понеделник, 14 декември 2015 г.

Аз съм Доки, гост на Мишо

Аз съм Доки, човекът с миризливите крака. Мишо ме е споменавал няколко пъти.

Понеже нямам приятели и колеги, с които да си говоря, помолих Мишо да ми разреши да пиша в Таратора му. Така знам, че поне трима души ще прочетат какво съм написал - жена му, майка му и някаква лелка, която била влязла, за да търси рецепта за таратор.

До сега животът ми беше тежък, но от няколко месеца нещата започнаха да се оправят, защото Мишо и Радина ми позволиха да живея в тяхното "царство Таратория". Това не е истинско царство, а си е един апартамент, но най-хубавият, който някога съм виждал. Аз не че съм виждал много жилища, де.

Първото, който видях, беше апартаментът на майка ми. Още си спомням - беше една мразовита февруарска вечер и чичо Евгени, съседът, попита майка ми защо не ме пуска вътре, а ме е оставила да спя на изтривалката пред вратата (която допълнително беше покрита с найлон, за да не я цапам). Майка ми, която е много разумна жена, опита да му обясни, че кучето ѝ е алергично към мен, че с месеци няма да може да проветри, след като ме пусне, че на 5 годинки едва ли разбирам дали спя на улицата или в истинско дом, но в крайна сметка се съгласи да ме пусне и така видях първия апартамент в живота си. Бяха най-прекрасните 30 секунди в живота ми, преди чичо Евгени да се прибере и майка ми пак да ме изхвърли на изтривалката.

Второто жилище, което видях, беше на бившата ми приятелка Лава. Това беше едно огромно имение, което обаче не ми хареса, защото навсякъде имаше вериги, ножове и камшици. Имаше десетки заключени помещения, от които се чуваха стонове, а по подовете личаха следи от засъхнала кръв.
Там поне си имах своя стая. По-точно имах един стар сандък, в който спях. Сандъкът дори можеше да се заключва, но ключовете държеше Лава и ме затваряше в него, когато принасяше в жертва на дявола малки кученца и котенца, а най-често панди и коали.

След като избягах от Лава, ме приюти Мишо. Неговото жилище е по-малко от това на Лава, но е изпълнено с топлина и любов, защото има парно, а Мишо доста се обича. Обича го и Радина, обичам го и аз, но то няма как. Да, чудесен човек е Мишо и най-добрият приятел, който някой би могъл да пожелае.
Когато се нанесох, попитах пред вратата ли ще спя или в сандък, а той каза, че не можело с гост да се отнася така и ме покани в килера си за счупени метли. Мишо има такъв, защото освен всичко друго е и магьосник.

Сега съм доволен, живея на топло зад бойлера и често съм нахранен. Мишо ми даде няколко найлонови торбички, които навързах около краката си, за да не миришат толкова. Аз бях готов да запозна да се къпя едва ли не всеки месец, но Мишо каза, че това е гейско, а той не би искал да прави секс с гей.

Е, загърбвам тъжното си минало и започвам да гледам само напред, в бъдещето, където ме очакват още милион прекрасни неща, за които съм готов да ви разкажа, ако ви се чете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)