понеделник, 29 септември 2008 г.

Една дебела курва ме ритна по гъза

Това не е шега. Сестра ми, прочутата обелска уличница, тази сутрин така ме ритна по задника, че за момент ми причерня и щях да припадна. Може би човек има втори чифт топки в основата на гърба, защото изпитах съвсем същото нещо, когато мръсницата ме ритна. Неописуема болка, която само мъж може да си представи. Още ме боли като седя или ходя.
Но да беше само това. Гадната пъпчива проститутка ми е пипала най-святото - книгите. И не за пръв път. Една книга я търсих толкова дълго, че накрая се отказах и си я купих пак. Сега имам две бройки от нея. А най-смешното е, че свинята (сестра ми) дори не може да чете!!!
Обаче този път прекали. Не само, че ми е взела книгата, ами я е дала на най-редовния си клиент.
Лошо е сестра ти да е крадлива уличница. Знам го от опит.
Ето еднин поздрав за нея: http://misho-forever.hit.bg/za_katq.htm
ЛИД

четвъртък, 25 септември 2008 г.

Списъкът на Мишо

Обикновено всеки месец си правя една екскурзия до Славейков и си купувам 3-4 книги, а след това публикувам списъка с тези, които ми остават. Този месец не можах да си направя тази екскурзия. Това обаче не значи, че не съм си купувал книги.
Оказа се, че публикуването на списък в блога е много полезно нещо. Отново получих неочаквана помощ. Мишо от София се свърза с мен и ми даде "Момичето, което обичаше Том Гордън", а това е една от най-редките книги на Стивън Кинг. Дано нещо такова ми се случи и с "Цикъл на върколака". :)
От другия край на България с мен се свърза Веси, която ми помогна да открия 3 от 6-те тома на "Зеленият път" и старите издания на "Тумната Кула" 4 и 5.
Другите книги, които си купих са "Томинокърс", която е нова, така че не беше трудно да си намеря, и "13", единственият сборник с разкази на Стивън Кинг, който нямах. "13" си намерих в Интернет.
Обаче книгоиздателите не ме оставят да си отдъхна. Тъкмо реша, че почти съм си купил всичко и те преиздават някоя книга на Кинг. Последно преиздадоха "Проклятието", така че ми остават още 16 книги, които трябва да си купя. Ето списъка:

Цикъл на върколака (Плеяда, само едно издание, твърди корици)
Зеленият път 1 (Бард, 1997)
Зеленият път 2 (Бард, 1997)
Зеленият път 5 (Бард, 1997)
Изкуплението Шоушенк (АРТ ФУТУРА, самостоятелно издание)
Дихателни упражнения (АРТ ФУТУРА, самостоятелно издание)
Мъртвата зона (Хермес, лице)
Талисманът (Плеяда, след 2000, ветропоказател)
Тъмната половина (Плеяда, ?1998?, две врабчета)
Гробище за домашни любимци (Плеяда, ?2003?)
Куджо (Бард, 2002)
Сейлъмс Лот (Плеяда, 2007)
Пътна мрежа (Бард, 2006)
Мъртвата зона (Бард, 2006)
Мизъри (Бард, 2008)
Проклятието (Бард, 2008)
Помогнете ако можете, давам награда... на Небето. ;)
Толкова от мен.
ЛИД

сряда, 24 септември 2008 г.

Говорещият Бог вече не е сам

В Неделя решихме да приберем едно коте от улицата. На Говорещия Бог - Стивън това не му хареса. Той изпадна в някакво умопомрачение - съскаше, зъбеше се и хапеше всеки, който опиташе да го докосне. Затова решихме да оставим новодошлата на изпитателен срок, дали остава или не зависеше само от Стивън. И тъй като той очевидно свикна, вече мога да обявя официално новото попълнение у нас - Стефани-Стефка-Сиси-Цуцка Куин.
Бях забравил какво е истинска котка. Тя скача, тича, върти се, докато на Стивън понякога му е трудно да стане. Прекалената й игривост не е много хубаво нещо, защото прави много поразии, но Стивън обикновено я усмирява, когато много се разбеснее.
Тя си има и плюсове. Храната например. Стивън може да яде само определени видове котешка храна. Ако му дадем храна от вид, който не харесва, той я повръща. А ако му дадем месо или някаква друга обикновена храна не иска да я яде изобщо, дори и да не е ял цял ден. Стефи обаче, тъй като до сега е живяла на улицата, няма никакви претенции и яде всичко - месо, боб, чушки, чипс. Така че изхранването й ще е много по-лесно и по-евтино.
Стивън обаче се промени. Вече е по-мълчалив. Винаги гледа да е близо до другата котка и когато тя легне започва да я ближе по ушите, което тя никак не харесва.
Случва се да се стигне и до бой. Това ми е любимата част. Стефи е много по пъргава от Стивън, но той е много по-голям и силен. Така че се получават много интересни битки, за сега без кръв.
Ще видим как ще се развият взаимоотношенията им. Аз ще пиша ако има нещо интересно. И без това няма за какво друго да пиша.
ЛИД

