вторник, 26 август 2008 г.

В памет на Тифленчо

Тифленчо беше едно от най-мъдрите същества на света. Той знаеше, че е по-мъдро да замълчиш, отколкото да кажеш някоя глупост, затова през целия му живот не го чух да говори. Винаги знаеше кога да замълчи. Натъжавам се, като си помисля, колко ли още мъдрости можеше да премълчи той.

Днес Тифленчо беше положен в прозрачния си саркофаг.
На поклонението дойде самият президент на Независима Република Обеля (Мишо) и всички по-видни представители на Обеля (Мишо). Смъртта не дойде, защото беше заета, но тя и без това беше минала по-рано.
Всеки, който пожелае, може да дойде и да се поклони на тялото. Ако нямате възможност да пътувате до НРО, може да изразите съпричастността и почитта си в коментарите под тази публикация. Тифленчо ще остане в саркофага за вечни времена или поне докато много се размирише.

понеделник, 25 август 2008 г.

Скръбна вест

Тази сутрин почина известният обелски костенур, Тифленчо.
Тифленчо беше мой близък приятел и съмисленик. Неговата история можете да прочетете тук: "Трогателната истинска история на Тифленчо"
Очаквайте скоро подробности около поклонението и погребението.

четвъртък, 21 август 2008 г.

Отново чух глас от другата страна

За ушите страх, а за сърцето радост е въздишката от гроба, в който е погребан твой любим...

Днес отново чух съществото от гроба. Драскаше с нокти по капака на ковчега. Аз се доближих и допрях ухото си до дървото, което ни делеше. Чух го да шепти, но всяка дума беше изкривена и не можах да разбера какво говори.
Тогава почнах да се питам то ли е в ковчега или аз?

сряда, 20 август 2008 г.

Стивън Кинг - "Сияние"

Вчера прочетох за втори път една от най-прочутите книги на Стивън Кинг - "Сияние". Ако сте гледали "Приятели" знаете, че това е любимата книга на Джоуи, когато много се наплаши я крие в хладилника.
Спомням си как четях книгата за пръв път, голобрад и късокосмест, и на някой места доста се изплаших. "Сияние" е една от първите книги на Кинг, които четох. Не знам защо, но най-страшни ми се видяха животните-храсти.
Много е хубаво да препрочиташ книгите на Стивън Кинг, когато вече си чел и останалите. Неговите книги са като парчета от пъзел. Един много голям пъзел с много парчета. Естествено нямаме всички парчета, имаме само едно ъгълче от картината, но и това ни е достатъчно. От ъгълчето се разбира, че на картината има рози и кула. Има и други неща, но тях не можем да разпознаем. Може би ще намерим и останалите парчета, за да сглобим цялата картина, във всеки случай книгите на Стивън Кинг са доста добро начало.
Връзката която направих, а със сигурност са я направили и другите фенове, е с романа “Безсъние”. Още докато четях “Безсъние” се сетих за “Сияние”, просто защото Ралф, главният герой в книгата, нарича аурите “сияния”. Убеден съм, че силата, която притежават Ралф и Лоуис е същата, която имат Дани и Халоран. Просто при Ралф и приятелката му е много по-силна, защото са “вдигнати” по изкуствен начин, а Дани и Халоран са си родени така.
Някой хора просто се намират на по-високо стъпало във Великата Кула. Може би човечеството бавно се изкачва нагоре и един ден ще достигне третия етаж. А тогава остават още 16 етажа до върха. Все по-трудно ми е да се убеждавам, че това са измислици…
Така, стига глупости, сега нещо по-гадно. Опасявам се, че твърде много приличам на Джак Торънс от “Сияние”. Някои елементи от характера му Стивън Кинг изглежда е взел от мен. Аз също съм изпълнен с гняв. Понякога имам чувството, че целият свят се е обърнал срещу мен и се опитва да ми вгорчи живота, не само хората, но и природата. Ако попадна на място като “Панорама”, много бързо ще стана плячка на злите сили там. Аз съм като бойлера в мазето, напрежението в мен постоянно се трупа, но нямам клапи за изпускане на парата. Един ден вероятно ще избухна. (Това не го измислих аз, изплагиатствах го от книгата)
Как ми се иска да пийна… една Coca-Cola.
:)
ЛИД

сряда, 13 август 2008 г.

Символика на почесването

Извадки от Обелския речник за езика на тялото:
Почесване по главата - липса на ум.
Почесване по брадата - дълбокомислие.
Почесване по тялото - лоша хигиена.
Почесване в областта под кръста и над коляното - ниска култура.
ЗАБЕЛЕЖКА: Докато измислях това се почесвах по брадата.

