Женчо-менчо, или как разбрах, че съм слаб и безполезен като някаква жена

Добро утро!!!

Блогчето ми хвана прах и паяжини, но явно от доста време не съм имал от какво да се оплача. Сега обаче ще наваксам.

Внимание, това е колаж, а не реална снимка на Мишо!

Всяка сутрин, като стана, влизам в тоалетната и пикая прав (понякога, като не съм се събудил напълно, пикая и облегнат на стената), което, в продължение на 30 години, ме навеждаше на мисълта, че съм мъж. Тези дни обаче открих как се чувстват жените - отхвърлени, слаби и беззащитни. За да е пълна картинката трябва да започна да карам лошо, да не мога да паркирам, да стана заядлив и подъл и да изпитвам най-голямо удоволствие в кухнята, където ми е мястото.

Тук вече сигурно съм разгневил 13-те феминистки, които имам сред приятелите си във Facebook, но преди да започнете да ми обяснявате как всичко това са обидни стереотипи за жени, трябва да ви кажа, че вече знам. Повтаря ни се до безкрайност, че жените могат да са силни, независими, амбициозни. И това е хубаво, но не бива да забравяме и другото - мъжете също може да са слаби, раними и чувствителни.

Един нормален вторник за Мишо.

Ако имахме перверзник в квартала, който наднича в домовете на хората с бинокъл, и той сега четеше това, със сигурност щях да чувам как се смее от мрачния си наблюдателен пост, но за щастие единственият перверзник в нашия квартал съм аз. Само че на мен не ми е смешно, защото се чувствам жертва на стереотипите не по-малко от която и да било жена.

Добре де, прекалих. Едва ли някога ще ме дискриминират заради пола ми, когато отида на интервю за работа (особено в сферата, в която се занимавам аз), така че не е редно да приравнявам проблемите си с тези на дискриминираните жени, но все пак са си мои проблеми и бих се радвал да реша първо тях, а после тези на останалите хора по света.

Ето за какво говоря. Да си представим една хипотетична ситуация, в която група момичета, всички част от приятелския ми кръг... даже, за да стане по-интересна тази хипотетична ситуация, нека кажем, че са 90% от всичките ми приятели, решават да си направят женско парти. Те, разбира се, няма да ме поканят, защото това е женско парти, а аз нямам каквото трябва.

Това също е колаж.

Какво обаче, освен че имам пенис между краката (и то не особено впечатляващ), наистина ме спира да съм част от тази компания? Ще си говорят за мензис и раждане? Че аз от съвсем малък знам какво се случва с жените всеки месец и съм наясно къде щъркелът слага бебетата, преди да излязат от стомаха на майка си. Ще си правят плитки и прически? Че аз едно време имах по-дълга коса от Радина. Ще се обличат с рокли и ще ходят на токчета? Ха, аз имам цял албум със снимки с ролки (жена ми е забранила да ги публикувам, защото изглеждам твърде секси) и почти със сигурност мога да балансирам на високи токчета по-добре от Радина. Ще обсъждат мъже? Че и аз си имам любимци и не бих изхвърлил от леглото си Крисчън Бейл, Хю Джакман или Джъд Лоу (не знам кое ви е по-странно - че намирам мъж за секси или че намирам Албус Дъмбълдор за секси).

Всъщност нека поставим въпроса по друг начин - къде би трябвало да е моето място, ако не там? Какво се очаква да прави един мъж? Да се интересувам от футбол - някаква игра, в която 20 свръхвисокоплатени дебили ритат една топка в продължение на час и половина и за някакви хора е изключително важно (буквално все едно животът им зависи от това) тази топка да мине между три дъски (и е оправдано да влезеш в ръкопашен бой, ако срещнеш някой, който предпочита топката да мине между срещуположните дъски). Или да си говорим за коли - онези ламаринени кутийки, от които всяка вечер по новините вадят трупове, като кайсии от консерва, но е от голямо значение дали ще те пратят в гроба със 100 или със 300 километра в час. А, сетих се - трябва да се оплаквам как жена ми ми харчи парите за глупости. Само дето жена ми взима много повече пари от мен и аз съм този, който тръпне да си купи надценени боклуци от магазина в ХП студиото по-късно този месец (ако паниката от коронавируса не ни изяде билетите).

Май единственото, което имам общо с онези от моя вид е, че харесвам И жени. Но нали има и жени, които харесват жени, без това да ги прави по-малко жени? И като говорим за "нормални" и "ненормални" сексуални предпочитания, ще направя едно отклонение. Случвало ми се е да кажа на Някого, че еди кой си актьор е много секси, при което този Някого започва да се държи сякаш ей сега ще му се нахвърля с намерение да го бодна. Но не е проблем, когато същия този Някого изразява абсолютно същите намерения спрямо почти всяка жена, която види по телевизията или на улицата. При жените го няма този страх да се обсъжда красотата на други жени, за което мога само да завиждам.

Колаж, да.

Нека обобщим - аз не гледам футбол (или какъвто и да е спорт, ако не съм заложил пари), не шофирам и жена ми ме издържа. За сметка на това гледам мюзикъли, мелодрами като "Това сме ние" (най-после излязох от клозета - за пръв път си признавам, че гледам този сериал), плача на филми, плача на книги и не само не шофирам и не обичам високите скорости, но и не сядам в кола (или автобус) без да си сложа предпазния колан. Всяко едно от тези неща предизвиква смях у Радина, у несъществуващия перверзник от съседния блок и най-вероятно у повечето от вас.

Накрая се оказва, че за мъжете съм един женчо, а за жените съм един менчо. А аз съм просто един Мишо. Само че за такива няма място.

Коментари

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Чудесна статия, Мишо! Браво! Като една истинска феминистка никога няма да отрека, че и мъжете имат чувства. Съжалявам, че те дискриминират и не те канят на женски партита. Не е справедливо.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)