сряда, 24 декември 2008 г.

Отново!!!

Прочетох началото...
Ще е страхотна книга. Пък и като слушам коментарите...
Стивън Кинг!!!
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

неделя, 7 декември 2008 г.

"Приказките на барда Бийдъл"

Реакцията на майка ми, когато видя книгата, беше: "Това е подигравка - 13 лева за тая книжка!!!"
Аз обаче не съжалявам, че дадох тези пари, за да се върна поне за една вечер в света на "Хари Потър". И се върнах! :)
Освен заради приказките си заслужава и заради илюстрациите на Джоан Роулинг (особено тази с фонтана) и духовитите коментари на Дъмбълдор. Едва ли има някой, запознат с историята, който да не е потръпнал при думите на Дъмбълдор след приказката за тримата братя: "Като бях малък, тази приказка ми направи огромно впечатление." Ако не беше чул тази приказка, събитията щяха да се развият по различен начин... :(
Сега се моля да издадат в България "Фантастичните животни" и "Куидичът през вековете".

понеделник, 20 октомври 2008 г.

"Цикъл на върколака" - най-сетне достоен

Преди няколко дни си купих "Цикъл на върколака", най-после. Но дадох всичките си пари за книгата. И вместо да се зарадвам и да празнувам, че най-сетне имам тази книга, аз се натъжих. Заслужаваше ли си да дам толкова пари за книга, която няма и 200 страници?
Като бях на Славейков и обикалях със списъка си не открих нито една от търсените книги, освен "Цикъл на върколака". Това и похарчените пари така ме разстрои, че се отказах да търся всички издания на книгите на Кинг в България.
Вчера обаче получих прозрение. Точно така трябваше да се случи. Всичко е свързано и всичко служи на Лъча и на Кулата. Единствената книга на Стивън Кинг, издадена в България, която не съм чел, е "Цикъл на върколака". Това е последното парче от мозайката за мен. Когато я прочета всичко ще ми се изясни - какъв е смисълът на живота, каква е целта ми, кой е Бог и как мога да се свържа с него. След като прочета тази книга ще съм вече нов човек.
Това е причината да не мога да открия никоя от другите книги, които търся - Ка е искала да купя точно тази. А цената ТРЯБВАШЕ да е висока. Защото плащането е вид жертвоприношение, а аз трябваше да направя голяма жертва за тази книга.
Вече съм сигурен, че ще имам всички книги на Стивън Кинг, Ка ще направи дори чудеса, за да ги намеря. Затова ще си принтирам отново списъка с книгите, който скъсах в изблик на безумие, и другия месец отново ще съм на Славейков.
А тази нощ ще бъде историческа. Тази нощ ще прочета книгата. И ще празнувам, макар и оскъдно заради ограничения си бюджет. След няколко часа, съвсем честно, ще мога да казвам, че съм прочел ВСИЧКО на Стивън Кинг издавано в България. И ще бъда по-мъдър, не се съмнявам. Най-сетне ще бъда достоен да се срещна със Словострелецът там, където свършват световете.

понеделник, 29 септември 2008 г.

Една дебела курва ме ритна по гъза

Това не е шега. Сестра ми, прочутата обелска уличница, тази сутрин така ме ритна по задника, че за момент ми причерня и щях да припадна. Може би човек има втори чифт топки в основата на гърба, защото изпитах съвсем същото нещо, когато мръсницата ме ритна. Неописуема болка, която само мъж може да си представи. Още ме боли като седя или ходя.
Но да беше само това. Гадната пъпчива проститутка ми е пипала най-святото - книгите. И не за пръв път. Една книга я търсих толкова дълго, че накрая се отказах и си я купих пак. Сега имам две бройки от нея. А най-смешното е, че свинята (сестра ми) дори не може да чете!!!
Обаче този път прекали. Не само, че ми е взела книгата, ами я е дала на най-редовния си клиент.
Лошо е сестра ти да е крадлива уличница. Знам го от опит.
Ето еднин поздрав за нея: http://misho-forever.hit.bg/za_katq.htm
ЛИД

четвъртък, 25 септември 2008 г.

Списъкът на Мишо

Обикновено всеки месец си правя една екскурзия до Славейков и си купувам 3-4 книги, а след това публикувам списъка с тези, които ми остават. Този месец не можах да си направя тази екскурзия. Това обаче не значи, че не съм си купувал книги.
Оказа се, че публикуването на списък в блога е много полезно нещо. Отново получих неочаквана помощ. Мишо от София се свърза с мен и ми даде "Момичето, което обичаше Том Гордън", а това е една от най-редките книги на Стивън Кинг. Дано нещо такова ми се случи и с "Цикъл на върколака". :)
От другия край на България с мен се свърза Веси, която ми помогна да открия 3 от 6-те тома на "Зеленият път" и старите издания на "Тумната Кула" 4 и 5.
Другите книги, които си купих са "Томинокърс", която е нова, така че не беше трудно да си намеря, и "13", единственият сборник с разкази на Стивън Кинг, който нямах. "13" си намерих в Интернет.
Обаче книгоиздателите не ме оставят да си отдъхна. Тъкмо реша, че почти съм си купил всичко и те преиздават някоя книга на Кинг. Последно преиздадоха "Проклятието", така че ми остават още 16 книги, които трябва да си купя. Ето списъка:

Цикъл на върколака (Плеяда, само едно издание, твърди корици)
Зеленият път 1 (Бард, 1997)
Зеленият път 2 (Бард, 1997)
Зеленият път 5 (Бард, 1997)
Изкуплението Шоушенк (АРТ ФУТУРА, самостоятелно издание)
Дихателни упражнения (АРТ ФУТУРА, самостоятелно издание)
Мъртвата зона (Хермес, лице)
Талисманът (Плеяда, след 2000, ветропоказател)
Тъмната половина (Плеяда, ?1998?, две врабчета)
Гробище за домашни любимци (Плеяда, ?2003?)
Куджо (Бард, 2002)
Сейлъмс Лот (Плеяда, 2007)
Пътна мрежа (Бард, 2006)
Мъртвата зона (Бард, 2006)
Мизъри (Бард, 2008)
Проклятието (Бард, 2008)
Помогнете ако можете, давам награда... на Небето. ;)
Толкова от мен.
ЛИД

сряда, 24 септември 2008 г.

