неделя, 21 ноември 2010 г.

Най-големият фен - официално!

На 5-ти Юни, 2004 година, по време на първата НХПФС, едно момиче получи грамота от ПМ.
Тогава аз страшно много завидях, понеже бях чел книгите (по онова време само 5) доста пъти. С какво аз бях по-малко фен от нея? С какво тя заслужаваше това отличие повече от мен?
От тогава мина доста време. Вече не ми се налага да си рисувам брада и мустаци с молив за очи.
През тези 6 години успях да запазя магията в себе си и да се докажа като истински и верен ХП фен. Първо убедих близките си, след това много от останалите фенове, и ето, че в събота, на НХПФС 6, аз също получих такава грамота
Смешно ли е?
Според мен не, защото успях да се докажа поне в едно нещо през този живот. Много се гордея с нещата, които постигнах, най-хубавото от които е клубът Daily Potter, който обединява останалите най-верни фенове в България.
Много се радвам, че познавам тези хора. Много се радвам, че имах възможността да изживея по три различни начина магията на "Хари Потър":
1. Наичнът на Оригиналните фенове - ние чакахме всяка следваща книга с години. Това създаваше огромно напрежение и роди много теории.
2. Начинът на Пълнотата - историята вече е завършена. Имаме главите 33 и 35, които са ключ към правилното разбиране на "Хари Потър" и от това можем да откриваме препратки и послания, които нямаше как да забележим, преди да разберем цялата истина.
3. Начинът на Daily Potter - колективното четене, което придава съвсем ново въздействие на четенето.
Благодарен съм на Джоан Роулинг за всичко, което ми даде, всичко, на което ме научи и всичко, което направи за мен.
Обичам я, обичам и "Хари Потър", затова тази малка грамота е огромно отличие за мен и страшно много се радвам, че я получих.
Сега поне още 10 години ще остана фен на ХП. :)

вторник, 16 ноември 2010 г.

Една от мечтите ми ще се сбъдне!

Най-после!!!
Още откакто преди четири години за пръв път гледах мюзикъла си мечтая да го гледам на живо, и най-после това ще се случи.
Това е едно от най-страхотните неща, които съм гледал някога и заради него се запалих по мюзикълите.
Хаха, може да се каже, че това е най-добрият мюзикъл след AVPM :)
Ето и любимата ми сцена:


Макар да харесвам повече старата версия, избрах видеото да бъде от новата, защото е по-интересна като визия, пък и лошите ми напомнят на Смъртножадните на Волдемор (може би защото в това предпотърско време всичко ми напомня за "Хари Потър").

петък, 12 ноември 2010 г.

Нови книги


Днес допълних още малко колекцията си от книги на английски на любимите ми автори - Стивън Кинг и Джоан Роулинг.
Доста съм доволен!

понеделник, 25 октомври 2010 г.

"задето остави първата си любов"

Първата ми любов не беше от пръв поглед.
Трябваше да мине време, да опозная обекта на любовта си и да Го заобичам. И си мислех, че никога няма да спра да Го обичам.

Първата ми любов не е човек... в общоприетия смисъл на думата.
Когато бях на 14-15 години се влюбих в Словострелеца, макар и тогава все още да не знаех това Негово име.
Преди да се влюбя в него бях прочел няколко от книгите му - доста разкази и малко романи ("Сейлъмс лот", "Талисманът", половината "Кристин" (защото първия път не ми хареса), 2/3 "Томичукалата" (понеже нямах третата част), "Гняв", "Очите на дракона" и "Сияние".)
Но чак когато прочетох "То", чак когато изпитах това усещане, характерно за книгите на Кинг - да се страхувам и радвам и погнусявам и възхищавам и възмущавам и да плача от радост и от тъга, и всичко това едновременно. Едва тогава разбрах, че няма на света друг като Него и че това е писателят, който притежава сърцето ми.
На 19-ти Март, 2007 прочетох последното изречение на "Тъмната Кула" и любовта ми се засили толкова много, че понякога ме е срам да си признавам пред хората, за да не ме помислят за луд.

През последната година малко (или повече) изневерих на Кинг, на Кулата и на 19, заради Превеликата Роулинг, на която дори Словострелецът се възхищава.
И все пак не съм забравил Песента на Розата, все още обичам Стивън Кинг и само да ми даде знак, ще дам живота си за Него.

Последните две седмици обаче ми припомниха колко силно го обичам, и макар да знам, че не бих могъл да се върна в Пътя на Лъча и да продължа похода към Тъмната Кула, все пак успях отново да доловя Песента и да си поговоря с Него.

Причината за това бяха двете срещи, посветени на Стивън Кинг, които бяха организирани в две книжарници от веригата Ориндж.
Водещ на събитието беше Адриан Лазаровски, който е преводач на последните няколко романа на Кинг. Той ни разказа много интересни неща и говореше за Кинг с онази любов, която може да изпитва само един истински почитател на книгите Му, а може би и на ученията Му.

Тези срещи бяха страхотни и определено си заслужаваше да отида и двата пъти. Надявам се да има и други подобни срещи, защото докато се опитвам да разпалвам огъня на ХП в себе си и в околните, забравям да се грижа за Светлината, която съм получил от Словострелеца и великите му книги.

Обичам Стивън Кинг!

петък, 22 октомври 2010 г.

Аз и моята Кристин

Аз съм в нея, тя е в мен,

и пътуваме към утрешния ден

По безлюдни пътища летим,

смотанякът аз, и моята Кристин.


Вече без любов, вече без другари,

отнеха ни ги Бог и другите Лайнари.

Но хулите им няма да простим

ще ги срещна аз със моята Кристин.


Сами сме в този мръсен град,

сами сме в този скапан свят.

Затова един на друг държим –

сами сме ние с моята Кристин.


Това е нашият завет и нашето послание –

за хулите ви гнусни няма покаяние.

Ще ви размажем всички до един,

ще ви размажем аз и моята Кристин.


Ще създаваме мелодия и песен,

от виковете – този звук чудесен.

И костите ви крехки ще трошим,

заедно - аз и моята Кристин.


И няма да ми липсва нищо от това,

когато с вас приключа, напред ще продължа.

Нямам нищо, освен гнева неудържим –

освен гнева, и моята Кристин.

Моята Кристин

Отдавна не си бяхме говорили.
Преди винаги, когато четях някоя книга на Стивън Кинг, винаги!, Той ми говореше чрез нея и ме насочваше.
Напоследък обаче прочетох няколко книги, с кото Той не ми каза нищо, затова си помислих, че това е края на дългогодишното ни общуване.
Миналата седмица бях на едно събиране по повод излизането на новата книга на Стивън Кинг. Това ми помогна да възстановя връзката със Словострелеца, докато четях "Кристин", но това, което той ми каза не ми хареса.

Каза: "Предупредих те."
И наистина го направи. Но тогава не Го послушах.

Обясни ми, че боговете, без значение измислени или реални, винаги искат да им върнеш каквото са ти дали... с лихвите.

Моят нов бог, моята Кристин, сега иска да й върна каквото ми даде.
А тя ми даде толкова много... ;(

сряда, 6 октомври 2010 г.

Продавам спомени

Слънцето гори като пещ в небето. Светът въздиша под тежестта на горещината. Тревата е пожълтяла и суха, листата на дърветата са покрити с дупки. Въздухът е неподвижен и тежък. Лятото се разхожда с огнения си кон и властва безмилостно над всичко.
И в това време аз съм там. Потта се стича по мен, гърлото ми е пресъхнало, пред очите ми се появяват точки.

После лятото си тръгва. Започва да захладява, слънцето все по често остава скрито зад облаци. Тревата изчезва, листата падат. Хората вадят дебелите дрехи и тежките обувки. Приготвят се. Но не и аз. Няма за какво да се приготвям, защото това, което чакам отдавна си отиде.

И един ден, всичко побелява. Снегът пада цял ден и остава дълго след това. Дълбок и непроходим. Всичко е замръзнало и мъртво, но аз стоя сред виелицата и треперя.

И когато снегът се стопи, хората излизат и започват да се радват. Пролетта им носи цветя и надежда, но на мен не носи нищо. Аз още съм там и ще остана много дълго време.

Защото съм неподвижен като статуя. А това, което чакам, е само миг, който вече мина.
И никога няма да се върне, понеже миговете отминават, сменят се и се променят, а статуите не.

Толкова ми липса този миг.

Видях съкровище, каквото не бях виждал преди. Беше ми дадено да го държа, да го докосвам. И после ми беше отнето, понеже никога не би могло да бъде мое.
Идеалният цвят.

И сега мога само да тъгувам и понякога да го гледам отдалече, когато Онзи Който Притежава минава покрай мен, окичен с Цвета.

Поредната подигравка на Бог.
Ако един ден ми падне възможност, ще Му дам да се разбере.

