сряда, 4 ноември 2009 г.

Празненство за деня на Хари Потър

Влязохме доста шумно (заедно направихме заклинание, за да бъдем пуснати от статуята пазител) и определено бяхме забележителна гледка - мантии, шапки, пръчки. Бяхме настанени в любимата зала на Годрик Грифиндор. На стената висеше негов портрет, който остана мълчалив през цялото време и само ни следеше с поглед, обаче забелязах как намига на грифиндорците в групата. Таванът беше омагьосан и отразяваше облачното небе, а по стените имаше и други движещи се картини.
Когато се настанихме, един дух бродник, на когото беше направено втвърдяващо заклинание, ни донесе менюто. Станахме готови с избора си казахме желанията си на духа, а той ги отнесе долу в кухнята, където домашните духчета незабавно ги изпълниха и скоро след това ястията бяха магипортирани в чиниите ни. Трябва да призная, че там има изключително способни домашни духчета.
Докато се хранехме, всеки от нас сподели какво означава за него Хари Потър, а накрая вдигнахме тост в негова чест.
След това дадох думата на Тонкс и тя изуми всички ни с великата си потъроотдаденост. В сравнение с нея аз се почувствах като някой дърслидушен мъгъл. Тина, продължавай все така, пази си колекцията, това е цяло съкровище!
След това се разделихме на отбори - Смъртожадни срещу Ордена на Феникса. Аз бях приготвил малка викторина (с 44 въпроса). В крайна сметка смъртожадните убедително победиха Ордена, но интересното беше, че най-силният участник в крайна сметка се оказа феникската Фелина, която взе голямата награда в играта.
Накрая Фелина
се магипортира първа. Така магията беше развалена и всеки си хвана летекода, яхна метлата или се отправи към камината.
Но преди да се разделим си дадохме обещание. Разбрахме се, че трябва отново да направим такава магическа среща. И ще го направим!
Нали?

понеделник, 26 октомври 2009 г.

Благословии от препрочитането на Хари Потър

Обещавам ви, че ще получите повече отколкото жертвате, за да изучавате и препрочитате книгите за Хари Потър. Препрочитането на Хари Потър е инструмент за учене, който има за цел да ви помогне по-добре да разберете историята в книгите.

Това, което ще получите в отплата е огромно.

Благословии:

1. Разбирането ви за неочакваните обрати и тайни ще нарасне.
2. Ще откриете в книгите отговори на най-важните въпроси в живота.
3. Ще прочетете случки, които ще ви помогнат във всички ситуации.
4. Ще откриете духовен мир и същевременно ще задоволите жаждата си за приключения.
5. Ще чувствате духа на Луна Лъвгуд по-често и по-ясно.
6. Ще се доближите до мъдростта на Дъмбълдор и ще му се доверявате повече.
7. Свидетелството ви за величието на тези книги ще се увеличи и укрепне.
8. Ще вземате по-добри решения за живота си.
9. Ще разберете, че Джоан Роулинг ви познава и силно ви обича.
10. Ще получите по-добра гледна точка към живота с всичките му изпитания и радости.
11. Ще получите по-голямо желание да бъдете положително влияние за хората около вас.
12. Ще укрепите способността си да устоявате на упадъка и влиянията на обществото.
13. Ще имате по-голямо желание и способност да вдъхновявате и ободрявате другите хора с историите които сте научили и които са ви накарали да се изкефите максимално.
14. Ще разберете по-добре обрата с хоркрукса Хари и кръвта му във вените на Черния Лорд и ще се научите да прилагате Принципа на Любовта в живота си.
15. Ще осъзнаете плашещата реалност на фенозападането и нуждата от феновъзраждане, както и какво означават те за живота ви.
16. Ще разберете уникалната позиция на Потър-фенството като най-велика мания, ще отстоявате с гордост убежденията си и това ще благослови вашия живот, както и живота на много други хора.
17. Като препрочитате книгите за Хари Потър, сърцето и ума ви ще бъдат по-податливи на творческо вдъхновение. По-лесно ще откривате красотата и магията в света, по лесно ще виждате светлината на зората и приближаването на деня.
18. Завинаги ще се откъснете от тленния, сив мъгълски свят.
19. Винаги ще имате до себе си някой от героите, който ще ви помага или забавлява.
20. Ще създадете нерушима връзка межди ума си, сърцето си и заобикалящия ви свят на вълшебство, красота и щастие.

Единственото, което трябва да жертвате, за да получите тези велики благословии е да прекарате част от времето си четене, в смях и малко сълзи.
Заслужава си!!!

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

"A Very Potter Musical" - Totally Awesome!!!


Когато през магическия месец юли се влюбих в Wizard Rock музиката, стигнах до заключението, че най-добрите ХП неща, ако не броим книгите, са направени от феновете. Какво като често са евтини и недодялани? Не е важно да се наливат милиони и накрая повечето спомени да са отрязани, да не се споменават безсловесните заклинания и Дъмбълдор да умре без да е казал на Хари за останалите хоркрукси. Важното е да има вълшебството, което подпали сърцата на мнозина и което направи "Хари Потър" най-четената книга след Библията.
Преди два дни попаднах на още едно потвърждение на тази теория. Един страхотен мюзикъл посветен на Хари Потър. Всъщност пародия на цялата поредица. Шоуто е непрофесионално, направено е от фенове и ще се хареса най-много на почитателите на книгите. Всъщност мюзикълът ми хареса толкова много, че вече три пъти го гледах и още не ми е омръзнал, само шегите не са ми толкова смешни като първия път. А тогава всички съседи разбраха, че ми е смешно.
Ето и началото на представлението, ако имате желание, любов към Хари Потър и най-вече час-два свободно време (всъщност почти 3 часа), можете да го изгледате, защото цялото е качено в youtube.

понеделник, 21 септември 2009 г.

Празникът на Световете


Преди 62 години, вечната нощ на невежеството беше погълнала нашия свят. Хората бяха страхливи, бяха се затворили в илюзорните си светове и бяха загубили магията.
Но Ган е добър!
Преди 62 години, той ни даде подарък, за който трябва да сме вечно благодарни. Един човек, който може да вижда и може да споделя видяното. Един пророк, който нагази надълбоко в Езерото на думите и до днес продължава да разпространява Словото по света.
Той е велик, мъдър, могъщ. Думите му са като портал към други светове, книгите му са като живи същества, с които можеш да разговаряш и да споделяш. И колкото по-дълбоко човек навлиза във величествената мрежа от символи и послания, толкова по-ясно вижда света около себе си и световете пред себе си. Ако някой отдели достатъчно време и внимание на тези книги, вероятно един ден ще открие пътя към Тъмната Кула.
Обичам Стивън Кинг! Обичам Го и вярвам в Него. Когато всички други ме изоставиха, когато ме наричаха "объркан", "побъркан", "некадърен", "загубен", "странен" и тн. Той не ме остави, не пусна ръката ми, не се отдалечи. Стивън Кинг ми е помагал повече пъти, отколкото който и да е човек с когото се познаваме лично. Защото със Словострелеца общуваме на друго ниво, където разстоянието, възрастта и езика нямат значение. Той ми каза: "Има и други светове освен този." и аз му вярвам.
Той ми каза да слушам и аз чух Песента, която звучи във всичко. Песента на Розата. Ние всички сме част от тази песен и всички опитваме да я пеем, но повечето хора не могат да слушат и няма кого да последват. Аз последвах Стивън Кинг, дадох му място в сърцето си и той ми показа Магията. Когато бях тъжен ме утешаваше, но не се поколеба да бъде груб, за да ми покаже истината, когато видя че се опитвам да се заблудя.

