петък, 6 август 2010 г.

Магьосническата среща във Варна

На 31.07.2010 се проведе най-хубавата, за сега, магьосническа среща, по повод рождения ден на Джоан Роулинг и на Хари Потър.
И понеже много ме мързи, а и сигурно вече ви е писнало да чувате от мен колко вълшебни са книгите за ХП и как феновете на Джоан Роулинг са най-страхотните хора на света, реших да споделя нещо, което е написала една страхотна фенка от Пловдив.
Диди отскоро е в клуба и във форума на Потър Мания. Срещата във варна беше първата подобна среща, на която тя присъстваше, така че ето какви са впечатленията на това незасегнато от безбройните ми "проповеди":

"This is never going to end
31 July – a day
full of magic
Страниците ме обгръщат отново в лудия си вихър, а пръстите ми трескаво разлистват книгата, поемайки от вълшебния й прашец. Стаила дъх, сякаш очаквайки да се случи нещо съдбоносно, шаря с нетърпелив поглед по редовете. Усещам топлината, която плъзва по тялото ми, и усмивката, която украсява в този миг устните ми.
След няколко часа, преминали за мен като минути, поглеждам шареният часовник, който, окачен на небесносинята стена на стаята, отмерва времето. Минава един часът, ала аз все още не искам да се откъсна от този предмет, донесъл ми толкова радост и прекрасни спомени. Вливащ във вените ми специален елексир на живота, съдържащ редки съставки. Елексир, наречен магия.
Изредиха се осем дълги години – години, наситени с различни емоции и преживявания – откакто за пръв път разлистих първата книга от поредицата, за която вече всички знаят. Ала тогава за историята зад това книжле се знаеше малко – че главният герой е момче, загубило родителите си и живеещо при леля си и вуйчо си, което разбира, че е магьосник, и че идеята е посетила авторката, докато е пътувала във влака от Манчестър за Лондон. А сега тази поредица е феномен.
Завладяла сякаш с вълшебство сърцата на милиони деца и възрастни по света, тя доказва, че най-силните магии не са онези, направени от магическата пръчка, а тези, които би трябвало да властват между нас – вярата в доброто, приятелството и любовта.
Напоследък си мислех, че съм загубила тръпката от четенето на тази така любима книга, че вече не съм толкова голям фен на поредицата. Чувствах се виновна заради това, защото аз заобичах историята за очилатия магьосник още от малко момиче и неведнъж съм се гмуркала в този невероятен свят, оживял под перото на една още по-неповторима жена.
Ала няколко часа край морския бряг изтриха вината в мен, а лазурносиньото небе се огледа в очите ми, все така невярващи, че случващото се е действителност. И часове след тази заветна магьосническа среща мислех, че е била сън, измислица. Защото не можех да си представя, че в рамките на няколко часа, преминали бързо като вихър, реалността ме направи безумно щастлива.
Възможността да си с хора, които споделят твоята мания и вълнения, които те разбират, когато говориш за наргъли и нагънатороги шнорхелоподобни квакльовци, които се борят да запазят магията в този мрачен мъгълски свят, бе най-невероятното нещо, която преживях това лято.
And we grow up with Harry, the boy who lived,
Who has helped us through all the bad times.
And the theories and mysteries, the questions and clues,
Were the talk of the forums, and in our hearts too.
“ For Jo “ - RiddleTM
Това, което ни обединяваше, бе факта, че всички се бяхме докоснали до тази история, бяхме й позволили да се приюти в сърцата ни и да ни утеши в тежки моменти. Някои бяха отраснали с нея, а други – наскоро открили очарованието на тези седем книги с твърди корици. Ала най-важното бе че обичахме тази велика книга - с цялото си сърце – и за нас тя е била и е една съществена част от живота ни.
Forever together
We’ll give our lives to defend
Together forever
We’ll fight til we see the Dark Lord’s end
“ Forever Together “ – Ministry of Magic
Чаканата от месеци дата – 31 юли – настъпи. Бе избрана специално – това бе рожденният ден на Дж.К. Роулинг и Хари Потър. Трепетно броях дните, пренебрегвайки леко дори собствения си рожден ден – не нарочно, а неволно. Защото толкова време бях чакала да срещна хора, които споделят моята страст. Моята магия. И когато дойде денят на магьосническата среща, вълнението у мен бе достигнало най-високата си точка и не чувах нито думите на родителите си, нито подигравките на брат си.
След дълго обикаляне на непозната Варна и лутане из уличките най – после открих мястото на срещата – общината. Ала преди да стигна дотам, се обадих на организаторката Ани, за да ме упъти. Чувството да се обадиш на някой тотално непознат, който ще срещнеш буквално след няколко минути, е странно. И отново страшно вълнуващо.
And we who were there will never forget,
The anticipation we felt for so long.
“ For Jo “ - RiddleTM
Пристигайки пред уговореното място, се запознах с Ани и Фелина – моя съгражданка, и както се оказа по – късно – много приятен човек. Но все пак – нали е от Пловдив. Събраха се и другите фенове, с които се запознах – Геш, Мария, другите две организаторки - Марина – mims_potter и Дияна – Mistress, Ел и съпругът й – които бяха страшно сладки заедно – задно с кучето си Рино. Дойде и още един фен – Денислав, който също като мен бе отскоро във форума. Три неизвестни лица, дошли също за срещата, внезапно се запътиха нанякъде и повече не ги видяхме. Не след дълго време се събрахме почти всички . Чакахме Ваня – Stardust, Фльор и, както другите отбелязваха – „ Липсва най – големият фен на ХП . Кой ли ? Мишо, естествено.
Trio in trouble
They will find their own way through
“ Trio in Trouble ” - Oliver Boyd and the Remembralls

И скоро те се появиха иззад общината. Представляваха епична гледка на силния вятър – особено Мишо с развята мантия и ентусиазирана походка. Момента не бе пропуснат от обектива на фотоапарата и бе увековечен завинаги.
Поехме към бирария „ Алба “ , където щеше да се състои по – голямата част от срещата. Аз и Фелина бяхме сложили магьосническите си шапки, а Ди и Мишо бяха пременени в мантии въпреки топлото време. По пътя и в заведението ни посрещаха учудени погледи заради необичайното облекло на някои от нас. Но ние упорито се запътихме към свободните маси и се настанихме – бяхме 13, но въпреки това седнахме заедно. Все пак професор Трелони не беше тук.