неделя, 21 септември 2008 г.

Да живее Кралят!!! Да живее Словострелецът!!!

“Въпреки всичко не бих дал нито една минута от времето, в което живях в митичното къде и кога на Роланд. Онези дни в Средния и в Крайния свят бяха необикновени.”
Това са думи на Стивън Кинг, но аз мога да кажа същото, защото времето, през което четях Тъмната Кула, беше най-невероятното в живота ми.
Днес Стивън Кинг, авторът на “Тъмната Кула”, има рожден ден. Навършва 61 години. Надявам се да живее още два пъти по толкова.
Прекланям се пред този човек. Той буквално промени живота ми и ме създаде като личност. Даде ми свят, в който мога да се крия, когато не се чувствам добре, даде имена на чувствата ми и ми показа вълшебството в света. Стивън Кинг ме пробуди и ми показа света, който се простира отвъд границата на реалността. Показа ми всичко светове и Тъмната Кула, която ги държи. Преди време се опитах да изразя чувствата си в разказа “За Словострелеца – Стивън Кинг”, но не успях да хвана дори една стотна част от вълшебството, което той вложи в мен.
Какво мога да подаря на човек, който си има всичко, живее на другия край на света и дори не подозира, че съществувам? Нищо, освен това което съм му давал винаги – уважение и любов. Защото той е Словострелецът и чрез него Кулата говори.
Хайл, Слвострелецо. Дълги да са дните ти в нашия свят и ангели да те закрилят през нощта.
19
ЛИД

събота, 20 септември 2008 г.

Кух

Празен съм, а има толкова много място в мен. Яд ме е. Дали да не си дам душата под наем на някого? Кой ли ще ми я вземе? Искам да се грижи за нея и да я пълни, а аз ще му давам част от печалбата.

петък, 19 септември 2008 г.

Истината ще ви направи свободни... ако искате де

На границата между вчера и днес си пишех с някого, когото много уважавам - умен човек, фен на Стивън Кинг (най-добрата препоръка). Аз споменах, че в момента слушам Бийтълс. Тогава човекът ми каза, че Бийтълс са били сатанисти.
Не веднъж съм се сблъсквал с това докато бях в протестантските "среди". Малко нерви ли изхабих докато заклеймяваха Джоан Роулин и ми обясняваха как Хари Потър извършвал жертвоприношения на котки и общувал със Сатана. Или как Стивън Кинг призовавал демони в гаража си. Това е част от митологията на християните протестанти.
За да илюстрирам начина на мислене на много християни, ще цитирам едно изказване на някой си в едно християнско списание за младежи по повод филма "Властелинът на пръстените": "Ужасен филм, трябва да бъде забранен, а който го е гледал да бъде отлъчен от църквата." Авторът на тези мъдри слова не казва гледал ли е филма, но щом дава оценка, вероятно го е гледал. В такъв случай трябва да бъде отлъчен от църквата и сигурно никога няма да получи прошка от Бог. Ще гние цяла вечност в ада, заедно с Фродо. А пък ако не го е гледал и коментира, това говори много по-зле за него.