Говорещият Бог вече не е сам

В Неделя решихме да приберем едно коте от улицата. На Говорещия Бог - Стивън това не му хареса. Той изпадна в някакво умопомрачение - съскаше, зъбеше се и хапеше всеки, който опиташе да го докосне. Затова решихме да оставим новодошлата на изпитателен срок, дали остава или не зависеше само от Стивън. И тъй като той очевидно свикна, вече мога да обявя официално новото попълнение у нас - Стефани-Стефка-Сиси-Цуцка Куин.
Бях забравил какво е истинска котка. Тя скача, тича, върти се, докато на Стивън понякога му е трудно да стане. Прекалената й игривост не е много хубаво нещо, защото прави много поразии, но Стивън обикновено я усмирява, когато много се разбеснее.
Тя си има и плюсове. Храната например. Стивън може да яде само определени видове котешка храна. Ако му дадем храна от вид, който не харесва, той я повръща. А ако му дадем месо или някаква друга обикновена храна не иска да я яде изобщо, дори и да не е ял цял ден. Стефи обаче, тъй като до сега е живяла на улицата, няма никакви претенции и яде всичко - месо, боб, чушки, чипс. Така че изхранването й ще е много по-лесно и по-евтино.
Стивън обаче се промени. Вече е по-мълчалив. Винаги гледа да е близо до другата котка и когато тя легне започва да я ближе по ушите, което тя никак не харесва.
Случва се да се стигне и до бой. Това ми е любимата част. Стефи е много по пъргава от Стивън, но той е много по-голям и силен. Така че се получават много интересни битки, за сега без кръв.
Ще видим как ще се развият взаимоотношенията им. Аз ще пиша ако има нещо интересно. И без това няма за какво друго да пиша.
ЛИД

неделя, 21 септември 2008 г.

Да живее Кралят!!! Да живее Словострелецът!!!

“Въпреки всичко не бих дал нито една минута от времето, в което живях в митичното къде и кога на Роланд. Онези дни в Средния и в Крайния свят бяха необикновени.”
Това са думи на Стивън Кинг, но аз мога да кажа същото, защото времето, през което четях Тъмната Кула, беше най-невероятното в живота ми.
Днес Стивън Кинг, авторът на “Тъмната Кула”, има рожден ден. Навършва 61 години. Надявам се да живее още два пъти по толкова.
Прекланям се пред този човек. Той буквално промени живота ми и ме създаде като личност. Даде ми свят, в който мога да се крия, когато не се чувствам добре, даде имена на чувствата ми и ми показа вълшебството в света. Стивън Кинг ме пробуди и ми показа света, който се простира отвъд границата на реалността. Показа ми всичко светове и Тъмната Кула, която ги държи. Преди време се опитах да изразя чувствата си в разказа “За Словострелеца – Стивън Кинг”, но не успях да хвана дори една стотна част от вълшебството, което той вложи в мен.
Какво мога да подаря на човек, който си има всичко, живее на другия край на света и дори не подозира, че съществувам? Нищо, освен това което съм му давал винаги – уважение и любов. Защото той е Словострелецът и чрез него Кулата говори.
Хайл, Слвострелецо. Дълги да са дните ти в нашия свят и ангели да те закрилят през нощта.
19
ЛИД

събота, 20 септември 2008 г.

Кух

Празен съм, а има толкова много място в мен. Яд ме е. Дали да не си дам душата под наем на някого? Кой ли ще ми я вземе? Искам да се грижи за нея и да я пълни, а аз ще му давам част от печалбата.

петък, 19 септември 2008 г.

Истината ще ви направи свободни... ако искате де

На границата между вчера и днес си пишех с някого, когото много уважавам - умен човек, фен на Стивън Кинг (най-добрата препоръка). Аз споменах, че в момента слушам Бийтълс. Тогава човекът ми каза, че Бийтълс са били сатанисти.
Не веднъж съм се сблъсквал с това докато бях в протестантските "среди". Малко нерви ли изхабих докато заклеймяваха Джоан Роулин и ми обясняваха как Хари Потър извършвал жертвоприношения на котки и общувал със Сатана. Или как Стивън Кинг призовавал демони в гаража си. Това е част от митологията на християните протестанти.
За да илюстрирам начина на мислене на много християни, ще цитирам едно изказване на някой си в едно християнско списание за младежи по повод филма "Властелинът на пръстените": "Ужасен филм, трябва да бъде забранен, а който го е гледал да бъде отлъчен от църквата." Авторът на тези мъдри слова не казва гледал ли е филма, но щом дава оценка, вероятно го е гледал. В такъв случай трябва да бъде отлъчен от църквата и сигурно никога няма да получи прошка от Бог. Ще гние цяла вечност в ада, заедно с Фродо. А пък ако не го е гледал и коментира, това говори много по-зле за него.

Много интересно, за да вярва в Бог, човек трябва да отвори сърцето и ума си. Да излезе от границите на света. Вярата е свобода - свободата да търсиш и да се стремиш към истината. Но твърде много хора спират след първите няколко крачки и започват да градят нов затвор. Превръщат вярата в ново, по-тежко робство.
Аз вярвам в Бог, но не смятам, че Той е плешиво и дребнаво човече, което дели хората на добри и лоши и съответно ги праща на почивка или на мъчение. Хари Потър е гениална книга, която ще остане завинаги в историята, а Стивън Кинг е най-великият писател. Не ми пука, че папата не харесва сюжета на Хари Потър или че Людмил Ятански (не сте длъжни да го знаете) си е натъртил задника докато е бил на банкет и обвинява за това Стивън Кинг. Все ми е едно какво мисли тоя или оня, защото ми писна друг да се разпорежда с живота ми и да ми казва кое е правилно и кое грешно, кое ще ми осигури девици в рая и кое ще ме прати да чистя чушки при мармота. Всяко нещо, което претендира да е абсолютна истина, е затвор. Абсолютна истина няма, има път и той трябва да се следва.
Какво, ако Бийтълс са сатанисти? Променя ли това факта, че са най-великата група на света и че песните им са безсмъртни. Времето е безсилно пред тях, щом още има хора, които се просълзяват докато ги слушат.


