понеделник, 21 юни 2010 г.

Изпитания

Ох, сега започват изпитанията, за да потвърдя избора си.
Мразя тази част, а това е любимото хоби на Бог - да изпитва възможностите и волята на хората.
Сериозно го мразя... прилича ми на потърмански флуудър - няма си личен живот и работа, затова тормози останалите.

неделя, 20 юни 2010 г.

Избрах!

Мислех да разказвам за приключението си в Петък. Това което ми се случи беше толкова силно, че когато се върнах в София бях решен направо да седна и да го опиша.
Не го направих. Сега спомените избледняват, както става с повечето свръхестествени неща. Вече не ми се струва толкова реално и нямам толкова силно желание да го опиша. Пък и преживяването беше лично, никой друг няма да го разбере като мен, нито пък да ми повярва.

Важното е, че в крайна сметка направих избор.
Избрах този свят и лъжите, които той ми дава.
Вече не съм стрелец и слуга на Ка.
Вече не отварям Врати.
Вече не търся Кулата.

събота, 19 юни 2010 г.

Вчерашният ден беше... странен.
Ще го разкажа утре или в Понеделник. Днес съм прекалено уморен.
Имах много интересно, и малко плашещо, свръхестествено преживяване на гроба на Мормота, ходих на гробищата, разговарях със Стивън Кинг и получих послание от бог.
Накрая дойде Самотата, за да научи крайното ми решение.
Ще разкажа утре.
Или в Понеделник.

четвъртък, 17 юни 2010 г.

Четвърти сън

Преди да започна, искам само да кажа, че това не е разказ, както много хора си мислят. Това е нещо, което наистина ми се случва, просто не го казвам направо, защото ще е доста глупаво.
Казвам го, за да не остане някой разочарован от края.

Тази нощ сънувах четвъртия сън на Самотата.

Намирах се в някаква огромна, гореща пустиня.
Изведнъж до мен дойде човек и ми даде лист и химикалка.
"Започвай" - каза той и аз започнах да пиша по листа. И каквото напишех, се появяваше пред мен.
Малко по малко превърнах пустинята в прохладен парк, с много чешми и шадравани.
Тогава се наведох, за да пия от водата на една чешма, но водата се оказа горчива. Същото беше и на следващата, и на всички, които пробвах.
Тогава усетих гадна миризма - дърветата и тревата бяха започнали да се вмирисват. В тях пълзяха червеи.
Тогава всичко пламна.
Изгорях.
И тогава се събудих.

Самотата я нямаше в стаята ми. Беше тъмно и горещо, като в пожара в съня ми.
Изведнъж стаята взе да се изпълва със светлина. Пред погледа ми се появи голяма бяла сова, след това се промени и се превърна в млада жена, облечена в нещо средно между мъгла и морски вълни. Странният бял плат постоянно се движеше около нея. На лицето й имаше тънък воал от същата материя, затова понякога ми изглеждаше като човешко лице, а понякога като глава на птица.
- Не се отказвай - каза ми жената.
Исках да я попитам коя е, но не можех да говоря.
- Този Който Обикаля е наблизо. Скоро някой ще умре. От твоето решение на Празника на Световете зависи какво ще стане с него след това.
Трябваше да проговоря, но не можех. Трябваше да знам кой я изпраща - Бялото, Кулата или Бог.
- Следвай пътя. Пази Силата.
Силата? За Режета ли говореше жената? Не бях се сещал за него от близо 2 години.

Събудих се.