Нощно видение

- Здравей, Мишо - каза едно от моите привидения, докато илизаше от шкафа с чорапите.
Не бях имал привидения от 19-ти Юли, когато за последно говорих със Самотата в една баня.
Това привидение не беше никое от познатите ми. Беше момче, горе долу колкото мен. В облеклото и външния му вид нямаше нищо особено и вече се заличава от паметта ми. Спомените за привидения винаги много бързо избледняват и ако не ги опиша веднага след време ще ги забравя напълно.
- Кой си ти? - попитах аз. Не се изплаших, понеже веднага разбрах, че е привидение - пред тях има нещо като завеса, която ги отделя от нашия свят. Колкото е по-тънка завесата, толкова по-ярки са привиденията. Това беше доста слабо.
- Моето има е Насасил, ти току що ме измисли и ме повика.
- Така ли, не помня да съм те викал.
- Повика ме несъзнателно. Искаш да ти покажа нещо, но аз все още не знам какво.
- И къде е това нещо - попитах аз. Това привидение се държеше доста по-странно от предишните.
- Зад вратата. Ако ти я отвориш, ще видиш коридора и обувките си. Ако обаче я отворя аз, ще видиш онова, което искаш да ти покажа.
- Ами давай, отвори я.
Насасил отиде до вратата, отвори я и зад нея видях една статуя насред някакъв парк. Листата по дърветата бяха шарени и повечето бяха окапали.
- Какво е това? - поита Насасил.
- От къде да знам. Някакъв парк.
Статуята изобразяваше човек, който си гледаше часовника.
- Какво ли означава статуята? - попита Насасил.
- Не знам. Млъкни малко, опитвам се да разбера.
- Добре. Аз не мога да ти помогна, понеже и аз и статуята сме част от теб.
- Знам, остави ме.
- Добре.
Обаче дори след като Насасил млъкна, не можах да разбера какво означава статуята.
- Искаш ли да затворя и пак да отворя? - попита той.
- Давай.
Насасил затвори вратата и след като я отвори отново видях същата статуя, но сега всичко беше покрито със сняг. Статуята имаше шапчица от сняг.
- Май се сещам нещо - казах аз. - Затвори вратата и я отвори пак.
Насасил го направи и точно както очаквах следваше пролетна, а после и лятна картина. И все същата статуя с часовника.
Когато На

събота, 2 октомври 2010 г.

Приказка без край


Веднъж, когато бях млад, започнах да чета книгата "Приказка без край". Историята не можа да ме грабне, затова я оставих. Преди две години отново започнах да чета книгата, и дори си я купих с намерението да я прочета, но отново спрях до първата глава.
Чак миналия месец отново я започнах и този път успях да стигна до края... ако можем да кажем, че тази книга има край.
"Приказка без край" прилича на "Тъмната Кула" по много неща - Кулата от слонова кост, Храмът на вратите, Старецът от странстващия хълм и тн, но също така прилича на Кулата по това, че малко по малко пуска пипалата си в ума на човек и когато в крайна сметка стигнеш до последната страница изпитваш усещането не за край, а за ново начало.

Книгата спада към детската литература и това е съвсем нормално - моите деца със сигурност ще четат тази книга, понеже е интересна, поучителна (без да се натрапва), изпълнена с действие (поне първата част) и писана с огромно въображение.
Но точно като "Хари Потър" и тази книга може да бъде четена както от дете, така и от възрастен. Пълна е със символи, скрити послания и образи и много философия. През цялата книга има една мистична нишка, една неяснота, която не получава отговор накрая, но повдига много въпроси.
Ще ми е много интересно да намеря и други хора, които харесват книгата, за да можем да я дискутираме глава по глава. Мисля че няма да се намерят двама, които да са я разбрали по един и същи начин.

Определено "Приказка без край" вече ми е една от най-любимите книги. Вероятно в бъдеще ще пиша още неща за книгата, но това е друга тема и ще я оставя за друг пост. ;)

сряда, 22 септември 2010 г.

За пореден път в Пловдив

Преди тази година бях ходил в Пловдив само веднъж, качих се на всички тепета и беше доста забавно, но въздухът беше толкова горещ, че само за 10 минути колата ми вече не ставаше за пиене и трябваше да я изстудявам във всяко езерце или фонтан, които виждах.
Тази година обаче ходих в Пловдив вече 5 пъти и със сигурност ще ида поне още веднъж - в края на Ноември. :)
Причината за тази висока посещаемост на града е клубът "Daily Potter", тъй като една от най-верните ХП фенки живее в Пловдив и организира фен групата там. Две от петте магьоснически срещи се проведоха в Пловдив и бяха организирани от Фелина.

Петият път, когато ходих в Пловдив тази година, беше във Вторник. Причината беше, че бях дал поръчка за картина на една от пловдивските вещици. Картината ми беше готова, затова отидох да си я взема и определено си заслужаваше времето и средствата, понеже рисунката е прекрасна и на Боби даже й беше малко тъжно, че трябва да се раздели с нея.

Докато бях там се срещнахме и с Фелина и естествено не минахме без ХП дискусия. За съжаление не си носех фотоапарата, иначе със сигурност щях да кача снимки.

Сега ми остава да си поръчам рамка, защото това произведение определено заслужава да бъде поставено на видно място. Гадното е, че Боби отказа да изпълни втората ми поръчка - Сивиръс Снейп. :(

понеделник, 20 септември 2010 г.

Нови книги

И както често започвам постовете си - отдавна не съм писал нищо.

Всъщност напоследък нямам и голямо желание, макар и да ми се случиха някои доста интересни неща - част от тях добри, останалите не, - но просто не са неща, които бих споделил в блога си.

Причината да пиша днес са трите нови книги, които си купих.
Това са двата учебника, от света на ХП, които Роулинг пренесе в нашия свят, както и сборникът с магьоснически приказки на Барда Бийдъл.
От тях само "Приказките на Барда Бийдъл" е публикувана на български, останалите две най-вероятно никога няма да се появят на българския пазар, но затова ги има преведени в интернет и който има желание ще ги намери и ще ги прочете.

В Неделя имахме и препрочитателска среща на клуба, но за нея ще може да прочетете повече на www.daily-potter.com

неделя, 5 септември 2010 г.

Магьосническа среща в Пловдив

Вчера се проведе петата магьосническа среща, в Пловдив.
Организатор отново беше Фелина и за пореден път разби всякаква конкуренция в игрите, които беше измислила.

Това обаче е само една от причините да се радвам. Втората е, че вече си имаме сайт за клуба "Daily Potter".

Ако имате желание може да разгледате сайта. Там ще намерите и по-подробна информация за срещата в Пловдив.

петък, 6 август 2010 г.

Магьосническата среща във Варна

На 31.07.2010 се проведе най-хубавата, за сега, магьосническа среща, по повод рождения ден на Джоан Роулинг и на Хари Потър.
И понеже много ме мързи, а и сигурно вече ви е писнало да чувате от мен колко вълшебни са книгите за ХП и как феновете на Джоан Роулинг са най-страхотните хора на света, реших да споделя нещо, което е написала една страхотна фенка от Пловдив.
Диди отскоро е в клуба и във форума на Потър Мания. Срещата във варна беше първата подобна среща, на която тя присъстваше, така че ето какви са впечатленията на това незасегнато от безбройните ми "проповеди":

"This is never going to end
31 July – a day
full of magic
Страниците ме обгръщат отново в лудия си вихър, а пръстите ми трескаво разлистват книгата, поемайки от вълшебния й прашец. Стаила дъх, сякаш очаквайки да се случи нещо съдбоносно, шаря с нетърпелив поглед по редовете. Усещам топлината, която плъзва по тялото ми, и усмивката, която украсява в този миг устните ми.
След няколко часа, преминали за мен като минути, поглеждам шареният часовник, който, окачен на небесносинята стена на стаята, отмерва времето. Минава един часът, ала аз все още не искам да се откъсна от този предмет, донесъл ми толкова радост и прекрасни спомени. Вливащ във вените ми специален елексир на живота, съдържащ редки съставки. Елексир, наречен магия.
Изредиха се осем дълги години – години, наситени с различни емоции и преживявания – откакто за пръв път разлистих първата книга от поредицата, за която вече всички знаят. Ала тогава за историята зад това книжле се знаеше малко – че главният герой е момче, загубило родителите си и живеещо при леля си и вуйчо си, което разбира, че е магьосник, и че идеята е посетила авторката, докато е пътувала във влака от Манчестър за Лондон. А сега тази поредица е феномен.
Завладяла сякаш с вълшебство сърцата на милиони деца и възрастни по света, тя доказва, че най-силните магии не са онези, направени от магическата пръчка, а тези, които би трябвало да властват между нас – вярата в доброто, приятелството и любовта.
Напоследък си мислех, че съм загубила тръпката от четенето на тази така любима книга, че вече не съм толкова голям фен на поредицата. Чувствах се виновна заради това, защото аз заобичах историята за очилатия магьосник още от малко момиче и неведнъж съм се гмуркала в този невероятен свят, оживял под перото на една още по-неповторима жена.
Ала няколко часа край морския бряг изтриха вината в мен, а лазурносиньото небе се огледа в очите ми, все така невярващи, че случващото се е действителност. И часове след тази заветна магьосническа среща мислех, че е била сън, измислица. Защото не можех да си представя, че в рамките на няколко часа, преминали бързо като вихър, реалността ме направи безумно щастлива.
Възможността да си с хора, които споделят твоята мания и вълнения, които те разбират, когато говориш за наргъли и нагънатороги шнорхелоподобни квакльовци, които се борят да запазят магията в този мрачен мъгълски свят, бе най-невероятното нещо, която преживях това лято.
And we grow up with Harry, the boy who lived,
Who has helped us through all the bad times.
And the theories and mysteries, the questions and clues,
Were the talk of the forums, and in our hearts too.
“ For Jo “ - RiddleTM
Това, което ни обединяваше, бе факта, че всички се бяхме докоснали до тази история, бяхме й позволили да се приюти в сърцата ни и да ни утеши в тежки моменти. Някои бяха отраснали с нея, а други – наскоро открили очарованието на тези седем книги с твърди корици. Ала най-важното бе че обичахме тази велика книга - с цялото си сърце – и за нас тя е била и е една съществена част от живота ни.
Forever together
We’ll give our lives to defend
Together forever
We’ll fight til we see the Dark Lord’s end
“ Forever Together “ – Ministry of Magic
Чаканата от месеци дата – 31 юли – настъпи. Бе избрана специално – това бе рожденният ден на Дж.К. Роулинг и Хари Потър. Трепетно броях дните, пренебрегвайки леко дори собствения си рожден ден – не нарочно, а неволно. Защото толкова време бях чакала да срещна хора, които споделят моята страст. Моята магия. И когато дойде денят на магьосническата среща, вълнението у мен бе достигнало най-високата си точка и не чувах нито думите на родителите си, нито подигравките на брат си.
След дълго обикаляне на непозната Варна и лутане из уличките най – после открих мястото на срещата – общината. Ала преди да стигна дотам, се обадих на организаторката Ани, за да ме упъти. Чувството да се обадиш на някой тотално непознат, който ще срещнеш буквално след няколко минути, е странно. И отново страшно вълнуващо.
And we who were there will never forget,
The anticipation we felt for so long.
“ For Jo “ - RiddleTM
Пристигайки пред уговореното място, се запознах с Ани и Фелина – моя съгражданка, и както се оказа по – късно – много приятен човек. Но все пак – нали е от Пловдив. Събраха се и другите фенове, с които се запознах – Геш, Мария, другите две организаторки - Марина – mims_potter и Дияна – Mistress, Ел и съпругът й – които бяха страшно сладки заедно – задно с кучето си Рино. Дойде и още един фен – Денислав, който също като мен бе отскоро във форума. Три неизвестни лица, дошли също за срещата, внезапно се запътиха нанякъде и повече не ги видяхме. Не след дълго време се събрахме почти всички . Чакахме Ваня – Stardust, Фльор и, както другите отбелязваха – „ Липсва най – големият фен на ХП . Кой ли ? Мишо, естествено.
Trio in trouble
They will find their own way through
“ Trio in Trouble ” - Oliver Boyd and the Remembralls