"За Словострелеца" Знам, че пускам този разказ всяка година, но нещата наистина се случиха така и нищо не се е променило.

Честит Рожден Ден, сай Кинг, дълги дни и спокойни нощи. И продължавай да твориш, защото има още много тъмнина.

сряда, 2 септември 2009 г.

Свещена магьосническа прокламация


-->
Свещена магьосническа прокламация
от
Църквата на Хари Потър
и
Магьосниците от България
На тази знаменита дата, 1 септември, когато магьосниците от Хогуортс, училището на най-прочутия сред тях – Хари Потър, започват новата учебна година, аз реших, официално и недвусмислено, да заявя пред света и пред хората, своята непоколебима увереност във величието и духовната мощ на книгите от поредицата за Хари Потър.
И с това първо, най-официално изявление, аз слагам началото на Църквата на Хари Потър и магьосниците от България.
Заявявам, и съм готов да потвърдя с живота си, че обичам книгите за Хари Потър, авторката, и всички верни фенове. Никога няма да се отрека от Хари Потър, никога няма да се засрамя от Първата си любов.
Заявявам, и съм готов да потвърдя с живота си, че вярвам и почитам тримата върховни светци на потъризма:
1. Хари Потър, чието раждане бе предречено, който живя и като мъгъл и като магьосник и се жертва за да спаси двата свята. Ще помня неговата жертва и това, как се изправи срещу смъртта и я посрещна като неин равен, Хари Потър стана Господар на смъртта, отдаде живота си за другите и го получи обратно. Хари Потър победи, без да изпита желание да мине на тъмната страна и без да използва смъртоносното проклятие. Той победи чрез силата на любовта и затова сърцето ми му принадлежи.
2. Албус Дъмбълдор, който провъзгласяваше думите на любовта и чиято мъдрост премина границите на смъртта и ще живее вечно. Той даде живота си в битка за един свят без омраза и предразсъдъци и аз ще последвам примера му. Албус Дъмбълдор беше най-мъдрият магьосник и затова умът ми вечно ще търси знаците, които ще ми праща от отвъдното.
3. Луна Лъвгуд, най-съвършеното творение на любовта и красотата. Винаги ще каня нейния дух в живота си, за да виждам светлина и в най-мрачните моменти. Духът й ще ми помага да се боря срещу тъмнината и студа в себе си. Тя не мразеше, не завиждаше, не лъжеше, не криеше чувствата си. Луна е слънцето, което ще дава светлина и топлина на живота ми. И понеже нейната пречистваща красота ще ме променя към по-добро всеки ден, на Луна Лъвгуд принадлежи душата ми, пък дано някога мога дори само да се сравнявам с нейната възвишена прелест.
Също така заявявам, и съм готов да потвърдя с живота си, че твърдо вярвам в единоавторството на поредицата. Ще се радвам и ще се забавлявам с всичко, направено от и за фенове, но да пише историята има право само и единствено Джоан Роулинг, която единствено беше избрана от Боговете, и на която единствено беше дадено Перото на Истината. Няма да приемам нищо за факт, освен ако не бъде потвърдено писмено от самата Нея. Следователно вярвам, че след приключване на земния път на Дж. К. Роулинг, божествената връзка ще бъде заключена и Перото ще бъде вдигнато от света до появата на следващият божи избраник.
Заявявам тези неща с пълна увереност, без притеснение или срам, без страх и без съмнение.
Михаил Костов
01.09.2009
НРО

четвъртък, 27 август 2009 г.

И пак, оказах се глупак

Понякога пиша разни неща и ги посвещавам на разни хора. Понякога пиша нещо за някого, но по-късно осъзнавам, че е писано за някой друг.

Искам да посветя това на Х., тя си знае защо:

Внимателно ме изряза от картон.
Нарисува ми очи, носле и усмихната уста.
На главата ми постави кичурче от своята коса.
Уши ми дрешки и мънички обувки на краката ми обу.
И когато свърши с мен, си отиде без дори да кажеш чао.
А аз останах там
… забравен…
… сам…
с другите ти кукли.
 
Също така искам сърдечно да благодаря на Веси, с която се познаваме още от дните на ПМЧ, един от малкото ми приятели от тогава, който оцеля, за това, че отдели от личното си пространство и публикува в блога си най-новия ми разказ: "Здрач, плач и вампирски зъби", нещо което за 20 години писателска кариера никой не направи за мен.

И на Дарина, която ми е толкова близка, и така съм свикнал с нея, че за малко да пропусна да спомена.

И на Гъбчи, с която не съм си писал от много дни, но все още си я обичам.

И на Маги, която ме направи един от 45-те, ако вече не са повече. :)

И на Дени, която познава Кулата и за толкова години не каза нито една лоша дума за мен (или поне аз не знам).

И на Нина, също от ПМЧ, която остана вярна на магията.

И също така на Джоан Роулинг, която посвети последната книга от поредицата за ХП на мен. На мен!

И на Луна Лъвгуд, задето е толкова съвършена.

Благодаря ви, вие сте най-прекрасните момичета в живота ми.

вторник, 25 август 2009 г.

You Transfigurated my heart and now it only beats for you!!!



Важно: Песента ми харесва, но аз не съм Хари+Джини фен. Винаги съм казвал, че в Хогуортс има далеч по-подходящи момичета от нея.

и всъщност това е поздрав за... е, тя си знае.

I Wish You'd Be My Witch


:)

понеделник, 24 август 2009 г.

Ама само колко съм забавен!!!


ти върви
аз мисля да остана тук
малко ще си полежа
с отрязана глава
на стъпалата
и ще те гледам
с празни
мъртви
очи
как се отдалечаваш

ти се отдалечаваш
от очите ми
мъртви
и празни
които те гледат
от стъпалата
където отрязаната ми глава
лежи
и не мисли
......................никъде да ходи
но ти върви..............................



-----------------------------------------------------------0

Аз съм Мишо.
Аз съм просто скинеф.
Скинеф е обратното на феникс.
Фениксът умира и се възражда от пепелта.
Скинефът не се ражда, той просто умира всеки ден.
И когато дните на света най-сетне бъдат преброени.
И нищо физическо вече няма да съществува.
Скинефът ще се превърне в прах.
Който няма да има къде
да се наслои.


------------------------------------------------------------------0
Пляс, пляс.
Тежък чук.
Отдавна блъска по главата ми.
В началото болеше.
Вече не.
Главата ми е пихтия от кръв и косми.
И не ме боли
вече.

О

четвъртък, 20 август 2009 г.

На всички Бог е дал ръце,
но да ме прегърне само тя дойде.
И заедно тръгнахме към светлината
аз (Мишо) и онази със косата.

...

Животът е гаден и тъп, но гледан от сивата зона е просто гаден, а тъпият съм аз.

понеделник, 27 юли 2009 г.

Близки срещи от всякакъв вид

Какъв неочакван подарък получих преди няколко вечери. Няма да повярвате, затова ще пусна и снимки.