Много интересно, за да вярва в Бог, човек трябва да отвори сърцето и ума си. Да излезе от границите на света. Вярата е свобода - свободата да търсиш и да се стремиш към истината. Но твърде много хора спират след първите няколко крачки и започват да градят нов затвор. Превръщат вярата в ново, по-тежко робство.
Аз вярвам в Бог, но не смятам, че Той е плешиво и дребнаво човече, което дели хората на добри и лоши и съответно ги праща на почивка или на мъчение. Хари Потър е гениална книга, която ще остане завинаги в историята, а Стивън Кинг е най-великият писател. Не ми пука, че папата не харесва сюжета на Хари Потър или че Людмил Ятански (не сте длъжни да го знаете) си е натъртил задника докато е бил на банкет и обвинява за това Стивън Кинг. Все ми е едно какво мисли тоя или оня, защото ми писна друг да се разпорежда с живота ми и да ми казва кое е правилно и кое грешно, кое ще ми осигури девици в рая и кое ще ме прати да чистя чушки при мармота. Всяко нещо, което претендира да е абсолютна истина, е затвор. Абсолютна истина няма, има път и той трябва да се следва.
Какво, ако Бийтълс са сатанисти? Променя ли това факта, че са най-великата група на света и че песните им са безсмъртни. Времето е безсилно пред тях, щом още има хора, които се просълзяват докато ги слушат.


ЛИД

четвъртък, 18 септември 2008 г.

Големият кретен се върна!!!

Толкова време мислех, че съм го загубил и никога няма да го видя отново. Това е най-добрият разказвач на приказки в света, обелският Шехерезад, третият брат с грим.
Заедно с Големия кретен се върна и творческото ми вдъхновение, така че очаквайте нови приказки в скоро време.

А ето и за който се интересува "Шоуто на Големия кретен"

ВНИМАНИЕ!!!
Това видео не е за хора, за които не е!!!




ЛИД

понеделник, 15 септември 2008 г.

Проклятието падна от мен

Миналите години усещах приближаването на 15 септември като някаква ужасна катастрофа. Имах чувството, че всеки ден изтича болезнено и чувах как училището ръмжи на няколко дни разстояние от мен. И целият свят ми напомняше за него. Родителите ми, телевизията. Навсякъде се виждаха първокласници с майките си, които пазаруваха. Времето се заоблачаваше, за да покаже съпричастността си към учениците, защото и то някога е ходило на училище. Нямаше как да забравя, че наближава 15-ти септември.
Ето че денят отново дойде. И на мен не ми пука, дори се радвам.
Сега, докато пиша това, чувам сестра си* в коридора, как се приготвя да иде на училище. Ха, така й се пада. Няма нищо по-гадно от училището.
Успех на всички през новата учебна година. Аз отивам да си доспя. Ха-Ха.


*Сестра ми не е човек, тя е безмозъчна и безполезна плесен.

неделя, 14 септември 2008 г.

Размисли в неделната утрин

Два въпроса ме тормозят: Какъв е смисълът на човека в света и какъв е смисълът на Мишо в света. Всъщност общочовешкият смисъл не ме интересува толкова, колкото целта на моето собствено съществуване.
Ако приемем, че животът на всеки човек е сценарии, в който той е главен герой, не е изключено някои от нас да са второстепенни герои в чуждите сценарии. Аз мисля, че съм един от тях.
Сега чета “На изток от рая”. Ето едно изречение, което ме накара да се замисля: “Стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи.”. Замислих се за своите триумфи и успехи в света. За нещата, които ме правят щастлив. И знаете ли какво открих? Моите успехи са толкова незначителни, че човек, водещ пълноценен живот, дори не би ги забелязал. И това не е всичко, не мога да се оплача или да се похваля дори с една стойностна загуба и провал. Всичко в живота ми е незначително и жалко. Както и преди съм споменавал – мисля, че съществуването ми е равно почти на 0.
Ето едно упражнение, което всеки един може да направи, за да измери тежестта си в света. Представете си, че утре умрете. Просто издъхнете в съня си, какво ще се случи тогава? Ето резултатите при мен:
Нищо. Поне не нищо значително. На семейството ми вероятно ще им е гадно, защото трябва да се погрижат за погребението ми. Освен на сестра ми, тя ще се радва. Допускам и приятната възможност някой друг също да се трогне. Да речем някой от колегите на майка ми и баща ми, които не ме познават ще си кажат: “Горкото момче, изживя само половината си живот.” Надявам се познатите ми да дойдат на погребението. Ще умра от кеф. И с това се приключва. Без природни катаклизми, трева и мен ще расне над прахът. И едва ли ще се намери кой да ме проклина.
Разочарован промених името си в скайп и написах: “Без цел – за нищо не ставам”. Това подтикна част от абонатите християни в списъка ми да изразят несъгласието си. “Бог има план за всеки!!!” Съгласен съм, но нека го сподели с мен. Преди време призовах Бог да ми се обади по телефона, но от Него ни клик ни смс. Може би, защото си смених телефона.
Заедно с Божия план върви и моята цел – да му служа. Но как? С радост бих направил всичко, което Той поиска от мен, но нека го поиска. Не се смятам за по-важен от останалите, които изпълняват волята Му без изрични заповеди, просто мисля, че не съм толкова умен и не мога да схвана замисъла сам. А не искам да получавам указания от посредници, това затруднява Богу-Мишовите взаимоотношения.
С Бог, разбира се, е свързан и смисълът на живота – да познаваш Бог. Добре де, но какво означава това? Можеш ли да познаваш Бог? Защото във всяка религия идва момент, когато ти заявяват, че Бог е извън нашето разбиране, че не можем да го познаем напълно. Винаги идва момент, когато ти казват “вярвай” и точно този момент “вярвай” обикновено разделя една религия от друга.
И така, продължавам да се надявам Бог поне да ми прати един смс, в който да напише “Chakay”, за да знам, че е приготвил нещо за мен. Защото почвам да се притеснявам, че агент Смит е бил прав когато каза: “Смисълът на живота е да свърши.”