И скоро те се появиха иззад общината. Представляваха епична гледка на силния вятър – особено Мишо с развята мантия и ентусиазирана походка. Момента не бе пропуснат от обектива на фотоапарата и бе увековечен завинаги.
Поехме към бирария „ Алба “ , където щеше да се състои по – голямата част от срещата. Аз и Фелина бяхме сложили магьосническите си шапки, а Ди и Мишо бяха пременени в мантии въпреки топлото време. По пътя и в заведението ни посрещаха учудени погледи заради необичайното облекло на някои от нас. Но ние упорито се запътихме към свободните маси и се настанихме – бяхме 13, но въпреки това седнахме заедно. Все пак професор Трелони не беше тук.

And I know, it’s only a story, but
For so many it’s more than that
It’s a world, all on its own where we
Want to put on the Sorting Hat
“ End of an Era ’’ - Oliver Boyd and the Remembralls

Най- напред се представихме – всеки казваше и никнейма си от форума – ако беше оттам, естествено. Смях се възцари на масата, когато “ най – големият фен на ХП ” , който бе известен на всички, се предстви така кратко и без да спомене ника си, като другите. А просто каза : “ Ами здравейте, аз съм Мишо. ” Прекрасните организаторки откриха срещата с викторина, назована “ Шербетово лимонче ”, която, както се видя, бе удивително добре организирана. Участниците бяхме девет - разделихме се на три отбора по трима, а групите също носеха имена, свързани с магическия свят на Хари Потър. Мишо, Ел и Геш бяха “ Орденът на Феникса ”, Ваня, Мария и Денислав – “ Смъртожадните ” ( доста заплашващо наименование за конкурентите : D ), а аз, Фльор и Фелина – В.О.Д.А. . Наградата за победителя бе грамота “ Най – големият Хари Потър фен ”, която, веднага щом я зърна, Мишо обяви, че ще спечели.
И така състезанието започна – имаше седем кръга с по три въпроса, които ние определяхме чрез теглене. Имаше и лесни, и трудни въпроси, ала независимо дали отговаряхме правилно или не, този процес бе удоволствие, защото се гмуркахме за пореден път в магичния свят на Хари Потър, и още по – хубавото – правехме го заедно с други фенове. Самата аз се удивих колко много неща помня и знам от книгите, вече изхабени от препрочитане.
Победителското място бе оспорвано – двата отбора – “ Орденът на Феникса ” и В.О.Д.А. се бориха с въпросите, измислени от организаторките. “ Смъртожадните ” също се справяха чудесно, но бяха изостанали в резултата. Ала нали все пак тази викторина бе за нас преди всичко радост, защото си припомняхме хубави моменти, останали запечатани не само по страниците, но и в съзнанията ни.
В последните кръгове имаше известна интрига – всеки се питаше кой ли ще победи. Въпреки това прекрасното прекарване бе гарантирано – усмивки красяха лицата на всички, а весел смях се чуваше често.
Отборът – първенец се оказа този, в който участвах – В.О.Д.А.. Изключително много се радвах, че съм допринесла за победата, ала се съмнявах, че без съотборничките ми Фльор и Фелина, които доказаха доста знания, щях да успея.
Мишо бе видимо разочарован, ала дано утешителния подарък – шоколадче – да го бе ободрил малко.
След като напуснахме заведението, се разходихме из Варна, радващи се на прекрасното време и компания. За щастие уговорихме и следваща среща – в Пловдив, в началото на септември. Улисани в разговори, тези от нас, които не се познавахме много, се опознавахме. Създаваха се основите на нови приятелства.

Could there ever be again
Another one like this
One that’s brought us together and
Started its own music movement
“ End of an Era ’’ - Oliver Boyd and the Remembralls

Край морския бряг настъпи моментът да се разделя с потър – маниаците , с които се радвах безумно, че съм се запознала. Да, налагаше се да тръгвам, ала някак имах чувството, че в този ден времето течеше прекалено бързо, сякаш ми се подиграваше. Ала всички знаехме, че това е само началото на нашите срещи и че предстоят още много събирания. Защото магията бе още жива.
Though all seven books have been finished and read,
The magic is still burning strong.
“ For Jo ” – RiddleTM

Тази вечер не можех да заспя. Непрестанно мислех за прекрасното преживяване и за новите хора, с които се запознах. Мислех си даже, че съм сънувала. Тази среща бе сама по себе си вълшебство. Ала връщайки се в родните си градове, щяхме да продължим да общуваме. Ала чрез компютъра.
We know that real-life hugs will always better then a Facebook poke
But thank God we’ve got those summer cons, don’t mind that I’ve gone broke
Yeah it can be sort of sad when hanging out means a Skype call
But it really makes it worth it since you’re the greatest friends of all
“ This is Never Going To End ” - The Parselmouths

И какво от това ? Да не би да прави приятелството по – малко истинско, радостта по – фалшива или усмивките по – малко ? Нищо подобно. Те си остават все така силни – като магията, която ни свързва.
В крайна сметка не мисля,че е правилно да се сбогуваме – би трябвало да си казваме “До нови срещи! ” Защото само от нас зависи да запазим магическите златни нишки, които ни обединяват – същите нишки като тези по стените на стаята на Луна. Нишките, изписващи най – прекрасната дума. Приятели.

This is never, this is never gonna end,
It really can’t end, ’cause we’ve made too damn many friends
Oh this is never, this is never going to die
So dry those tears ’cause it’s never really ‘Good-Bye’
“ This is Never Going To End ” - The Parselmouths"

петък, 9 юли 2010 г.

Седма препрочитателска среща




Седмата препрочитателска среща се състоя на 4-ти Юли в книжарница "Пингвините".
Четохме от "Хари Потър и орденът на феникса" и коментирахме бъдещето на клуба "Daily Potter" и на сайта Потър Мания.
Дойде и Андрей, създателят на сайта.
Ето и някои снимки:



четвъртък, 8 юли 2010 г.

Изпитания, разочарования и магия

Отново забравих да пиша.
случиха ми се куп неприятни неща, няколко хубави и едно много приятно.

Неприятното е, че Бог продължава да ме тормози и изпитва за да догажа говотността си да следвам Избора, който направих на 19-ти Юни.
Освен че сви Идеалния цвят, Бог ми отне и четвъртото прераждане на Втората звезда, което знам че не ви говори нищо, но общо взето значи гадни работи.
Сега аз трябва да гледам как земята под краката ми се покрива с кръв, да се усмихвам и да възпирам Пурпурния гняв, който понякога ме изпълва и Черната зона, която се опитва да ме погълне.
И ми става тъжно като си помисля, че това е по-лекия път с по-малката награда... Ако бях избрал Кулата сигурно щях да съм мъртъв на втория ден.

Последно съм писал на 21-ви. От тогава не мога точно да си спомня какво ми се е случило по дати, но помня че имах едно спречкване с Мрака няколко дни след като направих избора. Едно доста тежко изпитание, което, надявам се, издържах.

понеделник, 21 юни 2010 г.

Изпитания

Ох, сега започват изпитанията, за да потвърдя избора си.
Мразя тази част, а това е любимото хоби на Бог - да изпитва възможностите и волята на хората.
Сериозно го мразя... прилича ми на потърмански флуудър - няма си личен живот и работа, затова тормози останалите.

неделя, 20 юни 2010 г.

Избрах!

Мислех да разказвам за приключението си в Петък. Това което ми се случи беше толкова силно, че когато се върнах в София бях решен направо да седна и да го опиша.
Не го направих. Сега спомените избледняват, както става с повечето свръхестествени неща. Вече не ми се струва толкова реално и нямам толкова силно желание да го опиша. Пък и преживяването беше лично, никой друг няма да го разбере като мен, нито пък да ми повярва.