Самотата седеше до леглото ми.
- Хареса ли ти съня?
Усетих, че тя говори за първия. Той си беше типично в неин стил. Вторият беше по-скоро като някое от виденията, които получавах докато търсех Пътя. Но ако Кулата ми беше пратила Жената, защо тогава Самотата не знаеше за нея? Нали тя също служи на Пътя?
- Не мога да разбера мислите ти - каза Самотата. Усмихваше се, но знаех, че е притеснена.
- Не само ти ме посещаваш тези дни... и нощи.
Самотата погледна дясната си ръка с която миналото лято се беше противопоставила на Огъня. Ясно, Жената ми беше пратена от Бялото.
- Жалко е - каза тя, - защото сега ще ти е още по-трудно да вземеш решението. И какво ти каза другият посетител?
Не отговорих. Самотата вдигна ръце:
- Прав си, това си е между вас. Предпочитам и ти да не му разкриваш нашите срещи.
- Добре - казах аз и не излъгах. Всеки, който има моите психически отклонения ще потвърди, че не е хубаво едната половина от въображаемите ти посетители да знае какво иска другата.
- А моя сън разбра ли го? - попита самотата.
- Че не мога да създам света си сам.
- Не точно. Ти можеш, но не можеш да създадеш Перфектен свят. Както научи вече, Идеалният цвят съществува, но е отреден за другите. Ти си стрелец и ще страдаш, защото така иска Ка.
Не отговорих.
- Пред теб вече има два пътя - Пътят и някакъв друг път. Ти познаваш Пътя, който води към Кулата. Знаеш какви изпитания те чакат, знаеш, че ще страдаш извънредно много и че последните метри към Кулата ще бъдат пропити с кръвта и плътта ти. Другият път за сега изглежда по-лесен, но знаеш ли какви ужаси те чакат напред? Не. Нито знаеш какво ще трябва да платиш, нито имаш представа какво ще получиш.
- Вече правя жертви по Новия път.
- Тези жертви са нищо, сравнени с това, което те очаква. Истина е, че колкото е по-малка наградата, толкова по-малки са и жертвите, но колкото по-малка е наградата, толкова по-болезнени стават и малките жертви.
- Поне ще си получа наградата тук и сега, а не някога в някой от световете... евентуално.
Самотата се изправи и каза:
- Е Мишо, пред теб се простират два дълги пътя, покрити с кръв. С твоята кръв.
Ти избираш кой от тях да следваш.
- Тази нощ няма да сънувам, нали?
- Не.
- Ще се видим ли пак преди 19-ти?
- Само ако искаш.
- Искам - казах аз. - Нека се срещнем утре, на гроба на мормота. Като стигна там ще те повикам. Както и мормота, Же... - за малко да издам как виждам новия си посетител. - Вестоносецът на Бялото и Бог, ако Той пожелае да дойде, но не ми се вярва. Все си намира друга работа.
- Добре, - каза самотата. - Щом така желаеш, утре ще се видим.

Радвам се.
Защото смятам да повикам и още някого. Единственият, който никога не ме е лъгал...

сряда, 16 юни 2010 г.

Трети сън

Тази нощ сънувах третия сън на Самотата.

Стоях на някакъв бряг. Очаквах лодка да дойде и да ме спаси.
Изведнъж се появи лодка, аз се хвърлих във водата и опитах да плувам, но не можех.
Върнах се на брега и отново зачаках. След малко се появи още една лодка, но тя беше по-далеч и дори не опитах да се кача на нея. След като минаха още няколко далечни лодки, мина и една по-близо. Аз се хвърлих, за да я достигна, но отново не успях. Не можех и да се върна назад, бях прекалено уморен.
Започнах да се давя.
И се събудих.

Самотата си играеше с билета ми от Хари Потър 6, който гледах преди година и един месец.
- Това го схвана, нали? - попита тя.
- Втората Звезда. Искаш да ми кажеш, че няма да я открия.
- Извинявай за вчера - каза самотата. - Не е истина, че искам да загубя битката за душата ти.
- Няма значение. Аз вече избрах. Избирам пътя на Бялото.
- Рано е още.
- Не, не е. Не искам повече да идваш. Остави ме!
Самотата се загледа в мен и дълго не каза нищо. След известно време наруших мълчанието:
- Остави ме!
- Ти си човек, който или не може да вземе решение, или пък прави прибързани такива. Нима не вярваш в това, което ти показах? Нима смяташ, че ще намериш Втората звезда?
- Ще опитам.
- За Идеалния Цвят ли мислиш? Нали знаеш, че ще стане като с Гласа на Ка и Вечната?
И самотата изпрати образ в главата ми:
Стотици работници изсичат гора.
- По-добре да загина докато търся звездата, отколкото да не опитам.
- По-добре ли е да загинеш, докато търсиш звездата, отколкото да загинеш на пътя към Кулата?
И тогава я видях.
Тъмната кула, издигаща се сред полето от рози.
Тъмната Кула, докосваща небето.
Тъмната Кула, в която остана сърцето ми преди 3 години.
Тъмната Кула, зовяща името ми.
- Тя те чака, Стрелецо. И ще те чака цяла вечност. Колкото повече се отклоняваш от Пътя, толкова повече той се удължава. Знаеш това.
- Да.
- Знаеш страшно много, видял си много и си извървял дълъг път.
Аз погледнах ръцете си и видях кръвта, пролята в името на Кулата. Кръвта, която не можеше да се измие и се виждаше само нощем.
- Утре ще ти дам последния сън.
- Недей - помилих се аз.
- Сключихме облог. Аз ще сваля маската на света за теб, и ти ще видиш колко по-страшен и лъжлив е той от мен. И като видиш, ще се съберем отново и заедно ще поемем по Пътя на Тъмната Кула.
Самотата я нямаше.
И мен ме нямаше.
Нямаше нищо.


