За страданията на един мъж, чиято жена печели повече от него

Добро утро!!!

Днес е ден на труда и на работническата солидарност, но аз няма как да съм солидарен с работниците, защото животът ме е притиснал в ъгъла и ме е лишил от възможността да се трудя за прехраната си.

Това съм аз и страдам

Едва ли някой от вас може да си представи ужасите на подобно съществуване. Едва ли може да разберете какво е всеки ден да се будиш само след като се наспиш напълно и да започнеш лишения си от смисъл ден без задължения.

Трудно е да станеш, когато няма за какво...

Представяте ли си какви усилия полага един такъв човек, за да запълни безкрайно дългите си дни със сериали, книги, филми игри и безцелно излежаване? На мен не ми се налага да си го представям - това е адът, в който живея всеки ден...

75% от сериалите, на които давам шанс, се оказват боклуци

Подобно съществуване (защото не мога да го нарека живот) те лишава от малките удоволствия, като уикендите или почивните дни, какъвто е днешният. Защото, какво значение има, че календарът е нарекъл деня събота, когато за теб ВСЕКИ ДЕН е събота. Животът ти е една безкрайна събота!!! Кошмар!

Дните от седмицата ти се сливат

И всички около теб ти напомнят за състоянието, в което се намираш. Винаги е "О, нямам време" или "О, нямам пари". А ти, стоиш си сам и свободното време те затрупва като студената пръст на гроба.

Превръщаш се в просяк на чуждото време

Да, животът ми е смърт още от сега. Днес страданието се търпи, защото всички почиват, но утре хоратра, които дори не осъзнават късмета си (жалки неблагодарни мрънкалници), ще тръгнат по служебните си задължения и ще се чувстват наистина живи, а аз... аз ще стана в 13 часа, ще си поръчам пица, ще си пусна сериал и ще се моля това жалко съществуване да свърши по-скоро.

Ставаш жив мъртвец