събота, 18 юни 2016 г.

Двуличната толерантност

Добро утро!!!

Дойде времето от годината, когато разни хора ще излязат по улицата на София, за да парадират със сексуалната си ориентация. И всеки, който изрази несъгласието си с подобно събитие, ще бъде обявяван за хомофоб.
Аз си имам много предразсъдъци, някои с основание, повечето без, но хомофобията не е един от тях. И все пак, няма как да не споделя мнението си, че този "толерантен" начин на мислене, който насилствено ни се налага, създава много повече конфликти, разделение и бариери в обществото, отколкото премахва. Това е една двулична толерантност.

Език на омразата
На първо място в обществото умишлено се създава впечатлението, че всеки, който не подкрепя провеждането на парада, по някакъв начин е съучастник в случаите на насилие срещу гейове. Истината обаче е, че не всеки, който не смята хомосексуализма за нещо нормално, извършва насилие срещу гейовете или не осъжда достатъчно насилниците. И още повече е истина, че не всеки, който е жертва на насилие, е хомосексуалист.
Мен например, без да съм гей, ме тормозеха в училище. Сега бащата на Радина също понякога се гаври с мен, защото предпочитам да гледам сериали и мюзикъли пред спорт (и не мога да разбера как на някой резултатът от мач на европейското може да му е по-интересен от изхода от Битката на копелетата) и защото не близвам алкохол. Милиони други хора, без значение дали са гейове или не, са тормозени и малтретирани по хиляди причини, различни от сексуалната им ориентация. Те и аз по никакъв начин не сме по-малко жертви на насилие.
Насилието е лошо във всяка форма и да кажем, че един вид насилие (на сексуална или расова основа) е по-лош от друг вид насилие е дискриминация спрямо жертвите, които не спадат към "привилегированите" групи.
Днес аз съм несъгласен с провеждането на парада. И тъй като съм заел тази позиция, се чувствам обиден, когато в интернет, поставяйки всички несъгласни под общ знаменател, ме наричат изрод, хомофоб или идиот. Сега, без да съм направил абсолютно нищо, ставам жертва на език, пълен с омраза, който обаче не се брои за "език на омразата", следователно аз няма как да бъда защитен и правата ми са нарушени.

Има ли разрешена омраза?
Като човек, който мрази толкова много неща (пак повтарям, че обратните не са едно от тях), бих казал, че има. Но един проповедник на толерантността трябва да каже, че няма. Само дето не е така.
Снощи реших да направя експеримент и публикувах следния пост във Facebook:
Харесаха го доста хора, някои от които големи защитници на човешките права. Ами ако бях написал, че за всяко харесване ще умира гей, щяха ли да го харесват хората? Или ФБ щеше да ми блокира профила, защото използвам "език на омразата"? Значи ли това, че едни хора имат по-малко право да живеят от други, само защото са направили различен избор? С какво чалгарофобията е по-малко лоша от хомофобията?

Има и други примери за "разрешена" и "неразрешена" омраза. Преди време една дебелана беше написала, че харесва само бели мъже. В отговор един негър ѝ беше отговорил, че това е добра новина за всички черни. Този кратък разговор беше разпространен във ФБ като голяма победа над расизма и "езика на омразата". Явно е лошо да обидиш някого заради расата му, но супер голямо геройство да го обидиш заради външния му вид.

Да не говорим, че никой не вижда нищо против да има групи за атеисти, които да се подиграват на религиозните, но ако аз направя група "Хомофоби", в която да се подиграваме на гейовете, това вече ще разбуни духовете.

Двуличната толерантност
И стигаме до главната идея на тази публикация - двуличието на "толерантността".
Защото, щом приемаме хората с различна сексуална ориентация, трябва да приемаме и всички хора с различни сексуални вкусове. И ако можем да кажем, че влечението към  малки деца и животни е лошо, защото те не могат да вземат сами решения, то няма причина да не приемаме брака между братя и сестри, майки и синове, баща и дъщери, стига да са навършили пълнолетие. Няма причина да не приемаме и сексуалните отношения на живи с мъртви, стига мъртвият приживе да е заявил, че е съгласен. А да не говорим за многоженството, което е забранено навсякъде в западния свят, включително и там, където са разрешени хомосексуалните бракове.

