Мишо в петък вечер и 30-годишната карантина

Добро утро!!!

Петък вечер е, но очевидно ще я прекарам затворен вкъщи и единствена компания ще ми правят Радина и Netflix. Не че се оплаквам - реално само това ми е необходимо.

Този петък обаче е различен от останалите, защото освен мен сега всички ще си стоят по домовете. Отдавна си мечтая да имам толкова социален живот, колкото имат останалите хора в България и най-сетне мечтата ми се сбъдна. Благодаря ти, COVID-19!


В интерес на истината трябва да кажа, че не подозирах колко много се различава моят живот от този на останалите. Във Facebook чета шеги за хора, които отварят гардеробите, за да си припомнят дрехите си и разговарят с пералнята и хладилника.

Минала е само една седмица, в която не сте излизали от домовете си. Само една седмица, в която хората не са общували на живо с други хора. Наистина ли за някого това е толкова трудно? Явно да.

Оказва се, че през тези 30 години съм се подготвял не за друго, а за Голямата пандемия от коронавирус през 2020 г. Имало е полза от това, че не мога да намеря общ език с никого и че не знам как да се харесам на хората, за да общуват с мен по-дълго от 3 години (да, толкова са ми необходими, за да отблъсна някого без да се старая особено). Дистанцирал съм се през цялото това време, за да не страдам, когато трябва да кисна вкъщи по задължение.


Така де, гадно ми е, но не толкова, колкото щеше да бъде в един некарантинен петък. Сега поне всички страдат.

Някои не издържат една седмица и изтръпват при мисълта, че извънредното положение ще продължи поне още една, а старият Мишо (без да преувеличавам) не е излизал с по-голяма група хора от 20 дни. А март по принцип ми е най-социалния месец, защото все тогава се пада рожденият ми ден. Направих и справка за февруари - имам едва три успешни събирания с други хора, като две от тях са свързани с литературните клубове, които посещавам.


В общи линии случващото се не ми пречи толкова много. Даже съм доволен - най-после и останалите хора разбраха какво е да си Мишо!

Коментари