Та ето що за чудо ми се случи - Негово Височество, Старейшина Папа Краси се съгласи да отидем заедно на кино. След като повече от година отказваше да се видим и си измисляше всевъзможни оправдания, на 24-ти Юли най-сетне се срещнахме.
Но срещата ни беше само миг, ако нямаше снимки щях да си помисля, че отново съм сънувал.
Краси изникна като ангел, разпръсквайки суетните мъгли човешки и аз се почувствах като нищожество сравнен със него. Висок като планина, силен като великан - такъв бе Краси преди и все още не е загубил божественото си очарование, макар и годините неумолимо да напредват, както той самият многократно отбеляза.
Поговорихме малко за отминалите дни. Припомнихме си по-безгрижни времена, когато всичко беше по-лесно, по-красиво и по-вълшебно. И се съгласихме за това, че сили земни и небесни са се обединили, за да разрушат и малкото щастие, което имаме. Защото Бог така е устроил света, че да няма нито един, доволен от живота, когато съседката с косата дойде да го вземе.
И тъй, дойде време за филма, който гледахме, смяхме се и плакахме. А филмът бързо свърши, сякаш продължил бе само няколко секунди.
И когато излязохме от киното, мракът вече беше налегнал света, беше го притиснал в здравата си хватка и тихичко шептеше приспивни думи.
И там, пред киното, под покривалото от мрак, дадох своето малко приношение за Краси - играта по шестия филм за Хари Потър и една картичка с глупаво послание - вещи тъй жалки и недостойни за човек като Папата. Но той ги прие, благодари ми и дори се снима с мен.
Тогава каза, че трябва да си ходи и сякаш мракът се сгъсти. Нима съм вярвал, че вечерта ще продължи безкрайно? Дали не мислех, че както за Исус Навин Бог ще удължи вечерта, ще проточи филма и аз и Краси вечно ще останем в киното - без работа, училище, Людмил или каквото и да е друго, което да ни пречи? Вероятно дори съм си представял, че в някой прекрасен миг ще се обърна и до себе си ще видя Стефан Врачев, дошъл незнайно откъде. Вероятно съм очаквал да бъдем единствените хора в залата, както някога бяхме единствените трима, смело крачещи в реалността, променящи света, създаващи истината.
Но злобният, вечно захилен Бог, който управлява живота ми беше нетърпелив да отнеме едничката ми радост. И когато Краси си тръгна сърцето ми, тъй изстрадало през вековете и през световете в които съм живял, се превърна в ледена буца, която шумно се спука отвътре навън.
Краси скочи в очакващата го лимузина и се отправи към своя по-добър живот без мен. Нощта го погълна запълвайки пространството с отровен мрак, напомнящ ми за самотното ми съществуване.

И въпреки всичко се радвам. Отново имах онова приятно чувство, че имам приятели, че не съм съвсем сам. Това чувство, изчезнало от живота ми преди около 5 години никога няма да се върне. Но ето че в онзи много кратък миг Краси не се срамуваше да ми бъде приятел. И само ако Стефан беше там може би щях да успея по някакъв начин да запазя в сърцето си това чувство и да го извиквам в най-мрачните моменти, когато съм в сивата зона.
Но не успях. Стефан го нямаше, сега и Краси изчезна. Аз пак съм сам.

Може би някъде напред в бъдещето за мен е определен истински приятел. А може би трябваше да умра през 2007 както беше планирано.

А дали вече не съм в ада?

(ех, мишова му работа. Това трябваше да е забавна публикация, не поредната ми мрънканица)

петък, 24 юли 2009 г.

Особености на обелската курва

Един от най-интересните представители на обелската фауна е kurvos katos, позната още като обелската курва.
Курвата е бозайник от групата на безмозъчните. Живее на територията на НРО.
Храни се с всичко.
3-4 от живота си курвата прекарва в спане, а през останалото време предимно яде.
Обелската курва има сприхав характер, злопаметна е и отмъстителна. След като навърши полова зрялост на 10 години размножителният период трае целогодишно.
Обелската курва е известна с това, че се стреми да изтреби своето собствено семейство.
Обелската курва е интелектуален хамелеон - променя убежденията и предпочитанията си в зависимост от компанията в която се е внедрила. По тази причина курвата няма собствено мнение и й липсват каквито и да било творчески заложби.
Продължителността на живота на обелската курва зависи от това, за колко време ще я довърши болестта, предавана по полов път, която тя неминуемо ще хване.
Тъй като обелската курва не може да създава, а само да руши, след смъртта си тя няма да остави нищо, с което да бъде запомнена. Затова на гроба й ще идват само въшливи кучета и проскубани гарвани.
Характеристиката изготви: Господин Професор Михаил Костов

петък, 17 юли 2009 г.

Докато живи сме ние, и "Хари Потър" ще живее!!!

НХПФС5 мина без особени инциденти. За щастие обаче ХП настроението не ме напусна до края на средата на месеца. На срещата се сдобих с покани за премиерата на новия филм и понеже не исках да излизам от магическия свят реших да си направя личен ХП маратон. В рамките на една седмица изчетох първите 6 книги от поредицата, което ще рече около 3000 страници. Беше едно наистина вълшебно изживяване.

И така, на 16-ти вечерта отидох да гледам филма.

Беше велико, но не самият филм, той даже беше най-слаб от поредицата (това не ми е окончателното мнение, защото трябва да го гледам, без да мисля и да сравнявам с книгата, за да мога да дам безпристрастна оценка). Хубавото беше, че срещнах истински фенове. Велико е да си с хора, които вярват в същите неща като теб и споделят твоите разбирания за живота. Страхотно е да мислиш за себе си като за магьосник, а околните да наричаш "мъгъли". Прекрасно е да не се налага да довършваш изреченията си, защото другите вече са разбрали какво искаш да кажеш. А най-хубавото е да можеш спокойно и без страх от подигравки да заявиш на събеседниците си, че обичаш "Хари Потър", че си чел третата книга 12 пъти и че най-малко си чел 7-мата книги - 3 пъти.
Дано по-често да се срещаме. Дано фенството никога да не умре, защото това е едно от най-хубавите неща които имам.

четвъртък, 2 юли 2009 г.

Никога няма да ми мине

С наближаването на 3-ти юли и новата фен среща ме вълнува само едно - Хари Потър.
Сякаш беше толкова отдавна нощта, през която прочетох последната страница от последната книга. Почти 3 години минаха, а аз все още си спомням и тъгувам за Снейп, Луна, Хагрид, Дъмбълдор, Сириус, Лупин и всички останали герои от книгата.
Дано в петък поне замалко да се върна в онзи свят. В моя свят.


Ще остана верен завинаги!

събота, 20 юни 2009 г.

Признанието на един протестантски пастор за състоянието на Евангелската Църква

От време на време посещавам блога на един пастор, от когото най-добре познавам пръста му, защото честичко го размахва.
Посещавам го, защото понякога пише такива глупости, че после с дни се смея.
Но понякога казва и доста мъдри неща, без да иска разбира се. Като последната му публикация. Там беше показано следното видео:



А коментарът беше: "Малката дама във видео клипа спечели доверието ми. Сигурно ще я поканя да ни дръпне една проповед в неделя ;)"

Ех, господин пастор, чието име няма да спомена, за да не се засегнете. На осъзнавате ли, че точно това е истината за Евангелската Църква? Или по-право би било да кажа, че това е същността на вашия бизнес с името на Бог.
Важно е да е разпалено и многословно, съдържанието и посланието нямат никакво значение, стига публиката да е доволна, а кутията за дарения, или във вашия случай саксията, да е достатъчно пълна.