Важното е, че в крайна сметка направих избор.
Избрах този свят и лъжите, които той ми дава.
Вече не съм стрелец и слуга на Ка.
Вече не отварям Врати.
Вече не търся Кулата.

събота, 19 юни 2010 г.

Вчерашният ден беше... странен.
Ще го разкажа утре или в Понеделник. Днес съм прекалено уморен.
Имах много интересно, и малко плашещо, свръхестествено преживяване на гроба на Мормота, ходих на гробищата, разговарях със Стивън Кинг и получих послание от бог.
Накрая дойде Самотата, за да научи крайното ми решение.
Ще разкажа утре.
Или в Понеделник.

четвъртък, 17 юни 2010 г.

Четвърти сън

Преди да започна, искам само да кажа, че това не е разказ, както много хора си мислят. Това е нещо, което наистина ми се случва, просто не го казвам направо, защото ще е доста глупаво.
Казвам го, за да не остане някой разочарован от края.

Тази нощ сънувах четвъртия сън на Самотата.

Намирах се в някаква огромна, гореща пустиня.
Изведнъж до мен дойде човек и ми даде лист и химикалка.
"Започвай" - каза той и аз започнах да пиша по листа. И каквото напишех, се появяваше пред мен.
Малко по малко превърнах пустинята в прохладен парк, с много чешми и шадравани.
Тогава се наведох, за да пия от водата на една чешма, но водата се оказа горчива. Същото беше и на следващата, и на всички, които пробвах.
Тогава усетих гадна миризма - дърветата и тревата бяха започнали да се вмирисват. В тях пълзяха червеи.
Тогава всичко пламна.
Изгорях.
И тогава се събудих.

Самотата я нямаше в стаята ми. Беше тъмно и горещо, като в пожара в съня ми.
Изведнъж стаята взе да се изпълва със светлина. Пред погледа ми се появи голяма бяла сова, след това се промени и се превърна в млада жена, облечена в нещо средно между мъгла и морски вълни. Странният бял плат постоянно се движеше около нея. На лицето й имаше тънък воал от същата материя, затова понякога ми изглеждаше като човешко лице, а понякога като глава на птица.
- Не се отказвай - каза ми жената.
Исках да я попитам коя е, но не можех да говоря.
- Този Който Обикаля е наблизо. Скоро някой ще умре. От твоето решение на Празника на Световете зависи какво ще стане с него след това.
Трябваше да проговоря, но не можех. Трябваше да знам кой я изпраща - Бялото, Кулата или Бог.
- Следвай пътя. Пази Силата.
Силата? За Режета ли говореше жената? Не бях се сещал за него от близо 2 години.

Събудих се.

Самотата седеше до леглото ми.
- Хареса ли ти съня?
Усетих, че тя говори за първия. Той си беше типично в неин стил. Вторият беше по-скоро като някое от виденията, които получавах докато търсех Пътя. Но ако Кулата ми беше пратила Жената, защо тогава Самотата не знаеше за нея? Нали тя също служи на Пътя?
- Не мога да разбера мислите ти - каза Самотата. Усмихваше се, но знаех, че е притеснена.
- Не само ти ме посещаваш тези дни... и нощи.
Самотата погледна дясната си ръка с която миналото лято се беше противопоставила на Огъня. Ясно, Жената ми беше пратена от Бялото.
- Жалко е - каза тя, - защото сега ще ти е още по-трудно да вземеш решението. И какво ти каза другият посетител?
Не отговорих. Самотата вдигна ръце:
- Прав си, това си е между вас. Предпочитам и ти да не му разкриваш нашите срещи.
- Добре - казах аз и не излъгах. Всеки, който има моите психически отклонения ще потвърди, че не е хубаво едната половина от въображаемите ти посетители да знае какво иска другата.
- А моя сън разбра ли го? - попита самотата.
- Че не мога да създам света си сам.
- Не точно. Ти можеш, но не можеш да създадеш Перфектен свят. Както научи вече, Идеалният цвят съществува, но е отреден за другите. Ти си стрелец и ще страдаш, защото така иска Ка.
Не отговорих.
- Пред теб вече има два пътя - Пътят и някакъв друг път. Ти познаваш Пътя, който води към Кулата. Знаеш какви изпитания те чакат, знаеш, че ще страдаш извънредно много и че последните метри към Кулата ще бъдат пропити с кръвта и плътта ти. Другият път за сега изглежда по-лесен, но знаеш ли какви ужаси те чакат напред? Не. Нито знаеш какво ще трябва да платиш, нито имаш представа какво ще получиш.
- Вече правя жертви по Новия път.
- Тези жертви са нищо, сравнени с това, което те очаква. Истина е, че колкото е по-малка наградата, толкова по-малки са и жертвите, но колкото по-малка е наградата, толкова по-болезнени стават и малките жертви.
- Поне ще си получа наградата тук и сега, а не някога в някой от световете... евентуално.
Самотата се изправи и каза:
- Е Мишо, пред теб се простират два дълги пътя, покрити с кръв. С твоята кръв.
Ти избираш кой от тях да следваш.
- Тази нощ няма да сънувам, нали?
- Не.
- Ще се видим ли пак преди 19-ти?
- Само ако искаш.
- Искам - казах аз. - Нека се срещнем утре, на гроба на мормота. Като стигна там ще те повикам. Както и мормота, Же... - за малко да издам как виждам новия си посетител. - Вестоносецът на Бялото и Бог, ако Той пожелае да дойде, но не ми се вярва. Все си намира друга работа.
- Добре, - каза самотата. - Щом така желаеш, утре ще се видим.

Радвам се.
Защото смятам да повикам и още някого. Единственият, който никога не ме е лъгал...

сряда, 16 юни 2010 г.

Трети сън

Тази нощ сънувах третия сън на Самотата.

Стоях на някакъв бряг. Очаквах лодка да дойде и да ме спаси.
Изведнъж се появи лодка, аз се хвърлих във водата и опитах да плувам, но не можех.
Върнах се на брега и отново зачаках. След малко се появи още една лодка, но тя беше по-далеч и дори не опитах да се кача на нея. След като минаха още няколко далечни лодки, мина и една по-близо. Аз се хвърлих, за да я достигна, но отново не успях. Не можех и да се върна назад, бях прекалено уморен.
Започнах да се давя.
И се събудих.

Самотата си играеше с билета ми от Хари Потър 6, който гледах преди година и един месец.
- Това го схвана, нали? - попита тя.
- Втората Звезда. Искаш да ми кажеш, че няма да я открия.
- Извинявай за вчера - каза самотата. - Не е истина, че искам да загубя битката за душата ти.
- Няма значение. Аз вече избрах. Избирам пътя на Бялото.
- Рано е още.
- Не, не е. Не искам повече да идваш. Остави ме!
Самотата се загледа в мен и дълго не каза нищо. След известно време наруших мълчанието:
- Остави ме!
- Ти си човек, който или не може да вземе решение, или пък прави прибързани такива. Нима не вярваш в това, което ти показах? Нима смяташ, че ще намериш Втората звезда?
- Ще опитам.
- За Идеалния Цвят ли мислиш? Нали знаеш, че ще стане като с Гласа на Ка и Вечната?
И самотата изпрати образ в главата ми:
Стотици работници изсичат гора.
- По-добре да загина докато търся звездата, отколкото да не опитам.
- По-добре ли е да загинеш, докато търсиш звездата, отколкото да загинеш на пътя към Кулата?
И тогава я видях.
Тъмната кула, издигаща се сред полето от рози.
Тъмната Кула, докосваща небето.
Тъмната Кула, в която остана сърцето ми преди 3 години.
Тъмната Кула, зовяща името ми.
- Тя те чака, Стрелецо. И ще те чака цяла вечност. Колкото повече се отклоняваш от Пътя, толкова повече той се удължава. Знаеш това.
- Да.
- Знаеш страшно много, видял си много и си извървял дълъг път.
Аз погледнах ръцете си и видях кръвта, пролята в името на Кулата. Кръвта, която не можеше да се измие и се виждаше само нощем.
- Утре ще ти дам последния сън.
- Недей - помилих се аз.
- Сключихме облог. Аз ще сваля маската на света за теб, и ти ще видиш колко по-страшен и лъжлив е той от мен. И като видиш, ще се съберем отново и заедно ще поемем по Пътя на Тъмната Кула.
Самотата я нямаше.
И мен ме нямаше.
Нямаше нищо.


Вече не знам какво да правя.
Вече не искам да правя нищо.

Искам напътствие от Бог. Сега ми е необходимо повече от всякога.
Обаче той пак мълчи...

вторник, 15 юни 2010 г.

Втори сън

Днес сънувах втория сън на самотата.

Гледах филм.
В него се разказваше за човек, който беше загубил жената, която обичаше.
Много тъгуваше за нея и все гледаше снимката й, затова плати на художник да я нарисува в цял ръст. Но и това не му помогна, затова една нощ доведе в дома си проститутка и я накара да се облече като жена му.
През нощта тя го уби и го ограби.
Събудих се.

