четвъртък, 27 август 2009 г.

И пак, оказах се глупак

Понякога пиша разни неща и ги посвещавам на разни хора. Понякога пиша нещо за някого, но по-късно осъзнавам, че е писано за някой друг.

Искам да посветя това на Х., тя си знае защо:

Внимателно ме изряза от картон.
Нарисува ми очи, носле и усмихната уста.
На главата ми постави кичурче от своята коса.
Уши ми дрешки и мънички обувки на краката ми обу.
И когато свърши с мен, си отиде без дори да кажеш чао.
А аз останах там
… забравен…
… сам…
с другите ти кукли.
 
Също така искам сърдечно да благодаря на Веси, с която се познаваме още от дните на ПМЧ, един от малкото ми приятели от тогава, който оцеля, за това, че отдели от личното си пространство и публикува в блога си най-новия ми разказ: "Здрач, плач и вампирски зъби", нещо което за 20 години писателска кариера никой не направи за мен.

И на Дарина, която ми е толкова близка, и така съм свикнал с нея, че за малко да пропусна да спомена.

И на Гъбчи, с която не съм си писал от много дни, но все още си я обичам.

И на Маги, която ме направи един от 45-те, ако вече не са повече. :)

И на Дени, която познава Кулата и за толкова години не каза нито една лоша дума за мен (или поне аз не знам).

И на Нина, също от ПМЧ, която остана вярна на магията.

И също така на Джоан Роулинг, която посвети последната книга от поредицата за ХП на мен. На мен!

И на Луна Лъвгуд, задето е толкова съвършена.

Благодаря ви, вие сте най-прекрасните момичета в живота ми.

вторник, 25 август 2009 г.

You Transfigurated my heart and now it only beats for you!!!



Важно: Песента ми харесва, но аз не съм Хари+Джини фен. Винаги съм казвал, че в Хогуортс има далеч по-подходящи момичета от нея.

и всъщност това е поздрав за... е, тя си знае.

I Wish You'd Be My Witch


:)

понеделник, 24 август 2009 г.

Ама само колко съм забавен!!!


ти върви
аз мисля да остана тук
малко ще си полежа
с отрязана глава
на стъпалата
и ще те гледам
с празни
мъртви
очи
как се отдалечаваш

ти се отдалечаваш
от очите ми
мъртви
и празни
които те гледат
от стъпалата
където отрязаната ми глава
лежи
и не мисли
......................никъде да ходи
но ти върви..............................



-----------------------------------------------------------0

Аз съм Мишо.
Аз съм просто скинеф.
Скинеф е обратното на феникс.
Фениксът умира и се възражда от пепелта.
Скинефът не се ражда, той просто умира всеки ден.
И когато дните на света най-сетне бъдат преброени.
И нищо физическо вече няма да съществува.
Скинефът ще се превърне в прах.
Който няма да има къде
да се наслои.


------------------------------------------------------------------0
Пляс, пляс.
Тежък чук.
Отдавна блъска по главата ми.
В началото болеше.
Вече не.
Главата ми е пихтия от кръв и косми.
И не ме боли
вече.

О

четвъртък, 20 август 2009 г.

На всички Бог е дал ръце,
но да ме прегърне само тя дойде.
И заедно тръгнахме към светлината
аз (Мишо) и онази със косата.

...

Животът е гаден и тъп, но гледан от сивата зона е просто гаден, а тъпият съм аз.