четвъртък, 24 декември 2015 г.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И ВЪЛШЕБНА 2016 ГОДИНА :)



Докато чакам Мишо, за да отидем заедно в Говедарци при родителите ми, си спомням първата Коледа след като се запознахме. Познавахме се от твърде скоро, за да го поканя у дома и макар много да ми се искаше, не го поканих. Видяхме се сутринта преди да си замина и ме изпрати до автогарата, а аз му подарих първия и единствен коледен подарък. Просто не мога да избирам подаръци по задължение – да купя нещо просто за да отбия номера ми се струва по-обидно от това да не подариш нищо. Мишо, ако четеш това преди Бъдни вечер (вкъщи никога не сме чакали Коледното утро), съжалявам, но пак не съм ти купила нищо... Но обещавам, че ако видя нещо, което знам, че ще ти хареса, без значение предстои ли празник или не, ще ти го купя!


П.С. Книгите не се броят за подаръци вече. Те станаха като покупките от супермаркета – ежедневни, жизненоважни и ужасно скъпи за нещо толкова необходимо.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ И ВЪЛШЕБНА 2016 ГОДИНА :) 


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)