ЛИД

четвъртък, 18 септември 2008 г.

Големият кретен се върна!!!

Толкова време мислех, че съм го загубил и никога няма да го видя отново. Това е най-добрият разказвач на приказки в света, обелският Шехерезад, третият брат с грим.
Заедно с Големия кретен се върна и творческото ми вдъхновение, така че очаквайте нови приказки в скоро време.

А ето и за който се интересува "Шоуто на Големия кретен"

ВНИМАНИЕ!!!
Това видео не е за хора, за които не е!!!




ЛИД

понеделник, 15 септември 2008 г.

Проклятието падна от мен

Миналите години усещах приближаването на 15 септември като някаква ужасна катастрофа. Имах чувството, че всеки ден изтича болезнено и чувах как училището ръмжи на няколко дни разстояние от мен. И целият свят ми напомняше за него. Родителите ми, телевизията. Навсякъде се виждаха първокласници с майките си, които пазаруваха. Времето се заоблачаваше, за да покаже съпричастността си към учениците, защото и то някога е ходило на училище. Нямаше как да забравя, че наближава 15-ти септември.
Ето че денят отново дойде. И на мен не ми пука, дори се радвам.
Сега, докато пиша това, чувам сестра си* в коридора, как се приготвя да иде на училище. Ха, така й се пада. Няма нищо по-гадно от училището.
Успех на всички през новата учебна година. Аз отивам да си доспя. Ха-Ха.


*Сестра ми не е човек, тя е безмозъчна и безполезна плесен.

неделя, 14 септември 2008 г.

Размисли в неделната утрин

Два въпроса ме тормозят: Какъв е смисълът на човека в света и какъв е смисълът на Мишо в света. Всъщност общочовешкият смисъл не ме интересува толкова, колкото целта на моето собствено съществуване.
Ако приемем, че животът на всеки човек е сценарии, в който той е главен герой, не е изключено някои от нас да са второстепенни герои в чуждите сценарии. Аз мисля, че съм един от тях.
Сега чета “На изток от рая”. Ето едно изречение, което ме накара да се замисля: “Стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи.”. Замислих се за своите триумфи и успехи в света. За нещата, които ме правят щастлив. И знаете ли какво открих? Моите успехи са толкова незначителни, че човек, водещ пълноценен живот, дори не би ги забелязал. И това не е всичко, не мога да се оплача или да се похваля дори с една стойностна загуба и провал. Всичко в живота ми е незначително и жалко. Както и преди съм споменавал – мисля, че съществуването ми е равно почти на 0.
Ето едно упражнение, което всеки един може да направи, за да измери тежестта си в света. Представете си, че утре умрете. Просто издъхнете в съня си, какво ще се случи тогава? Ето резултатите при мен:
Нищо. Поне не нищо значително. На семейството ми вероятно ще им е гадно, защото трябва да се погрижат за погребението ми. Освен на сестра ми, тя ще се радва. Допускам и приятната възможност някой друг също да се трогне. Да речем някой от колегите на майка ми и баща ми, които не ме познават ще си кажат: “Горкото момче, изживя само половината си живот.” Надявам се познатите ми да дойдат на погребението. Ще умра от кеф. И с това се приключва. Без природни катаклизми, трева и мен ще расне над прахът. И едва ли ще се намери кой да ме проклина.
Разочарован промених името си в скайп и написах: “Без цел – за нищо не ставам”. Това подтикна част от абонатите християни в списъка ми да изразят несъгласието си. “Бог има план за всеки!!!” Съгласен съм, но нека го сподели с мен. Преди време призовах Бог да ми се обади по телефона, но от Него ни клик ни смс. Може би, защото си смених телефона.
Заедно с Божия план върви и моята цел – да му служа. Но как? С радост бих направил всичко, което Той поиска от мен, но нека го поиска. Не се смятам за по-важен от останалите, които изпълняват волята Му без изрични заповеди, просто мисля, че не съм толкова умен и не мога да схвана замисъла сам. А не искам да получавам указания от посредници, това затруднява Богу-Мишовите взаимоотношения.
С Бог, разбира се, е свързан и смисълът на живота – да познаваш Бог. Добре де, но какво означава това? Можеш ли да познаваш Бог? Защото във всяка религия идва момент, когато ти заявяват, че Бог е извън нашето разбиране, че не можем да го познаем напълно. Винаги идва момент, когато ти казват “вярвай” и точно този момент “вярвай” обикновено разделя една религия от друга.
И така, продължавам да се надявам Бог поне да ми прати един смс, в който да напише “Chakay”, за да знам, че е приготвил нещо за мен. Защото почвам да се притеснявам, че агент Смит е бил прав когато каза: “Смисълът на живота е да свърши.”

четвъртък, 4 септември 2008 г.

Сълзи и сополи

Преди много години, когато още бях млад, по телевизията (Канал 1, то друга нямаше) даваха сериала "Досиетата Х", който аз чаках с нетърпение всеки петък. В края на един от сезоните, агент Мълдър уж се самоуби, а Скъли потвърди смъртта му. Тогава плаках цяла нощ. Това е филмът, на който съм плакал най-много. После се почувствах леко измамен, когато се оказа, че Мълдър е жив, но пък бях щастлив. Жалко, че не умря преди филма, който излезе тази година. Е, нищо.
Години по-късно бях в дома на един приятел и гледахме "Списъкът на Шиндлер". Филмът е доста силен и по едно време очите ми се насълзиха, а аз много се притеснявах някой да не забележи.
Наскоро се запитах, дали е срамно да се плаче на филм. Дори направих анкета в скайп и мнозинството от отговорилите смята, че не е срамно. Има и такива, според които ако филмът е сълзлива мелодрама е срамно да плачеш, а още по-срамно е ако някой те види. Естествено се намери и кой да каже, че е срамно, освен ако не си момиче в цикъл.
Е, срамно или не, аз доста често се просълзявам, когато гледам филми. И не виждам нищо лошо в това, значи създателите на филма и актьорите са си свършили добре работата.
Ето списък на някои от филмите, които са ме просълзили:


"Форест Гъмп""Изкуплението Шоушенк""Широко отворени очи""Голяма риба""Животът е прекрасен""Следите""Тигърът и снегът""Кошмар преди Коледа" (да, дори този)"Мост до Терабития""Зеленият път""Списъкът на Шиндлер""Мъж под прицел""Матрицата: Революции" (ако искате се смейте, но финалът е много хубав)"Изкуствен интелект""Най-хубавите 2 години""Човекът слон""Цар лъв" (е как иначе)"К - 19" (по някаква причина, когато спомена този филм всички говорят за куче. Няма куче, подводница е!)"Лабиринтът на фавъна"

Стига толкова. 19 е хубаво число. Има и други разбира се, но тези са най-хубавите.

