Отново ме повика, отново отзовах се

Гласът ти каза ми: "Ела"
и аз се гмурнах в тъмнината.
Напред, с протегната ръка,
и бавно движейки краката.

Очаквах топлата ти длан
да ме докосне и да ме насочи.
Но това оказа се капан,
върху мене нещо скочи.

Създанието над мен ръмжеше,
с озъбена, огромна паст,
и костите ми то трошеше,
разкъсваше плътта ми част по част.

Още колко ли ще тичам
в преследване на твоя глас?
Докато не спра да те обичам,
жертвата ще бъда аз.

Коментари