сряда, 29 април 2009 г.

Завръщане в магическия свят

Аз редовно си съставям читателски план, препрочитам някоя книга на Стивън Кинг, после чета 5-6 други и пак препрочитам нещо на Словострелеца. Вчера обаче реших да наруша програмата си, пренебрегнах Лъвкрафт и започнах извънредно да препрочитам Хари Потър. Не съм чел ХП от повече от година, откакто излезе "Даровете на Смъртта", което си е рекорд за мен. Просто до известна степен бях изгубил интерес, след като историята завърши и знам книгите почти наизуст (най-малко съм чел 7-мата - 3 пъти, най-много 3-тата 11 пъти), обаче останах приятно изненадан. Джоан Роулинг е украсила историята с толкова много детайли, че просто не можеш да запомниш всичко. Затова насърчавам всички фенове да прочетат книгата пак. А всички, които не са чели Хари Потър съветвам да не се отказват след първите няколко книги. Авторката много развива стила си за 10-те години през които пише книгата. Има причина това да е най-четената книга в света, невероятна е. Не я четете като поредица, четете я като една книга. Първите 3 са въвеждащи, в края на четвъртата започва истинската история, това, заради което Роулинг се е захванала да пише историята.
Обещавам ви, че ако дадете на Хари Потър вниманието, което заслужава, ако подходите към историята без предразсъдъци и проследите развитието на героите, накрая ще се съгласите с мен, че това е една от най-забележителните книги на всички времена. И няма как да не пожелаете да започнете да четете отначало. :)

понеделник, 20 април 2009 г.

Ще славя Краля чистосърдечно, от дъното на душата си, с цялото си тяло, с всичките си думи и с всяко свое действие!!!


"Преди бих се заклела, че точно ти, най-моралният измежду човеците, никога не би направил подобни нещо." Тези думи са на родната ми майка. Е, не каза точно така, но беше в този дух.
Всъщност, до решението да направя такова нещо се стигна след дълги размишления. Това е един от най-добрите начини да засвидетелстваш любовта си към нещо или някого. Защото боли, проливаш кръв и остава за цял живот.
И тъй като сърцето ми вече принадлежи на Кулата и Словострелеца, реших да им посветя и тялото си. От днес нататък, моето тяло ще проповядва и ще величае името на Най-Великия от всички хора в нашия свят - Стивън Кинг.
Който ме познава знае, че никак не търпя болка, но се подложих на това и сега съм щастлив. Защото няма на света друг човек (усещам, че някой сега ще се засегнат), когото да обичам повече, или дори колкото Стивън Кинг, и за никого не бих направил подобно нещо. Но Кралят е в мен и е оставил знака си в душата ми. Е, знакът му вече е и върху кожата ми.
Хайл, Словострелецо!!!
Благодаря ти, Сай, обичам те!!!

четвъртък, 16 април 2009 г.

Какво трябва да има в една хубава секта?

От много години се опитвам да си основа секта. Всъщност имам точно 4 опита, при които успях да събера точно 20 човека (общо за 4-те). И сега се питам, какво трябва да има в една хубава секта, за да дойдат много хора. Не им искам пари, не ги карам да правят глупости, а те не идват. Затова, моля, напишете ми в мястото отредено за коментари, в каква точно секта бихте членували вие. Благодаря предварително за помощта.

вторник, 14 април 2009 г.

Преводът на "Алхимикът" на Паулу Коелю е пълен с грешки!!!

Както знаете, или поне тези от вас, които са по-начетени, моите познания в почти всяка област, надхвърлят тези на повечето хора. Наскоро разглеждах няколко текста, когато попаднах на оригинален ръкопис на книгата “Алхимикът”, предоставен ми от моя добър приятел по чашка Coca-Cola и колега писател – Паулу Коелю. И с ужас установих, че, заради сложния език и висок стил на писателя, преводът на български е ужасен, пълен с грешки и неточности. Първо мислех да драсна няколко реда на Даниела Петрова, но после се отказах. Белята е направена. Сега някой трябва да оправи нещата. И този някой не може да е друг, освен мен.
И така, дами и господа, представям ви първият суперточен, супербезгрешен и суперпълен превод на романа “Алхимикът”, или както е по-правилно да се превежда заглавието – “Алкохоликът”. Приятно четене.