Става ми мъчно, но не за вас, а за хората, които подвеждате и ограбвате.

Хайде ЛИД и очаквам още бисери.

(Дори ще му го напиша като коментар, но той естествено няма да го публикува)

петък, 19 юни 2009 г.

Хайл, Словострелецо! Привет и на теб, самота...

19 Юни
10 години откакто Роланд и Джейк спасиха Стивън Кинг.
10 години откакто чета Неговите книги.

А тя е пак тук. Слаба като скелет и бледа като мъртвец. В косата й се гърчат змии, оси и мъртви птици. В устата й гъмжи от малки, гнусни буболечки. Ръцете й са мръсни от засъхналата кръв, краката й са боси, напукани и с разширени вени. Облечена е с грозен парцал, който едва покрива отвратителната й голота. Увисналите й гърди се поклащат когато се смее с отвратителният си, дрезгав глас.
Тя е пак тук.
А колко я обичах някога...
Тогава бе красива, нежна. Тогава аз избрах да бъда с нея и тя беше сложила маската, за да я харесвам.
А сега пак е тук, но не по мое желание. Сега вече нямам избор, имам само нея. И тъй като вече не мога да я отхвърля, тя е свалила маската и ми се хили с развалените си зъби, плези ми се със синкавия език и ме сочи с късия си, крив пръст.
Самотата пак е тук. Преди я наричах принцеса и любима, а сега се страхувам да спомена името й.
Зад нея са наредени труповете на онези, които я изместиха от живота ми. Онези, чието място тя зае.
В черни чували до стената, само краката им стърчат.
Искам да плача, да викам, да споделя. Но няма с кого. Самотата е глуха.

Всички имат приятели, само аз съм сам. Само аз не мога да се сближа с никого. Обичал съм и вярвам, че съм бил обичан. Обаче всички, които някога са се приближавали до мен или са бягали като опарени, или лежат в черен чувал до стената зад самотата.
Трябва да съм щастлив, нали? Стивън Кинг ми е приятел, учител и баща. Но днес Той ми се струва толкова далечен, така нереален, дори... незначителен.
Ами Бог, Той е винаги с мен, нали? Бях си обещал повече да не изпитвам Бог, но ще е много мило от Негова страна да ме утеши, дори и по Неговия заобиколен начин. Ще е хубаво да ми покаже, че не съм сам.

Самотата прочете какво съм написал и сбръчканите цици пак се тресат. Присмива ми се.
Мразя я, а преди я обичах. И сега трябва да я обичам, докато всички други бягат, само тя иска да е с мен, дори и само за да ме мъчи и да се храни от скръбта ми. Какво ли обаче не бих дал, за да имам поне един истински приятел. Не просто познат, а някой, който би ми помогнал да махна всичката тази зеленясала помия в душата си и да извадя тежкия, отровен камък, потънал в дълбините й толкова отдавна, още когато баба ми беше млада и динозаврите ходеха по земята.

Сега искам да умра. Да, това искам. Няма какво да изгубя. Нямам нищо, а трябва да дам толкова много.
Искам да заспя и да не се събудя в този свят, искам да се събудя на полянката в края на пътя, където ще ме чака моята принцеса със зелена рокля. Аз ще сложа глава в скута й и ще попитам:
- Искаш ли да ти дам нещо?
- Имаш ли какво? - ще попита тя.
- Не.
- Нищо не искам, заспивай.
- А искаш ли да ми дадеш нещо?
- Трябва ли?
- Не, не се нуждая от нищо сега.
- Тогава заспивай, забрави всичко - черно-белият кон, слънчевата принцеса, Бог, Стивън Кинг, Самотата - най-вече нея. Забрави ги, нека съзнанието ти да е празно, а сънят вечен.

Така си представям смъртта. Празна. Чиста. Моя.

Исках да пиша за Стивън Кинг, а изписах един куп простотии.
Обичам Стивън Кинг, Той го заслужава.
Но сега съм сам.
Сам.
И самотата е моята приятелка, моята любов и моята майка. Самотата е награда и присъда.
Моя господарка и моя слугиня.
А вечността е домът в който съжителстваме.
Няма смърт за самотния и няма самота в смъртта, както няма живот в самотата.
Самотата е там, където няма живот и няма смърт. Но надеждата остава, самотата така желае. Защото където няма надежда, няма и мъка. А самотата иска да ме мъчи.
Затова е тук.
Тя пак е тук.
Завинаги тук...

събота, 6 юни 2009 г.

T4 - He's back

Възможно ли е, продължението на култов филм да е по-добро от оригинала? Рядко, нали?
А възможно ли е да съществува филм, при който всяка следваща част е по-добра от предишната?
Да, такъв филм има!!!


Много по-мрачен от предишните, с много повече действие.
Терминатор е най-добрата поредица. Много се страхувах да не стане като с "Индиана Джоунс", четвъртата част от който беше пълен провал. За щастие останах възхитен от филма.
Оказа се, че съм сгрешил като казвах, че вече няма какво да се разказва от историята за войната с машините. Създателите на филма са успели да направят едно съвсем достоверно продължение, без да си изсмукват от пръстите някакъв обрат, за да продължат историята.
А когато се появи Т-800, модел 101, аз направо щях да полетя от щастие. Дори само тази сцена осмисли ходенето ми на кино.
И разбира се имаше отличителните белези на поредицата:
- I'll be back
- Гол човек (така де, киборг), от друго време, който излиза сред разрушения и огън.
- Финална битка с терминатора в завод или друго място символизиращо връзката между машините и хората.
- Изгасващата червена светлина в очите на терминаторите
Сигурно има и други подобни елементи, но сега не се сещам.
Ако някой иска да отиде да гледа филма може да ме покани, защото съм твърдо решен да го гледам поне още веднъж на кино.

петък, 5 юни 2009 г.

Пепел и смърт

"Когато всички си отидем най-накрая, тук няма да остане никой друг освен смъртта и тогава и нейните дни също ще бъдат преброени."
Отдавна не бях чел книга, която да ме разтърси така. "Пътят" на Кормак Маккарти.
Разбира се, не бих си и помислил да кажа, че той е с нещо по-добър от Негово Величество Стивън Кинг, кралят на думите и пророкът на Боговете, но определено се е осмелил да влезе в дълбокото на езерото описано в "Романът на Лизи" (от Стивън Кинг, разбира се).
Дали защото доскоро четох "Всяко мъртво нещо" на Джон Конъли, която ме отврати с баналността и неискреността си, но "Пътят" ме остави без думи, без мисли и без дъх. Не съм чел книга, която да е толкова отчайващо безнадеждна. Още виждам пепел и изгорели тела, още виждам нещастниците, избегнали смъртта, но изгубили живота.
И се чудя, как е възможно толкова смърт и разруха, толкова болка и страдание да бъдат описани така красиво. Всяка дума си е на мястото, няма нищо излишно, нищо пресилено и нищо премълчано.
И романът е толкова изпълнена със символи, че ако някой реши да напише тълкуване ще се получи книга, поне двойно по-дебела от него.
Още съм под влияние на книгата, преди малко я прочетох. Тя просто не те оставя да стоиш на едно място, трябва да вървиш, за да оцелееш. Напомня ми на "Дългата разходка" на Стивън Кинг, вероятно защото и двете книги поставят Пътя като метафора за живота. Но докато Разходката показва излишната суета и фалшивата надежда, в "Пътят" надежда няма - небето е вечно облачно и само от време на време се показва някой лъч светлина, колкото да напомни за всичко, което е изгубено.
Брей, колко глупости изписах. Исках само да кажа, че много харесвам книгата и я препоръчвам на всеки, който иска да прочете нещо стойностно. Но предупреждавам, не остава добър вкус след това...