Самотата обикаляше нетърпеливо.
- Много се забави да заспиш - каза тя. - Имам си и други задължения.
- Извинявай, аз пък имах други планове. Бях навън с при... при... - по дяволите, не можах да го кажа. - Бях навън с едни познати.
Самотата се засмя.
- Нищо, когато и да ме потърсиш, аз винаги съм тук. Знаеш го.
Не отговорих.
- Как беше сънят?
- Не много интересен.
- Добре де, не се гордея много с него. А разбра ли за кого говорех?
- Да, за Втората Звезда.
- Не, не за това. Стига с тази звезда, и за нея ще ти говоря.
- Тогава за Утрото, сина на Мормота, нали така?
- Поздравления! - Самотата придърпа един стол и седна. - И какво означаваше видяното?
- Че никога вече няма да видя Изгрева.
- Да, точно така. Защото, Мишо, синът на мормота умря преди почти 6 години и колкото и да се опитваш да го съживиш, на който и бог да се молиш, той ще остане мъртъв, като баща си.
- Знам. Затова търся заместник, но...
- Но няма такъв нали?
Изведнъж си спомних нещо:
Тъмна улица и глас... не бях сам.
Самотата изпрати друго видение:
Огромен змей, който бълва огън и разрушава малък град.
Обаче аз си спомних:
Летях на гърба на огромна птица.
Самотата изпрати образ:
Летях на метла и се опитвах да хвана снича, той се отдалечаваше все повече и тогава противниковият търсач го улови...
- Спри! - викнах. - Оплете се в лъжите си. Сничът не е това, за което трябваш е да ми говориш тази вечер - Вятърният човек. Сничът е Втората Звезда, нали така?
- Сничът е Идеалният Цвят, който...
- Стига си ме занимавала с глупости, махни се!
Самотата замълча.
- Махни се! - викнах пак.
- Довечера ще дойда отново.
- Знам, но сега ме остави. Лъжата ти не проработи.
- Защото нечия друга вече е проработила. За душата ти се води битка, но който и да спечели, ти губиш.
- Не е така, и в двата случая има какво да спечеля.
- На непосилна цена.
- Знам това.
Самотата замълча отново. Почувствах някакъв прилив на сила - все аз мълчах.
- Вече съм направил избора. Мога да ти кажа решението си още сега.
Самотата ме погледна. Право в душата. И каза тихичко:
- Давай.
- Аз...
- Не си направил нищо. Слабохарактерно мекотело - Самотата заговори с презрение в гласа си. - Ако беше направил избор, нямаше да идвам.
Исках...
Не знам.
Тя беше права.
- Все чакаш някой друг да направи избор вместо теб. Все чакаш Знаци и Напътствия.
- Нали така...
- Млъкни! - викна тя. - Остават още два съня, една нощ да размислиш и в шестата минута на 19-ти Юни ще дойда, за да науча крайното ти решение.
Самотата се изправи.
- И да ти призная - каза тя, вече по-тихо. - Вече се надявам да загубя тази битка.
Мигнах, и нея вече я нямаше.

Сега малко ме е страх...

понеделник, 14 юни 2010 г.

Първи сън

Тази нощ сънувах първия сън на Самотата.

Беше много прост:
Аз бях затворник в малка килия. Знаех обаче, че вратата не е заключена, само е заяла и се мъчех да я отворя, защото от другата страна бях чул гласове.
Когато я отворих, минах от другата страна и вратата се затвори зад мен.
Оказа се, че съм в абсолютно същата килия, само че пълна с хора.
Събудих се.

На столче до леглото си видях Самотата. Ядеше семки.
-Здрасти - каза ми тя.
- Добро утро - отвърнах.

- Хареса ли ти?
- Беше кратко.
- Сънят беше кратък, иначе престоят в килията ще е много, много дълъг. Най-вече във втората.
Не казах нищо.
- Знаеш ли какво означаваше съня?
- Че човек остава самотен дори сред другите?
- Ти оставаш самотен сред другите. Не приписвай собствените си недостатъци на останалите... нито пък качествата си. Защото ти си пътник, а те не са. Те ще се въртят на Колелото още много, много светове, докато на теб ти остава съвсем малко, за да достигнеш Кулата.
- Какво общо има Кулата?
Самотата се нацупи престорено и размаха лакиран показалец:
- Разочароваш ме, Стрелецо. Всичко е свързано с Кулата. Знаеш го.
- Знам го, но какво общо имаш Ти с Кулата?
- С Кулата имам малко общо, но съм свързана със Стрелците и с Пътешествениците. Понеже сърцата не могат да съществуват без спътник, а аз съм единственият спътник, с когото ще бъдеш допуснат в Кулата... ако Я намериш.
- Когато Я намеря.
Самотата стана от стола.
- Трябва да тръгвам, но преди това искам да се уверя, че си разбрал какво значеше сънят. Знаеш ли за какво и за кого ти говорех чрез него?
- За Втората Звезда, предполагам.
- Не точно. Имах предвид един конкретен човек, който ще опита да те пороби, както... ти си знаеш.
- И аз не бива да му се давам?
- Ти ще избереш... на 19-ти Юни, когато дойда, за да науча финалното ти решение.
Самотата се обърна и тръгна към вратата. Ползваше вратата, само когато очакваше да я спра и да я попитам нещо.
Изведнъж се сетих.
- Това е изпитание, нали? Бог ми праща изпитание, за да провери дали съм достоен да нося Светлината.
Самотата се обърна, усмихната, и каза:
- Да, Стрелецо. На 19-ти юни трябва да решиш на кого в крайна сметка ще служиш - на Бялото, на Черното или на самата Тъмна Кула...

неделя, 13 юни 2010 г.

Облогът

В продължение на осем месеца самотата ме следваше отдалеч и ме наблюдаваше от ъглите на стаите. Следеше всяка моя крачка и чакаше защитните ми заклинания да се пропукат.

И те се пропукаха.

Самотата излезе от сенките - красива, както я помнех от времето, когато живееше с мен по мое желание, а не защото нямах друг избор.
Самотата ме целуна.
Самотата ми каза:

- Здравей, Пътнико - не ме беше наричала така от близо година и половина.
- Здравей - отвърнах аз. Не исках да говоря много, защото тя познаваше всяка моя слабост. Все пак тя се хранеше с тях.
- Отдавна исках да говоря с теб, но се беше оградил доста добре.
- Бях.
- Но всичко се разпадна, нали? Осъзна, че светът не е по-малко лъжлив от мен.
Замълчах.
- Искам да се обзаложим. Ще ти дам 4 съня, започвайки от тази вечер. В петък ще те оставя да поразмислиш върху тях и през нощта, когато удари шестата минута на 19-ти Юни, Празникът на Световете, ще се върна при теб. И тогава ти ще кажеш искаш ли ме или не. Съгласен ли си?
- Да - казах аз, защото нямах какво да губя.
Самотата ми се усмихна, намигна ми и се хвърли в мрака.

Сега ми остава само да видя сънищата.
Честно казано, не знам дали не искам да се съберем отново с нея...

понеделник, 24 май 2010 г.

Вече си имаме и лого!

Клубът за препрочитане на "Хари Потър" - "The Daily Potter", вече си има и собствен уникален знак.
Благодаря много на Фелина, която прави всичко перфектно, винаги е права и разбира всичко по-добре от другите. Дори когато става дума за "Хари Потър", където ми е силата, съм като мъгъл в познанията си сравнен с Фелина.
С членовете на клуба се събираме доста често, за да четем и дискутираме тази велика книга - "Хари Потър".
Всеки, който желае да дойде, е поканен, стига да има любов към Хари Потър и да е чел книгата поне веднъж (иначе няма да го изгоним, но едва ли ще му е много интересно).
Уговорките се правят във Фейсбук, на страницата на клуба, или във форума на Потър Мания в темата за препрочитателския план и в Нелафчето, а на редовните членове им се обаждам по телефона.

вторник, 4 май 2010 г.

Празненство за годишнината от Битката за Хогуортс

В утрото на 2-ри май, 1998 година, след продължителна и много тежка битка между смъртножадните и последователите на Дъмбълдор и Хари Потър, Хари Потър, се изправи срещу Лорд Волдемор - най-злият черен магьосник на всички времена, и го победи.
Това сложи край на най-тъмния и ужасен период в цялата магьосническа история.
Ето една прекрасно и силно стихотворение, което потърманката Мими написа, за събитията в онази страховита нощ: 02.05.1998
Аз пък реших да организирам празненство, за да отпразнуваме края на войната и падането на Волдемор.
Събрахме се няколко.
Аз се занимавах с организирането и напътстването на пристигащите, за да не изостане никой. И съм много тъжен, защото много хора, които ми бяха обещали да дойдат, си намериха извинения, или пък бяха възпрепятствани от Бог, така че не дойдоха.
Най-много обаче се сърдя на Фльор.
Е, въпреки че бяхме малко, бяхме качествени фенове и се радвам за всички, които дойдоха.

Срещата ни беше пред банката на Сердика, защото е супер известно място, а пицарията в която бяхме решили да отидем не е далеч.
Затова си облякох мантията за разпознаване и веднага започнаха да прииждат хора. Някои дойдоха чак от Корея, за да се запознаят с нас. Добре че беше доки, за да ни превежда какво си говорят, иначе нищо нямаше да им разберем.

Много съм щастлив, че на срещата дойде и администраторът на сайта Цитаделата, Александър Драганов, който е страхотен човек и голям фен на Хари Потър.
В началото на срещата той говори малко за опита си с фентъзи жанра и това, което каза и ми направи най-силно впечатление бяха думите му, че колкото и фентъзи романи да е прочел, никой не е предизвикал в него такива чувства, както Хари Потър.
След него всички останали потвърдиха същото, а и аз не съм изключение - Хари Потър е приключение, което никоя друга книга не може да ти даде.

Когато свидетелствата свършиха и всеки вече беше споделил какво намира в Хари Потър и защо толкова години след края на книгата продължаваме да сме така верни фенове, беше време за един празничен повод, различен от този, който ни беше събрал. Една от най-важните представителки на българското магьосническо общество, вещицата Ваня, имаше рожден ден, така че я изненадахме с подарък и рожденска песен.