And I know, it’s only a story, but
For so many it’s more than that
It’s a world, all on its own where we
Want to put on the Sorting Hat
“ End of an Era ’’ - Oliver Boyd and the Remembralls

Най- напред се представихме – всеки казваше и никнейма си от форума – ако беше оттам, естествено. Смях се възцари на масата, когато “ най – големият фен на ХП ” , който бе известен на всички, се предстви така кратко и без да спомене ника си, като другите. А просто каза : “ Ами здравейте, аз съм Мишо. ” Прекрасните организаторки откриха срещата с викторина, назована “ Шербетово лимонче ”, която, както се видя, бе удивително добре организирана. Участниците бяхме девет - разделихме се на три отбора по трима, а групите също носеха имена, свързани с магическия свят на Хари Потър. Мишо, Ел и Геш бяха “ Орденът на Феникса ”, Ваня, Мария и Денислав – “ Смъртожадните ” ( доста заплашващо наименование за конкурентите : D ), а аз, Фльор и Фелина – В.О.Д.А. . Наградата за победителя бе грамота “ Най – големият Хари Потър фен ”, която, веднага щом я зърна, Мишо обяви, че ще спечели.
И така състезанието започна – имаше седем кръга с по три въпроса, които ние определяхме чрез теглене. Имаше и лесни, и трудни въпроси, ала независимо дали отговаряхме правилно или не, този процес бе удоволствие, защото се гмуркахме за пореден път в магичния свят на Хари Потър, и още по – хубавото – правехме го заедно с други фенове. Самата аз се удивих колко много неща помня и знам от книгите, вече изхабени от препрочитане.
Победителското място бе оспорвано – двата отбора – “ Орденът на Феникса ” и В.О.Д.А. се бориха с въпросите, измислени от организаторките. “ Смъртожадните ” също се справяха чудесно, но бяха изостанали в резултата. Ала нали все пак тази викторина бе за нас преди всичко радост, защото си припомняхме хубави моменти, останали запечатани не само по страниците, но и в съзнанията ни.
В последните кръгове имаше известна интрига – всеки се питаше кой ли ще победи. Въпреки това прекрасното прекарване бе гарантирано – усмивки красяха лицата на всички, а весел смях се чуваше често.
Отборът – първенец се оказа този, в който участвах – В.О.Д.А.. Изключително много се радвах, че съм допринесла за победата, ала се съмнявах, че без съотборничките ми Фльор и Фелина, които доказаха доста знания, щях да успея.
Мишо бе видимо разочарован, ала дано утешителния подарък – шоколадче – да го бе ободрил малко.
След като напуснахме заведението, се разходихме из Варна, радващи се на прекрасното време и компания. За щастие уговорихме и следваща среща – в Пловдив, в началото на септември. Улисани в разговори, тези от нас, които не се познавахме много, се опознавахме. Създаваха се основите на нови приятелства.

Could there ever be again
Another one like this
One that’s brought us together and
Started its own music movement
“ End of an Era ’’ - Oliver Boyd and the Remembralls

Край морския бряг настъпи моментът да се разделя с потър – маниаците , с които се радвах безумно, че съм се запознала. Да, налагаше се да тръгвам, ала някак имах чувството, че в този ден времето течеше прекалено бързо, сякаш ми се подиграваше. Ала всички знаехме, че това е само началото на нашите срещи и че предстоят още много събирания. Защото магията бе още жива.
Though all seven books have been finished and read,
The magic is still burning strong.
“ For Jo ” – RiddleTM

Тази вечер не можех да заспя. Непрестанно мислех за прекрасното преживяване и за новите хора, с които се запознах. Мислех си даже, че съм сънувала. Тази среща бе сама по себе си вълшебство. Ала връщайки се в родните си градове, щяхме да продължим да общуваме. Ала чрез компютъра.
We know that real-life hugs will always better then a Facebook poke
But thank God we’ve got those summer cons, don’t mind that I’ve gone broke
Yeah it can be sort of sad when hanging out means a Skype call
But it really makes it worth it since you’re the greatest friends of all
“ This is Never Going To End ” - The Parselmouths

И какво от това ? Да не би да прави приятелството по – малко истинско, радостта по – фалшива или усмивките по – малко ? Нищо подобно. Те си остават все така силни – като магията, която ни свързва.
В крайна сметка не мисля,че е правилно да се сбогуваме – би трябвало да си казваме “До нови срещи! ” Защото само от нас зависи да запазим магическите златни нишки, които ни обединяват – същите нишки като тези по стените на стаята на Луна. Нишките, изписващи най – прекрасната дума. Приятели.

This is never, this is never gonna end,
It really can’t end, ’cause we’ve made too damn many friends
Oh this is never, this is never going to die
So dry those tears ’cause it’s never really ‘Good-Bye’
“ This is Never Going To End ” - The Parselmouths"