събота, 16 май 2009 г.

Поредната ми излагация

През последните няколко дни все на към "поезия" ме влече. Аз си знам, че не ме бива много, но дойде ли поривът, спасение няма. И понеже смятам, че за да се съживи едно написано нещо, то трябва да бъде прочетено поне от още един човек, публикувам стихчетата си в интернет. Обаче последното не ми го приеха в Откровения, където публикувам, затова ще го сложа тук, пък дано някой го прочете.

Във живота всичко е измама,
Едва сега разбрах това.
Само миг и теб те няма,
Прибра те в храма си Смъртта.

Красивото ти младо тяло,
Закуска стана за земята.
Скрита и заровена изцяло,
Одеяло стана ти тревата.

Довечера ще дойда, зная,
Носейки лопата здрава.
И пръстта усърдно ще копая,
Докато луната ми се подиграва.

Солената си пот ще пия,
Ще работя без покой до сутринта.
И чак когато те открия,
До теб в ковчега ще заспя.


Ми това е. Причината да не ми го публикуват в сайта беше, че всеки ред започва с главна буква. Глупаво обяснение, разбира се, но поне не ми казаха: "Не публикуваме такива простотии!", както ми се е случвало преди.

четвъртък, 7 май 2009 г.

The Unbreakable Sisi

Преди няколко месеца пробрахме от улицата едно коте, което нарекохме Стефани ни името се оказа много тромаво и сега е просто Сиси. Сиси много бързо откри любимия си екстремен спорт - прескачане през балконите.
Още от самото начало ни беше ясно, че няма как един ден котката да не падне, а 15 метра не са малко разстояние. Затова опитвахме да я следим постоянно и да я пускаме възможно по-радко, но тоалетната й е на балкона и няма как да я държим винаги вътре. Затова редовно ходехме да я търсим по съседните балкони.
Тази сутрин обаче късмета изневери на Сиси и тя падна. Най-сетне.
Размина се само със счупен крак, избит зъб, изподрано лице и уплаха. Надявам се последното да я държи по-дълго, за да спре да скача.
Утре ще правят още изследвания и глупости.

Нека само похваля сестра си, която не можа да запази самообладание и изпадна в истерия, започна да плаче и да се тръшка като малко дете. А в крайна сметка нейно задължение беше да наглежда котката, защото, както тя бича да напомня, тя най-много ходатайства за да я приберем.
Сега ме е яд, че не й забих един шамар.

сряда, 29 април 2009 г.

Завръщане в магическия свят

Аз редовно си съставям читателски план, препрочитам някоя книга на Стивън Кинг, после чета 5-6 други и пак препрочитам нещо на Словострелеца. Вчера обаче реших да наруша програмата си, пренебрегнах Лъвкрафт и започнах извънредно да препрочитам Хари Потър. Не съм чел ХП от повече от година, откакто излезе "Даровете на Смъртта", което си е рекорд за мен. Просто до известна степен бях изгубил интерес, след като историята завърши и знам книгите почти наизуст (най-малко съм чел 7-мата - 3 пъти, най-много 3-тата 11 пъти), обаче останах приятно изненадан. Джоан Роулинг е украсила историята с толкова много детайли, че просто не можеш да запомниш всичко. Затова насърчавам всички фенове да прочетат книгата пак. А всички, които не са чели Хари Потър съветвам да не се отказват след първите няколко книги. Авторката много развива стила си за 10-те години през които пише книгата. Има причина това да е най-четената книга в света, невероятна е. Не я четете като поредица, четете я като една книга. Първите 3 са въвеждащи, в края на четвъртата започва истинската история, това, заради което Роулинг се е захванала да пише историята.
Обещавам ви, че ако дадете на Хари Потър вниманието, което заслужава, ако подходите към историята без предразсъдъци и проследите развитието на героите, накрая ще се съгласите с мен, че това е една от най-забележителните книги на всички времена. И няма как да не пожелаете да започнете да четете отначало. :)

понеделник, 20 април 2009 г.

Ще славя Краля чистосърдечно, от дъното на душата си, с цялото си тяло, с всичките си думи и с всяко свое действие!!!


"Преди бих се заклела, че точно ти, най-моралният измежду човеците, никога не би направил подобни нещо." Тези думи са на родната ми майка. Е, не каза точно така, но беше в този дух.
Всъщност, до решението да направя такова нещо се стигна след дълги размишления. Това е един от най-добрите начини да засвидетелстваш любовта си към нещо или някого. Защото боли, проливаш кръв и остава за цял живот.
И тъй като сърцето ми вече принадлежи на Кулата и Словострелеца, реших да им посветя и тялото си. От днес нататък, моето тяло ще проповядва и ще величае името на Най-Великия от всички хора в нашия свят - Стивън Кинг.
Който ме познава знае, че никак не търпя болка, но се подложих на това и сега съм щастлив. Защото няма на света друг човек (усещам, че някой сега ще се засегнат), когото да обичам повече, или дори колкото Стивън Кинг, и за никого не бих направил подобно нещо. Но Кралят е в мен и е оставил знака си в душата ми. Е, знакът му вече е и върху кожата ми.
Хайл, Словострелецо!!!
Благодаря ти, Сай, обичам те!!!

четвъртък, 16 април 2009 г.

Какво трябва да има в една хубава секта?

От много години се опитвам да си основа секта. Всъщност имам точно 4 опита, при които успях да събера точно 20 човека (общо за 4-те). И сега се питам, какво трябва да има в една хубава секта, за да дойдат много хора. Не им искам пари, не ги карам да правят глупости, а те не идват. Затова, моля, напишете ми в мястото отредено за коментари, в каква точно секта бихте членували вие. Благодаря предварително за помощта.

вторник, 14 април 2009 г.

Преводът на "Алхимикът" на Паулу Коелю е пълен с грешки!!!

Както знаете, или поне тези от вас, които са по-начетени, моите познания в почти всяка област, надхвърлят тези на повечето хора. Наскоро разглеждах няколко текста, когато попаднах на оригинален ръкопис на книгата “Алхимикът”, предоставен ми от моя добър приятел по чашка Coca-Cola и колега писател – Паулу Коелю. И с ужас установих, че, заради сложния език и висок стил на писателя, преводът на български е ужасен, пълен с грешки и неточности. Първо мислех да драсна няколко реда на Даниела Петрова, но после се отказах. Белята е направена. Сега някой трябва да оправи нещата. И този някой не може да е друг, освен мен.
И така, дами и господа, представям ви първият суперточен, супербезгрешен и суперпълен превод на романа “Алхимикът”, или както е по-правилно да се превежда заглавието – “Алкохоликът”. Приятно четене.


