта е единственият.
3. Мъртвите не помнят лошите неща - само по себе си това е много добре. Страдали сте и сте плакали? Наранили са ви? Загубили сте близък? Вече няма значение - смъртта взема тези спомени и вече те няма да ви тормозят никога.
4. Мъртвите не помнят хубавите неща - това означава и край на тъгата по изгубеното. Помните ли, когато бяхте млад и силен? Красив? Богат? Помните ли, когато мислехте, че бъдещето ви е подготвило нещо хубаво? Е, от хубавите спомени се раждат най-тежките депресии, защото щастието има това свойство да се превръща в най-гадната и лепкава тъга. И всяко хубаво нещо, което ви се случва след това е недостатъчно, защото загубеното е най-ценно. След смъртта проблемът е решен.
5. Мъртвите не мечтаят - край на разочарованията и излъганите надежди. Мъртвите много добре знаят какво е бъдещето им - да бъдат мъртви - и не мечтаят за нищо различно. Живите могат да са сигурни само в едно - един ден ще умрат, преди това ще се разочароват 100, 1000 или 1 000 000 пъти.
6. Мъртвите не искат нищо - смъртта е достатъчна. Глад, жажда, любов - нещата, които цял живот търсим и никога не ни стигат. Смъртта е идеалната трапеза и перфектната връзка. Няма недоволни.
7. Мъртвите не са сами - самотата е характерна черта на живота. Колко често сте заобиколени от хора, но че чувствате сами? Доста често, нали? След смъртта ще бъдете сами за цяла вечност, но няма да сте самотни дори веднъж.
8. Мъртвите не плачат - плачат за тях. Всеки човек плаче или е плакал в живота си. И ако мислите да живеете още 10 години ще плачете поне още 10 пъти. Но след смъртта сълзите (а и очите) пресъхват и човек се озъбва във вечна усмивка.
9. Мъртвите сърца не бият - и не могат да бъдат разбити. Защото любовта е най-характерното за живота и най-близкото до смъртта - всяка несподелена любов е един вид смърт, но без страхотните екстри, които изброявам тук.
10. Мъртвите не губят нищо - всички ще умрем. Средната продължителност на живота е около 70 години. В рамките на вечността няма разлика между тези 70 години и 7 секунди. Страх ви е, че ще изпуснете новата книга на Дж. К. Роулинг? Новият филм с Робърт Патинсън? Новата песен на Лейди Гага? Дори и да не изпуснете тези неща, дори и да живеете до дълбока старост, ще изпуснете още стотици хиляди други неща. Всъщност, нещата които ще преживеете, са по-малко от стотна процент от всичко, което вечността има да предложи. А и да не забравяме, че модите се променят по-бързо от хората, затова след като влезете във втората трета от живота си, вече няма да може да възприемате новите неща, така че е все тая дали ще сте умрели по-рано или не - питайте баба си.
Имайте предвид, че животът се променя, но смъртта е винаги на мода.

И помнете - ужасите на смъртта НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗБЕГНАТИ... за разлика от ужасите на живота.
Не насърчавам никого да си посегне, но и никого не бих тръгнал да разубеждавам и да опитвам да го спра. Някои хора сме родени просто за да умрем.

понеделник, 13 юни 2011 г.

Радвайте се фенове на Стивън Кинг - преиздадоха "Черният дом"!

Бог да поживи издателство Бард, кошмарът на търговците на стари книги!
След като видяхме нови издания на безумно рядката "Цикъл на върколака", както и на "Безсъние" и "Сърца в Атлантида", сега поредната отдавна изчерпана книга на Кинг беше преиздадена - "Черният дом".
Това никак няма да зарадва търговците на Славейков, където цената на старото издание до сега варираше между 40 и 60 лв. Изданието на Бард идва с много по-нормална цена - 5 лв. и ще излезе в началото на следващата седмица.
Тази новина ще зарадва страшно много български фенове на Стивън Кинг, които до сега трябваше да си събират пари за книгата... ако изобщо я намерят.
Предполагам, че съвсем скоро ще имаме ново издание и на епичната "Сблъсък".
Нека обаче всички фенове се обединим в една молитва към Койтогореслуша, че евентуално един ден да имаме ново издание и на "Момичето, което обичаше Том Гордън" - най-скъпата книга на Стивън Кинг в България, откакто Ибис пуснаха върколака.

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Упътване: Как се става Мишо

Понеже знам, че много от вас се чудят как биха могли да станат Мишо, реших да напиша това просто упътване в десет стъпки.