А вие на кой филм се просълзихте?

вторник, 2 септември 2008 г.

Стивън Кинг - "Night shift"

Захванах се да препрочета всички книги на Стивън Кинг в реда в който са публикувани в САЩ. Преди два дни приключих сборника "Night shift", разказите от който са публикувани в България в сборниците "Нощна смяна" и "Понякога те се завръщат". Някои от разказите в този сборник са доста слаби. В никакъв случай не казвам, че са лоши, но едва ли авторът на "Тъмната Кула", "Сърца в Атлантида", "Романът на Лизи", "Дългата разходка" и още много гениални книги, се гордее с изречението: "Демон, повикан с помощта на "ръката на славата" би могъл да изхруска цял куп Библии на закуска."
Повечето разкази са хубави, нo има няколко наистина невероятни (поне на мен те са ми любими) - "Ягодова пролет", "По перваза", Човекът, който обичаше цветята", "Дружество "Отказване с гаранция" и "Последното стъпало".
В този сборник е включен и разказът "Децата на царевицата", много хубав разказ, но екранизацията по него е най-отвратителният филм по Кинг. И то да беше само един, а те са 7!!! Идеята на разказа може да се развие за пълнометражен филм, но създателите на този очевидно не са искали да го правят, а просто да използват името на Стивън Кинг и да направят банален филм на ужасите с много кръв.
Много обичам сборникът "Понякога те се завръщат", защото това са първите произведения на Стивън Кинг, които захванах. Тогава (1999) исках страшни истории и случих на книга (по онова време у нас имаше 4 книги на Стивън Кинг, днес са 94), защото тук са най-страшните му разкази - "Вампирът", "Сиво вещество", "Децата на царевицата", "По едно за из път", "Джирусълъмс Лот".
Майка ми смяташе, че този автор няма да се отрази добре на психическото ми развитие и затова четях само докато нея я нямаше. Опитах да чета и нощем, но по-често поглеждах към заобикалящите ме сенки, отколкото към книгата, така че се отказах. Не че през деня не ме беше страх. Четях на леглото на родителите ми, най-голямото вкъщи, като внимавах да съм възможно по-в центъра, за да не се покаже някоя ръка из под леглото и да ме сграбчи за крака. Докато четях, честичко поглеждах към вратата на гардероба, която не можеше да се затваря и винаги стоеше леко открехната. Страхотна обстановка за четене.
Странични ефекти нямаше много. Само дето бях решил, че всеки ден, между 13 и 17 часа, в котарака ми се вселява зъл дух.
И до ден днешен за мен най-страшният разказ на света е "Вампирът". Дори сега, докато го четях, вероятно за 10-ти път, свих краката си, за да не са прекалено близо до ръба на леглото. Всяка дума в разказа е оставила отпечатък в съзнанието ми и колкото и пъти да го чета се връщам в онези слънчеви и самотни два дни, в които четох разказа преди толкова години (защото тогава четях доста бавно).

"Събуждаш се в три посред нощ, взираш се в мрака и си казваш: Само тиктакането на часовника е." Но чуваш как нещо се прокрадва под него. Думата "прокрадва" не е точна, защото той явно иска да го чуеш. Все едно, че нещо лигаво се процежда в канала на кухненската мивка. Или пък дращене, сякаш нокти леко се плъзгат по перилата на стълбището. И затваряш очи, защото е страшно дори да го слушаш, а ако го видиш...
И внезапно изпитваш ужас, че за миг страшните шумове ще спрат и той ще се надвеси над теб, ще те лъхне дъхът му на прогнило зеле, после ръцете му ще те сграбчат за гърлото."

Не може да си представите колко нощи съм лежал в леглото си, сестра ми отдавна е заспала, а аз си припомням тези думи. Това е чудовището, което ме тормозеше допреди няколко години. Стивън Кинг го е описал плашещо точно. То обикаля из стаята, когато си обърнат с гръб към него и винаги успява да се скрие точно преди да го видиш. То се крие под леглото ти и го човърка с нокът отдолу. Понякога ти подръпва завивките, понякога тихичко ръмжи. А когато погледнеш отдолу, него вече го няма, защото се е скрил. Това същество иска да живее на границата между въображението и реалността, защото там живеят най-страшните твари. И един ден то просто си отива. Моето си отиде преди 4 години, но понякога идва да ме види и да ми напомни че е живо. Да ми припомни отминалите тъмни нощи. Между другото, в стаята на сестра ми живее едно и когато преди известно време ми се наложи да спя там го усетих. Не й завиждам...

Следващата книга, която трябва да прочета, е "Сблъсък", но гласовете ми казаха вместо нея да прочета "Черният дом", а "Сблъсък" да прочета след "Тъмната половина" и смятам да ги послушам.

Имам и една много добра новина, добра поне за мен - вече имам "Момичето, което обичаше Том Гордън", една от най-трудните за откриване книги на Стивън Кинг. Сега остава да се моля за чудо и скоро да се сдобия с 'Цикъл на върколака".

вторник, 26 август 2008 г.

В памет на Тифленчо

Тифленчо беше едно от най-мъдрите същества на света. Той знаеше, че е по-мъдро да замълчиш, отколкото да кажеш някоя глупост, затова през целия му живот не го чух да говори. Винаги знаеше кога да замълчи. Натъжавам се, като си помисля, колко ли още мъдрости можеше да премълчи той.