Пролог

Алкохоликът взе една книга, която някой в бара бе оставил. Томчето беше без корица, но това не го притесняваше, защото щеше да я използва за тоалетна хартия. Докато клечеше и прелистваше страниците, попадна за една история за Нарцис.
Алкохоликът знаеше легендата за Нарцис – хубав младеж, който всеки ден ходел да се оглежда в езерото. Веднъж паднал в езерото и се удавил., Край мястото, където паднал, поникнало цвете, което нарекли нарцис.
Но не така завършваше историята в книгата.
Там се казваше, че когато Нарцис умрял, дошли горските божества, за да пият вода, и видели, че сладководното езеро е пълно със солена вода.
- Защо плачеш? - Попитали езерото те.
- Не плача – отвърнало езерото.
- А защо водите ти са солени – продължили да разпитват те.
- Защото, когато Нарцис се удави, той се напика и водата стана солена – казало езерото.

- Каква хубава история! – рече алкохоликът и се избърса.

Първа глава
Дъщерята на търговеца
Момчето се казваше Сантяго. После промениха името му на Ники, защото е по-лесно за запомняне.
Смрачаваше се вече, когато пристигна със стадото си до една стара и порутена тоалетна. До тоалетната чиния бе израсло огромно смокиново дърво.
Реши да пренощува тук. Завърза овцете с тоалетна хартия и легна, използвайки за възглавница книгата, която носеше със себе си. Заспа с мисълта, че трябва да почне да чете вестници. Така поне щеше да има с какво да се завива.
Събуди се рано на следващата сутрин. Бе сънувало същия сън от миналата седмица и отново се бе събудило преди края.
Стана и пийна чаша вино. Започна да разбужда овцете. Повечето от тях вече се бяха събудили, защото бяха нагласили алармите на GSM-ите си.
Ники винаги си бе мислил, че овцете разбират какво им говори, затова често им разказваше вицове, но през последните два дни им говореше само за едно момиче – дъщерята на търговеца…

***

- Искам да продам малко вълна – каза той на търговеца.
- Не ми трябва – отвърна той.
- Но моята вълна е най-хубавата в цяла Андалусия – каза момчето и показа косматия си гръб.
- Вече ти казах, не ми трябва вълна. Това е сладкарница, за какво ще я ползвам?
- Ако сте зает, ще изчакам навън.
- Не съм зает, в магазина няма жива душа.
- Добре, ще изчакам – каза момчето и излезе навън. Седна на тротоара и извади една книга.
- Не знаех, че пастирите четат книги – чу той до себе си момичешки глас.
- Аз не чета – отвърна Ники – само разглеждам картинките.
- Като мен – зарадва се момичето.
И Ники дълго й разказва за картинките, които бе видял в различни книги, някой от тях дори с неприлично съдържание. Момичето пък се оплака, че е дъщеря на сладкаря и че е имала възможност да разглежда само книгите на баща си – две, като едната от тях без картинки. На Ники му се дощя двамата с момичето да остареят на тротоара.
Но в крайна сметка търговецът не издържа и купи вълна от него, за да му се махне от пред магазина.
Плати му и каза:
- Моля те, не се връщай поне до следващата година.

***

И сега, само след четири дни, се навършваше година и той щеше да се върне, за да изпълни молбата на търговеца. Беше развълнуван, но едновременно с това и несигурен: може би момичето вече се е научило да чете.
- Няма значение – каза си той – и в другите градове има неграмотни момичета.
Но дълбоко в сърцето си знаеше, че това съвсем не е без значение.

***

Появиха се първите лъчи на утрото и пастирът тръгна с овцете си.
- На тях никога не им се налага за вземат решения – каза си той. – Сигурно затова стоят близо до мен.
- Не – отвърнаха овцете. – Стоим близо, защото си ни вързал. – Но Ники не им обърна внимание. И защо да се връзва на приказките на овцете? Та те никога не мислеха. Овцете се задоволяваха само с храна и вода. В замяна щедро предлагаха вълната си, компанията си, а понякога дори и любовта си.
Пастирът спря за кратка почивка и изпи чаша вино. Изведнъж се сети, че в Тарифа живее една старица, която умее да тълкува сънища. Може би тя щеше да му обясни какво означава сънят, който бе сънувал вече два пъти. Момчето се усмихна, изпи още една чаша вино и тръгна с овцете си към слънцето.


сряда, 1 април 2009 г.

Страдания Йовови

Живял някога мъж, наречен Йов. Йов бил най-щастливият човек на изток от Обеля. Гордеел се със своите десет деца и несметни богатства. В огромната му ферма работели множество хора, а Йов бил щедър със заплатите, защото не му липсвали пари.
Всяка година Йов правел тържества, за да отпразнува със семейството си 9-ти март, рождения ден на Мишо, който бил заел на Йов първите 5 пари, с които той започнал бизнеса си. Йов никога не забравял, затова винаги демонстрирал почитта към най-добрия си приятел с тримесечни празненства. По време на тези чествания присъствали всичките му роднини, семействата на децата му, съседите, колегите и подчинените му. Канел дори конкурентите си, защото не искал нищо да смущава щастието му. Присъствал и Мишо, разбира се. През тези три месеца той бил атракцията в Йововия дом.
Веднъж, докато траели празненствата, Йов чул, че някой вика името му навън. Той бързо излязъл и видял един от работниците си, който в това време трябвало да бъде на полето с животните.
- Шефе – разплакал се той – опитахме да ги спрем, но те бяха въоръжени.
- Кои те? Какво е станало?
- Банда наркомани ни нападнаха, докато бяхме на полето. Избиха много от колегите и отведоха всичкия ти добитък.
- Нищо, нищо – зауспокоявал го Йов – Не е толкова страшно, радвай се, че поне ти си оцелял.
В този момент дотичал още един работник, целият в сажди, и запъхтян казал:
- Небето се разтвори и заваля огнен дъжд. Всичките ти сгради изгоряха, нищо не се спаси. Докато се мъчехме да изгасим огъня, всички други измряха. Само аз се измъкнах, защото ме беше страх и избягах.
Йов понечил да го утеши, но тогава друг работник дотичал, блед като платно:
- Шефе, ужас! От космоса дойдоха, едни такива – страшни и люспести. Три летящи чинии!!! Ужас, ужас!!! Стреляха и убиваха. Само аз се измъкнах. И като се обърнах… Ужас!!! Запалили ти бяха всички посеви и дръвчета и си печеха шишчета от хора на огъня.
- Значи - замислил се Йов, - вече нямам нищо, така ли?
Слугите се замислили, после единият казал:
- Ми да, то май така стана.
Йов усетил, че му прималява. И за да не го усетят и работниците, казал:
- Влезте в къщата, измийте се и идете при другите да празнувате. Аз ще дойда след малко.
Работниците влезли в къщата, а Йов се замислил. Изведнъж задухал ураганен вятър, Йов се обърнал към къщата, за да се скрие в нея и с ужас видял, как тя се огъва и рухва. Отвътре се чули силни викове, а след това утихнали. Утихнал и вятърът.
Йов понечил да викне, но гласът му бил немощен:
- Нееее… - изстенал той. Краката му се подкосили, той паднал на колене и се хванал за главата. Тогава изпищял – косата му оставала по пръстите, падала на цели кичури. А ръцете му били покрити с болезнени циреи, които бързо се разпространявали по тялото му и по лицето. Едновременно всички циреи се спукали и гной потекла по цялото тяло на Йов. Той отново извикал и гнойта влязла в устата, носа и очите му. Йов започнал да се дави и да се гърчи по земята. Ръката му обаче напипала нещо – бутилка. С треперещи ръце Йов я отворил и понечил да си пийне, но тогава забелязал, че в бутилката има пепси и бързо се възпрял. И точно в този момент оттам минал Мишо, който по време на срутването бил в тоалетната и оцелял. Той видял разпадащия се Йов с бутилката пепси и помислил, че приятелят му е пил от нея и затова страда така. Мишо много се разгневил:
- Предател – викнал той – а аз толкова държах на теб. Как можа да постъпиш така? Отричам се от теб и не искам вече нищо общо да имаме.
Мишо плюл на Йов и избягал. Набеденият гнусопиец опитал да изкрещи след него и да обясни, че е станала голяма грешка, но езикът му бил подут и нищо не му се разбирало.
Йов заплакал, а солените сълзи лютели на разраненото му лице. Тогава той вдигнал кръвясалите си очи към небето и плюейки слюнка и кръв, викнал:
- Оффои, афо не нахафафаш аха? – което в превод на ненадебеленоезикски значи “Господи, защо ме наказваш така?”. Тогава небето се разтворило и отгоре Господ викнал:
- Честит първи април, Йове!!!

