неделя, 14 февруари 2016 г.

9 години живот в блудство

Людмил показва докъде ще
зарине хората в лайната си
Добро утро!!!

Дойде най-специалната дата за мен -  годишнината откакто един самопровъзгласил се сектантски бог ме насочи в моето духовно и личностно развитие. Негово нисочество Людмил Ятански буквално ми показа вратата, а неговият най-малодушен слуга ме изхвърли през нея.

Това се случи през далечната вече 2007 година. По това време от 10 години майка ми ме водеше в сектата Блага вест, където старателно ми промиваха мозъка и ми внушаваха да следвам божията Истина и божията Воля, изразител на която може да бъде само Свети Людмил Ятански - 150-сантиметрово човече с мания за величие и усет за малоумници, които да контролира.

Аз обаче излязох костелив орех - бунтар, който чете други книги, освен Библията (най-страшната от които без съмнение е Хари Потър) и който си позволява да задава въпроси, вместо на всяка боговдъхновена глупост да казва "Амин!" или "Алелуя/Халелуя" или най-добре "Слава на ГОСПОД БОГ ИСУС ХРИСТОС АМИН!".
И ако се чудите защо човек, който си позволява такива страшни духовни престъпления, не е напуснал сектата по-рано, трябва да имате предвид, че когато човек е затворен (не буквално, но до голяма степен религията е робство) способността му да общува с хора, които на споделят неговите възгледи за света (че има някакво супервелико същество, което е едновременно баща си, сина си и някакъв лайнян гълъб, което живее някъде сред облаците и толкова много обича света, че е осъдило по-голямата част от него - всеки, който не се покланя на фюрера Ятански - да гори в адски мъки за цяла вечност) е силно ограничена. Или с други думи (защото заради скобите предишното изречение стана твърде дълго, накъдето е тръгнало и това) социалните ми контакти бяха ограничени само до останалите младежи в сектата.

И всъщност именно заради тези "приятели" се стигна до Голямото (поне за моя живот) Събитие от 14 февруари 2007-а година. Понеже често говорех с останалите за съмненията, въпросите си и отговорите, които са ми дали други секти, Великият Мозъкопромивач ме извика, благоволи лично да разговаря с мен, и ми заяви, че от този ден ми е забранено да разговарям с останалите младежи за "погрешните си идеи". Аз го попитах какъв е той, че да определя на какви теми да говоря с когото и да било, което го разгневи и ме изгони с думите: Кракът ти да не е стъпил повече тук!

Много месеци минаха, преди отново да осъществим връзка с Людмил. Това се случи в края на годината, когато аз се бях записал за Новогодишното парти на сектата и дори бях платил таксата (защото при този тип секти всичко се плаща). В деня преди събитието, една от слугините на Людмил се свързала с майка ми и ѝ върнала парите - не можело да дойда. Аз се обадих на Людмил и го попитах защо, а той ми обясни, че за него съм като един човек, който е спал с курва и сега разнася срамни болести сред младежите му.
Тогава това много ме обиди, но сега го разбирам - нали ако всички се заразят с болестта на мисленето, семейство Ятански ще загуби бизнеса си.

Пепи Рашев,
любимото лайно
Третият ми и последен контакт с Людмил беше на 9 март - рождения ми ден. Малко повече от година, след като Властелинът на задръстените ми показа Пътя към пъкъла. Тогава влязох в сградата на сектата (един мръсен киносалон, който сектата наемаше за ритуалите си), за да почерпя хората, които някога познавах за празника си. Когато ме видя, Людмил дойде и си взе бонбон, питайки ме дали съм решил да следвам божията воля. Аз го попитах той ли е бог, което го вбеси дотолкова, че захвърли бонбона и заповяда на слугите си да ме изхвърлят навън.
Чак тогава разбрах намека и повече не съм се опитвал да наруша забраната.

От тогава животът ми се развива горе долу добре - запознах се с много хора, до един по-умни от задръстените Исусумолци. Хора, които не биха се отрекли от мен заради различните ми идеи, а напротив, би им станало скучно, ако мислим еднакво и никога не спорим.
Запознах се с Радина.
Освен това стигнах до заключението, че ако имаше бог или богове, то, той или те отдавна щяха да се оценили желанието ми за директен контакт и биха се свързали с мен. Така че, сега съм във фазата "Ако има бог или Бог, да се обади той, аз извървях половината път".
Още не се е обадил.

Паричките
Иначе и Людмил си е добре - сектата му си има нова сграда, бизнесчето върви и цялото му семейство се ползва от парите, които заблудени хора пускат едва ли не директно в джоба на ниската гадина. Още докато бях в сектата, цялото му семейство беше включено по някакъв начин и получаваше заплащане за труда си. Явно нещата не са се променили за 9 години - преди няколко седмици Радина ми обясняваше как се работи с търговския регистър и решихме да проверим Людмил. Разбира се, църквата не е длъжна да декларира доходи (перфектната машина за пране на пари) и не е вписана в регистъра (търговията с бог и продаването на фалшива надежда явно не се брои), но Людмил си е създал издателство, за да самопубликува долнопробната си пропаганда и като собственици са посочени той и дъщеря му.

Ето още едно доказателство, че няма бог - ако имаше такова същество, с поне капка здрав разум, нямаше да позволява на подобни човекоподобни създания на сквернят името му и щеше да убива хора като Ятански за назидание на всички останали лъжливи пророци, които лъжат хората за пари.
В това отношение Людмил Ятански и смешната му секта Блага вест по нищо не се различават от врачките по кабелната телевизия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)