Днес Тифленчо беше положен в прозрачния си саркофаг.
На поклонението дойде самият президент на Независима Република Обеля (Мишо) и всички по-видни представители на Обеля (Мишо). Смъртта не дойде, защото беше заета, но тя и без това беше минала по-рано.
Всеки, който пожелае, може да дойде и да се поклони на тялото. Ако нямате възможност да пътувате до НРО, може да изразите съпричастността и почитта си в коментарите под тази публикация. Тифленчо ще остане в саркофага за вечни времена или поне докато много се размирише.

понеделник, 25 август 2008 г.

Скръбна вест

Тази сутрин почина известният обелски костенур, Тифленчо.
Тифленчо беше мой близък приятел и съмисленик. Неговата история можете да прочетете тук: "Трогателната истинска история на Тифленчо"
Очаквайте скоро подробности около поклонението и погребението.

четвъртък, 21 август 2008 г.

Отново чух глас от другата страна

За ушите страх, а за сърцето радост е въздишката от гроба, в който е погребан твой любим...

Днес отново чух съществото от гроба. Драскаше с нокти по капака на ковчега. Аз се доближих и допрях ухото си до дървото, което ни делеше. Чух го да шепти, но всяка дума беше изкривена и не можах да разбера какво говори.
Тогава почнах да се питам то ли е в ковчега или аз?

сряда, 20 август 2008 г.

Стивън Кинг - "Сияние"

Вчера прочетох за втори път една от най-прочутите книги на Стивън Кинг - "Сияние". Ако сте гледали "Приятели" знаете, че това е любимата книга на Джоуи, когато много се наплаши я крие в хладилника.
Спомням си как четях книгата за пръв път, голобрад и късокосмест, и на някой места доста се изплаших. "Сияние" е една от първите книги на Кинг, които четох. Не знам защо, но най-страшни ми се видяха животните-храсти.
Много е хубаво да препрочиташ книгите на Стивън Кинг, когато вече си чел и останалите. Неговите книги са като парчета от пъзел. Един много голям пъзел с много парчета. Естествено нямаме всички парчета, имаме само едно ъгълче от картината, но и това ни е достатъчно. От ъгълчето се разбира, че на картината има рози и кула. Има и други неща, но тях не можем да разпознаем. Може би ще намерим и останалите парчета, за да сглобим цялата картина, във всеки случай книгите на Стивън Кинг са доста добро начало.
Връзката която направих, а със сигурност са я направили и другите фенове, е с романа “Безсъние”. Още докато четях “Безсъние” се сетих за “Сияние”, просто защото Ралф, главният герой в книгата, нарича аурите “сияния”. Убеден съм, че силата, която притежават Ралф и Лоуис е същата, която имат Дани и Халоран. Просто при Ралф и приятелката му е много по-силна, защото са “вдигнати” по изкуствен начин, а Дани и Халоран са си родени така.
Някой хора просто се намират на по-високо стъпало във Великата Кула. Може би човечеството бавно се изкачва нагоре и един ден ще достигне третия етаж. А тогава остават още 16 етажа до върха. Все по-трудно ми е да се убеждавам, че това са измислици…
Така, стига глупости, сега нещо по-гадно. Опасявам се, че твърде много приличам на Джак Торънс от “Сияние”. Някои елементи от характера му Стивън Кинг изглежда е взел от мен. Аз също съм изпълнен с гняв. Понякога имам чувството, че целият свят се е обърнал срещу мен и се опитва да ми вгорчи живота, не само хората, но и природата. Ако попадна на място като “Панорама”, много бързо ще стана плячка на злите сили там. Аз съм като бойлера в мазето, напрежението в мен постоянно се трупа, но нямам клапи за изпускане на парата. Един ден вероятно ще избухна. (Това не го измислих аз, изплагиатствах го от книгата)
Как ми се иска да пийна… една Coca-Cola.
:)
ЛИД

сряда, 13 август 2008 г.

Символика на почесването

Извадки от Обелския речник за езика на тялото:
Почесване по главата - липса на ум.
Почесване по брадата - дълбокомислие.
Почесване по тялото - лоша хигиена.
Почесване в областта под кръста и над коляното - ниска култура.
ЗАБЕЛЕЖКА: Докато измислях това се почесвах по брадата.

събота, 9 август 2008 г.

Още само 23 книги (неактуален)

Преди малко повече от месец, след успешно книгопазаруване, пуснах списък с книгите на Стивън Кинг, които ми остават да си купя. За моя изненада се намери кой да ми помогне с книгите. По повод рождения ден на Фен Клуб "Гумената Чушка", Дарина от Хасково ми подари новото издание на "Живата факла", с това вече имам и четирите издания на Подпалвачката/Живата факла. По-късно Дени от Интернет ми изпрати "Проклятието" от 1997 и "Сияние" от 1999 (вече имам всички издания). Това не са книги, които може да се намерят навсякъде, всъщност не знам дали изобщо може да се намерят някъде. Нейните мотиви не мога да ги разбера. Е, обелският народ много мъдро го е казал; "Подарена къща, срам за майстора." Ето и другите книги с които се сдобих през последния месец:
"Сияние" 1992
"Куджо" 1996
"Тъмната Кула 2" 1998
"То" 1999 (3 тома)
И един нов роман, който излезе ненадейно - "Огън"
Общо 10 книги. Остават ми само 23 книги:

Група 1
Момичето което обичаше Том Гордън (само едно издание)
Цикъл на върколака (Плеяда, само едно издание, твърди корици)
13 (Плеяда, само едно издание, разкази)

Група 2
Тъмната Кула 3 (Плеяда, старо издание, ?1998?,)
Тъмната Кула 4 (Плеяда, старо издание, ?1998?,)
Изкуплението Шоушенк (АРТ ФУТУРА, самостоятелно издание)
Дихателни упражнения (АРТ ФУТУРА, самостоятелно издание)
Зеленият път (Плеяда, ?1997?, 6 книги!!!)
Талисманът (Плеяда, след 2000, ветропоказател)
Гробище за домашни любимци (Плеяда, след 2000)
Мъртвата зона (?Хермес?, лице)
Тъмната половина (Плеяда, след 1994, две врабчета)
Куджо (Бард, 2002)


Група 3
Томинокърс (Плеяда, 2005)
Пътна мрежа (Бард, 2006)
Мъртвата зона (Бард, 2006)
Сейлъмс Лот (Плеяда, 2007)
Мизъри (Бард, 2008)

Ще съм благодарен на всяка помощ.
Толкова от мен.
ЛИД

вторник, 5 август 2008 г.

