Ще се изненадаш, че ковчегът ми е празен

Аз съм жив, и мисля, и се движа,
и във вените ми кръв тече.
Кратки стихове бездарно пиша,
които после никой не чете.

И ти си жива и с бои рисуваш,
картини с птици и цветя.
Ти свириш, пееш и танцуваш,
и правиш по-добър света.

Но не чувам вече твоите песни,
а ти едва ли ще четеш това.
Разделени по причини неизвестни
от ръцете на безумната съдба.

Един за друг сме мъртви, закопани
в гробове без плоча и без кръст.
От време са ковчезите ни изковани,
от години гробищната пръст.

Ликът ти в паметта ми се стопи,
и думите ми ти забрави.
Смъртта не може да ни раздели -
животът вече го направи.

Коментари