четвъртък, 4 септември 2008 г.

Сълзи и сополи

Преди много години, когато още бях млад, по телевизията (Канал 1, то друга нямаше) даваха сериала "Досиетата Х", който аз чаках с нетърпение всеки петък. В края на един от сезоните, агент Мълдър уж се самоуби, а Скъли потвърди смъртта му. Тогава плаках цяла нощ. Това е филмът, на който съм плакал най-много. После се почувствах леко измамен, когато се оказа, че Мълдър е жив, но пък бях щастлив. Жалко, че не умря преди филма, който излезе тази година. Е, нищо.
Години по-късно бях в дома на един приятел и гледахме "Списъкът на Шиндлер". Филмът е доста силен и по едно време очите ми се насълзиха, а аз много се притеснявах някой да не забележи.
Наскоро се запитах, дали е срамно да се плаче на филм. Дори направих анкета в скайп и мнозинството от отговорилите смята, че не е срамно. Има и такива, според които ако филмът е сълзлива мелодрама е срамно да плачеш, а още по-срамно е ако някой те види. Естествено се намери и кой да каже, че е срамно, освен ако не си момиче в цикъл.
Е, срамно или не, аз доста често се просълзявам, когато гледам филми. И не виждам нищо лошо в това, значи създателите на филма и актьорите са си свършили добре работата.
Ето списък на някои от филмите, които са ме просълзили:


"Форест Гъмп""Изкуплението Шоушенк""Широко отворени очи""Голяма риба""Животът е прекрасен""Следите""Тигърът и снегът""Кошмар преди Коледа" (да, дори този)"Мост до Терабития""Зеленият път""Списъкът на Шиндлер""Мъж под прицел""Матрицата: Революции" (ако искате се смейте, но финалът е много хубав)"Изкуствен интелект""Най-хубавите 2 години""Човекът слон""Цар лъв" (е как иначе)"К - 19" (по някаква причина, когато спомена този филм всички говорят за куче. Няма куче, подводница е!)"Лабиринтът на фавъна"

Стига толкова. 19 е хубаво число. Има и други разбира се, но тези са най-хубавите.

А вие на кой филм се просълзихте?

вторник, 2 септември 2008 г.

Стивън Кинг - "Night shift"

