събота, 26 юли 2008 г.

За страха и самотата


Думите на Стивън Кинг се делят в три категории - мъдри, красиви и шокиращи. Подбрах няколко цитата от романа "Сейлъмс Лот". Това е първият роман на Кинг, който прочетох. Това е и неговата книга, която съм чел най-много пъти. И въпреки че "Сейлъмс Лот" е доста по-прост в сравнение с шедьоврите "Сърца в Атлантида" и "Романът на Лизи" (не включвам "Тъмната Кула", защото тя е несравнима), дори в нея има много мъдри и красиви неща (шокиращите са по-малко, все пак това е зората на Кинг). Ето малко мъдри мисли за страха, хората, които като мен не са загубили напълно въображението си и все още предпочитат да са сигурни, че вратата на гардероба е плътно затворена, ще ги разберат:

"Понякога се чудя как ли още не са закрещели стените от всички ужаси, които ни спохождат насън."


"Сам. Да, това беше думата, най-ужасната дума в английския език. Думата "убийство" бледнее пред нея, а думата "ад" е просто жалък синоним..."

"Нито едно дете не може да победи тези страхове, помисли си той. Щом не можеш да разкажеш за страха, не можеш и да го победиш. А страховете, заключени в детското съзнание, са прекалено грамадни, за да излязат през устата. Рано или късно си намираш спътник, за да крачи до теб край всички изоставени църкви, които отминаваш от беззъбото детство до изкуфялата старост. Докато стигнеш до днешната вечер. Днешната вечер, когато откриваш, че старите страхове изобщо не са изчезнали - само са били погребани в мънички детски ковчези с букетче от шипков цвят върху капака."

"Преди да задреме окончателно, той неволно се замисли - не за пръв път - колко странни са възрастните. Пият алкохол или приспивателни хапчета, за да прогонят страховете си и да заспят, а страховете им са толкова кротки, едва ли не питомни: работата, парите, още ли ме обича жена ми, кои са моите приятели. Всичко това бледнее в сравнение със страховете, които обграждат в тъмнината детското легло и само някое друго дете би могло да ги разбере. Не съществува нито групова терапия, нито обществена помощ за детето, което всяка нощ трябва самичко да се справя с нещото под леглото или в мазето - нещото, което се хили и подскача заплашително, но винаги остава точно извън границата на зрението. Нощ подир нощ детето е длъжно да води все същата самотна битка, а единственото лечение е постепенното закостеняване на въображението и това се нарича израстване."

Забележка: Не чакаите продължението на "Папа Краси"

петък, 18 юли 2008 г.

Творчески неволи

Преди повече от 2 години написах един от най-хубавите си разкази - "Приключението на Гумената Чушка". Написах го с невероятна лекота. След това написах "Приказката за смрадливото краварче", "Романтична драма" и първите глави на "Карибски кебапчета" със същата лекота.
Защо ви разказвам това? Ами, май нещо съм се повредил. Вече ми е много трудно да пиша разкази от типа на Гумената Чушка. И винаги излизат много дълги, а красотата на Гумената Чушка е, че главите са от по няколко изречения в които има толкова много безсмислие, че направо се чудиш що за ненормалник ги е измислил.
Друго, което ме притеснява, е собственото ми чувство за мярка. Преди спокойно можех да пратя Гумената Чушка да завре магическия пръстен в задника на Буш, а сега се притеснявам да употребя думата "гъз". В "Красавицата и звярът" я замених с думата "дупе" в последния момент.

Разказът, който ме накара да се замисля е "Папа Краси". Втората част "Папа Краси: Джордж, Буш и Лимтюл Напътски" вече е написана. Остава ми само да я редактирам мъничко и да дооформя композиционната рамка.
Разказът трябваше да излезе преди една седмица. Обаче... Изплаших се. Имаше няколко сцени, които ми се видяха прекалени. Една от сцените, може би най-важната, включваше не кой да е, ами самия Бог. Обаче ми се стори твърде богохулна. Имаше и други неща, които ме притесняваха. Като расизъм например (въпреки че в това отношение си позволих малко повече). Така че рязах лепих и замазвах дупките. Не знам как ще изглежда разказът на вас, когато го публикувам в петък (следващата седмица), но за мен е много накъсан и непълен.

Толкова от мен.
ЛИД

сряда, 16 юли 2008 г.

Отново съм недооценен

Отново бях недооценен и презрян. В сайта, в който публикувам всичките си творби, не пожелаха да публикуват последния ми разказ: "Красавицата и звярът"... Животът е несправедлив. Още един такъв отказ и ще се самоубия. Вероятно.
А историята не е лоша. Написах, че е без поука, но който потърси по-дълбоко и по-упорито все ще се поучи от нещо.

четвъртък, 10 юли 2008 г.

Защо ще ми липсват часовете по математика

Днес си разглеждах тетрадката по математика от 12-и клас. Тя не е толкова интересна, колкото са тетрадките ми от 10-и и 11-и клас, защото последната година редовно не ходех на училище, особено за часовете по математика.
Математиката ми беше любимото място за творене. В никой друг час не можех толкова цялостно да се отделя от света, защото учителите постоянно бърбореха и ме разсейваха. Учителката по математика също говореше, но тъй като абсолютно нищо не разбирах, не ми пречеше.
В часовете по математика написах някой от най-хубавите си балади, например "Балада за Рая", "Балада за Пепи" (която по-късно се превърна в "Тъжна поема за Хари Потър" и , разбира се, най-успешната си "поетична" творба - "Балада за математиката". В часовете по математика написах и повечето си "сериозни" стихотворения, както и няколко сносни разказа. Освен това страниците на тетрадките ми по математика са изпъстрени с множество картинки, творения на скуката и идиотизма.
И днес, докато разглеждах картинките, забелязах една много мъдра мисъл, оградена в квадратче. Пишеше (ще оставя един празен ред за да се подготвите психически):

"Кой яде роботи, железа сере."

