четвъртък, 8 октомври 2015 г.

Границите на здрачанското въображение!

Добро утро!!!

Преди два дни стана ясно, че за да отпразнува десетата годишнина от публикуването на здрача, леля Стефка ще пуска нова книга.
Тя вече показа на света, че за да си преуспял писател не трябва да имаш талант, нито дори интересна история за разказване, а само няколко хиляди разгонени мормонски момичета, които да популяризират посредствената ти книга, малко преди залеза на най-огромната литературна мания в историята, така че да запълниш вакуума сред тийн читателите.

За малцината, които вероятно не са чували за това уникално произведение, изпъкващо с посредствеността си дори на фона на цялата помия, която ни заля след 2007-а година, ще преразкажа с какво точно си имаме работа:

Здрач 1: 200 годишен девствен вампир въздържател се влюбва с младо, неизпъкващо с нищо момиче. Скоро след това тя разбира, че той в вампир. Следват поредица от разговори, в които се говори едно и също (колко ужасно е да си чудовище, но колко героинята е готова да го приеме) и след 500 страници от това, както и една битка, която не виждаме, героинята и вампирът се събират. Момичето иска да стане вампир, да има вечен живот, суперсила и красота, но вампирът не разрешава осъждайки я на смърт защото... я обича.

Здрач 2: Въпреки, че тази тема беше дъвкана в цялата първа част, вампирът все пак решава, че няма да е с момичето и я зарязва, защото... я обича. Тя опитва да се самоубие и не успява, той опитва да се самоубие и не успява. Накрая се събират. Едни шефове на вампирите казват, че тя трябва да стане вампир, да има вечен живот, суперсила и красота, но нейният любим се дърпа, и я обрича на кратък живот, повяхваща красота и бавна смърт, защото... я обича.

Здрач 3: Заформя се глупав любовен тригълник, между момичето, вампира и някакъв излишен върколак, на фона на зле обмислена битка. Момичето, за пореден път, избира вампира, а той, за пореден път, отказва да я превърне във вампирка, да има вечен живот, суперсила и красота, предпочитайки да се ожени за нея и да я гледа как бавно остарява и умира в болки и мъки, защото... я обича.

Здрач 4: Двамата се женят, момичето забременява по необясним начин и вампирът се съгласява да я овампири, да ѝ даде вечен живот, суперсила и красота, за което тя го моли още от началото. Тя ражда някакво дете, което по някаква необяснима причина не е съвсем вампир и по някаква необяснима причина вампирските шефове искат да я убият, но по някаква необяснима причина тръгват на война, без да се досещат, че някои от тях ще умрат. Налага се вампирка пророчка да им го каже, което ги разубеждава. Все тая, казват всички, и отиват да пият вода (бях написал кафе, но мормоните не пият кафе), а новороденото става жена на зарязания в третия здрач върколак.

След това леля Стефка се опита да мине евтино, като ни разкаже същата история, но от гледната точка на вампира. Не че не направи нещо подобно и преди това, в краткия живот на Бри Танер, който не беше достатъчно кратък, че да бъде вкарана в него малко попроменена версия на същата любовна история (но пък битка така и не видяхме, макар че беше основното събитие в книгата). Вероятно се е намерил някой достатъчно незаразен от изключителната ѝ простотия (вероятно някой, който не е чел здрача), който ѝ е казал, че дори нейните фенки не са толкова тъпи, че да приемат подобна гавра. За съжаление на всички нас, този най-умен сред близките на леля Стефка човек, сгреши - продължението на 50 нюанса доказа, че няма по-безкрайно нещо от здрачанската простотия.

Затова и новата книга на Стефка ще е същата, като оригиналния здрач, но за да не е съвсем имитация на собствената си имитация, към вече разменените гледни точки ще добави и разменен пол. С други думи в новия здрач отново ще видим историята от гледната точка на момичето, което обаче този път ще е 200 годишният вампир, влюбен в човешкото момче.

Чували ли сте израза "безгранично въображение"? Той със сигурност не важи за леля Стефка, защото нейното въображение е ограничено като затворническа килия или студентско общежитие. Нейната фантазия не може да се отдалечи и на милиметър от това, което вече е родила (което само по себе си не е нищо особено).