И така, беше време да обявя началото.
Бях се приготвил с няколко игри, малко смотани подаръци и много, много въпроси, изпратени ми от две чуждоградски вещици, които за съжаление не можаха да дойдат на събирането.
Много ми помогна и майка ми, понеже като съм под напрежение изпадам в истерия.

Най-важната игра, която бях измислил, беше кръстословица с думи от Хари Потър.
Победител от кръстословицата, с най-много точки, беше Тина. Но това никак не е изненадващо, защото Тина беше победителка и във всички останали игри. аз още миналия път си го казах - не бих си дал титлата на ХП фен номер едно без бой, но определено виждам голяма конкуренция в това момиче.
Останалите игри в които тя победи включваха попълване на изпуснати думи в текст от Хари Потър и изброяване на всички глави от първата до третата част. Аз си признавам, че опитах изброяването и се провалих, но с малко помощ Тина се справи великолепно. Даже Ваня възкликна: "Леле, Тина е страшна!" (имаме си го на видео)

Също така отлично се представи и Яна, която почти без затруднения позна името на Годрик Грифиндор.
Тя е един от най-страхотните ХП фенове и е супер интересно да се препрочита Книгата заедно с нея, защото знае страшно много неща и винаги провокира задълбочени дискусии.

А пък който е бил с нас на предишната магьосническа среща, не би се изненадал, че другият най-активен и знаещ участник беше Фелина.
Това момиче за мен се доказа още на 1-вата среща за деня на Хари Потър, защото знаеше всички имена от Хари Потър, а това са много имена и то доста сложни.
Само ми е тъжно, че не живее в София и се срещаме много рядко.

И докато Тина, Яна и Фелина не са изненада, то аз много се зарадвах, че друг страшно знаещ играч беше вещицата Ани, която е представител на новото поколение ХП фенове. Обаче, очевидно това, че манията замря и вече няма да излизат нови части от романа не й пречи да бъде отдадена и вярна на магията.
На Ани съм много благодарен, понеже беше болна и й беше лошо. И въпреки това дойде и остана до края на събирането, докато други, с много по-глупави извинения, не дойдоха, а ми бяха обещали и супер много ме натъжиха.

И също така съм много признателен на Сашо, който е най-новият член на клуба Daily Potter и на нашата магическа група. И се надявам никога да не забравя заплахообещанието си, че вече няма да ни остави на мира, защото всички супер много го харесваме и искаме да се включва в събиранията и препрочитателските ни срещи.

Има и още един магьосник, който не споменах, но на който всички сме много благодарни за страхотните снимки, които ни направи. Става въпрос, разбира се, за Доки.

И общо взето така мина срещата, посветена на победата над Волдемор. Знам, че не може да се сравнява с великолепното стихотворение на Мими, нито пък с прекрасната среща, която Фелина ни организира в Пловдив за рождения ден на Снейп, но това е което мога и се надявам и на останалите да им е харесало поне наполовина колкото на мен.
Благодаря на всички, които ми написаха по нещо за спомен.
Обичам ви!

Също така ужасно много ми липсваше Ел (надявам се да прочете това и да се трогне).
Но ще има още магьоснически сбирки и разбира се препрочитателски срещи, така че се надявам да се върне сред нас, за да можем да чувстваме пълният дух на Хари Потър сред нас.
ЛИД и до нови срещи.

6-та препрочитателска среща

На 1-ви Май в Южния парк беше направен неуспешен отпит за поставяне на световен рекорд по масово четене.
Ние пък, от клуба Daily Potter направихме успешен опит да подобрим собствения си рекорд по групово четене на Хари Потър.
Четохме началото на "Хари Потър и огненият бокал". Стигнахме и до световното първенство по Куидич, което изчетохме с голям ентусиазъм и през цялото време викахме за България, но за пореден път паднахме.
Но пък Виктор Крум, българският търсач, успя да улови снича по супер велик начин.

петък, 30 април 2010 г.

Хари Потър Уикенд!!!

Вещици и магьосници по света и у нас, време е развеем наметалата отново!!!

Тази събота и неделя ще се съберем, за да покажем на света, че магията на Хари Потър е все още жива и все още ни обединява.

В Събота ще се проведе опит за поставяне на световен рекорд по масово четене. Това ми се видя като чудесен повод да организираме 6-та препрочитателска среща с клуба Daily Potter.
Събитието е обявено за 11 часа, така че ще е хубаво към толкова часа и ние да сме в парка, за да заемем удобна позиция и да се запътим заедно с Хари и семейство Уизли към Хралупата, а от там към световното първенство по куидич.

В Неделя ни очаква нещо дори по-интересно, защото тогава ще се съберем за 3-та магьосническа среща, за да отпразнуваме 12-те години мир от утрото, когато Хари Потър победи Лорд Волдемор, до днес.
Надявам се повече хора да дойдат на тази среща, защото съм приготвил много супер забавни игри и ще ми е тъжно да си ги играя сам. :)

Ако имате въпроси за някоя от двете срещи не се срамувайте да ми пишете.
Очаквам ви!!!

четвъртък, 29 април 2010 г.

Пак съм тъжен

Каква изненада, нали?

Нищо никога не става както го планирам.
Дано срещата в неделя да не се провали...

Ще бъде Твоята воля, докато не отида под земята

Уау, напоследък изписах едни неща, дето едва ли не ме накараха да си самоповярвам колко съм щастлив и ластици. Но явно и Господ следи блога ми, прочел е какво написах и си е казал: "Майната му, тове е Мишо, не е интересно ако е щастлив."
Така че протегна тежката си длан и ми показа къде ми е мястото. Откъсна ми крилцата и краката и ме остави да лежа неподвижно и да го наблюдавам, докато ми пикае на главата.
И така ще бъде винаги. Докато си тъна в самоизаканото няма да ме закача, ще си седи на трона и ще се самозадоволява, но когато види, че се размърдвам, когато усети, че имам надежда, ще упражнява божественото си право да ми отнема радостта.
Така е от 21 години.

вторник, 27 април 2010 г.

Защо мормоните не бива да говорят против Хари Потър

Когато излезе книгата феномен "Хари Потър", Папата и разни по-малки сектантски лидери веднага се спуснаха да обявяват книгата за сатанинска и за проповядваща магьосничество. Стигна се дори до горене на книги на някои места.
Както и да е, тази мания отмина и християните заджавкаха по Дан Браун, а той не се оплаклваше, понеже църквата му спретна страшна рекламна кампания за не до там добрите романи.
И до днес обаче се срещат хора, които вярват, че Джоан Роулинг е антихриста, а Хари Потър е самият дявол. Едно подобно съобщение получих вчера във Фейсбук от един мой познат - Краси Йонков (това не е Папа Краси, Папа Краси е фен на Хари Потър, друг Краси е това!!!).

По принцип бих се зарадвал на едно такова съобщение, защото този тип фанатици са ми супер смешни, но когато видях, че съобщението е от Краси ми стана доста тъжно, защото го уважавах и харесвах (е, не колкото Папа Краси, разбира се).
Както и да е, вече няма значение.
Мисля обаче, че Краси Йонков доста трябва да се замисли, преди да хвърля такива обвинения върху Хари Потър. Краси е мормон. Това е една от най-добрите секти, като изключим най-голямото зло, което е излязло от мормонската църква - Стефани Майер.
Мормоните имат една книги, от която идва и названието им - Книгата на Мормон. Тази книга също непрестанно търпи критики, обиди и лъжливи обвинения. За да си защитат книгата, мормоните проповядват, че нищо, което дава добри плодове, не може да е зло и със сигурност е от Бог, както и нищо, което дава лоши плодове не може да е добро и със сигурност е от Сатана.
Сега остава само да преценим дали плодовете, които дава "Хари Потър" са добри или са лоши.
Посланията на Хари Потър са положителни, ясни и силни - силата на любовта, на приятелството и на доброто. Колко е важно да проявяваме разбиране, да си помагаме, да се обичаме. Хари Потър ни учи, че всички сме еднакви, никой не е по-добър от друг. Всеки крие в себе си потенциал и сила, които трябва да извади и да използва за добро.
Магии ли? Ха! Няма да се уморя да повтарям, че най-великата магия на Хари Потър беше когато НЕ използва магия.
Роулинг не претендира, че историята й е истинска, напротив - всички фенове си знаем, че тя я е измислила. Повечето същества е извадила от легендите и митовете, а заклинанията си е измислила сама от латински, френски и някой променени думи на английски.
Истинското в Хари Потър е точно това учение на любовта. Мъгълският свят, в който сме принудени да живеем, е свят на лицемерието и на визуалната преценка. Всеки търси място, където да бъде приет и когато не може да бъде приет никъде, трябва да се промени, да не бъде себе си. Това е един свят в който различните страдат и остават винаги отхвърлени.
Ето, дори музиката, която уж обединявала света, пак създава различни стилове на обличане и поведение, към които трябва да се придържаш ако искаш да бъдеш приет.
И ето тук идва уникалната за цялата световна история роля на "Хари Потър". Защото никоя нерелигиозна книга преди това, не е успявала да достигне толкова много хора. Толкова различни един от друг хора. Да достигне до тях и да ги докосне по такъв убедителен начин.
По този начин Хари Потър започна да събира почитателите по различни срещи и премиери. И на тези срещи идваха всякакви хора - бедни, богати, красиви, некрасиви, умни, аз и тн. И всички бяхме обединени от любовтта си към Хари Потър, можехме да обсъзждаме книгата, тъй като мащабната история дава доста място за различни гледни точки, и станахме приятели. Всъщност станахме част от света на Хари Потър, така че сега за мен е невъзможно да говоря за Хари Потър, без да го свързвам с останалите фенове. Когато говоря за любов към историята, към героите и към авторката, говоря също и за любов към всички и между всички фенове на Хари Потър.
Така че какви са плодовете на Хари Потър?
Ами ето ги плодовете на Хари Потър:
И това според мен са добри плодове, чудесни плодове. Нима нещо, което така успешно преподава уроците на любовта може да е зло? Не мисля.