неделя, 8 март 2009 г.

Най-после да съм щастлив

Коледа и нова година за мен бяха много неинтересни, защото и двата празника прекарах на работа. Рождения си ден ще отпразнувам по същия начин. Добре че беше 3-ти март, за да си изкарам хубаво и да се почувствам щастлив.
А хубавото изкарване дължа на природните и исторически забележителности и на страхотната компания. Така сред кола, пица и гевреци ходих на Шипка, а след това и на разходка из Велико Търново.
Ето малко снимки, за да ми завидите:

Беше много студено, но пък заради мъглата изглеждаше мистично. Все едно да ходиш през изтъняване.

Както винаги съм самотен. Хората винаги ме отбягват (или аз тях), не знам с какво толкова ги отблъсквам и защо не мога да намеря приятел в този свят за двама. И т.н. (темки и номбони), мога да продължа в този дух до безкрай.

 АТАКА!!!

Толкова за Шипка, на следващия ден Бог ни изненада с прекрасен ден и имах възможност да разгледам Велико Търново за втори път (първия път се изгубих в града, беше много страшно). И се влюбих, но не в смъртно човешко същество. Открих второто най-красиво място на земята след гроба на мормота:

Там е невероятно, ако трябва да избера с кое място да заменя Великата НРО, бих избрал Търново. Ето още няколко снимки, за да ми завидите още няколко пъти (завистта не е лошо нещо, стига да завиждаш на мен!):


Разбира се, не пропуснах да хвана и ножа:


Беше супер!!! На 22-ри март ще ида отново!!!

сряда, 25 февруари 2009 г.

И останах аз без дом...

"Септември" - каза майка ми.
"Какво септември?" - попитах аз, мислейки, че става дума за небезизвестното Гео Милево произведение, но се оказа, че този път съм объркал. Не за поезия ставаше въпрос, до септември трябва да си намеря къде да живея. Точно така, гони ме от вкъщи. Представяте ли си? Жената, която, ако се вярва на мълвата, ме е раждала и отглеждала, сега ми показва вратата. И като я познавам сигурно скоро септември ще стане май, така че трябва да побързам.
Хора, помогнете!!! Търся си квартира. Няма ли кой да ме приюти?
Не създавам проблеми, не пуша и не вдигам шум. Смилете се за мен и ще се намери обиталище за вас в царството небесно или нещо такова.
Още: Не хъркам, не пърдя (често) и винаги си чистя тоалетната чиния след като ходя по сери-озна нужда. Ако ме приютите без Coca-Cola няма да останете.
Освен това имам намерение да стана велик режисьор, така че един ден може да минете по червения килим редом с мен. А ако не стана велик режисьор ще стана велик писател, поет или в краен случай музикант.
Нямам претенции за жилището стига да отговаря на ограничения ми бюджет и да ми е осигурена една стена за книгите на Стивън Кинг.
Това е. Говоря сериозно, изпаднах в нужда и се моля за помощ!!!

събота, 14 февруари 2009 г.

2 години откакто разбрах къде НЕ ми е мястото

За повечето хора 14 Февруари е щастлива дата. Не и за мен. Винаги ще свързвам тази дата с едно събитие, което малко или много (по-скоро много) определи посоката на живота ми.
На 14 февруари, преди 2 години, благавесткият фюрер и единовластец Людмил Ятански ми забрани да стъпвам на теритирията на неговите владения и семейната му църквичка.
Думите които използва бяха: "Кракът ти да не е стъпил повече тук!" и "Нямаш място тук!". Не е толкова страшно, вероятно ще си помислите, но си е страшно, защото Блага Вест ми липсва. Там мина половината ми живот, там бяха най-обичните и най-омразните ми хора. Пък и някога харесвах Людмил (отдавна беше).
Ясно си спомням датата, защото бях направил картички за някой хора от Блага Вест. хубавото е, че успях да раздам повечето преди да ме споходи людмиловият гняв, предизвикан от думите ми "Кой си ти, че да ми нареждаш какво да правя?" И до днес смятам, че работата на един пастор не е да нарежда, а да съветва. Ама какво ли разбирам аз... Преди си мислех, че е редно пасторът, бидейки служител в църквата, а не господар, да обявява публично каква заплата взема. А не да се червенее от яд, когато някой го попита, както стана с Людмил когато аз го попитах. Това се случи преди да бъда изгонен (замалко да напиша изхвърлен, но изхвърлянето дойде по-късно).
Благодаря на Стефан, който веднага отиде да ме защити, макар и безуспешно, пред Людмил. И на Дени, която изказа неудобрението си. Щеше да е гадно, ако никой не се беше застъпил за мен.
Но не ме познавате, ако смятате, че не съм се върнал. Върнах се. Година и нещо по-късно, на рождения си ден. Тогава Людмил пак ме исгони, хвърли бонбончето, с което го бях почерпил и ми каза: "Няма значение дали имаш рожден ден, нямаш право да идваш тук." Аз обаче отказах да напусна и Людмил извика 3-ма от слугите си, за да ме изведат. Единият от тях беше ръководителят на младежите в Блага Вест Петър Рашев, който по-късно ми каза, че "нящаше нищо лично, но Людмил е по-високопоставен и трябва да се слуша". Браво Пепи, идеален пример за безмозъчно подчинение.
И така, още си спомням и още го пореживявам. Не е най-приятната случка в живота ми, но ми даде много теми за размисъл.
Това е за мен 14 Февруари, денят в който разбрах колко относително понятие може да бъде "християнската любов".

неделя, 8 февруари 2009 г.

