сряда, 25 февруари 2009 г.

И останах аз без дом...

"Септември" - каза майка ми.
"Какво септември?" - попитах аз, мислейки, че става дума за небезизвестното Гео Милево произведение, но се оказа, че този път съм объркал. Не за поезия ставаше въпрос, до септември трябва да си намеря къде да живея. Точно така, гони ме от вкъщи. Представяте ли си? Жената, която, ако се вярва на мълвата, ме е раждала и отглеждала, сега ми показва вратата. И като я познавам сигурно скоро септември ще стане май, така че трябва да побързам.
Хора, помогнете!!! Търся си квартира. Няма ли кой да ме приюти?
Не създавам проблеми, не пуша и не вдигам шум. Смилете се за мен и ще се намери обиталище за вас в царството небесно или нещо такова.
Още: Не хъркам, не пърдя (често) и винаги си чистя тоалетната чиния след като ходя по сери-озна нужда. Ако ме приютите без Coca-Cola няма да останете.
Освен това имам намерение да стана велик режисьор, така че един ден може да минете по червения килим редом с мен. А ако не стана велик режисьор ще стана велик писател, поет или в краен случай музикант.
Нямам претенции за жилището стига да отговаря на ограничения ми бюджет и да ми е осигурена една стена за книгите на Стивън Кинг.
Това е. Говоря сериозно, изпаднах в нужда и се моля за помощ!!!

събота, 14 февруари 2009 г.

2 години откакто разбрах къде НЕ ми е мястото

За повечето хора 14 Февруари е щастлива дата. Не и за мен. Винаги ще свързвам тази дата с едно събитие, което малко или много (по-скоро много) определи посоката на живота ми.
На 14 февруари, преди 2 години, благавесткият фюрер и единовластец Людмил Ятански ми забрани да стъпвам на теритирията на неговите владения и семейната му църквичка.
Думите които използва бяха: "Кракът ти да не е стъпил повече тук!" и "Нямаш място тук!". Не е толкова страшно, вероятно ще си помислите, но си е страшно, защото Блага Вест ми липсва. Там мина половината ми живот, там бяха най-обичните и най-омразните ми хора. Пък и някога харесвах Людмил (отдавна беше).
Ясно си спомням датата, защото бях направил картички за някой хора от Блага Вест. хубавото е, че успях да раздам повечето преди да ме споходи людмиловият гняв, предизвикан от думите ми "Кой си ти, че да ми нареждаш какво да правя?" И до днес смятам, че работата на един пастор не е да нарежда, а да съветва. Ама какво ли разбирам аз... Преди си мислех, че е редно пасторът, бидейки служител в църквата, а не господар, да обявява публично каква заплата взема. А не да се червенее от яд, когато някой го попита, както стана с Людмил когато аз го попитах. Това се случи преди да бъда изгонен (замалко да напиша изхвърлен, но изхвърлянето дойде по-късно).
Благодаря на Стефан, който веднага отиде да ме защити, макар и безуспешно, пред Людмил. И на Дени, която изказа неудобрението си. Щеше да е гадно, ако никой не се беше застъпил за мен.
Но не ме познавате, ако смятате, че не съм се върнал. Върнах се. Година и нещо по-късно, на рождения си ден. Тогава Людмил пак ме исгони, хвърли бонбончето, с което го бях почерпил и ми каза: "Няма значение дали имаш рожден ден, нямаш право да идваш тук." Аз обаче отказах да напусна и Людмил извика 3-ма от слугите си, за да ме изведат. Единият от тях беше ръководителят на младежите в Блага Вест Петър Рашев, който по-късно ми каза, че "нящаше нищо лично, но Людмил е по-високопоставен и трябва да се слуша". Браво Пепи, идеален пример за безмозъчно подчинение.
И така, още си спомням и още го пореживявам. Не е най-приятната случка в живота ми, но ми даде много теми за размисъл.
Това е за мен 14 Февруари, денят в който разбрах колко относително понятие може да бъде "християнската любов".

