събота, 16 май 2009 г.

Поредната ми излагация

През последните няколко дни все на към "поезия" ме влече. Аз си знам, че не ме бива много, но дойде ли поривът, спасение няма. И понеже смятам, че за да се съживи едно написано нещо, то трябва да бъде прочетено поне от още един човек, публикувам стихчетата си в интернет. Обаче последното не ми го приеха в Откровения, където публикувам, затова ще го сложа тук, пък дано някой го прочете.

Във живота всичко е измама,
Едва сега разбрах това.
Само миг и теб те няма,
Прибра те в храма си Смъртта.

Красивото ти младо тяло,
Закуска стана за земята.
Скрита и заровена изцяло,
Одеяло стана ти тревата.

Довечера ще дойда, зная,
Носейки лопата здрава.
И пръстта усърдно ще копая,
Докато луната ми се подиграва.

Солената си пот ще пия,
Ще работя без покой до сутринта.
И чак когато те открия,
До теб в ковчега ще заспя.


Ми това е. Причината да не ми го публикуват в сайта беше, че всеки ред започва с главна буква. Глупаво обяснение, разбира се, но поне не ми казаха: "Не публикуваме такива простотии!", както ми се е случвало преди.

четвъртък, 7 май 2009 г.

The Unbreakable Sisi

Преди няколко месеца пробрахме от улицата едно коте, което нарекохме Стефани ни името се оказа много тромаво и сега е просто Сиси. Сиси много бързо откри любимия си екстремен спорт - прескачане през балконите.
Още от самото начало ни беше ясно, че няма как един ден котката да не падне, а 15 метра не са малко разстояние. Затова опитвахме да я следим постоянно и да я пускаме възможно по-радко, но тоалетната й е на балкона и няма как да я държим винаги вътре. Затова редовно ходехме да я търсим по съседните балкони.
Тази сутрин обаче късмета изневери на Сиси и тя падна. Най-сетне.
Размина се само със счупен крак, избит зъб, изподрано лице и уплаха. Надявам се последното да я държи по-дълго, за да спре да скача.
Утре ще правят още изследвания и глупости.

Нека само похваля сестра си, която не можа да запази самообладание и изпадна в истерия, започна да плаче и да се тръшка като малко дете. А в крайна сметка нейно задължение беше да наглежда котката, защото, както тя бича да напомня, тя най-много ходатайства за да я приберем.
Сега ме е яд, че не й забих един шамар.