Нострадамус, Тъмната Кула и края на света

“Комала-ком-ком-ка, започна битката сега!
Залезе слънцето и спусна се нощта!
Започна битката и всички врагове
На хората и розата Окото ще сбере.”
Всеки вторник си купувам списание “100 личности”. Последният брой беше за Нострадамус и в него се говореше за едно от пророчествата му:
“Година 1999, седми месец:
От небето ще дойде великият цар на ужаса,
Възраждайки великия цар на ангулемците.
До и след това Марс щастливо ще царува.”

Заради това пророчество много хора очакват края на света през 1999, някъде около 7-мия месец. В списанието се казва: “Човечеството не свършва в края на 1999 г. и навлиза в 21-ви век без значими проблеми. Дали Нострадамус греши, или в действителност този катрен предрича нещо, което е съвършено различно?”
След като прочетох това се замислих и изведнъж получих откровение – нещо се случва през 1999 и по-точно на 19-ти Юни 1999. Едно велико събитие, за което мнозина не подозират. Това е денят, в който Стивън Кинг трябваше да умре!

Портландския “Сънди Телеграм”, 20 юни 1999:

“СТИВЪН КИНГ УМИРА КРАЙ ДОМА СИ В ЛОВЪЛ

Най-известният писател на щата Мейн бе блъснат и убит от микробус, докато се разхождал недалеч от лятната си къща вчера следобед.
Кинг, автор на такива известни романи като “То”, “Сейлъмс Лот”, “Сиянието” и “Сблъсък”, е бил закаран в мемориалната болница в Бриджтън, където е починал в 18 часа и 2 минути в събота вечерта. Той бе на 52 години.”

Стивън Кинг не си измисля, а записва
това, което чува - гласа на Розата

За щастие тази статия никога не излиза, защото Стивън Кинг преживява катастрофата. Но какво общо има инцидентът с пророчеството на Нострадамус? Има и то много.
Освен на изброените по-горе книги, Кинг е автор и на поредицата за “Тъмната Кула”, най-великата книга, която съществува в нашия свят. Кулата обаче не е просто роман, а отражение на събития в друг свят, близнак на нашия. Всичко, което съществува в другия свят има някаква проекция в нашия.
В “Тъмната Кула” е описано пътешествието на Роланд и ка-тета му към Тъмната Кула, която е в опасност и която трябва да бъде спасена, за да не загинат световете. Роланд не съществува в нашия свят, но неговото отражение е в книгите за “Тъмната Кула”. Проблемът е, че докато истинският Роланд в другия свят продължава пътешествието си, в нашия свят Стивън Кинг е спрял да пише книгата, защото, както сам се изразява писателят, завръщането към “Тъмната Кула” е като “да нагазиш в дълбокото”. Това рефлектира и в света на Роланд, където много неща възпрепятстват пътуването му, а ка-тетът му започва да се разпада.
Заедно с отслабващото желание на Стивън Кинг да се вслуша във Вес’-Ка Ган, песента на Костенурката, и да довърши започнатото, се усилва и влиянието на Злото (Пурпурния Крал), а за екзекуцията на Кинг е насрочена дата – 19 Юни 1999. Ако книгата не бъде завършена, Роланд никога няма да успее да довърши делото си и Кулата ще рухне. А заедно с нея ще загинат всички светове и ще дойде Церството на Хаоса – Дискордия.
Звучи страшно нали? Това е предсказал Нострадамус преди толкова време – падането на Тъмната Кула. Повечето астролози посочват 19 Юли за начало на трагедията. Това е точно един месец след смъртта на Стивън Кинг. Според мен толкова време би било нужно на Пурпурния Крал да влезе в Кулата след смъртта на Стивън Кинг.
За щастие има Сила, която се грижи за равновесието в световете. Ка изпраща Роланд и неговият спътник Джейк при Стивън Кинг, за да бъде спасен. Вместо живота на Кинг, Ка взема живота на Джейк, а писателят е пощаден, макар и с тежки контузии.
Ето думите, които Роланд казва на Стивън Кинг:
“Единственото, което ми е известно, е, че ще оживееш, и когато отново започнеш да пишеш, ще се вслушаш в Песента на Костенурката, Вес’-Ка Ган, както преди. И този път ще пееш, докато песента не свърши.”
От “Безсъние”, една книга, която Кинг написва преди инцидента от 1999, научаваме, че понякога се раждат хора, чийто живот ще повлияе не само на нашия, но и на всички други светове, и чиято преждевременна смърт би довела до края на световете. Вероятно тогава Стивън Кинг предсказва собствената си смърт. И края на света.

Значи, все пак, Нострадамус не е сгрешил, предсказанието му е трябвало да се сбъдне. Но Бог или някаква друга върховна сила е решила да промени хода на събитията.
През 2004 година излиза последната, седма част от поредицата за “Тъмната Кула”. Историята е завършена и сега Стивън Кинг и ние можем да си отдъхнем. Кулата и световете са спасени… поне до следващото препрочитане!

Благодаря на Стивън Кинг!
Благодаря на Роланд!
Благодаря на Ган!
Хайл!
19

събота, 7 февруари 2009 г.

Голям мустак, голямо нещо


Железен е тоя Хитлер, и на Том Круз се опъна!!!
По-рано споменах, че смятам да ходя на кино. Е, ходих. Гледах "Операция "Валкирия" и останах сравнително доволен. Знаете ли защо никога няма да стана кино критик? Защото винаги търся положителното във филмите. В този имаше доста напрежение и сцени, заради които си заслужаваше 7-те лева.

Виждали ли сте дебела, стисната свиня?

Аз съм виждал. Сестра ми.
Сега ми се яде чипс, но не ми се излиза. И помолих сестра ми да ми даде нейния чипс (който седи от 3 дни). Аз щях да й го платя или да й купя друг по-късно, защото смятам да ходя на кино. Обаче тя не ми го даде. Е как да не мразиш такъв човек?

четвъртък, 5 февруари 2009 г.

Нищо ново из Обелските земи

Преживях нощта!!! Това е горе-долу хубаво.
Сега трябва да спя, но няма, защото важни дела ме зоват. :( Това е горе-долу нехубаво.
Довечера пак на работа... Може пък да ми хрумне още някой велик разказ, като този за динозавъра ("Динозавър с шапка"), който се оказа един от най-добрите ми произведения, заедно с "Приключението на Гумената Чушка" и "Карибски кебапчета". Много хора почнаха да ме питат "Яде ли ти се супа?". Това ме радва много, явно са схванали посланието. :)
Сега ще ям и ще се обадя на творческия си съветник и съмисленик.

сряда, 4 февруари 2009 г.

Недоспиване и котки

Тази нощ достигнах 4-та степен на недоспиване - решавах сложни математически и философски въпроси, които много бързо избледняваха и изчезваха от ума ми. За непросветените и наспалите се ще кажа, че първите 3 степени на недоспиване (поне при мен) са: 1. Говорене в рими и пеене. 2. Несвързано говорене (дори когато няма кой да ме слуша!) 3. Халюцинации (хвърчащи предмети из стаята например).
Ще продължа изследванията си в областта на недоспиването, недояждането и други икономични начини на живот.
Тази нощ ще бъде гадна нощ. Гответе се да чувате виковете и стенанията ми, но не заради недоспиване (сега ще спя като трън), а заради други работи, далеч не толкова научни.
Иначе имам и щастлива новина. Една от мечтите ми ще се изпълни съвсем скоро.

Ако снимката не ви говори нищо кликнете ТУК и може да разберете за какво става въпрос.