Вече не знам какво да правя.
Вече не искам да правя нищо.

Искам напътствие от Бог. Сега ми е необходимо повече от всякога.
Обаче той пак мълчи...

вторник, 15 юни 2010 г.

Втори сън

Днес сънувах втория сън на самотата.

Гледах филм.
В него се разказваше за човек, който беше загубил жената, която обичаше.
Много тъгуваше за нея и все гледаше снимката й, затова плати на художник да я нарисува в цял ръст. Но и това не му помогна, затова една нощ доведе в дома си проститутка и я накара да се облече като жена му.
През нощта тя го уби и го ограби.
Събудих се.

Самотата обикаляше нетърпеливо.
- Много се забави да заспиш - каза тя. - Имам си и други задължения.
- Извинявай, аз пък имах други планове. Бях навън с при... при... - по дяволите, не можах да го кажа. - Бях навън с едни познати.
Самотата се засмя.
- Нищо, когато и да ме потърсиш, аз винаги съм тук. Знаеш го.
Не отговорих.
- Как беше сънят?
- Не много интересен.
- Добре де, не се гордея много с него. А разбра ли за кого говорех?
- Да, за Втората Звезда.
- Не, не за това. Стига с тази звезда, и за нея ще ти говоря.
- Тогава за Утрото, сина на Мормота, нали така?
- Поздравления! - Самотата придърпа един стол и седна. - И какво означаваше видяното?
- Че никога вече няма да видя Изгрева.
- Да, точно така. Защото, Мишо, синът на мормота умря преди почти 6 години и колкото и да се опитваш да го съживиш, на който и бог да се молиш, той ще остане мъртъв, като баща си.
- Знам. Затова търся заместник, но...
- Но няма такъв нали?
Изведнъж си спомних нещо:
Тъмна улица и глас... не бях сам.
Самотата изпрати друго видение:
Огромен змей, който бълва огън и разрушава малък град.
Обаче аз си спомних:
Летях на гърба на огромна птица.
Самотата изпрати образ:
Летях на метла и се опитвах да хвана снича, той се отдалечаваше все повече и тогава противниковият търсач го улови...
- Спри! - викнах. - Оплете се в лъжите си. Сничът не е това, за което трябваш е да ми говориш тази вечер - Вятърният човек. Сничът е Втората Звезда, нали така?
- Сничът е Идеалният Цвят, който...
- Стига си ме занимавала с глупости, махни се!
Самотата замълча.
- Махни се! - викнах пак.
- Довечера ще дойда отново.
- Знам, но сега ме остави. Лъжата ти не проработи.
- Защото нечия друга вече е проработила. За душата ти се води битка, но който и да спечели, ти губиш.
- Не е така, и в двата случая има какво да спечеля.
- На непосилна цена.
- Знам това.
Самотата замълча отново. Почувствах някакъв прилив на сила - все аз мълчах.
- Вече съм направил избора. Мога да ти кажа решението си още сега.
Самотата ме погледна. Право в душата. И каза тихичко:
- Давай.
- Аз...
- Не си направил нищо. Слабохарактерно мекотело - Самотата заговори с презрение в гласа си. - Ако беше направил избор, нямаше да идвам.
Исках...
Не знам.
Тя беше права.
- Все чакаш някой друг да направи избор вместо теб. Все чакаш Знаци и Напътствия.
- Нали така...
- Млъкни! - викна тя. - Остават още два съня, една нощ да размислиш и в шестата минута на 19-ти Юни ще дойда, за да науча крайното ти решение.
Самотата се изправи.
- И да ти призная - каза тя, вече по-тихо. - Вече се надявам да загубя тази битка.
Мигнах, и нея вече я нямаше.