неделя, 8 февруари 2009 г.

Нострадамус, Тъмната Кула и края на света

“Комала-ком-ком-ка, започна битката сега!
Залезе слънцето и спусна се нощта!
Започна битката и всички врагове
На хората и розата Окото ще сбере.”
Всеки вторник си купувам списание “100 личности”. Последният брой беше за Нострадамус и в него се говореше за едно от пророчествата му:
“Година 1999, седми месец:
От небето ще дойде великият цар на ужаса,
Възраждайки великия цар на ангулемците.
До и след това Марс щастливо ще царува.”

Заради това пророчество много хора очакват края на света през 1999, някъде около 7-мия месец. В списанието се казва: “Човечеството не свършва в края на 1999 г. и навлиза в 21-ви век без значими проблеми. Дали Нострадамус греши, или в действителност този катрен предрича нещо, което е съвършено различно?”
След като прочетох това се замислих и изведнъж получих откровение – нещо се случва през 1999 и по-точно на 19-ти Юни 1999. Едно велико събитие, за което мнозина не подозират. Това е денят, в който Стивън Кинг трябваше да умре!

Портландския “Сънди Телеграм”, 20 юни 1999:

“СТИВЪН КИНГ УМИРА КРАЙ ДОМА СИ В ЛОВЪЛ

Най-известният писател на щата Мейн бе блъснат и убит от микробус, докато се разхождал недалеч от лятната си къща вчера следобед.
Кинг, автор на такива известни романи като “То”, “Сейлъмс Лот”, “Сиянието” и “Сблъсък”, е бил закаран в мемориалната болница в Бриджтън, където е починал в 18 часа и 2 минути в събота вечерта. Той бе на 52 години.”

Стивън Кинг не си измисля, а записва
това, което чува - гласа на Розата

За щастие тази статия никога не излиза, защото Стивън Кинг преживява катастрофата. Но какво общо има инцидентът с пророчеството на Нострадамус? Има и то много.
Освен на изброените по-горе книги, Кинг е автор и на поредицата за “Тъмната Кула”, най-великата книга, която съществува в нашия свят. Кулата обаче не е просто роман, а отражение на събития в друг свят, близнак на нашия. Всичко, което съществува в другия свят има някаква проекция в нашия.
В “Тъмната Кула” е описано пътешествието на Роланд и ка-тета му към Тъмната Кула, която е в опасност и която трябва да бъде спасена, за да не загинат световете. Роланд не съществува в нашия свят, но неговото отражение е в книгите за “Тъмната Кула”. Проблемът е, че докато истинският Роланд в другия свят продължава пътешествието си, в нашия свят Стивън Кинг е спрял да пише книгата, защото, както сам се изразява писателят, завръщането към “Тъмната Кула” е като “да нагазиш в дълбокото”. Това рефлектира и в света на Роланд, където много неща възпрепятстват пътуването му, а ка-тетът му започва да се разпада.
Заедно с отслабващото желание на Стивън Кинг да се вслуша във Вес’-Ка Ган, песента на Костенурката, и да довърши започнатото, се усилва и влиянието на Злото (Пурпурния Крал), а за екзекуцията на Кинг е насрочена дата – 19 Юни 1999. Ако книгата не бъде завършена, Роланд никога няма да успее да довърши делото си и Кулата ще рухне. А заедно с нея ще загинат всички светове и ще дойде Церството на Хаоса – Дискордия.
Звучи страшно нали? Това е предсказал Нострадамус преди толкова време – падането на Тъмната Кула. Повечето астролози посочват 19 Юли за начало на трагедията. Това е точно един месец след смъртта на Стивън Кинг. Според мен толкова време би било нужно на Пурпурния Крал да влезе в Кулата след смъртта на Стивън Кинг.
За щастие има Сила, която се грижи за равновесието в световете. Ка изпраща Роланд и неговият спътник Джейк при Стивън Кинг, за да бъде спасен. Вместо живота на Кинг, Ка взема живота на Джейк, а писателят е пощаден, макар и с тежки контузии.
Ето думите, които Роланд казва на Стивън Кинг:
“Единственото, което ми е известно, е, че ще оживееш, и когато отново започнеш да пишеш, ще се вслушаш в Песента на Костенурката, Вес’-Ка Ган, както преди. И този път ще пееш, докато песента не свърши.”
От “Безсъние”, една книга, която Кинг написва преди инцидента от 1999, научаваме, че понякога се раждат хора, чийто живот ще повлияе не само на нашия, но и на всички други светове, и чиято преждевременна смърт би довела до края на световете. Вероятно тогава Стивън Кинг предсказва собствената си смърт. И края на света.

