Зад пурпурната завеса

Зад завесата от пурпурна коприна,
сред нежната забравена мъгла,
зная, свят със вечно утро има,
изтъкан е той от мрак и светлина.

Непрестанно тук камбанките звънят.
Животинки странни крият се в тревата.
И вие се един самотен път,
губещ се сред мрака на гората.

А оранжевото слънце на зората
и последните минути на нощта,
ръцете си са сплели над земята
в прегръдка вечна, забранена от деня.

Но цветята тук миришат на тъга.
Птиците са неми и не могат да летят.
Изкривените дървета излъчват самота.
И мрачни мисли щастието крадат.

Защото теб очаква този свят,
да бъдеш коронована със светлина.
Прогони от тук влудяващия хлад,
издигни сиянието си над скръбта.

И слънцето, луната и звездите
пред тебе нека да се поклонят.
И нека в твое име планините
да бълват огън и да се тресат.

Защото тебе слънцето целува
и дарява те със огнени цветя.
Твоя смях обича вятърът да чува.
И тече във вените ти топлина.

Една от своите целувки подари.
Една усмивка, изпълнена със сила.
Червената завеса раздери,
разпръсни мъглата, която я е скрила.

Нека птиците отново да пропеят
и свободни те в небето да летят.
Топли ветрове игриво нека да завеят
и само в мрака мълнии да гърмят.

Небесни ангели ще ти се поклонят,
за тебе ще създават светове.
На ръце до трона ще те отнесат,
сред безкрайно, алено поле.

И под вечната прегръдка на зората,
ще царуваш в праведност и светлина.
Далеч от мрака на гората,
наравно с влюбените Слънце и Луна.

Зад завесата от пурпурна коприна,
сред нежната забравена мъгла,
Знай, свят очакващ тебе има,
зажаднял отчаяно за топлина.

Коментари