Според мен леля Стефка е най-уникалното нещо в цялата литературна история, нямам търпение новата книга да излезе на български, мисля, че четенето ще е по-велико изживяване дори от "Говорещият с пениси" (новите 50 нюанса).

11 коментара:

  1. От известно време ти след блога... Като цяло за здрач съм съгласна, но ми е интересно колко от другите "романчета на Ибис" си прочел, колко от Здрач си прочел, че си позволяваш да ги коментираш толкова категорично? Не смяташ ли, че е малко нелепо да си позволяваш да коментираш, нещо, което не си прочел? Малко... Жалко?

    ОтговорИзтриване
  2. От на Ибис (ако не броим изключенията Стивън Кинг и Бранимир Събев) съм чел само част от Дневниците на вампира и първите три Реликвите на смъртните, но иначе съм добре запознат с асортимента им. Здрачовете съм ги чел всички. Е, признавам, само първия без да съм предубеден.
    Хубаво, може да греша за някоя от книгите на Ибис. Предизвикай ме, вместо да ми държиш сметка за мнението ми. Кажи ми, че "Кафявото петно на тайните гащи на кралицата на вампирите върколаци, които могат да правят магии и всички мъже ги харесват, но те са феминистки и не пускат" е добра книга и ще я прочета, а ако наистина е добра, ще призная, че греша. Без да съм чел имах много лошо мнение за "Колеж за магьосници", но ме предизвикаха и сега е една от най-любимите ми книги.

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. За Мишо не знам, аз обаче съм ги чела. И четирите! И смятам, че разборът му е твърде сериозен и подробен за такова жалко подобие на книжка... Аз бих ги резюмирала така: леля Стефка мастурбира, жалкото и' възображение ражда 5 реда и тя смуче от пръстите си още няколкостотин страници. Няколко годни по - късно леля Стефка мастурбира отново - още 5 реда и още няколко стотин страници смукане от пръстите... няма да правя разбор на цялата поредица, щото върви все в същия стил! Аз, разбира се, съм краен оптимист и се надявам леля Стефка да продължи да мастурбира все тъй неуморно за да има с какво да се топлим на Нова година!
    P.S. ако хване тендовагинит (възпаление на сухожилията, не е венерическо заболяване, въпреки името) лично се наемам да организирам благотворителна кампания с цел закупуване на вибратор!!!

    ОтговорИзтриване

    ОтговорИзтриване
  5. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  6. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  7. P.S. изтрих толкова много коментари, защото постанх един и същи няколко пъти :Д

    ОтговорИзтриване
  8. За Реликвите също съм съгласна, аз успях да прочета първите две и се отказах окончателно.
    И не става дума за конкретна книга на Ибис, става въпрос за принципа. Няма лошо да си негативно настроен към нещо, но не смятам за редно да го определяш толкова категорично. Няма да те предизвиквам, не съм чак такъв специалист по книгите на Ибис, а и не смятам, че биха били твой тип.
    Между другото от чисто любопиство - чел ли си Игрите на глада?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чел съм и Игрите на глада и още много глупави книги. Не се гордея с това, но ги чета, за да не може после някой да дойде и като теб да се опита да ми каже, че не мога да коментирам книги, които не съм чел. Чел съм ги. И ги коментирам.

      Изтриване
  9. Това е здрач, бе, човек. Никога не съм бил по сигурен през живота си, че мразя една поредица. Скоро трябва да очакваме 200 годишен вампир да се влюбва в момче (гей връзка) и Стефка да направи така, че един от тях да забременее (защото вече видяхме невъзможното в Здрач 4).
    Какво, аджеба, научи като я прочете тая тоалетна хартия с тийн "романтика" и пенсионерси вицове?

    ОтговорИзтриване
  10. Тази статия почти ме разплака от смях:Д И аз съм чела и четирите книги и се чувствам квалифицирана да се съглася с всичко написано.

    ОтговорИзтриване

Пишете смело, почти не трия негативните коментари :)