понеделник, 27 юли 2009 г.

Близки срещи от всякакъв вид

Какъв неочакван подарък получих преди няколко вечери. Няма да повярвате, затова ще пусна и снимки.

Та ето що за чудо ми се случи - Негово Височество, Старейшина Папа Краси се съгласи да отидем заедно на кино. След като повече от година отказваше да се видим и си измисляше всевъзможни оправдания, на 24-ти Юли най-сетне се срещнахме.
Но срещата ни беше само миг, ако нямаше снимки щях да си помисля, че отново съм сънувал.
Краси изникна като ангел, разпръсквайки суетните мъгли човешки и аз се почувствах като нищожество сравнен със него. Висок като планина, силен като великан - такъв бе Краси преди и все още не е загубил божественото си очарование, макар и годините неумолимо да напредват, както той самият многократно отбеляза.
Поговорихме малко за отминалите дни. Припомнихме си по-безгрижни времена, когато всичко беше по-лесно, по-красиво и по-вълшебно. И се съгласихме за това, че сили земни и небесни са се обединили, за да разрушат и малкото щастие, което имаме. Защото Бог така е устроил света, че да няма нито един, доволен от живота, когато съседката с косата дойде да го вземе.
И тъй, дойде време за филма, който гледахме, смяхме се и плакахме. А филмът бързо свърши, сякаш продължил бе само няколко секунди.
И когато излязохме от киното, мракът вече беше налегнал света, беше го притиснал в здравата си хватка и тихичко шептеше приспивни думи.
И там, пред киното, под покривалото от мрак, дадох своето малко приношение за Краси - играта по шестия филм за Хари Потър и една картичка с глупаво послание - вещи тъй жалки и недостойни за човек като Папата. Но той ги прие, благодари ми и дори се снима с мен.
Тогава каза, че трябва да си ходи и сякаш мракът се сгъсти. Нима съм вярвал, че вечерта ще продължи безкрайно? Дали не мислех, че както за Исус Навин Бог ще удължи вечерта, ще проточи филма и аз и Краси вечно ще останем в киното - без работа, училище, Людмил или каквото и да е друго, което да ни пречи? Вероятно дори съм си представял, че в някой прекрасен миг ще се обърна и до себе си ще видя Стефан Врачев, дошъл незнайно откъде. Вероятно съм очаквал да бъдем единствените хора в залата, както някога бяхме единствените трима, смело крачещи в реалността, променящи света, създаващи истината.
Но злобният, вечно захилен Бог, който управлява живота ми беше нетърпелив да отнеме едничката ми радост. И когато Краси си тръгна сърцето ми, тъй изстрадало през вековете и през световете в които съм живял, се превърна в ледена буца, която шумно се спука отвътре навън.
Краси скочи в очакващата го лимузина и се отправи към своя по-добър живот без мен. Нощта го погълна запълвайки пространството с отровен мрак, напомнящ ми за самотното ми съществуване.

И въпреки всичко се радвам. Отново имах онова приятно чувство, че имам приятели, че не съм съвсем сам. Това чувство, изчезнало от живота ми преди около 5 години никога няма да се върне. Но ето че в онзи много кратък миг Краси не се срамуваше да ми бъде приятел. И само ако Стефан беше там може би щях да успея по някакъв начин да запазя в сърцето си това чувство и да го извиквам в най-мрачните моменти, когато съм в сивата зона.
Но не успях. Стефан го нямаше, сега и Краси изчезна. Аз пак съм сам.

Може би някъде напред в бъдещето за мен е определен истински приятел. А може би трябваше да умра през 2007 както беше планирано.

А дали вече не съм в ада?

(ех, мишова му работа. Това трябваше да е забавна публикация, не поредната ми мрънканица)

петък, 24 юли 2009 г.

Особености на обелската курва

Един от най-интересните представители на обелската фауна е kurvos katos, позната още като обелската курва.
Курвата е бозайник от групата на безмозъчните. Живее на територията на НРО.
Храни се с всичко.
3-4 от живота си курвата прекарва в спане, а през останалото време предимно яде.
Обелската курва има сприхав характер, злопаметна е и отмъстителна. След като навърши полова зрялост на 10 години размножителният период трае целогодишно.
Обелската курва е известна с това, че се стреми да изтреби своето собствено семейство.
Обелската курва е интелектуален хамелеон - променя убежденията и предпочитанията си в зависимост от компанията в която се е внедрила. По тази причина курвата няма собствено мнение и й липсват каквито и да било творчески заложби.
Продължителността на живота на обелската курва зависи от това, за колко време ще я довърши болестта, предавана по полов път, която тя неминуемо ще хване.
Тъй като обелската курва не може да създава, а само да руши, след смъртта си тя няма да остави нищо, с което да бъде запомнена. Затова на гроба й ще идват само въшливи кучета и проскубани гарвани.
Характеристиката изготви: Господин Професор Михаил Костов

петък, 17 юли 2009 г.

Докато живи сме ние, и "Хари Потър" ще живее!!!

НХПФС5 мина без особени инциденти. За щастие обаче ХП настроението не ме напусна до края на средата на месеца. На срещата се сдобих с покани за премиерата на новия филм и понеже не исках да излизам от магическия свят реших да си направя личен ХП маратон. В рамките на една седмица изчетох първите 6 книги от поредицата, което ще рече около 3000 страници. Беше едно наистина вълшебно изживяване.

И така, на 16-ти вечерта отидох да гледам филма.

Беше велико, но не самият филм, той даже беше най-слаб от поредицата (това не ми е окончателното мнение, защото трябва да го гледам, без да мисля и да сравнявам с книгата, за да мога да дам безпристрастна оценка). Хубавото беше, че срещнах истински фенове. Велико е да си с хора, които вярват в същите неща като теб и споделят твоите разбирания за живота. Страхотно е да мислиш за себе си като за магьосник, а околните да наричаш "мъгъли". Прекрасно е да не се налага да довършваш изреченията си, защото другите вече са разбрали какво искаш да кажеш. А най-хубавото е да можеш спокойно и без страх от подигравки да заявиш на събеседниците си, че обичаш "Хари Потър", че си чел третата книга 12 пъти и че най-малко си чел 7-мата книги - 3 пъти.
Дано по-често да се срещаме. Дано фенството никога да не умре, защото това е едно от най-хубавите неща които имам.

четвъртък, 2 юли 2009 г.

Никога няма да ми мине

С наближаването на 3-ти юли и новата фен среща ме вълнува само едно - Хари Потър.
Сякаш беше толкова отдавна нощта, през която прочетох последната страница от последната книга. Почти 3 години минаха, а аз все още си спомням и тъгувам за Снейп, Луна, Хагрид, Дъмбълдор, Сириус, Лупин и всички останали герои от книгата.
Дано в петък поне замалко да се върна в онзи свят. В моя свят.


Ще остана верен завинаги!