Стивън Кинг - "Огън"



Късно предишната вечер прочетох последния излязъл в България роман на Стивън Кинг - "Огън". И един въпрос не ми дава спокойствие, защо българските издатели на книгата са решили да я нарекат така? Заглавието на книгата е "Блейз", което е името на главния герой. В цялата книга не видях основание да се нарича "Огън", ако някой е намерил нека ми пише.
Иначе останах с много добри впечатления от книгата. Чете се изключително лесно (330 стр. прочетох я за 2 дни, което е по-бързо от средната ми скорост на четене). Историята е интересна, трогателна, но в никакъв случай мелодраматична. Малко ми напомня на "Форест Гъмп", но за разлика от него Блейз няма никакъв късмет, което го довежда до състоянието в което се появява в началото на книгата.
В предговора Стивън Кинг казва, че се надява читателите да се просълзят, само дано не е от смях. Аз не се просълзих (въпреки че книгите на Кинг често ме просълзяват), но да се смея не съм си и помислял. Всъщност открих доста общи неща между мен и Блейз.
Сред книгите, писани под псевдонима Ричард Бакман, тази е една от най-добрите, но в никакъв случай не може да се сравнява с шедьовъра "Дългата разходка".

Ето любимият ми цитат от тази книга:

"Глупостта беше като затвор, от който е невъзможно да се избяга."

А ето и любимият ми момент (със съкращения):

"Вратите се затвориха със съскане, мощният двигател заръмжа. Автобусът излезе от паркинга на автогарата... Движеха се. Отиваха някъде. Блейз се взираше жадно през прозореца и попиваше всичко, което попадаше пред очите му... Имаше и къщи - Блейз видя пред една от тях мъж, който поливаше ливадата си. Беше с бермуди, не отиваше никъде и Блейз изпита съжаление към него."

Едно нещо мога да пожелая на себе си и на света - нека Словострелецът е жив още много години, за да използва таланта си. Неговото творчество отдавна вече е надминало определението "изкуство" и може да бъде наречено само по един начин - вълшебство.

Толкова от мен.
ЛИД

събота, 26 юли 2008 г.

За страха и самотата


Думите на Стивън Кинг се делят в три категории - мъдри, красиви и шокиращи. Подбрах няколко цитата от романа "Сейлъмс Лот". Това е първият роман на Кинг, който прочетох. Това е и неговата книга, която съм чел най-много пъти. И въпреки че "Сейлъмс Лот" е доста по-прост в сравнение с шедьоврите "Сърца в Атлантида" и "Романът на Лизи" (не включвам "Тъмната Кула", защото тя е несравнима), дори в нея има много мъдри и красиви неща (шокиращите са по-малко, все пак това е зората на Кинг). Ето малко мъдри мисли за страха, хората, които като мен не са загубили напълно въображението си и все още предпочитат да са сигурни, че вратата на гардероба е плътно затворена, ще ги разберат:

"Понякога се чудя как ли още не са закрещели стените от всички ужаси, които ни спохождат насън."


"Сам. Да, това беше думата, най-ужасната дума в английския език. Думата "убийство" бледнее пред нея, а думата "ад" е просто жалък синоним..."

"Нито едно дете не може да победи тези страхове, помисли си той. Щом не можеш да разкажеш за страха, не можеш и да го победиш. А страховете, заключени в детското съзнание, са прекалено грамадни, за да излязат през устата. Рано или късно си намираш спътник, за да крачи до теб край всички изоставени църкви, които отминаваш от беззъбото детство до изкуфялата старост. Докато стигнеш до днешната вечер. Днешната вечер, когато откриваш, че старите страхове изобщо не са изчезнали - само са били погребани в мънички детски ковчези с букетче от шипков цвят върху капака."

"Преди да задреме окончателно, той неволно се замисли - не за пръв път - колко странни са възрастните. Пият алкохол или приспивателни хапчета, за да прогонят страховете си и да заспят, а страховете им са толкова кротки, едва ли не питомни: работата, парите, още ли ме обича жена ми, кои са моите приятели. Всичко това бледнее в сравнение със страховете, които обграждат в тъмнината детското легло и само някое друго дете би могло да ги разбере. Не съществува нито групова терапия, нито обществена помощ за детето, което всяка нощ трябва самичко да се справя с нещото под леглото или в мазето - нещото, което се хили и подскача заплашително, но винаги остава точно извън границата на зрението. Нощ подир нощ детето е длъжно да води все същата самотна битка, а единственото лечение е постепенното закостеняване на въображението и това се нарича израстване."

Забележка: Не чакаите продължението на "Папа Краси"

петък, 18 юли 2008 г.

Творчески неволи

Преди повече от 2 години написах един от най-хубавите си разкази - "Приключението на Гумената Чушка". Написах го с невероятна лекота. След това написах "Приказката за смрадливото краварче", "Романтична драма" и първите глави на "Карибски кебапчета" със същата лекота.
Защо ви разказвам това? Ами, май нещо съм се повредил. Вече ми е много трудно да пиша разкази от типа на Гумената Чушка. И винаги излизат много дълги, а красотата на Гумената Чушка е, че главите са от по няколко изречения в които има толкова много безсмислие, че направо се чудиш що за ненормалник ги е измислил.
Друго, което ме притеснява, е собственото ми чувство за мярка. Преди спокойно можех да пратя Гумената Чушка да завре магическия пръстен в задника на Буш, а сега се притеснявам да употребя думата "гъз". В "Красавицата и звярът" я замених с думата "дупе" в последния момент.

Разказът, който ме накара да се замисля е "Папа Краси". Втората част "Папа Краси: Джордж, Буш и Лимтюл Напътски" вече е написана. Остава ми само да я редактирам мъничко и да дооформя композиционната рамка.
Разказът трябваше да излезе преди една седмица. Обаче... Изплаших се. Имаше няколко сцени, които ми се видяха прекалени. Една от сцените, може би най-важната, включваше не кой да е, ами самия Бог. Обаче ми се стори твърде богохулна. Имаше и други неща, които ме притесняваха. Като расизъм например (въпреки че в това отношение си позволих малко повече). Така че рязах лепих и замазвах дупките. Не знам как ще изглежда разказът на вас, когато го публикувам в петък (следващата седмица), но за мен е много накъсан и непълен.