Пролог

Алкохоликът взе една книга, която някой в бара бе оставил. Томчето беше без корица, но това не го притесняваше, защото щеше да я използва за тоалетна хартия. Докато клечеше и прелистваше страниците, попадна за една история за Нарцис.
Алкохоликът знаеше легендата за Нарцис – хубав младеж, който всеки ден ходел да се оглежда в езерото. Веднъж паднал в езерото и се удавил., Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не така завършваше историята в книгата.
Там се казваше, че когато Нарцис умрял, дошли горските божества, за да пият вода, и видели, че сладководното езеро е пълно със солена вода.
- Защо плачеш? - Попитали езерото те.
- Не плача – отвърнало езерото.
- А защо водите ти са солени – продължили да разпитват те.
- Защото, когато Нарцис се удави, той се напика и водата стана солена – казало езерото.

- Каква хубава история! – рече алкохоликът и се избърса.

Първа глава
Дъщерята на търговеца
Момчето се казваше Сантяго. После промениха името му на Ники, защото е по-лесно за запомняне.
Смрачаваше се вече, когато пристигна със стадото си до една стара и порутена тоалетна. До тоалетната чиния бе израсло огромно смокиново дърво.
Реши да пренощува тук. Завърза овцете с тоалетна хартия и легна, използвайки за възглавница книгата, която носеше със себе си. Заспа с мисълта, че трябва да почне да чете вестници. Така поне щеше да има с какво да се завива.
Събуди се рано на следващата сутрин. Бе сънувало същия сън от миналата седмица и отново се бе събудило преди края.
Стана и пийна чаша вино. Започна да разбужда овцете. Повечето от тях вече се бяха събудили, защото бяха нагласили алармите на GSM-ите си.
Ники винаги си бе мислил, че овцете разбират какво им говори, затова често им разказваше вицове, но през последните два дни им говореше само за едно момиче – дъщерята на търговеца…

***

- Искам да продам малко вълна – каза той на търговеца.
- Не ми трябва – отвърна той.
- Но моята вълна е най-хубавата в цяла Андалусия – каза момчето и показа косматия си гръб.
- Вече ти казах, не ми трябва вълна. Това е сладкарница, за какво ще я ползвам?
- Ако сте зает, ще изчакам навън.
- Не съм зает, в магазина няма жива душа.
- Добре, ще изчакам – каза момчето и излезе навън. Седна на тротоара и извади една книга.
- Не знаех, че пастирите четат книги – чу той до себе си момичешки глас.
- Аз не чета – отвърна Ники – само разглеждам картинките.
- Като мен – зарадва се момичето.
И Ники дълго й разказва за картинките, които бе видял в различни книги, някой от тях дори с неприлично съдържание. Момичето пък се оплака, че е дъщеря на сладкаря и че е имала възможност да разглежда само книгите на баща си – две, като едната от тях без картинки. На Ники му се дощя двамата с момичето да остареят на тротоара.
Но в крайна сметка търговецът не издържа и купи вълна от него, за да му се махне от пред магазина.
Плати му и каза:
- Моля те, не се връщай поне до следващата година.

***

И сега, само след четири дни, се навършваше година и той щеше да се върне, за да изпълни молбата на търговеца. Беше развълнуван, но едновременно с това и несигурен: може би момичето вече се е научило да чете.
- Няма значение – каза си той – и в другите градове има неграмотни момичета.
Но дълбоко в сърцето си знаеше, че това съвсем не е без значение.

***

Появиха се първите лъчи на утрото и пастирът тръгна с овцете си.
- На тях никога не им се налага за вземат решения – каза си той. – Сигурно затова стоят близо до мен.
- Не – отвърнаха овцете. – Стоим близо, защото си ни вързал. – Но Ники не им обърна внимание. И защо да се връзва на приказките на овцете? Та те никога не мислеха. Овцете се задоволяваха само с храна и вода. В замяна щедро предлагаха вълната си, компанията си, а понякога дори и любовта си.
Пастирът спря за кратка почивка и изпи чаша вино. Изведнъж се сети, че в Тарифа живее една старица, която умее да тълкува сънища. Може би тя щеше да му обясни какво означава сънят, който бе сънувал вече два пъти. Момчето се усмихна, изпи още една чаша вино и тръгна с овцете си към слънцето.


сряда, 1 април 2009 г.