Чували ли сте някога нещо по-мъдро? Нещо по-вярно?

"Кой яде роботи, железа сере."

Гениално. Ето затова ще ми липсват часовете по математика. Защото:

"Кой яде роботи, железа сере."

Всъщност, всичко което написах преди това, беше за да ви покажа тези мъдри слова. Един ден, когато имам свой замък и принцеса с две глави, ще наредя да го изпишат над входа.
Ето затова ще ми липсват часовете по математика. Откакто завърших пиша предимно "сериозни" творби. А "Гумената чушка"? :(
Дано да стана студент. Може би тогава отново ще достигна това свръхестествено състояние на пълно неразбиране и отново ще мога да малоумнича като едно време (не че сега съм по-умен, но вече се опитвам да влагам смисъл и става грозна гледка). А до тогава помнете, може дори да си го запишете:

"Кой яде роботи, железа сере."

:)

понеделник, 7 юли 2008 г.

Не съществувам

Имам мечти, но нямам талант. Имам цел, но нямам път. Имам думи, но няма кой да ги чуе. И ако съберем всичко, което имам и извадим всичко, което нямам, излизам на минус. Какво ще рече това? Ами много просто - з не съществувам. Дори по-лошо - аз съм дупка. Предполагам затова нямам приятели, хората се страхуват да не паднат в мен, защото и дъно си нямам.
Как силно искам да летя, а вместо това всеки ден потъвам. Ставам все по бездънна дупка и все по широко нищо.
Слънцето не ме поглежда, защото губи лъчите си в мен, нощта ме ненавижда, защото съм конкуренция. Ако се изправя стърча, ако клекна ме газят. Ако говоря ми шъткат, ако мълча не ме разбират. Ако пея си запушват ушите, ако викам ми бият шамари.
Чувствам се като боклук, но няма кой да ми го каже, защото просто никой не вижда смисъл да говори с мен.
Думите, които искам да кажа, са повече от думите, които искам да чуя.

Малкият затворник в мен ви поздравява.

Острие, счупено стъкло, сълзи, викове, грозни желания на помрачено съзнание, отново викове и кръв.
А днес сълзи и болка. Няма кръв, но пак кърви.

Мразя живота си...

петък, 4 юли 2008 г.

С 4 книги по-близо (неактуален)

Днес ходих на пазар. По принцип мразя да обикалям по магазини или сергии, освен на едно място - площад "Славейков". И когато някой любезен продавач ме запиташе "Търсиш ли нещо?" аз винаги казвах едно и също: "Стивън Кинг". Ето какъв беше уловът ми днес:
"Подпалвачката" издателство Хермес (остава ми най-новото издание на "Живата факла" и ще ги имам всички)
"Дългата разходка" Новото издание (вече ги имам и двете)
"Мизъри" второто издание (остава ми да си купя и най-новото)
и
"Тъмната Кула: Стрелецът" Старото издание (вече имам и двете)

Остават ми още 32 книги и ще имам всичко!!!

Ето списък на книгите, които търся. Добавил съм издателствата и годините (на които ги знам) както и някой отличителни белези:

Момичето което обичаше Том Гордън (само едно издание)
Цикъл на върколака (Плеяда, само едно издание, твърди корици)

Сиянието (Народна култура, 1992)

Тъмната Кула 2 (Плеяда, старо издание, ?1998?,)
Тъмната Кула 3 (Плеяда, старо издание, ?1998?,)
Тъмната Кула 4 (Плеяда, старо издание, ?1998?,)
13 (Плеяда, само едно издание, разкази)
Сияние (Бард, 1999)
Изкуплението Шоушенк (АРТ ФУТУРА, самостоятелно издание)
Дихателни упражнения (АРТ ФУТУРА, самостоятелно издание)
То (Плеяда, 1999, в три тома!!!)
Зеленият път (Плеяда, ?1997?, 6 книги!!!)
Проклятието (Плеяда, след 1994, с лешояд)
Талисманът (Плеяда, след 2000, ветропоказател)
Гробище за домашни любимци (Плеяда, след 2000)
Мъртвата зона (?Хермес?, лице)
Куджо (Плеяда, след 1994)
Тъмната половина (Плеяда, след 2000, две врабчета)
Куджо (Бард, 2002)
Томинокърс (Плеяда, 2005)
Пътна мрежа (Бард, 2006)
Живата Факла (Бард, 2006)
Мъртвата зона (Бард, 2006)
Сейлъмс Лот (Плеяда, 2007)
Мизъри (Бард, 2008)

Ако някой може да ми помогне, да не се срамува, а да пише...

вторник, 1 юли 2008 г.

Животът ми е скучен

Не се чудете, че не публикувам нищо. Животът ми е много скучен, няма с какво да се похваля. Творческата ми "кариера" също е в застой. Въпреки че днес публикувах една глупост в сайта "Откровения", а към края на седмицата ще публикувам втората част от трилогията за Папа Краси.

Ето и глупавото разказче, което публикувах днес: Сънят на някой за призрак и уродливо същество
Идеята ми дойде докато си лежах в леглото и си спомнях как седях на един самотен камък и си спомнях разни неща. Ще го публикувам в своя сайт заедно със следващото произведение, което ще пусна, а то най-вероятно ще е "Папа Краси 2". Просто не си заслужава да му отделям специално внимание.