Толкова от мен.
ЛИД

сряда, 16 юли 2008 г.

Отново съм недооценен

Отново бях недооценен и презрян. В сайта, в който публикувам всичките си творби, не пожелаха да публикуват последния ми разказ: "Красавицата и звярът"... Животът е несправедлив. Още един такъв отказ и ще се самоубия. Вероятно.
А историята не е лоша. Написах, че е без поука, но който потърси по-дълбоко и по-упорито все ще се поучи от нещо.

четвъртък, 10 юли 2008 г.

Защо ще ми липсват часовете по математика

Днес си разглеждах тетрадката по математика от 12-и клас. Тя не е толкова интересна, колкото са тетрадките ми от 10-и и 11-и клас, защото последната година редовно не ходех на училище, особено за часовете по математика.
Математиката ми беше любимото място за творене. В никой друг час не можех толкова цялостно да се отделя от света, защото учителите постоянно бърбореха и ме разсейваха. Учителката по математика също говореше, но тъй като абсолютно нищо не разбирах, не ми пречеше.
В часовете по математика написах някой от най-хубавите си балади, например "Балада за Рая", "Балада за Пепи" (която по-късно се превърна в "Тъжна поема за Хари Потър" и , разбира се, най-успешната си "поетична" творба - "Балада за математиката". В часовете по математика написах и повечето си "сериозни" стихотворения, както и няколко сносни разказа. Освен това страниците на тетрадките ми по математика са изпъстрени с множество картинки, творения на скуката и идиотизма.
И днес, докато разглеждах картинките, забелязах една много мъдра мисъл, оградена в квадратче. Пишеше (ще оставя един празен ред за да се подготвите психически):

"Кой яде роботи, железа сере."

Чували ли сте някога нещо по-мъдро? Нещо по-вярно?

"Кой яде роботи, железа сере."

Гениално. Ето затова ще ми липсват часовете по математика. Защото:

"Кой яде роботи, железа сере."

Всъщност, всичко което написах преди това, беше за да ви покажа тези мъдри слова. Един ден, когато имам свой замък и принцеса с две глави, ще наредя да го изпишат над входа.
Ето затова ще ми липсват часовете по математика. Откакто завърших пиша предимно "сериозни" творби. А "Гумената чушка"? :(
Дано да стана студент. Може би тогава отново ще достигна това свръхестествено състояние на пълно неразбиране и отново ще мога да малоумнича като едно време (не че сега съм по-умен, но вече се опитвам да влагам смисъл и става грозна гледка). А до тогава помнете, може дори да си го запишете:

"Кой яде роботи, железа сере."

:)

понеделник, 7 юли 2008 г.

Не съществувам

Имам мечти, но нямам талант. Имам цел, но нямам път. Имам думи, но няма кой да ги чуе. И ако съберем всичко, което имам и извадим всичко, което нямам, излизам на минус. Какво ще рече това? Ами много просто - з не съществувам. Дори по-лошо - аз съм дупка. Предполагам затова нямам приятели, хората се страхуват да не паднат в мен, защото и дъно си нямам.
Как силно искам да летя, а вместо това всеки ден потъвам. Ставам все по бездънна дупка и все по широко нищо.
Слънцето не ме поглежда, защото губи лъчите си в мен, нощта ме ненавижда, защото съм конкуренция. Ако се изправя стърча, ако клекна ме газят. Ако говоря ми шъткат, ако мълча не ме разбират. Ако пея си запушват ушите, ако викам ми бият шамари.
Чувствам се като боклук, но няма кой да ми го каже, защото просто никой не вижда смисъл да говори с мен.
Думите, които искам да кажа, са повече от думите, които искам да чуя.

Малкият затворник в мен ви поздравява.

Острие, счупено стъкло, сълзи, викове, грозни желания на помрачено съзнание, отново викове и кръв.
А днес сълзи и болка. Няма кръв, но пак кърви.

Мразя живота си...

петък, 4 юли 2008 г.

С 4 книги по-близо (неактуален)

Днес ходих на пазар. По принцип мразя да обикалям по магазини или сергии, освен на едно място - площад "Славейков". И когато някой любезен продавач ме запиташе "Търсиш ли нещо?" аз винаги казвах едно и също: "Стивън Кинг". Ето какъв беше уловът ми днес:
"Подпалвачката" издателство Хермес (остава ми най-новото издание на "Живата факла" и ще ги имам всички)
"Дългата разходка" Новото издание (вече ги имам и двете)
"Мизъри" второто издание (остава ми да си купя и най-новото)
и
"Тъмната Кула: Стрелецът" Старото издание (вече имам и двете)

Остават ми още 32 книги и ще имам всичко!!!

Ето списък на книгите, които търся. Добавил съм издателствата и годините (на които ги знам) както и някой отличителни белези:

Момичето което обичаше Том Гордън (само едно издание)
Цикъл на върколака (Плеяда, само едно издание, твърди корици)

Сиянието (Народна култура, 1992)

Тъмната Кула 2 (Плеяда, старо издание, ?1998?,)
Тъмната Кула 3 (Плеяда, старо издание, ?1998?,)
Тъмната Кула 4 (Плеяда, старо издание, ?1998?,)
13 (Плеяда, само едно издание, разкази)
Сияние (Бард, 1999)
Изкуплението Шоушенк (АРТ ФУТУРА, самостоятелно издание)
Дихателни упражнения (АРТ ФУТУРА, самостоятелно издание)
То (Плеяда, 1999, в три тома!!!)
Зеленият път (Плеяда, ?1997?, 6 книги!!!)
Проклятието (Плеяда, след 1994, с лешояд)
Талисманът (Плеяда, след 2000, ветропоказател)
Гробище за домашни любимци (Плеяда, след 2000)
Мъртвата зона (?Хермес?, лице)
Куджо (Плеяда, след 1994)
Тъмната половина (Плеяда, след 2000, две врабчета)
Куджо (Бард, 2002)
Томинокърс (Плеяда, 2005)
Пътна мрежа (Бард, 2006)
Живата Факла (Бард, 2006)
Мъртвата зона (Бард, 2006)
Сейлъмс Лот (Плеяда, 2007)
Мизъри (Бард, 2008)

Ако някой може да ми помогне, да не се срамува, а да пише...