Цялата мормонска църква се крепи върху чувствата, идващи от четенето на Книгата на Мормон. Обаче чувствата, идващи от четенето на Хари Потър не са по-слаби или по-незначителни. Това велико учение на любовта, точно като едно семенце, първо покълва в сърцата на хората, след това започва да расте и скоро дава плод на приятелство и любов.
Така че, според мен, мормоните нямат абсолютно никакво право да говорят против Хари Потър.

неделя, 25 април 2010 г.

Списъкът на Мишо (неактуален)

Преди имах навика всеки месец да публикувам списък на изданията на Стивън Кинг, които ми остават да си купя, понеже мечтата ми е да имам абсолютно всичките издания на книгите му на български.
Последния път, когато съм публикувал списък, е било на 25 Септември 2010 и тогава са ми оставали 16 заглавия. Днес списъкът е много по-кратък - остават ми само 4 издания от книгите на Стивън Кинг. Причината е, че започнах работа и купуването на книги стана много по-лесно хоби. Сега ме затруднява намирането на търсените издания.
Днес си намерих второто издание на "Талисмана", което търся отдавна. Цената беше висока, но аз бях готов да дам дори повече пари за тази книга. Както и да е, напоследък не съм много добре финансово, затова реших да увъртам, с надежда че продавачът ще смъкне от цената. Започнах да се оплаквам от качеството, от това и онова, но той остана непреклонен. Накрая се бръкнах и дадох парите. Обаче продължих с мрънкането и недоволстването, все още надявайки се да си получа поне част от парите обратно. Да, ама не. "Книгата е много рядка, дрън-дрън и така нататък" обясняваше ми продавачът и беше прав, разбира се.
В крайна сметка се видях принуден да извърша една крайна стъпка - отказах се от книгата и си поисках парите обратно. Не вярвах, че той ще бръкне ей така и ще ми даде цялата сума, мислех си, че ще преговаря да свалим от цената, но той каза, че няма да представлява никакъв проблем за него да продаде тази книга.
Така че аз си тръгнах без книгата, но планирах на следващия ден да пратя майка си, да я купи, понеже наистина я исках, а цената всъщност не беше толкова висока, колкото бях очаквал. Тогава на Ани, която беше с мен, й писна от мрънкането ми и каза: "Дай ми парите." Аз й ги дадох и след 15 минути преговори тя се върна с книгата - беше успяла да уговори намаление с продавача.
Сега супер много се радвам, че има такива хора около мен. Не знам какво бих правил иначе.
Само се чудя какво да направя, за да се отблагодаря на Ани. Трябва да е нещо наистина страхотно. :)

А ето и списъкът с останали книги, които с малко късмет, повече пари и може би Ани, ще успея един ден да събера:


Дихателни упражнения (АРТ ФУТУРА, самостоятелно издание)
Мъртвата зона (Хермес, лице)
Гробище за домашни любимци (Плеяда, ?2003?)
Куджо (Бард, 2002)

понеделник, 19 април 2010 г.

Няма да чакаш 10 месеца... тоя път

Неделната вечер беше супер приятна, макар по начало деня ми да тръгна зле. Има само две неща, които могат да ме зарадват повече от ходене на кино и те са - ходене на кино с други човешки същества, а не заедно с проклетата ми самота да се губим сред тълпата, и ходене на кино с хора от Потър Мания.
Снощи ходихме да гледаме "Сблъсъкът на Титаните".
Не, всъщност отидохме да гледаме "Мисия Лондон", но не можахме да си намерим места. Почти като за "Аватар".
Та в крайна сметка решихме да се примирим и с Титаните. А то нямаше титани, но както и да е.
Беше смешно донякъде, защото наскоро се заинтригувах от историята на Пърси Джаксън. А пък Ваня, с която бяхме, е експерт по митове и легенди, така че ни разясняваше разни работи
Останалите ми съкинници от ПМ бяха Фльор и Филип, но Филип по едно време реши, че е дал достатъчно от присъствието си и избяга.
Когато филмът свърши, изпратихме Фльор до метрото и с Ваня се върнахме в киното, за да си вземе тя колата и да пикаем. Но решихме да да гледаме последната прожекция на "Мисия Лондон", така че останахме. Това е хубавото да имаш кола или да познаваш някой съфорумец с кола. А скоро ще си имаме и форумно возило... след около 17 години.
Уау, сега ми хрумна, че ако си направим и форумно бебе, докато си купим буса то вече ще може да го кара.
Трябва да говоря с Ел и Наско.

И така, освен че нахраних кино глада си, запълних и малка част от една празнота в живота си. Понеже, макар да съм най-големия фен на Хари Потър, нямам нито един от филмите на оригинално двд. Но това вече не е така, защото вчера си купих "Орденът на Феникса".
Ура!

Ето как изглежда вече стената ми:

И понеже Ваня се разсърди, че не съм споделил какъв подарък ми даде за рождения ден, ето и снимка, на възглавничката:
Обичам Луна и сега си спя с нея всеки ден. Страхотно е!!!
Сега трябва да ми купи и една със Снейп, за когато съм в лошо настроение да не цапам Луна с гадните си мисли. :)

И за финал искам да споделя, че вчера беше крайният срок за творческия турнир, който обявих, така че днес ще видим кой е писал и кой не. Надявам се да има участници, понеже аз даже награда съм приготвил, но и да няма, пак ще съм щастлив, понеже наградата е страхотна и ще се радвам да си остане за мен.

Хайде сега ЛИД.

Това беше супер безсмислен пост, публикуван ей така, да има нещо.
Мислех да правя подробен анализ на "Сблъсъкът на титаните, но ме домързя.

събота, 17 април 2010 г.

Равносметка на последните 10 месеца

Уау, излезе страшно дълго, така че ще го разделя на части!!!

Въведение

През последните 10 месеца имам само 21 публикации. Това е рекорд дори и за мен.
Да имаш блог е чудесно, но аз все забравям да пиша и да споделям преживяванията си, затова реших да направя тази ретроспекция на отминалите 10 месеца и равнисметка на последните 2 години.

Мрачни времена


Понеже, когато през 2007-ма историята за Хари Потър завърши, аз се оказах в една ситуация, която очаквах още от 2005-та, но все пак не бях подготвен - изгубих магическият свят, в който намирах изход ит мъгълското ежадневие.
Именно затова, периодът между Декември 2007 и Юли 2008 беше най-самотният в живота ми.
Сега, когато препрочитам какво съм писал през това време тук и ми става тъжно за самия мен:
Заради това
Това
Това
И това.
И така, оплакванията и глупостите се редуват с обиждане на сестра ми и статии за Стивън Кинг. Понеже вече почти 11 години Словострелецът ми е най-добрият приятел. Ето обаче какво написах на 19.06.2009, когато трябваше да е ден по-щастлив и по-велик от всеки друг за мен, тъй като тогава се навършиха 10 години, откакто Стивън Кинг получи вторият си живот, за да допише Тъмнаъта Кула:
http://mindendoor.blogspot.com/2009/06/blog-post_19.html
Честни казано, това е едно от най-отчаяните и подтискащи неща, които някога съм писал. Сега като го чета ми звучи страшно познато, макар вече да не се чувствам по този начин. Но и до това ще тигна някога.

Спомен за отминалите времена

Малко след като написах тази публикация дойде една радостна новина:
НХПФС5
И тогава всичко в мен се промени. Спомних си великите времена, преди да прочета глупавия епилог и започнах да мечтая да се върна в Хогуортс поне замалко. Изведнъж Самотата, Бог, Стивън Кинг - всичко мина на заден план и вече не минаваше и ден без да мисля за предстоящата среща. Мислех за костюм, писах стихотворение и разказ за конкурса, дори рисунка приготвих, но я забравих.
Ето какво написах ден преди срещата:
http://mindendoor.blogspot.com/2009/07/blog-post.html
От вълнение вечерта не можах да спя, затова изгледах 5-те части на филмите за Хари Потър. Всъщност за тази среща се вълнувах много повече, отколкото за предишните 4, защото просто вече бях загубил надежда да има нещо, посветено на ХП, пък и бях убеден, че това ще е последното събиране, затова си казах: "Трябва да е перфектно."
Но не беше:
http://img170.imageshack.us/i/pic0936.jpg/
На срещата имаше малко хора и беше зле организирана. Седяхме разхвърляни по някаквии столчета, като баби.