събота, 9 август 2008 г.

Още само 23 книги (неактуален)

Преди малко повече от месец, след успешно книгопазаруване, пуснах списък с книгите на Стивън Кинг, които ми остават да си купя. За моя изненада се намери кой да ми помогне с книгите. По повод рождения ден на Фен Клуб "Гумената Чушка", Дарина от Хасково ми подари новото издание на "Живата факла", с това вече имам и четирите издания на Подпалвачката/Живата факла. По-късно Дени от Интернет ми изпрати "Проклятието" от 1997 и "Сияние" от 1999 (вече имам всички издания). Това не са книги, които може да се намерят навсякъде, всъщност не знам дали изобщо може да се намерят някъде. Нейните мотиви не мога да ги разбера. Е, обелският народ много мъдро го е казал; "Подарена къща, срам за майстора." Ето и другите книги с които се сдобих през последния месец:
"Сияние" 1992
"Куджо" 1996
"Тъмната Кула 2" 1998
"То" 1999 (3 тома)
И един нов роман, който излезе ненадейно - "Огън"
Общо 10 книги. Остават ми само 23 книги:

Група 1
Момичето което обичаше Том Гордън (само едно издание)
Цикъл на върколака (Плеяда, само едно издание, твърди корици)
13 (Плеяда, само едно издание, разкази)

Група 2
Тъмната Кула 3 (Плеяда, старо издание, ?1998?,)
Тъмната Кула 4 (Плеяда, старо издание, ?1998?,)
Изкуплението Шоушенк (АРТ ФУТУРА, самостоятелно издание)
Дихателни упражнения (АРТ ФУТУРА, самостоятелно издание)
Зеленият път (Плеяда, ?1997?, 6 книги!!!)
Талисманът (Плеяда, след 2000, ветропоказател)
Гробище за домашни любимци (Плеяда, след 2000)
Мъртвата зона (?Хермес?, лице)
Тъмната половина (Плеяда, след 1994, две врабчета)
Куджо (Бард, 2002)


Група 3
Томинокърс (Плеяда, 2005)
Пътна мрежа (Бард, 2006)
Мъртвата зона (Бард, 2006)
Сейлъмс Лот (Плеяда, 2007)
Мизъри (Бард, 2008)

Ще съм благодарен на всяка помощ.
Толкова от мен.
ЛИД

вторник, 5 август 2008 г.

Стивън Кинг - "Огън"



Късно предишната вечер прочетох последния излязъл в България роман на Стивън Кинг - "Огън". И един въпрос не ми дава спокойствие, защо българските издатели на книгата са решили да я нарекат така? Заглавието на книгата е "Блейз", което е името на главния герой. В цялата книга не видях основание да се нарича "Огън", ако някой е намерил нека ми пише.
Иначе останах с много добри впечатления от книгата. Чете се изключително лесно (330 стр. прочетох я за 2 дни, което е по-бързо от средната ми скорост на четене). Историята е интересна, трогателна, но в никакъв случай мелодраматична. Малко ми напомня на "Форест Гъмп", но за разлика от него Блейз няма никакъв късмет, което го довежда до състоянието в което се появява в началото на книгата.
В предговора Стивън Кинг казва, че се надява читателите да се просълзят, само дано не е от смях. Аз не се просълзих (въпреки че книгите на Кинг често ме просълзяват), но да се смея не съм си и помислял. Всъщност открих доста общи неща между мен и Блейз.
Сред книгите, писани под псевдонима Ричард Бакман, тази е една от най-добрите, но в никакъв случай не може да се сравнява с шедьовъра "Дългата разходка".

Ето любимият ми цитат от тази книга:

"Глупостта беше като затвор, от който е невъзможно да се избяга."

А ето и любимият ми момент (със съкращения):

"Вратите се затвориха със съскане, мощният двигател заръмжа. Автобусът излезе от паркинга на автогарата... Движеха се. Отиваха някъде. Блейз се взираше жадно през прозореца и попиваше всичко, което попадаше пред очите му... Имаше и къщи - Блейз видя пред една от тях мъж, който поливаше ливадата си. Беше с бермуди, не отиваше никъде и Блейз изпита съжаление към него."

Едно нещо мога да пожелая на себе си и на света - нека Словострелецът е жив още много години, за да използва таланта си. Неговото творчество отдавна вече е надминало определението "изкуство" и може да бъде наречено само по един начин - вълшебство.

Толкова от мен.
ЛИД