Сигурен съм, че няма човек, който да е чак толкова толерантен. Следователно, винаги ще има неща, които няма да разбираме и няма да можем да приемаме. Винаги ще има неща, които ще ни отвращават и които ще смятаме за неестествени и "неморални".

Излиза, че единствената толерантност, на която трябва да се учим, е да приемаме толерантно нетолерантностите на другите.

1 коментар:

  1. Парадът е глупост и не би трябвало да се провежда и в едно по-толерантно общество не би се провеждал. Един виц все се появява из Фейсбук по това време, за някакъв лорд, който пита слугата си какво се случва и слугата му отговаря "гей парад", и лордът пита "какво искат?", слугата отговаря "равни права", лордът пита "че кой им ги отнема?", слугата отговаря "никой", лордът пита "е тогава...?" и слугата казва "еми педерасти, сър". Ама не е така и мисля, че това е очевидно за всекиго, надявам се. Най-малкото им е отнето правото да сключват брак, по конституция. Сега, някой може да каже, че бракът не е нещо чак толкова важно, парче хартия, дрън-дрън, обаче е лесно да се говори така, когато имаш опцията. Когато ти кажат "МИ НЕ, щот не ни кефи кого искаш да чукаш" е съвсем различно. Когато не можете да осиновите дете, което легално да има и двама ви за родители, има значение. Когато ти викат "педал" по улицата и те плюят в буквалния, слюнчест смисъл на думата, има значение. Когато застрелят петдесет човека в клуб и след три дена във фейсбук плъзнат картинки с дилдота и надписи "куршум, намерен в една от жертвите в Орландо", има значение. Когато ти се казва, че "не си нормален", когато се отдръпват от теб като прокажен, когато те е страх да бъдеш себе си, защото е силно вероятно да те пребият и никой нищо да не направи по въпроса, има значение. И затова излизаш на парад. Защото всеки друг метод да си вземеш правата би бил грозен и насилствен (и да, да си ги вземеш, а не да ги получиш или нещо такова. Всеки човек има равни права, съгласно всички международни документи за правата на човека. И те не се дават от държавата, а държавата просто се задължава да ги защитава.), докато парадът е безобиден и не вреди никому (освен понякога на самите участници в него, които стават жертви на тормоз). Парадът е и нещо, което да ти покаже, че можеш да се изправиш и да признаеш кой си, и че не си сам. Не би трябвало да се провежда и може би някой ден ще стигнем до общество, в което няма да има нужда да се провежда, но още не сме там.

    Сексът между роднини може да резултира в мозъчно увредени деца, затова му се гледа с лошо око. Гей сексът по дефиниция не може да даде такъв резултат.
    Мъртвият може да се е съгласил живият да го чука приживе, но това нищо не значи. Ако едно момиче ти пусне веднъж, това не значи, че след пет години запазваш правото си да я чукаш, независимо от това дали тя още е навита или не. Съгласието важи само за конкретния случай.
    Какво ти пука кого иска да чука някой, когато това по никакъв начин не нарушава правата на другиго и не представлява опасност за обществото? (И тук някой ще каже, че гейовете СА заплаха за обществото, понеже не произвеждат деца и следователно не си изпълняват функцията на носители на човешкия ген. Не съм особено съгласна, защото ще станем 7 милиарда и храната не ни стига; не ни трябват повече гърла. Домовете са пълни с деца, които вече са родени и имат нужда от родители. Други ще кажат, че гейовете са заплаха за обществото, защото ще научат всички да са гейове, което просто... няма да го коментирам, за да не се ядосвам.)

    За едно съм съгласна - крайно неприемливо е да не се обръща внимание на жертви на тормоз, когато не са от "обичайните" тормозени групи. Тормозът си е тормоз, независимо от останалото.

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)