Страдания Йовови

Живял някога мъж, наречен Йов. Йов бил най-щастливият човек на изток от Обеля. Гордеел се със своите десет деца и несметни богатства. В огромната му ферма работели множество хора, а Йов бил щедър със заплатите, защото не му липсвали пари.
Всяка година Йов правел тържества, за да отпразнува със семейството си 9-ти март, рождения ден на Мишо, който бил заел на Йов първите 5 пари, с които той започнал бизнеса си. Йов никога не забравял, затова винаги демонстрирал почитта към най-добрия си приятел с тримесечни празненства. По време на тези чествания присъствали всичките му роднини, семействата на децата му, съседите, колегите и подчинените му. Канел дори конкурентите си, защото не искал нищо да смущава щастието му. Присъствал и Мишо, разбира се. През тези три месеца той бил атракцията в Йововия дом.
Веднъж, докато траели празненствата, Йов чул, че някой вика името му навън. Той бързо излязъл и видял един от работниците си, който в това време трябвало да бъде на полето с животните.
- Шефе – разплакал се той – опитахме да ги спрем, но те бяха въоръжени.
- Кои те? Какво е станало?
- Банда наркомани ни нападнаха, докато бяхме на полето. Избиха много от колегите и отведоха всичкия ти добитък.
- Нищо, нищо – зауспокоявал го Йов – Не е толкова страшно, радвай се, че поне ти си оцелял.
В този момент дотичал още един работник, целият в сажди, и запъхтян казал:
- Небето се разтвори и заваля огнен дъжд. Всичките ти сгради изгоряха, нищо не се спаси. Докато се мъчехме да изгасим огъня, всички други измряха. Само аз се измъкнах, защото ме беше страх и избягах.
Йов понечил да го утеши, но тогава друг работник дотичал, блед като платно:
- Шефе, ужас! От космоса дойдоха, едни такива – страшни и люспести. Три летящи чинии!!! Ужас, ужас!!! Стреляха и убиваха. Само аз се измъкнах. И като се обърнах… Ужас!!! Запалили ти бяха всички посеви и дръвчета и си печеха шишчета от хора на огъня.
- Значи - замислил се Йов, - вече нямам нищо, така ли?
Слугите се замислили, после единият казал:
- Ми да, то май така стана.
Йов усетил, че му прималява. И за да не го усетят и работниците, казал:
- Влезте в къщата, измийте се и идете при другите да празнувате. Аз ще дойда след малко.
Работниците влезли в къщата, а Йов се замислил. Изведнъж задухал ураганен вятър, Йов се обърнал към къщата, за да се скрие в нея и с ужас видял, как тя се огъва и рухва. Отвътре се чули силни викове, а след това утихнали. Утихнал и вятърът.
Йов понечил да викне, но гласът му бил немощен:
- Нееее… - изстенал той. Краката му се подкосили, той паднал на колене и се хванал за главата. Тогава изпищял – косата му оставала по пръстите, падала на цели кичури. А ръцете му били покрити с болезнени циреи, които бързо се разпространявали по тялото му и по лицето. Едновременно всички циреи се спукали и гной потекла по цялото тяло на Йов. Той отново извикал и гнойта влязла в устата, носа и очите му. Йов започнал да се дави и да се гърчи по земята. Ръката му обаче напипала нещо – бутилка. С треперещи ръце Йов я отворил и понечил да си пийне, но тогава забелязал, че в бутилката има пепси и бързо се възпрял. И точно в този момент оттам минал Мишо, който по време на срутването бил в тоалетната и оцелял. Той видял разпадащия се Йов с бутилката пепси и помислил, че приятелят му е пил от нея и затова страда така. Мишо много се разгневил:
- Предател – викнал той – а аз толкова държах на теб. Как можа да постъпиш така? Отричам се от теб и не искам вече нищо общо да имаме.
Мишо плюл на Йов и избягал. Набеденият гнусопиец опитал да изкрещи след него и да обясни, че е станала голяма грешка, но езикът му бил подут и нищо не му се разбирало.
Йов заплакал, а солените сълзи лютели на разраненото му лице. Тогава той вдигнал кръвясалите си очи към небето и плюейки слюнка и кръв, викнал:
- Оффои, афо не нахафафаш аха? – което в превод на ненадебеленоезикски значи “Господи, защо ме наказваш така?”. Тогава небето се разтворило и отгоре Господ викнал:
- Честит първи април, Йове!!!