Сега малко ме е страх...

понеделник, 14 юни 2010 г.

Първи сън

Тази нощ сънувах първия сън на Самотата.

Беше много прост:
Аз бях затворник в малка килия. Знаех обаче, че вратата не е заключена, само е заяла и се мъчех да я отворя, защото от другата страна бях чул гласове.
Когато я отворих, минах от другата страна и вратата се затвори зад мен.
Оказа се, че съм в абсолютно същата килия, само че пълна с хора.
Събудих се.

На столче до леглото си видях Самотата. Ядеше семки.
-Здрасти - каза ми тя.
- Добро утро - отвърнах.

- Хареса ли ти?
- Беше кратко.
- Сънят беше кратък, иначе престоят в килията ще е много, много дълъг. Най-вече във втората.
Не казах нищо.
- Знаеш ли какво означаваше съня?
- Че човек остава самотен дори сред другите?
- Ти оставаш самотен сред другите. Не приписвай собствените си недостатъци на останалите... нито пък качествата си. Защото ти си пътник, а те не са. Те ще се въртят на Колелото още много, много светове, докато на теб ти остава съвсем малко, за да достигнеш Кулата.
- Какво общо има Кулата?
Самотата се нацупи престорено и размаха лакиран показалец:
- Разочароваш ме, Стрелецо. Всичко е свързано с Кулата. Знаеш го.
- Знам го, но какво общо имаш Ти с Кулата?
- С Кулата имам малко общо, но съм свързана със Стрелците и с Пътешествениците. Понеже сърцата не могат да съществуват без спътник, а аз съм единственият спътник, с когото ще бъдеш допуснат в Кулата... ако Я намериш.
- Когато Я намеря.
Самотата стана от стола.
- Трябва да тръгвам, но преди това искам да се уверя, че си разбрал какво значеше сънят. Знаеш ли за какво и за кого ти говорех чрез него?
- За Втората Звезда, предполагам.
- Не точно. Имах предвид един конкретен човек, който ще опита да те пороби, както... ти си знаеш.
- И аз не бива да му се давам?
- Ти ще избереш... на 19-ти Юни, когато дойда, за да науча финалното ти решение.
Самотата се обърна и тръгна към вратата. Ползваше вратата, само когато очакваше да я спра и да я попитам нещо.
Изведнъж се сетих.
- Това е изпитание, нали? Бог ми праща изпитание, за да провери дали съм достоен да нося Светлината.
Самотата се обърна, усмихната, и каза:
- Да, Стрелецо. На 19-ти юни трябва да решиш на кого в крайна сметка ще служиш - на Бялото, на Черното или на самата Тъмна Кула...

неделя, 13 юни 2010 г.

Облогът

В продължение на осем месеца самотата ме следваше отдалеч и ме наблюдаваше от ъглите на стаите. Следеше всяка моя крачка и чакаше защитните ми заклинания да се пропукат.

И те се пропукаха.

Самотата излезе от сенките - красива, както я помнех от времето, когато живееше с мен по мое желание, а не защото нямах друг избор.
Самотата ме целуна.
Самотата ми каза:

- Здравей, Пътнико - не ме беше наричала така от близо година и половина.
- Здравей - отвърнах аз. Не исках да говоря много, защото тя познаваше всяка моя слабост. Все пак тя се хранеше с тях.
- Отдавна исках да говоря с теб, но се беше оградил доста добре.
- Бях.
- Но всичко се разпадна, нали? Осъзна, че светът не е по-малко лъжлив от мен.
Замълчах.
- Искам да се обзаложим. Ще ти дам 4 съня, започвайки от тази вечер. В петък ще те оставя да поразмислиш върху тях и през нощта, когато удари шестата минута на 19-ти Юни, Празникът на Световете, ще се върна при теб. И тогава ти ще кажеш искаш ли ме или не. Съгласен ли си?
- Да - казах аз, защото нямах какво да губя.
Самотата ми се усмихна, намигна ми и се хвърли в мрака.

Сега ми остава само да видя сънищата.
Честно казано, не знам дали не искам да се съберем отново с нея...