Необходими материали:

- Лопата 1 бр.
- Дървен кръст с гравиран надпис "Тук лежи" 1 бр. (препоръчително е да е саморъчно направен)
- Маркер или флумастер 1 бр. (препоръчително е да е черен)
- Телефон или някакво друго средство за комуникация
- Малка площ земя около метър на два

Указания:

1. Отидете до своя парцел.
2. Хванете лопатата.
3. Копайте докато се уморите, но гледайте дупката да стане поне два метра дълбока.
4. Използвайте маркера или флумастера, за да допълните надписа на кръста със своето име.
5. Забийте кръста в земята откъм едната от двете по-тесни страни на дупката.
6. Легнете в дупката с глава към кръста и не излизайте докато някой не ви се обади.
7. Чакайте...
8. Чакайте...
9. Чакайте...
10. Минало е страшно много време, стените на дупката са се сринали и сте затрупани изцяло. Името ви от кръста се е заличило и вече пише само "Тук лежи...".

Честито - вече сте Мишо!!!

вторник, 17 май 2011 г.

Още малко Стивън Кинг!

Преди 4 години, когато осъзнах, че вече имам почти всички заглавия на Стивън Кинг на български, се зачудих как ще живея, когато си купя и последното. Тогава си поставих за цел да събера всички издания на книгите на Кинг в България. В момента това са 128 тома.
През тези години успях да събера почти всички, но две все още не мога да намеря, така че, ако имате възможност и желание, моля помогнете ми.
Търся книгите:
"Дихателни упражнения" (самостоятелното издание)
"Гробище за домашни любимци" (второто издание на Плеяда).

И двете книги са преиздавани - "Дихателни упражнения" е част от сборника "Особени сезони", който е издаван общо три пъти, ако не броим и издаването на разказите като самостоятелни книжки а "Гробище за домашни любимци" има общо 3 издания.
Ще съм повече от щастлив, в случай че имате тези две книжки, които търся, да ви ги подменя с по-нови или по-стари издания.

четвъртък, 10 март 2011 г.

Ужасът да получиш онова, което си мислиш, че искаш

"Можеш да изживееш мечтите си, но това може да те превърне в чудовище.
Номерът беше да не искаш нищо. Това беше сила. Това беше кураж: куражът никога да не обичаш и на нищо да не се надяваш."
Снощи прочетох една от най-зашеметяващите книги, които някога са ми попадали. И в случая "зашеметяваща" е изключително точна дума, защото след като я прочетох буквално се чувствах, все едно някой ме е събудил, като ме е цапнал с мокър парцал по лицето.
Това е една от книгите, които прочетох най-бързо. По принцип съм много капризен читател и подхождам с голямо недоверие към всички книги, които започвам, най-вече ако са от типа модерно фентъзи, който стана доста популярен след "Хари Потър".
За тази книга бях чул разни неща и знаех, че ще е различна, но външния вид и заглавието са доста подвеждащи. Явно издателите са се прицелили към аудиторията на ХП.
Обаче не се заблуждавайте от корицата и заглавието. И ако ви се чете красива приказка за магьосници и феи, по-добре не я пипайте.
"Колеж за магьосници", макар да разказва за магии и вълшебни светове е болезнено реалистична. Става въпрос за нещата, които ни дават надежда и за най-страшното, което може да се случи с надеждата - да стане реалност и да не е това, което сме очаквали.
Все пак не искам някой да остане с впечатлението, че книгата е абсолютно отрицание на всякакви недежди и мечти. Просто... истината много често е жестока.
Историята в книгата е много интересна и се чете изключително лесно, макар че има съвсем малко диалози. Просто разказва за един доста голям период от време - повече от 4 години.
Героите обаче няма да харесат на доста хора - почти всички имат някакви недъзи и недостатъци. Главният герой пък е един от най-досадните и неприятни образи изобщо. Куентин е герой, на който никой не желае да прилича, но много хора ще познаят себе си в него. Лично на мен това много ми хареса, защото съм почитател на Стивън Кинг, а той действа с героите си по същия начин.
Много съм доволен, че прочетох тази книга. Препоръчвам я на всеки, на който му се чете нещо интересно, различно и по-дълбоко.

вторник, 1 март 2011 г.

Бабамартенски поетичен поздрав. За всички!


Баба Марта вечно бърза,
и блъсна се в една врата,
раните си тя превърза,
но взе, че през нощта умря.

Внуците й тъжни бяха,
но тя започна да смърди,
в двора те я закопаха,
понеже нямаха пари.