Захванах се да препрочета всички книги на Стивън Кинг в реда в който са публикувани в САЩ. Преди два дни приключих сборника "Night shift", разказите от който са публикувани в България в сборниците "Нощна смяна" и "Понякога те се завръщат". Някои от разказите в този сборник са доста слаби. В никакъв случай не казвам, че са лоши, но едва ли авторът на "Тъмната Кула", "Сърца в Атлантида", "Романът на Лизи", "Дългата разходка" и още много гениални книги, се гордее с изречението: "Демон, повикан с помощта на "ръката на славата" би могъл да изхруска цял куп Библии на закуска."
Повечето разкази са хубави, нo има няколко наистина невероятни (поне на мен те са ми любими) - "Ягодова пролет", "По перваза", Човекът, който обичаше цветята", "Дружество "Отказване с гаранция" и "Последното стъпало".
В този сборник е включен и разказът "Децата на царевицата", много хубав разказ, но екранизацията по него е най-отвратителният филм по Кинг. И то да беше само един, а те са 7!!! Идеята на разказа може да се развие за пълнометражен филм, но създателите на този очевидно не са искали да го правят, а просто да използват името на Стивън Кинг и да направят банален филм на ужасите с много кръв.
Много обичам сборникът "Понякога те се завръщат", защото това са първите произведения на Стивън Кинг, които захванах. Тогава (1999) исках страшни истории и случих на книга (по онова време у нас имаше 4 книги на Стивън Кинг, днес са 94), защото тук са най-страшните му разкази - "Вампирът", "Сиво вещество", "Децата на царевицата", "По едно за из път", "Джирусълъмс Лот".
Майка ми смяташе, че този автор няма да се отрази добре на психическото ми развитие и затова четях само докато нея я нямаше. Опитах да чета и нощем, но по-често поглеждах към заобикалящите ме сенки, отколкото към книгата, така че се отказах. Не че през деня не ме беше страх. Четях на леглото на родителите ми, най-голямото вкъщи, като внимавах да съм възможно по-в центъра, за да не се покаже някоя ръка из под леглото и да ме сграбчи за крака. Докато четях, честичко поглеждах към вратата на гардероба, която не можеше да се затваря и винаги стоеше леко открехната. Страхотна обстановка за четене.
Странични ефекти нямаше много. Само дето бях решил, че всеки ден, между 13 и 17 часа, в котарака ми се вселява зъл дух.
И до ден днешен за мен най-страшният разказ на света е "Вампирът". Дори сега, докато го четях, вероятно за 10-ти път, свих краката си, за да не са прекалено близо до ръба на леглото. Всяка дума в разказа е оставила отпечатък в съзнанието ми и колкото и пъти да го чета се връщам в онези слънчеви и самотни два дни, в които четох разказа преди толкова години (защото тогава четях доста бавно).

"Събуждаш се в три посред нощ, взираш се в мрака и си казваш: Само тиктакането на часовника е." Но чуваш как нещо се прокрадва под него. Думата "прокрадва" не е точна, защото той явно иска да го чуеш. Все едно, че нещо лигаво се процежда в канала на кухненската мивка. Или пък дращене, сякаш нокти леко се плъзгат по перилата на стълбището. И затваряш очи, защото е страшно дори да го слушаш, а ако го видиш...
И внезапно изпитваш ужас, че за миг страшните шумове ще спрат и той ще се надвеси над теб, ще те лъхне дъхът му на прогнило зеле, после ръцете му ще те сграбчат за гърлото."

Не може да си представите колко нощи съм лежал в леглото си, сестра ми отдавна е заспала, а аз си припомням тези думи. Това е чудовището, което ме тормозеше допреди няколко години. Стивън Кинг го е описал плашещо точно. То обикаля из стаята, когато си обърнат с гръб към него и винаги успява да се скрие точно преди да го видиш. То се крие под леглото ти и го човърка с нокът отдолу. Понякога ти подръпва завивките, понякога тихичко ръмжи. А когато погледнеш отдолу, него вече го няма, защото се е скрил. Това същество иска да живее на границата между въображението и реалността, защото там живеят най-страшните твари. И един ден то просто си отива. Моето си отиде преди 4 години, но понякога идва да ме види и да ми напомни че е живо. Да ми припомни отминалите тъмни нощи. Между другото, в стаята на сестра ми живее едно и когато преди известно време ми се наложи да спя там го усетих. Не й завиждам...

Следващата книга, която трябва да прочета, е "Сблъсък", но гласовете ми казаха вместо нея да прочета "Черният дом", а "Сблъсък" да прочета след "Тъмната половина" и смятам да ги послушам.

Имам и една много добра новина, добра поне за мен - вече имам "Момичето, което обичаше Том Гордън", една от най-трудните за откриване книги на Стивън Кинг. Сега остава да се моля за чудо и скоро да се сдобия с 'Цикъл на върколака".