вторник, 1 юли 2008 г.

Животът ми е скучен

Не се чудете, че не публикувам нищо. Животът ми е много скучен, няма с какво да се похваля. Творческата ми "кариера" също е в застой. Въпреки че днес публикувах една глупост в сайта "Откровения", а към края на седмицата ще публикувам втората част от трилогията за Папа Краси.

Ето и глупавото разказче, което публикувах днес: Сънят на някой за призрак и уродливо същество
Идеята ми дойде докато си лежах в леглото и си спомнях как седях на един самотен камък и си спомнях разни неща. Ще го публикувам в своя сайт заедно със следващото произведение, което ще пусна, а то най-вероятно ще е "Папа Краси 2". Просто не си заслужава да му отделям специално внимание.

вторник, 17 юни 2008 г.

Луд ли съм?

Последните ми 3 публикации бяха свързани със Стивън Кинг. Утре пак ще пиша за него, така че сега реших да разнообразя обстановката и да пиша за нещо друго.

Луд ли съм?
Понякога си представям че съм някъде с някого и разговаряме за нещо. Обикновено, когато разговорът стане много оживен, започвам да се разхождам в стаята си и да си говоря на глас.
Луд ли съм?

В скайп зададох следния въпрос:
Говорите ли си сами? а) Никога, б) Понякога, в) Много често

Сдобих се с 3 книги на Кинг в един ден!!!

Това се случи вчера.
Денят ми започна перфектно. Още в 10 часа ми донесоха новото издание на "Тъмната половина". Нея не си я купих, размених я за новото издание на "Очите на дракона", което ми се повтаряше.
По-късно отидох да си търся "Колорадеца". Намерих я, но по пътя намерих и "Живата факла" от 1989 на много добра цена, така че си купих и нея.
Сега ми остават още 41 книги на Стивън Кинг. Надявам се до 19 юни следващата година да имам всичко.

четвъртък, 12 юни 2008 г.

Търся

Че не съм от този свят,
сърцето ми шепти.
Тук съм скитник непознат,
обграден с лъжи.

Сред хората вървя,
но отново сам оставам.
Опитвам се да разбера,
да се науча да прощавам.

Търся розите в сърцата,
но откривам само мрак.
Дори в очите на децата
разпознавам своя Враг.

Този свят намразих,
хората презрях.
Подаръците им погазих
и с ненавист запламтях.

В плътта ми се забиват
оковите от страх,
от погледа ми скриват
що е право, що е грях.

Къде да ида, Бог ще каже.
Той е огън през нощта.
Пътя светъл ще покаже,
дори и Неоткритата Врата.

сряда, 11 юни 2008 г.

"Безсъние"

След толкова много време прекарано в търсене и разпитване, най-сетне се сдобих с романа "Безсъние". Това е една от най-редките книги на Стивън Кинг. Е, не е като нова, но поне не липсват страници. И цената беше съвсем прилична.
Книгата "Безсъние" е пряко свързана с романите за Тъмната Кула. Тук за пръв път се появява Художникът. Направо се споменават Кулата, Роланд и Пурпурния Крал.
Още утре се захващам м да чета. Книгата е малко повече от 500 страници, така че планирам да съм я свършил до понеделник, когато ще се захвана с "Колорадеца" - първият роман на Кинг след Кулата. "Колорадеца" беше пренебрегнат от Плеяда в полза на "Клетка" и "Романът на Лизи". Така че тази седмица чета класически Кинг - "Безсъние", а другата Кинг експериментаторът - "Колорадеца" - първият му криминален роман.

вторник, 10 юни 2008 г.

Голгота

1
“Разпни го, разпни го!”
Устите крещяха,
очите търсеха кръв.
Ръцете космати
нагоре летяха
и блъскаха въздуха кух.
      И аз с тях.
      И аз крещях.
      И аз размахвах ръце.
Ето го царя,
облечен в червено,
облечен в своята кръв.
Венецът от тръни,
заплетен в косите,
дяволски думи дълбае.
Червени кръстове,
камшик изрисувал
по бялата плът на гърба.
Свистене и удар,
камък в чело,
покапала кръв по земята.
      И аз с тях.
      И аз крещях.
      И аз камъни хвърлях.
2
Тежи ли ти
кръста.
Тежи ли?
Защо се превиваш в прахта?
Стани!
       Полети!!
             Победи!!!
Не ставаш…
А как ще поемеш теглото
на целия свят,
       греховете?
Това е дърво.
Не си ли го ти
       сътворил?
Стани!
       Полети!!
             Победи!!!
Не ставаш…
Осъзна ли вече,
       че сбърка,
             като пи от горчивата чаша?
Недей се превива в прахта,
при баща си върви,
       Сине на Бога!!!
Стани!
       Полети!!
             Победи!!!
Не ставаш…
Не ставаш!

3
Чук
Пирон
Удар
Писък
-
Тишина.
Чук
Пирон
Удар
Писък
-
Тишина.
Чук
Пирон
Удар
Писък
-
Тишина.
Новият Бог
позорно виси.
       И аз
       от двете страни.
Голият Бог
позорно виси.
Грозният плод
на доброто.


И няма ангелски хор.

4
Очите –
избодени, слепи.
Ръцете –
приковани с пирони.
Червата -
вън.
Бузите -
издрани.
Гърдите -
покрити със рани.


Спасителят е мъртъв.

5
Нима бях там,
когато месията
биха?
Нима бях там,
когато с пирони
бе прикован?
Нима аз
чука държах
и забивах,
забивах
и виках?!


НЕ!


Не съм там,
а съм тук,
разпънат на кръста,
изложен на показ.
Мен
       ме биха.
И мен
       ме заплюха.
Мен
       на кръст
       приковаха.
Къде е Христос,
Божият син,
за моите грешки осъден.
Ето, в ръцете ми,
сбръчкани дупки –
по една
за всеки завет.
Ето смъртта,
       Моя сестра,
протяга към мене ръце.
       И Той бе там.

       И Той плака за мен.