И от мъка полудели
сами направиха цветя
от само бинтовете бели,
целите обагрени с кръвта.
***

През нощта дойдоха псета
трупа й изкопаха те
и от бабичката клета
не оставиха дори парче.

Един от снощните гробари,
дойде на гроба сутринта,
сънувал беше той кошмари
и над дупката се разпищя.

„Изпълзя от гроба баба,
и в ада ще ни отведе
да се крием май ще трябва.” –
така говореха си те.
***

Познаваха един знахар
стигнаха при него следобед,
тогава циганинът стар
им даде следния съвет:

„Почитта не сте й дали
не може гроб без цвете.
Изцапани със кръв парцали
си вържете по ръцете.”

И тъй, традиция роди се
на „възкръсналата” Марта в чест,
и макар, че измени се,
продължава и до днес.
*** ***

Кока-Колата изпих,
затова ще спра до тук.
Харесвам този мартски стих,
нищо, че е той боклук?

понеделник, 28 февруари 2011 г.

Стихченца

Тъй като няма за какво да пиша, ето две мои стихчета:

Трева, трева, по цялата земя.
До всяко цвете и всяко дърво.
И как при толкова много трева,
успях да настъпя точно лайно?
И по-якото:

Гащи, гащи - цели на петна,
някои са от мен, а други не.
Да ги разпознавам не държа,
да му мисли който ги пере.
Още ме бива, нали? :)

понеделник, 14 февруари 2011 г.

От 4 години грешник

Понеже всяка година на 14-ти Февруари го споменавам, ще е гадно да пропусна тази година.
Днес се навършват 4 години откакто водачът на сектата "Блага Вест" ме изгони и ми забрани да стъпвам вече във великата му църква (която се събира в един прашен киносалон) и да разговарям с паството му (пет баби и двама луди).
"Блага Вест" беше църквата, в която ходехме със семейството ми, и макар вече да знам (а го знаех и тогава), че беше добре за мен да бъда изгонен, а и за семейството ми, понеже майка ми спря да ходи там, все пак ми е гадно, защото съм прекарал половината си живот в тоя прашен кино салон.
Но тази година ми е по-малко гадно, понеже си имам други неприятности. Изгониха ме и от форума на Потър Мания, което ме обиди доста повече, понеже в крайна сметка Людмил (Людмил Ятански е фанатикът, който води Блага вест и който ме изгони) беше прав - нямам работа в неговата мозъкмивка. Обаче ПМ е друго. И ще ми липсва повече.
Но да не се отплесвам, исках само да възпомена годишнината. За повече информация, ето миналогодишното мрънкане.
Също така ето разказ за рождения ми ден, когато се върнах в Блага Вест и Людмил нареди на подчинените си да ме изхвърлят.
А ето и няколко разказа с участието на герои, вдъхновени от Людмил. Мисля, че ще ги познаете, макар и да са с променени имена:
Трилогията "Папа Краси"
"Църква в кавички" (също по истински случай)
Между другото сега, като се разрових да намеря актуална снимка, попаднах на тая със шарана и ненавистта ми се върна. Людмил прилича на някакъв комунистически лидер, който само се излага и един ден хората ще разказват вицове за него. Ето сега, с тоя шаран, колко недвусмислено се е ухилил: "Хаха, пускат шараните в саксията, пускат..." (в Блага Вест даренията се събират в саксия). Преди години имаше статия, как са го обрали и за него това било все едно да загуби 5 стотинки (а от къде идват парите? от саксията, естествено). или пък веднъж беше пуснал едно видео с някакво бебе, което викаше на бебешки и размахваше ръце и Людмил беше написал: "В неделя ще я поканя да проповядва в църквата." Много ясно, важно е да е шумно, дали има смисъл няма значение, защото шараните обичат шоуто и пускат ли, пускат в саксията.

събота, 12 февруари 2011 г.

Няма място за старите фенове (R.I.P. ПМ)