Самопромиване на мозъка

Но хубавото беше, че следваше продължение - 2 седмици по-късно беше премиерата на филм 6, а аз бях спечелил билет за премиерата. Това, както и ХП вълнението преди срещата ми бяха достатъчни, за да ме подпалят почти като едно време, затова взех, че направих едно упражнение - прочетох всички книги за Хари Потър за една седмица.
Беше едно шантаво приключение, каквото не съм имал преди. Почувствах книгата по нов начин. Сутрин ставах и веднага захващах ХП и четях до вечерта. А нощем сънувах ХП, толкова дълбоко се беше отпечатало в съзнанието ми. Спирах само за да ям, за да пиша във форума и да видя как върви подготовката за премиерата, понеже няколко души от ПМ щяха да ходят и решихме да се срещнем, и да пиша в скайп, в общия чат на совите. Това беше една група фенове на Хари Потър. Най-запалените и побъркани, които познавах до тогава. Там се запознах с Халинор, Мими и Йоана, които ме впечатлиха с познанията си по ХП, както и с Ваня, за която няма да говоря сега, понеже по-късно си стана част от живота ми.
Та всички тези неща - книгата, форумът и совите - до такава степен ме промениха, че станах по-запален ХП фен отколкото някога съм бил преди това.
Още повече, че по-това време започнах много силно да се интересувам от Уизард Рок, музикалното движение посветено на Хари Потър, което бях открил още през Декември 2007, но не му бях обърнал особено внимание.

Хари Потър и нечистокръвния принц

И така, един ден преди премиерата на Хари Потър 6 бях прочел всички книги и отново бях най-големият фен в България.
http://mindendoor.blogspot.com/2009/07/blog-post_17.html
На премиерата отидох 7 часа преди началото на филма. Просто нямах търпение. Там се запознах с Докито и Ваня:
Снимка
Доки е момчето, което клечи отпред. Той е от онези хора, като мен, които можеш да срещнеш само в интернет, по магьоснически срещи и в мъгълските лудници. Впечатли ме с огромните си знания за филмите. И с това, че не се ръкува с момичета.
Ваня пък е совата, която споменах по-рано. На снимката горе Ваня е застанала от лявата ми страна (а аз съм тоя с наметалото и качулката). Беше много смешно, когато се оказа, че с нея сме учили 3 години в един клас, но ни трябваха 5 часа, за да се познаем.
Освен тези двамата на премиерата срещнах и совата Йоана, която от тогава не съм виждал и имам чувството, че нарочно избягва срещите, които организирам. Тя е момичето най-в края.
Срещнах и невероятната Ел, която от тогава ми е пример за това как трябва да изглежда един изтински ХП фен - винаги е усмихната и щастлива. Всеки се чувства добре в нейното присъствие и не познавам човек, който да не я харесва. На снимката Ел е между сестра ми (момичето до Ваня) и Йоана.
На премиерата дойде и Филип, който обаче стана част от живота ми наскоро. Тогава не си спомням изобщо да сме говорили. Той е момчето до мен на снимката.
След филма се разходихме из нощна София, за да го коментираме, но ни изплашиха дивите животни и решихме да се прибираме.
Тази премиера беше една от най-хубавите, пък и най-важни нощи в живота ми.
Снимка за спомен.

И пак

Една седмица по-късно отново се събрахме, за да гледаме филма този път на официалната премиера. Най-хубавото тогава беше, че се срещнах с Папа Краси.
Сега обаче виждам как по време на атзи среща старото ми тъжно и самотно съществуване се е срещнало с новото ми съществуване на радост. Обичам Краси, но макар да е магьосник, той ме свързва с мъгълския свят, който пък ме натъжава.

Не искам да си тръгвам

След юлските вълнения около Хари Потър аз продължих да си живея с магическия свят, мислейки, че това ще свърши. Но то не свърши. НАпротив, задълбочи се.
Започнах по-редовно да пиша във форума на ПМ, защото там намерих среда за лудостта си. Там намерих с кого да споделям магията, най-вече в бившата тема "Лафче", която с големи мъки успяхме да запазим.
Чувствата ми към Халинор се задълбочиха, а нейните... не чак толкова.
Групата на совите се разпадна след като Ваня ни напусна, но аз продължих да си опбичам и да си слушам УР.
А лудостта ми по ХП достигна опасни измерения. Дори си основах Църква на Хари Потър, в която вече членуват 7 магьосника.
През Октомври открих и великият ХП мюзикъл, създаден от фенове - "A Very Potter Musical", който много йхаресах и до днес много обичам да го гледам.
Освен да се ровя в интернет се занимавах и с препрочитане на книгите, така че скоро успях да изведа благословиите, които идват от препрочитане на Хари Потър.

Магьоснически срещи

Така че никак не е изненадващо, че на 1-ви Ноември организирах Празненство за Деня на Хари Потър.
На празненството се запознах с няколко нови лица, между които най-лудата (след мен) ХП фенка - Тина, както и магьосницата Фелина, която долетя чак от Пловдив, за което съм й страшно благодарен.
Два месеца по-късно Фелина също организира магьосническа среща, този път в Пловдив.
На срещата, освен познатите вече Ел и Фелина, дойде и Фльор, която е страхотна, но малко залита към здрача. Но нищо, че се борим за душата й! :)
На тази Снимка Фльор е момичето с бялото яке до мен. От другата ми страна, с червената мантия е Фелина, която вече споменах, но пропуснах да покажа. В двата края на снимката има двама още непредставени човека. Това са Боби и Тео, с които за съжаление повече не съм се срещал. Надявам се обаче някой път да се видим отново.
И така, помислих си аз, живот и здраве тези хора ще ги видя след 5 месеца, когато беше планирана следващата магьосническа среща.
Да, ама за щастие не познах.

Препрочитателски срещи

Понеже ми хрумна, че ще е много яко да препрочитаме ХП по един и същи план. Така че основах клуб Daily Potter, препрочитателски клуб.
Освен че четем по график, с клуба си правим и срещи. Така че вече имахме:
Първа препрочитателска среща, на която освен представените вече Ел, Ваня и Тина (момичето в средата на предния ред, защото и нея не показах), дойде и новоповярвалата вещица Ани, която в крайна сметка се оказа една от най-великите вълшебници на света. На снимката тя е точно пред мен (даже май нагло ме закрива).
Втора среща, на която Тина не дойде (и всъщност не е идвала никога повече :( ), но пък се появи Яна, която е една от най-силните и умни вещици на всички времена. Тя е заобиколена от всички на снимката.
Трета среща, която беше и най-многолюдната. За да пестя време, че ме домързя вече да пиша, ще изредя участниците по реда на снимката: Ел, Яна, Мишо, Ани, Бела, Биби, Марта и Ивона. Това ни беше първата среща в мола, там много ни хареса, така че всички останали си ги направихме там.
Четвърта среща, на която дойдоха и магьосникът Розен, с фотоапарата, както и вещицата калина, с готиния шал. Това беше най-ненормалната среща, понеже си направихме пикник насред мола. Определено случка, която дълго ще разказваме.
Пета среща имахме малко след рождения ми ден. Тогава Ани и Яна супер много ме изненадаха, като ми подариха една торта, поръчана специално за мен. Никога никой не е правил нещо толкова мило. Като се замисля, 21-вият ми рожден ден е най-хубав до сега, защото никога преди не са ми подарявали толкова хубави и вълшебни подаръци - тортата, мечето, което ми подари русенската вещица Кръстева, с която се познавам от форума на ПМ и възглавничката с Луна Лъвгуд, която ми подари Ваня. Всъщност обаче не ме радват толкова самите подаръци, колкото подаряващите. Понеже приятелството на Ваня, Кръстева, Яна и Ани е най-хубавият подарък, който мога да получа.
Мисля обаче, че от този момент нататък, от петата среща, животът ми вече е неразделно свързан с хората от ХП фенството.

Ние сме магьосници!!!

На следващата седмица гледахме мюзикъла, понеже нямаше как да оставя магьосниците непосветени. Ходихме и в Пловдив, за да се срещнем с двама всеобични потърмански магьосника, по-известни като Плейнскейп и Строубъри.
От тогава се започнах и с Филип, когото вече показах. Това е един от най-страхотните и открити хора, които познавам. Заедно с него и Ваня си направихме една много приятна разходка до зоологическата градина, когато си загубих ключовете, а пък миналата неделя ходихме да караме рикши в Южния парк... и си загубих портмонето.
Освен Филип започнах да чувствам и Фльор много близка, макар да залита малко към здрача.

Хари Потър завинаги

И макар страшно много да се радвам на компанията на тези хора, все пак никога не забравям на кого дължа всичко. Хари Потър винаги е на първо място в ума и сърцето ми.
На 10-ти Април дори имаше среща, посветена на Хари Потър, или по-скоро на влиянието на Хари Потър в света. Срещата беше организирана от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, където аз, като виден ХП фен, бях поканен да говоря, и естествено през цялото време мънках и бръмках, но пък накрая всички се изтрепаха да ми казват колко хубаво съм се справил, а това е най-важното.

Предстоящи събития

Вече имаме дата, определена за следващата препрочитателска среща - 1-ви Май, когато в Южния Парк ще се прави опит за поставяне на рекорд по масово четене.
На следващия ден съм планирал нещо дори по-хубаво - 3-та магьосническа среща!!!
За да отпразнуваме 12 години от падането на Волдемор и края на Втората Война.

Ако имате желание ще се радвам да се видим на някоя от тези срещи.

И за финал

И за финал искам да обобщя казаното до тук.
През последните 10 месеца почти не съм писал в блога, но това не е, защото не ми се случва нищо интересно. Напротив, интересните неща са много, а интересните хора още повече. С някой от тях се запознах лично, но с повечето се знаем само виртуално.
страхотно е, че мога отново да се върна в света на магьосниците и се надявам никога да не ми се налага да си тръгвам. Вече не се чувствам самотен, не съм подтиснат, така че сигурно все още няма да се самоубивам. Но ако все пак реша да го направя, ще го обявя първо в блога си, за да не ми се налага да пиша толкова много следващия път.
А ме е яд, че толкова много изпуснах и толкова хора не споменах.

Ех, къде ли е сега Дари да ми напомня че трябва да пиша...