Значи, все пак, Нострадамус не е сгрешил, предсказанието му е трябвало да се сбъдне. Но Бог или някаква друга върховна сила е решила да промени хода на събитията.
През 2004 година излиза последната, седма част от поредицата за “Тъмната Кула”. Историята е завършена и сега Стивън Кинг и ние можем да си отдъхнем. Кулата и световете са спасени… поне до следващото препрочитане!

Благодаря на Стивън Кинг!
Благодаря на Роланд!
Благодаря на Ган!
Хайл!
19

събота, 7 февруари 2009 г.

Голям мустак, голямо нещо


Железен е тоя Хитлер, и на Том Круз се опъна!!!
По-рано споменах, че смятам да ходя на кино. Е, ходих. Гледах "Операция "Валкирия" и останах сравнително доволен. Знаете ли защо никога няма да стана кино критик? Защото винаги търся положителното във филмите. В този имаше доста напрежение и сцени, заради които си заслужаваше 7-те лева.

Виждали ли сте дебела, стисната свиня?

Аз съм виждал. Сестра ми.
Сега ми се яде чипс, но не ми се излиза. И помолих сестра ми да ми даде нейния чипс (който седи от 3 дни). Аз щях да й го платя или да й купя друг по-късно, защото смятам да ходя на кино. Обаче тя не ми го даде. Е как да не мразиш такъв човек?

четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Нищо ново из Обелските земи

Преживях нощта!!! Това е горе-долу хубаво.
Сега трябва да спя, но няма, защото важни дела ме зоват. :( Това е горе-долу нехубаво.
Довечера пак на работа... Може пък да ми хрумне още някой велик разказ, като този за динозавъра ("Динозавър с шапка"), който се оказа един от най-добрите ми произведения, заедно с "Приключението на Гумената Чушка" и "Карибски кебапчета". Много хора почнаха да ме питат "Яде ли ти се супа?". Това ме радва много, явно са схванали посланието. :)
Сега ще ям и ще се обадя на творческия си съветник и съмисленик.

сряда, 4 февруари 2009 г.

Недоспиване и котки

Тази нощ достигнах 4-та степен на недоспиване - решавах сложни математически и философски въпроси, които много бързо избледняваха и изчезваха от ума ми. За непросветените и наспалите се ще кажа, че първите 3 степени на недоспиване (поне при мен) са: 1. Говорене в рими и пеене. 2. Несвързано говорене (дори когато няма кой да ме слуша!) 3. Халюцинации (хвърчащи предмети из стаята например).
Ще продължа изследванията си в областта на недоспиването, недояждането и други икономични начини на живот.
Тази нощ ще бъде гадна нощ. Гответе се да чувате виковете и стенанията ми, но не заради недоспиване (сега ще спя като трън), а заради други работи, далеч не толкова научни.
Иначе имам и щастлива новина. Една от мечтите ми ще се изпълни съвсем скоро.

Ако снимката не ви говори нищо кликнете ТУК и може да разберете за какво става въпрос.