Едва ли някой, който ме познава, се съмнява, че аз съм най-големият фен на "Хари Потър". Знам книгите почти на изуст и ако реша да напиша всичките си разсъждения теории и анализи ще се получи по-голямо нещо и от самата поредица.
Бях решил повече да не пиша за "Хари Потър" в този блог, защото вече си имаме сайт на клуба Дейли Потър и каквото имам да кажа го публикувам там. Сега обаче става въпрос за нещо което лично на мен ми причинява голяма болка.
Когато напишете "Хари Потър" в Гугъл ще ви излезе сайтът Потър Мания. Това е така, защото навремето ПМ беше най-големият и хубав ХП сайт в България. Безценен източник на информация за феновете. До 2007 ПМ организира 4 страхотни национални срещи.
Аз не съм пропуснал нито една.
Сигурно ще си кажете, че форумът на ПМ трябва да е най-прекрасното място за мен, но не е така. Понеже явно нямам място там - днес бях отстранен за една седмица от форума, защото се разгневих, че модераторите и администраторката не си вършат работата. И за да покаже, че върши някаква работа, администраторката изгони мен, вместо човекa, който създаваше проблеми.
Така че, реших да си кажа какво мисля, и без това никой не ми чете блога.
Алекс Малфой, администраторката на форума, е най-лошото, което се е случвало на Потър Мания! Да, Създателят Андрей ще каже, че тя е спасила форума, понеже го е запазила активен, но това ли е била целта му, когато преди 9 години е направил сайта - един ден най-активните потребители да са малоумни селяни с прекалено много свободно време? Това ли заслужава най-големият български форум за книгата, която промени света и литературата? Това ли заслужава великата Дж. К. Роулинг?
Форумът, във вида, в който съществува сега, е най-лошото, което може да се случи на един тематичен сайт. И понеже Алекс е твърдо решена, да не допуска никаква положителна промяна, ТЯ е най-лошото сполетявало сайта!
Нормално ли е в сайт, посветен на Хари Потър, носещ името Потър и украсен в картинка на най-известната личност след Исус Христос, да съществува група на феновете и група на нефеновете? А нормално ли е, половината от останалите активни от групата на феновете да са с бан, понеже се възмущават от неспазването на правилата, или от нападки срещу тях или други потребители?
Алекс Малфой смята, че когато няма оплаквания, значи всичко е наред, И за да няма оплаквания отстранява тези, които не са доволни. Форумът е стигнал до дупката, в която се намира, точно заради това игнориране на проблемите.
Друг е въпросът, че някои от най-големите флудъри са модератори във форума!
Решение може да се намери. Преди време аз и още няколко фена предложихме на Андрей да се заемем със сайта и с форума, за да дойде той в ръцете на феновете, а не да е оставен на произвола на съдбата и на виртуалните боклуци, които се лепят по него. Андрей обаче каза, че не иска форумът да става частен и че вече е в ръцете на феновете.
Е сигурно затова форумът е затънал до такава степен, новини се публикуват веднъж на 3 месеца, а информацията в сайта е до четвъртата книга. Сигурно затова на последната НХПФС имаше 30 човека - 15 от "Daily Potter" и 15 деца на по 8-9 годинки.
Причината не е, че не може да се намери кой да се грижи за сайта, защото желаещи има. Ние не искаме ПМ за да се прочуем или да забогатеем, а просто за да опитаме да запазим и малкото достойнство, което е останало на името "Потър Мания".
Причината не е, че няма фанове, защото фенове има. Дори днес ще се срещнем, за да четем заедно "Стаята на тайните". Феновете просто не пишат във форума, заради окаяното му състояние.

Потър Мания ще има бъдеще, ако феновете се върнат. Но за да стане това, голяма част от настоящите активни потребители трябва да си отидат. Сайтът трябва да заложи на повече игри и да провокира посетителите да мислят и да дискутират теми от Книгата. Трябва да се наблегне на фенфикшъните и на творбите на фенове. Преди време предложих една идея, която се разви сравнително добре за условията на този форум и ако се използва и за сайта, ще се получи още по-добре. А имам и други идеи, които смятам, че ще разбудят българските ХП фенове. Тоест, аз бих заложил на модела, по който работят най-големите ХП сайтове - поле за изява на феновете.

Но това ще направи сайта "частен", нали така. По-добре да си остане празен, умрял и с остроумни теми като "kolko e nai dalgoto laino koeto ste isirali?"

Ми това исках да кажа. И ми олекна, всъщност.

четвъртък, 20 януари 2011 г.

Тормозят ме мъртъвци

Лошото на хубавите неща е, че умират.
А лошото на мъртвите неща е, че понякога не остават мъртви.

Днес чух гласа на нещо умряло, загубата на което тъкмо бях преодолял. Но явно на някои неща на им е писано да си лежат мирно и тихо в ковчезите, или където и да са погребани или скрити. Поне нещата, които погребвам в сърцето си. Може би то е като онова гробище, за което писа Стивън Кинг. :)

Затова реших да споделя едно глупави стихче, което написах преди много години. Не е много хубаво, знам, но понеже аз съм си го писал си го обичам и ще ми е тъжно да изчезне, забравено дори от мен: "Остави ме да спя"

понеделник, 17 януари 2011 г.

