събота, 28 май 2016 г.

5 лоши екранизации, които са успешни филми

Добро утро!!!

Много рядко филмите по книги успяват дори да се приближат до нивото на оригиналното произведение. Лошите екранизации (особено по любимия ми автор Стивън Кинг) са безбройни, но понякога се случва филми, които изглеждат като подигравка с книгата, по която са правени, да пожънат огромен успех и дори да се превърнат в класика. Ето списък на няколко такива филми:



Z-та световна война
След трудния път, който филмът извървя от сценария до екрана, много хора се изненадаха, че се превърна в такъв касов успех (вероятно заради зомби вълната, която The Walking Dead предизвика), но истинската изненада (и то неприятна) беше за феновете на книгата.
Романът на Макс Брукс е направен да изглежда като сборник от интервюта с оцелели след световната зомби пандемия, останала в историята като "Z-та световна война". Зомбитата в книгата отговарят на абсолютно всяко клише в жанра, но въпреки това е страшно интересна, уникална и абсолютно гениална. Препоръчвам я на всички, за които TWD не е достатъчно реалистичен.
От друга страна филмът изцяло е променил зомбитата - те вече не са бавните гладни торби с кокали, познати ни от класическия филм на Джордж Ромеро и графичните романи на Робърт Киркман, а са бързи и много по-опасни. Но сюжетът на филма е толкова банален, че след като го гледате, ще ви се слее моментално с всички други подобни филми, които сте гледали.
Вместо да виждаме глобалното разпространение на заразата, представено ни от гледната точка на десетки различни хора, сме залепени за един единствен герой, който, опитвайки се да спаси семейството си, спасява целия свят.
Истината е, че единственото общо между филма и книгата е заглавието.

Странният случай с Бенджамин Бътън
Филмът излезе преди 7 години и се превърна в един от претендентите за най-много награди Оскар (но спечели само 3). Сигурно няма романтична душа, която да не е гледала и да не е въздишала по обречената любовна история на странното момче, родено като старец и подмладяващо се с всяка година. И сигурно повечето от тези романтични души не искат и да знаят, че посланието на Ф. Скот Фицджералд е точно обратното на това от филма.
Екранната версия на историята ни поднася старата лъжа, че любовта е по-силна от физическото привличане. Двамата продължават да се обичат дори когато тя е старица, а той дете, защото, нали, така е по книгите. Така е, но не и в тази книга. В разказа на Фицджералд Бенджамин се влюбва в младото момиче, когато самият той е млад на години, но изглежда като зрял мъж. Двамата се женят, но колкото повече той се подмладява, толкова повече го е гнус от нея, защото тя се състарява. И, разбира се, я напуска.
И ето колко различно всъщност е посланието на оригиналната история - любовта, приятелството и всички отношения с хората зависят само и единствено от начина, по който те те виждат. Абсолютно обратното на блудкавото послание на филма.

Хобит
Между 2012-2014 излязоха трите части на екранизацията по романа на Дж. Р. Р. Толкин. Още с излизането на първата част стана ясно, че този филм ще остане в историята само с едно - като пример как може да изцедиш парите от едно име до последната маричка.
Макар книгата да е едва 300 страници забавно приключение, послужило като основа на автора да напише епичния spin-off "Властелънът на пръстените", гадното копеле Питър Джаксън го е превърнал в 9 часова "манджа с грозде", добавяйки където може препратки към единствения си друг значим филм, удължавайки излишно всяка сцена и добавяйки нови герои и събития, от които историята няма нужда.
Единствената екранизация, за която феновете не се оплакват, че е пропуснала много неща, а дори напротив - иска им се да беше по-кратка.

Сияние
Една от най-култовите книги на Стивън Кинг се е превърнала в един от най-култовите филми на всички времена. Но колкото и да превъзнасят киноразбирачите филма на Кубрик, истината е, че това е една от най-лошите екранизации.
Макар в основни линии историята да е същата, филмът променя изцяло характера на героите, пропуска най-важните послания на Краля и накрая тотално закопава историята с променения финал.
Най-тъжно ми е за образа на Джак, който е изигран от великия Джак Никълсън, но от самото начало е представен като ненормалник, който просто става по-побъркан и накрая умира като злодей.
Щом всички казват, че филмът е толкова велик, значи сигурно е, но никога няма да мога да го гледам без да си мисля за оригиналния роман и емоциите, които ми подари Кинг с него. Емоции, които изцяло липсват във филма.

Приказка без край
Още една безсмъртна кино-класика. Още една гавра с велика книга.
Всъщност, филмът започва много обещаващо. Изглежда, че историята ще се следва почти дословно, образите са силни, а музиката е страхотна. Да, драконът е направен на летящо куче, но на кой му пука. И точно когато идва най-интересната част - средата на книгата, филмът свършва. Някой, който не е гледал филма и не е чел книгата, няма да ми повярва, но точно така се случва - екранизацията е само върху първата половина от романа. Явно някой е загубил половината сценарии, когато са започнали да снимат филма.
И то да свършваше както трябва - не, добавени са един куп сладникави глупости, всичко се връща към нормалното и умрелите се съживяват. И за капак, Фухур идва в нашия свят и помага на Бастиан да се пребори с училищните побойници.
Филмът е подигравка и това не е само мое мнение - самият Михаел Енде завежда дело срещу създателите му, за да не види бял свят. Успява да ги накара да махнат името му от началните надписи, но не и да спре излъчването му. А най-лошото е, че след първата Приказка без край следват още две продължения, всяко десетки пъти по-гнусно от предишното. И по тази причина според мен това е най-лошата екранизация на всички времена.

1 коментар:

  1. А Хари Потър? Филмите са брутални глупави, като супер дупер фен би трябвало да го разбираш :)

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)