Слушайте внимателно, няма да повтарям!

Най-после изгледах целия сериал "Ало-Ало".
Не че преди не съм, оказа се, че от 86 епизода съм пропуснал 2-3, но е по-интересно като се гледат поред.

За по-младите ще кажа, че действието в сериала "Ало-Ало" се развива през Втората Световна Война и разказва историята на френският собственик на ресторант Рене Артуа, който е страхлив, стиснат и редовно изневерява на жена си.
Един ден при него идва Мишел, лидерката на френската съпротива и го кара да скрие двама свалени британски летци, които трябва да избягат от Франция. За да организират бягството поставят таен предавател в стаята на тъща му, за да се свързват с Лондон и от там идва името на сериала. Без да го иска, Рене става легендарният борец от съпротивата Черен Ястреб.

Рене не иска да бъде герой, той просто се надява да доживее края на войната, без значение кой ще победи, и сътрудничи на съпротивата и на немците. Затова, когато веднъж съпругата му, Едит казва: "Дано в края на войната да сме на страната на победителите." Рене я успокоява с думите: "О, Едит, ние винаги сме на тяхна страна."
Рене получава медали и от двете страни.

Истината е, че това гледане на сериала малко развали мнението ми за него. Просто не е замислен да се гледа по този начин, защото многобройните повторения, които правят сериала толкова забавен при нормално гледане, малко изнервят, когато човек гледа 5-6 епизода един след друг.

Все пак някои реплики си остават култови, като например:
"Слушайте внимателно, няма да повтарям!"
"Ама че си глупава, не виждаш ли, че... (следва изсмукано от пръстите обяснение защо е гушнал сервитьорката)"
"Това съм аз, Люклер!"


Любомият ми герой си остава Грубер - немският лейтенант, който не си пада много по жени от техния пол и е голям почитател на Рене. Ако не беше Грубер, Рене да е умрял още в началото на сериала.
Всъщност това не е много вярно, защото Рене беше "застрелян" в един от първите епизоди, но за щастие съпротивата успя да смени патроните с изкуствени.
Но в много други случаи точно Грубер спасяваше кожата на Рене и щеше да помага дори повече, ако Рене не си пазеше толкова задницата.

Друг уникален герой, който заслужава внимание, е Полицай Крабтрий, английски шпионин, изпратен във франция, понеже знае езика. Негова е култовата реплика "Добрютро!", а лично на мен любима ми е думата "дегъзиран".

И така, аз съм куче.
Куче!
Аз съм банан и куче!
банауче!
и тн.

неделя, 16 януари 2011 г.

Изгубих се

Не ми се иска да си затварям блога, но май вече няма какво да пиша.
Всичко в живота ми е свързано с ХП, а каквото имам да кажа по темата, го казвам на други, по-подходящи за целта места.
Не че се оплаквам, но ми е тъжно, защото имам чувството, че съм се изгубил като личност.

А не съм, защото има неща, които са прекалено лични, за да споделя с някого. :(

Както и да е.

Нямам особена идея какво ще напиша, но, за пореден път, имам намерение да пиша редовно в блога.
Това обаче ще си остане само намерение, най-вероятно, защото и преди съм си давал такива обещания, и нищо не съм постигал.

Какво ми се случи днес:
Прибрах се от Варна, бях ходил по едни ХП работи там.
Проспах радиоучастието на Александър Драганов, а много ми се искаше да го чуя.
Сериозно обмислих възможността да убия един човек, като му прережа гърлото и после го накълцам на парченца.
Ядох филия с майонеза.
Пих кола.
Още пия кола.

Животът ми всъщност е много тъп и скучен - -каквото искам да споделя е свързано с ХП и не му е тук мястото, а каквото не е свързано с ХП не искам да го споделям.
Или по-точно искам, но е прекалено лично.
Едно време, когато бях по-самотен (през 2008, когато си създадох блога и имам най-много публикации), си имах куп въображаеми събеседници - приятели и неприятели, с които си говорех добре и споделях всичко. Сега вече има физически хора, с които да споделям, но не искам да ги обременявам с моите проблеми, или по-скоро не искам да знаят, че такива неща стават в живота ми.
Както и да е.

Това беше първата ми публикация за годината.
Честита нова година!!!

Изгубих се

- Кой си ти?
- А кой си ти?
- Аз съм си аз, а кой си ти?
- И аз съм аз.
- Значи аз съм аз, а ти си ти?
- Не. Аз съм аз и ти си аз.